О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. Русе, 18.11.2019 г.
Русенски районен съд, III гр. състав, в закрито заседание
на осемнадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Съдия: Майя
Йончева
при секретаря…………………и с участие на
прокурора…………………изслуша докладваното от съдията гр. дело №6722 по описа за 2019
година, за да се произнесе, съобрази:
Делото е образувано по искова молба от З.С.М. срещу М.Д. ***.
Ищецът твърди, че същата е подала сигнал до РП-Русе, в който го е уличила в
престъпление по чл.313, ал.1 НК и с постановление на РРП е отказано
образуването на ДП. Във връзка с това предявява граждански иск срещу М.Д. за
сумата 2000 лв за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в негативни
изживявания относно посегателство върху
гражданския му статут на свободен човек, гарантиран с чл.5 ЕКПЧ.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Съгласно чл.132 от Конституция на Република България, при
осъществяване на съдебната власт съдиите, прокурорите и следователите не носят
наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и за
постановените от тях актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от
общ характер.
Делото е неправилно образувано, тъй като предявеният иск
срещу съдия в това му качество за причинени неимуществени вреди от непозволено
увреждане е изначално недопустим. Текстът на конституционната норма по ясен и
категоричен начин изключва отговорност за служебни действия от съдии, прокурори
и следователи в посочената хипотеза и представлява функционален имунитет на
магистратите, който обусловя недопустимост на производството.
Съдебната практика е единна и непротиворечива в разбирането
си, че функционалният имунитет по чл.132 КРБ е въпрос, пряко свързан с
допустимостта на предявения иск, като наличието на такъв имунитет е абсолютна
процесуална пречка за разглеждане на иск на пострадалия за вреди, когато е
насочен срещу лице, което се ползва с такъв имунитет, освен ако е извършено
умишлено престъпление от общ характер. Касае се за отрицателна процесуална
предпоставка за надлежно упражняване правото на иск, за която съдът следи
служебно и ако тя е налице, съдът не пристъпва към разглеждане на спора по
същество, а е длъжен да прекрати делото. Доколкото процесуалната легитимация на
страните се определя от твърденията на ищеца в исковата молба, който заявява,
че именно той е носителят на накърненото от ответника чрез възникналия между
тях правен спор материално право, преценката за допустимостта на иска в
хипотезата на липса на процесуална легитимация на ответника се извършва от съда
с оглед твърденията на ищеца в исковата му молба. При проверката дали искът е
предявен от и срещу надлежна страна, съдът изхожда от правото, което се
претендира или отрича с исковата молба.
В случая заявената искова претенция срещу съдия Д. е с
правно основание в чл.45 ЗЗД за обезщетяване на причинени
неимуществени вреди на ищеца.
От нормата на чл.132 КРБ и основанието на предявения иск за
обезщетение срещу магистрат следва извод за липса на пасивна процесуална
легитимация на ответника. Имунитетът на съдия Д. е процесуална пречка за
разглеждане на иска за обезщетяване на вреди, за които се твърди като настъпили
от действия на същата в длъжностното й качество.
Функционалният имунитет на съдиите, прокламиран в чл.132 КРБ, се преодолява единствено,
когато извършеното от магистратите съставлява умишлено престъпление, установено
по надлежния ред с влязла в сила присъда или решение по чл.124, ал.5 ГПК. Това изключение от общото
правило е записано изрично в чл.132КРБ - “освен ако извършеното е
умишлено престъпление от общ характер” и е от значение за наличието на правен
интерес като положителна процесуална предпоставка за съществуване правото на
иск, за която съдът следи служебно. Извън тази хипотеза, за вредите, произтекли
за граждани от действията на правораздавателните органи, деликтна отговорност
не носи отделния съдия. Гражданскоправните субекти не са лишени от правна
възможност да търсят обезщетение за вреди, но не пряко от конкретните длъжностни
(физически) лица, а по друг ред.
Като взе предвид нормата на чл.132 КРБ и обстоятелството,
че ответникът не е от кръга лица, спрямо които пострадалото лице може да поиска
защита от съда, съдът намира, че производството по
предявения от З.М. срещу съдия М.Д. в това й качество иск за причинени
неимуществени вреди от непозволено увреждане е процесуално недопустим, предвид
функционалния имунитет, с който се ползва ответникът, поради
което исковата молба подлежи на връщане, а образуваното производство по нея
следва да бъде прекратено.
Водим от
горното и на основание чл.130 ГПК, вр. с чл.132 КРБ съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ВРЪЩА
исковата молба на З.С.М. ***, ЕГН **********, образувана в гр. дело №6722/2019г. на Русенски
районен съд и ПРЕКРАТЯВА съдебното производството
по гр. дело №6722/2019г. на Русенски районен съд.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред Русенски окръжен съд в едноседмичен
срок от съобщаването му.
Съдия: