РЕШЕНИЕ
№ 12261
гр. София, 23.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. И.А
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20241110147632 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49
ЗЗД, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от
„ДЗИ- ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, срещу СТОЛИЧНА ОБЩИНА,
БУЛСТАТ *********, с която моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 1246,54
лв., представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по
застраховка „Каско на МПС“ по щета № *** за настъпило на 12.09.2022 г. ПТП от виновно и
противоправно поведение, изразяващо се в необезопасяване и необозначаване на дупка на
пътното платно, на длъжностно лице, чийто възложител е ответникът, ведно със законната
лихва от предявяване на иска- 09.08.2024 г., до окончателното плащане на сумата.
Ищецът ДЗИ- ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК ********* твърди, че между
него и собственика на увредения лек автомобил марка и модел „Волво S90“, рег. № ***, бил
сключен договор за имуществена застраховка „Каско на МПС”, обективиран в
застрахователна полица № ***, въз основа на който заплатил 745,44 лв. на автосервиза,
извършил ремонта на увредения автомобил, както и 486,10 лв. на застрахования, с преводни
нареждания от 14.12.2022 г. и 03.01.2023 г. Платените суми представлявали обезщетение за
имуществени вреди, заведени по щета № ***, претърпени в резултат от ПТП, настъпило на
12.09.2022 г. на територията на Столична община, гр. София, при движение по ул.
1
„Летоструй“, в посока бул. „Ботевградско шосе“, преди пряката с ул. „Бесарабия“. Вредите
били причинени от попадане на застрахования автомобил в необозначена и необезопасена
дупка. Поддържа, че с изплащане на застрахователното обезщетение бил встъпил в правата
на застрахования за възстановяване на платеното обезщетение, ведно с ликвидационни
разноски в размер на 15 лв. Твърди, че ответникът носи гражданска отговорност за
обезщетените вреди, тъй като има задължение да поддържа в изправност пътното платно,
съответно да вземе мерки за обезопасяването на опасности по него. Поддържа, че е изпратил
регресна покана до ответника за заплащане на процесната сума, но ответникът отказал да
удовлетвори претенцията. Моли за уважаване на иска. Претендира присъждане на разноски.
С исковата молба ищецът представя писмени доказателства, които моли да бъдат
приети по делото. Направено е искане за събиране на гласни доказателствени средства чрез
разпит на един свидетел, при режим на призоваване, а именно- Р. И. Г., ЕГН **********, с
адрес ***, тел. **********, за установяване обстоятелствата около механизма на ПТП. Моли
за допускането на съдебно-автотехническа експертиза, която да даде отговор на поставените
в исковата молба въпроси във връзка с механизма на ПТП, вида и степента на процесните
вреди, причинно-следствена връзка на последните с твърдяното в исковата молба ПТП, и
определяне стойността по пазарни цени на имуществените вреди. Прави искане за допускане
на съдебно-счетоводна експертиза за установяване плащането на застрахователното
обезщетение.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът СТОЛИЧНА ОБЩИНА, БУЛСТАТ *********,
депозира отговор на исковата молба, чрез юрк. Адриана Ганева, с който оспорва исковата
претенция като неоснователна и недоказана. Посочва, че от доказателствата по делото не се
установява механизма на ПТП, наличие на дупка на пътното платно, нейните размери, нито
размерите на твърдените вредите. Сочи, че приложеният протокол за ПТП не се ползвал с
материална доказателствена сила относно механизма на ПТП, причините за възникване на
щетите и наличието на необезопасена дупка на пътното платно. Липсвали доказателства, от
които да се установи мястото на настъпване на ПТП. Оспорва размера на платеното
застрахователно обезщетение като недоказан. Посочва, че по делото не били представени
доказателства, от които да се установи състоянието на гумата преди увреждането й и нивото
й на амортизация. Релевира възражение за съпричиняване, доколкото водачът на автомобила
управлявал същия с несъобразена спрямо пътните условия скорост. Моли за отхвърляне на
иска. Претендира разноски.
Съдът като взе предвид изложените от страните съображения и след съвкупен
анализ на приетите по делото писмени доказателства и заключения на изслушаната
съдебна експертиза, намира за установено следното:
По иска по чл. 410, ал.1, т.2 от КЗ вр. чл. 49 ЗЗД:
От приложените от ищеца писмени доказателства /комбинирана застрахователна
полица № *** по автомобилна застраховка „Каско +“, с период на валидност 29.07.2022 г.
дзо 28.07.2023 г., сметка за платена застрахователна премия; опис-заключение по Щета №
***/14.09.2022 г., преводно нареждане за 712,23 лв. към центрове „Диана“ ООД; фактура от
2
„Мото-Пфое“ ЕООД за 745,44 лв. и преводно нареждане за същата сума към сервиза и
преводно нареждане към „Брейн“ ЕООД за сумата от 488,10 лв.; калкулация по щета № ***;
Ликвидационен акт по щета, уведомление за щета № *** и др., приложени на л.7-32 от
делото/ се установява безспорно, че между ищеца по делото ДЗИ- ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК ********* и застраховащо лице „БРЕЙН“ ЕООД, като
собственик на застрахован обект - л.а. марка „Волво“, модел „S90“, с рег. № ***, била
сключена автомобилна застраховка по полица „Каско +“ с № ***, с период на действие от
29.07.2022 г. до 28.07.2023 г. Видно от същата, като застрахован и собственик на
застрахования обект е вписано дружество „БРЕЙН“ ЕООД, а при настъпване на процесното
ПТП на 12.09.2022 г. водач на застрахования автомобил е бил Р. И. Г., разпитан и като
свидетел в настоящото производство, който лично е подал уведомлението за щета пред
застрахователя-ищец.
На 14.09.2022 г., по повод претърпяно на 12.09.2022 г. ПТП в гр. София, по повод
претърпяно ПТП, а именно преминаване на автомобила през необезопасена и необозначена
дупка на пътното платно по ул. „Летоструй“ преди пряката с ул. „Бесарабия“, в гр. София,
водачът на автомобила към този момент Р. И. Г., е подал до ищеца Уведомление за Щета,
като била образувана такава под № ***. В уведомлението, водачът посочил, че докато се е
движил по ул. „Летоструй“ в посока към бул. “Ботевградско шосе“, преди пряката с ул.
„Бесарабия“ имало нарязан асфалт, насипан с чакъл, но тъй като препятствието не било
обозначено, водачът видял в последния момент дупката пред себе си и макар почти да е
спрял, предните гуми преминали през дупката, като освен че се спукали, се увредил и прага.
Застрахователят изготвил опис – заключение на претенция № ***/14.09.2022 г., видно от
който опис увредени детайли били предна лява и предна дясна гуми, които били определени
за подмяна, както и облицовката на прага, която била определена само за боядисване.
Съгласно калкулацията по претенция № ***/14.09.2022 г. определените за подмяна детайли –
2 бр. гуми, били на стойност 433,04 лв., а дейностите по демонтажа и монтажа им възлизали
на 56,03 лв. Същевременно от „Мото-Пфое“ ЕООД, сервиза, който извършил ремонтно-
възстановителните работи, била издадена фактура на стойност 745,44 лв., в която били
включени нови части на стойност 479,30 лв., без ДДС и бояджийски и монтажни дейности
/за боядисване, тониране, монтаж и демонтаж/ в размер на 141,90 лв. без ДДС. Сумата от
745,44 лв. била одобрена за изплащане към сервиза, отстранил уврежданията, видно от
Ликвидационен акт от 13.12.2022 г. и преведена по сметка на „Мото-Пфое“ ЕООД на
14.12.2022 г. Отделно, на собственика „Брейн“ ЕООД била преведена признатата от
застрахователя сума за закупуване на нови гуми в размер на общо 486,10 лв. /видно от
преводно нареждане от 03.01.2023 г. Така общия размер на щетата възлязъл на сумата от
1231,54 лв.
С регресна покана от 09.03.2023 г. ищецът поискал ответника да му възстанови
изплатеното застрахователно обезщетение, като предоставил 15 дневен срок за доброволно
плащане. Поканата била получена от Столична община на 22.03.2023 г., но от страна на
последната бил постановен отказ от плащане, тъй като счели, че от представените
3
документи по регресната преписка, не се установяват всички предпоставки на чл.49 вр.
чл.45 от ЗЗД.
По делото е разпитан като свидетел водачът на увредения при ПТП автомобил – Р. Г..
В показанията на същия се посочва, че на 12.09.2022 г. е управлявал служебния автомобил
„Волво S90“, рег. № ***. Движил се по ул. „Летоструй“ по която се извършвал ремонт на
пътя, имало нарязан асфалт, на места засипан с чакъл, но не било заравнено и понеже
автомобилът бил с доста нисък профил гуми, когато в последния момент видял дупката,
натиснал спирачки и колата се „забила“ на място, но въпреки това предните две гуми вече
били преминали през дупката и се спукали. Увреден бил и декоративния праг на
автомобила. Свидетелят описва препятствието като „единична дупка беше, от ВиК някой
беше рязал асфалта… по цялата дължина на дясната пътна лента преминаваше….беше
парче около два, три метра надлъжно, на ширина около 3 метра… продължих на собствен
ход тъй като гумите не се спукаха на място, просто отстрани ми се скъса гумата и стана като
балон. Свидетелят потвърждава, че той лично е подал уведомлението до застрахователя,
като твърди, че е изпратил и снимков материал на уврежданията.
От посочените по-горе писмени доказателства, приети като неоспорени от ответника,
както и от свидетелските показания на разпитания свидетел, съдът приема, че ищеца
установява по делото твърденията си, че между него и собственика на увредения автомобил
е била налице към датата на ПТП валидно сключена имуществена застраховка „Каско +“ за
л.а. „Волво S90“, рег. № ***, увредено при процесното ПТП на 12.09.2022 г. в гр. София, при
движение по ул. „Летоструй“ с посока към бул. „Ботевградско шосе“, преди пресечката с ул.
„Бесарабия“.
Не се събраха доказателства, препятствието на пътното платно да е било обозначено
или сигнализирано от страна на собственика на пътя, в лицето на ответната община.
Свидетелят не твърди да е сигнализирал за произшествието на 112, нито същото да е
било посетено от екип на органите на „Пътна полиция“. Твърди и се установява от
писмените доказателства, че е уведомил за пътния инцидент още на следващия ден
единствено застрахователя по застраховка „Каско+“ в съответствие с договора между тях.
Категоричен е, че почерка и подписа под уведомлението за щета, подадени пред
застрахователя – ищец, са негови.
Показанията на св. Г., съдът кредитира изцяло, доколкото същите възпроизвеждат
непосредствени негови възприятия и впечатления, безпротиворечиви са, обективни,
логични, ясни и последователни, макар и събитието да е отдалечено във времето, и същите
кореспондират с приетите по делото писмени доказателства, както и с категоричното
заключение на съдебната автотехническа експертиза относно вида на вредите, които са
настъпили и причинно-следствената връзка с описания механизъм на ПТП. Същите
еднозначно сочат участъка от пътя, на който се е случило ПТП, условията при които е
настъпило, състоянието на пътното платно и характеристиките на препятствието /огромна
по размери дупка, разположена по цялото надлъжно протежение на дясното платно за
движение по посока на движението на автомобила/.
4
От съвкупния анализ на приетите доказателства по делото /посочени по-горе/,
свидетелските показания на св. Г., както и от изслушаното заключение по САТЕ /прието без
възражения от страните/ се установява безспорно, че причината за процесното ПТП и
настъпилите щети на застрахованото МПС са „преминаване през необезопасена и
несигнализирана дупка на пътното платно“, по ул. „Летоструй“ с посока на движение към
бул. „Ботевградско шосе“, преди пряката с ул. „Бесарабия“, като видимите щети били
отразените в уведомлението за щета до ищеца такива – предна дясна, предна лява гуми и ляв
праг.
От заключението на САТЕ се установява още, че щетите по процесния лек автомобил
„Волво S90“, рег. № *** се намират в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото на
12.09.2022 г. произшествие, като стойността необходима за възстановяване на автомобила,
на база средни пазарни цени към датата на ПТП е 1249,27 лв., която сума съвсем малко
надвишава изплатената такава от ищеца (1231,54лв.).
В процесния случай, застрахованото лице е избрало метод за ликвидация на щетата
„ремонт в сервиз“ на застрахователя. Ремонтът е осъществен от официалния сервиз на
марката „Волво“ – „Мото-Пфое“ ЕООД, откъдето са издали фактура за вложените материали
и труд при отстраняване на уврежданията по процесния автомобил, стойността на която е
била заплатена изцяло от застрахователя-ищец. Отделно на собственика на увредения
автомобил е била призната и изплатена сумата от 486,10 лв., представляваща стойността на
закупените от него 2 бр. нови гуми, с вкл. демонтаж и монтаж на същите. Видно от
изготвената експертиза, дължимото и изплатено застрахователно обезщетение при
възприетите от ищеца по вид и степен на увреждане, детайли, на база средни пазарни цени
към датата на ПТП, възлизат на стойност от 1249, 27 лв., в която сума се включват нови
части, труд, боя и материали.
Въведените от ответника възражения, че по делото не се установява, че щетите са
настъпили от попадане на автомобила в необезопасена дупка на пътното платно, че мястото
на ПТП не се стопанисва от Столична община и че водача на автомобила е съпричинил
вредоносния резултат, като е управлявал автомобила с несъобразена с пътните условия
скорост, са неоснователни и останаха недоказани. Недоказано остана и твърдението на
ответника за друг, различен от описания в Протокола за ПТП и свидетелските показания на
св. Г., механизъм на ПТП.
Видно от заключението на САТЕ, при така представения механизъм на ПТП, описан в
уведомлението за щета и представен в показанията на разпитания като свидетел водач на
увредения автомобил Р. Г., в т.ч. описа на щетите на процесния л.а. „Волво S90“, рег. № ***,
се налага извод че вредите, които е получил същия отговарят на механизма на настъпване на
произшествието и щетите са в пряка причинна връзка с настъпилото на 12.09.2022 г. в гр.
София, ПТП.
Съгласно неоспореното заключение по САТЕ сумата на щетите по застрахованото
МПС, изчислена по средни пазарни цени към датата на ПТП възлиза на 1249,27 лв., която
сума надвишава реално изплатената такава от ищеца на застрахования при него собственик
5
на автомобила, от 1231,54 лева с ДДС, явяваща се пазарна оценка на щетите, поради което и
възражението на ответника, че ищеца е заплатил прекомерно високо обезщетение за
процесните щети, също се явява неоснователно.
С доклада по делото, съдът е разпределил доказателствената тежест между страните по
отношение на приетите за релевантни факти и обстоятелства, като е указал на ищеца да
докаже наличие на валидно застрахователно правоотношение по имуществено застраховане
със собственика на увредения автомобил, настъпило в срока на застраховката
застрахователно събитие, което се явява покрит от застраховката „Каско+“ риск, както и че
същото е настъпило вследствие противоправно поведение на ответника (бездействието на
негов служител във връзка със стопанисването, поддържането и ремонтирането на
общински пътища); претърпените от застрахования вреди в резултат на настъпилото
застрахователно събитие; стойността на вредите и платено застрахователно обезщетение.
Съответно в тежест на ответника е възложено доказването на обстоятелства, изключващи
отговорността му, вкл. въведеното възражение за съпричиняване при условията на пълно и
главно доказване.
От съвкупния анализ на приетите и обсъдени по-горе доказателства, съдът приема за
безспорно установено, че между ищеца и собственика на л.а. „Волво S90“, рег. № ***, за
процесния период е съществувало валидно правоотношение по договор за застраховка
“Каско+“ съгласно приложената по делото застрахователна полица. В периода на покритие
на застраховката, на 12.09.2022 г., застрахованият автомобил претърпял ПТП, с което се
реализирал покритият по застраховката риск – „пътно транспортни произшествия по
време на движение и/или в паркирано състояние“. Видно от приложените по делото
договор за застраховка „Каско+“ и ОУ на ищеца, неоспорени от ответника, покрит риск на
застрахованите са „ щети по време на движение на МПС и/или паркирано положение“ в
която хипотеза попада и риска от попадане в необезопасено препятствие на пътното платно
/дупка/, като не са налице и предвидените в договора и ОУ „Общи изключения“.
По изложените по-горе мотиви настоящият състав на съда приема, че причина за
процесното ПТП и претърпените щети по застрахованото МПС е преминаване през
необезопасено препятствие на пътното платно /необозначена и необезопасена дупка на
пътното платно/ при движение по ул. „Летоструй“ с посока на движение към бул.
„Ботевградско шосе“, преди пряката с ул. „Бесарабия“ в гр. София. Процесното МПС се е
движело в дясната част на пътното платно, когато преминало с цялата си дължина през
огромна дупка, оформена от изрязан асфалт, запълнена с чакъл, но незаравнена, в дясната
лента за движение, преминаваща надлъжно на 2,3 м. и с ширина около 3 м., при което
спукал и двете предни гуми и увредил декоративния праг в ляво на автомобила.
За претърпените щети застрахователят – ищец е бил своевременно уведомен от
застрахования водач, като по образуваната щета било изплатено застрахователно
обезщетение в общ размер на сумата 1231,54 лева. Щетата била ликвидирана по метода
„ремонт в доверен сервиз“.
При така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира за осъществен
6
фактическия състав на чл. 410, ал. 1, т.2 от КЗ: наличие на договор за застраховка
имущество, плащане от застрахователя по имуществената застраховка на дължимото
застрахователно обезщетение и деликтната отговорност на трето лице по отношение на
увредения-застрахован при причиняване на застрахователното събитие. Съгласно
разпоредбата на чл. 411, ал. 1 КЗ, застрахователят, заплатил застрахователно обезщетение,
има правото да встъпи в правата на застрахования срещу причинителя на вредата и да
претендира заплатената като обезщетение сума и направените обичайни ликвидационни
разноски.
Досежно правната квалификация на деликтната отговорност на ответника, съдът
намира, че същата следва при разглеждането й да бъде подведена под диспозицията на
нормата на чл. 49 ЗЗД, предвиждаща „този, който е възложил на друго лице някаква
работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази
работа“. За ангажиране отговорността на ответника е необходимо установяването по делото
на следния фактически състав – виновно противоправно поведение на служители на
ответника, или на лица, на които е възложил извършването на определена работа,
причинени при или по повод изпълнението на възложената работа от тези служители, вреди
в правната сфера на трето лице, наличието на причинна връзка между поведението на
виновните служебни лица и причинените вреди. За уважаването на претенцията не е
необходимо установяване на конкретните служители, виновното поведение на които е
станало причина за противоправния резултат, а вредите се считат за причинени при
изпълнение на възложената работа, не само когато са в резултат на действия, но и когато
настъпят в резултат на бездействие на лицето, на което е възложена съответната работа. За
възложителите бездействието е основание за отговорност за увреждането, когато то се
изразява в неизпълнение на задълженията, които произтичат от закона, от техническите и
други правила и от характера на възложената работа – в този смисъл Постановление 9/1966г.
на ВС.
С нормата на чл. 31 от ЗП, на общините е възложено задължението за изграждането,
ремонта и поддържането на общинските пътища. Във връзка с чл. 2 от ЗОбС пътният
участък където е реализирано процесното ПТП е част от общински път, който се намира на
територията на Столична Община, чието е и задължението за стопанисването му, респ. за
поддръжката и ремонта му. Неизпълнението на цитираното законово задължение от
отговорните служители в Столична община, представлява противоправно и виновно
поведение, изразяващо се в бездействие, във връзка с чл. 45, ал.2 ЗЗД, при изпълнение на
възложената им работа, което предвид събраните писмени доказателства и заключението по
изслушаната САТЕ, е в причинна връзка с настъпилите щети на МПС, поради което, съдът
намира за доказан по делото фактическия състав на нормата на чл.410, ал.1, т.2 от КЗ вр. чл.
49 ЗЗД.
Обхватът на регресното право на застрахователя зависи от размера на
застрахователното обезщетение, което застрахователят е платил на застрахования, и от
размера на обезщетението, което третото лице дължи на застрахования. Отговорният по чл.
7
49 ЗЗД дължи поправяне на действителните щети, размерът на които според заключението
по изслушаната САТЕ е 413,62 лева и надвишава изплатеното от застрахователя
обезщетение.
Предвид диспозитивното начало, съдът ще следва да присъди претендираното от
ищеца обезщетение до размер от 1231,54 лв., както и ликвидационни разноски в минимален
размер от 15,00 лв.
При доказателствена тежест за ответника, по делото не са събрани доказателства
последният да е погасил вземането на ищеца в претендирания размер от 1246,54 лева,
представляващо заплатено застрахователно обезщетение по имуществената застраховка
„Каско+“ и ликвидационни разноски от 15 лв., нито пък ответника проведе успешно
доказване на възложените му в тежест факти относно твърдяното от него поведение на
водача на застрахования при ищеца автомобил, с което същият е допринесъл за настъпването
на ПТП. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД има винаги, когато с поведението си
пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите
или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди
/или необходимо е действията или бездействията на пострадалия да са в пряка причинна
връзка с настъпилия вредоносен резултат, т. е. последният да е тяхно следствие/. От
тълкуването на нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД се извежда извод, че за да е налице вина на
участник в пътното движение и принос на увредения към щетата, е необходимо не само
извършваните от последния действия да нарушават предписаните от ЗДвП и ППЗДвП
правила за поведение, но и нарушенията да са в пряка причинна връзка с настъпилия
вредоносен резултат, т. е. последният да е тяхно следствие. В този смисъл е трайната
практика на ВКС, постановена вкл. по реда на чл. 290 ГПК, като напр. решение №
206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г., ІІ ТО на ВКС, Решение № 50068 от 4.07.2023 г. на
ВКС по гр. д. № 2115/2022 г., I г. о., ГК, и др. По делото не са ангажирани каквито и да било
доказателства, а доказателствената тежест бе за ответника, че водачът на увредения лек
автомобил е допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата, свързани със
скоростта в условията на установената метеорологична и пътна обстановка, а
обстоятелството, че не е възприел своевременно дупката на пътя и е навлязъл в нея се дължи
на движение пред него на друг автомобил, както и на факта, че същата не е била
своевременно сигнализирана, обозначена и/или обезопасена по никакъв начин, задължение
за което безспорно е на ответника - Столична община.
Ето защо претенцията на ищеца е основателна, а искът по чл. 410, ал. 1, т.2 от КЗ вр.
чл. 49 от ЗЗД следва да бъде изцяло уважен в предявения размер от 1246,54 лв.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски има само ищецът.
Ищецът претендира и доказва сторени по делото разноски в общ размер на 859,58 лева,
от които 50 лева – държавна такса, 250 лева – за експертиза, 50 лева за депозит за свидетел,
както и 509,58 лв. – адвокатско възнаграждение.
8
С оглед изложените мотиви и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, предвид пълното
уважаване на претенцията, на ищеца се следват изцяло и сторените от него съдебни
разноски в размер на 859,58 лева. за настоящото производство.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ОБЩИНА, гр. София, ***, представлявана от *** да
заплати на „ДЗИ- ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, на основание на осн.
чл.410, ал.1, т.2 от КЗ вр. с чл.49 от ЗЗД сумата в размер на общо 1246,54 лева,
представляваща сбор от регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение от
ищеца по застраховка „Каско на МПС“ , за обезщетяване на щети по лек автомобил марка и
модел „Волво S90“, рег. № ***, настъпили в резултат на реализирано на 12.09.2022г. ПТП –
попадане в необезопасена и необозначена дупка на пътното платно, в гр. София, при
движение по ул. „Летоструй“, в посока бул. „Ботевградско шосе“ преди пряката с ул.
„Бесарабия“, и 15,00 лв. ликвидационни разноски, ведно със законната лихва считано от
09.08.2024г. до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, СТОЛИЧНА ОБЩИНА, гр. София, ***,
представлявана от *** да заплати на ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“
ЕАД, ЕИК ********* сумата 859,58лв., представляваща съдебни разноски, сторени в
настоящото производство пред СРС.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9