Присъда по дело №6/2022 на Районен съд - Чепеларе

МОТИВИ

към присъда № 2, постановена на 12.10.2022 г. по НЧХД № 6/2022 г.

по описа на Районен съд - Чепеларе

Производството е образувано по подадена частна тъжба от С. С. М., ЕГН
**********, с адрес: гр. Ч., ул. "……" № …., чрез адвокат Т.Д., против Й. МЛ. Г., ЕГН
**********, с адрес: гр. Ч., ул. "…." № …. за извършени от последния престъпления по чл.
130, ал. 2, вр. ал. 1 от НК и по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. чл. 146, ал. 1 от НК , осъществени
по време, място и начин, описани в обстоятелствената част на тъжбата.
В тъжбата тъжителят С.М., чрез адвокат Д., е посочил, че на 22.07.2021 г. З. Т. - негов
познат, го помолил да докарат бали със слама от с. Б. до селскостопански сгради на Т. в с. Б.
с камиони на тъжителя. Последният се съгласил, като на същата дата сутринта се отправили
към с. Б.. Там натоварили сламата в два камиона - марки "…." и "….", за което помогнали
две лица от с. Б. - В. с прякор …… и К., като последните двама се уговорили със З. срещу
допълнително възнаграждение да пътуват с тях до с. Б. и да помогнат при разтоварването на
балите със слама.
Пристигнали в с. Б. следобед, като първо разтоварили 1/3 от сламата, натоварена в камиона
марка "….." в стопанска сграда, която им посочил З. и която не била негова. Това, което
останало от сламата в този камион и товарът в другия камион марка "….." трябвало да
разтоварят в собствена стопанска сграда на З.. По тази причина тъжителят М. се отправил
към втората стопанска сграда с камиона марка "…..". Посочва, че след изкачване по стръмен
участък на пътя обърнал посоката на движение на място, назовано в тъжбата като
"обръщалото", и спрял, защото видял, че нагоре се изкачва и спира подсъдимият Й.Г., който
управлявал джип марка "….." синьо-зелен на цвят. Тъжителят М. искал да види дали
подсъдимият Г. ще даде мигач за завиване, за да прецени дали може да продължи. Твърди, че
подсъдимият Г. спрял, не подал мигач и тъжителят започнал да се изкачва по пътя към
стопанската сграда на З. Т.. Спирайки пред стопанската сграда, тъжителят видял, че
подсъдимият Г. спира с джипа си зад него. Тъжителят М. се обърнал към З. Т. и му казал да
попита подсъдимия Г. накъде ще кара и дали тъжителят ще му пречи по начина, по който е
спрял камиона, за да може, ако е необходимо, да премести камиона. З. Т. попитал
подсъдимия Г. два пъти на къде ще кара и пречат ли му, но подсъдимият Г. не отговорил
нищо. Твърди, че след това чул подсъдимия Г., който вече бил слязъл от автомобила си и
вървял към тъжителя, да изрича за тъжителя думите: "Абе да ………какъв е този прост
шофьор...". След тези думи подсъдимият Г. дошъл до тъжителя М., който все още бил на
шофьорското място. Тъжителят го попитал за него ли говори и него ли псува, при което
твърди, че подсъдимият Г. се обърнал към него с думите: "….....". Тъжителят казал на
подсъдимия Г. да спре да го псува и че няма никаква причина да се държи така с него.
Твърди, че при тези думи подсъдимият Г. се афектирал още повече и посегнал през
отворения прозорец, като го ударил няколкократно в горната лява част на гърдите, при
което закачил и брадичката му и му причинил болка и страдание, без разстройство на
здравето. Тъжителят се дръпнал, за да избегне ударите на подсъдимия Г., като му казал да
престане с ударите и псувните към него, но подсъдимият не престанал, а продължил да
псува тъжителя, като говорил несвързано, че е дал мигач, а тъжителят не му е дал път.
Заявява, че докато подсъдимият му крещял, усетил, че последният силно лъха на алкохол, по
което заключил, че явно е доста пиян, въпреки че малко преди това управлявал собствения
си автомобил.
1

Твърди, че поне 10-15 пъти подсъдимият Г. изрекъл към него думите: "……...", като опитите
на тъжителя вербално да го възпре приключили неуспешно и че подсъдимият Г. отворил
шофьорската врата сграбчил тъжителя в областта между шията и гърдите и започнал да го
издърпва навън от шофьорското място със сила, обръщайки се към него с думите: "ще те
ликвидирам...". Сочи, че при тази физическа атака му заявил, че ще се обади в Полицията,
при което подсъдимият видимо се притеснил, остави го и си тръгнал веднага, като счита, че
подсъдимият е сторил това, за да избегне проверка за употреба на алкохол. Твърди, че
свидетели на случая станали всички лица, които били ангажирани с процеса по разтоварване
на сламата.
Тъжителят заявява, че непосредствено след инцидента се обадил на тел. 112 и съобщил за
случая. След 20-30 минути дошли двама служители на РУ Чепеларе, пред които тъжителят
дал обяснения. Полицейските служители поискали тъжителят да покаже къде се е случил
инцидента, поради което тъжителят се качил в патрулния автомобил и потеглили към
стопанската сграда на З. Т.. Твърди, че по пътя получил позвъняване от непознат номер на
мобилния телефон и отговорил на позвъняването, при което се оказало, че му позвъняването
е от подсъдимия Г., който му казал: "С., дай да се разберем по втория начин...", тъжителят
му отговорил, че вече се е обърнал към Полицията за съдействие. Служителите на РУ
Чепеларе поискали телефона и разговаряли с подсъдимия, от който разговор се установило,
че подсъдимият Г. е отишъл на някаква колиба извън с. Б.. Посочва, че по случая е била
образувана проверка, по която са давали обяснения и са съставени протоколи по реда на
ЗМВР.
Тъжителят счита, че с така осъществените и описани в тъжбата деяния Й. М. Г. е
осъществил от обективна и субективна страна, съставите на престъпления, както следва:
1. По чл. 130, ал. 2, във вр. с чл. 130, ал. 1 от НК, като на 22.07.2021 г. следобеда, в с. Б.,
община Ч., област С., го е ударил в горната лява част на гърдите и брадичката,
сграбчил го в областта между шията и гърдите и започнал да го издърпва навън от
шофьорското място със сила, вследствие извършването на които си действия му е
причинил болка и страдание, без разстройство на здравето, които деяния съставляват
престъпление лека телесна повреда.
Тъжителят сочи, че вследствие на така осъщественото от обвиняемия деяние са му били
причинени неимуществени вреди. Твърди, че при нанесените му от обвиняемия удари в
областта на горната лява част на гърдите и брадичката изпитал болка и страдания, които
отшумели в рамките на няколко дни. Нанесените му удари не му причинили разстройство на
здравето и вследствие на тях нямало кръвонасядания, а само леко зачервяване на кожата на
съответните места, поради което не поискал да му бъде издадено съдебно медицинско
удостоверение. Твърди, че, въпреки че не са му причинили разстройство на здравето,
нанесените удари му причинили болки и страдания, както и че сграбчването и издърпването
му в областта между шията и гърдите, предизвикало у него и силен страх от по-нататъшна
сериозна физическа саморазправа с него, при която да му бъдат причинени по-сериозни
увреждания на здравето.
2. По чл. 148, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 146, ал. 1 от НК, като на 22.07.2021 г. следобеда, в с.
Б., община Ч., област С. е казал нещо унизително за честта и достойнството му в
негово присъствие, публично в присъствието на повече от две други лица, а именно
отправил към него следните унижаващи го квалификации и псувни: "……...", "….....",
"….....", които деяния съставляват престъпление обида.
Тъжителят сочи, че вследствие на така осъщественото от обвиняемия деяние са му били
причинени неимуществени вреди. Публично отправените към него думи: "Абе ……. какъв е
този прост шофьор...", "…....", "….....", в присъствието на повече от две присъстващи лица,
2

предизвикало у него срам и унижение. Посочва, че е шофьор от дълги години, като
извършва услуги по превоз на пътници и товари. Твърди, че спазва правилата за движение
по пътищата и се справя добре с шофьорската професия. Квалифицирането му като "прост
шофьор" го дискредитира пред съгражданите, приятелите и клиентите му. Отправените
псувни изразявали неуважение, агресия, презрително отношение към него и семейството му,
потъпквали честта и достойнството му, унижавали го пред обществото и насадили у него
чувство за недостойнство. От отправянето на цитираните думи към него изминал значителен
период от време, но въпреки това унижението му по никакъв начин не намалявало.
Моли съда да признае подсъдимият Й. М. Г. за виновен по повдигнатите му обвинения и му
наложи справедливи наказания, а в случай, че са налице предпоставките на чл. 78А от НК по
отношение на дееца и някое от деянията, да го освободи от наказателна отговорност и му
наложи административно наказание.
Предявява граждански иск, като моли да бъде осъден Й. М. Г. да му заплати сумата от 1000
лв., представляваща парично обезщетение за причинените му неимуществени вреди,
претърпени вследствие извършеното престъпление лека телесна повреда по смисъла на чл.
130, ал. 2, във вр. с чл. 130, ал. 1 от НК, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от 22.07.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.
Предявява граждански иск, като моли да бъде осъден Й. М. Г. да му заплати сумата от 2000
лв., представляваща парично обезщетение за причинените му неимуществени вреди,
претърпени вследствие извършеното престъпление обида по см. на чл. 148, ал. 1, т. 1, във вр.
с чл. 146 ал. 1 от НК, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 22.07.2021 г. до
окончателното изплащане на сумата.
Моли да бъде конституиран като граждански ищец. Претендира разноски.
По делото е постъпил отговор на частната тъжба с вх. № 280/07.02.2022 г. от подсъдимия
Й.Г..
С протоколно определение, постановено в първото по делото съдебно заседание, в което е
даден ход на делото, предявените от частния тъжител граждански искове са приети за
съвместно разглеждане в наказателното производство и същият е конституиран като
граждански ищец.
В съдебно заседание, лично и чрез своя повереник - адвокат Д., поддържа предявените
частна тъжба и граждански искове. Пледира за осъдителна присъда и по двете обвинения.
Моли за уважаване на предявените граждански искове. Претендира разноски.
Защитникът на подсъдимия Адвокат П. развива съображения за невиновност на нейния
подзащитен. Пледира за оправдателна присъда. Претендира разноски.
Подсъдимият Г. не се признава за виновен. Отказва да дава обяснения по причини, посочени
чрез неговия защитник, че има сериозни заболявания - хипертония, диабет, и се притеснява.
Представя като доказателство амбулаторен лист от 16.05.2022 г., издаден от д-р Б. К.. В
личната си защитата заявява, че когато дошла призовката, казал на адвокат К. да му направи
защитата. Имал му пълно доверие. Заявява, че механично се е разписал на неговото
обяснение и че нямал никаква представа какво е писал вътре. Когато разбрал, се афектирал и
казал, че ще го сменя и няма да му е адвокат. Наел адвокат П.. Заявява, че иска оправдателна
присъда, защото не се чувства виновен. При упражняване правото на последна дума заявява,
че иска оправдателна присъда, защото не се чувства виновен и не е извършил деяние,
такова, каквото твърдят.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено следното:
На 22.07.2022 г. частният тъжител, свидетелите З. Т., В.С. и Н.Г. докарали бали с люцерна
от с. Б. в с. Б. с камиони на тъжителя марки "….." и "…..". За извършване на превоза
тъжителят М. бил помолен от свидетеля З. Т.. На същата дата следобед тъжителят и
свидетелите пристигнали в с. Б., като единият камион бил управляван от частния тъжител, а
другият камион управлявал свидетелят З. Т.. Част от балите, натоварени в камиона,
3

управляван от тъжителя, били разтоварени в един сеновал. Останалата част от товара в този
камион, както и целият товар от другия камион, трябвало да бъдат разтоварени в друг
сеновал. Тъжителят паркирал камиона с останалите неразтоварени бали на място, наречено
"обръщалото", качил се на другия камион, управляван преди това от свидетеля З. Т., и
потеглил към втория сеновал, като свидетелят З. Т. също се отправил към този сеновал. От
сеновала до "обръщалото" разстоянието било около 50 м. В разтоварването и подреждането
на балите в сеновалите участвали свидетелите В.С. от с. И., община П., Н.Г. от с. Б., община
П., наети за тази работа от свидетеля З. Т., и свидетелят А. Т. - син на свидетеля З. Т..
Свидетелят С. бил извън сеновала и пускал балите на свидетеля Г., който ги подреждал
заедно със свидетеля А. Т. в сеновала. Около два часа разтоварвали двата камиона. Когато
разтоварили половината от единия камион, свидетелите С., Г., свидетелят З. Т. и тъжителят
отишли да се нахранят в близкото барче, което било на около 20 м. от сеновала. Отвън
имало маси и столове и седнали на тях. После тръгнали пеша по пътеката към другия
сеновал, за да продължат работата си. Тъжителят и друг човек спорили, но свидетелят С. не
познавал другия човек, с когото тъжителят спорил. Когато двамата спорили, той нямал
видимост. Спорещите били по - долу. Имало едно завойче. Свидетелят С. бил по - далеч.
Нищо не чул от този спор. След около половин час дошла полицията и те се изненадали. От
полицията разбрали, че е станало нещо. Този, на когото работили, им казал, че нещо отвън
спорят, но те да си бачкат. Казал им това, когато седнали отвън да пият вода. В този момент
полицаите били дошли. Свидетелят С. и свидетелят Г. казали на полицаите, че нищо не са
видели и нищо не са чули. Свидетелят А. Т. излязъл навън, когато приключили и не видял
какво се е случило. Полицията дошла, когато приключила дейността по разтоварването и
свидетелят А. Т. излязъл отвън. Когато свидетеля А. Т. излязъл навън, тъжителят М.
твърдял, че са имали някакъв спор с подсъдимия Г., като същият свидетел заявява, че не си
спомня какво е твърдял тъжителят. След това свидетелят А. Т. отпътувал с колата си към гр.
Ч. и не останал докато полицаите били там. Когато разтоварвали балите във втория сеновал,
свидетелят З. Т. първоначално бил извън сеновала, където останал около 5 - 10 мин., а после
влязъл в сеновала. Преди да влезе в сеновала, който бил на около 10 м. по пътя, не видял да
се случи нещо, не чул нищо. Когато влязъл в сеновала станала гюрултията. Слизайки в
сеновала, свидетелят З. Т. първоначално бил при свидетеля Г. до сламата, като му показвал
как се нареждат балите, а след това отишъл в друго помещение, където е сеновала. Това
помещение се състояло от две стаи една до друга. После от тези стаи излязъл на пътя, но
вече нямало нищо. Всичко било приключило. Тогава казал: "Бачкайте си, момчета, каквото
спорят, ще се оправят". Когато излязъл, Й. го нямало. Свидетелят го видял, че си тръгва с
джипа, а С. се обаждал на тел. 112. Полицаите дошли след около 10 мин., а през това време
момчетата разтоварвали. Свидетелят З. Т. и тъжителят чакали да дойдат полицаите. През
това време тъжителят споделил, че са се скарали - нещо за предимство, че е дошъл Д. и е
започнал да го псува, но не споделил на свидетеля Т. в какво се изразява псувнята.
Гюрултията продължила около 1 мин. Не се чувало много добре. Имало 10 м. височина на
самия сеновал, а те били долу. Чуло се, че нещо, но свидетелят З. Т. не видял и не чул нищо
конкретно.
На получен сигнал на 22.07.2021 г. около 17:00 часа от ОДЧ, че в с. Б. е възникнал скандал
между две лица, на място пристигнали полицейските служители от РУ Чепеларе
свидетелите Д. С. и КР. Р.. Посрещнало ги лицето, което е подало сигнала - С.М.. Същият
им обяснил, че лицето Д. Г. от гр. Ч. го е обиждал, заплашвал и му нанесъл удари по тялото.
Докато снемали обяснения на тъжителя, Г. му се обадил по телефона, за да му се извини.
Полицейските служители разговаряли с Г. по телефона и той им обяснил, че се намира на
вила, която е на 4 км. над с. Б. и не може да дойде да даде обяснение, затова бил призован по
телефона да се яви на 23.07.2021 г. в РУ Чепеларе за изясняване на случая. По случая
горепосочените полицейски служители изготвили докладна записка с предложение да бъде
взето отношение по нея. Била образувана преписка с рег. № 373р-12032/2021 на РУ
4

Чепеларе. От частния тъжител са снети на 22.07.2021 г. в с. Б. писмени обяснения, а на
23.07.2021 г. в гр. Ч. са снети писмени обяснения от Й.Г.. На 23.07.2021 г. полицейски
инспектор С. И. в присъствието на свидетеля К. Г., двамата полицейски служители при РУ
Чепеларе, съставил протокол за предупреждение на основание чл. 65 от ЗМВР на Й.Г. да не
се саморазправя с лицето С.М.. Всички спорни въпроси да се решават по законоустановения
ред. Протокол за предупреждение бил съставен и на С.М. на основание чл. 65 от ЗМВР на
03.08.2022 г. от мл. експерт А. С., в присъствието на свидетеля С. И., двамата полицейски
служители при РУ Чепеларе, да не влиза в пререкания и да не се саморазправя с лицето Й.Г..
Всички спорни въпроси да решава по ред, определен със закон. Изготвена е справка относно
извършена проверка по преписката от полицейски инспектор С. И. при РУ Чепеларе с
предложение същата да бъде прекратена и приложена към дело.
При разпита свидетелят Д. С. зави, че няма спомен за случилото се, а свидетелят К. Р. - че не
си спомня точно какво е станало. Последният посочва единствено, че отишли в с. Б. и само
М. бил там. При предявяване на докладната записка свидетелят С. потвърди, че подписът
под № 2 е негов, но заяви, че почеркът не е негов, а свидетелят Р. потвърди, че почеркът в
докладната записка е негов и подписът под № 1 е негов.
За случая тъжителят споделил със сестра си - свидетеля М. Т., като й разказал, че е отбил, но
джипът на Г. нямало как да премине. Подсъдимият слязъл, отишъл до тъжителя и му казал:
"Какъв такъв шофьор си" и започнал да го псува. След това го хванал за гушата и за
гърдите. Тъжителят се почувствал унизен и се разтревожил майка му да не разбере за това,
защото тя от доста години страдала от ……… и състоянието й можело да се влоши.
Тъжителят често контактувал със сестра си и често говорил за инцидента. Разказал й, че З. е
бил там и казал да не се разправят.
По делото е изготвена съдебно - психологична експертиза, вещото лице по която, въз основа
на данните по делото - справка за извършена проверка на РУ Чепеларе и данни от
психологичното интервю, дава заключение, че анализът на приложените психологични
методики характеризира С.М. като неконфликтна личност, с добър самоконтрол,
емоционално уравновесена с устойчиво отношение към действителността. Същият е спокон,
здравомислещ, разсъдлив, постоянен в плановете и привързаностите си, по - традиционен и
консервативен, не се поддава на случайни колебания в настроението. Гледа сериозно и
реалистично на живота, подхожда към житейските събития с мярката на логиката и търси
рационални обяснения. Вещото лице допуска, че вследствие на описаните в тъжбата и
извършени по отношение на него деяния от страна на Й.Г., М. изпитва чувство на обида и
душевен дискомфорт, които са възприети и се преживяват като накърняване на чувството за
лично достойнство, на самооценката и реномето му. В съдебно заседание вещото лице
посочва, че през месец май 2022 г. - в момента на изследването, се констатират отново тези
преживявания. Допълнителен утежняващ фактор за продължителността на преживяването са
опасенията на тъжителя майка му да не разбере за това. Вещото лице заявява, че приема за
безспорно, че вследствие на описаните в тъжбата и извършени по отношение на М.
действия, са възприети и се преживяват като накърняване на чувството за лично
достойнство.
Горната фактическа обстановка се установява от свидетелските показания на полицейските
служители Д. С. и КР. Р., от показанията на свидетелите З. Т. /роднина от шеста степен на
подсъдимия/, А. Т. /син на свидетеля З. Т./, В.С., Н.Г., последните четирима участвали в
превозването и разтоварването на балите със слама в с. Б., и М. Т. /сестра на частния
тъжител/, проведените очни ставки между свидетелите З. Т. и Н.Г. и между свидетелите З. Т.
и В.С., приобщените материали по преписка с рег. № 373р-12032/2021 на РУ Чепеларе,
приетата по делото съдебно - психилогична експертиза, свидетелство за съдимост.
В така приетата от съда за установена фактическа обстановка обаче липсват доказателства за
факти и обстоятелства, водещи до извода за извършени престъпления по чл. 130, ал. 2, вр.
ал. 1 от НК и по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. чл., 146, ал. 1 от НК от страна на подсъдимия Й.Г., и
5

които са предмет на настоящото производство.
Именно от всички събрани по делото доказателства се стига до извода за липса
на съставомерност на извършени престъпления по чл.130, ал. 2, вр. ал.1 от НК и по чл. 148,
ал. 1, т. 1, вр. чл. 146, ал. 1 от НК.
От обсъдените доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и най - вече от показанията
на свидетелите, не се установява с категоричност, че подсъдимият Г. е ударил частния
тъжител в горната лява част на гърдите и брадичката, сграбчил го в областта между шията и
гърдите и започнал да го издърпва навън от шофьорското място със сила, в резултат които
действия му е причинил лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 2, вр. ал. 1 от НК -
не се установи по безспорен и категоричен начин подсъдимият Г. със свои действия да е
причинил телесни увреждания, изразяващи се в леки зачервявания на кожата на тъжителя на
съответните места, които да са довели до болки и страдания у последния, и които са предмет
на настоящото производство. Подсъдимият Й.Г. не е осъществил от обективна и субективна
страна престъпния състав на това престъпление, тъй като не са налице елементите от
неговия обективен и субективен състав. В хода на съдебното следствие частният тъжител
не ангажира никакви доказателства, които да установят, че той е бил ударен на твърдяната
дата, както е посочил в тъжбата си, в горната лява част на гърдите и брадичката, сграбчен в
областта между шията и гърдите и издърпван навън от шофьорското място със сила от
подсъдимия от които действия е изпитал болка. Не представи писмени доказателства от
медицински прегледи и освидетелстване. По тази причина, вземайки предвид събраната по
делото доказателствена съвкупност, искането на частния тъжител за допускане на съдебно
медицинска експертиза беше оставено без уважение. Частният тъжител не ангажира и
категорични и подкрепящи обвинението гласни доказателствени средства - показания на
присъствали на инцидента свидетели. Свидетелите З. Т., А. Т., В.С. и Н.Г. твърдят в
показанията си, че не са присъствали на инцидента и не са видели нищо. Дори да се приеме,
че посочените свидетели са заинтересовани от изхода на делото, предвид роднинската
връзка на свидетеля З. Т. с подсъдимия, а следователно и на свидетеля А. Т., който е син на
първия, както и наличието на известна зависимост на свидетелите С. и Н. от свидетеля З. Т.,
който, макар и инцидентно, им е възложил работа, поради липсата на други доказателства
съдът не може да приеме за доказани фактите и обстоятелствата от значение за предмета на
доказване само въз основа на твърденията на частния тъжител, изложени в тъжбата.
Действително, между първоначално дадените в хода на съдебното следствие показания от
свидетелите З. Т., В.С. и Н.Г. показания се констатираха противоречия, което наложи
провеждането на очни ставки между свидетелите З. Т. и В.С. и З. Т. и Н.Г.. В резултат на
проведените очни ставки се отстраниха противоречията и се установи къде е било
местоположението на всеки един от тях по време на инцидента, приблизителното разстояние
между свидетелите и спорещите, възприели ли са свидетелите как е протекъл спора, какви
са били действията и разменените думи между спорещите, както и дали и в кой момент
свидетелят З. Т. е казал на работниците, че нещо отвън спорят, но те да си бачкат. С
изясняването на горните обстоятелства обаче, по делото се установи с категоричност
единствено, че на посоченото в тъжбата място и в посоченото време между тъжителя и
подсъдимия е възникнал спор за предимство, но не и извършено физическо посегателство от
страна на подсъдимия Г. спрямо частния тъжител.
Този извод не се променя от обстоятелството, че въз основа на изготвената от свидетелите
С. и Р. докладна записка е образувана преписка при РУ Чепеларе. Видно е от материалите
по преписката, че докладната записка, писмените обяснения от частния тъжител и
подсъдимия, протоколите за полицейско предупреждение на същите са все документи,
съставени във връзка с оплакването на тъжителя. С тези действия се изчерпва и
полицейската проверка съгласно изготвената справка с предложение за нейното
прекратяване и прилагане към дело. Полицейските служители са пристигнали на място след
приключване на спора между тъжителя и подсъдимия, поради което не са могли да
6

възприемат лично каквато и да било част от него, а и няма снети обяснения по случая от
трети лица.
В хода на съдебното следствие е разпитана и свидетелят М. Т. - сестра на тъжителя. Само на
основание наличието на роднинска (или служебна) връзка между свидетел и страна по
делото, не може да се приеме, за недостоверно изнесеното от свидетеля. В този смисъл не е
достатъчно да се отрекат показанията на свидетеля Т. само защото е сестра на тъжителя.
Нужни са и допълнителни основания. Съдът намира, че такива са налице. В показанията си
този свидетел възпроизвежда разказаното й от нейния брат - частния тъжител. Същата,
както и останалите свидетели по делото, не е имала преки възприятия относно действията на
подсъдимия на 22.07.2021 г., поради което дадените от нея показания не допринасят за
изясняване на обективната истина по делото. Показанията на свидетеля Т. са производни
доказателства, които не се подкрепят от други доказателства и поради това не следва да
бъдат приети за достоверни в частта, в която свидетелят посочва, че брат и е разказал, че
подсъдимият го хванал за гушата и за гърдите. Съдът кредитира показанията на свидетеля
само в частта, в която възпроизвежда разказаното й от тъжителя за възникнал спор между
него и подсъдимия за отнето на последния предимство, доколкото в тази част същите
кореспондират с останалите събрани по делото доказателства.
Съдът намира, че не следва да се кредитира извършената въз основа на протоколно
определение от 19.04.2022 г. съдебно - психологична експертиза за изследване
емоционалните преживявания на частния тъжител вследствие на инцидента. Експертизата
не е доказателство, тъй като не е част от обективната действителност. Тя не е и
доказателствено средство, защото не представлява възпроизвеждане на такива факти.
Въпреки че не е доказателство или доказателствено средство, експертизата е способ,
характерен за проверката на доказателствените материали. В случая експертизата се
основава на материалите по преписка с рег. № 373р-12032/2021 на РУ Чепеларе и
твърденията на подекспертното лице. Експертизата по чл. 144, ал. 1 от НПК се назначава за
изясняване на обстоятелства, за които са необходими специални знания и поначало служи за
проверка на събрани доказателства. Безспорно експертизата не е доказателство в
наказателния процес, но тя е способ, чрез който посредством специалните знания на
експертите се прави извод от едни известни факти за други неизвестни такива. В случая, с
оглед поставената задача, даденото от експерта заключение е едностранчиво, което не може
да обоснове осъдителна присъда в каквато насока пледира повереникът на тъжителя адвокат
Д..
Практиката на ВКС е еднозначна, че при наличието на доказателства, които не установяват
пряко извършването на деянието от страна на подсъдимия (косвени доказателства) е
необходимо да отговарят на определени условия, за да послужат като основание за
постановяване на осъдителна присъда: 1. Да са няколко, а не едно; 2. Направените въз
основа на тях изводи са единствено възможните; 3. Всяко косвено доказателство да е
свързано с основния факт на делото и да е от такова естество, че обсъдено във връзка с
всички останали, съставлява заедно с тях едно хармонично цяло и дава основание да се
направят изводи относно основния факт.
В този смисъл в настоящия случай веригата на косвените доказателства не позволява да се
направи единствено възможен извод за извършване на деянието от страна на привлечения
към наказателна отговорност. Това е така, тъй като липсва взаимовръзка между
установените по делото обстоятелства, които да изграждат ясна и еднозначна картина за
факта на извършителство от страна на подсъдимия Г.. В този смисъл следва извода за
недоказаност на това обстоятелство от тъжителя, за когото е доказателствената тежест да
установи и този, включен в предмета на делото факт. Съгласно чл. 303 от НПК присъдата не
може да се основава на на предположения, като съдът признава подсъдимия за виновен само
когато обвинението е доказано по несъмнен начин.
Горното налага извод, че подсъдимият Й.Г. не е осъществил от обективна страна състава на
7

