Р Е Ш
Е Н И Е
град София, 04.01.2024 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски градски
съд, Първо гражданско отделение, 19 състав, в публично заседание на двадесет
и седми ноември две хиляди двадесет и трета година, в състав :
Съдия:
Невена Чеуз
при секретаря Ива
Иванова, като разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. дело № 10 504 по описа на
2020 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен иск с правно основание чл.
55, ал. 1 , предл. 1-во от ЗЗД за сумата от 61 016 евро, евентуално съединен с иск по чл. 59 от ЗЗД.
Ищецът С.К., френски гражданин, излага
в исковата молба, че е мажоритарен акционер в дружество „Й. С.А.“, учредено в
Люксембург. Твърди се, че през 2005 г. това дружество в съдружие с И.Д.Г. и Р.Д.Х.учредили
българско търговско дружество „Ю.П.“ ООД като управител на дружеството бил Р.Х..
Твърди се, че в периода 2005-2014 г. дружество „Й. С.А.“ финансирал дейността
на българското дружество като предоставил сумата от 1 786 611 евро за
закупуване на недвижии имоти и заплащане на заплати на управителя и другия
съдружник, назначен за директор.
Твърди се в исковата молба, че на 07.11.2014 г. Х. бил заличен като
управител на българското търговско дружество и този факт бил вписан в ТР, а
дружеството останало без управител. Независимо от това, И.Г./И.Ж.продължил да
осъществява контакти с ищеца и настоявал да му бъде изплащана заплата. С оглед
на това ищецът като физическо лице превел на И.Г. в периода 01.10.2015 г. –
11.12.2017 г. сума в размер на 61 016 евро посредством 26 превода чрез
системата Western Union, индивидуализирани в
исковата молба. С голямо учудване ищецът установил, че Г. предявил иск пред СРС
срещу „Ю.П.“ ООД, по което било образувано гр.д. 13 467/20 г. по описа на
СРС, 77 състав за неполучено възнаграждение от средата на 2016 г.
Изложени са твърдения, че всеки един от извършените парични преводи от
ищеца в полза на Г. са лишени от правно основание, поради което е мотивирал
правен интерес от иска и иска от съда да осъди ответника да му заплати
неоснователно получената сума от 61 016 евро като платена при начална липса
на основание. В условията на евентуалност претендира връщане на сумата на
основание чл. 59 от ЗЗД. Претендира се законна лихва върху сумата и сторените в
производството разноски.
Ответникът И.Д.Г., редовно уведомен, оспорва исковете в
писмен отговор чрез назначения му особен представител.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните , съобразно разпоредбата на чл. 235 ал.2 и ал.3 от ГПК,
намира за установено от фактическа и правна страна следното :
Ищецът твърди, че ответникът е получил процесните суми без наличие на
правно основание.
Начална липса на основание има, тогава когато при предаване респ. получаване на вещта липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в
имуществото на друго.
По делото е представена история на транзакциите от Уестърн Юнион, приета
като доказателство по делото като неоспорена от страните. Видно от разпечатката
се установява наличието на периодични преводи чрез сочената по-горе система,
както следва:
1.
на 12.12.2017 г. С.К. е превел на И.Ж.сума в размер на
2000 евро.
2.
на 13.11.2017 г. С.К. е превел на И.Ж.сума в размер на
2000 евро.
3.
на 05.10.2017 г. С.К. е превел на И.Ж.сума в размер на
2000 евро.
4.
на 31.08.2017 г. С.К. е превел на И.Ж.сума в размер на
2000 евро.
5.
на 29.07.2017 г. С.К. е превел на И.Ж.сума в размер на
2000 евро.
6.
на 07.07.2017 г. С.К. е превел на И.Ж.сума в размер на
1500 евро.
7.
на 27.06.2017 г. С.К. е превел на И.Ж.сума в размер на
2000 евро.
8.
на 17.05.2017 г. С.К. е превел на И.Ж.сума в размер на
2000 евро.
9.
на 21.04.2017 г. С.К. е превел на И.Ж.сума в размер на
2000 евро.
10.
на 15.03.2017 г. С.К. е превел на И.Ж.сума в размер на
2000 евро.
11.
на 17.01.2017 г. С.К. е превел на И.Ж.сума в размер на
2000 евро.
12.
на 22.12.2016 г. С.К. е превел на И.Ж.сума в размер на
2000 евро.
13.
на 31.10.2016 г. С.К. е превел на И.Ж.сума в размер на
2000 евро.
14.
на 27.09.2016 г. С.К. е превел на И.Ж.сума в размер на
2000 евро.
15.
на 19.08.2016 г. С.К. е превел на И.Ж.сума в размер на
2000 евро.
16.
на 07.07.2016 г. С.К. е превел на И.Ж.сума в размер на
2000 евро.
17.
на 08.06.2016 г. С.К. е превел на И.Ж.сума в размер на
2000 евро.
18.
на 26.04.2016 г. С.К. е превел на И.Ж.сума в размер на
2000 евро.
19.
на 08.04.2016 г. С.К. е превел на И.Ж.сума в размер на 2500
евро.
20.
на 04.03.2016 г. С.К. е превел на И.Ж.сума в размер на
2500 евро.
21.
на 11.02.2016 г. С.К. е превел на И.Ж.сума в размер на
3000 евро.
22.
на 05.01.2016 г. С.К. е превел на И.Ж.сума в размер на
3000 евро.
23.
на 04.12.2015 г. С.К. е превел на И.Ж.сума в размер на
3000 евро.
24.
на 19.11.2015 г. С.К. е превел на И.Ж.сума в размер на
3000 евро.
25.
на 03.11.2015 г. С.К. е превел на И.Ж.сума в размер на
3000 евро.
26.
на 02.10.2015 г. С.К. е превел на И.Ж.сума в размер на
4000 евро.
Страните не спорят, че имената И.Ж.и И.Д.Г. принадлежат на ответника, а
това е и лесно установимо с оглед приложените по делото писмени доказателства.
По делото няма данни, а и не са навеждани твърдения, страните по спора да
са били в договорни отношения. Няма данни да са били и в отношения, основани на
непозволено увреждане или друг юридически факт, който би обосновал наличие на
правно основание за извършените преводи. От неоспорените фактически твърдения в
исковата молба е видно, че преводите са извършвани по искане на ответника като „заплата“.
Няма данни по делото, не се сочат и твърдения, че ищецът е работодател или
възложител по мандатен или граждански договор на ответника, за да се обоснове
наличие на основание. Нещо повече, видно от приложените по делото
доказателства, ответникът е бил в трудовоправни отношения с трето за спора –
юридическо лице. Видно от приложеното копие от исковата молба, с която е
образувано гр.д. 13467/2020 г. по описа на СРС, 77 състав ответникът е заявил,
че не е получавал заплата от месец юни 2016 г. т.е. не може да се обоснове
извод в насока, че сторените преводи от страна на ищеца в полза на ответника са
с оглед изпълнение на чуждо задължение по смисъла на чл. 73 от ЗЗД. В самите
преводни нареждания, представени по делото не се сочи основание за превода.
В тежест на ответника по делото е да установи, че тези преводи са правени
при наличие на валидно правно основание за тяхното извършване. По делото такива
доказателства не са ангажирани. Извод в тази насока не може да бъде обоснован и
при ангажираните от страните доказателства, по пътя на тълкуване или чрез
индиции. Възражението на процесуалния представител на ответника, че евентуално
плащанията биха могли да бъдат допълнителни вноски с оглед участие в
търговското дружество „Ю.П.“ ООД по смисъла на чл. 134 от ТЗ не се подкрепят
при извършена справка в публичния ТР по партидата на този търговец.
Поради което настоящият съдебен състав намира, че процесните преводи са
сторени при начална липса на основание, поради което ответникът се е обогатил
без основание и дължи връщане на сумите на ищеца, от чийто патримониум същите
са излезли. Аритметичния сбор на описаните в рамките на настоящото съдебно
решение преводи възлизат на сума в размер на 59 500 евро, до който размер
искът като основателен и доказан следва да бъде уважен. На отхвърляне подлежи
искът за горницата до пълния предявен размер от 61 016 евро доколкото тази
горница, видно от доказателствата по делото съставлява такса за извършената
услуга, заплатена в полза на „Уестърн Юнион“, поради което не е станала част от
патримониума на ответника.
С оглед сбъдване на вътрешното процесуално условие, настоящия съдебен
състав не дължи произнасяне по заявения евентуален иск.
При този изход на спора на ищеца се следват на основание чл. 78 ал.1 от ГПК
сторените разноски, съобразно уважената част от претенцията, посочени в списъка
по чл. 80 от ГПК, които възлизат на сумата от 18 748, 54 лв. Заявеното
възражение по смисъла на чл. 78 ал.5 от ГПК от процесуалния представител на
ответника с оглед цената на заявения иск, извършените процесуални действия по
него, фактическата и правна сложност на делото, броя на проведени заседания,
съобразено с минималните адвокатски възнаграждения, посочени в Наредба 1/2004
г. в релевантната й редакция, съобразно датата на сключения договор за правна
помощ, настоящият съдебен състав намира за неоснователно.
Водим от гореизложеното съдът :
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА И.Д.Г., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на основание чл. 55 ал.1
пр.1 от ЗЗД на С.К., френски гражданин, с паспорт № ********, със съдебен
адрес:***, офис 4 – адв. В.К. сумата от 59 500 /петдесет и девет хиляди и
петстотин/ евро - получена без основание чрез извършени 26 превода чрез
системата Western Union в периода 01.10.2015 г. – 11.12.2017 г., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 02.10.2020 г. до окончателното изплащане на задължението
като отхвърля искът за горницата до пълния предявен размер от 61 016 евро
като неоснователен, както и на основание чл. 78 ал.1 от ГПК сумата от
18 748, 54 лв. – съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщението до
страните , че е изготвено.
СЪДИЯ :