РЕШЕНИЕ
№ 1649
гр. Бургас, 24.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА
при участието на секретаря ЖАСМИНА Н. СЛАВОВА
в присъствието на прокурора В. К. Н.Р. Т. П.
като разгледа докладваното от ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА Гражданско дело
№ 20232120102605 по описа за 2023 година
Производството е образувано по исковата молба на Н. А. Д., с ЕГН **********, с
постоянен адрес гр. Бургас, к-с **** и настоящ адрес: с. ***, общ. С., ул. ****, чрез адв. К.
К. от БАК срещу Прокуратура на Република България, с адрес гр. София, с адрес: бул. ***,
представлявана от и.ф. Главен прокурор ***, с която се претендира осъждане на ответника
да заплати на ищеца сумата от 5 000 лв. представляващи обезщетение за причинени
неимуществени вреди, вследствие воденото срещу него наказателно производство в
резултат на повдигнато срещу Д. обвинение в извършване на престъпление, по което е
прекратено наказателното производство, ведно със законната лихва, считано от датата на
влизане в сила на определението за прекратяване на наказателното производство до
окончателното изплащане на задължението, сумата от 400 лева, представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в заплатеното от Д.
адвокатско възнаграждение за водене и защита по ДП № 4635 ЗМ-28 от 12.02.2017г. по
описа на РУ МВР П. и по ВНОХД № 962/2020г. по описа на БОС, ведно със законната
лихва, считано от датата на влизане в сила на определението за прекратяване на
наказателното производство до окончателното изплащане на задължението, както и
направените от ищеца в настоящото производство разноски.
В исковата молба се твърди, че ищецът е привлечен като обвиняем по ДП № 4635
ЗМ-28 от 22.02.2017 год. по описа на РУ МВР П. за това, че на 22.02.2017 год., около 20.00
часа, в с. ***, област Бургас, пред магазин за хранителни стоки „П**”, чрез нанасяне на удар
1
с бокс в областта на лицето, причинил на С.Г.И. с ЕГН **********, средна телесна повреда,
изразяваща се в травматична луксация на горни четири резеца, трите от тях - 11, 12 и 21 от
втора степен, а 22 - от първа степен, травма на нервно съдовия сноп на луксираните зъби,
като травмата на зъбите се квалифицирала като водеща до трайно затруднение на дъвченето
във фазата на отхапване – престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 НК. За осъществяване на
защитата му по посоченото ДП, ищецът упълномощил адвокат и му заплатил
възнаграждение в размер на 300 лева. По повдигнатото обвинение е образувано НОХД №
5885/2017 г. на РС Бургас, като ищецът е оправдан. Присъдата е потвърдена от въззивния
съд с решение от 12.11.2019 г. Излага се, че вследствие искане на прокуратурата за
възобновяване на наказателното производство пред Апелативен съд – гр. Бургас е
образувано ВНОХД № 549/2019г. по описа на този съд. Съдът е приел, че са налице
основания за възобновяване на производството и е върнал делото на Бургаски окръжен съд,
където същото е образувано като ВНОХД № 962/2020г. За защитата по това дело ищецът
упълномощил адвокат, за което е заплатил възнаграждение в размер на 100 лева, съгласно
сключен договор за правна защита и съдействие. С присъда Бургаският окръжен съд е
отменил присъдата на БРС, оправдал е ищеца по първоначално повдигнатото обвинение и
го П**нал за виновен в извършеното от него по-леко престъпление – лека телесна повреда и
му наложил наказание “пробация”. Д. обжалвал присъдата пред ВКС, който поради наличие
на съществени нарушения на процесуалните правила отменил присъдата на БОС и върнал
делото за ново разглеждане на същия съд. Там делото е образувано като ВНОХД №
1197/2021г. и поради оттегляне на подадения от БРП протест наказателното производство
срещу лицето е прекратено с определение, влязло в сила на 04.02.2022г. Твърди се, че от
повдигнатото обвинение, за което е оправдан и впоследствие е прекратено наказателното
производство, ищецът е претърпял имуществени и неимуществени вреди. Затова претендира
заплащане на обезщетение в посочените размери. Ангажирани са писмени доказателства.
