Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Радомир, 07.04.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Радомирският районен съд, гражданска
колегия, четвърти състав, в публично заседание на петнадесети март през две
хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: РОСЕН АЛЕКСАНДРОВ
при секретаря М.М.,
като разгледа докладваното от районния съдия гр. д. № 946 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, съобрази следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. с чл. 211, вр. чл. 207,
ал. 1, т. 2 КТ.
В
исковата молба се твърди, че ответницата Н.И. е изпълнявала длъжността директор
на общинско предприятие „БКС и общински имоти“ към о.К. и като такава съгласно
длъжностната ù характеристика е била материално – отговорно лице. На
основание решение № ./30.04.2020 г. на Общински съвет - Ковачевци общинско
предприятие „БКС и общински имоти“ било закрито, но ответницата не била
освободена от отговорност като временно изпълняващ длъжността директор на
предприятието, като при извършено приемане и предаване от МОЛ Н.И., поради
прекратяване на общинско предприятие „БКС и общински имоти“, била установена
липса на 41 920 кг трошен камък Ф/63 мм, на стойност 226,37 лева.
Констатираната липса била отразена в инвентаризационен опис на материали към
горепосочената дата. Тъй като трудовото правоотношение между о.К. и ответницата
било прекратено на основание заповед № ../04.06.2020 г., констатираните липси
не можело да бъдат удържани от трудовото ù възнаграждение, поради което
и на основание чл. 210, ал. 5 КТ от страна на о.К. било подадено заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК до РС –
Радомир, въз основа на което било образувано ч. гр. д. № 626/2020 г. по описа
на съда и в рамките на което била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение № 524/28.08.2020 г.
Тъй
като в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК срещу издадената заповед за изпълнение
постъпило възражение, за ищеца възниквал правен интерес от предявяване на
настоящия положителен установителен иск за признаване за установено в
отношенията между страните, че ответницата Н.И. дължи на о.К. сумата от 226,37
лева, представляваща стойността на констатирани липси на движими вещи - 41 920
кг трошен камък Ф/63 мм, ведно със законната лихва, считано от датата на
депозиране на заявлението в съда – 20.08.2020 г. до окончателното изплащане на
задължението.
Процедурата
по размяна на книжа е спазена. В срока по чл. 131 ГПК ответницата е депозирала
отговор на исковата молба, с който е оспорила предявения иск, с твърдения, че
няма финансови задължения към о.К.
Ответницата
не оспорва, че е работила в ищцовата община, като трудовото ù
правоотношение е било прекратено със заповед № 19/04.06.2020 г. на кмета на о.К.
връчена ù лично на 05.06.2020 г.
Сочи,
че на същата дата – 05.06.2020 г., бил съставен обходен лист, от който било
видно, че нямала никакви финансови задължения към о.К. като наред с това
посоченото в исковата молба количество трошен камък било вложено при
извършването на ремонт на улица в с. Лобош, общ. Ковачевци по разпореждане на Л.Ц.
– зам. – кмет на о.К.
Поради
изложеното, моли исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна и
недоказана.
В
съдебно заседание о.К. редовно призована, чрез упълномощен представител
поддържа предявения иск.
В
съдебно заседание ответницата се явява лично и с пълномощник по чл. 32, т. 1 ГПК, който оспорва иска и моли същият да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
Съдът, като взе предвид доводите на
страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
От приложеното към настоящото дело
ч. гр. дело № 626/2020 г. по описа на РдРС е видно, че въз основа на заявление
по реда на чл. 410 ГПК в полза на о.К. е била издадена заповед за изпълнение на
парично задължение за сумата, която е предмет на настоящото производство, като
в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК ответницата е подала възражение.
Страните не спорят, че ответницата Н.И.
е изпълнявала длъжността директор на общинско предприятие „БКС и общински
имоти“ към о.К. като на основание решение № ../30.04.2020 г. на Общински съвет
- Ковачевци общинско предприятие „БКС и общински имоти“ е закрито и със заповед
№ …/04.06.2020 г. на кмета на о.К. е било прекратено трудовото правоотношение с
ответницата на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, но същата не е била
освободена от отговорност като временно изпълняващ длъжността директор на
предприятието. Не се спори също и че при
извършено приемане и предаване от МОЛ Н.И., поради прекратяване на общинско
предприятие „БКС и общински имоти“, е установена липса на 41 920 кг трошен
камък Ф/63 мм, на стойност 226,37 лева. Констатираната липса е отразена в
инвентаризационен опис на материали към горепосочената дата.
От приложения по делото обходен лист
на Н.Д.И. от 05.06.2020 г. е видно, че в същия е отбелязано от служители в о.К.
на длъжност домакин, касиер и счетоводител, че при освобождаване на ответницата
от длъжност същата няма задължения.
От представената по делото
длъжностна характеристика за длъжността директор на общинско предприятие „БКС и
ОИ“ се установява, че сред основните задължения за длъжността са да ръководи и
пряко да отговаря за предмета на дейност на общинското предприятие, свързан с
подобряване състоянието на околната среда; организира, координира и контролира
финансовата дейност на предприятието, като носи административна, финансова и
наказателна отговорност за действията си по управление на предприятието, както
и за законосъобразното разходване на средствата на предприятието.
По делото са допуснати и събрани гласни
доказателствени средства чрез разпит на свидетелите Х.Б. и Ц. И..
От показанията на свидетеля Х.Б. се
установява, че същият е участвал при извършване на инвентаризацията въз основа
на заповед на кмета на общината при освобождаване на ответницата от длъжност, като
е констатирана липсата на около 40 тона трошен камък. Според свидетеля
процедурата по отписване на материални ценности включва искане за отпускане на
материални ценности, придружено с КСС, но в случая, тъй като е липсвало КСС,
общинското предприятие е било в невъзможност да изпише въпросното количество
камък. Сочи, че обходният лист не отразява наличието или липсата на материали в
склада. Във връзка с констатациите в протокола за извършената инвентаризация
ответницата е възразила пред комисията, че материалът е вложен, но не е бил
изписан поради липса на КСС.
Свидетелката Ц.И. сочи, че в периода
от 2015 г. до 2020 г. е работила заедно с ответницата в общинско предприятие
„БКС и общински имоти“, като същата е изпълнявала трудовите си задължения на
пречиствателната станция, като наред с това е изпълнявала и задълженията на
домакин и е приемала материалите и след това същите са се изписвали с искания с
подпис на кмета или на съответното длъжностно лице, което е депозирало
докладната записка. Според свидетелката в общината е съществувала практика
първо да се нарежда устно какво да се извърши, след което да се оформят
документите. Твърди, че при закриване на предприятието се е направила инвентаризация
и се е установило, че има неоформени документи за вложените материали, като в
общината е имало докладна записка от кметския наместник на с. Лобош за
извършване на ремонт на част от пътната мрежа, като се постави настилка от
трошен камък Ф-63 и камъкът, в количеството, описано в исковата молба, е бил
вложен при ремонт на улица в с. Лобош, махала „Беглика“ по устно нареждане на Л.Ц.
– зам. – кмет на о.К. след което документите не са били оформени.
Горната фактическа обстановка е
несъмнена. Тя се установява от събраните по делото писмени доказателства, които
съдът кредитира изцяло. Съдът прецени събраните по делото гласни
доказателствени средства, при съпоставка и във връзка с неоспорените писмени
доказателства и ги кредитира изцяло, като безпротиворечиви и съответстващи на
останалия събран по делото доказателствен материал.
Приетото за установено от фактическа
страна обуславя следните правни изводи:
Искът е предявен от процесуално
легитимирана страна и при наличието на правен интерес, поради което е
процесуално допустим. Правният интерес от воденето му се обосновава с издадена
срещу ответницата в полза на ищеца заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК
относно вземанията, предмет на настоящото производство, срещу която в срока по
чл. 414, ал. 2 ГПК е постъпило възражение. Искът за установяване на вземането е
подаден в преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.
Разгледан по същество, искът е
неоснователен по следните съображения:
Работникът и служителят отговарят
имуществено пред работодателя за вредите, причинени по непредпазливост, при и
по повод изпълнение на трудовите задължения. Размерът на отговорността е уреден
в чл. 206, ал. 1 и ал. 2 от КТ - тя е ограничена до размера на месечното
трудово възнаграждение, а по отношение на ръководителите - до трикратния размер
на месечното трудово възнаграждение. По-строга е отговорността на отчетниците -
те отговарят ограничено до размера на три месечни трудови възнаграждения (чл.
207, ал. 1, т. 1 КТ), а при липси - в пълен размер (чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ).
Ограничената имуществена отговорност се осъществява по правилата на чл. 210 КТ,
а пълната имуществена отговорност се осъществява само по съдебен ред – чл. 211 КТ.
При липса отговорността е винаги в пълен размер на причинената вреда. В този
случай е неприложим ограниченият размер на имуществената отговорност на
работника или служителя, съответно тя не може да бъде реализирана по правилата
на ограничената имуществена отговорност.
Разпоредбата на чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ урежда специфичен за отчетническата дейност състав на увреждане - липса на
парични или материални ценности, като пълната имуществена отговорност за липса
е приложима само за отчетници. Този състав на увреждане се отнася само за
отчетническите трудови функции и е недопустимо прилагането му за работници или
служители с други трудови функции. Това следва както от императивния характер
на разпоредбата, така и от самата същност на липсата като състояние на
неотчетност и недостиг на парични или материални ценности с неустановен
произход. Служителите, които нямат задължения, свързани със събиране,
съхраняване, разходване или отчитане на финансови и материални ценности,
независимо че реално имат достъп до тях, не носят отговорност за липси. Това
следва от естеството на имуществената отчетническа отговорност, която е
създадена за обезщетяване на работодателя за този недостиг, чиито произход не
може да бъде установен. Именно поради това отговорността за ценностите е на
лицата, които трябва пряко да боравят с тях и това е сърцевината на
длъжностното им качество. Липсващите ценности не могат да бъдат търсени от
някой, на когото те не са връчени за управление и пазене, макар че е имал досег
до тях (в този смисъл: решение № 152/01.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6083/2014
г., ГК, IV г. о., решение № 124/23.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5460/2013 г.,
ГК, III г. о. и др.).
За да носи пълна имуществена
отговорност работникът или служителят за причинени от него вреди вследствие на
неотчетност (поради настъпили липси), следва в обективната действителност да са
се проявили следните материални предпоставки (юридически факти): 1. работникът
или служителят да осъществява отчетнически функции в изяснения по-горе смисъл;
2. противоправно неизпълнение на тези трудови задължения, изразяващо се в
несъответствие между дължимото и фактическото поведение на отчетника; 3.
причиняване на вредоносен резултат – липса, недостиг, неотчетност на поверените
му материални ценности, като тези имуществени вреди да са с неустановен
произход; 4. причинно-следствена връзка между противоправното неизпълнение на
отчетническите функции на служителя и настъпилите липси и виновното поведение
на отчетника (като причинно-следствената връзка и вината се презумират и не
подлежат на доказване от работодателя).
На първо място, страните не спорят,
а и от доказателствата по делото се установява, че за периода от 01.06.2009 г.
до 04.06.2020 г. между тях е съществувало трудово правоотношение, по силата на
което ответницата е заемала длъжността директор на общинско предприятие „БКС и
общински имоти“. От представената по делото длъжностна характеристика за
длъжността директор на общинско предприятие „БКС и ОИ“ се установява и че ответницата
е била материално-отговорно лице, че е приемала, отчитала и съхранявала парични
средства и стоково-материални ценности. За установяване на отчетническата
функция от значение са както доказателствата за възложените по трудовото правоотношение
отчетнически задължения, така и доказателствата за фактически осъществявана от
работника или служителя отчетническа дейност. Достатъчно за установяване на
отчетническо качество е длъжността, която работникът заема по трудов договор,
да съдържа като присъщи задължения на работника действия, свързани със
събиране, съхраняване, разходване или отчитане на ценности на работодателя,
което в случая безспорно е налице.
На второ място, за да бъде
ангажирана отговорността на служителя, трябва да е налице имуществена вреда,
която да намалява имуществото на работодателя. Липсата, като типичен
отчетнически деликт, е вреда с неустановен произход и процесуалният закон не
съдържа никакви ограничения относно доказателствените средства, с които този
факт може да бъде установен.
