Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер ІІІ-354                    29.12.2020 година                        град Бургас

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Бургаски Окръжен съд                                                          Трети състав

На петнадесети декември                                                      година 2020

 

В публично заседание в следния състав:

 

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: Кремена Лазарова

                               ЧЛЕНОВЕ: 1. Йорданка Майска-Иванова

                                                       2. мл.с. Александър Муртев                   

                                                        Съдебни заседатели:

 

Секретар Жанета Граматикова

Прокурор

като разгледа докладваното от съдия Кремена Лазарова

в.гр.дело номер 2686 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.№ 34121/15.10.2020г. на БРС от М.Ю.Н., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр.Б., кв.“Ч. м.“, ул.“С. К.“ № *, ет.*, ап.*, против решение № 2015/07.10.2020г. по гр.д.№ 20202120105203/20г. на БРС, с което съдът е наложил мярка за защита на Н.Д.Н., ЕГН: ********** от гр.Б., ул. “Ш.“ № **, ет.*,  от домашно насилие, упражнено от въззивника спрямо нея и изразяващо се в закани и обиди, като е задължен да се въздържа от такова и е осъден да заплати глоба в размер на 300лв. и д.т. от 25лв. по с-ка на БРС, ведно с направените от молителката разноски в размер на 300лв. Моли решението да бъде отменено и постановено ново, с което молбата на Н. бъде изцяло отхвърлена. Твърди, че постановеното от БРС решение противоречи на закона – чл.13, ал.3 и че събраните доказателства в хода на производството не са в подкрепа на твърденията, изложени в молбата на въззиваемата.  Има доказателствени искания, като се позовава на разпоредбата на чл.266, ал.3 ГПК. С доклада по делото съдът е допуснал събиране на нови доказателства, но такива не са ангажирани при разглеждането на делото.

Жалбата е подадена в срока по чл.17 ЗЗДН, от легитимирано лице и е допустима.

Въззиваемата Н.Д.Н., ЕГН: ********** от гр.Б., ул. “Ш.“ № **, ет.*, оспорва въззивната жалба чрез адв.А.Фотев. Няма искания по доказателствата. Моли да бъде потвърдено решението в обжалваната част.

Районният съд е разгледал молба с правно основание чл.4, ал.1 ЗЗДН.

Съдът като взе предвид приложените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред БРС е образувано по молба от Н.Д.Н. за защита срещу домашно насилие. Твърди, че на 08.08.2020г. е придружила дъщеря си, във връзка с упражняване на определения от съда режим на лични отношения с детето П.М.Н., до дома на въззивника – М. Ю. Н., бивш съпруг на нейната дъщеря. За пореден път свиждането било осуетено от страна на бащата. По обратния път към автобусната спирка двете жени били застигнати от автомобила на въззивника, управляван от него. Така възникнал конфликт, завършил с отправяне на закани и обиди от страна на Н.. Окачествява поведението му като агресивно, довело до стресова ситуация за нея. Твърди, че се уплашила и се почувствала зле.

Ответникът М. Ю. Н. оспорва молбата. Твърди, че не е основателна. Заявява, че действително въззиваемата и бившата му съпруга са дошли на  08.08.20г. в кв.“Ч. м.“, гр.Бургас, където той живее с детето, но свиждане не се е осъществило, защото детето е било болно. Оспорва да е отправял закани и обиди към въззивницата.

Молбата е подадена в месечния срок по чл.10 ЗЗДН и е придружена от декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН.

Производството е с правно основание чл.4 ЗЗДН.

Видно от приложената по делото декларация по реда на чл.9, ал.3 ЗЗДН и от изложеното в молбата, инициирала образуването на производството, на 08.08.2020г. въззивницата Н. и дъщеря й – Ст.Н., бивша съпруга на въззиваемия, посетили кв.“Ч.м.“, гр.Бургас, за да се срещнат с роденото от брака на Н. и Ст.Н. дете – П.. Срещата не се състояла, с обяснение от страна на бащата, че П. е болен. Така двете жени си тръгнали обратно към автобусната спирка, като междувременно провели разговор със съседки, за да се уверят, че детето действително е болно. Разбрали, че детето се отглежда от майката на въззиваемия и изобщо не е в дома му. Разговорът бил наблюдаван от Н., който ги догонил с автомобила си по пътя към спирката, спрял, започнал да обижда въззиваемата и да отправя закани, че ще я пречука.

На горните основания се твърди наличие на извършен на 08.08.2020г. акт на домашно насилие спрямо нея, изразяващ се в упражнено психическо и емоционално насилие – чл.2, ал.1 ЗЗДН.  

По делото са събрани и гласни доказателства. От разпита на св.Ст.Н. се потвърждава изложената в молбата и в декларацията по чл.9, ал.3 ЗДДН фактическа обстановка и става ясно, че възприемайки лекия автомобил, двете с майка й силно се уплашили, защото помислили, че Н. ще ги блъсне. Въззиваемата инстинктивно избутала свидетелката встрани от пътя и самата тя отскочила и паднала, като си ударила коляното.

Тогава Н. слязъл от колата и започнал да обижда въззиваемата с нецензурни изрази, като накрая завършил със заплаха, че ако още веднъж дойде в кв.“Ч.м.“ ще я пречука. Както свидетелката, така и въззиваемата Н. изпитали силна уплаха и се разстроили.

По делото е разпитан още един свидетел – св.Г., който е вървял по пътя по време на инцидента. Той е възприел как Н. разговаря с двете жени съвсем спокойно и им обяснява, че детето е болно и ги кани да отидат и лично да се уверят в това, но свидетелят не е спрял и не е присъствал до края на разговора, а продължил напред. Заявява, че не е чул и не е присъствал на конфликтна ситуация, не е станал свидетел на отправяне на закани и обиди от страна на въззивника към бившата му тъща. Ето защо съдът, въпреки че дава вяра на показанията му, приема, че те не могат да опровергаят изложените в молбата и декларацията по чл.9, ал.3 ЗДДН твърдения и не са в противоречие с показанията на св.Ст.Н..

При всичко така изложено, съдът споделя по реда на чл.272 ГПК изводите на БРС за упражнено на сочената дата – 08.08.2020г. домашно насилие от страна на Н. по отношение на Н.Д.Н., доколкото по делото са събрани доказателства, че на същата дата Н. е проявявал агресия към нея. Той е нагрубил жената, като твърдял, че за нищо не става и я заплашил, че ако още веднъж дойде в кв.“Ч.м.“ ще я пречука.

Описаната фактическа обстановка води до извод за правилност на решението на БРС, с което са наложени мерки за защита от домашно насилие от страна на въззивника, извършено на сочената в решението дата.

С оглед всичко така изложено, следва решение в горния смисъл. В полза на въззиваемата се следват направените в настоящата инстанция разноски в размер на 300лв.

Мотивиран от изложеното, БОС

 

Р Е Ш И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 2015 от 07.10.2020г. по гр.д. № 20202120105203/20г. на БРС

ОСЪЖДА М.Ю.Н., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр.Б., кв.“Ч. м.“, ул.“С. К.“ № *, ет.*, ап.* да заплати на Н.Д.Н., ЕГН: ********** от гр.Б., ул. “Ш.“ № **, ет.* направените в настоящата инстанция разноски в размер на 300лв.

Решението е окончателно.

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                          ЧЛЕНОВЕ: