№ 587
гр. София, 15.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иван И.
Членове:Зорница Хайдукова
Валентин Бойкинов
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Иван И. Въззивно търговско дело №
20221001000291 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 299 от 5.12.2021 г. по т. д. № 795/ 2021 г. на Софийския градски съд,
търговско отделение, VІ-3 състав са отхвърлени като погасени по давност предявените от
Министерския съвет на Република България, представляван на основание чл. 71 от Закона за
подземните богатства от Министъра на енергетиката на Република България - гр. София
срещу „Дънди Прешъс Металс Челопеч“ ЕАД - с. Челопеч, община Челопеч, Софийска
област искове с правно основание чл. 92 от ЗЗД, за присъждане на неустойка по чл. 20, ал.3,
вр. с чл. 7, ал.2, т.20, б.„б“ от договор за концесия от 19.05.1999 г. и допълнителните
споразумения към него, дължима за неизпълнено задължение за извършване на минимални
инвестиции в добива и първичната преработка на подземни богатства от находище Челопеч,
в размер на сумите, както следва : 1) 25 001 лева - частична претенция от общо вземане за
сумата 6 255 243.62 лева - неустойка за 2010 г. ; 2) 25 001 лева - частична претенция от общо
вземане за сумата 3 068 923. 35 лева - неустойка за 2011 г.; 3) 25 001 лева - частична
претенция от общо вземане за сумата 3 194 872. 81 лева - неустойка за 2012 г.; 4) 25 001 лева
- частична претенция от общо вземане за сумата 3 872 453. 50 лева - неустойка за 2013 г.; 5)
25 001 лева -
частична претенция от общо вземане за сумата 475 260.81 лева - неустойка за 2014 г.; 6) 25
001 лева - частична претенция от общо вземане за сумата 2 233 408. 65 лева - неустойка за
1
2015 г.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от Министерския съвет на Република
България, представляван на основание чл. 71 от Закона за подземните богатства от
Министъра на енергетиката на Република България - гр. София, в която се твърди, че е
постановено при нарушение на материалния закон и при необоснованост в частта, касаеща
изводите на съда за изтекла в полза на ответника погасителна давност.
В кратките мотиви, посветени на погасителната давност не били разгледани по същество
възраженията на ищеца. Липсата на конкретизация по вид и размер на минималните
инвестиции, която не се оспорвала и от ответника означавала, че дружеството е
злоупотребявало и недобросъвестно не е изпълнявало задължението си да посочи
минимални размер на инвестициите, надявайки се да избегне отговорността за неизпълнение
по този начин, и именно това негово поведение довело до невъзможност неизпълнението да
бъде установено по-рано. Едва след публикуването през 2020 г. на доклада за извършен
одит на ефективността на контрола по изпълнението на концесионните договори за добив на
подземни богатства за периода от 1.01.2017 г. до 31.12.2018 г. страните започнали
обсъждане на изпълнението и отчитането на задължението за минимални инвестиции.
В констативните протоколи, представени от ответника, били посочени само размерите на
изпълнените инвестиции за съответната година и на планираните за следващата, но не било
посочено, че между тях има разминаване с оглед годишния работен проект. В резултат на
този допълнителен „пропуск“ ръководството на министерството било подведено и не могло
да установи наличието на неизпълнение на задължението за извършване на минимални
инвестиции. Тези обстоятелства били в резултат или на проявена груба небрежност от
концесионера или на умишлено прикриване на неизпълнението от съставителите на
констативните протоколи.
За да започне да тече давността кредиторът трябвало да е в състояние да установи, че е
налице договорно неизпълнение, а в настоящия случай от предаваните му доклади
концедента не бил в състояние да установи наличието на неизпълнение на задължението за
минималните инвестиции, тъй като концесионера изобщо не ги бил отчитал.
Молбата е решението да бъде отменено, като бъде постановено друго решение, с което
исковата претенция да бъде изцяло уважена.
- 3 -
Ответникът по въззивната жалба „Дънди Прешъс Металс Челопеч“ ЕАД - с. Челопеч,
община Челопеч, Софийска област в писмения отговор я оспорва като неоснователна.
2
На първо място изтъква съображения срещу неправилния, според него, извод на съда
относно възникването на основание да се дължи неустойка за всяка от годините от исковия
период, и при невъзможността да обжалва тези мотиви отделно от крайния положителен за
него резултат по спора, се позовава на тяхната неправилност - нарушение на
съдопроизводствените правила и необоснованост.
Въззивникът подвеждащо посочвал в жалбата като правилно приети за безспорни
обстоятелства, които били основни спорни пунктове, за изясняването на които ответникът
направил искане за допускане на комплексна експертиза, която неоснователно било
отхвърлено.
Съдът не изяснил дали в съгласуваните през процесния период годишни работни проекти са
били посочени всички инвестиции, които концесионерът е предвиждал да направи във
всички сфери на концесионната дейност за съответната година ; дали страните са
съгласували всеки от годишните работни проекти и конкретно частта, която представлява
„минималните“ за съответната година инвестиции в добива и в първичната преработка ;
дали може да се твърди частично неизпълнение на задължението за минимални инвестиции
в добива и в първичната преработка ; дали отговорност за неустойка може да възникне само
за неизпълнение на определено поето задължение, което е конкретизирано или в процеса
може да се конкретизира по вид и размер и което се отнася до минималните инвестиции в
добива или в първичната преработка на добитата руда.