престъпление срещу личността - нанасяне на лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал.
2, във вр. с ал. 1 от НК с пострадал тъжителя С.М., а щом това е така и престъплението не е
осъществено от обективна страна, то е безпредметно по - нататъшното обсъждане на
наличието на неговата субективна страна.
Ето защо с присъдата си съдът счете, че следва да оправдае изцяло подсъдимия по така
повдигнатото обвинение на основание чл. 304 от НПК.
Подсъдимият Г. не е осъществил и състава на престъплението "обида", тъй като не са
налице обективният и субективният елемент от състава. В частната тъжба е посочено, че на
22.07.2021 г. следобеда, в с. Б., община Ч., област С. подсъдимият Г. е казал нещо
унизително за честта и достойнството на тъжителя в негово присъствие, публично в
присъствието на повече от две други лица, а именно отправил към него унижаващи го
квалификации и псувни на майка. В хода на съдебното следствие частният тъжител не
ангажира годни доказателства, обосноваващи обвиненията срещу подсъдимия,
доказателства, които да докажат, че той е бил обиден с думи на твърдяната дата, които е
посочил в тъжбата си, в негово присъствие, публично в присъствието на повече от две други
лица от подсъдимия Й.Г., от което се е почувствал унизен и че е накърнено достойнството
му по какъвто и да е било начин. Не са категорични и не подкрепят обвинението
показанията на свидетелите З. Т., А. Т., В.С. и Н.Г.. От разпита на тези свидетели и преди
всичко от проведените очни ставки се установи, че свидетелите Н.Г. и А. Г. са подреждали
балите със слама в сеновала, като последните твърдят, че не са чули и видели нищо.
Установи се, че свидетелят С. е бил отвън и е хвърлял балите към свидетеля Г., който ги
поемал, а свидетелят З. Т. първоначално е бил в сеновала, после в стаите до сеновала, а
когато чул, че навън има спор, излязъл от тези стаи на пътя. Свидетелите С. и З. Т. сочат, че
имало спор, но също твърдят, че не са възприели конкретни думи и действия. Свидетелят С.
твърди, че когато двамата спорили, той нямал видимост, спорещите били по - долу, имало
едно завойче, а свидетелят С. бил по - далеч и нищо не чул от този спор. Свидетелят З. Т.
твърди, че когато излязъл на пътя вече всичко било приключило и подсъдимият Г. си
тръгвал с джипа. С изясняването на горните обстоятелства, по делото се установи с
категоричност единствено, че на посоченото в тъжбата място и в посоченото време между
тъжителя и подсъдимия е възникнал спор за предимство, но не и изречени от страна на
подсъдимия към тъжителя в негово присъствие, публично в присъствието на двамата
свидетели обидни изрази /„прост шофьор“ и псувни/.
Разпитани по делото, свидетелите С. и Р. – полицейски служители, които са пристигнали на
място, но след приключване на инцидента, и са изготвили докладна записка, по повод на
която е била образувана приобщената по делото преписка на РУ Чепеларе, заявяват пред
съда, че нямат спомен за случая, като последният посочва единствено, че отишли в с. Б. и
само М. бил там. Двамата свидетели полицейски служители не са били преки и
непосредствени очевидци на случилото се и не са имали възможност непосредствено да
възприемат факти от обективната действителност.
Информативното съдържание на показанията, дадени от горепосочените свидетели, във
връзка с предмета на делото (въведен с тъжбата) е дефицитно и като такова не допринася за
доказателствената обезпеченост.
В хода на съдебното следствие е разпитана и свидетелят М. Т. - сестра на тъжителя.
Само на основание наличието на роднинска (или служебна) връзка между свидетел и страна
по делото, не може да се приеме, за недостоверно изнесеното от свидетеля. В този смисъл не
е достатъчно да се отрекат показанията на свидетеля Т. само защото е сестра на тъжителя.
Нужни са и допълнителни основания. Съдът намира, че такива са налице. В показанията си
този свидетел възпроизвежда разказаното й от нейния брат - частния тъжител. Същата,
както и останалите свидетели по делото, не е имала преки възприятия относно изречени от
подсъдимия на 22.07.2021 г. и посочени в тъжбата думи и изрази в присъствието на частния
тъжител, публично, поради което дадените от нея показания не допринасят за изясняване на
8

обективната истина по делото. При разпита свидетелят Т. посочи, че брат й е разказал, че
подсъдимият Г. му е казал: "Какъв такъв шофьор си" /л. 106 гръб/ и "Такъв шофьор ли си"
/л. 107/, а не "...какъв е този прост шофьор...", както се сочи в тъжбата, и започнал да го
псува. Показанията на свидетеля Т. са производни доказателства, които не се подкрепят от
други доказателства и поради това в тази им част не следва да бъдат приети за достоверни.
Същите следва да бъдат кредитирани само в частта, в която свидетелят възпроизвежда
разказаното й от тъжителя за възникнал спор между него и подсъдимия за отнето на
последния предимство, доколкото в тази им част кореспондират с останалите събрани по
делото доказателства.
Съдът намира, че не следва да се кредитира извършената въз основа на протоколно
определение от 19.04.2022 г. съдебно - психологична експертиза за изследване
емоционалните преживявания на частния тъжител вследствие на инцидента. Експертизата
не е доказателство, тъй като не е част от обективната действителност. Тя не е и
доказателствено средство, защото не представлява възпроизвеждане на такива факти.
Въпреки че не е доказателство или доказателствено средство, експертизата е способ,
характерен за проверката на доказателствените материали. В случая експертизата се
основава на материалите по преписка с рег. № 373р-12032/2021 на РУ Чепеларе и
твърденията на подекспертното лице. Експертизата по чл. 144, ал. 1 от НПК се назначава за
изясняване на обстоятелства, за които са необходими специални знания и поначало служи за
проверка на събрани доказателства. Безспорно експертизата не е доказателство в
наказателния процес, но тя е способ, чрез който посредством специалните знания на
експертите се прави извод от едни известни факти за други неизвестни такива. В случая, с
оглед поставената задача, даденото от експерта заключение е едностранчиво, което не може
да обоснове осъдителна присъда и по обвинението за извършено престъпление от
подсъдимия Г. по чл. чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. чл. 146, ал. 1 от НК, в каквато насока също
пледира повереникът на тъжителя адвокат Д..
За да е осъществено престъплението обида от обективна страна, следва субектът на
престъплението, каквото е всяко наказателно-отговорно лице, да извърши и/или каже нещо
унизително за честта и достойнството на другиго, в негово присъствие. В практиката се
приема, че за да е налице престъпното деяние и за разлика от клеветата, следва да се
установи дали честта и достойнството на пострадалото лице са засегнати, т. е. това е
съставомерна последица на деянието по чл. 146 от НК. Необходимо е обидата - думите или
действията, да са възприети от пострадалия и да засягат обекта на престъплението - честта и
личното достойнството на пострадалия. От субективна страна обидата е умишлено
престъпление и се извършва при пряк или евентуален умисъл. В хода на настоящото
производство не се установи по категоричен начин да са изричани от страна на подсъдимия
обидни думи в присъствието на тъжителя и то публично. Според теорията и константната
съдебна практика обидата е нанесена публично, когато обидните думи или изрази са били
казани в присъствието на повече от две-три лица извън пострадалия, без значение дали
самото място е от публичен характер /в този смисъл са решение № 102 от 76г. на I н.о. на
ВС, решение № 270 от 75г. на II н.о. и др./ Нещо повече, не е достатъчно за квалификацията
по този текст на закона обидата да е нанесена в присъствие на повече лица, но и тези лица е
необходимо лично да са чули и възприели обидните изрази. В конкретния случай от
доказателствата по делото не се установи обидни думи да са изречени от подсъдимия и те да
са били непосредствено възприети от други хора, поради което съдът намира, че този
квалифициращ признак не е доказан.
Неоснователни са твърденията на повереника на частния тъжител, заявени в хода на
съдебните прения, че направените от подсъдимия самопризнания в писмения отговор на
тъжбата се подкрепяли по косвен начин от останалия доказателствен материал по делото и
в частност от изразеното от подсъдимия желание да се извини на тъжителя след инцидента,
от заключението по полицейската проверка, от обясненията на подсъдимия, дадени по
9

преписката на РУ Чепеларе.
Както вече беше посочено по - горе докладната записка на полицейските служители С. и Р. е
основана на оплакванията на тъжителя, а обясненията, дадени при полицейската проверка,
не могат да бъдат съпоставяни с доказателства, събрани и обсъдени в рамките на
наказателен процес. Що се отнася до това за какви конкретни свои действия или думи
подсъдимият е търсил тъжителя, за да му се извини след инцидента, същите по делото не
бяха установени, а посоченото от повереника на тъжителя в пледоарията му - в сферата на
предположенията и хипотезите, защото не са налице достатъчно категорични доказателства,
от които може да се направи единствено възможния извод за казани от подсъдимия
унизителни за честта и достойнството на тъжителя думи или псувни.
Относно признанието на подсъдимия в писмения отговора на тъжбата, че се е ядосал и в яда
си е напсувал тъжителя, следва да се посочи, че, доколкото самопризнанието е
доказателствено средство наред с всички други, то не притежава предварително установена
доказателствена сила и на общо основание подлежи на проверка относно всички съдържащи
се в него обстоятелства за начина, по който е направено, вътрешната връзка,
последователност и логичност, подкрепа от останалите данни по делото и на оценка по
вътрешно убеждение. Формалната последователност и външнологическата издържаност на
самопризнанието не са достатъчни то да се приеме за достоверно. Трябва да са налице и
други факти, които го подкрепят. В хода на съдебното следствие подсъдимият Г. отказа да
дава обяснения. В първото редовно проведено съдебно заседание във връзка с разясняване
на страните възможността за постигане на спогодба, подсъдимият заяви, че не се чувства
виновен, за да може да си изкупи вината с пари. В личната си защита и при упражняване
правото на последна дума също заяви, че не се чувства виновен. По своята правна същност
признанието на подсъдимия в писмения отговор на тъжбата, че е напсувал тъжителя, не е
самопризнание на подсъдимия като устно доказателствено средство, което не означава, че
достоверността на направеното признание не може да се легализира, като се докаже с други
начини и други средства, предвидени в НПК. Както вече се посочи, в хода на съдебното
следствие подсъдимият Г. отказа да дава обяснения, като в личната си защита излага
конкретни причини, поради които отрича неговата достоверност. Изтъква, че се е доверил на
защитника си, поради което механично е разписал неговото обяснение, без да има представа
какво е писал вътре. Когато разбрал, казал, че ще го сменя и наел друг адвокат. При
съдебното следствие конкретни доказателства за направено признание по грешка не са
приобщени, но от обсъдените по - горе доказателства се установи, че липсва изискуемата от
закона степен на безспорност и несъмненост за извършено от негова страна престъпление по
чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. чл. 146, ал. 1 от НК. Предвид забраната на чл. 116, ал. 1 от НПК, съдът
не може да постанови осъдителна присъда само въз основа на самопризнания, а
следователно още по - малко само въз основа на признания на подсъдимия.
Несъмнено по дела от частен характер в доказателствена тежест на тъжителя е да докаже
обвинението, т.е. при условията на пълно и главно доказване да установи, че деянието
съставлява престъпление, че е извършено виновно и то от подсъдимия. В настоящото
наказателно производство обаче съдът констатира липса на категорични доказателства, от
които да направи единствен и несъмнен извод, че с действията си подсъдимият Й.Г. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 148, ал. 1, т.
1, вр. чл. 146, ал. 1 от НК, съобразно предявеното обвинение.
Практиката на ВКС е еднозначна, че при наличието на доказателства, които не установяват
пряко извършването на деянието от страна на подсъдимия (косвени доказателства) е
необходимо да отговарят на определени условия, за да послужат като основание за
постановяване на осъдителна присъда: 1. Да са няколко, а не едно; 2. Направените въз
основа на тях изводи са единствено възможните; 3. Всяко косвено доказателство да е
свързано с основния факт на делото и да е от такова естество, че обсъдено във връзка с
всички останали, съставлява заедно с тях едно хармонично цяло и дава основание да се
10

направят изводи относно основния факт.
В този смисъл в настоящия случай веригата на косвените доказателства не позволява да се
направи единствено възможен извод за извършване на деянието от страна на привлечения
към наказателна отговорност. Това е така, тъй като липсва взаимовръзка между
установените по делото обстоятелства, които да изграждат ясна и еднозначна картина за
факта на извършителство от страна на подсъдимия Г.. В този смисъл следва извода за
недоказаност на това обстоятелство от тъжителя, за когото е доказателствената тежест да
установи и този, включен в предмета на делото факт. Съгласно чл. 303 от НПК присъдата не
може да се основава на на предположения, като съдът признава подсъдимия за виновен само
когато обвинението е доказано по несъмнен начин.
От изложеното по-горе съдът извежда, че подсъдимия Й.Г. не е осъществил от обективна
страна състава на престъплението „обида“, а щом това е така и престъплението не е
осъществено от обективна страна е безпредметно по-нататъшното обсъждане за наличието
на признаците от неговия квалифициран състав или на неговата субективна страна.
Ето защо с присъдата си съдът счете, че следва да оправдае изцяло подсъдимия по така
повдигнатото обвинение на основание чл. 304 от НПК.
Подсъдимият е осъждан за престъпление по чл. 129, ал. 1 от НК и реабилитиран на
основание чл. 86, ал. 1, т. 1 от НК на 28.09.1984 г. Същият е признат за виновен с решение
по НАХД № 7736/2011 г. на РС - Пловдив в извършено престъпление по чл. 207, ал. 1 от
НК, освободен е от наказателна отговорност на основание чл. 78а от НК и му е наложена
глоба в размер на 180 лева. Той категорично не е от категорията лица, които стриктно
спазват закона. Това обаче не може да бъде основание да се приеме, че и в конкретния
случай е извършил твърдените от тъжителя престъпления, защото категорични
доказателства в такава насока изцяло липсват.
По гражданските искове:
За да бъде уважен граждански иск на деликтно основание по чл. 45 от ЗЗД следва да бъдат
установени следните материалноправни предпоставки: деяние, противоправност на
деянието, вреди, причинно-следствена връзка между деянието и вредите и вина.
След като не се доказа да са извършени от подсъдимия деянията, за които са повдигнати
обвинения, и следователно липсват деяния, извършени от подсъдимия, които да се
причинили вреди на частния тъжител, исковете за причинени неимуществени вреди
вследствие на извършени престъпления по чл. чл. 130, ал. 2, вр. ал. 1 от НК и по чл. 148, ал.
1, т. 1, вр. чл. 146, ал. 1 от НК бяха отхвърлени изцяло.
На основание чл. 190, ал. 1 от НПК частният тъжител беше осъден да заплати на
подсъдимия направените от последния разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
1000 лева.
По тези съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

11

Номер на акта:	2
Дата:	12 октомври 2022 г.
Съдия:	Сона Вахе Гарабедян

Дело:	20225450200006
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	19 януари 2022 г.

Присъда по дело №6/2022 на Районен съд - Чепеларе

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите