Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 16.07.2021 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-1 състав, в
публично съдебно заседание на двадесет и осми юни две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ:
РУМЯНА СПАСОВА
при
секретаря Капка Лозева като разгледа докладваното от съдията т.д. № 176 по описа на СГС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 365 ЗЗД.
Ищецът твърди, че между него и „Д.Е.“ ЕООД е сключен
договор за извършване на услуги по складово логистично обслужване, включващо
съхранение, складиране, опаковане и разпращане на стоки, както и други услуги,
предоставени от „Д.Е.“ ЕООД, чрез приемане на Общи условия публикувани на
уебсайт https://www*******com/, собственост на ответника. Посочва, че по силата на този договор и
регистрация в посочения сайт, „Д.Е.ЕООД опакова и организира транспорта на
стоки /чай/ продавани чрез онлайн магазин от „А.“ ООД до крайни клиенти, които
заплащат чрез наложен платеж дължимата сума на съответните куриери, които
предават събраните суми на ищеца. Твърди, че по горепосочения договор, за
месеци юли, август и септември 2019 г. „Д.Е.“ ЕООД не е изплатило на „А.“ ООД
сума в общ размер на 99 162,17 лева, която представлява дължими плащания
от ответника към ищеца по събрани суми, платени чрез наложени платежи от
реализирани продажби на стока /чай/, собственост на „А.“ ООД. Твърди, че след
многократни преговори с ответника постигнал споразумение от 27.11.2019 г. за
заплащане на дължимите суми, в което се съдържа извънсъдебно признание на
задълженията. Със същото споразумение вторият ответник Я.Ж. се е задължил като
солидарен длъжник за всички задължения на „Д.Е.“ ЕООД към „А.“ ООД до
окончателното погасяване на всички дължимата сума в размер от 60 166,83
лева в полза на ищеца. Въпреки настъпилия падеж 16.12.2019 г. и многобройните
опити на молителя да има извънсъдебно разрешаване на спора, ответникът и
солидарният длъжник не са заплатили сумата. Предвид изложеното иска да се
постанови решение, с което да се осъдят „Д.Е.“ ЕООД и Я.М.Ж. да заплатят при
условията на солидарност сумата 60 166,83 лева, ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане. Претендира
разноски, включително тези във връзка с обезпечаване на бъдещия иск.
В срока по чл. 367 ГПК ответникът „Д.К.“ ЕООД не
подава отговор на исковата молба.
В срока по чл. 367 ГПК ответникът Я.М.Ж., чрез
назначения от съда особен представител адв. Х.,
оспорва иска като неоснователен. Твърди, че не са представени доказателства, че
ответникът Я.Ж. е изразил категорично волята си да встъпи като солидарен
длъжник по договора сключен между „А.“ ООД и „Д.Е.“ ЕООД. Предвид изложеното
иска да се отхвърли иска.
В срока по чл. 372 ГПК с допълнителна искова молба по
отговора на ответника Я.Ж., ищецът заявява, че оспорва направените възражения и
твърдения в писмения отговор.
В срока по чл. 373 ГПК с допълнителен отговор на
допълнителната искова молба ответникът поддържа, че искът е неоснователен и
следва да се отхвърли.
Съдът като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На 27.11.2019 г. между „А.“ ООД, „Д.Е.“ ЕООД и Я.М.Ж.
е подписано споразумение, с което страните са се съгласили, че между „А.“ ООД и
„Д.Е.“ ЕООД има сключен договор за извършване на услуги по складово логистично
обслужване, включващо съхранение, складиране, опаковане и разпращане на стоки,
както и други услуги, предоставени от „Д.е.“ ЕООД, чрез приемане на Общи
условия публикувани на уебсайт http://www*******.com/, собственост на Д.Е.както и че по
договора за месеци юли, август и септември 2019 г. Д.Е.дължи на Атоп сума в общ размер на 99 162,17 лева, която
представлява дължими плащания от Д.Е.към Атоп по
събрани суми, платени чрез пощенски паричен превод от реализирани продажби на
стока /чай/, собственост на Атоп и че всички продажби
са реализирани от Атоп през юли, август и септември 2019
г.
С чл. 1, ал. 1 от споразумението Д.Е.признава
безусловно, че дължи на Атоп сума в общ размер на
99 162,17 лева и прави извънсъдебно признание на задължението си за
горепосочената сума. В чл. 1, ал. 2 е посочено, че Атоп
дължи на Д.Е.суми в общ размер от 38 995,34 лева с ДДС по описани фактури.
Съгласно чл. 1, ал. 3 със споразумението страните
правят прихващане на задълженията си една към друга, описани в чл. 1, ал. 1 и
чл. 1, ал. 2, като в резултат на извършеното прихващане Д.Е.дължи на Атоп сума в общ размер от 60 166,83 лева.
С чл. 1, ал. 4 е уговорено, че Д.Е.се задължава да
заплати дължимата сума в размер на 60 166,83 лева на Атоп
в срок до 16.12.2019 г.
