Р Е Ш Е Н И Е №3594
гр. Пловдив, 30.09.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
ХІІ гр. състав, в съдебно заседание на осемнадесети септември 2019г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
При секретаря Катя Грудева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 4237 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Исково
производство. Решение по спора.
Делото е образувано по искова молба на
Гаранционен фонд гр. София, учредено със закон юридическо лице, със седалище и
управление на адрес ул. Граф Игнатиев № 2, депозирана против Х. А. Х., ЕГН **********,***.
Според изложеното, на дата 16.06.2013г.,
ответника, без да има необходимата задължителна застраховка „гражданска
отговорност”, управлявал на територията на ********************, гр. Е., моторно превозно средство - лек автомобил„Опел Омега“ с български държавен контролен номер ****** , отнел предимството на правомерно движещия
се по магистрала А8, около 2 км след пътен възел ******** и маневриращ за преустройване
в лява пътна лента „Фолксваген Голф“ с рег. № *******. Двата автомобила се
ударили , при което по лекия автомобил Фолксваген били причинени щети. От удара
били причинени и травматични увреждания и
на пътуващите вътре три лица - *********
*********, ******* **********и ******
*******.
По
образуваната пред Националното бюро на **** преписка, същото изплатило на собственика на л. а „Фолксваген Голф“ с рег.
№ ********** ****** ********* обезщетение за имуществени вреди в размер от
10 308.51 лева. По образуваната
пред Националното бюро на ***** преписка,
на пострадалите ******** ******, ******** ********* и ******* ******* са
изплатени неимуществени вреди в общ размер на 5215.16 лв.
Образувайки преписки по щети № ************. и № ************** г., Гаранционен фонд на РБългария е възстановил
така изплатеното от Националното бюро на *** обезщетение,
суброгирайки се по този начин в правата на удовлетворения кредитор.
С покана от дата 22.08.2018г, Х.
бил поканен да заплати на фонда това обезщетение ,което не било направено в дадения срок. Затова
се иска да бъде осъден ответника да заплати на Гаранционен фонд общо 15523,63 лв.,
представляващо сумата н а двете обезщетения, ведно със законната лихва от датата
на подаването на исковата молба – 15.03.2019г. до окончателното изплащане на вземането, както
и разноските по производството.
Ответникът не е депозирал отговор в
срока по чл. 131 от ГПК. В първото открито съдебно заседание не оспорва
исковете - твърди , че не разполага с парични средства да заплати процесното
вземане.
Иск с правно основание чл. 559, ал.3
от Кодекса за застраховането.Искът е допустим и основателен.
Предпоставките да се ангажира
отговорността на ответника по реда на
тази разпоредба са следните : Най –
напред, необходимо е той да управлява МПС, и като водач, да е виновен за
причиняването на пътнотранспортно произшествие. Необходимо е при това
произшествие да са причинени вреди, и да липсва към момента на ПТП валидно
сключена застраховка „ ГО на водачите”.
Всички тези елементи на сложния фактически
състав на чл. 559 ал. 3 от Кодекса за застраховането са налице, в съвкупност.
По делото не се спори , че на
дата ********* , във *****************, ответникът реализира по своя вина пътно
– транспортно произшествие, при което са причинени имуществени вреди на лек
автомобил и неимуществени – на три лица, пътници в другия участващ в произшествието
автомобил.
За управлявания от Х. автомобил не
е имало сключена валидна застраховка „гражданска отговорност на водачите“, а и
доказването на такава към датата на ПТП е в тежест на ответника, доколкото
съставлява за ищеца отрицателен факт. В приложеното извлечение от базата данни
на Информационния център към Гаранционния фонд фигурира полица за застраховка
„ГО „ за автомобила с държавен контролен номер **********, която полица обаче е
с краен срок на договора за застраховка 26.05.2013г., тоест, договора е изтекъл
повече от две седмици преди датата на произшествието.
Вида и размера на причинените на
третите лица вреди не се оспорват, но са и доказани от приложените писмени
доказателства – преводи от немски език
на полицейски протоколи и писмени показания като обвиняем и свидетели. Последните кореспондират и с протокола за ПТП като констатации, и помежду
си – по отношение на обема на вредите. Стойността на отстраняването на тези
вреди не е спорна.
Представени са доказателства за
извършено от Националното бюро на ***** обезщетение в полза на
пострадалите - на стойността на увредите
по пътното превозно средство ,както и на
обезщетение за неимуществени вреди, както и доказателства за платено от ищеца регресно
обезщетение в полза на Националното бюро на *****, при което на основанието по
чл. 557 ал. 1 т. 2 буква А от Кодекса за
застраховането, Гаранционния фонд се суброгира в правата на удовлетворения
кредитор и има право на иск срещу деликвента.
Представена е и регресната
покана до Х., връчена редовно , обстоятелство, което не се оспорва с оглед обратната
разписка на л. 227 от делото.
Обезщетението за забава не се претендира да е от датата на увредата като самостоятелен иск по реда на
чл. 86 от Закона за задълженията и договорите, а се касае за законна последица
от уважаване на осъдителен иск, при което изпадането в забава преди тази дата
не е релевантно за изхода на спора.
Искът се явява основателен в
пълен размер.
Разноските по делото – в тежест
на ответника предвид изхода на спора, като това са само разноските за
заплатената по делото държавна такса. Разноски под формата на възнаграждение за
процесуално представителство не се търсят от ищеца.
Мотивиран от горното и на
основание чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
Осъжда Х. А. Х., ЕГН **********,***, да заплати на Гаранционен фонд гр. София , ул
Граф Игнатиев № 2 ет. 4, представляван от ************* Б. М., сумата от 15523,63 лв., представляващо сумата на двете
обезщетения, изплатени по щети на ГФ номер №*****************г., ( за
имуществени вреди в размер от 10 308.51 лева ) и № **************** г.,
( за неимуществени вреди в размер от 5215.16 лв.) ведно със законната
лихва върху общата сума от датата на
подаването на исковата молба - 15.03.2019г до окончателното изплащане на
вземането, както и разноски по производството в размер от 620.95 лева (държавна такса по делото).
Решението подлежи на обжалване
пред състав на ПОС, в срок от две седмици от датата на уведомлението до
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!
КГ