Не било вярно твърдението в жалбата, че „безспорно“ за времето след 2008 г. страните
постигнали съгласие задължението за минимални инвестиции да бъдат всички посочени в
съгласуваните годишни работни проекти за осъществяване на дейностите по концесията.
Подвеждащи били и неточните твърдения, че концесионерът едностранно подавал годишни
работни проекти, в които посочвал размер на инвестициите, без да отбележи дали този
размер е различен от минималния.Отделно от това в първоинстанционното производство
ищецът не посочил кои са тези частично неизпълнени минимални инвестиции, които дори и
да не са били конкретизирани в годишните работни проекти, можело да се конкретизират.
Неоснователно жалбоподателят твърдял, че спорът е само правен и се концентрирал само
върху тълкуването на клаузи от договора, както и че
изводите на първоинстанционния съд относно неизпълнението били правилни. Грешката на
съда при тълкуването на клаузите била, че търсил смисъла на уговореното не в логиката и
връзката между клаузите, а се позовал на фактически установилата се от 2008 г. до 2019 г.
практика между страните при съгласуване на годишните работни проекти да се посочват
като прогнозни всички инвестиции, които концесионерът планира да направи във всички
сфери на концесионната си дейност. При липсата на доказателства за неизпълнение на
конкретна по вид и размер инвестиция в добива и /или в първичната преработка за която и
да е от годините в пресния период, претенциите били изначално неоснователни.
3
Неоснователни били доводите в жалбата относно неправилност на изводите на съда за
погасяване на претенциите за неустойка по давност. Доводите за „падежиране“ на вземането
след решението на Сметната палата през 2020 г. били неоснователни, тъй като
концесионерът не бил страна по проверката и не бил обвързан от констатациите в доклада, а
и проверката била за периода 1.01.2017 г. - 31.12.2018 г - извън спорния по настоящето дело
период.
Освен това твърденията за липса на яснота какво е било отчитано от концесионера за всяка
от процесните години били напълно несъстоятелни и вътрешно противоречиви, а в крайна
сметка и останали недоказани. За първи път във въззивната жалба били въведени доводи, че
относно отношенията по договори за концесия в закона съществувала празнина, която
следвало да бъде попълнена чрез аналогия на закона и аналогия на правото. Негодни били
усилията на въззивника да обоснове за първи път в жалбата виновно поведение на
концесионера - да укрие от концедента неизгодни за себе си обстоятелства при отчитане на
изпълнението на инвестициите през исковия период.
Молбата към съда е да потвърди първоинстанционното решение за отхвърляне на всяка от
частичните претенции, но в мотивите да приеме, че не е установено да е възникнала
отговорност за плащане на неустойка за всяка от претенциите, а дори и да е възникнала - че
всяка от тях е погасена по давност.
Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести състав съобрази следното.
Въззивната жалба е процесуално допустима - подадена е в законоустановения срок от
надлежна стран в производството, която има интерес и право на обжалване на валиден и
допустим съдебен акт, подлежащ на въззивен контрол.
При обсъждането на нейната основателност приема за установено следното.
- 5 -
В исковата молба ищецът Министерски съвет на Република България, представляван на
основание чл. 71 от Закона за подземните богатства от Министъра на енергетиката на
Република България - гр. София твърдял, че с договор за концесия, сключен на 19.05.1999 г.
предоставил на ответника „Дънди Прешъс Металс Челопеч“ ЕАД - с. Челопеч, община
Челопеч, Софийска област особено право на ползване на подземни природни богатства -
златно-медно-пиритни руди чрез добив от находище Челопеч.
По силата на чл. 7, ал.2, т.20, б. „б“ от договора концесионерът се задължил да извършва
минимални инвестиции в добива и в първичната преработка на добитата руда в размер на
18 000 000 $ за периода 1.01.2004г. - 31.12.2008 г., а за останалия период от договора - след
2009 г.- минимални инвестиции, конкретизирани по вид и размер в съгласуваните годишни
4
работни проекти за осъществяване на дейностите по концесията.
Концесионерът не изпълнил това свое задължение за периода 2010г.- 2015 г., като при
посочен в годишните работни планове размер на минималните инвестиции отчело по -
ниски стойности. Неизпълнението било установено в края на 2020 г. при извършената
вътрешна проверка на изпълнението на договора.
С писмо от 25.01.2021 г. концесионера бил уведомен за неизпълнението и поканен да плати
предвидената в чл. 20, ал. 3 от договора неустойка в размер на 10 % върху неизпълнената
част от задължението, в общ размер 11 723 789.10 лева.
С писмо от 4.02.2021 г. концесионерът отговорил, че не дължи плащане, като оспорил и
възникването на вземането за неустойка. Опитите за доброволно уреждане на спора
останали неуспешни.
Молбата към съда била да постанови решение, с което да осъди ответника, на основание чл.
92 от ЗЗД да му заплати сумите, както следва : 1) 25 001 лева - частична претенция от общо
вземане за сумата 6 255 243.62 лева - неустойка за 2010 г. ; 2) 25 001 лева - частична
претенция от общо вземане за сумата 3 068 923. 35 лева - неустойка за 2011 г.; 3) 25 001 лева
- частична претенция от общо вземане за сумата 3 194 872. 81 лева - неустойка за 2012 г.; 4)
25 001 лева - частична претенция от общо вземане за сумата 3 872 453. 50 лева - неустойка за
2013 г.; 5) 25 001 лева - частична претенция от общо вземане за сумата 475 260.81 лева -
неустойка за 2014 г.; 6) 25 001 лева - частична претенция от общо вземане за сумата 2 233
408. 65 лева - неустойка за 2015 г.