В чл. 1, ал. 5 е предвидено, че солидарният длъжник
изразява волята си да встъпи като солидарен длъжник на „Д.Е.“ ЕООД за сумата в
размер от 60 166,83 лева, която сума „Д.Е.“ ЕООД дължи на Атоп, включително и за лихви върху същата сума, до
окончателното погасяване на всички дължимата сума в размер от 60 166,83
лева в полза на Атоп.
Претендираното в процеса вземане в размер на
60 166,83 лева произтича от сключения между страните на 27.11.2019 г.
договор за извънсъдебна спогодба, по който ответникът „Д.Е.“ ЕООД е признал, а
ответникът Я.М.Ж. се е задължил солидарно с него, че дължи посочената сума,
която е за незаплатени задължения по договор за извършване на услуги по
складово логистично обслужване, включващо съхранение, складиране, опаковане и
разпращане на стоки, както и други услуги, предоставени от „Д.е.“ ЕООД, чрез
приемане на Общи условия публикувани на уебсайт http://www*******.com/, собственост на Д.Е.за месеци юли,
август и септември 2019 г.
С договора за спогодба се урежда съществуващ спор чрез
взаимни отстъпки с цел внасяне на определеност и яснота в отношенията. В
разглеждания случай в спогодбата от 27.11.2019 г. страните изрично са признали
какви задължения имат една към друга, направили са изявления за прихващане и са
определели Д.Е.да заплати дължимата сума в размер на 60 166,83 лева на Атоп в срок до 16.12.2019 г. По делото не са ангажирани доказателства
сумата да е заплатена от ответниците.
С оглед ангажираните доказателства съдът приема за
установено, че на 27.11.2019 г. страните са подписали споразумение, с което
изрично е признато съществуването и размера на
задължението към ищеца, като физическото лице Я.Ж. се е задължило да отговоря
солидарно за същите задължения наред с „Д.Е.“ ЕООД.
Съдът намира за неоснователни доводите на ответника Я.
Ж., заявени чрез назначения му особения представил адв.
Х., че не са представени доказателства, че ответникът е изразил категорично
волята си да встъпи като солидарен длъжник по договора сключен между „А.“ ООД и
„Д.Е.“ ЕООД. С полагане на подписа си под договора Я.Ж. се е съгласил да
отговаря заедно с дружеството „Д.Е.“ ЕООД. Съгласно чл. 101 ЗЗД трето лице може
да встъпи като съдлъжник в определено задължение по
съгласие с кредитора или с длъжника. Ако кредиторът е одобрил встъпването, то
не може да бъде отменено или изменено без негово съгласие. Първоначалният
длъжник и встъпилото лице отговарят към кредитора като солидарни длъжници. По своята правна същност пасивната солидарност
представлява вид лично обезпечение, като основанието на договора за встъпване в
дълг е новият длъжник да обезпечи едно чуждо задължение. Без значение за
валидността на съглашението между кредитора и встъпилия длъжник са отношенията
между стария и новия длъжник.
В разглеждания случай ответниците,
подписвайки споразумението от 27.11.2019 г., са се съгласили да отговорят солидарно
за дължимите от „Д.Е.“ ЕООД задължения по договора за извършване на услуги по
складово логистично обслужване, за задълженията за месеците юли, август и
септември 2019 г.
Предвид
изложеното и липсата на доказателства за извършено плащане в срок до 16.12.2019
г. и след тази дата, ответниците следва да се осъдят
да заплатят на ищеца дължимата сума по споразумението от 27.11.2019 г. в размер
на 60 166,83 лева. Основателно е и искането за присъждане на законна лихва
върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане.
С
оглед изхода на спора право на разноски има ищецът. От негова страна са извършени
разноски в общ размер на 5 115,08 лева, от които 1 500 лева за адвокатско
възнаграждение за обезпечителното производство, 40 лева за държавна такса за
образуване на обезпечителното производство, 2 407,08 лева за държавна
такса за настоящото производство и 1 168 лева за депозит за назначения на
ответника особен представител.
Така
мотивиран Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 365 ЗЗД „Д.Е.“ ЕООД, с ЕИК: ********,
с адрес: *** и Я.М.Ж., с ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплатят при
условията на солидарност на „А.“ ООД, с ЕИК:********, с адрес: ***, сума
в размер на 60 166,83 лева /шестдесет хиляди сто шестдесет и шест лева
и осемдесет и три стотинки/, представляваща дължима сума по споразумение от
27.11.2019 г. във връзка
с договор за извършване на услуги по складово логистично обслужване, включващо
съхранение, складиране, опаковане и разпращане на стоки, както и други услуги,
предоставени от „Д.е.“ ЕООД, чрез приемане на Общи условия публикувани на
уебсайт http://www*******.com/, собственост на Д.Е.за месеците юли, август и
септември 2019 г., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба 24.01.2020
г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Д.Е.“ ЕООД, с ЕИК: ********, с
адрес: *** и Я.М.Ж., с ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплатят на „А.“
ООД, с ЕИК:********, с адрес: ***, сума в размер на 5 115,08
лева /пет
хиляди сто и петнадесет лева и осем стотинки/,
представляваща направени разноски за обезпечителното производство по гр.д. №
16687/2019 г. на СГС и за настоящото производство.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: