Р   Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 260236

                                                         гр. Сливен, 06.04.2021 година.

                                                            В   ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 СЛИВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, граждански състав в съдебно заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТЯ СВЕТИЕВА

при секретаря ПЕНКА СТОЯНОВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело  № 3572 по описа на съда за 2020 година, за  да се произнесе съобрази следното:

 

Предявените искови претенции са с правно основание чл. 50 от ЗЗД , във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

В исковата си молба ищецът А.П.П., твърди, че е собственик на лек автомобил с рег. № ......, марка "Субару Легаци". На 07.10.2020 година в гр. Сливен, около 16:20 часа при управление на автомобила си по бул. П. Х. в посока към "И. ш.", в близост до магазин "Оньор", който е на адрес: гр. С…., настъпило ПТП. Причината за настъпването на произшествието е оставен бордюр на пътното платно. В случая не били поставени никакви знаци за  извършването на ремонта и не било обезопасено по никакъв начин. Движил се със скорост около 30-40 км./час, тъй като преди това минавал пешеходната пътека и времето било дъждовно. Много се уплашил и веднага се обадил на  112. На място  пристигнали служители на РУ - Сливен, но не съставили протокол, тъй като в случая само ищецът бил участник в произшествието.  Обадил се и на "Пътна помощ", за да бъде репатриран автомобилът, тъй като не можел да се движи на собствен ход.

Оставил автомобила за ремонт, при което се установило, че подлежат на подмяна следните части: - джанта предна дясна на стойност 1252,82 лева, - носач преден десен на стойност 389,72 лева, кормилен накрайник вътрешен на  стойност 153,24 лева, кормилен накрайник външен на стойност 134,10 лева, шенкел преден десен на стойност 399,46 лева и амортисьор преден десен на стойност 1452,46 лева.

Стойността на труда за монтаж и боядисване възлизала в размер на 314,16 лева. Стойността на боята в размер на 90,30 лева, на спомагателните материали н  45,15 лева и авто-бояджийска камера - 40 лева.

Общата стойност на нанесените  имуществени вреди в следствие  на описаното ПТП възлиза в размер на 4307,41 лева.

Счита, че отговорността за наличието, неотстраняването, необезопасяването и несигнализирането на пътното платно е на Община Сливен и оторизираните от нея за поддръжка  на пътната настилка върху пътя от градската мрежа лица.  

Позовавайки се на разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 5 от Закона за общинската собственост, изтъква, че общинска собственост са общинските пътища, улиците, площадите и др., както е и в случая - собственик на улицата е Община Сливен, която като такъв според твърденията на ищеца не е положила дължимата грижа като добър стопанин, който следва да упражнява надзор  върху вещта и да я държи в изправно състояние..

От съда се иска да  постанови решение, с което да осъди Община Сливен да заплати на ищеца сумата 4 307,41 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на управление на МПС, преминало през необезопасено пътно платно, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяването на настоящия иск до окончателното изплащане на задължението. Претендират се разноски.

В законоустановения срок от ответника е депозиран отговор, с който се изразява становище по допустимостта и основателността на исковите претенции.  Оспорва се изцяло по основание и размер предявения иск и се моли за неговото отхвърляне. Прави се възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на МПС в размер на 95 %, тъй като същият управлявал превозното средство в нарушение на правилника за движение по пътищата, с несъобразена скорост или при липса на достатъчно съобразителност и внимание.  Оспорва се механизма на ПТП, наличието на причинно-следствена връзка между описаните в исковата молба имуществени вреди и механизма на процесното ПТП, характера и стойността на вредите, заради които е предявена исковата претенция.

От съда се иска да постанови решение, с което да отхвърли  предявеният иск като неоснователен. Алтернативно, моли при установяване на съпричиняване на вредоносния резултат, обезщетението да бъде намалено. Претендират за  присъждане на разноски. Подробни съображения излага в представена по делото писмена защита.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 07.10 2020 година в гр. Сливен, около 16:20 часа, лек автомобил Субару Легаси, с рег. № ……….., управляван от А.П.,*** посока към И. ш.  в близост до магазин „Оньор“ настъпва удар в бордюр, оставен на платното за движение. Установения от експертното заключение механизъм се изразява в следното: При движение в зоната на хоризонтален прав участък, облачно време, влажна пътна настилка в условия на естествено осветление автомобилът е достигнал до място /участък/, в който са извършвани строително монтажни дейности при изграждане на велоалея, която е отделена от платното за движение с преграждение от бордюри. Водачът на автомобила е допуснал управлявания от него автомобил да се възкачи с десните гуми върху преграждението, което не е било обозначено с хоризонтална и вертикална маркировка. В заключението е посочено, че видимостта към наличната неравност на платното за движение за водача е била не по-голяма от опасната зона за спиране. Скоростта, при която е настъпило произшествието, е не по-малка от около 68 km/h., а опасната зона за спиране на автомобила при така определената скорост е около 61 km/h. Според вещото лице в случай, че е налице обозначаване с хоризонтална и вертикална маркировка, каквото  не е имало, водачът на автомобила във всички случаи би имал техническата възможност да предотврати ПТП, като предприеме своевременно намаляване на скоростта и заобикаляне на препятствието.

В резултат на ударния процес са нанесени увреждания в областта на джанта предна дясна, носач преден десен, кормилен накрайник вътрешен и външен, шенкел преден десен, амортисьор и според вещото лице е налице причинно следствена връзка между нанесените щети по автомобила и механизмът за възникване на произшествието.

Стойността на нанесената щета на автомобила в съответствие с амортизационното състояние, вещото лице изчислява като възлизащи на сума в размер на 2 334,13 лева. Дава заключение, че водачът на автомобила е имал техническата възможност да предотврати ПТП чрез спиране преди описаната неравност в случай, че пред него не е имало друг автомобил, ограничаващ видимостта към наличната неравност.

Исковата молба е заведена на 16.10.2020 година.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след преценка поотделно и в съвкупност на събраните по делото доказателства. На писмени доказателства бе дадена вяра като допустими, относими и безпротиворечи. Заключението на вещото лице У. е изцяло възприето, поради незаинтересоваността  и липсата на основание за съмнение в добросъвестността му.

Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:

Предявеният иск с правно основание чл. 50 от ЗЗД за заплащане сума в размер на 4 307,41 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на управление на МПС, преминало на 07.10 2020 година през необезопасено пътно платно е допустим и частично основателен.

Безспорно се установи, че на 07.10 2020 година в гр. Сливен, около 16:20 часа, лек автомобил Субару Легаси, с рег. № ......, управляван от А.П.,*** посока към И. ш.  в близост до магазин „Оньор“ се е ударил в бордюр, оставен на платното за движение, без да е налице  обозначаване с хоризонтална и вертикална маркировка и в резултат на това е настъпило увреждане на превозното средство.

Ответната община не е изпълнила задълженията си по Закона за пътищата да осигури необходимите условия за безопасно движение. Разпоредбата на чл. 167 от Закона за движението по пътищата задължава лицата, които стопанисват пътя, да го поддържат в изправно състояние, да сигнализират незабавно препятствията по него и да ги отстраняват във възможно най - кратък срок. Ответната страна не е изпълнила тези си задължения. Бордюрът като част от преграждението на велоалея се е намирала на пътното платно и не е бил обезопасен или сигнализиран чрез обозначаване с хоризонтална и вертикална маркировка. Това ангажира отговорността на ответника по и е налице основание за ангажиране на имуществената отговорност на ответника за репариране на причинените на ищеца вреди, но не в пълния претендиран размер, тъй като се приема, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца Установено, е че скоростта, при която е настъпило произшествието, е не по-малка от около 68 km/h., при опасна зона за спиране на автомобила около 61 km/h, и допустима скорост на движение в градски условия - 50 km/h. Стойността на нанесената щета на автомобила в съответствие с амортизационното състояние е в размер на 2 334,13 лева.  На база тези факти, и като има предвид правилото на чл. 20, ал. 2 от Закон за движението по пътищата, съгласно което водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие, като водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението, се приема, че съпричиняването на ищеца е пропорционално на процентното съотношение на завишаването на скоростта му на движение, над допустимата скорост на движение в градски условия, която е  50 km/h. 

По делото посредством експертното заключение е установено, че водачът на автомобила е имал техническата възможност да предотврати ПТП чрез спиране преди описаната неравност в случай, че пред него не е имало друг автомобил, ограничаващ видимостта към наличната неравност, каквото нито е твърдяно, нито е доказано. При движение със скорост от 50 km/h, водачът според вешото лице би имал  по - голяма техническа възможност да предотврати настъпването на произшествието, като възприеме наличното препятствие на пътя, тъй като опасната зона за спиране е по – малка. С оглед на това съдът намира, че приноса на пострадалия следва да се отчете при определяне на размера на обезщетението по указания по – горе начин.

В резултат на ПТП - то ищецът на ищеца са причинени имуществени вреди-повреди по автомобила в размер на  2 334,13 лева. След извършеното изчисляване се преценява, че тази сума, следва да се намали, поради съпричиняването на вредоносния резултат от страна на ищеца до сумата 1 913.99 лева, като на последния се присъди тази сума като обезщетение за имуществените вреди.

До този размер исковата претенция следва да се уважи, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба - 16.10.2020 година до окончателното изплащане на задължението, а в останалата част за разликата над уважения до пълния претендиран размер  от 4 307, 41 иска следва да се отхвърли като неоснователен.

По правилата на процеса на страните следва да се присъдят претендираните разноски по делото, изчислени съобразно уважения и съответно отхвърления размер на иска. На ищеца се следва сумата 46,65 лева, а на ответника сумата 221,39 лева.

На пълномощника на ищеца се присъжда  възнаграждение по чл.  38, ал. 2, пр. 3 от ЗА, изчислено като възлизащо в размер на сумата 132,62 лева.

Ръководен от горното, съдът

 

                                                      Р   Е   Ш   И  :

 

ОСЪЖДА ОБЩИНА СЛИВЕН, с адрес за призоваване гр. Сливен, бул. „Цар Освободител” № 1 ДА ЗАПЛАТИ на А.П.П.  с ЕГН-********** ***, сумата 1 913.99 лева /хиляда деветстотин и тринадесет лева и деветдесет и девет стотинки/, представляваща  обезщетение за имуществени вреди от непозволено увреждане, настъпило  на 07.10 2020 година ПТП, в резултат на управление на МПС, преминало през необезопасено пътно платно, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба - 16.10.2020 година до окончателното изплащане на задължението, както и разноски по делото в размер на сумата 46,65 лева /четиридесет и шест лева и шестдесет и пет стотинки/.

 

ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част за разликата над уважения до пълния претендиран размер от  4 307,41 лева като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

 

ОСЪЖДА ОБЩИНА СЛИВЕН, с адрес за призоваване гр. Сливен, бул. „Цар Освободител” № 1 ДА ЗАПЛАТИ на адвокат С.И.Р. ***, като пълномощник на А.П.П.  с ЕГН-********** *** възнаграждение по чл. 38, ал. 2, пр. 3 от  ЗА в размер на сумата 132,62 лева /сто тридесет и два лева и шестдесет и два лева/.

 

ОСЪЖДА А.П.П.  с ЕГН - ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на ОБЩИНА СЛИВЕН, с адрес за призоваване гр. Сливен, бул. „Цар Освободител” № 1 сумата 221,39 лева /двеста двадесет и един лева и тридесет и девет стотинки/, представляваща разноски по делото.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: