Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.Русе, 21.12.2020
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Русе, I-ви състав, в открито заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди и двадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: Ивайло Йосифов
при участието на
секретаря Наталия Георгиева, като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 573 по описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във вр. с чл.27, ал.7 от ЗПЗП вр. чл.166, ал.2 от ДОПК.
Образувано е по жалба на В.Н.К. *** против акт за
установяване на публично държавно вземане №
04/121/05541/3/01/04/02, издаден от изпълнителния директор на Държавен фонд
„Земеделие“ (изх. № 01-6500/1558 от 31.08.2020 г. на
Държавен фонд „Земеделие“), с който на
жалбоподателката е определено подлежащо на възстановяване публично
държавно вземане в размер на 76932 лева. В жалбата се излагат подробни съображения за незаконосъобразност на
оспорения административен акт поради нарушение на изискванията за неговата
форма, съществени нарушения на административнопроизводствените правила и
противоречие с материалния закон. Акцентира
се на обстоятелството, че констатациите в оспорения акт се основават на
извършени проверки на място, които вече са били предмет на обсъждане в рамките
на приключилото съдебно производство с решение № 50 от 17.01.2019 г., постановено по адм. д. № 518/2018 г. по
описа на на Административен съд - Русе, оставено в сила с решение
№ 16655/06.12.2019 г., постановено по адм. дело № 3285/2019 г. на ВАС,
IV о., с което е отменено основаното на същите обстоятелства решение № 04/121/05541/3/01/04/01 за налагане на финансова
корекция, издадено от същия орган - изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“. Поддържа, че с оспорения АУПДВ, макар издаден по
различен процесуален ред, се установява същото по основание и размер вземане
като това, чиято дължимост вече е била отречена с отмяната на решението за
определяне на финансовата корекция, което жалбоподателката счита за
недопустимо. Моли съда да постанови решение, с което да отмени оспорения акт.
Ответникът по жалбата – изпълнителният директор на Държавен
фонд „Земеделие“, чрез процесуалния си представител, е депозирал
становище, в което счита същата неоснователна. Поддържа, че предвид приетото в
мотивите на решение
№ 16655/06.12.2019 г. по адм. дело № 3285/2019 г. на ВАС, IV о., допуснатото от жалбоподателката нарушение е безспорно установено като
единственият спорен въпрос, станал повод и за отмяната на решението за
финансовата корекция, е размерът на санкцията. Подчертава, че откриването и
провеждането на административното производство по издаване на оспорения АУПДВ
са изцяло в съответствие с мотивите на посоченото касационно решение, с което
вече бил даден окончателен отговор на възраженията на жалбоподателката. Моли
съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата като неоснователна.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства,
съобрази доводите на страните и извърши служебна проверка на
законосъобразността на оспорения административен акт, приема следното:
По делото между страните няма спор, а и от приложеното адм. д. № 518/2018 г. по описа на Административен съд – Русе, се установява, че релевантните
факти и обстоятелства в това производство и в настоящото производство са едни и
същи. Установява се, че между ДФ „Земеделие“ и жалбоподателката, като
земеделски производител, бил сключен договор № 04/121/05541 от 13.05.2013 г. за
отпускане на финансова помощ по мярка 121 „Модернизиране на земеделските
стопанства“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013
г., по която в полза на жалбоподателката била предоставена безвъзмездна
финансова помощ като били изплатени сумите съответно на 13.06.2014 г. в размер
на 250603,50 лева по подадена заявка за междинно плащане от 04.04.2014 г., а на
16.02.2015 г. в размер на 633727,36 лева – по подадена заявка за окончателно
плащане от 13.12.2014 г. След плащането били извършени проверки на място, при
което контролните органи установили нарушения на разпоредбите на т.4.23, б.“а“
от сключения със земеделския производител договор, респ. на чл.48, ал.1, т.1 от
Наредба № 8 от 3.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ по мярка "Модернизиране на земеделските стопанства"
от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. Според
посочената разпоредба ползвателят на помощта е длъжен за срок 5 години след
сключване на договора да използва изградените или придобитите въз основа на
одобрения проект активи по предназначение. При извършената на място проверка от
РТИ – Велико Търново в периода 27.07.2017 г. – 15.08.2017 г. било установено,
че от одобрените и финансирани по проекта 87864 бр. лешникови насаждения на
място са налични 14 447 бр. След възражение от страна на жалбоподателката
и представени доказателства за закупуване на посадъчен материал, при повторна
проверка, извършена в периода 10.04.2018 г. – 27.04.2018 г., било установено,
че от общия брой лешникови насаждения по проекта - 87864 бр., налични вече били 70 768 бр.
като липсващият брой такива, за които жалбоподателката била получила финансова
помощ, е 17096 бр.
