Решение по дело №220/2022 на Административен съд - Видин

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно -процесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 211 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано е по жалба на К.М.А. - младши автоконтрольор - I степен в сектор „Пътна полиция“ при отдел „Охранителна полиция“ към ОДМВР- Видин срещу Заповед рег. № 368з-1750/12.09.2022г. на Директор на ОД на МВР Видин, с която на основание 194, ал.2, т.1 вр. чл. 197, ал. 1, т. 3 вр. чл.200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца.

В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на оспорената заповед като постановена в нарушение на процесуалния и материалния закон, както и в противоречие с предвидената от закона цел. Поддържа се незаконосъобразност на оспорената заповед поради неспазване на установената форма, несъответствие на правната квалификация на нарушението с фактическото описание на деянието, неточно посочване на нарушението. Претендират се разноски.

Ответникът по жалбата, чрез процесуалния си представител, оспорва същата, като неоснователна. Иска се от Съда да отхвърли жалбата, като неоснователна. Претендира разноски.

Административен съд Видин, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства в тяхната цялост съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят А. заема длъжността - младши автоконтрольор - I степен в сектор „Пътна полиция“ при отдел „Охранителна полиция“ към ОДМВР Видин. Със заповед - 368з- 315/17.02.2022 г. във връзка с писмо № 7855р - 489/19.01.2022 г. по описа на ДВС срещу държавния служител е образувана дисциплинарната преписка, като е разпоредено извършване на проверка. В изпълнение на заповедта комисията е започнала проверка. Резултатите от проверката са обективирани в обобщена справка рег. № 953р-3114/17.06.2022г. и становище рег. № 953р-3906/01.08.2022г. по описа на ПП при ОДМВР Видин.  Фактите в справката са подробно описани и по тях не се спори, поради това не е нужно да бъдат преповтаряни. Комисията е счела, че с действията си служителя е нарушил чл.10 от указанията за работа със система за видеонаблюдение, монтирани в служебните автомобили на ПП, утвърдени с МЗ № 8121з-731/15.07.2020 г., което съставлява дисциплинарно нарушение по смисъла на 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР, пр. 2 /дисциплинарни нарушения са: неизпълнение на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи/. Комисията предлага за неизпълнение на служебните задължения да се наложи наказание порицание, съгласно чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР. Спазена е процедурата по налагане на дисциплинарно наказание.

По делото е разпитан св.И.Е.Г., който сочи, че той е бил в наряд с жалбоподателя. Не е видял предмети пред камера 2, а и нейното местоположение е такова, че каквото и да се сложи пред нея ще падне, тъй като няма как да се закрепи, диода сигнализиращ, че камерата работи е светел. Служителите няма как да разберат дали камерата записва или не.

Разгледана по същество, жалбата е основателна поради следните съображения:

Оспорената заповед е издадена от Директора на ОД на МВР Видин, поради което съдът приема, че заповедта е издадена от лице, заемащо ръководна длъжност по смисъла на чл. 204, т. 4 от ЗМВР, поради което същият е компетентен да налага дисциплинарни наказания по чл. 197, ал. 1, т. 1-3 от ЗМВР за служителите в ръководеното от него управление.

Заповедта е издадена в предвидената от закона форма и при спазване на административно производствените правила. Дисциплинарната отговорност е реализирана в сроковете по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР - не по - късно от два месеца от откриване на нарушението и не по - късно от една година от извършването му. Дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя по силата на чл. 196, ал. 1 от ЗМВР, като съгласно ал. 2 на чл. 196 от ЗМВР дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган. Спазено е императивното изискване на чл. 206, ал. 1 ЗМВР дисциплинарно наказващият орган преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения, освен когато по зависещи от държавния служител причини той не може да бъде изслушан или да даде писмени обяснения.

Оспорената заповед е издадена в противоречие с материално правните норми. Съгласно чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР дисциплинарните нарушения се изразяват в неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители.

В оспорената заповед се твърди, че жалбоподателят не е спазил разпоредбите, посочени в раздел II, 10 на "Указания за работа на полицейските служители със системите за аудио и видеонаблюдение, монтирани в служебните автомобили на "Пътна полиция". Технически характеристики и правила за работа", утвърдени със заповед с рег. № 8121з-731 от 15.07.2020 г., а именно: "не се допуска поставянето на вещи и предмети върху арматурното табло".

Целта на тези разпоредби е да се осигури наблюдение в реално време на действията на полицейските служители при изпълнение на функционалните им задължения по контрол на движението. Съгласно Указанията, наблюдението се осъществява чрез монтирана в служебния автомобил система за видео-наблюдение, представляваща комплекс от компоненти, сред които и 3 броя камери, заснемащи областта пред и зад превозното средство, както и в купето на автомобила. С цел обезпечаване на това наблюдение, разпоредбата на чл. 7 от Указанията въвежда задължение към служителите от наряда да не поставят прегради пред камерата, монтирана на арматурното табло на автомобила, а разпоредбата на чл. 10 забранява поставянето на вещи и предмети върху арматурното табло на автомобила. Анализът на разпоредбите показва, че нарушаването на тези разпоредби може да се извърши само чрез действие - съзнателно, целенасочено поведение на служителя, насочено към закриване на видимостта. В заповедта е описано, че деянието е извършено чрез бездействие.

От събраните по делото доказателства не се установява жалбоподателят да е извършил нарушенията, за които е бил наказан, а именно да е поставил предмет, с който да се закрива камера 02. В протокола за преглед на видеофайловете и в справката от работата на комисията се твърди, че не се вижда кой поставя и кой премахва неустановен предмет на камера 02 разположена в купето на автомобила. Говори се безадресно в оспорената заповед за закриване на камерата, без обаче да се индивидуализира кой я е закрил. Следователно не е доказано по несъмнен начин извършването на дисциплинарно нарушение от страна на жалбоподателя. Не е доказано наличието на фактическо основание за налагане на дисциплинарно наказание, поради което оспорената заповед е постановена в противоречие с относимите материалноправни норми.

Дисциплинарната отговорност е лична, съгласно  чл. 194, ал. 4 от ЗМВР и всеки държавен служител отговаря за своите действия или бездействия, извършени виновно и в нарушение на заповед на министъра на вътрешните работи и свързани със заеманата длъжност. В конкретният случай няма разграничение между действията на жалбоподателя и другия служител, който е бил в наряд с него, поради което остава неизяснено кой какво точно е извършил.

Във връзка с гореизложеното, съдът намира, че оспорената заповед е незаконосъобразна и следва да се отмени. С оглед изхода от делото и направеното искане от процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на разноски същото като основателно и доказано в размер на 500 лева следва да се уважи и да бъде осъдена ОД на МВР Видин да заплати на жалбоподателя тази сума. Направеното възражение за прекомерност от процесуалния представител на ответника е неоснователно и следва да се остави без уважение, тъй като претендираното адвокатско възнаграждение е почти на минимално определеното съгласно чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения при процесуално представителство по административни дела.

Воден от горното, Съдът

 

                                          Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Заповед рег. № 368з-1750/12.09.2022г. на Директор на ОД на МВР Видин, с която на К.М.А. на основание 194, ал.2, т.1 вр. чл. 197, ал. 1, т. 3 вр. чл.200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца.

ОСЪЖДА Директора на ОДМВР Видин да заплати на К.М.А. *** разноски за производството в размер на 500 лева, представляващи изплатено адвокатско възнаграждение за защита по делото.

Решението е окончателно.

 

Съдия: