№ ***
гр. Ш, **.**./**** г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Ш, X-И СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет
и пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Жанет М. Христова
при участието на секретаря А.СТ.Т
като разгледа докладваното от Жанет М. Христова Гражданско дело №
/****3630100*** по описа за /**** година
Предявени са два обективно съединени осъдителни иска с правна квалификация по
чл.232, ал.2 от ЗЗД за периода от месец май ****г. до **/**/****г. – датата на прекратяване
на наемния договор и по чл. 236, ал.2 от ЗЗД за периода от **/**/****г. до месец октомври
****г., включително.
Производството по делото е образувано по повод искова молба от ТПК “Е“ с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Ш, бул.“М“ № ** представлявано от
председателя Р Д И, чрез адв. Д Д от ШАК, със съдебен адрес гр.Ш, ул.“С“ № ** ет.** ап.**
срещу “Е **** Т” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Ш, ул.“Ц
О“ № ***, ап.** представлявано от Х М. Ищеца посочва, че на **/**/****г. между страните
възникнали облигационни отношения, основани на сключен договор за наем, с който отдал
на ответника за временно и възмездно ползване търговско помещение с идентификатор
*****.***.**.*, със застроена площ от 48 кв.м., състоящо се от търговско и складово
помещение, находящо се на приземния етаж на сграда с идентификатор *****.***.** с
административен адрес гр.Ш, ул.“Ц О“ № *** По този договор за ответника възникнали
задължения за заплащане на суми, представляващи наемна цена и консумативи за ел.енергия
и вода, за които от ТПК „Е“ били издадени фактури на обща стойност 3 043.20 лв. с ДДС.
Ищецът изпратил нотариална покана, с която едностранно прекратявал наемния
договор и искал връщането на имота до 11.00 часа на **/******г. Поканата била получена
лично от представляващия ответното дружество на **/**/****г. На посочения час и дата се
явили представители на ищеца – председателя Р И и М И – член на управителния съвет на
кооперацията, като представител на ответника не дошъл, за което обстоятелство бил
съставен Протокол, подписан и от двамата. Било образувано гр. д. № ****/****г. по описа
на ШРС, по което било постановено Решение № *** от **/******г. и ответникът бил
1
осъден да върне на ТПК “Е“ гореописания недвижим имот. С Протокол от **/******г. по
изп.д.№ ***/****г. на ЧСИ Я Б бил извършен въвод на владение на имота.
Моли се за осъждането на ответника да заплати сумата от общо 3 043.20 лв.,
представляваща сбора от шест незаплатени наемни вноски и консумативи по договор за
наем от **/******г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на вземането. Моли се за
присъждане на разноските в производството.
Препис от исковата молба, ведно с доказателствата към нея били надлежно връчени
на ответника, който в законоустановения срок депозирал писмен отговор. С него се
оспорват изцяло предявените претенции по основание и размер. Твърди, че в представените
по делото фактури не е посочено за кой месец се дължи сумата по фактурата, какви разходи
за консумативи включва същата – дали за електроенергия или за вода, като не са
представени и разходно-оправдателните документи, изхождащи от доставчиците на
услугите – „Е П П“ АД и „ВиК Ш“ ООД. Същевременно доставката на ел.енергия е била
преустановена на **/******г. и до напускането на същия през **/**/****г. в него е нямало
електричество. Сочи се, че с извършения въвод във владение от ЧСИ били иззети стоки и
техника на стойност значително превишаваща размера на издадения изпълнителен лист и
разноските. Поради това следвало да бъде извършено прихващане по чл.103 от ЗЗД.
Ответника посочва, че фактурите били издавани на различни дати от месеца, като за месец
септември имало две издадени такива. Правят се доказателствени искания и в заключение се
иска отхвърлянето на претенцията, като неоснователна. В допълнителната уточнителна
молба, конкретизира, че по фактури иззетата стока възлизала на 11 706.76 лв., като в тази
връзка се прави искане за назначаване на експертиза, по която вещото лице да остойности
взетата стока и техника, описана в Протокол за въвод на владение по изп.д. № ***/****г. по
описа на Я Б от **/**/****г.
По исканията на ответника съдът се е произнесъл с Определение № 1255 от
**.**/****г., с което е запознал страните с изготвения проект за доклад по делото.
В съдебно заседание председателя на кооперацията се явява лично, заедно с адв. Д Д,
като поддържат исковата молба и в хода на съдебните прения се излагат аргументи в защита
на исковете.