При така установените фактически обстоятелства съдът прави
следните правни изводи:
Оспореният АУПДВ е издаден от компетентен
орган. Според чл.27, ал.7 от ЗПЗП дължимостта на
подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на
критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на
ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за
развитие на селските райони, извън основанията по ал. 6, се установява с
издаването на акт за установяване на публично държавно вземане по реда на ДОПК. В този
случай АУПДВ се издава от изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ и това е
изрично предвидено в разпоредбата на чл.20а, ал.5 от ЗПЗП. Оспореният акт е
издаден в писмена форма и има предвиденото в чл.59, ал.2 от АПК съдържание.
При неговото издаване обаче е допуснато
особено съществено нарушение на административнопроизводствените правила като, в
нарушение на чл.177, ал.1 от АПК, административният орган не е съобразил
обективните предели на силата на пресъдено нещо на решение № 50 от 17.01.2019 г., постановено по адм.
д. № 518/2018 г. по описа на на Административен съд - Русе, оставено в сила с решение
№ 16655/06.12.2019 г., постановено по адм. дело № 3285/2019 г. на ВАС, IV о.,
която, като проява на държавна правосъдна власт, следва да бъде служебно
зачетена от настоящия съдебен състав – чл.297 от ГПК вр.чл.144 от АПК.
Така в мотивите на решението на
касационната инстанция се приема изрично следното: „Безспорен факт е, че по сключения договор, на ползвателя В. К. е
изплатена безвъзмездна финансова помощ в размер на 884 330,86 лева за
одобрените и финансирани 87 864 броя лешникови насаждения. При проверките на
място са установени налични 70 768 броя и съответно липсващи - 17 096 броя.
Съдът е приел, че е налице основание за налагане на финансова корекция по чл.
70, ал. 1, т. 4 от ЗУСЕСИФ, но е изложил съображения за неправилно определяне
на нейния размер. Относно извода на съда за наличие на основанието за налагане
на финансовата корекция, което е неблагоприятно за ползвателя на помощта В. К.
няма оплакване, респективно не е постъпила касационна жалба. Следователно
единственият спорен въпрос е за размера на санкцията“.
За да остави в сила първоинстанционното
решение и да сподели, макар и по различни съображения, направения от
Административен съд – Русе извод за незаконосъобразност на решението за
налагане на финансова корекция, Върховният административен съд е приел, че
определянето на размера и налагането на финансови корекции въз основа на
нищожен акт (Методиката за определяне на санкциите след плащане по проекти по
ПРСР за периода 2007 - 2013 г., обявена за нищожна с решение № 15652 от
14.12.2018 г. по адм. дело № 11440/2017 г. по описа на ВАС, оставено в сила с
решение № 8020 от 29.05.2019 г., постановено по адм. дело № 1757/2019 г.,
петчленен състав на ВАС, І-ва колегия, обн. в ДВ бр. 47 от 14.06.2019 г.,
влязло в сила от деня на обнародването), няма правно основание. Касационната
инстанция е посочила изрично, че обжалваното решение за налагане на финансова
корекция № 04/121/05541/3/01/04/01,
се явява незаконосъобразно, но само в частта му за определяне на размера на
санкцията.
Така от мотивите на обсъжданото решение №
16655/06.12.2019 г. по адм. дело № 3285/2019 г. на ВАС, IV о. следва, че
предоставената на жалбоподателката безвъзмездна финансова помощ подлежи на
възстановяване и е налице основание за налагане на финансова корекция по чл.70, ал.1, т.4 от ЗУСЕСИФ, по който
въпрос, поради липсата на постъпила касационна жалба от страна на К.,
първоинстанционното решение било влязло в сила, а пред ВАС спорен се оказал
единствено въпросът за размера на санкцията и редът за нейното определяне.
Обективните предели на силата на пресъдено
нещо, т.е. предметът на делото, включва произнасянето със съдебното решение по законосъобразността
на оспорения административен акт на всички предвидени в закона основания за
това – чл.168, ал.1 вр.чл.146 от АПК. Следователно, силата на пресъдено нещо
обхваща и произнасянето на съда по въпроса за това допуснати ли са при издаването
на решението за налагане на финансова корекция съществени нарушения на административнопроизводствените
правила. След като касационната инстанция е приела, че поради липсата на
касационна жалба първоинстанционното решение – решение № 50 от 17.01.2019 г., постановено
по адм. дело № 518/2018 г. на Административен съд – Русе, е влязло в сила по
този въпрос като с него е установено наличието на основание за извършване на
финансова корекция по чл.70, ал.1, т.4 от ЗУСЕСИФ, административният орган е обвързан от посоченото
произнасяне, поради което за него липсва възможност вместо решение за налагане
на финансова корекция да преминава, въз основа на същите факти и за същото
публично вземане, към издаване на АУПДВ. Нещо повече, както беше посочено,
съдът в настоящото производство също е длъжен да зачете силата на пресъдено
нещо на посочените съдебни решения - решение № 50 от 17.01.2019 г., постановено
по адм. дело № 518/2018 г. на Административен съд – Русе, оставено в сила с решение № 16655/06.12.2019 г. по
адм. дело № 3285/2019 г. на ВАС, IV о., като приеме, че редът за установяване
на процесното публично вземане е именно чрез решение за налагане на финансова
корекция по ЗУСЕСИФ, а не чрез издаване на АУПДВ. Основанията за издаването на
посочените актове не са алтернативни и взаимозаменяеми като всяка от
процедурите има собствено приложно поле, което става ясно и от съвместния
прочит на чл.27, ал.6 и ал.7 от ЗПЗП, респ. чл.30, ал.2 и ал.3 от Наредба № 4
от 30.05.2018 г. за условията и реда за изплащане, намаляване или отказ за
изплащане, или за оттегляне на изплатената финансова помощ за мерките и
подмерките по чл.9б, т.2 от ЗПЗП.
В случая, след обявяване на Методиката за
определяне на санкциите след плащане по проекти по ПРСР за периода 2007 - 2013
г. за нищожна, е създадена разпоредбата на чл.27, ал.9 от ЗПЗП (нова, ДВ, бр.1 от 2019 г., в сила от 28.06.2019 г.), според която
изпълнителният директор на Разплащателната агенция одобрява със заповед правила
за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна
финансова помощ по ал. 6 и 7, като се отчитат степента, тежестта,
продължителността и системността на допуснатото нарушение на приложимото право
на Европейския съюз, българското законодателство и сключения административен
договор. Въз основа на посочената изрична законова делегация изпълнителният
директор на ДФ „Земеделие“ е одобрил Правила за определяне на размера на
подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени
нарушения по чл.27, ал.6 и 7 от ЗПЗП по мерките от Програмата за развитие на
селските райони 2007 – 2013 г. Както е посочено в чл.27, ал.9 от ЗПЗП,
Правилата се прилагат и при определяне на размера на подлежащата на
възстановяване безвъзмездна финансова помощ по реда на чл.27, ал.6 от ЗПЗП, т.е. с решение за налагане на финансова
корекция. Следователно административният орган, при установена със сила на
пресъдено нещо констатация за наличие на основание за финансова корекция, е
следвало да единствено да определи размера й съобразно посочените Правила и то
отново с решение за налагане на финансова корекция, а не да пристъпва към
издаване на различен по вид акт - на оспорения АУПДВ. Като не е процедирал по
посочения начин административният орган е допуснал съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, които налагат неговата отмяна.
При определяне на вида на порока, от който е засегнат административния
акт съдът съобрази, че с влязлото в сила решение № 50 от 17.01.2019 г., постановено по адм. д. № 518/2018 г.
по описа на Административен съд – Русе, е установено съществуването на основание за налагане на финансова
корекция, в което основание, а именно допуснато от
жалбоподателката нарушение, обуславящо възстановяването на предоставената
безвъзмездна финансова помощ, е възприето и в оспорения АУПДВ. В този смисъл последният
не противоречи на съдебното решение, а напротив - кореспондира на направените
от съда изводи по същество, поради което не е налице хипотезата на чл.177, ал.2
от АПК. Както беше отбелязано, незаконосъобразността, от която страда актът, се
състои в прилагането на различен процесуален ред – този на АПК, приложим на
основание чл.27, ал.7 от ЗПЗП вр.чл.166, ал.2 от ДОПК и издаването на различен
акт – на АУПДВ, вместо на решение за налагане на финансова корекция по реда на
ЗУСЕСИФ, чийто размер да бъде определен в съответствие с Правилата по
чл.27, ал.9 от ЗПЗП. Това процесуално нарушение, макар и съществено, води до
извод за унищожаемост на АУПДВ, а не до неговата нищожност на основание чл.177,
ал.2 от АПК, поради липсата на противоречие с произнасянето на съда по същество.
По изложените съображения съдът намира, че оспореният акт
се явява незаконосъобразен и следва да бъде отменен и без произнасяне по въпросите
за съответствието му с материалния закон и целта на закона, доколкото този
въпрос вече е решен с влязло в сила решение, макар и спрямо административен акт
от различен вид и издаден по различен ред – по въпроса за наличие на основание
за финансова корекция.
Присъждането на деловодните разноски е подчинено на
диспозитивното начало като за това е необходимо искане от страната – чл.81 от ГПК вр.чл.144 от АПК. В случая жалбоподателката не е направила искане за
присъждане на деловодни разноски, поради което такива не й се следват.
Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК,
съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по
жалба на В.Н.К., с ЕГН **********, с
постоянен адрес ***, акт за установяване на публично държавно вземане №
04/121/05541/3/01/04/02, издаден от изпълнителния директор на Държавен фонд
„Земеделие“, с изх. № 01-6500/1558 от 31.08.2020 г. на Държавен фонд
„Земеделие“, с който на жалбоподателката е определено подлежащо на
възстановяване публично държавно вземане в размер на 76932 лева.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: