РЕШЕНИЕ
№ 15557
гр. София, 15.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 92 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА СЛ. КЪРЖЕВА
ГАЧЕВА
при участието на секретаря ВАСКА Т. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА СЛ. КЪРЖЕВА ГАЧЕВА
Гражданско дело № 20241110163734 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна
следното:
Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН).
Образувано е по молба на А. С. М., ЕГН **********, срещу Б. Г. С., ЕГН **********, която
се поддържа и в съдебно заседание.
В молбата се твърди, че страните живеят на семейни начала, като от съвместното си
съжителство имат две деца. Поддържа се, че ответникът е осъществил актове на домашно
насилие, подробно индивиудализирани в молбата за защита и уточнителните такива. Излага
доводи, че актът на домашно насилие не е с инцидентен характер. Претендира разноски.
Ответникът по молбата взима становище, като в съдебно заседание признава изцяло
фактите, изложени в молбата.
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и
доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение (чл. 12 ГПК) и закона (чл. 5
ГПК), прави следните правни изводи:
По отношение на молбата за защита
Ответникът безспорно попада сред кръга лица, посочен в чл. 3, т. 2 и т. 3 ЗЗДН, срещу
които може да се търси защита. Описаните в молбата актове представляват домашно насилие
1
по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН, тъй като е налице твърдение за осъществено физическо и
психическо насилие спрямо молителката, което не е с инцидентен характер.
Съдът, с оглед направеното признание от ответника, е отделил като безспорни и
ненуждаещи се от доказване в процесуалните отношения на страните обстоятелствата, че
ответникът е осъществил твърдените актове на домашно насилие спрямо молителката на
процесните дати и часове, съобразно подробно изложените твърдения в молбата за защита
(л. 124 от делото).
Признанието, направено от ответника в открито съдебно заседание, представлява
признание на факт за извършено от него спрямо молителката домашно насилие на
процесните дати, като съгласно чл. 175, ал. 1 ГПК, същото следва да се преценява от съда, с
оглед на всички обстоятелства по делото.
Изложеното в молбата изцяло кореспондира с представените по делото доказателства -
декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, справка от Дирекция „Национална система 112“,
споразумение за решаване на наказателното производство по ДП № 1991/2024 г. по описа на
07 РУ-СДВР, пр.пр. № 58538/2024 г. по описа на СРП.
С оглед горното, съдът намира, че поведението на ответника на процесната дата
попада извън границите на нравствеността и съвременните виждания за човешко общуване,
съгласно които противоречията, независимо от техния характер, следва да се разрешават
чрез диалог и при противопоставяне на аргументи. В случая се касае за ескалация на
отношенията в поведението на ответника, което е довело до физическа и вербална агресия
на процесните дати. Всичко изложено по-горе дава основание на съда да приеме молбата за
защита за изцяло доказана.
При това положение, установявайки по делото нарушаване на нормалната
комуникация между Б. Г. С. и А. С. М. на процесните дати, съдът намира, че става въпрос за
агресия, изразена от страна на ответника към молителката, с които свои действия е
осъществил домашно насилие под формата на физическо и психическо такова.
Мерките за защита от домашно насилие, макар и да не представляват наказание, имат
силно рестриктивен характер и ограничават правата и интересите на засегнатите лица.
Такова ограничаване може да се допусне само при наличие на безспорно установен акт на
домашно насилие, какъвто в случая е налице.
По вида на мярката за защита.
Съдът при налагането на мерките по чл. 5 ЗЗДН не е обвързан от искането на страните,
а следва да наложи по своя преценка една или повече защитни мерки (чл. 16, ал. 1 ЗЗДН).
Настоящият съдебен състав намира, че спрямо ответника следва да бъдат приложени
посочените в чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3, предл. 1 и 2, и т. 4 ЗЗДН мерки за защита по
отношение на молителката.
Задължаването на ответника, да се въздържа от извършване на домашно насилие – чл.
5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН, само по себе си ще даде защита на пострадалата, тъй като предвидените в
2
чл. 21, ал. 3 ЗЗДН последици ще имат превантивен ефект спрямо извършителя на насилието.
Мерките по чл. 5, ал. 1, т. 2, т. 3, предл. 1 и 2, и т. 4 ЗЗДН, ще създадат и допълнителна
гаранция за пострадалата, че в бъдеще няма да бъде отново обект на домашно насилие.
Ответникът следва да бъде отстранен от съвместно обитаваното с молителката
жилище с адрес: гр. София, ж.к. Младост 1, бл. 3, вх. 3, ет. 7, ап. 53, за срок от 18 месеца,
считано от издаване на заповедта. На ответника следва да му бъде забранено да се
приближава до А. С. М., както и до обитаваното от нея жилище, находящо се на адрес: гр.
София, ж.к. Младост 1, бл. 3, вх. 3, ет. 7, ап. 53, на разстояние не по-малко от 100 метра, на
основание чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. 1 и 2 ЗЗДН, за срок от 18 месеца, считано от издаване на
заповедта.
На ответника следва да му бъде забранено и да осъществява контакт с пострадалата
под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и
факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация, на основание чл. 5,
ал. 1, т. 4 ЗЗДН, за срок от 18 месеца, считано от издаване на заповедта.
Това е необходимо, за да се попречи на ответника да извърши спрямо пострадалата нов
акт на насилие.
От определения от съда срок следва да се приспадне срока на действие на Заповедта за
незабавна защита № 395 от 29.10.2024 г., съгласно чл. 5, ал. 2 ЗЗДН, поради което мерките
посочени по-горе следва да действат до 29.04.2026 г.
Мерките, съдът определи като взе предвид извършените актове на домашно насилие,
обстоятелството, че същият не е с инцидентен характер, както и последиците за
молителката.
Относно разноските за делото.
Претенция за присъждане на разноски има от молителката. С оглед изхода на делото и
на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН, ответникът дължи на молителката разноски в размер на
2000,00 лева за адвокатско възнаграждение (л. 123 от делото).
При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на
Софийския районен съд, държавна такса за производството в размер на 25 лв., на основание
чл. 11, ал. 2 ЗЗДН (т. 22 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012
г., ОСГТК на ВКС).
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
ИЗДАВА ЗАПОВЕД на основание чл. 15, ал. 1 ЗЗДН срещу Б. Г. С., ЕГН **********,
като:
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН, Б. Г. С., ЕГН **********, да се
3
въздържа от извършване на домашно насилие, по отношение на А. С. М., ЕГН **********.
ОТСТРАНЯВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 2 ЗЗДН, Б. Г. С., ЕГН ********** от
съвместно обитаваното с молителката жилище с адрес: гр. София, ж.к. Младост 1, бл. 3, вх.
3, ет. 7, ап. 53, за срок до 29.04.2026 г., считано от издаване на заповедта за защита.
ЗАБРАНЯВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. 1 и 2 ЗЗДН, Б. Г. С., ЕГН
**********, да приближава А. С. М., ЕГН **********, на разстояние по-малко от 100
метра, за срок до 29.04.2026 г., считано от издаване на заповедта за защита.
ЗАБРАНЯВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. 2 ЗЗДН, Б. Г. С., ЕГН **********, да
приближава жилището, което обитава А. С. М., ЕГН **********, находящо се на адрес: гр.
София, ж.к. Младост 1, бл. 3, вх. 3, ет. 7, ап. 53, на разстояние по-малко от 100 метра, за срок
до 29.04.2026 г., считано от издаване на заповедта за защита.
ЗАБРАНЯВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 4 ЗЗДН на Б. Г. С., ЕГН ********** да
осъществява контакт с А. С. М., ЕГН ********** под каквато и да е форма, включително по
телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства
и системи за комуникация, за срок до 29.04.2026 г., считано от издаване на заповедта за
защита.
ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл. 21, ал. 3 ЗЗДН, Б. Г. С., ЕГН **********, че при
неизпълнение на настоящата заповед, полицейският орган е длъжен да го задържи и
незабавно да уведоми органите на прокуратурата.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН, Б. Г. С., ЕГН **********, да заплати по
сметка на Софийския районен съд държавна такса за производството в размер на 25,00 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН, Б. Г. С., ЕГН **********, да заплати на А.
С. М., ЕГН **********, разноски в размер на 2000,00 лева, представляващи възнаграждение
за един адвокат.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в седемдневен срок от
връчването му на страните (чл. 17, ал. 1 ЗЗДН), като издадената заповед подлежи на
незабавно изпълнение (чл. 20 ЗЗДН).
Препис от настоящото решение да се изпрати на РУ – СДВР по местоживеене на
страните за сведение и изпълнение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4