Решение по дело №2384/2021 на Районен съд - Ямбол

Номер на акта: 343
Дата: 1 юли 2022 г.
Съдия: Марина Христова Христова Иванова
Дело: 20212330102384
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 юли 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 343
гр. Ямбол, 01.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ в публично заседание на седми юни през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Марина Хр. Христова Иванова
при участието на секретаря Т.С.К.
като разгледа докладваното от Марина Хр. Христова Иванова Гражданско
дело № 20212330102384 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на Н. М. Г. против А.. М. Г., с
която от съда, на осн. чл.124, ал.1 от ГПК да признае за установено в отношенията
между страните съществуването на арендно правоотношение по договор за аренда на
земеделски земи от 06.03.2015 за срок от 10 стопански години по отношение на
земеделски имот – нива, находяща се в землището на с.И., подробно описана, да бъде
осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 6536,07 лв./след допуснато
изменение на иска/,обезщетение за имуществени вреди /пропуснати ползи от приход
от реализация на реколтата, плюс полагащи се субсидии, намалени с разходите по
производството/, претърпяна от ищеца общо през трите стопански години –
2017/2018г., 2018/2019г. и 2019/2020г. , в едно със законната лихва, считано от
предявяване на иска, до пълното плащане на сумата, както и разноски по делото.
С ИМ и уточнение се твърди, че на 06.03.2015 г. по силата на 10 годишен аренден
договор праводателят на ответника- И.Ч. е предоставил на ищеца под аренда нива,
находяща се в землището на с. И., общ. С., обл. Я.. На същия ден И.Ч. дарил
собствените си ид.ч. от нивата на ответника, който го заместил като арендодател по
договора. Ответникът не му е предоставил ползването на имотите, предмет на
договора, вкл. и до настоящия момент. Нивата се обработвало от ответника чрез
неговия едноличен търговец , като ответникът и негов *** му обещавал, че ще го
компенсира, както и обещавал, че през следващата стопанска година ще спази
договора, но всичко се повтаряло отново. На 29.09.2020 г. Нотариус с рег. № *** на
НК му връчил уведомление, съгласно което ответникът го уведомявал, че договора
между тях е развален поради забавяне от страна на ищеца на арендното плащане с
повече от 3 месеца за отдадените под аренда имоти. Уведомлението за разваляне било
вписано в СВп. – Я. на 02.10.2020 год. поради неплащане на аредно плащане за
стопанските 2016/2017г., 2017/2018г. и 2018/2019г. С това обстоятелство ищецът
обосновава правният си интерес да предяви иск за установяване съществуване на
1
арендно правоотношение между страните по делото. Поддържа се, че процесният
аренден договор не развален по предвиденият в закона и договора ред и
обективираното с него правоотношение съществува, продължава да обвързва страните
по него. Твърди, че право на разваляне има изправната страна, която следва да отправи
изявление до неизправната страна, което налагало да ес отговори на въпроса дали
ответникът е изправна страна.
Освен изложеното във връзка с виновното неизпълнение на основните договорни
задължения от страна на ответника, ищецът претърпял реални загуби в размер на
нетния доход (чистата печалба) от имота, които би бил получил ако ползването им
било предадено и ги обработвал. Поддържа, че като неизправна страна арандодателят
– ответник носи отговорност за загубите на ищеца, които са в пряка и непосредствена
последица от неизпълнението му и са могли да бъдат предвидени при пораждането на
договорните отношения към ищеца. Сочи се, че чистият доход, от който ищецът е
лишен е величина, която се формира от прихода от реализация на селскостопанската
реколта и от тези имоти плюс полагащите се за тази площ субсидии, намалени с
разходите за трите стопански години – 2017/2018г., 2018/2019г. и 2019/ 2020 г. На
изложени подробно в ИМ съображения се претендира от съда, на осн. чл.124, ал.1 от
ГПК да признае за установено отношенията между страните съществуването на
арендно правоотношение по договор за аренда на земеделски земи от 06.03.2015 год.
Претендират се още от съда да постанови решение на осн. чл.79, ал.1, във вр. с чл.82
от ЗЗД да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 6536,07 лв., представляващи
пропуснати ползи - загуба на чист доход /приход от реализация на реколтата, плюс
полагащи се субсидии, намалени с разходите по производството/, претърпяна от
ищеца общо през трите стопански години – 2017/2018г., 2018/2019г. и 2019/2020г. в
резултат на неговото виновно неизпълнение на договорни задължения, поето с
договор за аренда, сключен на 06.03.2015 год. , както и законна лихва върху сумата
,считано от предявяване на иска. Претендират се и разноски по делото.
В срок по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника. Поддържа се, че ИМ в
частта, с която е предявен иск по чл.82 от ЗЗД е нередовна, поради неяснотата на
предявената претенция, не било ясно как ищецът е определил дължимата сума от 2 300
лв. Поддържа се, че ИМ е нередовна и по чл.124, ал.1 от ГПК отново поради неяснота
на заявената искова претенция. Поддържа се, че не е спорно между страните, че е бил
сключен посоченият в ИМ договор за аренда относно описаните в ИМ земеделски
земи. Оспорва се твърдението в ИМ, че ответникът не е изпълнил задължението си за
предоставяне на земята за обработване. В този смисъл съгласно чл.1 от договора е
прието от страните, че „с подписването на договора, арендодателят предоставя на
арендатора“ подробно описаните недвижими имоти. В този смисъл се поддържа, че не
съществува каквато и да е неяснота относно момента на предоставяне на недвижимите
имоти за ползване, а именно момента на подписването на договор за аренда на
06.03.2015 г. Сочи се, че съгласно чл.26, ал.1 от ЗАЗ задължение на арендатора е за
възникнали недостатъци на обекта, както и за предявени от трети лица права върху
обекта на договор, да уведоми писмено арендодателя. На следващо място се сочи, че
дали арендаторът ще заяви за ползване земеделските земи, за които е сключил договор
за аренда, е в зависимост и единствено от негова воля. Сочи се, че дори и да е
подадено друго заявление въз основа на невписан договор за наем, то при проявена
активност от страна ищеца подаване на съответното заявление, то би получил
безпрепятствено права върху ползване на имот гарантирани в закона, а така също и
подписване на договор за аренда. В този смисъл се твърди, че евентуално неползване
2
на арендуваните имоти може да бъде последица само на неговото пасивно поведение
и неподаване на съответното заявление. Твърди се, че ответникът не е създал каквито
и да било пречки, които да възпрепятстват арендодателя за подаване на заявление за
ползване на арендуваните по процесния договор земеделска земя. Сочи се, че
арендодаторът има гарантирано от закона предимство на по[1]силното правно
основание – вписан договор за аренда. В случай, че арендаторът не е подал
съответното заявление за ползване на имота за съответната стопанска година, то той
сам се е лишил от легитимното си правно основание, а именно по самият договор.
Сочи се, че от страна на ищеца не са представени доказателства за заплащане на
дължимото арендно плащане. Поддържа се, че извършените от ответника действия по
развалянето на договор са изцяло в съответствие със законните разпоредби на ЗАЗ.
Относно осъдителния иск по чл.79, ал.1, във вр. чл.80 от ЗЗД се поддържа, че
относно този иск не са посочени конкретни неизпълнени договорни задължения, нито
са посочени конкретни имоти. Не било посочено в петитума на ИМ претендираната
сума в обстоятелствената част на ИМ, като такава била посочена единствено в
петитума й. Не ставало ясно как ищеца е определил дължимата от него сума от 2 300
лв., какво се включва в тази сума и в какви съотношения. Оспорват се твърденията за
неизпълнение на договорни задължения, като отново се сочи, че чл.1 от договора е
прието от страните, че „с подписването, арендодателят предоставя на арендатора“
подробно описаните недвижими имоти. В обобщение се поддържа, че са изцяло
неоснователни изложените в осъдителния иск, поради което не били обработвани от
арендодателя имотите / без да са посочени кои имоти, и от това претърпени
загуби./.Иска се отхвърляне на претенциите, както и присъждане на разноски.
В съдебно заседание исковата молба се поддържа от процесуалния представител
на ищеца.
Ответникът оспорва предявените срещу него искове чрез упълномощен адвокат.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
Установява се от фактическа страна, че на 06.03.2015 год. между И.Т.Ч., в
качеството му на арендодател и ищеца Н. М. Г., в качеството му на арендатор е бил
сключен договор за аренда с предмет: предоставяне за временно възмездно ползване
на следния съсобствен недвижим имот- нива с площ 29, 199 кв.м. находящa се в
землището на с.И., общ.С., обл.Я.. Договорът е сключен за срок от десет стопански
години считано от 01.10.2014 год., при уговорено между страните по него годишно
арендно плащане в размер на 50 кг. зърнени култури на декар или левовата му
равностойност платими в срок до 31.10. на съответната година. С чл.21 от договора
страните по него са постигнали съгласие, че процесния договор за аренда на
земеделски земи се прекратява при- изтичане на срока, неиздължаване от страна на
арендатора на годишното арендно плащане повече от 60 дни след съответните
договорени срокове, при условията на 1- месечно предизвестие отправено от
арендатора до арендодателя, по взаимно съгласие в писмена форма, при системни
нарушения на поетите от една от страните задължения по договора, създаващи реални
трудности за другата страна да упражнява правата си по него, при отчуждаване на
земята за държавни или обществени нужди, а с чл.22 от Договора, при наличие на
виновно поведение на една от страните, водещо до прекратяване на договора, страните
са се съгласили, че договорът се счита за прекратен от датата на получаване на
писменото предизвестие от виновната страна.
3
С НА за дарение на ид. част от недвижим имот № *** год. арендодателя И.Т.Ч. е
дарил на ответника А.. М. Г. своята 1/12 част от процесния недвижим имот.
Видно от представеното по делото уведомление с нотариална заверка на
подписа от ответникът А.. М. Г. до ищеца Н. М. Г., последният е бил уведомен от
ответника - арендодател, че процесния договор за аренда от 06.03.2015 год. е развален
изцяло поради неизпълнение на задължението по него за арендно плащане за повече от
три месеца и по специално за три стопански години .
По делото от страна на ищеца са били оспорени представените и приети в
цялост заявления по чл.70, ал.1 от ППЗСПЗЗ, във вр. с чл.37б, ал. 3 от ЗСПЗЗ за
стопанските 2016/2017г., 2017/2018г., 2018/2019г., поради което съдът с протоколно
определение от 15.03.2022 год. е открил нарочно производство по чл.193 ГПК. В тази
връзка съдът е допуснал по искане на ищеца съдебно - графологична експертиза,
приета по делото , като обективна и компетентна,неоспорена от страните , като видно
от заключението на вещото лице - подписите в графа „Заявител“, положени от името
на Н. М. Г. в приетите по делото писмени доказателства – заявления по чл.70, ал.1
ППЗСПЗЗ, находящи се на л.***, ***, *** , ***, ***, ***, ***, *** и *** , ***, *** и
*** от делото не са положени от ищеца по делото Н. М. Г.. Ето защо съдът следва да
изключи посочените писмени доказателства от доказателствената съвкупност по
делото и не ги взема предвид при постановяване на съдебното си решение.
От приетата регистрационна карта, с последна заверка на 13.01.2017 год. се
установява, че Н. М. Г. е регистриран като земеделски производител.
От писмо вх. № *** год. на ДФЗ – РА се установява, че за стопанските
2018,2019 и 2020 год. имот № *** в с. И. е деклариран за директни плащания от
бенефициента ЕТ ПВМ – М. – П. П. и при посочени засети култури.
От представените по делото заявления по чл. 70,ал.1 ППЗСПЗЗ за стопанските
2016/2017;2017/2018;2018/2019 и 2019/2020 год. подадени от ответника А.. М. Г. за ЕТ
А.. М. Г. е видно, че същият е заявил желание за участие в масивите за ползване по 37 в
ЗСПЗЗ в землището на с. И., община С. и процесния имот – нива с площ 29,199 дка, с
посочено правно основание – наем, без посочени номера на договорите, в сила
съответно от 01.10.2016, 01.10.2017, 01.10.2018, 01.10.2019 год., всички с посочен срок
на действие 1 година.
Посочените доказателства не са оспорени от ответната страна.
По делото е била допусната и изслушана съдебно счетоводна експертиза,
вещото лице по която е посочило от данни в ДФ – Земеделие с каква култура е бил
засят процесния недвижим имот за всяка от процесните три стопански години,
изготвило е справка за средния добив от засетите култури, включително справка за
средната пазарна цена за всяка култура , с която е бил засят имота. Изготвена е и
справка за полагащите се през трите стопански години субсидия за имота. Според
експертизата размерът на приходите общо за трите стопански години от реализация на
съответните култури плюс субсидии е 16 340, 17 лв. Нетния доход от процесния имот,
който не е заявен и не е ползван от Н.Г. , получен след приспадане на нормативно
признатите разходи е в размер на 6 536, 07 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Предявенни са ОСИ с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК и чл. 79,ал.1 от ЗЗД,
вр. чл. 82 от ЗЗД.
4
По иска с правно основание чл. 124,ал.1 ГПК:
Процесният договор за аренда е сключен от И.Т.Ч. в качеството му на
съсобственик, притежаваща идеална част от процесната нива, като арендодател и
ищеца Н. М. Г., в качеството му на арендатор за срок от 10 стопански години, считано
от 01.10.2014 г. Съгласно чл. 3, ал. 4 от ЗАЗ, действащ към момента на сключване на
договора, договорът за аренда може да бъде сключен само от някои от
съсобствениците на земеделската земя, като отношенията помежду им се уреждат съгл.
чл. 30, ал. 3 от Закона за собствеността , т.е. в законът не се е изисквало арендодателят
да притежава повече от 50 на сто идеални части от съсобствения имот. Съгласно чл.
17,ал.2 ЗАЗ, приобретателят на арендувания обект на договора замества арендодателя
като страна в договора за аренда, ако същият е бил вписан, дори и обектът на договора
още да не е предаден. Видно е, че договорът за аренда от 06.03.2015 е бил вписан,
поради което и новият съсобственик замества арендодателя по него. Предмет на
договора е целия имот и разваляне/респ. съществуване на договора може да се
претендира, доколкото е обещано да бъде предоставена за ползване цялата му площ, а
не идеални части от него.
Договорът за аренда е валиден, сключен в уредената в Закона за арендата в
земеделието[1]чл. 3 ал.1 форма за действителност-писмена с нотариална заверка на
подписите. Не са спорни фактите относно сключването му и пораждането на
арендното правоотношение- задължението на арендодателя да предаде недвижимите
имоти и да осигури спокойното и безпрепятственото им ползване, съотв.
задълженията на арендатора за заплащане на арендните плащания в съответните
срокове. Спорно по делото е изпълнението на задължението на арендодателя да
осигури безпрепятственото ползване на нивите през процесните стопански години,
уговорено в чл.8 от договора за аренда, което задължение обуславя насрещното такова
на арендатора за плащане на арендната цена.
Съгласно практиката на ВКС - Решение № *** г. по т.д.№ *** г., ІІ т.о.,
правноирелевантно е реалното ползване на наетия имот от страна на наемателя само в
хипотезата, при която наемодателят е изпълнил основното си задължение по договора.
Фактът дали вещта реално е предадена на наемателя, е от значение единствено за
дължимостта на наемната цена, доколкото вземането на наемодателя е обусловено от
изпълнението на основното му задължение да отстъпи ползването на вещта. На осн.
чл. 154 ал.1 от ГПК в тежест на ответника е да докаже при условията на пълно и
главно доказване, че е предоставил имотът, предмет на договора на арендатора и е
осигурил безпрепятственото му ползване. ЯРС намира, с оглед събраните по делото
доказателства, че ответната страна не е провела такова пълно доказване. Твърдението
му е, че предаването на земята е станало със самото сключване на договора, какъвто
извод прави от текста на чл.1 –че арендодателят предоставя съсобствените земи с
подписването на договора. Посоченото твърдение, обаче се оборва от приетите по
делото доказателства, от които се установява , че всъщност самият ответник в
качеството си на ЕТ „А.. М. Г.“ въз основа на едногодишни договори за наем ,
подробно описани по-горе в настоящите мотиви е участвал в процедурата по чл. 37в
от ЗСПЗЗ за ползването на земите по масиви за стопанските
2016/2017;2017/2018;2018/2019 и 2019/2020 год.
Съгласно чл. 37б ал.1ЗСПЗЗ всеки собственик подава в общинската служба по
земеделие по местонахождение на имота декларация по образец, в която се посочват
формата на стопанисване и начинът на трайно ползване на земите. Декларацията,
подадена от един съсобственик, ползва всички съсобственици. Ползвателите на
5
земеделски земи са длъжни да представят в общинската служба по земеделие копие от
договорите за наем, аренда или съвместна обработка на земята. Т.е. релевантно по
делото е декларираното от собственика/съсобственика ползване на имота, определящо
предоставените на ползвателите площи от земите. За посочените в уведомлението за
разваляне на договора за аренда стопански години обаче, земята предмет на договора
е декларирана за ползване именно от отправилия уведомлението за разваляне
ответник.
За да настъпят претендираните от ответника правни последици на развалянето на
договора обаче, следва да е налице възникнало в негова полза потестативно право на
разваляне, което всъщност ищецът оспорва. Ответникът счита, че то се обуславя само
от неизпълнението на ищеца на задълженията му за плащане на договорената арендна
цена. Разпоредбата на чл.87 ал.1 от ЗЗД изисква длъжникът по един двустранен
договор да не е изпълнил задължението си поради причина, за която той отговаря.
Съответно изисква кредиторът да е изправна страна[1]факт, приет за релевантен в
съдебната практика по сходни дела. Този факт по делото, както вече се посочи, е
спорен, като ищецът се позовава на обуславящото изпълнението на задълженията му
предаване на имотите на разположение на арендатора. С действията си по сключване
на договори за наем на процесната нива и ползването й посредством участие в
процедурата по чл. 37 в ЗСПЗЗ всъщност и ответникът се явява неизправна страна по
договора. Той не е изпълнил задължението си по чл.8 от договора да осигури на
арендатора спокойно ползване на земите за процесните стопански години. Поради
това фактическият състав на чл. 28 ал.1 от ЗАЗ не е налице и не е възникнало право за
ответника да развали договора. Съответно не може да настъпи желаната от него правна
последица.
В горния смисъл практиката на ОС – Я. обективирана в Решение № *** год. по
в.гр. дело № *** год., постановено между същите страни.
В Решение от 21.05.2019 год. по в.гр.д. № *** год. на ЯОС е прието също, че
изпълнението на задължението на арендодателя за предаване на арендуваните земи е
предпоставка арендаторът да започне да изпълнява задължението си по чл.2, ал.1 ЗАЗ -
да извършва арендните плащания, а неизпълнението на това задължение води до
извод, че не е налице виновно неизпълнение от страна на арендатора на задължението
му да извърши арендното плащане за съответните стопански години.
Съдебната практика признава възможността всяка от страните независимо, че не
е изпълнила собственото си задължение, с оглед неизпълнението на противната страна
да развали едностранно договора. Предпоставките обаче при които може да стане
развалянето на двустранен договор при неизправност и на двете страни са: да е
настъпила изискуемост на задълженията и на двете страни; да липсва взаимна
обусловеност на задълженията на двете страни, т.е изпълнението на едната страна да
не зависи от изпълнението на другата; да липсва готовност за изпълнение на договора.
В настоящия случай описаните предпоставки не са налице по изложените по-горе
мотиви.
Поради изложеното до тук, съдът приема, че претенцията на ищеца за признаване
за установено съществуването на арендно правоотношение по договор за аренда на
земеделска земя от 06.03.2015 год. се явява основателна и следва да бъде уважена.
В допълнение настоящия съдебен състав намира за необходимо да посочи, че е
запознат с Решение № *** год. по в.гр.д. №***год. постановено между същите страни.
Горното решение е постановено при различни фактически твърдения на ищеца, а
6
именно, че между страните при сключване на договора е постигнато доброволно и
взаимно съгласие да не бъде предоставено ползването на нива предмет на договора за
аренда и при установеност на обстоятелството, че част от нивите предмет на договора
са действително ползвани от арендатора- ищец. В настоящия казус ищецът изрично
посочва в исковата молба и поддържа в процеса, че е разговарял многократно с
ответника, който ползвал земеделската земя чрез своя ЕТ, последният му обещавал да
го компенсира някак за минало време и обещавал, че през следващата стопанска
година ще изпълни договора им, след което всичко отново се повтаряло.
По иска с правно основание чл. 82 ЗЗД, вр.чл. 79,ал.1 ЗЗД:
Претенцията на ищеца е за сумата от 6 536, 07 лв., представляващи пропуснати
ползи - загуба на чист доход /приход от реализация на реколтата, плюс полагащи се
субсидии, намалени с разходите по производството/, претърпяна през трите стопански
години – 2017/2018г., 2018/2019г. и 2019/2020г. в резултат на виновно неизпълнение на
договорни задължения, поето с договор за аренда, сключен на 06.03.2015 год. от
страна на ответника.
Съгласно разпоредбата на чл. 82 ЗЗД, регламентираща обема и границите на
отговорността за вреди от виновно неизпълнение на договорните задължения,
обезщетението обхваща всички причинени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на
задължението, като при недобросъвестност на длъжника - обезщетението обхваща
всички преки и непосредствени вреди. Според посочената разпоредба, подлежащите
на обезщетяване имуществени вреди са два вида - претърпяна загуба и пропусната
полза.
Както в правната доктрина, така и в съдебната практика, пропуснатата полза
се дефинира като неосъществено увеличаване на имуществото на кредитора.
Установяването на пропуснатата полза се основава на предположение за състоянието,
в което имуществото на кредитора би се намирало, ако длъжникът беше изпълнил
точно задължението си, съпоставено с имуществото му към момента на
неизпълнението. Тъй като пропуснатата полза представлява реална, а не хипотетична
вреда, това предположение винаги трябва да се изгражда на доказана възможност за
сигурно увеличаване на имуществото и не може да почива на логическо допускане за
закономерно настъпване на увеличаването.
Пропуснатата полза е елемент от фактическия състав, пораждащ правото на
обезщетение. Поради това и при липса на изрично установена в закона презумпция за
настъпването й, пропуснатата полза не се предполага, а следва да бъде доказана в
процеса. Само ако бъде доказано, че при точно изпълнение на длъжника имуществото
на кредитора е могло да бъде увеличено, ще бъде постигната целта на предвиденото в
чл. 82 ЗЗД обезщетяване - да се поправят претърпените от кредитора вреди, без да се
допусне обогатяването му за сметка на длъжника./така Тълкувателно решение № 3 ОТ
12.12.2012 Г. ПО ТЪЛК. Д. № 3/2012 Г., ОСГТК НА ВКС/.
Предвид цитираната тълкувателна практика и с оглед събраните по делото
доказателства според съда не се установи твърдяната от ищеца вреда под формата
пропуснати ползи, с оглед недоказването по несъмнен начин на намерението му да
засее през процесните стопански години нивата предмет на договора именно с
културите, с които е засята от ползвалия бенефициент- слънчоглед, мека пшеница и
зимна рапица. Липсват категорични доказателства ищецът да е правоимащо лице,
което да може да получи твърдяните в исковата молба три вида субсидии, вкл. ищецът
7
да е направил постъпки за отпускане на субсидии във връзка с обработването именно
на процесната земеделска земя и предоставянето им да му е отказано.
Ето защо претенцията като неоснователна и недоказана следва да бъде
отхвърлена.
По разноските:
С оглед изхода на делото и двете страни имат право на разноски.
На осн. чл. 78,ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски, както следва – заплатено адвокатско възнаграждение по уважения иск,
според представения договор за правна защита и съдействие в размер на 300 лв., както
и останалите разноски сторени във връзка с този иск, а именно – заплатена държавна
такса, такса за СУ и депозит за вещо лице по назначената СГЕ. В полза на страната
следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 850 лв.
Т.к. липсват данни в представения договор за правна защита и съдействие, каква
е сумата заплатена от ответника за защита по всеки от двата ОСИ, съдът приема, че е
платени по равно или по 300 лв. С оглед отхвърляне на претенцията по чл. 82 от ЗЗД в
полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 300 лв. –
заплатено адвокатско възнаграждение.

Водим от гореизложеното, Я Р С
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за неистински документи заявление по чл. 70 ППЗСПЗЗ с вх. № ***
г., находящо се на листи ***,*** и *** от делото за стопанската 2016/2017 г., заявление
вх. № *** г., находящо се на листи ***, *** и *** по делото за стопанската 2017/2018
г., заявление вх. № ***г. за стопанската 2019/2020 г. на листи ***, *** и *** от делото
и заявление № *** г. за стопанската 2018/2019 г. на листи ***, *** и *** от делото
всички от Н. М. Г. до ОС“З“- С., и ги изключва от доказателствата по делото.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните Н. М. Г., ЕГН
********** и А.. М. Г., ЕГН **********, съществуването на арендно правоотношение
по договор за аренда на земеделска земя от 06.03.2015 год., вписан в СВп. – гр. Я. с вх.
рег. № ***год., том ***, стр. ***.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. М. Г., ЕГН ********** против А.. М. Г., ЕГН
********** иск с правно основание чл. 79,ал.1 ЗЗД, вр. чл. 82 ЗЗД за заплащане на
сумата 6 536, 07 лв., представляваща пропуснати ползи - загуба на чист доход /приход
от реализация на реколтата, плюс полагащи се субсидии, намалени с разходите по
производството/, претърпяна от ищеца през стопанските – 2017/2018г., 2018/2019г. и
2019/2020г. в резултат на виновно неизпълнение на договорни задължения, поети с
договор за аренда, сключен на 06.03.2015 год.

ОСЪЖДА на основание чл. 78,ал. 1 от ГПК А.. М. Г., ЕГН ********** да
заплати на Н. М. Г., ЕГН ********** сумата от лв. 850 -разноски за настоящата
инстанция.
ОСЪЖДА на основание чл. 78,ал. 3 от ГПК Н. М. Г., ЕГН ********** да
заплати на А.. М. Г., ЕГН ********** сумата от 300 лв. -разноски за настоящата
8
инстанция.


Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Я.: _______________________
9