Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 568/05.11.2018г.

                                                              В ИМЕТО НА НАРОДА

                      

АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪД  -  МОНТАНА ,ІІІ СЪСТАВ, в ОТКРИТО заседание на двадесет и девети октомври   ,  през две хиляди и осемнадесета  година в състав :

                                                                                  

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ : БИСЕРКА БОЙЧЕВА

 

при секретаря Д.Д*** ,като разгледа докладваното от съдия БОЙЧЕВА , административно дело№429/2018г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Съдебното производство е по чл.171,т.1,б.“а“ от ЗвП ,във връзка с чл.145 и сл. от АПК.

          Делото е образувано по жалба на И.Г.И. *** против Заповед за ПАМ №18-0294-000142/ 13.07.2018г.на началник-сектор към ОД на МВР-Монтана ,РУ-Лом ,с която на жалбоподателя е наложена ПАМ  по чл.171,т.1,б.“а“ от ЗДвП-„временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач“-за когото видимо се установи, че не отговаря на медицинските или психологическите изисквания - до отпадане на основанието за това.В жалбата си иска отмяната на заповедта  като незаконосъобразна ,а в съдебно заседание ,чрез процесуалния си представител адв.К*** Г*** иска да бъде отменена ,като незаконосъобразна ,поради  съществени нарушения на процесуалния и материалния закон и  несъответствие с целта на закона.Моли и за присъждане на разноските по делото.В определения от съда 3 -дневен срок писмена защита не бе представена.

 Ответникът по жалбата – Началник-сектор към ОД на МВР-Монтана,РУ-Лом се явява лично в съдебно заседание и иска да се потвърди обжалваната заповед.

 Административният съд,след преценка на оспорената заповед,доводите на страните и представените писмени доказателства,установи следното:

 Жалбата е допустима ,като подадена от легитимирано лице и в срока по чл.149,ал.1 от АПК.Заповедта е връчена лично на жалбоподателя на 27.08.2018г./л.2/,а жалбата срещу заповедта е депозирана чрез административния орган до съда на 27.08.2018г.,т.е. в срок,което я прави  допустима за разглеждане. Разгледана по същество се явява неоснователна.Доводите на съда в този смисъл са следните:

 От данните по делото се установява,че на основание Постановление за назначаване на комплексна тройна съдебнопсихиатрична и съдебнопсихологична експертиза от 15.06.2018г. на Г*** М*** –старши разследващ полицай при ОД на МВР-Монтана ,по досъдебно производство №265/2018г. по описа на ОД на МВР-Монтана ,е освидетелстван жалбоподателя И.Г.И. ,на 21.06.2018г. в ОДНБПЗ при УМБАЛ“д-р Г*** С*** “ ЕАД-П*** от трима експерти-двама психиатри и един клиничен психолог и е установено ,че същият страда от Биполярно афективно разстройство,сегашен епизод –маниен, с психотични симптоми, тоест от психична болест ,която се приравнява на „продължително разстройство на съзнанието“ по смисъла на чл.33 от НК.С докладна записка от 27.08.2018г. му е връчена заповед за ПАМ,издадена от началник сектор към ОД на МВР-Монтана ,РУ-Лом ,с която му е наложена ПАМ по чл.171,т.1,б.“а“ от ЗДвП-„временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач“-за когото видимо се установи, че не отговаря на медицинските или психологическите изисквания - до отпадане на основанието за това.Тази заповед се обжалва от настоящия жалбоподател и е предмет на настоящето съдебно административно производство.При тази фактическа обстановка от правна страна съдът приема следното:

                 При служебна проверка за законосъобразността на оспорената заповед при условията на чл.168 от АПК на всички основания по чл.146,т.1-5 от АПК съдът констатира следното. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. На основание чл.172,ал.1 от ЗДвП заповедта е издадена от компетентен орган-Началник-сектор към ОД на МВР-Монтана,РУ-Лом ,комуто са делегирани правомощия по издаване на заповеди за налагане на ПАМ по ЗДвП,на основание заповед на министъра на вътрешните работи№8121з-1524/09.12.2016г./л.66/ ,подписана от зам.-министъра Ф*** Г*** „за министъра на вътрешните работи“ Р*** Б*** и издадена въз основа на последната, заповед на директора на  ОД на МВР-Монтана№301з-1411/07.06.2017г./л.65/.Представена е по преписката и  заповед№8121з-1496/06.12.2016г. за заместване ,издадена от Министъра на вътрешните работи /л.67/.,което налага извода ,че  оспорената заповед на началник-сектор към ОД на МВР-Монтана,РУ-Лом е издадена от компетентен орган,при наличие на законови правомощия за това.Целта на приложената принудителна административна мярка има превантивен характер - да осуети възможността на дееца да извърши други противоправни деяния, като тази мярка не съставлява административно наказание (арг. от чл. 12 и чл. 13 от ЗАНН). Именно затова тя се прилага за определен срок-до отпадане на основание за това.Следва да се има в предвид,че целта на принудителните административни мерки е предотвратяването, преустановяването на административни нарушения или премахването на вредните последици от тях,съгласно чл.22 от ЗАНН. Съгласно чл. 171, т.1,б.“а“ от ЗДвП/за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач: за когото видимо се установи, че не отговаря на медицинските или психологическите изисквания - до отпадане на основанието за това. 

       В конкретния случай ,водачът управлява МПС ,след като е установено от комплексна тройна съдебнопсихиатрична и съдебнопсихологична експертиза, извършена от компетентни лица и назначена с Постановление  от 15.06.2018г. на Г*** М*** –старши разследващ полицай при ОД на МВР-Монтана ,по досъдебно производство №265/2018г. по описа на ОД на МВР-Монтана ,че лицето страда от психична болест –биполярно разстройство на съзнанието ,като основание за прилагане на ПАМ по чл.171,т.1,б“а“ от ЗДвП. При тази законова регламентация, фактическият състав, при който компетентният орган има правомощието, на основание чл. 171, т. 1, б. "а" ЗДвП, да наложи принудителна административна мярка – „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство“, е първо, несъответствие с медицинските или психологически изисквания към водача на моторно превозно средство, и второ, това несъответствие да е видимо. При наличие на необходимите материално –правни предпоставки органът е обвързан да издаде заповед за ПАМ./в т.см. Р. по адм.д.№4628/14г. на ВАС/.Неоснователни са възраженията в съдебно заседание на адв.Г*** –като процесуален представител на жалбоподателя ,че е допусната техническа грешка в заповедта, изразяваща се в това ,че не била посочена точно експертизата, на основание на която органът се е позовал и е издал заповедта за ПАМ.По разбиране на съда ,след като е посочен ясно входящия номер, под който експертизата е заведена в ОД на МВР-Монтана рег.№301000-12784/29.06.2018г.и датата, на която същата е назначена с Постановление от 15.06.2018г. на ст.разсл. полицай Г*** М*** по досъдебно производство №265/2018г.по описа на ОД на МВР-Монтана,недвусмислено се налага извод за неоснователност на това възражение.По разбиране на съда ,заповедта съдържа в себе си фактически и правни основания за издаване и е постановена в съответствие с материалния и процесуалния закон .Мярката е от категорията на преустановяващите с цел да създаде сигурност и гаранция за участващите в пътното движение  лица ,доколкото има превантивен характер и засяга безопасността на отделните участници в пътното движение,при което правилно и в унисон с приложимата правна уредба административния орган е наложил принудителната административна мярка на жалбоподателя с цел превенция за неизвършване на други административни нарушения. Изяснена е фактическата обстановка от органа при издаване на заповедта  ,не е нарушено правото на защита на лицето ,при което наложената ПАМ се явява законосъобразна и следва да се потвърди.Наложената принудителна административна мярка е съобразена не само с материалния закон ,но и с целта на приложимия закон - осигуряване безопасността на движението по пътищата, както и с принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК./в т.см. Р.  по адм.д.№9015/17г. на ВАС;Р.  по адм.д.№9572/16г. на ВАС/.

 Предвид гореизложеното  съдът намира,че заповедта ,като постановена от компетентен орган ,при спазване на изискуемата форма на акта, и в съответветствие с административнопроизводствените правила и материалния закон и с целта на закона се явява правилна и законосъобразна и следва да се потвърди,съответно жалбата да се отхвърли като неоснователна. Водим от гореизложеното административния съд

                                  

                                         Р  Е  Ш  И  :

 

 ОТХВЪРЛЯ жалбата  на И.Г.И. *** против Заповед за ПАМ №18-0294-000142/ 13.07.2018г.на началник-сектор към ОД на МВР-Монтана ,РУ-Лом ,с която на жалбоподателя е наложена ПАМ  по чл.171,т.1,б.“а“ от ЗДвП-„временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач“-за когото видимо се установи, че не отговаря на медицинските или психологическите изисквания - до отпадане на основанието за това,КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14 дневен срок от съобщението му на страните.

                                                           

 

 

 

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ :