М О Т И В И
към Решение № 58 от 15.04.2019 година
по АНД № 217/2019 година на
Районен съд – Свиленград
Производството по делото е по реда на
чл. 378 и сл. на глава 28
от НПК.
Бързото производство
(БП) № 122/2019 година по описа на РУ – Свиленград, преписка с вх.№ 431/2019
година по описа на Районна прокуратура – Свиленград, е внесено в Съда от Милена
Славова – Прокурор при Районна прокуратура – Свиленград с Постановление за
внасяне на делото в Съда с предложение за прилагане на чл. 78а от НК -
освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание на Х.Г.С., роден на *** ***, българин, български
гражданин, живущ ***, неженен, без образование, но може да полага подпис, ЕГН **********,
неосъждан, за това, че на 18.03.2019 година на път III-809, на
разклона за село Георги Добрево в землището на град Любимец,
област Хасково, управлявал моторно превозно средство (МПС) – мотопед марка „Garelli” с
рама № 351/7201 DGM 8657 OM, което не е
регистрирано по надлежния ред – престъпление
по чл. 345, ал. 2, вр.ал. 1 от НК.
В съдебното заседание, проведено на 15.04.2019 година не се явява
представител на Районна прокуратура – Свиленград, редовно призована и не взема
становище.
Обвиняемият Х.Г.С., редовно призован, се явява. За него се явява
адвокат Р.Б. – служебен защитник от БП, редовно призован. Пледира пред Съда за
налагане на административно наказание „Глоба” в минимален размер. Сочи се за
наличие на смекчаващи вината обстоятелства.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:
Видно от приложената актуална Справка за съдимост
рег.№ 237 от 29.03.2019 година на Бюро за съдимост при Районен
съд – Харманли, обвиняемият
С. не е осъждан и не му е
налагано административно наказание по чл. 78а от НК.
От Характеристичната справка,
изготвена от служител на Участък Полиция – Любимец – Мл.ПИ Димитър Белчев и приложена
в кориците на БП, става ясно, че Х.С. не се издирва от органите на реда, няма
регистрирани противообществени прояви и нарушения на обществения ред.
В
кориците на БП е приложена Декларация за семейно и материално положение и
имотно състояние, от която е видно, че обвиняемият Х.С. живее на семейни начала
с Марияна Георгиева Андонова и имат две непълнолетни деца – Виолета на 8 години
и Христос на 1 година и 3 месеца, не притежава недвижими имоти, движимо
имущество, включително МПС с единична стойност на 1 000 лв., ценни книжа,
дялове в дружества и парични средство по банкови сметки и не работи.
Обвиняемият С. купува в началото на 2019 година процесния мотопед от вторични
суровини като същият е без придружаващи
документи и без регистрация. С. от своя страна не
регистрира мотопеда по надлежния ред.
На 18.03.2019 година въпреки, че знае,
че мотопедът не е
регистриран и не следва да се
управлява по републиканската пътна мрежа, обвиняемият го привежда в движение и около 15.30 часа го управлява по
третокласен път № 809 в землището на град Любимец, област Хасково. По
това време на посочения път на разклона за
село Георги
Добрево в землището на град Любимец, свидетелите Тодор Георгиев Факиров и Николай Петров Колев извършват контрол по Закона
за движението по пътинщата (ЗДвП). Около 15.30 часа е спрян за проверка
на посоченото място процесния мотопед, управляван от обвиняемия и движещ се в посока град Любимец. Служителите на реда установяват
самоличността на водача, а именно обвиняемия,
който не носи в себе си никакви документи
за мотопеда и обяснява,
че го е закупил
преди доста време от вторични
суровини, не разполага с документи за същия и не
го е регистрирал. Проверка в системата на МВР установява също както
и че водачът С. е неправоспособен и в този смисъл не му
е е издавано
Свидетелство за управление (СУ) на
МПС.
На обвиняемия е съставен от
свидетеля Колев
Акт за установяване на админитративно
нарушение (АУАН) серия Д с бланков № 454562 от същата
дата
за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП за
управление на МПС, което не е регистрирано
по надлежния ред. Обвиняемият подписва Акта без възражения.
Видно от Справка с рег.№ 1253р-2656/21.03.2019 година на
Началник Сектор „Пътна полиция” при ОД МВР - Хасково, процесното МПС не е било регистрирано никога.
От приложената по делото Справка за нарушител
е видно, че обвиняемият е неправоспособен водач на МПС, като не
са му били
налагани административни наказания за извършени
от него нарушения
по ЗДвП.
Обвиняемият Х.С. се признава за виновен на фазата на БП, в престъплението, за което му е
повдигнато обвинение. Съжалява за извършеното. Дава обяснения по случая. В
съдебната фаза на процеса също се признава за виновен, като изразява пред
настоящия Съдебен състав съжалението си и искреното си разкаяние по повод на
случилото се.
Гореизложената
фактическа обстановка, се установява по несъмнен начин от доказателствата –
писмени и гласни, събрани в хода на
проведеното предварително разследване (БП), които са приобщени във
фазата на съдебното производство по надлежния процесуален ред и се цениха, на
основание чл. 378, ал. 2, вр.чл. 283 от НПК. В тази
насока, Съдът кредитира писмените доказателствени средства – Докладна записка; АУАН; Протокол за
доброволно предаване; Приема-предавателен протокол; Протокол за оглед на
веществено доказателство, ведно с Фотоалбум; Справки; Характеристична справка; Декларация за семейно и материално положение и имотно
състояние; Справка за съдимост и актуална такава - изискана в хода на съдебното
производство и т.н. Така също, още и свидетелските показания от БП,
материализирани в съответните Протоколи за разпит на свидетели, а именно – Николай
Петров Колев и Тодор Георгиев Факиров, както и
обясненията, дадени от обвиняемия Х.Г.С., също в хода на БП пред разследващия
орган. Изброените гласни доказателства, се цениха от Съда в съответствие с чл.
378, ал. 2 от НПК, след надлежното им приобщаване, наред с другите писмени
доказателствени средства, по реда на чл. 283 от НПК и на посоченото правно основание.
В доказателствата
по делото - писмени и гласни, противоречия не се констатираха, поради което не
се налага подробното им обсъждане. Релевантно и достатъчно във връзка с
правната преценка на доказателствената съвкупност, Съдебният състав намира за
необходимо да отбележи, че кредитира изцяло с доверие свидетелските показания
на посочените по-горе свидетели, поради липсата на противоречия – вътрешни или
помежду им, тяхната изчерпателност и систематика, еднозначната им насоченост и
цялостна корелация с писмените източници, които ги подкрепят. В този смисъл
обосновано е и правдивото им звучене. Идентична е оценката и относно обясненията
на обвиняемия, депозирани в БП, с характер на самопризнания, които не се
опровергават от останалите доказателства.
Що се отнася до
писмените доказателства, те не се оспориха по своето съдържание и/или
истинността им, не се констатираха от Съда и техни недостатъци от външна,
формална страна на документите, поради което те се кредитираха за достоверни. А
онези от тях, представляващи официални документи и/или доказателствени средства
по смисъла на НПК за извършените процесуално-следствени действия – оглед и
доброволно предаване на вещественото доказателство, съответно имат необходимите
реквизити, съставени са от компетентни органи и по предвидения процесуален ред,
в този смисъл същите са редовни и годни такива, валидно удостоверяващи ги. Частните
документи, също не се оспориха по своето съдържание и следва да бъдат ценени
относно възпроизведените факти в тяхното съдържание, доколкото и са относими и необходими за преценката на личността на
обвиняемия и неговото имуществено състояние, от тук и релевантни за
индивидуализацията на следващото се наказание. Въз основа на гореизброените и
обсъдени писмени и гласни доказателства
се формираха фактическите и правни изводи относно времето, мястото и
изпълнителната форма на деянието и неговия механизъм на извършване, както и
авторството му.
Гореизложената фактическа обстановка се установява и от вещественото доказателство, предявено в хода на
съдебното следствие по реда на
чл. 284 от НПК.
При така
изяснената фактическа обстановка, Съдът достигна до единствено възможния и несъмнен извод, че с действията си обвиняемият Х.Г.С. е осъществил
състава на
престъплението по
чл. 345,
ал. 2, вр.ал.
1 от НК.
Обвиняемият Х.Г.С. е роден на *** ***, с ЕГН **********. Български гражданин от български произход. Живее в град Любимец,
бул.„Одрин” № 20, област Хасково. Не е женен, живее на семейни начала с Марияна Георгиева Андонова и
имат две непълнолетни деца – Виолета на 8 години и Христос на 1 година. Без
образование е, но може да
полага подпис. Не е осъждан.
Непосредствен обект за престъплението по чл. 345 от НК са обществените отношения във връзка
с регистрирането на МПС. Едва ли има спор, че регистрационният номер е основният
индивидуализиращ белег за всяко пътно средство (ПС), който представлява
контролен знак, издаден от надлежен компетентен орган за неговата регистрация,
с който се индивидуализира ПС. За Република България този орган е службата - звената
„Пътна полиция” (КАТ) към ОДМВР по постоянния адрес на собственика - за физическите лица или по
адреса на регистрация - за стопанските субекти. Действащият за тях
е регистрационен режим, с регламентация освен в нормативни актове от вътрешното
законодателство (ЗДвП и Наредба № І-45/2000 година на МВР), съобразена и със
законодателството на Европейския съюз (ЕС) като общи характеристики на регистрационните номера
за страните, членки на ЕС, са установени с Регламент (ЕО) №
2411/98 на Съвета на Европейския съюз от 3 ноември
1998 година.
Налице е съставомерно деяние по посочения текст от
НК и авторството на същото се установява категорично от показанията на
разпитаните свидетели Николай Петров Колев и Тодор Георгиев Факиров, от обясненията на обвиняемия, както и от
писмените доказателствени източници - всички обсъдени в съвкупност.
От обективна страна, по делото несъмнено е
установено, че обвиняемият Х.Г.С. е
извършил фактически действия по управление на мотопеда, който не е регистриран по надлежния ред. Този
факт се признава в депозираните от него обяснения в БП. Надлежният
ред за регистрация на ПС е регламентиран в ЗДвП и специалния подзаконов
нормативен акт – Наредба № I-45/24.03.2000 година за регистриране, пускане в
движение и спиране от движение на МПС и ремаркета теглени от тях, и реда за
предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (ППС), издадена
от Министъра на МВР. Съгласно § 6, т. 11 от Допълнителните разпоредби (ДР) на
ЗДвП „МПС” е ППС, снабдено с двигател за придвижване, с
изключение на релсовите превозни средства.”, а съгласно § 6, т. 14 от посочените ДР на ЗДвП „Мотопед” е дву- или триколесно ППС, което има
двигател с работен обем до 50 cm³ и чиято конструктивна максимална скорост
не надвишава 45 km/h.”. Ползването на МПС, каквото несъмнено е процесният мотопед съгласно
дефинициите, посочени по-горе в настоящото изложение, нерегистрирано по
надлежния ред е неправомерно. Няма спор, според правната уредба и вътрешното
законодателство на страната ни, установен е регистрационен режим за всички ППС
и тяхното движение по пътищата, отворени за обществено ползване е допустимо
единствено след тяхната регистрация, съгласно чл. 140 от ЗДвП и то пред
надлежния държавен орган, определен в Наредба № І-45/2000 година на МВР – чл. 2
от същата. Ползването на ПС без надлежна регистрация, който факт е доказан,
преценен в съвкупност разкрива неправомерността на това действие и доказва
мястото на престъплението, както и неговото авторство в лицето на обвиняемия Х.Г.С., с оглед изяснената му съпричастност към
ползването на мотопеда.
Иначе казано при приетите за установени факти по делото, Съдът
намери, че от правна страна, обвиняемият Х.Г.С. е осъществил от обективна страна
състава на престъпление по чл. 345, ал. 2, вр.ал. 1 от НК, тъй като на 18.03.2019
година на път
III-809, на разклона за село Георги
Добрево в землището на град Любимец,
област Хасково, управлявал МПС – мотопед марка „Garelli” с рама № 351/7201 DGM 8657 OM, което
не е регистрирано по надлежния ред, предвиден в Наредба № I-45 от 24.03.2000 година. Този ред
изисква поставянето отзад на
регистрационна табела. В случая регистрацията няма
извършена.
Престъплението е на просто извършване
и за неговото довършване не е нужно да са извлечени облаги или други ползи.
Субект на разглежданото престъплението може да бъде всяко наказателноотговорно
лице (собственикът на МПС или всеки, който го управлява).
От субективна страна деянието е извършено от
обвиняемия Х.Г.С. виновно при форма
на вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, хипотеза първа от НК в
състояние на вменяемост. Същият е
съзнавал ясно, че управлява ПС, което не е регистрирано по надлежния ред, тъй като такава няма извършена, както и е бил наясно с
установения ред и правилата за регистрация на ПС, т.е. бил е наясно, че не може
да се движи без регистрационна табела и че такава се издава от оправомощените
органи след преминаването през съответни процедури по регистрацията. Въпреки
това, при ясно формирани в съзнанието си тези представи, той напълно
съзнателно управлявал мотопеда без регистрация. От тук и еднозначният извод за
наличието на пряк умисъл, при който обвиняемият С. е съзнавал противоправността
на деянието си, както и общественоопасния му характер, следователно е имал
представа и за общественоопасните му последици, предвиждал е неизбежността от
настъпването им, като от волева страна се е съгласявал и искал тяхното
настъпване. Наличието на съзнание у дееца, че общественоопасните последици - предвиждани
и съзнавани, са неизбежен резултат от деянието, квалифицира умисълът му като
пряк, в който смисъл е и константната практика на ВКС.
В настоящия случай са налице материалноправните
предпоставки, даващи основание за прилагане на разпоредбата на чл. 78а
от НК за освобождаване на обвиняемия Х.Г.С. от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, тъй
като за извършеното от С. умишлено деяние, инкриминирано
като престъпление по чл. 345, ал. 2, вр.ал. 1 от НК се
предвижда наказание „Лишаване от свобода” до 1 година или наказание
„Глоба” от 500 лв. до 1 000 лв.; обвиняемият
С. не е осъждан за престъпление от общ характер; не е
осъждан за престъпление от общ характер и към релевантния момент – датата на
извършване на процесното престъпно деяние; той не е
бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на Глава VIII, раздел IV от
НК, като именно към този период, според правната теория и съдебната практика,
се преценява дадеността на условията от фактическия състав на чл. 78а от НК,
обвързващи императивно неговото приложение и в
резултат на извършеното престъпление не са причинени на трети лица имуществени
вреди. Не са налице и фактически обстоятелства,
субсумиращи което
е и да е от ограниченията, указани
в ал. 7 на чл. 78а от НК, като изключващи неговото приложение. Поради това и при
кумулативното наличие на посочените предпоставки Х.Г.С. следва да бъде признат за виновен
в извършване на престъпление по чл. 345, ал. 2, вр.ал.
1 от НК, за което да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание - Глоба.
При индивидуализацията и конкретизацията на административната
отговорност на Х.Г.С., Съдът взе предвид като смекчаващи вината обстоятелства самопризнанията му, допринесли за
изясняване на обективната истина по делото, младата му възраст, чистото му
съдебно минало, доброто му процесуално поведение на фазата на БП, както и в съдебната фаза,
съдействието, което е оказал на органите
на БП, изразеното
съжаление, декларираното желание да спазва правомерно поведение за в
бъдеще, липсата на административни наказания по ЗДвП и добрите му характеристични данни. Отегчаващи
вината обстоятелства не се
констатираха.
Обществената опасност на деянието и на дееца не
е завишена в сравнение с други „подобни” случаи.
Като подбуди за извършване на
престъплението Съдът отчете ниското правно съзнание на обвиняемия и липсата на
морално-волеви задръжки относно спазването на законодателството на Република
България.
При определяне размера на наказанието Съдът в настоящия си състав се
съобрази с финансовото състояние на обвиняемия – не работи, няма доходи, с
имотното му положение - не притежава недвижими имоти и МПС и със семейното му такова –
живее на семейни начала и дължи издръжка на малолетните си две деца.
С оглед на
гореизложеното, при наличие само на смекчаващите вината обстоятелства и при
незавишена обществена опасност на деянието и на дееца, Съдът постанови Решението
си, с което призна обвиняемият С. за виновен, освободи го от наказателна
отговорност и му наложи справедливо административно наказание при условията на
чл. 78а от НК за престъплението по чл. 345,
ал. 2, вр.ал. 1 от НК в минималния размер, а именно: „Глоба” в размер на 1 000 лв. В това си цифрово изражение
санкцията е съизмерима в размер на минимума, което кореспондира и е напълно
оправдано с оглед имотното състояние на обвиняемия, съобразно установеното по
делото относно доходите на лицето – обвиняемия (фактическото му семейство няма
доходи и ги издържа майката на фактическата му съпруга). В този смисъл, Глобата
в наложения размер според Съда се явява справедливо наказание, съобразено с
имотното и семейното състояния на обвиняемия и съответно на тежестта на
извършеното от него.
Така
индивидуализираното наказание - Глоба, ще въздейства в достатъчна степен върху
личността на нарушителя като предизвика положителни промени в съзнанието и го
мотивира към правомерно поведение в бъдеще, без с тази по-малка по обем принуда
да се намалява ефективността на наказателната репресия, съответна на целите на индивидуалната
превенция, предвидени в чл. 36 от НК и чл. 12 от ЗАНН. В случая наказанието би
допринесло със своята неизбежност, а не толкова със строгостта си, като с него С.
ще бъде предупреден, че подобно поведение не може да бъде толерирано, а само
наказвано, едновременно с което ще даде възможност той да преосмисли напълно
извършеното. Съдът се надява с това да се повиши чувството му за отговорност и
гражданско правосъзнание, за да не допуска занапред подобни нарушения на
законовия ред. От друга страна определеното при горепосочените
съображения наказание на обвиняемия, Съдът намира за една
адекватна на извършеното престъпление санкция и необходима за постигане на
предвидените в чл. 36 от НК и чл. 12 от ЗАНН цели и на генералната превенция, а именно - да се въздействува
възпитателно и предупредително
върху другите членове на обществото.
Относно разноските:
По делото в хода на производството
не са направени
разноски, като при признаването на С. за
виновен по предявеното обвинение, Съдът на основание
чл. 189, ал. 3
от НПК осъди обвиняемия да заплати
единствено дължимата държавна такса в размер 5 лв, в случай на
служебно издаване на Изпълнителен лист, вносима по Бюджета
на съдебната власт, по сметката
на Районен съд – Свиленград.
Относно
вещественото доказателство:
Вещественото доказателство - мотопед марка „Garelli”
с рама №
351/7201 DGM 8657 OM, находящ се в РУ - Свиленград, следва да се върне на
собственика му – обвиняемия Х.Г.С. или на упълномощено от него лице.
Мотивиран от гореизложеното Съдът постанови Решението
си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
(Кремена Стамболиева)