№....................
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Гражданско отделение, II-Г въззивен състав, в публичното
съдебно заседание на четвърти март две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ НАЙДЕНОВА
СВЕТЛОЗАР
ДИМИТРОВ
с
участието на секретаря Алина Тодорова, като разгледа докладваното от мл. съдия
Димитров в. гр. д. № 5606 по описа
на съда за 2019г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение №
39908/14.02.2019г., постановено по гр. д. № 85863/2017г., Софийски районен съд
(СРС) е осъдил С.М.С. да заплати на З. „Б.И.” АД сумата от 336,99лв., с влючени
ликвидационни разходи в размер на 15лв., представляваща платено застрахователно
обезщетение за причинени имуществени вреди от ПТП, настъпило на 19.08.2013г. в
гр. Нова Загора, по щета № 13964848000106, в което ПТП участвали лек автомобил
„Мицубиши Колт”, който бил паркиран, и лек автомобил „Киа Каренс”, управляван
от ответника, ведно със законната ливхва върху сумата от депозиране на исковата
молба – 06.12.2017г., до окончателното плащане.
В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е депозирана въззивна жалба от ответника, чрез
назначения му особен представител, срещу първоинстанционното решение. Поддържа
се, че неправилно районният съд не е уважил направеното възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат, произтичащо от неправилното паркиране на
пострадалото МПС. Оспорва се да е налице причинно-следствена връзка между
поведението на ответника и настъпването на вредите. Твърди се, че вредите на
пострадалото МПС са причинени от автомобил на трето лице, който също е бил
паркиран в нарушение на законовите изисквания. Сочи се, че неправилно
първоинстанционният съд е приложил нормата на чл. 274, ал. 2 КЗ /отм./ и е
присъдил и ликвидационни разходи, каквито не се дължат. Съобразно изложеното се
моли за отмяна на решението и отхвърляне на предявения иск.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил
отговор на въззивната жалба от ответника. Сочи се, че решението на СРС е
правилно и обосновано. Твърди се, че ответникът не е доказал направените
правоизключващи възражения. Моли се за потвърждаване на решението.
Софийски градски съд, като прецени събраните
по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема,
че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на
императивни материални норми.
Решението на СРС е и
правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към фактическите
констатации и правни изводи на съда. Независимо от това, с оглед изложените от
жалбоподателя доводи, е необходимо да се добави и следното:
Предявен е за
разглеждане иск с правно основание чл. 274, ал. 2 КЗ /отм./, но приложим в случая съгласно §22 от ПЗР на КЗ, в сила
от 01.01.2016г./
Застрахователят по
договор за застраховка „Гражданска отговорност”, който е заплатил
застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност” на
увреденото лице, респ. на встъпилия в неговите права застраховател по
имуществено застраховане, може да се суброгира в правата на удовлетворения
кредитор срещу причинителя на вредата, който е обезпечил своята деликтна
отговорност при ищеца, в случай че ответникът е управлявал МПС без свидетелство
за управление.
Спорът между страните,
въведен с въззивната жалба и само по отношение на който въззивният съд следва
да се произнесе – арг. чл. 269, изр. 2 ГПК, се съсредоточава върху
обстоятелството дали настъпилият вредоносен резултат се намира в
причинно-следствена връзка с поведението на ответника, дали водачът на
увреденото МПС е допринесло за настъпване на увреждането като го е паркирал неправилно
и дали се дължат ликвиданционни разходи.
От представения протокол за ПТП № 118520/19.08.2013г.,
съставен от Д.Д., мл. автоконтрольор, Н. Загора, ОДП Сливен, се установява, че
на 19.08.2013г., в 17:00 ч., в гр. Нова Загора, ул. „*******, е настъпило ПТП
между л. а. „Киа Каренс”, с рег. № *******, управлявано от С.М.С., и л. а.
„Мицубиши Колт”, с рег. № *******, паркирано, като водачът на „Киа Каренс” е
напуснал пътното платно вдясно по посока на движението и е блъснал
последователно паркираните два броя МПС.
От приетата и
неоспорена от страните съдебна авто-техническа експертиза се установява, че
произшествието е настъпило вследствие невписване на водача на л. а. „Киа
Каренс” в траекторията на завоя и излизането му от пътното платно вдясно на
банкета, при което е последвал удар с паркираното МПС 2 в задната част, което
от удара отскача напред и удря паркираното пред него МПС 3 – „Мицуби Колт”.
Вещото лице е достигнало до извода, че описаните увредени части са в зоната на
удара на автомобила.
Възприемайки обективираните в протокола за ПТП факти и
изведените от вещото лице изводи, съдът намира, че по делото несъмнено е
установено, че увреждането на МПС „Мицубиши Колт” е резултат от настъпилия удар
с МПС „Киа Каренс”, управлявано от ответника, тоест вредите се намират в
причинно-следствена връзка с поведението на ответната страна.
Направеното от ответника възражение, че водачът на
пострадалото МПС, чрез своето поведение е допринесъл за настъпване на
вредоносния резултат, е неоснователно. Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК
в тежест на ответната страна е да установи чрез пълно и главно доказване
фактите, които могат да се квалифицират като съпричиняване, което в случая не е
сторено. По делото не е установено увреденото МПС да е било паркирано пред
входа на предприятие в нарушение на чл. 101, ал. 2, т. 1 ППЗДвП, както се
твърди в отговора на исковата молба. В приетото допълнително заключение на САТЕ
е посочено, че на процесния участък вдясно зад площада, където са паркирани
МПС, има обществени обекти и предприятия, но не е констатирано моторното
превозно средство да е паркирано пред входа на предприятието и така да
възпрепятства влизането/излизането от него, както изисква разпоредбата. Не отговаря на действителността и
твърдението, че пострадалото МПС е било паркирано в остър завой, с концентрация
на МПС. От протокола за ПТП е видно, че ответникът е напуснал пътното платно и
е ударил намиращите се извън платното паркирани МПС. Следователно превозните
средства са били паркирани извън платното за движение. От приетото допълнително
заключение на САТЕ се установява и че пътният участък е с радиус на завоя
по-голям от 28 метра и същият не е опасен, както и че в района на ПТП няма
пътни знаци, сигнализиращи за опасен участък. Ето защо направеното в отговора
на исковата молба и поддържано във въззивната жалба възражение за съпричиняване
е неоснователно.
На основание чл. 213, ал. 1 КЗ /отм./ застрахователят има
право и на обичайните разноски за определяне на застрахователното обезщетение,
които съгласно експертното заключение възлизат на 15лв.
Като е достигнал до същите изводи, районният съд е постановил
правилно решение, което следва да бъде потвърдено.
При този изход на въззивното производство, право на
разноски има въззиваемата страна. Последната обаче не е отправила искане за
присъждане на такива, поради което не се дължат.
С оглед цената на исковата претенция и на основание чл.
280, ал. 3, т. 1 ГПК, решението на въззивния съд е окончателно.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
39908/14.02.2019г., постановено по гр. д. № 85863/2017г. по описа на СРС, I ГО,
33-ти състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.