О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№……….........../..........................2020 год., гр. Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският окръжен съд, гражданско
отделение, четвърти състав, в закрито съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН ИВАНОВ
МАЯ НЕДКОВА
сложи
за разглеждане в. гр. дело № 696 по
описа на съда за 2020 г., докладвано
от съдията К. Иванов и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по жалба
с вх. № 17037/02.12.2019 год. по рег. на ЧСИ Захари Димитров с рег. № 808, с
район на действие района на ОС-Варна, подадена от А.Л.Н. *** – длъжник по
изпълнението, срещу Разпределение от 28.11.2019 год. по изп.
дело № 20168080400640 по описа на ЧСИ З. Димитров с рег. № 808, с което е
разпределена постъпила по изпълнителното дело сума.
В жалбата са наведени оплаквания, че
разпределението е незаконосъобразно. В нарушение на закона от събраната по изп. дело сума в размер на 13252, 12 лева, в полза на ЧСИ
(като привилегия от първи ред) е разпределена сумата от 956, 42 лева, представляваща
обикновени такси по т. т. 3; 4; 5; 6; 9 10; 13 и 31 от ТТРЗЧСИ. Твърди се, че
таксите по цитираните текстове от ТТРЗЧСИ не са били внесени авансово от
взискателя, поради което и не представляват вземане на ЧСИ, което се ползва с право на предпочтително удовлетворение
и съдебният изпълнител не разполага с привилегията по чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД да ги събере за себе си преди останалите вземания. След като не са били
внесени авансово от взискателя, те представляват частно вземане на частния
съдебен изпълнител, а не представляват сторени от взискателя разноски, които да
се ползват с привилегията по чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД. Привилегията по чл.
131, ал. 1, т. 1 ЗЗД принадлежи на взискателя в изп.
производство, а ЧСИ няма това качество, няма данни той да се е снабдил и с изп. лист за невнесените от взискателя авансови такси,
поради което и неправилно сумата от 956, 42 лева е разпределена в полза на ЧСИ
на основание чл. чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД.
В условията на евентуалност се
възразява, че доколкото от разпределението не е видно коя такса за кое точно
изпълнително действие е събрана, то е невъзможно да се установи относимостта и́ към приложения изпълнителен способ,
чрез който е постъпила подлежащата на разпределение сума. А с привилегията по
чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД се ползват само онези сторени от взискателя разноски,
направени във връзка с изпълнителния способ, след реализирането на който е
постъпила сумата. Счита, че таксите по т. 3, 4, 5, 6, 9 и 31 от ТТРЗЧСИ не са
свързани с осъществяването на способа, сумата от който се разпределя – запор
върху вземане на длъжника по изп. дело № 977/2019
год. по описа на ЧСИ Хр. Георгиев с рег. № 892, поради което и те не се ползват
с привилегията по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД. Счита, че с привилегията по чл.
136, ал. 1, т. 1 ЗЗД евентуално биха се ползвали единствено авансово
заплатените от взискателя разноските за такси по т. 1, т. 5 и т. 9 (1 бр.) от
ТТРЗЧСИ с вкл. ДДС, тъй като само те са направени във връзка с реализирането на
изпълнителния способ, от който е получена сумата, подлежаща на разпределение.
Твърди се също, че в нарушение на чл.
136, ал. 1, т. 1 ЗЗД, частният съдебен изпълнител е включил в групата на
привилегированите вземания сума в размер на 1051, 04 лева, съставляваща такса
по т. 26 от ТТРЗЧСИ, тъй като тази сума се явява пропорционална такса, която се
събира от частния съдебен изпълнител върху постъпилата сума.
Твърди се още, че преди извършването
на разпределението, ЧСИ не е изготвил нито сметка за размера на дълга, нито
постановление за разноски.
Незаконосъобразността при
разпределението на горните суми за такси и разноски за изпълнението в полза на
ЧСИ има за последица и незаконосъобразност на цялото разпределение, тъй като не
може да се установи с категоричност точния размер на оставащата за
разпределение сума, която да бъде разпределена на взискателя за удовлетворяване
на вземането му по изпълнителния лист.
Отправено е искане за отмяна на
разпределението.
В писмени възражения взискателят Г.Г.К., чрез
процесуален представител, оспорва жалбата, счита, че е неоснователна и настоява
да бъде оставена без уважение.
В писмени мотиви по обжалваните
действия, ЧСИ З. Димитров изразява становище за неоснователност на жалбата.
Съдът съобрази следното:
Производството по изп. дело № 20168080400640 по описа на частен съдебен изпълнител
Захари Димитров с рег. № 808, с район на действие – Варненски окръжен съд е
образувано по молба на Г.Г.К. от дата 28.04.2016 год.
с приложени изп. лист от 27.04.2016 г., изд. по гр.
дело № 3344/2012 год. по описа на ОС-Варна, с който А.Л.Н. е осъден да заплати
на „Пикадили“ ЕАД сумата от 4 935 160, 46 лева и договор за цесия, ведно с
уведомление по чл. 99, ал. ЗЗД, според който „Пикадили“ ЕАД е цедирало на Г.Г.К. вземането си
към длъжника А.Л.Н. за горната сума.
