№ 486
гр. Ш, **/**/**** г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Ш, X-И СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Жанет М. Христова
при участието на секретаря А.СТ.Т
като разгледа докладваното от Жанет М. Христова Гражданско дело №
************** по описа за 2024 година
Производство по иск с правна квалификация по чл.26, ал.1, предл.трето от ЗЗД, във
вр. с чл.22 от ЗПК, във вр. с чл. 11 от ЗПК за прогласяване изцяло нищожността на договор
за кредит, иск в условията на евентуалност за прогласяване нищожността на клаузите на
чл.1, във вр. с чл.4, ал.2 от Договора, иск в условията на евентуалност по чл.26, ал.1,
предл.трето от ЗЗД, във вр. с чл.22 от ЗПК, във вр. с чл. 11 от ЗПК за прогласяване
нищожността на клаузата на чл.9 от Договора, както и насрещни искове с правна
квалификация по чл.79 от ЗЗД, във вр. с чл.9 от ЗПК, акцесорен иск по чл.86 от ЗЗД, както и
в условията на евентуалност иск по чл.23 от ЗПК.
Предявена е искова молба от В. К. К. с ЕГН ********** с адрес гр.Ш, бул.“М“ № 15,
вх.1, ет.3, ап.14, чрез адв. А Д от АК-София, със съдебен адрес гр.София, район Средец,
ж.к.“Я“, ул.“**********“ № 74, ет.1, ап.1 срещу „*********“ АД с ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление гр.София, район Триадица, бул.“В“ № 146 (сграда А),
Бизнес Център „България“, представлявано заедно от С Р Я и С Е Ц.
В исковата молба се сочи, че на **/**/****г. между страните бил сключен Договор за
потребителски кредит XTRA № **********. Ищецът разяснява реда за кандидатстване за
кредит посочен в т.3.2 и т.3.3 от Общите условия на ответното дружество, който е приложим
съгласно цитирания Договор за кредит. Излага се, че на ищеца бил предоставен кредит в
общ размер на 4394.18 лв., от които 3500 лв. главница и застрахователна премия от 894.18
лв., при срок на кредита от 36 месеца. Погасителните вноски били в размер на 211.40 лв.,
при лихвен процент 40% и ГПР 48.21 %, като общия размер на всички плащания бил
7610.40 лв. Погасителния план се съдържал в Приложение № 1 от договора. Бил предоставен
и Стандартен европейски формуляр за предоставяне на преддоговорна информация, както и
Декларация – съгласие за присъединяване на застрахованото лице по застраховка „Живот“
1
на клиентите на „*********“ АД, Застрахователен сертификат и Общи условия на
застраховката. Платената от ищеца сума по договора била на две вноски – 100 лв. на
**/**/****г. и 150 лв. – на **/**/****г. Посочва се, че в случая договорът за кредит бил
недействителен, поради неточното посочване на ГПР, тъй като не включвала
застрахователната премия, която била включена като част от главницата в нарушение на
ЗПК. По този начин се завишавал размера на главницата, без реално потребителят да е
получил сумата от 894.18 лв. При включването на тази сума, то размера на ГПР би се
завишил до 65.60 %, което е над нормативно установения минимум. Така въпросната
застраховка представлявала скрито възнаграждение за кредитодателя, което следвало да
бъде включено в ГПР. В подкрепа на това е цитирано Решение от 21****/**/**/****г. по
дело С-377/14 на СЕС, както и практика на ВКС. Освен горното не е посочено и кои точно
разходи са включени в ГПР, като отново се цитира съдебна практика. Излага се, че
посочването камо в цифрово изражение на процента на ГПР не е достатъчно за спазването
на законовите изисквания. Така също не бил посочен лихвен процент на ден, което е
нарушение на чл.11, ал.1, т.20 от ЗПК. Налице била и недействителност на чл.1, във вр. с
чл.4, ал.2 на Договора, във вр. с т.1 от Приложение № 1 към него, уреждащи
застрахователната премия, както и чл.9 от Договора за дължимата възнаградителна лихва. В
тази връзка се твърди, че шрифта, на който е изготвена Декларация-съгласие е 6.95 Calibri,
което е в противоречие с изискванията на ЗПК. От своя страна възнаградителната лихва
противоречи на добрите нрави, която в случай надхвърляла три пъти законната лихва. Към
датата на сключване на договора ОЛП е 3.12%, от което следвало, че уговорената лихва
следвало да бъде 13.12 %. Поради това клаузата на чл.9 от Договора била нищожна на
основание чл.26, ал.1 от ЗЗД. Отново се цитира практика на СЕС.
В заключение се иска прогласяване недействителността на Договора за потребителски
кредит, като в условията на евентуалност се иска прогласяване недействителността на чл.1,
във вр. с чл.4, ал.2 и чл.9 от Договора, както и присъждането на разноски, съобразно
практиката на СЕС.
В исковата молба се прави искане за разсрочване на задължението на основание
чл.241, ал.1 от ГПК за връщане на главницата по договора, както и освобождаване на ищеца
от държавна такса и разноски, поради това, че бил материално затруднено лице, което
искане се отправя и в нарочна молба Вх.№ 6071/**/**/****г..
Съдът се е произнесъл с Определение № *** от **/**/****г., с което е оставил без
уважение искането за освобождаване от държавна такса и разноски, което частично е
отменено с Определение № *** от **/**/****г. по ч.гр.д. № ***/****г. на ШОС и ищецът е
освободен от заплащане на половината от дължимата държавна такса.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на
ответното дружество. В постъпилият в срок писмен отговор се посочва, че исковата молба е
нередовна, поради непредставяне на писмени доказателства, на които ищеца основава
исковете си. В случая кредитополучателят не дължал застрахователна премия по процесния
договор за кредит. Главницата по кредита била в размер на 4 394.18 лв., от които 3500 лв. са
2
усвоени от кредитополучателят за потребителски цели, а сумата от 894.18 лв. била заплатена
от ответника по сметка на застраховател и имала характеристиките на стоково финансиране,
тъй като клиентът не получавал парична сума, а със същата се заплащала цената на
стоката/услугата по застраховката, а усвояването ставало чрез погасяване задължението от
ищеца към застрахователя. Сочи се, че сключването на застрахователен договор не било
вменено като задължение на кредитополучателя, а негово право. В този смисъл
застрахователната премия не била част от главницата. Възражението, че декларацията-
съгласие по застраховка „Живот“ не била на шрифт 12, било неоснователно, тъй като
документацията била по договор със страни застрахователя и кредитополучателя. Твърди се,
че размерът на ГПР е ясно посочен и липсата на данни за лихвата на ден, не пречи на
преценката на потребителя да прецени задълженията си. По твърдението, че лихвата
надхвърля три пъти законната лихва за периода, се счита, че настоящия кредит спадал към
„бързите кредити“ при които рискът от несъбираемост бил висок, поради което и с оглед
разпоредбите на ЗПК, петкратния размер на ГПР в случая бил обоснован и логичен.
В срока за писмен отговор била депозирана насрещна искова молба, с която се иска
осъждането на ответника за сума от 4 349.18 лв. – главница по договора за кредит и
договорна възнаградителна лихва в размер на 1 451.16 лв. и в условията на евентуалност иск
за сумата от 4144.19 лв., представляваща чистата стойност на кредита формирана от
главницата намалена с плащанията по кредита от ответника в размер на 250 лв.
Въпреки, че писмения отговор по насрещната искова молба е депозиран
преждевременно (преди връчване на насрещната искова молба), съдът счита, че следва да
бъде приет по делото. В него се сочи, че ищецът следва да върне само остатъкът от
главницата след приспадане на извършените от кредитополучателя вноски, а именно 3 250
лв., като над тази сума искът се явявал неоснователен, като се цитира съдебна практика в
подкрепа на искането.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява лично, като не изпраща и
представител. Депозирани са становища за разглеждане на делото в отсъствието на ищеца и
упълномощения му представител, като се моли исковете да бъдат уважени, поради тяхната
основателност. След приключване на последното съдебно заседание се прави искане за
възобновяване на производството по делото, поради липсата на отговор от вещото лице на
един от въпросите по СТЕ. Представя се списък за разноски по чл.80 от ГПК, в който
адвокатът сам е определил размерите на адвокатското си възнаграждение.
В съдебно заседание за ответникът по ПИМ и ищец по НИМ не се явява
представител, като се депозира становище за даване ход на делото в тяхно отсъствие, както
и по съществото на спора.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства, становищата на
страните, както и приложимите законови разпоредби, намира за установено от фактическа
страна следното:
Страните по делото не спорят, а и видно от представения от ищеца Договор за
3
потребителски кредит XTRA № ********** от **/**/****г. (лист 26 от делото) между него и
ответника възникнали облигационни правоотношения във връзка с предоставен от
„*********“ АД кредит от разстояние за сумата от 4394.18 лв., включваща предоставен
кредит от 3500 лв. и размер на застрахователна премия от 894.18 лв. Договорът бил
сключен за срок от 36 месеца при лихвен процент от 40% и фиксиран ГПР от 48.21 %, при
размер на месечна вноска от 211.40 лв. Общата сума, която следвало потребителят да върне
бил 7610.40 лв., включващ и възнаградителната лихва. В чл.4, ал.2 от договора било
посочено, че при подаване на заявлението кредитополучателят имал възможност сам да
избира какъв пакет да използва, като само част от пакетите съдържали възможност за
сключване на застрахователен договор или присъединяване към групов такъв. В случая на
такъв избор застрахователната премия се превеждала директно, като част от средствата по
главницата, за което потребителят давал изрично съгласие с подписването на договора.
Застрахователната премия се включвала и в погасителните вноски, за което съгласно чл.9 от
договора заемополучателя давал изрично съгласие. При забава в плащанията се дължало и
обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за всяка забавена погасителна
вноска. В Приложение № 1 от договора се съдържат параметрите на кредита и погасителен
план.
По делото са представени Стандартен европейски формуляр, в който кредита е
посочен с различни параметри от договора – главницата е в размер на 12 055.30 лв., срока е
29 месеца, размера на вноската е 654.89 лв., общия размер на кредита е 18 991.81 лв., а
застрахователната премия 2055.30 лв., като датата посочена в СЕФ е **/**/****г. Приложена
е Декларация съгласие за присъединяване на потребителя като застраховано лице по
Застраховка „Живот“ съгласно групов договор № **************г. (лист 96 от делото),
както и полица на застраховател „Евроинс Живот“ ЕАД и Застрахователен сертификат №
*****1/**/**/****г.. Приложени са и Общите условия на заемодателя.
Видно от представени вносни бележки (лист 43 от делото) от страна на ищеца били
внесени на **/**/****г. - 100 лв. по кредита, а на **/**/****г. - 150 лв.
За изясняване на фактическата обстановка по делото е назначена съдебно-счетоводна
експертиза, както и съдебно-техническа и допълнителна съдебно-техническа експертизи,
които са приети от съда.
Вещото лице по ССчЕ заключава, че сумата от 3500 лв. е усвоена от
кредитополучателя на **/**/****г. чрез превод по неговата банкова сметка, като е преведена
и сума в размер на 894.18 лв. Сумите заплатени от лицето са в размер на 250 лв. Дължима е
главница в размер на 4 349.17 лв., от която падежирана 894.16 лв., предсрочно изискуема
3 455.01 лв. и договорна лихва 1 451.16 лв. Размерът на ГПР е посочен в два варианта.
Първият е 48.2132 %, като застрахователната премия е включена в главницата и
разпределена в месечните вноски за погасяване и разходите по кредита са само от договорна
лихва и втори вариант, при който ГПР е 79.4975%, където застрахователната премия не е
включена в главницата, а е отнесена като разход по кредита, заедно с договорната лихва.
СТЕ дава заключение, че при кандидатстване за кредит в раздел „Данни за заема“
4
кандидатстващият има възможност да избере дали да включи пакет застраховка, като
кредита може да бъде отпуснат без значение от типа на пакета, който е избран. При
изслушване на вещото лице в съдебно заседание се дава отговор на въпрос втори от
първоначалната експертиза, поставен от ищеца, като посочва, че самите разлики в пакетите
за включване на допълнителните услуги, ако не са избрани от кредитоискателя се включват
от „*********“ АД като екстра в различните пакети.
В допълнителната СТЕ е посочено, че от датата на сключването на договора
(**/**/****г.) до изготвяне на експертизата е извършена една промяна по функционалността
на сайта, като актуализацията е направена на 27.10.2023г. Първоначалната експертиза е
изготвена след актуализацията на сайта, като в тази версия вече е възможно потребителят да
прави сравнение между различните пакети, включващи различни допълнителни услуги и
съответно заплащане на услугите. По направеното искане за възобновяване на
производството, поради липсата на уточнение в отговора на вещото лице на въпрос 2 от
първоначалната съдебно-техническа експертиза, съдът намира, че въпросът е изяснен с
отговорите по допълнителната СТЕ.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи.
По допустимостта на исковете: Предявените първоначални, насрещни и евентуални
искове са допустими, налице са абсолютните положителни предпоставки за предявяването
им, като липсват отрицателни такива.
По основателността на главния иск, предявен от ищеца: Предмет на главния иск е
нищожността на договора за кредит, предвид противоречието му със закона, водеща до
недействителност на договора изцяло.
По делото се установи безспорно, че между ищеца и „*********“ АД са възникнали
валидни облигационни отношения, въз основа на предоставения кредит от разстояние, за
което бил сключен Договор за кредит XTRA № ********** от **/**/****г., с който била
предоставена сума от 4 394.18 лв., включваща в себе си и сумата от 894.18 лв., която
„*********“ АД предоставила на ищеца и с която той заплащал застрахователната премия
по сключена във връзка с Договора за кредит, застраховка за клиентите на „*********“
съгласно групов договор с „Евроинс Живот“ ЕАД. Предвид това съдът намира, че между
страните са възникнали отношения по договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9
от ЗПК, както и че ищецът има качеството „потребител“, съгласно легалното определение
дадено в § 13, т.1 от Допълнителните разпоредби на ЗЗП.
Спорния по делото въпрос е дали размера на застрахователната премия следва да е
включен в главницата по кредита и съответно върху нея да се начисляват лихви по договора
или към разходите по него, което ще даде отражение на ГПР.
Съгласно § 1, т.1 от ДР на ЗПК "общ разход по кредита за потребителя" са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски
кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
5
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
В конкретния случай застрахователната премия не е задължително условие за
сключването на договора за кредит, тъй като е по избор на кредитополучателят, но е
условие за сключването му при тези условия, тъй като фигурира в договора, предоставена е
от „*********“ АД и подлежи на възстановяване от потребителя. В този смисъл
застрахователната премия има характер на разход по кредита и следва да бъдат включена в
ГПР. Това води като резултат до неправилно и подвеждащо определяне на ГПР, посочен в
приложение № 1 към договора. При включването на застрахователната премия в ГПР
неговият размер би бил според заключението по ССчЕ - 79.4975 %, а не размера посочен по
договора – 48.2132 %. При това положение се налага изводът, че договорът за потребителски
кредит не отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като в него липсва
посочване на действителния процент на ГПР. Отделно от това върху този разход е
начислявана договорна лихва, която е следвало да бъде начислявана само върху главницата
по кредита.
Съгласно чл. 26, ал. 4 ЗЗД нищожността на отделните части на договора не води до
нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителните норми на закона
или когато може да се предположи, че сделката би могла да бъде сключена и без
недействителните й части. В случая, не е налице нито една от тези две хипотези -
нищожната клауза от процесния договор относно определянето на ГПР не може да бъде
заместена по право от повелителните норми на закона, нито договорът за потребителски
кредит би бил сключен, ако в него не е включена тази клауза, като се изхожда от възмездния
характер на договора и от изрично изискване на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за включването на
клауза за ГПР. Ето защо, в случая не е приложима разпоредбата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД и
нищожността на посочената клауза от процесния договор обуславя недействителност на
целия договор. В този смисъл е Определение № 50401 от 28.07.2023г. на ВКС по т.д. №
1124/2022г., II т.о. Изискването при изчисляването на ГПР да се включат всички разходи, а
при невключването да се наложи санкцията, изразяваща се в лишаване на кредитора от
правото на лихви и разноски е съобразено и с практиката на СЕС, обективирана в Решение
от 21.03.2024г. по дело С-714/22 на СЕС, като в този смисъл е и Решение № 50013 от
05.08.2024г. на ВКС по т. д. № 1646/2022г., II г.о.
Следователно главния иск се явява основателен и следва да бъде уважен, като съдът
не дължи произнасяне по евентуалните искове за нищожност на отделни клаузи по договора.
По предявените насрещни искове, съдът намира следното: В Решение № 50056 от
29.05.2023г. на ВКС по гр.д. № 2024/2022г., I т.о. се приема, че е допустимо при предявен на
договорно основание осъдителен иск за заплащане на дължими суми по договор за
потребителски кредит и при направен от съда извод, че договора е недействителен, то
осъдителния иск по чл.79 от ЗЗД следва да бъде уважен на основание чл.23 от ЗПК до
6
размера на чистата стойност на кредита.
Предвид установената от съда недействителност на договора за кредит, то ищецът
дължи връщането само на чистата стойност на кредита, която се установи, че е в размер на
3500 лв. и която сума е преведена по банковата му сметка. От тази сума следва да се
приспадне платеното от него по кредита в размер на 250 лв., като стойността, а като законна
последица се дължи и законната лихва, считано от датата на завеждане на иска – **/**/****г.
до окончателното изплащане на вземането. Останалите суми по насрещните искове следва
да се отхвърлят като неоснователни, като съдът не дължи произнасяне по евентуалния иск.
За пълнота следва да се отбележи, че видно от Застрахователен сертификат №
*****1/**/**/****г. (лист 97 от делото) застраховката е сключена с посредничеството на
„*********“ ЕАД. Съгласно чл.327, ал.2 от Кодекса за застраховането застрахователен
посредник, съответно посредникът, предлагащ застрахователни продукти като допълнителна
дейност, който е получил плащане на премия или вноска по застраховка, независимо дали е
сключена с негово посредничество, или не, е длъжен да уведоми застрахователя в същия ден
за получената сума, за нейното основание и размер, както и да я преведе в полза на
застрахователя в срок до един месец след получаване на плащането. Предвид това въпреки,
че договорът е сключен с посредничеството на „*********“ АД, то дружеството няма
качеството на застраховател и презастраховател, за което да възникне правото да получи
премията и тя да остане при него. Посредника получава плащането, но го привежда на
застрахователя, който в случая е лице различно от ищеца по насрещния иск, за което обаче
не са ангажирани доказателства. Поради това и на отделно правно основание води до
извода, че не е следвало да се включва в главницата по кредита.
По направеното искане за разсрочване на задължението на основание чл.241 от ГПК:
Възможността за разсрочване на вземането има за цел да облекчи положението на длъжника,
но не може да влошава положението на кредитора, поради което при разсрочване на
изпълнението след всяко предвидено плащане, върху останалата част от задължението се
дължи законна лихва, което би довело до ново нарастване на дълга и още по-голяма
задлъжнялост на лицето. Следва да се съобрази обстоятелството, че ищецът е бил частично
освободен от дължимата държавна такса на основание чл.83, ал.2 от ГПК, но в
производството по чл.241 от ГПК съдът съобразява, че същият сам сочи факта, че има над 5
кредита и над 10 съдебни дела във връзка с тях – обстоятелство посочено в молба от
**/**/****г. по делото. Поради това с оглед положението на ищеца в негов интерес е
своевременното изпълнение, а не формиране на допълнителен дълг от законните лихви,
които при поискания от него вариант на разсрочване ще бъдат дължими след плащане на
всяка месечна вноска от 232.14 лв., считано от **/**/****г. общо върху цялата неизплатена
сума от 3250 лв., до окончателното изплащане и на последната вноска до **/**/****г.
Предвид горното, съдът намира искането за неоснователно.
По разноските: Ищеца по първоначалния главен иск е бил представляван безплатно
от адв. А Д от АК-София, видно от представения Договор за правна защита и съдействие от
**/**/****г. (лист 13 от делото), поради което и на основание чл.38, ал.2 от ЗА в полза на
7
адвоката следва да бъде определено адвокатско възнаграждение. Цената на иска попада в чл.
7, ал.2, т. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за възнагражденията за адвокатска работа, в
редакцията й приложимата към момента на предявяване на иска (изм. ДВ бр.68 от
31.07.2020г.), като размера на адвокатското възнаграждение следва да се определи в размер
на 960.52 лв.. Адвокатските възнаграждения, определени в Наредбата не са с включен ДДС,
следователно при окончателното им определяне се дължи начисляване на ДДС в размер на
20 %, тогава когато адвокатът е регистриран по ЗДДС, съгласно § 2а от Допълнителните
разпоредби на Наредба № 1 от 09.07.2004г. В този смисъл е Определение № 60302 от
02.08.2021г. на ВКС по ч.гр.д. № 794/2021г., II т.о. Поради това след включване на дължимия
косвен данък към определеният от съда размер, то се дължи възнаграждение в размер на
1152.62 лв. с ДДС. По отношение искането на ответника да бъде извършена проверка от
съда на материалното положение на лицето, същото е неоснователно. Съдебната практика е
безпротиворечива, че съдът не прави проверка във връзка с основанието, на което е сключен
договора, а от друга страна по делото са представени доказателства във връзка с тези
обстоятелства.
Отделно разноските в производството за ищеца са: 162 лв. за държавна такса, 150 лв.
възнаграждение за вещо лице по ССчЕ и 200 лв. възнаграждение за вещото лице по
допълнителната СТЕ. Посочената повторно сума от 150 лв. за ССчЕ не следва да се възлага
на ответника, тъй като сумата погрешно е внесена повторно от ищеца и същата следва да му
се върне след молба от него по делото.
Ищецът по насрещния иск „*********“ АД е сторил разноски в размер на 232.02 лв.,
възнаграждение за вещи лица общо 350 лв., като съдът определя юрисконсулско
възнаграждение в размер на 150 лв., на основание чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на
правната помощ. Съобразно с уважената част от иска разноските следва да се определят в
размер на 410.16 лв.
Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА на основание чл.26, ал.1, предл.трето от ЗЗД, във връзка с чл.22 от
ЗПК, във вр. с чл.11 от ЗПК нищожността на Договор за потребителски кредит XTRA №
********** от **/**/****г., сключен между ищеца В. К. К. с ЕГН ********** с адрес гр.Ш,
бул.“М“ № 15, вх.1, ет.3, ап.14, чрез адв. А Д от АК-София, със съдебен адрес гр.София,
район Средец, ж.к.“Я“, ул.“**********“ № 74, ет.1, ап.1 и ответника „*********“ АД с ЕИК
********, със седалище и адрес на управление гр.София, район Триадица, бул.“В“ № 146
(сграда А), Бизнес Център „България“, представлявано заедно от С Р Я и С Е Ц.
ОСЪЖДА В. К. К. с ЕГН ********** да заплати на ищеца по насрещния иск
„*********“ АД с ЕИК ******** на основание чл.23 от ЗПК сумата от 3250 лв.(три хиляди
двеста и петдесет лева), представляваща чистата стойност по Договор за потребителски
8
кредит XTRA № ********** от **/**/****г., сключен между страните, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от подаване на насрещната искова молба в съда –
**/**/****г. до окончателното изплащане на вземането.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове по чл.79 от ЗЗД във вр.с чл.9 от ЗПК и по чл.86, ал.1
от ЗЗД от „*********“ АД с ЕИК ******** срещу В. К. К. с ЕГН ********** за главницата
по Договор за потребителски кредит XTRA № ********** от **/**/****г. над сумата от 3250
лв. до 4349.17 лв. и възнаградителна лихва в размер на 1 451.16 лв. за периода от втора до
дванадесета погасителна вноска, а именно 20.09.2023г. до 20.07.2024г., като неоснователни.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на основание чл.241 от ГПК за разсрочване на
главницата съобразно погасителния план по договора за потребителски кредит.
ОСЪЖДА „*********“ АД с ЕИК ******** да заплати на адв. А Д от АК-София,
със адрес на кантора гр.София, район Средец, ж.к.“Я“, ул.“**********“ № 74, ет.1, ап.1 на
основание чл.38, ал.1 от ЗА разноски за адвокатско възнаграждение определено от съда в
размер на 1152.62 лв.(хиляда сто петдесет и два лева и шестдесет и две стотинки) с ДДС.
ОСЪЖДА „*********“ АД с ЕИК ******** да заплати на В. К. К. с ЕГН
********** сторените в производството разноски в размер на 512 лв. (петстотин и
дванадесет лева).
ОСЪЖДА В. К. К. с ЕГН ********** да заплати на „*********“ АД с ЕИК
******** сумата от 410.16 лв.(четиристотин и десет лева и шестнадесет стотинки),
представляваща направени разноски по делото, съразмерно с уважената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Шски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните на посочените от тях съдебни адреси.
Съдия при Районен съд – Ш: _______________________
9