Отговорността по чл. 207, ал. 1, т.
2 КТ е за липса, която представлява типичен за отчетническите трудови функции
състав на увреждане. Тя се състои в недостиг в касата (когато става въпрос за
парични ценности) или в склада, цеха и пр. (когато става въпрос за материални
ценности), който е с неустановен произход - няма яснота относно причините за
неговото появяване. При констатиране на такъв недостиг, възниква презумпция, че
липсата е причинена от отчетника. Тази презумпция произтича от една страна от
специфичната трудова функция на отчетника, че именно негово задължение е да
пази и отчита поверените му парични или материални ценности, а от друга и от
нейния неизяснен произход. С оглед на това, за да избегне ангажирането на
неговата имуществената отговорност при констатирана липса, материално-отговорното
лице следва да докаже, че не е причинил щетата или, че не я е причинил виновно.
Отчетникът може да противопостави възражения за настъпване на липсата поради
нормален производствено стопански риск, оправдан стопански риск, неизбежна
отбрана или крайна необходимост, поради изпълнение на неправомерна служебна
заповед или поради обстоятелства, за които е отговорен работодателят, като за
доказване на тези възражения са допустими всички доказателствени средства, в т.
ч. и свидетелски показания. В тази връзка следва да се отбележи, че от приетия
като доказателство по делото инвентаризационен опис от 30.04.2020 г., се
установява, че при извършената проверка е констатирана липса на 41 920 кг
трошен камък. Инвентаризацията е способ, чрез който се обхващат процесите и
фактите, настъпили през определен период в предприятието и оказали влияние
върху неговите активи и пасиви. Чрез инвентаризацията се установяват наличните
активи и пасиви към точно определена дата. Инвентаризациите се извършват от
комисия по ред, определен от органите на управление на предприятието, с цел
достоверното представяне на неговите активи и пасиви. Съдебната практика е
уеднаквена и последователна, че при иск по чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ в тежест на
работодателя е да установи наличието на липса, възникнала по време на
упражняването на съответната трудова функция, а в тежест на
материално-отговорното лице е да докаже, че не е причинил щетата или че не я е
причинил виновно, т. е. да обори законовата презумпция за вина. От събраните по
делото доказателства, в т. ч. и от показанията на разпитаните свидетели
безспорно се установява, че посоченото в исковата молба количество трошен камък
е било използвано при извършването на ремонт на уличната мрежа в с. Лобош, общ.
Ковачевци, като това се е случило по нареждане на зам. – кмета на о.К. и в тази
връзка показанията на свидетелката И. са еднозначни. В тази насока са и
показанията на свидетеля Булев, според когото общинското предприятие е било в
невъзможност да изпише въпросното количество камък поради липсата на КСС, което
се предоставя от кмета преди извършването на съответната дейност, като и
двамата свидетели са категорични, че в процесния случай КСС е липсвало, поради
което следва да се приеме, че в случая вложеното количество трошен камък не е
могло да бъде изписано по установения ред поради обстоятелства, за които е
отговорен работодателят. След като ищецът не доказва при условията на пълно и
главно доказване липсата на посоченото количество трошен камък, съдът намира,
че искът е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК
ищцовата община следва да бъде осъдена да заплати на ответницата направените от
нея разноски в заповедното и исковото производство в общ размер на 400,00 лева
– заплатено адвокатско възнаграждение.
Ръководен
от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от о.К. с ЕИК: ....иск
за признаване за установено по отношение на ответницата Н.Д.И., с ЕГН: **********,
с адрес: ***, че дължи сумата от 226,37 лева (двеста двадесет и шест лева и
тридесет и седем стотинки), представляваща стойността на констатирани липси на
движими вещи - 41 920 кг трошен камък Ф/63 мм, ведно със законната лихва,
считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 20.08.2020 г. до
окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА о.К. с ЕИК: ....ДА ЗАПЛАТИ на Н.Д.И., с ЕГН: **********, с адрес: ***
сумата в размер на 400,00 лева (четиристотин лева) – направени разноски по
делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Пернишкия
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/
Вярно с
оригинала,
Секретар:/И.С./