След образуването на изпълнителното
дело по искане на взискателя са наложени наложен запор на банкови сметки на
длъжника, запор върху дружествения му дял в търговско дружество „Телемонд“ ООД, със седалище гр. Варна, запор върху
вземанията на длъжника от „Телемонд“ ООД в
ликвидационното производство.
ПДИ е връчена на длъжника на дата
11.07.2016 г.
Нито един от горните изпълнителни способи не е
приложен успешно – в периода април 2016 – октомври 2019 г. постъпили суми по
изпълнителното дело за удовлетворяване на взискателя няма.
По молба на взискателя от 12.08.2019
г. е наложен запор върху вземане на длъжника по изп.
дело № 20198920400977 по описа на ЧСИ Хр. Георгиев, по което изп. дело длъжникът е взискател, а през месец октомври 2019
год. по изпълнителното дело е получена сумата от 13252, 12 лева в резултат на
реализиране на горния изпълнителен способ.
Видно от удостоверение от 12.11.2019
год., изд. от НАП-ТД Варна длъжникът няма непогасени публични задължения към
държавата.
Не е установено по изп. дело да има други присъединени взискатели (по право
или по тяхна молба) освен взискателя Г.К., по молба
на когото е образувано и изпълнителното дело.
С протокол от 28.11.2019 г., именуван
„протокол за разпределение“ е извършено разпределение на събраната сума от 13 252,
12 лева, както следва:
1. За такси по изпълнителното
дело, включително и таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ – сума в общ размер на 2007, 46
лева, от които: 1051, 04 лева – такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ; 956,
42 лева – такси и
разноски по т. 1, 3, 4, 5, 6, 9, 10, 13 и 31 от ТТРЗЧСИ;
2. Остатъкът от събраната сума – 11
244, 66 лева е отнесен за погасяване на задължението на длъжника към взискателя Г.Г.К. по
изпълнителния лист.
С оглед така установеното от
фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Съгласно чл. 460 ГПК ако събраната
по изпълнителното дело сума е недостатъчна за удовлетворяване на всички
взискатели, съдебният изпълнител извършва разпределение, като най-напред отделя
суми за изплащане на вземанията, които се ползват с право на предпочтително
удовлетворение. Остатъкът се разпределя между другите вземания по съразмерност.
Разпределението по чл. 460 ГПК е акт (постановление) на
съдебния изпълнител, с което той определя кои притезания
подлежат на удовлетворяване, какъв е редът за удовлетворяването им и каква сума
се полага за пълно или частично изплащане на всяко едно от тях. Предпоставките
за извършване на разпределение по смисъла на чл. 460 ГПК са две и трябва да са
кумулативно проявени: 1) в изпълнителното производство да има повече от един взискател
и 2) постъпилата от изпълнението сума да е недостатъчна за удовлетворяването на
всички взискатели. Липсва ли един двата кумулативни елемента, предвидени в чл.
460 ГПК, разпределение не се извършва.
Предвид изяснената по – горе правна
същност на акта по чл. 460 ГПК, допустимите доводи, които подлежат на
разглеждане в производство по чл. 463 ГПК са за погрешна преценка на
съдебния изпълнител относно кръга на взискателите, размера на предявените от
тях вземания и съответните им привилегии.
В настоящия случай изложените от
жалбоподателя оплаквания не попадат сред така описаните, предвид
обстоятелството, че в случая липсва акт по чл. 460 ГПК в изяснения по – горе смисъл.
По образуваното изп.
дело № 20168080400640 по описа на ЧСИ З. Димитров с рег. № 808 взискателят е
само един – Г.Г.К., поради което и предпоставките за
изготвяне на разпределение по смисъла на чл. 460 ГПК не са налице. Актът на
съдебния изпълнител от 28.11.2019 г., макар и да е именуван „протокол за
разпределение“, няма характер на разпределение.
Протоколът за разпределение от
28.11.2019 год. не е разпределение, а представлява по същността си справка за
постъпилите в резултат на изпълнението суми към задълженията на длъжника по
изпълнителното дело, по което взискателят е само един, и която има за цел да изясни
кое вземане и в какъв размер на единствения взискател по изпълнителното дело е
погасено чрез плащане (в установената в закона поредност – разноски, лихви,
главница), а не разпределя постъпили от изпълнението частични суми между
множество взискатели, каквато е целта на разпределението.
Въз основа на изложеното настоящият
състав намира, че разпределение по смисъла на чл. 460 ГПК няма, тъй като
има само един взискател в производството, поради което и не е налице
акт на съдебния изпълнител по чл. 460 ГПК, който да подлежи на обжалване
по реда на чл. 463 ГПК.
По тези съображения жалбата е
процесуално недопустима, а производството, образувано по недопустима жалба,
подлежи на прекратяване.
Водим от горното, съдът
О П
Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по в. гр.
дело № 696/2020 г. по описа на ОС-Варна.
Определението подлежи на обжалване с
частна жалба пред Варненския апелативен съд в едноседмичен срок от връчването
му на страните.
Председател:
Членове:1.
2.