Номер 127729.10.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Варна22 състав
На 29.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Милена Н. Николова
като разгледа докладваното от Милена Н. Николова Административно
наказателно дело № 20203110203460 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. А. Я. срещу Електронен фиш за налагане
на глоба серия К № 3164431, издаден от ОДМВР – Варна, с който на
основание разпоредбите на чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 2 ЗДвП на
жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 50
лв. за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
Жалбоподателят намира издадения електронен фиш за
незаконосъобразен, като излага своите доводи за допуснати нарушения на
процесуалните правила и нарушение на материалния закон. Отправя искане за
отмяна на обжалвания електронен фиш.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, не се явява, не се
представлява.
Въззиваемата страна – ОД на МВР – гр. Варна не изпраща процесуален
или законен представител по време на открито съдебно заседание, като в
писмени бележки процесуалният представител юрисконсулт Катя Лукова –
Атанасова изразява становище за неоснователност на сезиращата съда
1
въззивна жалба. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като
съобрази възраженията и доводите, изложени от страните, намира за
установено следното:
От фактическа страна:
На 01.10.2018 г. в 14:10 часа в обл. Варна, по път втори клас № 29
(извън населено място), км 11+200, местност „Феришата“, в посока гр.
Добрич, е била засечена скорост на движение на лек автомобил „Лексус ЛС
600 ХЛ“ с рег. № В 5555 ВС от 107 km/h, при ограничение на скоростта на
движение в този пътен участък от 90 km/h. Скоростта е била засечена от
АТСС (ARH CAM S1).
Към процесната дата автомобилът е бил с регистриран ползвател „Еко
Булстандарт“ ЕООД, с управител Арутюн Мишаевич Овсепян.
От ОДМВР – Варна е бил издаден електронен фиш Серия К, № 2307615,
с който на законния представител на „Еко Булстандарт“ ЕООД – управителят
Арутюн Мишаевич Овсепян, на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 2
ЗДвП е наложена глоба в размер на 50,00 лв. за нарушение на чл. 21, ал. 1
ЗДВП.
На 28.10.2019 г. Арутюн Мишаевич Овсепян на основание чл. 189, ал. 5
ЗДвП подал писмена декларация, в която декларирал, че на 01.10.2018 г.
(датата на извършване на нарушението) в 14,10 часа (точен час на извършване
на нарушението), превозно средство с рег. № В 5555 ВС е било във владение
на жалбоподателя М. А. Я. . Деклараторът предоставил и копие на
свидетелството за управление на моторно превозно средство на лицето, в
чието владение е бил автомобилът.
Предвид подадената писмена декларация по чл. 189, ал. 5 ЗДвП на
14.11.2019 г. бил издаден електронен фиш серия К № 3164431, с който на М.
А. Я. на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 2 ЗДвП е наложена глоба
2
в размер на 50 лв. за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП – управление на МПС
извън населено място с превишена скорост от 14 km/h. При издаването на
електронния фиш бил приспаднат толеранс от 3 km/h, като жалбоподателят е
бил наказан за това, че е управлявал с 104 km/h, т.е. с 3 km/h по-малко от
засечената скорост от 107 km/h.
По доказателствата:
Гореизложената фактическа обстановка се установява и се потвърждава
от приобщените по делото писмени доказателства, а именно: справка от
системата за управление на административнонаказателната дейност на СПП
при ОДМВР - Варна; протокол за използване на автоматизирано техническо
средство или система; справка за собственост от АИС КАТ – Регистрация на
ППС и собствениците им; протокол от проверка; удостоверение за одобрен
тип средство за измерване; декларация; СУМПС; електронен фиш, серия К, №
2307615 и веществени доказателства – оригинал на снимка на нарушението и
снимка за точното местоположение и позициониране на системата за контрол.
Събраните по делото писмени и веществени доказателства съдът
кредитира като непротиворечиви в своята цялост.
От правна страна:
Жалбата е депозирана от легитимирано лице, в предвидения в чл. 189,
ал. 8 ЗДвП 14-дневен срок и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което
е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради следните
съображения:
Обжалваният електронен фиш е издаден в съответствие с утвърдения от
министъра на вътрешните работи образец и съдържа посочените в чл.189,
ал.4, изр. 2 ЗДвП реквизити – данни за териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
3
регистрационния номер на моторното превозно средство, ползвателя на
моторното превозно средство, описанието на нарушението, нарушените
разпоредби, размера на глобата, срока, сметката и начините за доброволното й
заплащане.
От друга страна, съдът намира, че жалбоподателят е осъществил
административно нарушение по смисъла на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, тъй като на
посоченото място и в посоченото време автомобилът, който е категория В,
управляван от жалбоподателя М. А. Я. , се е движел извън населено място със
скорост от 104 km/h (след приспаднат толеранс) при ограничение на скоростта
съгласно посочената разпоредба от 90 km/h.
От субективна страна нарушението е извършено при пряк умисъл, като
деецът е съзнавал общественоопасния характер на нарушението, предвиждал е
общественоопасните последици и пряко ги е целял, тъй като жалбоподателят
е следвало да съобрази поведението си с изискванията на закона и да се движи
в рамките на населеното място с разрешена скорост до 90 km/h, като въпреки
това е неглижирал установените правила и наличното ограничение с пряката
си цел да управлява своето МПС с избрана от него самия скорост.
По възраженията на въззивната страна:
На първо място съдът намира за ирелевантно възражението на
жалбоподателя, че не е собственик на процесното МПС, тъй като
административнонаказателната отговорност за нарушения по ЗДвП не се носи
само от собствениците на МПС. На следващо място възражението, че
жалбоподателят не е управлявал засеченото със автоматизираното техническо
средство моторно превозно средство остана недоказано. В тази връзка следва
да бъде посочено, че електронният фиш се издава след протичане на
съкратено производство, което с оглед ускорената процедура няма
състезателен характер, като изразът "в отсъствие на контролен орган и на
нарушител" по чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП се отнася до издаването на
електронния фиш. В този смисъл законодателят е предвидил възможност
съгласно чл. 189, ал. 5 ЗДвП собственикът/регистрираният ползвател в 14-
дневен срок от получаването му да предостави в съответната териториална
4
структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с
данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за
управление на моторно превозно средство. В конкретния случай управителят
на дружеството – регистриран ползвател на автомобила, се е възползвал от
правото си по чл. 189, ал. 5 ЗДвП и е подал декларация, в която е посочил кой
е бил ползвателят на автомобила на процесната дата, като освен това е
предоставил и копие от свидетелството за управление на МПС на водача.
След като жалбоподателят отрича да е ползвал автомобила, същият е следвало
да представи и доказателства, опровергаващи представената от Арутюн
Мишаевич Овсепян декларация.
На второ място с приемането на новата разпоредба на чл. 16, ал. 5 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата е въведено изискване при съставяне на акт за
установяване на административно нарушение за превишена скорост, издаване
на наказателно постановление или издаване на електронен фиш за установено
нарушение за превишена скорост от измерената от АТСС скорост да се
приспада максимално допустимата грешка за съответния тип АТСС, посочена
в чл. 755 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на
метрологичен контрол, приета с ПМС № 239 от 24.10.2003 г. Съгласно чл.
755, ал. 1, т. 2 (Изм. – ДВ, бр. 22 от 2015 г.) от посочената наредба
максимално допустимите грешки на скоростомерите трябва да бъдат ± 3 km/h
до 100 km/h или ± 3 % от измерената стойност за скорости над 100 km/h – при
реални условия на измерване на скорост при полеви тестове. От представената
по делото снимка се установява, че засечената скорост на процесния
автомобил е била 107 km/h, а водачът е наказан за управление на МПС при
скорост 104 km/h, т.е. очевидно е извършено приспадане на максимално
допустимата грешка от 3 % от измерената стойност.
На трето място съдът намира, че не е допуснато съществено
процесуално нарушение, което да се изразява в непосочване на мястото на
извършване на нарушението, доколкото в електронния фиш изрично е
посочено, че нарушението е установено в обл. Варна, по път втори клас № 29
(извън населено място), км 11-200, местност „Феришата“, в посока гр.
Добрич.
5
Поради горните съображения според настоящия съдебен състав не са
допуснати съществени процесуални нарушения, нито нарушения на
материалния закон при издаването на електронния фиш.
По отношение на наказанието:
Не са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, доколкото
констатираното нарушение е превишаване на разрешената скорост с 14 km/h
на път, който се характеризира с концентрирано движение на моторни
превозни средства. Следователно обществената опасност на това формално
нарушение се отличава с достатъчен интензитет, който не позволява на съда
да приеме, че деянието представлява маловажен случай.
В санкционната част законосъобразно е приложена разпоредбата на чл.
182, ал. 2, т. 2 ЗДвП, относима към нарушението, с оглед на установеното
превишаване на разрешената скорост в населено място с 14 km/h, попадащо в
границите, визирани в посочената разпоредба. Поради това размерът на
глобата от 50 лева, който е фиксиран, в посочената разпоредба, е определен в
съответствие със закона.
По изложените съображения съдът приема, че издаденият електронен
фиш следва да бъде потвърден изцяло като законосъобразен.
По разноските:
Предвид изхода на спора разноски се следват на въззиваемата страна –
ОДМВР - Варна, която претендира присъждането юрисконсултско
възнаграждение. С оглед разпоредбите на чл. 63, ал. 5 ЗАНН, чл. 37 ЗПП и
чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ и предвид липсата на
правна и фактическа сложност на делото съдът приема, че дължимото в
случая юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция е в размер на
80,00 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба серия К №
3164431, издаден от ОДМВР – Варна, с който на основание разпоредбите на
чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 2 ЗДвП на М. А. Я. е наложено
административно наказание глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл. 21,
ал. 1 ЗДвП.
ОСЪЖДА М. А. Я. , ЕГН **********, адрес гр. Пазарджик, ул.
„Спартак“ № 28, ет. 5, ап. 19 ДА ЗАПЛАТИ на ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА
МВР – ВАРНА сумата от 80,00 лв. (осемдесет лева), представляваща
юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция, на основание чл.
63, ал. 5 ЗАНН.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Варна в 14 – дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето
му.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7