РЕШЕНИЕ
№ ....................
гр. София, 28.01.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 4 състав, в публичното
съдебно заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАЛИНА АНАСТАСОВА
при
участието на секретаря Ива И., като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 14610 по описа за 2016 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищцата К.Й.И.
е предявила осъдителен иск срещу ЗД „Е.Р.“
ЕАД с правно основание § 22 от ПРЗ на КЗ, вр. с чл. 226, ал. 1 от КЗ
(отм.) във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Подържа
твърдения, че на 10.07.2014 г., около 14,00
часа, в гр. София, на бул. „Възкресение“, в района на ул. „Освобождение“, Л.Г.С.
управлявала лек автомобил марка „Фолксваген“ модел „Бийтъл“ с рег.№ *******с
посока на движение от ул. „Вардар“ към бул. „Акад. Иван Е. Гешов“. В нарушение
на правилата за движение по пътищата направила маневра – навлизане в съседната
пътна лента и не пропуснала попътно движещия се в нея лек автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Пасат“ с рег. № *******, с който реализирала ПТП.
Вследствие на удара, автомобилът се отклонил вляво и ударил предпазен пешеходен
парапет и стоящата зад него на трамвайна спирка на Център за градска мобилност
№ 2098 ищца.
За ПТП бил съставен Констативен протокол за пострадали лица №
К-735/10.07.2014 г. Образуваното досъдебно производство № ЗМ 1341/2014 г. по
описа на РТП-СДВР, пр.пр.№ 31590/2014 г. по описа на СРП във връзка с пътното
произшествие е било прекратено с определение от 15.09.2016 г. по изрично изразена
от нея воля /на основание чл.343а, ал.2 НК/
Излага, че незабавно след ПТП била откарана в Травматологичната клиника на
ВМА. След направени изследвания се установило, че в резултат на злополуката,
ищцата получила „двуглезенно счупване на
дясната подбедрица и охлузвания по десния долен крайник“. Пострадалата е
била приета за лечение и по спешност е извършена открита репозиция на фрактурата
с поставяне на метална остеосинтеза и медикаментозно лечение. На 25.08.2014 г.
отново е приета в болница за втора оперативна интервенция за изваждане на
остеосинтетичния материал.
Излага, че последвал дълъг възстановителен период, а получените телесни
увреждания ѝ причинили силни болки и страдания, и до настоящия момент
била лишена от пълноценен живот. Твърди, че след злополуката имала усещането,
че е непълноценна, изпитвала безпокойство и страх от автомобили.
Твърди, че към момента на ПТП за лекия автомобил марка „Фолксваген“, модел
„Бийтъл“, с рег. № *******е налице валидно застрахователно правоотношение по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, полица № 0911400105900,
със срок на валидност от 12.04.2014 г. до 12.04.2015 г. при праводателя на ответника – „ХДИ З.“ АД.
Поради това,
според ищцата следва да бъде ангажирана отговорността на застрахователя –
ответник за причинените ѝ неимуществени вреди, които са в пряка
причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП и последиците от него.
Предвид
изложеното моли съда да осъди ответното дружество да ѝ заплати на
основание § 22 от ПРЗ на КЗ вр. с чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ застрахователно
обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 60000,00 лв., ведно
с обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху
главницата от датата на ПТП – 10.07.2014 г. до окончателното ѝ изплащане.
Претендира сторените по делото разноски.
Ответникът ЗД
„Е.Р.“ ЕАД оспорва иска по основание и размер. Не оспорва наличието
на застрахователно правоотношение по застраховка ГО за лекия автомобил „Фолксваген“, модел „Бийтъл“ по цитираната полица. Оспорва
изложените правни и фактически доводи в исковата молба в т.ч. и изложените
досежно механизъм на ПТП, вина на водача на лекия автомобил, настъпване на
описаните вреди – неимуществени и причинна връзка между тях и ПТП. Твърди, че
вина за ПТП носи и водачът на другия автомобил – участник в ПТП, като излага
подробни правни и фактически доводи за това. Оспорва като завишена по размер
претенцията за неимуществени вреди с излагане на съображения, че същата не
съответства на принципа за справедливост. Претендира разноски.
Ищцата
в допълнителна искова молба взема становище по отговора на ответника, като
счита възраженията за неоснователни.
Ответникът в
допълнителен отговор на исковата молба поддържа отговора и оспорва
допълнителната искова молба.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и
след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите
на чл. 235 ГПК, намира от фактическа страна следното:
Предявен е
иск с правно основание § 22 от ПРЗ на КЗ вр. чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./ вр. чл.45
от ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на застрахователно обезщетение за
причинени на ищцата неимуществени вреди в размер на 60000,00 лв., представляващи
болки и страдания в резултат на травматични увреждания: „двуглезенно счупване на дясната подбедрица и охлузвания по десния долен
крайник“, причинени от настъпило застрахователно събитие – ПТП, станало на
10.07.2014 г. около 14.00 часа в гр. София на бул. „Възкресение“, в района на
кръстовището с ул. „Освобождение“, по вина на водача на лек автомобил марка „Фолксваген“,
модел „Бийтъл“ с рег.№ *******- Л.Г.С., ведно с обезщетение за забава в размер
на законната лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД върху главницата от датата на ПТП – 10.07.2014
г. до окончателното изплащане на вземането.
Чрез
констативен протокол за ПТП № К – 735 от 10.07.2014 г., протокола за оглед на
местопроизшествие, което е запазено, констатациите на САТЕ, изготвена от вещото
лице инж. Г., както и от показанията на разпитаните в производството свидетели А.И.
и Л.С., преценени с оглед на разпоредбата на чл. 172 от ГПК /свидетелите са
водачите, участвалите в ПТП/, се установи следният механизъм на ПТП: на 10.07.2014 г., около 14,00 часа, в гр. София, по бул. „Възкресение“ в
посока бул. „Акад. Иван Гешов“, попътно един зад друг се движели лек автомобил
марка „Фолксваген“ модел „Бийтъл“ с рег. № *******, управляван от Л.Г.С. в
средната пътна лента за движение, със скорост от около 35 км/час. В същата
посока, в лявата пътна лента на близко разстояние, със скорост от около 50
км/час се движел лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“ с рег. № *******,
управляван от А.Г.И.. При наближаване на кръстовището с ул. „Освобождение“,
водачът на лек автомобил марка „Фолксваген“ модел „Бийтъл“ отклонила
управлявания от нея автомобил наляво, за да се престрои в най-лявата пътна
лента, където движещият се с по-висока скорост лек автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Пасат“ я настигнал и с догонващ удар блъснал с предната си
дясна част лявата задна част на стоящия пред него автомобил. Лекият автомобил
марка „Фолксваген“ модел „Бийтъл“ продължил движението си напред и след около
28-29 метра спрял движението си след ул. „Освобождение“, а лекият автомобил
марка „Фолксваген“, модел „Пасат“ се отклонил наляво и с лявата си странична
част се блъснал в тръбно-решетъчния метален предпазен парапет на трамвайната
спирка. Пострадалата К.И., която чакала на трамвайната спирка, получила
индиректен удар от деформиралите се метални платна. Съгласно заключението на
вещото лице, което съдът кредитира като компетентно изготвено и безпристрастно,
се установи, че ударът между двата
автомобила, както и последвалият удар на автомобила марка „Фолксваген“, модел
„Пасат“ в предпазните платна на оградата, са били непредотвратими. Според
експерта причината за настъпване на ПТП
са професионалните умения на водача на лекия автомобил марка „Фолксваген“ модел
„Бийтъл“ и обстоятелството, че С. е предприела маневра за навлизане в съседната
лента за движение без да се убеди, че е безопасно.
Както се
установява от констатациите на приетите по делото СМЕ, изготвена от вещото лице
д-р Е.К. – хирург, ортопед-травматолог, както и представените по делото писмени
доказателства – епикриза № 20473 от 2014 г. и епикриза № 24348 от 2014 г., в
резултат на удара при ПТП на ищцата било причинено следното травматично
увреждане: „двуглезенно
счупване на дясната подбедрица и охлузвания по десния долен крайник“.
Медицинска помощ пострадалата е получил в спешно отделение на ВМА – гр.
София, където е приета за лечение за периода от 10.07.2014 г. до 16.07.2014 г.
и повторно за отстраняване на супрасиндесмален винт в периода от 25.08.2014 г.
до 28.08.2014 г.
От заключението се установява, че лечението на травматичното увреждане е
било извършено по спешност, оперативно, като е извършена кръвна репозиция на
фрактурата и метална остеосинтеза със семитубуларна плака, винт и зашиване на
делтоидната връзка.
След първите 15-20 дни, когато започва процесът на зарастване на счупените
кости, болките и страданията са били с по-голям интензитет, като във времето
постепенно са намалявали. Според заключението такъв вид травматологична увреда
зараства за около 75 дни, през които е нужно ползване на помощни средства, след
което е необходимо провеждане на рехабилитационни процедури за раздвижване на
глезенната става за период от около 2-3 месеца.
Според експерта при такъв вид травматични увреждания, когато лечението е
оперативно, възстановяването на глезенната става е напълно анатомично, като е
възможно впоследствие да настъпят дегенеративни промени – ошипяване с
напредване на възрастта. При промяна на времето и по-продължително натоварване
е възможно да настъпят болеви симптоми, които да се овладеят с медикаменти и
физиотерапия.
Чрез събраните в производството гласни
доказателства от показанията на свидетеля М.А.И., преценени съобразно указаното
в чл. 172 ГПК /свидетелката е дъщеря на ищцата/, се установява, че непосредствено
след травматичното увреждане, получено при инцидента, ищцата изпитвала силни
болки и била стресирана. След като била изписана от болницата се нуждаела от
помощ при излизането, като ползвала помощни средства при задоволяване на
ежедневните си физиологически нужди. Затрудненията ѝ с обслужването
продължили около половин година, а към момента изпитвала притеснение и страх да
излиза сама.
Между страните не се спори, а и се установява
чрез представената молба-претенция с вх. № 5450 от 04.11.2014 г., че ищцата,
чрез упълномощения си адвокат, е предявила пред застрахователя доброволна
претенция за заплащане на застрахователно обезщетение за неимуществените вреди,
претърпени вследствие на инцидента.
В
производство не е спорно между страните, че към момента на ПТП – 10.07.2014 г. за
лекия автомобил марка „Фолксваген“, модел „Бийтъл“
с рег. № *******е
налице задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ по полица № 0911400105900 с покритие от 12.04.2014 г. до 12.04.2015 г., по която
отговорност носи ответното дружество.
Други релевантни за спора доказателства не са представени.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
За да бъде
успешно проведен прекият иск по чл. 226 ал.1 от КЗ /отм./, следва да бъдат установени
фактите, релевантни досежно осъществяването на ФС на института на непозволеното
увреждане, включващ кумулативно следните елементи: 1. деяние (действие или
бездействие), 2. противоправност на деянието, 3. вреда, реално претърпяна, 4.
причинно-следствена връзка между претърпяната вреда и деянието, 5. вина на
дееца, която се предполага до доказване на противното и наличието на валидно,
действително застрахователно правоотношение по договор за застраховка по риска
„гражданска отговорност”, сключен досежно МПС, с което е причинено процесното
ПТП и застрахователното дружество.
Съдът
намира, че сочените предпоставки се установиха, чрез обсъдените и събрани в
производството доказателства. Установи се, че вредите, чиято обезвреда се
претендира са в причинно – следствена връзка с противоправното деяние на водача
на лекия автомобил марка „Фолксваген“ модел „Бийтъл“ Л.Г.С. и с
причиненото от това застрахователно събитие травматично увреждане: „двуглезенно счупване на дясната подбедрица и охлузвания
по десния долен крайник“ на
ищцата К.Й.И..
Чрез
констативен протокол за пътно-транспортното произшествие, съставен от органите
на МВР в кръга на възложените им служебни задължения се установяват участниците
в станалото ПТП и обстоятелствата, че във връзка с него на пострадалата
пешеходка са причинени травматични увреждания. Съставеният официален
свидетелстващ документ по силата на чл. 179, ал. 1 ГПК обвързва съда с
материална доказателствена сила относно авторството на материализираното в
съдържанието му изявление на длъжностното лице- съставител и относно самото
удостоверително изявление -обстоятелствата, които са установени от него и
волеизявленията, които са извършени пред него.
При
изследване механизма на ПТП, чрез събраните писмени доказателства, заключението
на САТЕ, както и показанията на двамата водачи, съдът намира, че се установи
противоправност в поведението на водача С., управлявала лекия автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Бийтъл“, изразяваща се в това, че същата е предприела
маневра „навлизане в съседната пътна лента“ без да се убеди, че маневрата е
безопасна и не е пропуснала пътното превозно средство, което се е движело по
нея. Съгласно чл. 25, ал. 2, изр. първо от ЗДвП при извършване на маневра,
която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът
е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея. В настоящият
случай, съдът намира за установено, че водачът Л.С. е нарушила сочената
разпоредба, което е довело до настъпване на ПТП, тъй като е навлязла в опасната
зона за спиране на лекия автомобил марка „Фолксваген“ модел „Пасат“, като е създала условия, при които сблъсъкът
както между двата автомобила, така и между автомобила марка „Фолксваген“ модел
„Пасат“ и страничните оградни платна, е бил непредотвратим. Ето защо съдът
счита за неоснователно възражението на ответника, че вина за настъпване на ПТП
и травматичното увреждане на пешеходката носи и водача И.. Соченото твърдения
категорично се опроверга от заключението на вещото лице по САТЕ, според което единствена
причина за настъпване на ПТП са действията, предприети от водача С., която е
имала възможност да възприеме попътно приближаващия в лявата пътна лента
автомобил поне в едно от огледалата за обратно виждане, но въпреки това е
предприела престрояване.
С оглед това,
съдът намира, че поведението ѝ е в противоречие с предписаното в
цитираните норми поведение и е противоправно, съгласно изискванията на чл. 45
от ЗЗД. В процеса не бе оборена презумпцията за виновност по чл. 45 от ЗЗД.
Ето защо,
съдът намира, че са налице всички елементи от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, ангажиращи имуществената деликтна отговорност на водача на лекия
автомобили по отношение на причинените на ищцата вреди от процесното пътно –
транспортно произшествие.
С имуществената
застраховка „Гражданска отговорност” се дава застрахователна закрила на
застрахования срещу риска да възникне в негова тежест отговорност за
непозволено увреждане към друго лице, а предназначението ѝ е да репарира,
в рамките на застрахователната сума, реално възникналите за третото увредено
лице вреди, за които съществува основание да бъде ангажирана гражданската
отговорност на застрахования делинквент. По тази причина непозволеното
увреждане е елемент от фактическия състав на застрахователното събитие и
последното ще е налице само дотолкова, доколкото е осъществен деликт, като
съгласно ППВС № 7/77 г. от 04.10.78 г. отговорността на застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност" е функционална, тъй като е
обусловена от отговорността на самия застрахован.
Предвид
гореизложеното, и доколкото между страните е безспорно наличието на валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“, съдът
намира, че ответното дружество отговаря по предявения иск.
В тежест на ищцата бе за докаже настъпването на
неимуществените вреди, свързани с претърпените болки и страдания от
травматичните увреждания във връзка с ПТП.
Неимуществените
вреди са последиците от засягането на блага, които са предмет на субективни
права, в това число и права върху телесния и духовния интегритет. Съгласно чл.
52 от ЗЗД обезщетението следва да бъде определено съобразно принципа на
справедливостта. Въпреки липсата на възможност за съпоставяне между
претърпените болки и страдания и паричната престация, законодателят е дал
възможност на увредения да претендира парично обезщетение за неимуществени
вреди, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е
справедливият размер на това обезщетение. Съдебната практика приема като
критерий за определяне на справедлИ.обезщетение житейски оправданото и
утвърденото в практиката обезщетение за аналогични случаи, но съобразено с
конкретния случай. За да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от
деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на
моралните вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията,
интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, дали същите
продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и
общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния
етап от развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените
лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, означава да бъде
определен от съда онзи точен, според съществуващата в страната икономическа
обстановка, паричен еквивалент, на всички понесени от конкретното увредено лице
емоционални, физически и психически болки, неудобства и сътресения, които
съпътстват живота му за определен по-кратък или по-продължителен период от
време.