Ответникът „Дънди Прешъс Металс Челопеч“ ЕАД - с. Челопеч, община Челопеч, Софийска
област в писмения отговор я оспорил като неоснователна.
Изтъкнал, че е изпълнил точно задълженията си по договора в процесния период и затова не
било възникнало основание за плащане на претендираните неустойки. В годишните работни
проекти страните по договора били съгласували цялостна инвестиционна програма, като
било изрично посочено, че размерът на инвестициите е прогноза, която подлежи на промяна
и няма обвързващ характер спрямо концедента. Изпълнението на годишната производствена
програма за всяка една от годините от исковия период станал възможно именно защото
вложените инвестиции в добива и първичната преработка на подземните богатства са били
минималните, т.е. необходимите и достатъчни, за които концесионерът поел задължение да
извърши и бил изпълнил. В съставените от ищеца констативни протоколи за извършените
проверки на място на изпълнението на договорните задължения на концесионера, не било
отразено нарушение на задължението по чл. 7, ал.2, т.20, б. „б“.
В условията на евентуалност ответникът заявил възражение за погасяване по давност на
всяко от претендираните вземания, като посочил, че всяко едно от тях било изискуемо най -
късно на 31 март на съответната година и се е погасило по давност на същата след
изтичането на тригодишния срок.
Молбата към съда била да отхвърли исковете като неоснователни и недоказани.
5
В допълнителната искова молба и отговора към нея страните изложили допълнителни
съображения в подкрепа на поддържаните тези.
От съвкупната преценка на доказателствата се установява следната фактическа обстановка
на спора.
С договор за предоставяне на концесия за подземни природни богатства - златно-медно-
пиритни руди чрез добив от находище „Челопеч“, Софийска област, сключен на 19.05.1999
г., Министерският съвет на Република България, като концедент, предоставил на „Дънди
Прешъс Металс Челопеч“ ЕАД концесия с предмет особено право на ползване на подземни
природни богатства - златно-медно-пиритни руди чрез добив от находище „Челопеч“,
Софийска област за срок от 30 години.
С допълнително споразумение № 2 от 27.02.2004 г. чл. 7, ал.1 от договора бил изменен в
следния смисъл : съществуващата т. 25 станала т.20, като в нея било уговорено задължение
на концесионера да извърши минимални инвестиции в добива и в първичната преработка на
подземни богатства от находището, както следва : а) за периода 1.01.2004г. - 31.12.2008 г. в
размер на 18 000 000 $ ; б) за останалия срок на концесията - инвестиции, конкретизирани по
вид и размер в съгласуваните годишни работни проекти за осъществяване на дейностите по
концесията.
- 7 -
С писмо изх. № Е-26-Д-38/25.01.2021 г. министърът на енергетиката уведомил
концесионера, че от представените документи във връзка с изпълнение на задължението по
чл. 7, ал.2, т.20, б. „б“ било констатирано неизпълнение на това задължение и по - конкретно
: при планирани в годишните работни проекти инвестиционни разходи били отчетени
извършени инвестиции на по- малка стойност, както следва : за 2010 г. при планирани
88 881 973 $ били отчетени 51 486 930 $ - неизпълнената част била 38 395 043 $ ; за 2011 г.
при планирани 99 136 211 $ били отчетени 75 298 984 $ - неизпълнената част била 18 837
227 $ ; за 2012 г. при планирани 80 229 484 $ били отчетени 60 619 172 $ - неизпълнената
част била 19 610 312 $ ; ; за 2013 г. при планирани 66 433 073 $ били отчетени 42 663 732 $ -
неизпълнената част била 23 769 341 $ ; за 2014 г. при планирани 33 447 205 $ били отчетени
30 530 027 $ - неизпълнената част била 2 917 178 $ ; за 2015 г. при планирани 32 597 202 $
били отчетени 18 888 412 $ - неизпълнената част била 13 708 790 $.
За неизпълнението концесионерът дължал на основание чл. 20, ал. 3 от договора неустойка в
размер 1 370 879 $, за заплащането на която концедентът определил 14 - дневен срок от
датата на получаване на писмото.
С писмо с вх. № Е-26-Д-38/ 4.02.2021 г. концесионерът оспорил като неоснователни
6
претенциите, като на първо място посочил, че са погасени по давност , а на второ място - че
вземане за неустойка не било възникнало, тъй като дружеството изпълнявало точно
задължението си по чл. 7, ал.2, т.20, б. „б“ от договора.
Във въззивното производство, в съдебното заседание на 15.06.2022г., е прието заключението
на комплексна експертиза, изготвено от вещите лица Л.З. и Г.М., от което се установява
следното.
Счетоводната отчетност на извършените инвестиции била организирана по проекти, като
разходите се отчитали по дебита на с/ка 207 „Разходи за придобиване на дълготрайни
активи“ с аналитичност по проекти. След изпълнението на проекта отделните придобити
активи се отразявали по различили счетоводни сметки съобразно вида и характеристиката
им със счетоводни операции, които не подлежали на систематизация в заключението, поради
което за счетоводното потвърждение на извършените разходи по проекти били приети
разходите за доставки от доставчици, без включен ДДС и извършените разходи за сметка на
дружеството.
Групирането на разходите от специалисти на концесионера било извършено съобразно
преценката дали със съответните разходи се създават
предпоставки за изпълнението на производствената програма за добива (рудника) и за
първичната преработка (фабрика) или имат за цел допълнително подобряване на
технологичния и производствения процес на добива и първичната преработка.
Въз основа на годишните работни проекти и вида на разходите за изпълнението им
експертите определили предмета на разходите и вида на придобитите активи, както следва :
подземна инфраструктура ; машини ; съоръжения ; оборудване ; проучвателно сондиране ;
други разходи.
Общият размер на разходите по вид инвестиции, предвидени в годишния работен проект за
2010 г. бил 89 881 973 $, а общият размер на счетоводно отразените разходи по проекти и
вид инвестиции в счетоводството на концесионера бил 51 486 930 $ / 76 000 784 лева.
За следващите четири години от изследвания период тези стойности били, както следва : за
2011 г. - планирани 94 136 211 $, счетоводно отразени 75 298 984 $ / 105 664 710 лева ; за
2012 г. - планирани 80 229 484 $, счетоводно отразени 60 619 172 $ / 91 993 915
лева ; за 2013г.- планирани 66 433 073 $, счетоводно отразени 42 663 733 $ / 62 883 920 лева;
за 2014 г. - планирани 33 447 205 $, счетоводно отразени 30 530 026$/ 44 452 648 лева ; за
2015 г. - планирани 32 597 202 $, счетоводно отразени 18 888 412 $ / 33 117 004 лева.
В годишните работни проекти не бил посочен вид и размер на минимални инвестиции.
Планираните и отчетените разходи обхващали инвестиции в добив и първична преработка,
определени като минимални инвестиции, необходими за осъществяване на годишната
производствена програма и допълнителни инвестиции за развитие на производствения и
7
технологичния процес.
За 2010 г. в общия размер на инвестициите за добив и първична преработка били
предвидени 12 388 992 $ и били отчетени 12 434 198 $.
За следващите четири години от изследвания период тези стойности били, както следва : за
2011 г. - планирани 10 85 7 328 $, отчетени - 11 010 306 $ ; за 2012 г. - планирани 14
876 786 $, отчетени 14 986 864 $ ; за 2013г.- планирани 15 860 265 $, отчетени 15 937 233 $ ;
за 2014 г. - планирани 8 905 178 $, отчетени 10 016 607 $ ; за 2015 г. - планирани 11
627 307 $, отчетени 10 945 577 $.
След обсъждането на установените от доказателствата факти и доводите на страните, в
обхвата на правомощията си по чл. 269 от ГПК настоящият състав приема, че обжалваното
решение е правилно, като споделя крайните изводи и мотивите на първоинстанционния съд,
поради което и на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях. В допълнение и в отговор на
оплакванията в жалбата намира за нужно да посочи и следното.
- 9 -
Правното основание на иска е чл. 92 от ЗЗД.
Исковата претенция е основана на твърдението за съществуването в полза на ищеца на
вземане за неустойка, произтичащо от уговорка в договор за предоставяне на концесия за
подземни природни богатства, сключен при условията на чл. 66 от Закона за подземните
богатства, във връзка с чл. 4, ал. 1, т. 1 от Закона за концесиите (обн., ДВ, бр. 92 от
17.10.1995 г., отм., бр. 36 от 2.05.2006 г., в сила от 1.07.2006 г.).
Същината на спора е съсредоточена върху смисъла и съдържанието на уговореното в чл. 7,
ал.2 т. 20 от договора задължение на концесионера да извърши минимални инвестиции в
добива и в първичната преработка на подземни богатства от находището, доколкото
неизпълнението му е задължителна предпоставка за възникване на отговорността за
заплащане на неустойката, предвидена в чл. 20, ал. 3 от договора.
В нормативната уредба, съдържаща се в разпоредбите на специалния закон и издадените в
изпълнението му подзаконови нормативни актове, няма дефиниция на понятието
минимални инвестиции в добива и в първичната преработка на подземни богатства.
В задължителните реквизити на договора, изброени в разпоредбата на чл. 66 от ЗПБ, няма
задължително изискване за посочване от концесионера на размер на инвестициите, които
трябва да направи. Изискване за посочване на размера на необходимите инвестиции има в
нормата на чл. 83, ал. 1 от закона, в която е регламентирано съдържанието на съгласуваните
от министъра на енергетиката или от оправомощено от него длъжностно лице годишни
работни проекти, въз основа на които се осъществява търсенето, проучването, добивът и
8
първичната преработка на подземни богатства.
Същото изискване е регламентирано и в чл. 4, ал. 2 от приетата на основание чл. 85 от ЗПБ с
Постановление № 248 от 25.10.2013 г. на Министерския съвет на Републиката Наредба за
изискванията към обхвата и съдържанието на работните проекти за търсене и проучване или
за проучване, добив и първична преработка на подземни богатства, за ликвидация и/или
консервация на геологопроучвателните и на миннодобивните обекти и за рекултивация на
засегнатите земи и за условията и реда за тяхното съгласуване (обн., ДВ, бр. 95 от 1.11.2013
г., в сила от 1.11.2013 г.), която на основание § 2, ал. 1 от преходните и заключителните й
разпоредби се прилага и по отношение на годишните работни проекти по сключени към
датата на влизането й в сила договори за концесии за добив на подземни богатства.
