№ 1405
гр. Плевен, 24.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Светла Илм. Замфирова
при участието на секретаря Дарина В. Димитрова
като разгледа докладваното от Светла Илм. Замфирова Гражданско дело №
20254430100913 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по подадена искова молба от П. Д. А., с ЕГН
**********, с постоянен адрес в ***, чрез адв. В. Б. Б. от САК,
преупълномощен от Адвокатско дружество „***", рег. по ф.д. № *** по
описа СГС, БУЛСТАТ № **********; Съдебен адрес за получаване на
призовки, съобщения и уведомления: ***, ***, ***; против "ВИВА КРЕДИТ"
АД, вписано в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с
нестопанска цел с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление в
***, представлявано от К.И.К.; Цена на иска: 843.20 лева, от които: 123.60
лева - договорна/ възнаградителна лихва по чл. 2, ал. 5 от Договор за
потребителски кредит № ********** от 01.06.2022 г., за периода от 01.07.2022
г. до *** г.; 431.75 лева - такса за експресно разглеждане по чл. 1, ал. 3 от
Договор за потребителски кредит № ********** от 01.06.2022 г., за периода от
01.07.2022 г. до *** г.; 287.85 лева - неустойка за непредоставено обезпечение
по чл. 4 от Договор за потребителски кредит № ********** от 01.06.2022 г., за
периода от 01.07.2022 г. до *** г.; ведно със законната лихва за забава върху
сумата, считано от дата на депозиране на исковата молба до окончателното й
изплащане.
Съдът е сезиран със следното искане: да признае сключения между
1
ВИВА КРЕДИТ АД и П. Д. А. Договор за потребителски кредит №
********** от 01.06.2022 г. за недействителен, на основание чл. 22 от ЗПК във
връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19 от ЗПК. В случай, че Договор за
потребителски кредит № ********** от 01.06.2022 г. бъде прогласен за
недействителен, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, да осъди "ВИВА
КРЕДИТ" АД да заплати на П. Д. А. следните суми, които са недължимо
платени по Договор за потребителски кредит № ********** от 01.06.2022 г.:
123.60 лева - договорна/ възнаградителна лихва по чл. 2, ал. 5 от Договор за
потребителски кредит № ********** от 01.06.2022 г., за периода от 01.07.2022
г. до *** г.; 431.75 лева - такса за експресно разглеждане по чл. 1, ал. 3 от
Договор за потребителски кредит № ********** от 01.06.2022 г., за периода от
01.07.2022 г. до *** г.; 287.85 лева - неустойка за непредоста-вено обезпечение
по чл. 4 от Договор за потреби-телски кредит № ********** от 01.06.2022 г.,
за периода от 01.07.2022 г. до *** г.; Законната лихва върху сумата, считано от
датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответната
страна, като се оспорва искът. Изразено е становище, че клаузите не са
неравноправни, не противоречат на принципа на добросъвестност и са
уговорени индивидуално.
Съдът, като съобрази становищата на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за безспорно
установено следното:
Безспорно е, че на 01.06.2022 г. между „Вива Кредит" ООД, ЕИК
********** - Заемодател, от една страна и П. Д. А., с ЕГН ********** -
Заемател, от друга, е подписан Договор за потребителски кредит №
**********. С Протокол от *** г. е взето Решение за преобразуване чрез
промяна на правната форма на „Вива Кредит" ООД, ЕИК ********** в
акционерно дружество. Така, на основание приетото решение „Вива Кредит"
ООД, ЕИК **********, е преобразувано в "ВИВА КРЕДИТ" АД, ЕИК
**********. Страните по Договор за потребителски кредит № ********** (са
постигнали споразумение Заемодателят да предостави паричен заем в размер
на 1200 лв. (хиляда и двеста лева). Определен е размер на годишен лихвен
процент, съгласно чл. 2, ал.5, а именно 40.32 %. Броят на вноските по кредита
е 5 (пет), а крайната дата за издължаване е *** г. В чл. 2, ал. 8 е посочен
годишният процент на разходите, който е в размер на 49.48 %. При
2
сключването на договора, съгласно чл. 1, ал. 3 е предвидено начисляването на
такса за експресно разглеждане на договора в размер на 431.75 лв., а при
неизпълнение на условията по чл. 4 от Договора за представяне на
обезпечение, отговарящо на изискванията по чл. 4, ал. 1, в чл. 5, ал. 2 е
предвидено начисляването на неустойка в размер на 287.85 лв. Страните са
сключили валидно облигационно отношение по договор за паричен заем.
Заемателят, П. А., е физическо лице, което при сключването на договора за
паричен заем е действал извън рамките на своята професионална или
търговска дейност. Ето защо, процесният договор за заем има
характеристиките на договор за потребителски кредит, съгласно дадената в
чл. 9, ал. 1 от ЗПК легална дефиниция, а заемателят има качеството
потребител по смисъла на параграф 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Следователно,
същите следва да бъдат съобразени изцяло с изискванията на ЗПК и ЗЗП.
Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.
1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен.
На първо място, съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК в договора за заем
следва да се съдържа годишният процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя. В процесния договор е посочен годишен
процент на разходите, но не е ясно нито какво включва, нито как е формиран -
изрично е уговорен само годишен лихвен процент от 40.32 % и годишен
процент на разходите от 49.48 %. В ГПР се включват освен дължимата
възнаградителна лихва, така и всички допълнителни разходи. В случая обаче,
тези суми не са включени в ГПР. В случай че те бяха включени в ГПР, то той
би надхвърлял многократно предвидения размер съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК,
който не следва да надвишава пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения, определена с постановление на Министерски съвет
на РБ.
Клаузата в договора за потребителски кредит за заплащане на такса за
експресно разглеждане на искането за отпускане на кредит, е нищожна поради
противоречието й с добрите нрави, неравноправност и заобикаляне на
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Уговорката е във вреда на потребителя,
не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на кредитора и потребителя.
Таксата за експресно разглеждане на документите представлява разход за
3
потребителя по договора за потребителски кредит по смисъла на чл. 19, ал. 1
ЗПК, като същата следва да се включи в годишния процент на разходите, като
основен критерий за длъжника при определяне на финансовата тежест на
кредита. С тази сума, реално се увеличава печалбата на кредитора, защото при
плащането на всички задължения се получава едно допълнително
възнаграждение.
Прочитът на клаузите на чл. 4 от договора, налага разбирането, че по
своето същество неустойката представлява скрито възнаграждение за
кредитора. Изискванията, които посочените клаузи въвеждат за потребителя,
са на практика неосъществими за него, особено предвид обстоятелството, че
последният търси паричен кредит в сравнително нисък размер, както и
обстоятелството, че тази неустойка е включена в погасителния план към
датата на подписване на договора.
Неустойката по своя характер притежава санкционна функция, но не
зависи от вредите от това неизпълнение, а цели да се кумулира със
задължението (вкл. е предвидена като размер от погасителните вноски), което
се отклонява от обезпечителната и обезщетителната функция, което
противоречи на принципа на добросъвестността. Начислената неустойка е
типичен пример за неустойка, която накърнява добрите нрави, целяща
единствено постигане на неоснователно обогатяване (в този смисъл т. 3 от
Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ВКС). С оглед
обстоятелството, че същата е включена наред с основното задължение по
погасителния план също води до извод, че не цели обезпечаване на кредита, а
скрито възнаграждение, без да е включено в ГПР, с което на самостоятелно
основание заобикаля закона с оглед чл. 19, ал. 4 ЗПК вр. пар. 1 ДР ЗПК.
Договорните клаузи, предвиждащи дължимост на такса за бързо
разглеждане на документите и неустойка за непредоставено обезщетение са
нищожни поради противоречието им със закона и добрите нрави и поради
неравноправност. Нищожността на клаузите е пречка за възникване на
задължение за заплащане на такса за бързо разглеждане на и неустойка за
непредоставено обезпечение.
Противоречието на процесния договор на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК дава
основание за признаване на целия договор за недействителен съгласно чл. 22
ЗПК. Нормите на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1 и 2 и чл. 22 ЗПК са императивни и
възможност за отклонение от тях не е предвидено. Съгласно разпоредбата на
4
чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща чистата стойност на кредита, без да
дължи лихва или други разходи по кредита. Ето защо, в случая заемателят
дължи връщане по договора само на получената сума от 1200 лева, които вече
са заплатени на заемодателя. Всичко над чистата стойност на получената сума
(главницата) от 1200 лева е платено при изначална липса на основание с оглед
недействителността на договора, поради което подлежи на връщане.
В настоящия случай по безспорен начин се установява характера на
правоотношенията между страните. Ищецът е изпълнил поетите задължения
съгласно договора, като е заплатил на заемодателя всички дължими по
договора суми, ведно с възнаградителната лихва, начислената такса за
разглеждане на кредита и неустойка.
От приетата съдебносчетоводна експертиза, се установяват фактите и
обстоятелствата, описани в исковата молба.
По изложените съображения, съдът намира, че исковата молба е
основателна и следва да бъде уважена. При този изход на делото, ответникът
следва да заплати на ищеца направените разноски по делото.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за недействителен сключения между ВИВА КРЕДИТ
АД, вписано в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с
нестопанска цел с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление в
***, представлявано от К.И.К. и П. Д. А., ЕГН **********, с постоянен
адрес в ***, Договор за потребителски кредит № ********** от
01.06.2022 г. , на основание чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 и
чл. 19 от ЗПК.
ОСЪЖДА, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, ВИВА
КРЕДИТ АД, вписано в Търговския регистър и регистъра на
юридическите лица с нестопанска цел с ЕИК **********, със седалище и
адрес на управление в ***, представлявано от К.И.К., да заплати на П. Д.
А., ЕГН **********, с постоянен адрес в ***, следните суми, които са
недължимо платени по Договор за потребителски кредит № **********
от 01.06.2022 г.:
5
1. 123.60 лева - договорна/ възнаградителна лихва по чл. 2, ал. 5
от Договор за потребителски кредит № ********** от 01.06.2022 г., за
периода от 01.07.2022 г. до *** г.;
2. 431.75 лева - такса за експресно разглеждане по чл. 1, ал. 3 от
Договор за потребителски кредит № ********** от 01.06.2022 г., за
периода от 01.07.2022 г. до *** г.;
3. 287.85 лева - неустойка за непредоставено обезпечение по чл. 4
от Договор за потребителски кредит № ********** от 01.06.2022 г., за
периода от 01.07.2022 г. до *** г.;
4. Законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване
на исковата молба до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78 ГПК, ВИВА КРЕДИТ АД, вписано в
Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска
цел с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление в ***,
представлявано от К.И.К., да заплати П. Д. А., с ЕГН **********, с
постоянен адрес в ***, чрез адв. В. Б. Б. от САК, преупълномощен от
Адвокатско дружество „***", рег. по ф.д. № *** по описа СГС, с
БУЛСТАТ № **********; Съдебен адрес за получаване на призовки,
съобщения и уведомления: ***, ***, ***; направените разноски по
делото в общ размер на 2250 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Плевен, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6