В съдебно заседание ответникът не се явява лично, за него се явява адв. Д. К. от
ШАК, като излага становище исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни. Твърди се,
че липсват доказателства за дължимостта на сумите, предвид издаването на фактури за
обект, находящ се на адрес различен от наетия.
ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на
закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от представен по делото Договор за наем от **/**/****г. ищецът предоставил
на ответника търговско помещение с площ от 48 кв.м., състоящо се от складово и търговско
2
помещение и находящо се в парцел IV в кв. **6 по плана на гр.Ш, със самостоятелен вход
от ул.“Ц О“ № *** който имот бил с идентификатор *****.***.**.* разположен в сграда с
идентификатор *****.***.**. Съгласно чл.3.1 от Договора за наем, наемната месечна цена
била в размер на 250 лв. без ДДС (300 лв. с ДДС) и била валидна за срока на договора, а
именно до **/**/****г., като се заплащала до 20 – то число на месеца. В чл.3.4 от договора
се уговаряло заплащане на гаранция в размер на една месечна вноска, която при
прекратяването му и при точно изпълнение от страна та наемателя, се използвала за
прихващане на задълженията на наемателя за наем и консумативи.
За задълженията на наемателя по Договора за наем били издадени следните фактури:
Фактура № ****/**.******г. на стойност 516 лв. с ДДС, Фактура № ****/**.**.****г. на
стойност 564 лв. с ДДС, Фактура № ****/**.******г. на стойност 452.40 лв. с ДДС, Фактура
№ ****/**.******г. на стойност 450 лв. с ДДС, Фактура № ****/**.******г. на стойност ***
лв. с ДДС и Фактура № ****/**.******г. на стойност 484.80 лв. с ДДС. Поради неплащане
на задълженията по фактури за месеците март, април, май и юни ****г. ищецът изпратил
нотариална покана рег. № ****/**.******г., получена на **/**/**** от представляващия
ответното дружество, с която на основание чл.7.1 от договора същия бил прекратен
едностранно от наемодателя и се отправяла покана за връщане на имота и плащане на
дължимите суми по фактури и лихвите върху тях.
Ответникът представя фактури издадени от ищеца за периода от месеци септември
****г. – март ****г., които са несъотносими, предвид, че са извън процесния период.
Представена е и разписка за платена сума от 514.80 лв. по Фактура № ****/**.******г.,
която също е несъотносима.
Представен е и Изпълнителен лист № 100 от **.******г. (лист 60 от делото) по гр.д.
№ ****/****г. на ШРС, влязло в законна сила на **/******г., с който ответникът е осъден да
върне на ищеца процесния нает недвижим имот. С Протокол за въвод във владение от
**/**/****г. на ЧСИ Я Б бил извършен въвод на масивния магазин с площ от 48 кв.м. и
идентификатор *****.***.**.*.1 в гр.Ш.
За изясняване на обстоятелството за доставяните и фактурирани в наетия обект
количества ел.енергия са представени удостоверения от „Е П П“ АД, „Е П Е С“ ЕАД и „Е С“
АД. Видно от представена служебна бележка № *******-* от **.**/****г. (лист 130 от
делото) от „Е С“ АД се установява, че ищецът има клиентски номер ********** за обект с
абонатен номер *******, находящ се на адрес гр.Ш, ул.“Ц О“ № *** Представено е и Писмо
изх.№ ******* от **/**/****г. от „Е П П“ АД относно това, че процесния имот с абонатен
номер ******* е бил снабдяван с електроенергия до **/**/****г. с титуляр ТПК„Е“, като в
процесния период „Е П П“ не е снабдявало отдадения под наем обект. Ищецът представя
служебна бележка с № *-****-*** от **.**/****г. на „Е П Е У“ ЕАД от която е видно, че
ищецът има клиентски номер ********** за обект с абонатен номер *******, находящ се на
адрес гр.Ш, ул.“Ц О“ № ***
По делото е изготвена съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която се
кредитира от съда като обосновано и компетентно и не е оспорено от страните по делото.
3
Вещото лице заключава, че в процесния период **.******г. – **/******г. са издадени шест
броя фактури, като в счетоводството на ищеца всички фактури са осчетоводени коректно и
е внесен дължимия ДДС. В счетоводството на ответника са осчетоводени четири броя
фактури, като не са получени тези за месеците юли и август ****г., като ответника не е
регистриран по ЗДДС. Във фактурите са включени наем и консумативи (ел.енергия и вода).
Ищеца представя фактури за процесния период за ел.енергия за обект Ловно-рибарски
магазин на бул.“Ц О“ № 155 на стойност 1 129.44 лв. и ВиК услуги за обект – магазин с
адрес ул.“Ц О“ № ***в размер на 54.60 лв. с ДДС. По фактурите на обща стойност 3 043.20
лв. през процесния период няма извършени плащания.
Въз основа на събраните по делото показания и съобразявайки становищата на
страните и разпоредбите на закона, съдът намира от правна страна следното:
По отношение на основателността на иска по чл.232, ал.2 от ЗЗД: От материалите по
делото се установява по безспорен начин, че страните били в облигационни отношения въз
основа на сключен между тях Договор за наем от **/**/****г., като ищцовата кооперация е
предоставила на ответното дружество за възмездно и временно ползване недвижим имот от
48 кв.м., находящ се в гр.Ш, със самостоятелен вход от ул.“Ц О“ № *** Договора е действал
до **/**/****г., когато лично на представляващия е връчена нотариална покана за
прекратяване на действието му едностранно от ищеца, поради неизпълнението за заплащане
на наем от наемателя.
Съгласно чл.232, ал.2 от ЗЗД наемателят е длъжен да плаща наемната цена и
разходите, свързани с ползването на наетата вещ. Ответникът оспорва задължението с
твърдението, че не му били представяни фактури в оригинал, за да възникне задължението
му за плащане, което не се възприема от съда. От чл.3.2 от Договора за наем е видно, че
страните са уговорили задължението за плащането на наема да се извършва до 20 – то число
на текущия месец без посочване на точно определена падежна дата в този период. Поради
това и издаването на фактурите на различни дати не е нарушение от страна на ищцовата
кооперация. Същевременно задължението за заплащане на дължимия наем не е обвързано с
насрещно задължение за издаване на фактура от наемодателя и получаването й от
наемателя, като в подкрепа на този извод е чл.3.2 от договора, а именно, че независимо дали
е издадена фактура наемателят дължи законна лихва върху просрочената вноска до
окончателното й плащане. Следва да се отбележи, че отразяването на фактурите в
деловодството на ответника е от значение за редовното и пълно водене на счетоводството
му, както и признаване на задълженията във фактурите като разход, но не е релевантно
обстоятелство за възникване на задължението му за заплащане на наемната цена, което
произтича от договора за наем. Имайки предвид това, както и неоспорената по делото
експертиза, то за този период следва да се заплати наемна сума в размер на 600 лв. за
месеците май и юни ****г. включително, тъй като в следващия месец, а именно на
**/**/****г. договора е прекратен.
По отношение на консумативите за ел.енергия и вода в този период, съдът намира
следното: За да се ангажира договорната отговорност на ответникът за заплащане на
4
консумативни разходи (в случая потребена през м. май и юни ****г. ел.енергия и вода) е
необходимо ищеца, носещ доказателствената тежест, по безспорен начин с пълно доказване
да установи, че дружеството е консумирало такива в процесния период от време, тяхното
точно количество и стойността им. Съдът намира, че горното е сторено по делото, предвид
ангажирането на доказателства за консумация на ел.енергия и вода в наетия обект.
Възраженията на ответника, че фактурите за ел.енергия се отнасят за друг обект на ТПК“Е“,
а не за процесния са неоснователни. Действително „Е П П“ АД е снабдявало процесния имот
с ел.енергия до **/**/****г. След този период обаче ел.енергията е била доставяна от „Е П Е
У“ ЕАД, което се установява от Служебна бележка № **** от **/**/****г. (находяща се на
лист 129 от делото). Количествата ел.енергия потребявани в наетия имот за процесния
период са били фактурирани именно от това дружество и поради това са дължими от
наемателя.
Съобразявайки заключението по неоспорената по делото експертиза задълженията
възлизат общо на 480 лв. с ДДС (таблица на лист 95 от делото), като от тази сума следва да
се извади сумата от 120 лв. с ДДС, представляваща данък смет (доколкото такъв косвен
данък е начислен с фактурата). Тази сума е включена във фактура № **** от **/******г.,
като неоснователно се претендира от наемателя, поради следното: Съгласно чл.64 от Закона
за местните данъци и такси (ЗМДТ) такса смет се заплаща от собствениците на имоти,
находящи се на територията на общината или лицата, за които е учредено право на ползване
върху имотите. Наемателя не е измежду тези лица, поради което същият не е задължен за
плащането й.
Така задължението за консумативи за месеците май и юни ****г. е в размер на 360
лв. с ДДС.
По отношение на основателността на иска по чл.236, ал.2 от ЗЗД: Съгласно тази
разпоредба, ако наемателят продължи ползването въпреки противопоставянето на
наемодателя, той дължи обезщетение и трябва да изпълнява всички задължения,
произтичащи от прекратения договор за наем. При разпределената доказателствена тежест
наемодателя – ищец следва да установи, че ползването на наетия имот е продължило и след
срока на прекратения договор, въпреки неговото противопоставяне. Страните по делото не
оспорват обстоятелството, че ползването на процесния имот от наемателя е продължило и
след **/**/****г. – датата на която наемателя е узнал за прекратяването на договора до
датата на въвода във владение на ищеца – **/**/****г. Доказа се и успешно и втората
предпоставка – противопоставянето на наемодателя да продължи ползването на имота,
предвид развилото се производство за връщане на наетото помещение и последвалия въвод
във владение извършен с Протокол за въвод на владение от ЧСИ Я Б. За ползването в
процесния период наемателя дължи обезщетение за наем и разходите, свързани с вещта. За
месеците юли ****г. – октомври ****г. включително, ответникът дължи наем в размер на
1200 лв. с ДДС и консумативи за ел.енергия и вода в размер на 763.20 лв. По отношение на
възраженията за недоказаните разходи за ел.енергия и вода, направени от ответника, съдът
следва да изложи идентични доводи както по-горе, затова не следва да ги преповтаря.
5
Предвид, че изчисленията по кредитираната от съда експертиза съвпадат с
претендираната от ищеца сума, то искът по чл.236, ал.2 от ЗЗД следва да се уважи изцяло.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, предвид изхода на делото ответника следва да
заплати на ищеца направените от него разноски за заплатена държавна такса и адвокатско
възнаграждение в размер на 501.16 лв., съобразно уважената част от исковете.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника направените
от него разноски за адвокатско възнаграждение и възнаграждение за вещо лице в размер на
29.57 лв., съобразно отхвърлената част на исковете.
Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА “Е **** Т” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Ш, ул.“Ц О“ № ***, ап.** представлявано от Х М на основание чл.232, ал.2 от ЗЗД да
заплати на ТПК “Е“ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Ш, бул.“М“
№ ** представлявано от председателя Р Д И, чрез адв. Д Д от ШАК, със съдебен адрес гр.Ш,
ул.“С“ № ** ет.** ап.** сумата общо 960 лв. с ДДС (деветстотин и шестдесет лева),
представляваща сбора на дължима наемна цена от 600 лв. и разходи в размер на 360 лв. с
ДДС за месец май и месец юни ****г. за отдаден под наем имот с идентификатор
*****.***.**.*, находящ се в гр.Ш, ул.“Ц О“ № *** по силата на Договор за наем от
**/**/****г., сключен между страните по делото, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – **.**/****г. до окончателното
изплащане на сумите, като отхвърля исковата претенция за сумата от 120 лв. с ДДС,
представляваща данък смет, включена във фактура № ****/**/******г., като неоснователен
и недоказан.
ОСЪЖДА “Е **** Т” ЕООД с ЕИК ********* на основание чл.236, ал.2 от ЗЗД да
заплати на ТПК “Е“ с ЕИК ********* сумата общо **63.20 лв. с ДДС (хиляда деветстотин
шестдесет и три лева и двадесет стотинки), представляваща обезщетение за ползването
на имот с идентификатор *****.***.**.*, находящ се в гр.Ш, ул.“Ц О“ № ***след
прекратяване на Договор за наем от **/**/****г. и въпреки изричното противопоставяне на
наемодателя за периода от **/**/****г. до месец октомври ****г. включително, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – **.**/**** г. до окончателното
плащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК “Е **** Т” ЕООД с ЕИК ********* да
заплати на ТПК “Е“ с ЕИК ********* сумата от 501.16 лв. (петстотин и един лев и
шестнадесет стотинки), представляваща заплатени от ищеца съдебни разходи за държавна
такса, възнаграждение за вещото лице и адвокатско възнаграждение, съобразно уважената
част от иска по чл.232, ал.2 от ЗЗД.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК ТПК “Е“ с ЕИК ********* да заплати на
6
“Е **** Т” ЕООД с ЕИК ********* сумата от 29.57 лв. (двадесет и девет лева и петдесет и
седем стотинки), представляваща заплатени от ответника съдебни разходи за
възнаграждение за вещо лице и адвокатско възнаграждение, съобразно отхвърлената част от
иска по чл.232, ал.2 от ЗЗД.
Решението подлежи на обжалване пред Шски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ш: _______________________
7