Нормативните актове не дефинират понятието необходими инвестиции, което насочва към
извода, че възможността да определи в годишните работни проекти размера на средствата за
инвестиции, както и в коя част от производствения процес на добива и първичната
преработка те да бъдат вложени, е предоставена на концесионера, след задължително
съгласуване с министъра на енергетиката или с оправомощено от него длъжностно лице.
С чл. 35, ал. 10 на допълнително споразумение № 2 от 27.02.2004 г. към договора била
създадена нова т. 11 от допълнителните разпоредби, в която страните приели, че за нуждите
на договора терминът инвестиции ще се разбира и тълкува като „разходи за придобиване,
разширяване и възстановяване на дълготрайни материални активи, за опазване и
възстановяване на околната среда, за допроучване на концесионния обект и/ или за
внедряване на технологии и/ или информационни системи и/ или за придобиване на патенти,
лицензии и ноу - хау, свързани с дейностите по концесията, извършени от концесионера със
собствени средства и/ или със средства, предоставени му от трети лица чрез каквито и да е
допустими по българското законодателство финансови инструменти, включително
кредитиране“.
Съгласно изменението на чл. 9, ал. 1 от договора в чл. 10, ал. 1 на допълнително
споразумение № 2 от 27.02.2004 г., „инвестициите по чл. 7, ал.2 т. 20 са задължителни и с
тяхната стойност не се намалява дължимото от концесионера концесионно възнаграждение“.
В цялостния проект за добив и преработка на златно - медни руди в рудник „Челопеч“,
изготвен от „Челопеч майнинг“ ЕАД през 2009 г., са посочени данни за изпълнението на
минималната инвестиционна програма за периода от 2004 г. до 2008 г. Изрично е
отбелязано, че започнатите инвестиции в производството се предвижда да продължат до
2011 г., а инвестициите в поддържане и извеждане от експлоатация ще се извършват през
целия живот на мината, включително и през периода на рехабилитация след прекратяване на
рудодобива. Посочено е, че инвестициите в рудодобива включват : подземно капитално
разработване ; обновяване на мобилното оборудване ; построяване на подземен трошачен
9
комплекс и конвейер до повърхността ; подобрение на вентилацията ; построяване на
наклонена изработка за достъп от повърхността ; запълвачен комплекс и подземна система
за обратно запълнение. В инвестициите за преработка са включени подобрение на
съществуващата обогатителна фабрика за постигане на увеличената преработка чрез
инсталиране на полу - автогенна мелница и инсталиране на допълнителни флотационни
съоръжения.
- 13 -
При съобразяване с гореизложените терминологични уточнения на пръв поглед би следвало
да се приеме, че действителната воля на страните, изразена в цитираната разпоредба, е била
понятието минимални инвестиции в добива и в първичната преработка на подземни
богатства да бъде разбирано като най - малката сума на разходите, които през съответната
календарна година от посочения в цялостния проект от 2009 г. период концесионерът
задължително трябва да направи за : 1) подземно капитално разработване ; 2) обновяване на
мобилното оборудване ; 3) построяване на подземен трошачен комплекс и конвейер до
повърхността ; 4) подобрение на вентилацията ; 5) построяване на наклонена изработка за
достъп от повърхността ; 6) запълвачен комплекс и подземна система за обратно запълнение
и за подобрение на съществуващата обогатителна фабрика за постигане на увеличената
преработка чрез 1) инсталиране на полу - автогенна мелница и 2) инсталиране на
допълнителни флотационни съоръжения.
Такова тълкуване - опростено и в известен смисъл сведено до изброяване на „отделни
части от цялото“, е очевидно неприемливо. В подкрепа на този извод трябва да се изтъкне
съгласието на експертите в състава на комплексната експертиза при изслушването им в
съдебната зала, че при липсата на „определение за минимални инвестиции“ преценката за
това понятие е чисто субективна. (Л.З. : „В наредбата няма и никъде няма определение за
минимални инвестиции, затова това разпределение е предложено и обсъждано от нас във
връзка с този въпрос, тъй като няма как да се направят всички тези приложения и после да
започнем да ги класифицираме, но това е субективно разграничение, което не подлежи на
оценка, на критерии, които са посочени в нормативен акт или в годишната програма.“ ;
Г.М.: „В концесионния договор и по принцип, когато се правят такива договори, няма
определение на понятието „минимални инвестиционни доходи“, което ни кара да
разсъждаваме и в известна степен субективно.“)
Неубедително е тълкуването на въпросната договорна разпоредба и в писмената защита на
пълномощниците на ответника по жалбата, според което минималните инвестиции в добива
и първичната преработка са „тези инвестиции в добива и в първичната преработка, които са
необходими и достатъчни за изпълнението на годишната производствена програма“. Няма
10
разпоредба в специалния закон, нито договорна клауза, които да обвързват минималните
инвестиции с производствената програма по начин, който да насочва към извода, че такава е
била действителната обща воля на страните. Показателно за обратното е, че в т.7 от
допълнителните
разпоредби към договора (след изменението й с допълнително споразумение № 2 от
27.02.2004 г.) страните са дефинирали понятието минимална производствена програма, като
„програма, която служи за определяне на минималното годишно концесионно
възнаграждение“. В контекста на изложеното следва да бъде споделен извода на
първоинстанционния съд, че залагането на тази програма като база за определяне на
възнаграждението по договора е израз на връзката между необходимостта от постигане на
законовите цели за ефективно и икономически оправдано управление на публичната
собственост в обществен интерес, в съчетание със заложения инвеститорски интерес на
търговското дружество.
Принципното положение, изложено в мотивите на Решение № 12 от 11.02.2022 г. на ВКС по
гр. д. № 2032/2021 г. на ВКС, IV г. о., което настоящият състав изцяло споделя, е че при
наличие на спор относно точния смисъл на договорни клаузи, съдът тълкува договора
съгласно изискванията на чл. 20 от ЗЗД, изхождайки не от буквалния смисъл на текста, а от
смисъла, следващ от общия разум на изявлението; доколко буквалният текст изразява
действителната обща воля на страните и как следва да се тълкува отделната уговорка
предвид систематичното й място в договора и общия му смисъл. При тълкуването на неясни
клаузи следва да се има предвид и се изследват обстоятелствата, при които е сключен
договора, породените към този момент отношения между страните и произтичащото от това
поведение на последните, както и това след сключването му, които обстоятелства водят до
цялостно изясняване на действителната воля на страните.
За конкретния случай при изясняването на действителната воля на страните следва да бъде
съобразена и спецификата на поетите от тях права и задължения, произтичаща от правната
характеристика на договора за концесия, определян в доктрината като двустранен,
възмезден, каузален, формален, консенсуален и комутативен, а с оглед трайния характер на
престацията - с продължително изпълнение за срок до 35 години. (Русчев, Ив. Договорът за
концесия, С. 1999, с.554).
Чрез концесията държавата преследва преди всичко стопански цели, поради което тя има
важно значение за цялата икономическа инфраструктура, а с концесионните договори, които
държавата сключва с чуждестранни предприемачи, както е в настоящия случай, се осигурява
приток на инвестиции в страната. Според националното законодателство концедент в
концесионното правоотношение може да бъде само българската държава, представлявана от
различни свои органи, тъй като обект на договора са вещи - публична държавна
собственост. Поради влиянието на публичноправната си компетентност държавата
11
- 15 -
предопределя концесионното право и оставя твърде малко свобода на другата страна, тъй
като не е възможно държавата да действа в качеството на чисто гражданскоправен субект -
страна по договора за концесия, след като преди сключването му самата тя е определила
съдържанието на договора и страната, с която ще договаря, което по необходимост се
отразява върху характера на договора. (Русчев, Ив. Цит. съч., с.341).
В конкретния случай договорът е сключен в изпълнение на Решение № 147 от 26.03.1999 г.
на Министерския съвет на Републиката за предоставяне на концесия за подземни природни
богатства - златно-медно-пиритни руди чрез добив от находище „Челопеч“, Софийска
област (обн. ДВ, бр. 31 от 6.04.1999 г.), а допълнително споразумение № 2 от 27.02.2004г.
към него, е било сключено на основание изменението на Решение № 147 от 26.03.1999 г.
(обн. ДВ, бр. 7 от 27.01.2004 г.).
За постигането на една от стопанските цели на обсъжданата концесия - привличането на
чуждестранни инвестиции, и при съобразяване с продължителния срок на изпълнение, в
договора са били включени уговорки, които изрично се отнасят само за първия
петгодишен период от действието му, като например задълженията на концесионера : 1) по
чл. 7, ал. 2, т. 25 - да направи задължителни минимални инвестиции за първите пет години,
които се инвестират в дейността за осигуряване продължаването на добива, чрез усвояване
на нови рудни тела в дълбочина и въвеждане на технологична система със запълване на
иззетите пространства, съгласно техническия проект за експлоатация на находището ; 2) по
чл. 9, ал. 1 - да извърши минимални инвестиции, определени по вид и размер в „Минимална
инвестиционна програма за първия петгодишен период на концесията“.
Второто допълнително споразумение към договора е било сключено след изтичането на
първия петгодишен период и с него били приети следните изменения : 1) т.11 от чл. 7, ал. 2
била отменена ; 2) чл. 9, ал. 1 придобил редакцията „Инвестициите по чл. 7, ал.2, т.20 са
задължителни и с тяхната стойност не се намалява дължимото от концесионера концесионно
възнаграждение“ ; 3) т.25 от чл. 7, ал. 2 станала т.20 със съдържанието, което е предмет на
настоящето обсъждане и тълкуване.
Текстът на въпросната клауза от договора е следния : „да извърши минимални инвестиции в
добива и в първичната преработка на подземни богатства от находище „Челопеч“, както
следва : а) за периода от 1.01.2004г. до 31.12.2008 г. в размер на 18 000 000 $ в находище
„Челопеч“. Описанието на дейностите, в които минималните инвестиции ще бъдат вложени
и разпределението на минималните инвестиции по години са отразени в Приложение № 5 ;
б) за останалия срок на договора -
инвестиции, конкретизирани по вид и размер в съгласуваните годишни работни проекти за
осъществяване на дейностите по концесията.“
12
Доколкото употребеното в клаузата словосъчетание „минимални инвестиции“ е „извадено
пред скоби“, от гледна точка на граматическите правила би следвало да се приеме, че то е
приложимо и по отношение на хипотезата в б. „б“. Според настоящия състав обаче, в
конкретния случай буквалният текст не изразява действителната обща воля на страните, тъй
като изложените по - горе обстоятелства, при които е сключен договора, и тези след
сключването му, насочват към извода, че атрибутивното определение „минимални“ е било
използвано с единствената цел да означи размера на инвестициите, които концесионерът е
трябвало да направи за периода от 1.01.2004 г. до 31.12.2008 г.
Основният аргумент в подкрепа на този извод е, че без посочването на конкретна парична
сума, която страните са възприели като най - нисък размер, употребата на прилагателното
минимални, което пояснява определяемото инвестиции в коментираното словосъчетание, се
обезсмисля. Показателна в този смисъл е и първоначалната редакция на чл. 9, ал. 1 (с която
разпоредба обсъжданата клауза е в тясна корелативна връзка), в която конкретен размер на
вложението не е посочен, но е установен начина, по който той да бъде уточнен - в
приложение към договора, означено като „Минимална инвестиционна програма за първия
петгодишен период на концесията“, където минималните инвестиции да бъдат определени
по вид и размер. Този документ не е представен с доказателствата, приложени към исковата
молба, тъй като не се отнася за исковия период по настоящия спор, но не може да има
съмнение, че като неразделна част от договора такъв е бил съставен, и предписанията в него
са били изпълнени от концесионера. Във второто изречение на цитираната разпоредба е
предвидено минималната инвестиционна програма да се „актуализира от концесионера на
всеки пет години“ и безспорно съобразно това изискване с второто изменение на договора е
била създадена новата т.20, б.а“ на чл. 7, ал. 2, в която е предвидено за втория петгодишен
период (от 1.01.2004 г. до 31.12.2008 г.) минималния размер на инвестициите в добива и
първичната преработка на подземни богатства от находището да бъде определен на
18 000 000 $.
С промените в договора, приети в допълнителното споразумение от 27.02.2004 г., в чл.
9, ал. 1 изискването за актуализиране на минималната инвестиционна програма е отпаднало,
като с препращане към клаузата на чл.7, ал.2, т. 20 размерът на минималните инвестиции е
определен само за следващия петгодишен период.
Следователно, въз основа на изложените факти може да се приеме, че след като
минималната инвестиционна програма за първите 10 години
- 17 -
от срока на действие на договора е била изпълнена и заложените от концедента минимални
стойности на инвестициите са били постигнати (и преизпълнени според констатациите в
13
цялостния проект - 2009 г.), с клаузата на чл. 7, ал. 2, т.20, б. „б“ на концесионера е била
предоставена възможността (без да бъде обвързан от посочени от концедента конкретни
ценови параметри) сам да определи в съгласуваните с министъра на енергетиката годишни
работни проекти вида и размера на инвестициите, които ще извърши за следващия 20 -
годишен период от действието на договора.
В подкрепа на този извод са предвижданията, отразени в документа, означен като
„Цялостен проект за добив и преработка на златно - медни руди в рудник „Челопеч“ - 2009
г.“ (т.І, л.67), според които започнатите през 2006 г. инвестиции в разширението на
производството трябва да продължат до 2011 г., а инвестициите в поддържане и извеждане
от експлоатация ще се извършват през целия живот на мината, включително и през
периода на рехабилитация след прекратяване на рудодобива, като бъдещите инвестиции са
групирани като такива в рудодобива, в преработката, в опазването на околната среда и общи
инвестиционни разходи.
В обобщение на изложените съждения трябва да се отбележи, че непрецизната редакция на
чл. 7, ал. 2, т.20 от договора е довела до постигането на един неудачен резултат, но
преценката на тази уговорка с оглед на систематичното й място в договора и общия му
смисъл, при съобразяване с логическите и граматическите правила, насочва към
непоколебимия извод, че действителната обща воля на договарящите е била
задължението на концесионера за извършване на минимални инвестиции в добива и в
първичната преработка на подземни богатства в размера, посочен в административния акт,
въз основа на който е бил сключен договора, да бъде изпълнявано в периода от
сключването на договора до 31.12.2008 г.
В изпълнение на задължението по чл. 83, ал. 1 от ЗПБ и съобразно приетото в цитирания
цялостен работен проект, през изследвания период (2010 г. - 2015 г.) концесионерът
посочвал във всеки един от годишните работни проекти размера на инвестициите, които
трябва да направи и за какъв вид производствена дейност или технологичен проект те са
предназначени.
Според заключението на експертизата общият размер на разходите по вид инвестиции,
предвидени в годишния работен проект за 2010 г. е бил
89 881 973 $, а общият размер на счетоводно отразените разходи по проекти и вид
инвестиции в счетоводството на концесионера е бил 51 486 930 $ / 76 000 784 лева
; за 2011 г. - планирани 94 136 211 $, счетоводно отразени 75 298 984 $ / 105 664 710 лева ; за
2012 г. - планирани 80 229 484 $, счетоводно отразени 60 619 172 $ / 91 993 915 лева; за 2013
г.- планирани 66 433 073 $, счетоводно отразени 42 663 733$/ 62 883 920 лева ; за 2014 г. -
планирани 33 447 205 $, счетоводно отразени 30 530 026$/ 44 452 648 лева ; за 2015 г. -
планирани 32 597 202 $, счетоводно отразени 18 888 412 $ / 33 117 004 лева.
14
При тези неоспорени от страните констатации следва да се приеме, че задължението на
концесионера не е било изпълнено изцяло, като размерът на неизпълнената част е, както
следва : за 2010 г. - 38 395 043 $ ; за 2011 г. - 18 837 227 $ ; за 2012 г. - 19 610 312 $ ; за 2013
г.- 23 769 341 $; за 2014 г. - 2 917 178 $ ; за 2015 г. - 13 708 790 $.
Установеният по безспорен начин факт на неизпълнение на задължението по чл. 7, ал.2, т.
20, б. „б“ от договора обуславя основателност на претенцията, заявена на основание чл. 92
от ЗЗД, което означава, че ответникът дължи предвидената в чл. 20, ал. 3 от договора
неустойка в размер на 10 % върху неизпълнената част от размера на инвестициите за
съответния едногодишен период.
При крайния извод, че в полза на ищеца съществува вземане срещу ответника за общия
размер на неустойката, дължима за неизпълнението на договорното задължение за исковия
период, следва да бъде обсъдено своевременно заявеното от ответника възражение, че
вземането е погасено по давност.
Съгласно чл. 111, б. „б“ от ЗЗД вземанията за неустойки от неизпълнен договор се погасяват
с изтичане на тригодишна давност, като според чл. 84, ал. 1 от ЗЗД когато денят за
изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му.
В чл. 9, ал. 3 от договора е уговорено, че изпълнението на инвестициите се отчита писмено
от концесионера пред концедента до 31 март на календарната година, следваща съответния
едногодишен период.
Следователно вземането за неустойка за неизпълнението за 2010 г. е станало изискуемо на
1.04.2011 г. ; за 2011 г. - на 1.04.2012 г. ; за 2012 г. - на 1.04.2013 г. ; за 2013 г. - на 1.04.2014
г. ; за 2014 г. - на 1.04.2015 г. и за 2015 г. - на 1.04.2016 г.
Погасителната давност за вземането за 2010 г. е изтекла на 1.04.2014г. ; за 2011 г. - на
1.04.2015 г. ; за 2012 г. - на 1.04.2016 г. ; за 2013г. - на 1.04.2017 г. ; за 2014 г. - на 1.04.2018
г. и за 2015 г. - на 1.04.2019 г.
- 19 -
Исковата молба е подадена в съда на 11.05.2021 г., което означава, че всички претенции за
неустойка са погасени по давност, което обуславя отхвърлянето им на това основание.
Несъстоятелно е възражението на въззивника, че по отношение на вземанията за неустойка
давността не е започнала да тече, основано на аналогия с разпоредбата на чл. 114, ал. 3 от
ЗЗД. Разширително тълкуване и прилагане по аналогия на специалната норма относно
договорни правоотношения е недопустимо. В тази връзка е неуместно и позоваването на
разясненията в Тълкувателно решение № 1 от 23.12.2015 г. по тълк. д. №1/ 2014 г. на ВКС,
ОСТК, доколкото те са свързани с изясняване на началния момент на давностния срок при
15
застрахователните правоотношения и по - конкретно с оглед правата на пострадалия от
деликт.
Твърдението за недобросъвестно поведение на концесионера, изразяващо се в „проявена
груба небрежност или умишлено прикриване на неизпълнението от съставителите на
констативните протоколи“, е преди всичко невярно. Информацията за изпълнението на
инвестиционната програма за предходната година е била отразявана редовно в годишния
работен проект за следващата година, а тези проекти са били съгласувани с концедента.
Следователно единствено неговото бездействие да предприеме адекватни действия за да
упражни правата си по чл. 8, ал.1, т.1 (респ. задължението по чл. 8, ал.2, т. 2) от договора,
при наличието на ясни и неоспорими данни в тези документи, е станало причина за
пропускането на давностния срок. Затова и съставянето на одитен доклад № **********/
2020 г. и резултатите от назначената във връзка с него проверка, с които е обосновано
твърдението, че давностният срок е започнал да тече през 2020г., не може да бъде
възприемано като сериозен довод в подкрепа на поддържаната от въззивника теза.
Изложените до тук съждения водят до заключението, че развитите във въззивната жалба
оплаквания са неоснователни и поради съвпадането на крайните изводи на настоящия състав
на въззивната инстанция с тези на първостепенния съд обжалваното решение следва да бъде
потвърдено.
Предвид крайния изход от спора в настоящата инстанция въззивникът следва да бъде осъден
да заплати на ответника по жалбата направените разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 9 068.84 лева, съгласно списъка по чл. 80 от ГПК, представен в съдебното
заседание.
По изложените съображения Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести
състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261 587 от 13.12.2021 г. по т.д. № 688/ 2021 г. на Софийския
градски съд, търговско отделение, VІ - 10 състав.
ОСЪЖДА Министъра на енергетиката на Република България - гр. София, ул.
„Триадица № 8, в качеството му на представляващ Министерския съвет на Република
България на основание чл. 71 от Закона за подземните богатства да заплати на основание
чл. 78, ал.3 от ГПК на „Дънди Прешъс Металс Челопеч“ ЕАД - с. Челопеч, община
16
Челопеч, Софийска област, с ЕИК ********* сумата 9 068.84 (девет хиляди шестдесет и
осем лева и осемдесет и четири стотинки) лева, представляваща разноски, направени във
въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Републиката в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17