Видно от доказателствата по делото, в резултат на
пътно-транспортното произшествие, станало на 10.07.2014 г., на ищцата са били
причинени описание в медицинските документи травматични увреждания: „двуглезенно счупване на дясната подбедрица и охлузвания по десния долен
крайник“.
Причиняването
на тези травми и лечението им са създали болки и страдания на ищцата, които в началото са били с по-голям интензитет. След произшествието пострадалата
е била на болнично лечение от 10.07.2014 г. до 16.07.2014 г., когато ѝ е
извършено открито наместване на счупения долен крайник с остеосинтетичен
материал. В периода от 25.08.2014 г. до 28.08.2014 г. ищцата отново е била
приета в болница за изваждане на остеосинтетичния материал, като от
заключението на вещото лице се установява, че обичайният възстановителен период
при подобни вътреставни счупвания е около 75 дни. По делото няма медицински
данни възстановителният период при ищцата да е продължил повече от обичайното,
като не се установява да са налице усложнения. В периода на възстановяването се
е налагало да ползва помощни средства при придвижване и посрещане на битовите
си нужди, което се потвърждава и от показанията на разпитаната свидетелка, с
която живеят в едно домакинство. От събраните доказателства се установява и че
след ПТП ищцата е станала напрегната и изнервена.
Предвид
възрастта на пострадалата – 66 навършени години към датата на ПТП,
продължителността на периода на възстановяване, интензитетът на физическите
болки, характерът на травмата - счупване на глезена, от която ищцата е била затруднена
в движението за период от около 3 месеца, през което време на възстановяване е
имала нужда от чужда помощ, стресът, причинен от произшествието и евентуалните
последици, които травмата може да има за пострадалата с оглед отбелязаните в
епикризите придружаващи заболявания, болките и неудобство от невъзможността да
се обслужва сама, съдът намира, че следва да определи справедлив размер
на обезщетението за претърпените неимуществени вреди, причинени от увреждането,
предмет на разглеждане по настоящото дело, съгласно чл. 52 от ЗЗД – сумата от 20000,00
лв. При определяне размера на обезщетението следва да се вземе предвид, че ищцата
не проведе доказване на твърдените факти, че е налице необичайно дълъг период
на възстановяване, както и емоционален дискомфорт с интензитета, описан в
исковата молба.
С оглед изложеното за разликата над сумата от 20000,00
лв. до пълния предявен размер от 60000,00 лв., съдът намира претенцията за
неоснователна и като такава, същата следва да бъде отхвърлена.
Съдът достигна до посочените изводи и при съобразяване
лимитите на застрахователните суми за неимуществени вреди, които са увеличавани
почти ежегодно и от 25 000 лв. за всяко събитие, са достигнали до 700 000 лева
за всяко събитие, при едно пострадало лице и до 1 000 000 лева - при две и
повече пострадали лица, приложими до 01.01.2010 г. След тази дата са определени
значително по-високи размери на застрахователните суми по застраховка
"Гражданска отговорност” на автомобилистите, съгл. § 27 ПЗРКЗ и чл. 266 КЗ
/отм./. В този смисъл е и постановеното РЕШЕНИЕ № 73 от 27.05.2014 Г. по Т. Д.
№ 3343/2013 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС. Настоящият състав споделя напълно
изразеното в цитирания случай становище, че независимо от функционално
обусловената отговорност на застрахователя от отговорността на прекия
причинител на застрахователното събитие, при определяне на дължимото
застрахователно обезщетение би следвало да се отчитат в пълна степен и
конкретните икономически условия, а като ориентир за размерите на обезщетенията
би следвало да се вземат предвид и съответните нива на застрахователно покритие
към релевантния за определяне на обезщетението момент.
С оглед частичната
основателност на главния иск следва да бъде уважена и заявената акцесорна
претенция за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва по
чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Съгласно
разпоредбата на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, при задължения от непозволено увреждане
длъжникът се смята в забава и без покана, считано от деня на увреждането.
Доколкото отговорността на застрахователя е функционално обусловена от
отговорността на деликвента, разпоредбата на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД ще следва да
се приложи и по отношение на застрахователя. Обезщетение за забава в
размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД върху претенцията за
неимуществените вреди следва да бъде присъдено от датата на ПТП – 10.07.2014 г.
По отношение
на разноските:
Ищцата е сторила разноски за депозит за призоваване на
свидетел в размер на 30 лв. (л. 93), за депозит за СМЕ и САТЕ в размер съответно
на 300 лв. и 350 лв. (л. 94 и 99). С оглед уважената част от иска следва да
ѝ бъде присъдена сумата от 226,67 лв.
Съгласно направеното искане в списъка на лист 111, в полза
на процесуалния представител на ищцата, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и чл. 38
от ЗА, следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение, тъй като по делото е
налице доказателство за осъществяване на основанията по чл. 38, ал. 1, т. 1-3
ЗА за безплатна правна помощ (договор за правна помощ и съдействие № 679749 от 20.10.2016
г. на лист 73). Дължимата сума е в размер на 776,67 лв., съразмерно на
уважената част от иска, изчислена върху заявената претенция във основа на
минималното адвокатско възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 от 9
юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, което с
оглед цената на иска, е 2330,00 лв. без ДДС, тъй като по делото не е
представено доказателство за регистрация на адвоката по ЗДДС.
Ответникът е
направил искане за присъждане на описаните в списъка по чл. 80 от ГПК на лист
112 разноски за депозит за призоваване на свидетел в размер на 30,00 лв. (лист 89),
освен това е заявил и претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно
разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), в полза на
юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. Заплащането на правната помощ е съобразно
вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет по предложение на НБПП. Съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата
за заплащането на правната помощ, за защита по дела с определен материален
интерес възнаграждението е от 100 до 300 лв. Предвид фактическата и правна
сложност на делото, както и с оглед обстоятелството, че съдът е ограничен до
определените в наредбата суми с оглед техния максимум, а не минимум, определя
възнаграждение за юрисконсулт в размер на 300 лв., съобразно чл. 25, ал.
1 от Наредбата за заплащането на правната помощ. С оглед изложеното, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответната страна има право на разноски,
съответни на отхвърлената част от иска, в размер на 220,00 лв.
Ответникът
следва да заплати в полза на СГС, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, сумата от 800,00
лв., представляваща държавна такса, дължима върху уважената част от иска.
Мотивиран от
горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗД „Е.Р.“ ЕАД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление ***, да заплати на К.Й.И., ЕГН **********, с адрес ***,
на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, сумата от 20000,00 (двадесет хиляди) лева - застрахователно обезщетение за
претърпени неимуществени вреди - болки и страдания от травматично увреждане „двуглезенно
счупване на дясната подбедрица и охлузвания по десния долен крайник“, настъпило вследствие на пътно-транспортно произшествие, станало на 10.07.2014
г., около 14.00 часа в гр. София на бул. „Възкресение“, в района на
кръстовището с ул. „Освобождение“, по вина на водача на лек автомобил марка „Фолксваген“,
модел „Бийтъл“ с рег.№ *******- Л.Г.С., чиято гражданска отговорност е
застрахована съгласно полица № 09114001059000 при праводателя на ответника „ХДИ
З.“ АД, ведно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от датата на
ПТП – 10.07.2014 г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, за разликата над 20000,00
лв. до пълния предявен размер от 60000,00 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗД „Е.Р.“ ЕАД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление ***, да заплати на К.Й.И., ЕГН **********, с адрес ***,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 226,67 лв. – разноски за тази инстанция.
ОСЪЖДА ЗД „Е.Р.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление ***, да заплати на адвокат И. И.Ц., Софийска адвокатска колегия, с личен
номер *********, с адрес на кантората в гр. София, ул. „*******, на основание
чл. 38 от Закона за адвокатурата, сумата от 776,67 лв. - адвокатско
възнаграждение за тази инстанция.
ОСЪЖДА К.Й.И., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на ЗД
„Е.Р.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 220,00 лв. – разноски за тази инстанция.
ОСЪЖДА ЗД „Е.Р.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление ***, да заплати по сметка на Софийски градски съд, на основание чл.
78, ал. 6 ГПК, сумата от 800,00 лв., представляваща държавна такса, дължима
върху уважената част от иска.
Решението може
да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
СЪДИЯ: