РЕШЕНИЕ
№ ………./ 19.09.2019г., гр.Разград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен
съд Разград
На седемнадесети
септември, две хиляди и деветнадесета година
В
публичното заседание в следния състав:
СЪДИЯ: ИРИНА ГАНЕВА
Секретар:
Н.Р.
Прокурор:
Като
разгледа докладваното от съдията
Т.д. №
95 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно
основание чл.432 от Търговския закон в.в. с чл.79
ал.1 и чл.86 ал.1 от Закона за задълженията и договорите.
Предявени са обективно и кумулативно
съединени искове от „Алианц банк България“АД за
осъждане на П.И.Т. и И.Т.П. да заплатят солидарно на „Алианц банк България“АД парично задължение по договор за банков
кредит „Жилище плюс“, както следва: главница в размер 49 563,81лв., ведно
със законната лихва, считано от 17.05.2018г. до окончателното й изплащане;
текущо начислена лихва за периода 28.04.2018г. – 14.05.2018г. в размер
396,10лв.; просрочена лихва за периода 28.11.2015г.-14.05.2018г. в размер 12 456,91лв.;
наказателна лихва за просрочена главница за периода 28.11.2015г. – 14.05.2018г.
в размер 1 476,53лв.; неустойка за периода 28.11.2015г. – 14.05.2018г. в
размер 23 480,21лв.; такси за подновяване на договорна ипотека в размер
354,61лв. и нотариални такси в размер 228лв. По първоначално предявените установителни искове с правно основание чл.422 ГПК
съдебното производство е прекратено с определение № 924/15.10.2018г., влязло в
сила на 31.10.2018г. и определение № 1004/1.11.2018г., влязло в сила на
13.11.2018г. В
съдебно заседание предявените осъдителни искове се поддържат от упълномощения
процесуален представител на ищеца.
В обстоятелствената част на
исковата молба са изложени твърдения за сключен договор за банков кредит
„Жилище плюс“ № 28145 от 23.01.2008г., по който двамата ответници имат
качеството на кредитополучатели на кредит в размер 60 000лв., с краен срок
за издължаване 28.01.2028г. Ищецът твърди, че е договорен погасителен план с
фиксирани месечни вноски. Сумата е отпусната по банкова сметка *** И.П. за
заплащане на част от цената и за довършителни работи в недвижим имот, находящ
се в гр.Разград. Поради забавяне в плащанията банката е изпратила на
кредитополучателите нотариална покана за плащане. След като не е постъпило
изпълнение на задълженията, с нова нотариална покана, връчена на длъжниците на
14.04.2018г., кредитът е обявен от банката за предсрочно изискуем.
В срока по чл.367 ал.1 ГПК ответниците П.И.Т. и И.Т.П. са депозирали отговор на
исковата молба чрез упълномощен адвокат, в който оспорват размера на задължението,
както и началната дата на дължимост на законната лихва. Считат, че по делото не
са представени доказателства относно изчисляване на точния размер на отделните
претенции. По отношение на законната лихва изразяват становище, че такава
следва да се дължи от датата на предявяване на исковата молба, а не от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, тъй като
заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителният лист са обезсилени. В
съдебно заседание упълномощеният от ответниците адвокат изразява становище
относно безспорност на фактите, установени в хода на процеса. В същото време очертава
кръга от спорните въпроси, касаещи правото: моментът на настъпилата предсрочна
изискуемост, съответно началния момент на дължимост на законната лихва, чието
начало според пълномощника се свързва с връчване на препис от исковата молба на
ответниците; неравноправност на клаузата в чл.5.1. от договора, свързана с
определяне на договорната лихва върху главницата.
Съдът, след преценка на
събраните доказателства и становищата на страните, констатира следната фактическа обстановка: На 23.01.2008г.
между страните е подписан договор за кредит „Жилище плюс“ № 28145, по силата на
който „Алианц България“АД в качеството си на кредитор е предоставил на И.Т.П. и
П.И.Т. в качеството им на кредитополучатели банков кредит в размер 60 000лв.
за закупуване на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда –
апартамент № 26, находящ се в гр.Разград, ул.“Марица“ № 49, ет.1 и за
извършване на довършителни работи в имота. Срокът на погасяване на всички
задължения е 28.01.2028г.
В чл.5.1. от договора е
уговорена годишна лихва, формирана от сбора на базов лихвен процент в лева,
определян периодично от управителния съвет на банката, плюс надбавка от 1,85
пункта. Към деня на подписване на договора годишната лихва е определена на
9,95%. В чл.6 банката си е запазила правото по своя преценка да променя по
всяко време БЛП, ако преобладаващите пазарни условия налагат това, а
кредитополучателите се считат за уведомени с поставяне на уведомление за
промяната в паричните салони на банката.
По-нататък, в чл.5.3. страните
са договорили допълнителна наказателна надбавка към възнаградителната лихва по
чл.5.1. в размер на 15 пункта годишно в случай на просрочие в плащането на
главницата, начислявана върху просрочената сума. В чл.5.4. е уговорена
неустойка в размер 15% месечно върху начислената, но неплатена лихва, до
окончателното й издължаване.
Във връзка с установяването на
начина на формиране на БЛП ищецът е представил Методика за изчисляването му,
утвърдена на заседание на УС на банката на 12.11.2008г. и променена на
заседание на УС на 7.04.2010г. От същата се установява, че определянето на БЛП
е поставено в зависимост от отделните разходни елементи, вътрешнобанкови
ограничителни условия и параметри, настройване спрямо конкуренцията, пазарните
условия и перспективите за развитие на макроикономическо и секторно ниво. УС на
банката преглежда БЛП обичайно на всяко тримесечие, а при наличие на значителни
промени в пазарните условия може да бъде внесено предложение за промяна и на
по-кратък период. За периода от сключването на процесния
договор за кредит на 23.01.2008г. до приемането на представената методика на
12.11.2008г. ищецът не представя доказателства как се е формирал базовият
лихвен процент.
С уговорката в чл.7.1. от
договора кредитополучателите са дали съгласието да заплатят еднократна
административна такса в полза на банката в размер на 2% от размера на кредита,
като съгл. чл.7.2. се допуска изплащане на дължимите такси със средства от
отпуснатия кредит.
В Раздел VІІ от договора
страните са предвидили като обезпечение учредяване на договорна ипотека върху
имота, като съгл. чл.16 б.“а“ от договора кредитополучателите са поели
задължение за изплащане на всички разноски във връзка с учредяването на
обезпечението.
Предсрочната изискуемост на
цялото вземане е уговорена да настъпи, когато кредитополучателите са просрочили
над 30 дни една погасителна вноска или лихва, съгл. чл.19.1. б.“е“ от договора.
Към договора е приложен
погасителен план с посочване на месечните вноски и тяхното формиране от
дължимата част главница и лихва, както и остатък от задължението.
С нотариална покана от
16.02.2018г. на нотариус с район на действие РС Разград кредиторът е уведомил
длъжниците, че имат просрочени задължения по кредита и ги е поканил да изпълнят
доброволно задължението си по изплащане на цялото задължение. Поканата е
връчена по реда на чл.47 ал.1 ГПК, чрез залепване на уведомление. Нотариусът е
удостоверил на 3.03.2018г. със съставяне на констативен протокол и с
отбелязване върху нотариалната покана, че в двуседмичния срок адресатите не са
се явили да я получат.
С нова нотариална покана от
27.03.2018г. на същия нотариус банката-кредитор е уведомила
кредитополучателите, че предвид липсата на доброволно изпълнение в дадения им
срок, цялото кредитно задължение става предсрочно изискуемо. Кредиторът е
отправил покана до същите да заплатят всичките просрочени задължения в общ
размер 83 757,14лв. Поканата е връчена отново по реда на чл.47 ал.1 ГПК,
чрез залепване на уведомление. Нотариусът е удостоверил на 14.04.2018г. със
съставяне на констативен протокол и с отбелязване върху нотариалната покана, че
в двуседмичния срок адресатите не са се явили да я получат.
В хода на съдебното
производство е назначена съдебно-счетоводна експертиза, която съдът приема като
изготвена от лице в кръга на неговите компетенции, след запознаване с
материалите по делото и проверка в „Алианц България“АД. Експертът е установил,
че кредитната сума по договора е усвоена изцяло от ответниците, като при
кредитиране на банковата сметка на ответника И.П. е удържана такса от
1 200лв., съответстваща на 2% от размера на кредита. Съдът констатира, че
удържането на таксата като начин и размер съответства на уговорените условия в чл.7.1.
и 7.2 от договора за кредит. По-нататък в заключението е отразено според
постигнатите договорни клаузи, че размерът на погасената главница е
10 436,19лв.; на погасената договорна лихва – 45 788,50лв.; на
лихвата върху просрочена главница – 146,21лв. и на погасената неустойка –
3 670,46лв. Последното плащане по главницата е било на 4.07.2017г. (съобразно
приложение № 2 към заключението и обясненията на вещото лице в с.з.). Към
17.05.2018г. са останали непогасени следните задължения: главница в размер
49 563,81лв.; просрочена договорна лихва в размер 12 853,01лв., от
които 12 445,78лв. за периода 28.11.2015г.-14.04.2018г. и 407,23лв. за
периода 15.04.2018г.-15.05.2018г.; наказателна лихва за просрочена главница за
периода 28.11.2015г. – 17.05.2018г. в размер 1 547,41лв.; неустойка за
периода 28.11.2015г.-17.05.2018г. в размер 23 608,74лв.; разходи за
подновяване на договорна ипотека в размер 354,61лв. и нотариални такси в размер
174лв.
С допълнително заключение
вещото лице е изготвило вариант, при който е изчислило погасителните вноски при
размер на възнаградителната годишна лихва за целия период 9,95% и съответно
преизчислени стойности на наказателната лихва и неустойката, чийто размер в
договора е поставен в зависимост от размера на годишната дължима лихва. Вещото
лице е уточнило, че от сключването на договора нейният процент е променян два
пъти: считано от 15.10.2008г. с 0,5% и от 25.02.2009г. с 0,3%. На базата на
горните констатации експертът е изготвил вариант на изплатената и съответно
неизплатената част от главницата, лихвите и неустойката, при общо изплатена от
ответниците сума в размер 60 129,23лв. Изплатената главница е в размер
12 131лв., възнаградителната лихва е в размер 44 994,65лв.,
наказателната лихва за просрочена главница – 128,57лв., неустойка върху
неплатена лихва – 2 777,11лв., такса за поддръжка на сметка – 97,90лв. Непогасените
суми съобразно този вариант са, както следва: главница в размер 47 869лв.,
просрочена възнаградителна лихва за периода 28.05.2016г.- м.април, 2018г. в
размер 9 087,54лв. (въпреки, че като крайна е посочена датата 17.05.2018г.,
изчисленията в таблиците за възнаградителната лихва са направени до м.април),
наказателна лихва за просрочена главница в размер 1 161,96лв. и неустойка
за просрочена редовна лихва в размер 15 822,47лв. – двете за периода 28.05.2016г.-м.април, 2018г. (сумите в
таблиците са изчислени също до този месец), разходи за подновяване на договорна
ипотека в размер 354,61лв. и нотариални такси в размер 174лв.
Между страните няма спор по
фактите и обстоятелствата, установени по делото със събраните доказателства. Спорът
е по прилагането на правото съобразно установените факти.
При така изложената фактическа
страна, съдът направи следните правни изводи: Необходимо
условие за уважаване на предявените осъдителни искове е да се установи, че
длъжниците не са изпълнили задълженията си по чл.430 ал.1 и 2 ТЗ да върнат в
уговорения срок заетата сума пари заедно с акцесорните задължения по договор за
кредит „Жилище плюс“ № 28145 от 23.01.2008г.
Доказано е по делото от представените писмени доказателства и изготвената съдебно-счетоводна експертиза, а и не
се спори между страните, че кредиторът „Алианц
България“АД е изпълнил задължението си по договора и е предоставил на
кредитополучателите уговорения кредит. От друга страна, установява се от същите
доказателства, че кредитополучателите не са изпълнили поетото задължение да
върнат предоставения им кредит в пълния му размер. Последната месечна вноска за
погасяване на главницата е внесена на 4.07.2017г. За банката е възникнало
правото да обяви целия кредит за предсрочно изискуем, съгласно чл.19.1. б.“е“
от договора. Правото е реализирано в съответствие с чл.20 от договора с
изпращане на нотариална покана до кредитополучателите от 27.02.2018г., връчена
чрез залепване на уведомление на 30.03.2018г. на техния адрес с даване на
възможност същите да получат поканата в двуседмичен срок в кантората на
нотариуса, който е изтекъл на 14.04.2018г.
Първото възражение на
ответниците е свързано именно с въпроса за настъпване на предсрочната
изискуемост. Съображенията им се отнасят до липсата на лично връчване на уведомлението
за настъпила предсрочна изискуемост. Становището им в представената писмена
защита е, че при това положение моментът на настъпването й следва да се отнесе
към получаването на исковата молба и съответно искът се явява основателен само
по отношение на вноските с настъпил падеж.
Съдът не споделя изразеното
становище поради две причини. Първата от тях е, че ответниците са били поканени
от банката с покана за доброволно изпълнение от 16.02.2018г. да заплатят всичките
си задължения по договора за кредит, с предупреждение, че при неизпълнение в
дадения седемдневен срок от получаване на поканата, банката ще обяви за
предсрочно изискуем остатъка от кредитното задължение. Поканата е връчена по
реда на чл.50 ЗННД чрез залепване на уведомление по реда на чл.47 ал.1 ГПК и е изтекъл
двуседмичният срок, в който ответниците са имали възможност да я получат от
кантората на нотариуса. По този начин на длъжниците е даден достатъчен срок за
изпълнение съгласно чл.432 ал.2 ТЗ. По-нататък, предсрочната изискуемост на
кредита е била обявена от банката с писмено уведомление от 30.03.2018г., съдържащо
се в нотариална покана, която също е връчена по реда на чл.50 ЗННД чрез залепване
на уведомление по чл.47 ал.1 ГПК на адреса на ответниците, тъй като същите са
търсени на адреса неколкократно по различно време, но
не са били намерени. Това се установява от констативния протокол на нотариуса
от 14.04.2018г., както и от отбелязването върху самата нотариална покана. Със заверката върху нотариалната покана
нотариусът е удостоверил непотърсването й от адресатите в двуседмичния срок по чл.47
ал.2 ГПК от залепване на уведомлението до 14.04.2018г. При това положение
следва да се приеме, че са настъпили условията на фингираното
връчване на нотариалната покана на ответниците по чл.47 ал.5 ГПК. С изтичането
на срока по чл.47 ал.2 ГПК на 14.04.2018г. ответниците се считат за уведомени
относно обявяването на предсрочната изискуемост. Че разпоредбата на чл.47 ГПК
намира приложение и при връчване на нотариална покана съгласно разпоредбата на
чл.50 ЗННД, е постановена практика на ВКС, намираща израз в решение № 84
от 05.06.2014 г. по т.д.№ 1220/2013 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение №
217/12.05.2015 по дело № 62/2014 на ВКС, ТК, I т.о., както и в определение №
517 от 05.07.2011 г. по ч.т.д. № 187/2011 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.
В допълнение, недоставеното или
само изпратено от банката съобщение до длъжника се приема за получено в случай,
че договорът между страните предвижда определени предпоставки и/или фактически
констатации, при наличие на които ще се счита, че е положена дължимата грижа да
се доведе до знанието на длъжника изявлението на банката, че е упражнила
правото си да направи кредита предсрочно изискуем. В случай, че договорът за
кредит не обективира такава уговорка, уведомяването
на длъжника следва да бъде надлежно удостоверено посредством уредените в чл.37
– 58 ГПК способи за връчване на книжа, вкл. връчване по възлагане от нотариус
по реда на чл.50 ЗННД (в този смисъл решение № 40/17.06.2015 г. по т.д.№ 601/14
г. на I т.о. на ВКС, решение № 148/2.12.2016 г. по т.д.№ 2072/15 г. на I т.о.
на ВКС). В разглеждания случай страните
са се съгласили в чл.20 от договора за кредит обявяването на предсрочната
изискуемост да се извърши с писмено известие, с което банката дава седемдневен
срок за изпълнение на цялото задължение. Съгл. чл.28 от договора, за валиден
адрес на кредитополучателите за приемане на съобщения по договора е посочен
адресът в с.Стражец, ул.“Клисура“ № 4, на който е извършено и връчването на
нотариалните покани от нотариуса.
Предвид просрочието
в плащането на главницата с повече от 30 дни, съгл. чл.19.1. б.“е“ от договора
(последното е извършено на 4.07.2017г.), както и предвид извършеното връчване
на уведомлението за обявяване на целия кредит за предсрочно изискуем на
14.04.2018г., задължението на ответниците за пълно изпълнение е станало
ликвидно и изискуемо.
Втората причина, поради която
съдът не споделя становището за липса на настъпила предсрочна изискуемост, е че
дори и да се приеме, че обявяването й е настъпило не с фингираното
връчване на уведомлението по реда на чл.50 ЗННД в.в.
с чл.47 ал.1 ГПК, а с получаването на исковата молба от двамата ответници, този
факт също поражда целените правни последици, изразяващи се в изискуемост на
цялото вземане. Възражението, че ответниците ще дължат само падежираните
до този момент вноски по кредита, е неоснователно. Обявяването на кредита за
предсрочно изискуем има за цел и последица изпълнение от ответниците на цялото договорно
поето задължение за връщане на кредита. В този момент целият или неплатеният
остатък по кредита става изискуем по отношение на кредитополучателите. В този
смисъл е и съдебната практика, съгласно която исковата молба може да има
характер на волеизявление на кредитора, че счита кредита за предсрочно
изискуем, и с връчването на препис от нея на ответника по иска предсрочната
изискуемост се обявява на длъжника (в този см. решение № 114/07.09.2016 г. на
ВКС по т. д. № 362/2015 г., II т. о.; решение № 161/08.02.2016 г. на ВКС по т.
д. № 1153/2014 г., II т. о., ТК).
Предвид горното и въз основа на
анализа на събраните писмени доказателства и заключението на вещото лице по
изготвената ССЕ, двамата ответници дължат в условията на солидарност на ищеца връщане
на кредита в пълния му размер, предвид настъпилата предсрочна изискуемост, като
бъдат съобразени извършените от тях плащания до този момент.
Преди съобразяване на платената
и неплатената част на всяко от задълженията за главница, лихви и неустойки
следва да бъде разрешен въпросът дали клаузата в договора, с която е уговорено акцесорното задължение за плащане на просрочена договорна
лихва, е неравноправна. От общата дефиниция на § 13 т.1 ДР ЗЗП се
извежда, че кредитополучателите по договор за банков кредит – физически лица,
които не придобиват средствата – предмет на договора, за осъществяване на
търговска дейност, имат качеството на потребители на банкова услуга.
В
практиката на ВКС, изразена в решение № 77/22.04.2015 г. по гр. дело №
4452/2014г., III г.о., решение № 424/02.12.2015 г. по гр. дело № 1899/2015г.,
IV г.о., решение № 51/04.04.2016 г. по т. дело №
504/2015г., II т. о., решение № 95/13.09.2016 г. по т. дело № 240/2015г., II т.
о., решение № 205/07.11.2016 г. по т. дело № 154/2016г., I т. о., решение №
165/02.12.2016 г. по т. дело № 1777/2015г., I т. о., решение № 201/02.03.2017
г. по т. д. № 2780/2015г., II т. о. и други съдебни актове, предпоставките за
определяне, че една договорна клауза е неравноправна, са следните: 1/ клаузата
да не е индивидуално уговорена; 2/ да е сключена в нарушение на принципа на
добросъвестността; 3/ да създава значителна неравнопоставеност между страните
относно правата и задълженията - съществено и необосновано несъответствие между
правата и задълженията на страните; 4/ да е сключена във вреда на потребителя.
Индивидуално
уговорена клауза по смисъла на чл.146 ЗЗП е клауза в потребителски договор,
която не е била изготвена предварително от търговеца или доставчика, или дори и
да е била изготвена предварително, потребителят е могъл да изрази становище по
нейното съдържание, доколкото при достатъчно информиран избор я е приел.
Индивидуално уговорена би могла да е и клауза, която се отнася до определяне на
основния предмет на договора, както и до съответствието между цената или
възнаграждението, от една страна, и стоката или услугата, която ще бъде
доставена или извършена в замяна, от друга страна, съгласно чл.145 ал.2 ЗЗП.
Клаузите по чл.145 ал.2 ЗЗП, които не са индивидуално уговорени, подлежат на
преценка от гледна точка на неравноправния им характер, само ако не са изразени
ясно и разбираемо. Изискването на ясен и разбираем език включва яснота и
разбираемост на клаузите не само от граматическа гледна точка, но прозрачно и
недвусмислено изложение на съдържанието на правата и задълженията на страните,
така че потребителят да може да предвиди въз основа на ясни и разбираеми
критерии произтичащите за него икономически последици.
Добросъвестността
се свързва с общоприетите правила за нравственост на поведението при
осъществяване на търговските практики, произтичащи от законите, обичая и
морала, формиращи конкретните етични норми при изпълнение на задълженията и
упражняване на правата на членовете на общността. Добросъвестността като
изискване за поведение от търговеца по смисъла на чл.143 ЗЗП е пряко свързана с
пояснението, че недобросъвестността следва да бъде разгледана, с оглед правните
й последици – постигане на значително неравновесие между правата на търговеца и
потребителя. От тези законови изисквания се извежда и задължението при
уговаряне на конкретни условия, свързани с едностранно присвоени права,
независимо дали в общите условия или в подписания бланков договор за кредит, да
са осигурени ясни и разбираеми за обикновения потребител условия (чл.147 ал.1
ЗЗП), с оглед които същият информирано да поеме задълженията си.
Чл.144
ал.2 ЗЗП изисква промяната на лихвения процент, дължим от потребителя, да може
да бъде осъществена едностранно, само ако е налице основателна причина, а на
потребителя е обезпечено правото за изразено несъгласие, чрез едностранно
прекратяване на договорната връзка. Задължението при разглежданата възможност
за кредитодателя е по ясен, недвусмислен и разбираем начин да бъдат установени
всички обективно съществуващи обстоятелства, т. е. такива, които са извън
контрола на търговеца и които обуславят приложение на установената едностранна
възможност за промяна на разходите по кредита, в това число и възнаградителната
лихва. Това означава методиката за определяне на лихвения процент да бъде
договорно очертана, като по този начин да бъдат конкретизирани в договора
видът, количествените изражения и относителна тежест на отделните компоненти при
определяне на БЛП, съответно всеки едни от тях да бъде обвързан с обективни
критерии, чието настъпване е онзи юридически факт, който предполага
добросъвестност при упражняване правото на кредитодателя за едностранна промяна
на лихвения процент.
Горните
постановки, регламентирани в закона и установени в създадената съдебна практика,
следва да бъдат пренесени към настоящия случай, за да се прецени дали клаузата
на договора за плащане на договорна лихва е неравноправна. От изложените
по-горе съображения се налага извод, че договорът за кредит в частта, в която е
уговорена промяна на възнаградителната лихва не е с индивидуално договорено
съдържание. Клаузата на чл.5.1. от същия установява, че за предоставения кредит
кредитополучателите заплащат
годишна лихва, формирана от сбора на
базов лихвен процент в лева, определян периодично от управителния съвет на
банката, плюс надбавка от 1,85 пункта. В чл.6 банката си е запазила правото по
своя преценка да променя по всяко време БЛП, ако преобладаващите пазарни
условия налагат това, а кредитополучателите се считат за уведомени с поставяне
на уведомление за промяната в паричните салони на банката. При това съдържание
се налага извод, че посочената клауза от договора съставлява неравноправна
клауза по смисъла на чл.143 т.10 и 12 ЗЗП, тъй като представлява уговорка във
вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя на банковата услуга. Този извод се налага от разгледаното съдържание
на клаузите от договора, в които изобщо липсват указания на методиката, по
която банката изчислява базовия лихвен процент, нито са установени
предпоставките за промяната му. Фактът, че такава методика е приета (при това в
момент, по-късен от момента на сключване на договора), не променя извода за
неравноправност, защото потребителите на банковата услуга са били в
неизвестност за тази методика. В договора не е указано как и поради какви
причини, стоящи извън контрола на банката, тя има право да увеличи БЛП, липсват
каквито и да било критерии, по които банката следва да увеличава
възнаградителната лихва, респективно да променя договорените като размер
анюитетни вноски.
Поради
липсата на критерии, които могат да бъдат изведени като основателна причина за
промяната на БЛП, както и поради липсата на възможност за кредитополучателите
да прекратят договора, след като бъдат уведомени за промяната, изключението на чл.144
ал.2 ЗЗП не може да бъде приложено. Клаузата чл.5.1. от договора, определяща промяна
във възнаградителната лихва, е неравноправна, поради което и на осн. чл.146 ал.1 ЗЗП е нищожна.
В
останалата си част клаузата, в която страните са уговорили, че към момента на
сключване на договора годишната възнаградителна лихва е в размер 9,95%, е
действителна предвид ясното й и недвусмислено съдържание, и същата следва да
бъде приета като цена на договора за целия негов период. При това положение
съдът възприема варианта на експертизата, изработен в допълнителното
заключение, при който вещото лице е изчислило погасителните вноски при размер
на възнаградителната годишна лихва за целия период 9,95% и съответно
преизчислени стойности на наказателната лихва и неустойката, чийто размер в
договора е поставен в зависимост от размера на годишната дължима лихва. Изводът
за неравноправния характер на клаузата за промяна на договорната лихва
рефлектира върху дължимостта и на тези плащания. В чл.5.3. страните са
договорили допълнителна наказателна надбавка към възнаградителната лихва по
чл.5.1. в размер на 15 пункта годишно, в случай на просрочие в плащането на
главницата, начислявана върху просрочената сума, а в чл.5.4. е уговорена
неустойка в размер 15% месечно върху начислената, но неплатена лихва, до
окончателното й издължаване. Предвид нищожността на клаузата, определяща промяната
в размера на договорната лихва, която служи за основа на определянето и на
другите две плащания, техните размери също подлежат на преизчисление при основа
на договорната лихва 9,95%.
Така,
при изплатена част от задълженията в общ размер 60 129,23лв., отнесени към
погасителни вноски съобразно размер на годишната лихва 9,95% за целия период, оставащите
дължими суми са: главница в размер 47 869лв., просрочена възнаградителна
лихва за периода 28.05.2016г.- м.април, 2018г. в размер 9 087,54лв.,
наказателна лихва за просрочена главница в размер 1 161,96лв. и неустойка
за просрочена редовна лихва в размер 15 822,47лв. за същия период. Над посочените по-горе суми до
първоначално претендираните такива в исковата молба, исковете се явяват
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени като такива.
Ответниците не дължат претендираната
в иска сума в размер 396,10лв. като текущо начислена лихва върху главницата за
периода 28.04.2018г.-14.05.2018г. Съгласно т.2 от ТР № 3/2017г. на ОСГТК на
ВКС, при настъпване на предсрочна изискуемост, в случая на 14.04.2018г.,
ответниците дължат само законната лихва от датата на настъпване на предсрочната
изискуемост до датата на плащането, но не и договорената такава възнаградителна
лихва, представляваща неговата цена.
В тази част искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Законната лихва върху
неизплатената главница следва да е дължима от момента, от който е поискана от
ищеца – 17.05.2018г. Съдът принципно споделя становището на ответниците, че при
обезсилена заповед за незабавно изпълнение и прекратяване на съдебното
производство по иск с правно основание чл.422 ГПК, дължимостта на законната
лихва се обуславя от момента на предявяване на осъдителните искове. Съобразно
посочените по-горе задължителни указания на ТР № 3/2017г. на ОСГТК на ВКС обаче,
законната лихва се дължи от момента на обявяване на предсрочната изискуемост на
цялото вземане. Тъй като претенцията на ищеца е за присъждането й от
17.05.2018г., която дата е последваща на датата на настъпилата предсрочна изискуемост
– 14.04.2018г., законната лихва следва да се присъди от поискания от банката момент.
Ответниците дължат плащането на
договорените в чл.16 б.“а“ от договора за кредит разноски във връзка с
учредяването на договорна ипотека, които видно от заключението на вещото лице
са в размер 354,61лв. Искът за тази сума е основателен и следва да бъде уважен.
По
отношение на претендираните 228лв. за платени нотариални такси, съдът
констатира на базата на констатациите на вещото лице, че такива има заплатени от
банката във връзка с изпращането на двете обсъдени по-горе нотариални покани до
ответниците в размер на 174лв. За останалия размер до 228лв. вещото лице не
посочва счетоводни записвания при банката за съществуване на задължение на
двамата ответници. Липсва законово или договорно основание, на което
ответниците да дължат както сумата 174лв., така и претендираната сума 228лв.,
поради което този иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Обобщавайки
изложеното дотук, И.П. и П.Т. следва да бъдат осъдени да заплатят в условията
на солидарност на „Алианц банк България“АД главница в
размер 47 869лв., ведно със
законната лихва, считано от 17.05.2018г. до окончателното й изплащане, просрочена
възнаградителна лихва за периода 28.05.2016г.- м.април, 2018г. в размер
9 087,54лв., наказателна лихва за просрочена главница, дължима до м.април,
2018г. в размер 1 161,96лв., неустойка за просрочена редовна лихва за
периода, дължима до м.април, 2018г. в размер 15 822,47лв., разноски за
учредяване на договорна ипотека в размер 354,61лв. Исковете в останалите части
следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Двете
страни претендират присъждане на направените деловодни разноски. Ищецът е
внесъл ДТ в размер 3 629,10лв., заплатил е възнаграждение за вещо лице в
размер 300лв. и възнаграждение за адвокат в размер 3 100лв. Съобразно
уважената част от исковете ответниците следва да му заплатят сумата
5 937,40лв. Останалите направени от ищеца разноски в заповедното
производство не се следват предвид обстоятелството, че заповедта за незабавно
изпълнение и изпълнителният лист са обезсилени.
Ответникът
П.П. е заплатил адвокатско възнаграждение в размер 800лв.
и съобразно отхвърлената част от исковете ищецът следва да му заплати сумата
124,25лв.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И :
Осъжда
И.Т.П. ЕГН ********** и П.И.Т. ЕГН **********,***, да заплатят в условията на
солидарност на „Алианц банк
България“АД ЕИК ******** със
седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Мария Луиза“ № 79, представляван
от изп.директора Г.З. и Р.С.,
главница по договор за кредит „Жилище плюс“ № 28145/23.01.2008г. в размер 47 869лв.,
ведно със законната лихва, считано от 17.05.2018г. до окончателното й изплащане;
просрочена възнаградителна лихва за периода 28.05.2016г.-м.април, 2018г. в
размер 9 087,54лв.; наказателна лихва за просрочена главница за периода
28.05.2016г.-м.април, 2018г. в размер 1 161,96лв.; неустойка за просрочена
редовна лихва за периода 28.05.2016г.-м.април, 2018г. в размер
15 822,47лв.; разноски за учредяване на договорна ипотека в размер
354,61лв. и сумата 5 937,40лв. за направени деловодни разноски в исковото
производство.
Отхвърля
предявените от „Алианц банк България“АД искове за осъждането
на И.Т.П. и П.И.Т. да заплатят в
условията на солидарност главница над размера 47 869лв. до претендирания
такъв 49563,81лв.; текущо начислена лихва за периода 28.04.2018г.-14.05.2018г.
в размер 396,10лв.; просрочена възнаградителна лихва над размера
9 087,54лв. до претендирания такъв 12 456,91лв. и за периодите
28.11.2015г.-28.05.2016г. и след м.април, 2018г. до 14.05.2018г.; наказателна
лихва за просрочена главница над размера 1 161,96лв. до претендирания
такъв 1 476,53лв. и за периодите 28.11.2015г.-28.05.2016г. и след м.април,
2018г. до 14.05.2018г.; неустойка за просрочена редовна лихва над размера 15 822,47лв.
до претендирания такъв 23480,21лв. и за периодите 28.11.2015г.-28.05.2016г. и
след м.април, 2018г. до 14.05.2018г.; нотариални такси в размер 228лв., като
неоснователни.
Осъжда
„Алианц банк България“АД да заплати на П.И.Т. сумата
124,25лв. за направени деловодни разноски в исковото произовдство.
Решението
подлежи на обжалване пред Апелативен съд Варна в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ:
НР