Направено е искане за допускане до разпит на един свидетел и за прилагане на НОХД №
5885/2017 г.на РС Бургас. Моли се за присъждане на направените по делото разноски.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от страна на
ответника - Прокуратурата на Република България, представлявана по право от прокурор
при Бургаска районна прокуратура, съгласно т.5 от ТР № 3/22.04.2004 г. по тълк.д. № 3/
2004 г. на ВКС, ОСГК, с който предявените искове се оспорват по основание и по размер.
Твърди се, че не е налице пряка причинно следствена връзка между действията на
Прокуратурата и претърпените от лицето неимуществени вреди, както и че липсват
доказателства за последните. Оспорва се претенцията и по размер, като се твърди, че
претендираното обезщетение е силно завишено. Оспорва се претенцията за обезщетение за
имуществени вреди, като се излага, че липсват доказателства за направени разходи за
адвокатски възнаграждения в наказателното производство. Затова се иска отхвърляне на
исковете. Ангажирани са писмени доказателства.
Предявеният иск е с правно основание чл. 2, ал. 1, т.3 ЗОДОВ.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
2
Безспорно по делото и видно от материалите по изисканото и приложено НОХД
5885/2017 г. на Бургаски районен съд, срещу ищеца Н. А. Д. е било повдигнато обвинение за
извършено престъпление с обвинителен акт по ДП 4635 ЗМ-28 от 2017 г. по описа на РУ
МВР – гр. П., за това, че на 22.02.2017 год., в с. ***, пред магазин за хранителни стоки
„П**”, чрез нанасяне на удар с бокс в областта на лицето, причинил на С.Г.И. с ЕГН
**********, средна телесна повреда, изразяваща се в травматична луксация на горни четири
резеца, трите от тях - 11, 12 и 21 от втора степен, а 22 - от първа степен, травма на нервно
съдовия сноп на луксираните зъби, като травмата на зъбите се квалифицирала като водеща
до трайно затруднение на дъвченето във фазата на отхапване – престъпление по чл. 129, ал.
2, вр. ал. 1 НК.
Лицето е привлечено като обвиняем на 02.08.2017 г., разпитан е като обвиняем в хода
на досъдебното производство, явил се е за привличане като обвиняем, за предявяване на
разследването на 30.08.2017 г. и разпит на 02.08.2017 г. В хода на НОХД 5885/2017 г. на
БРС с участието на ищеца са проведени множество открити съдебни заседания, като с
присъда от 23.04.2019 г. Н. А. Д. е П**нат на невиновен и е оправдан по повдигнатото
обвинение. Присъдата е потвърдена с решение от 12.11.2019 г., постановено по ВНОХД №
549/2019г. по описа на БОС. С искане на Главния прокурор на Република България до
Апелативен съд - Бургас делото е възобновено с мотив, че при постановяване на въззивното
решение са допуснати нарушения на материалния закон и на процесуалните правила.
Въззивното решение е отменено и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на
Бургаски окръжен съд. Въз основа на това в БОС е образувано ВНОХД № 962/2020г. по
описа на съда, по което са проведени четири открити съдебни заседания с участието на
ищеца и е постановена присъда, с която същият е оправдан по първоначално повдигнатото
обвинение, но е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 130, ал. 1 НК,
т.е. лека телесна повреда с причиняване разстройство на здравето на пострадалия. На Д. е
наложено наказание „пробация“ при следните пробационни мерки: задължителна
регистрация по настоящ адрес, с периодичност два пъти седмично за срок от една година;
задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година и
безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 200 часа годишно за една година.
Присъдата на БОС е обжалвана от ищеца пред ВКС, който приема, че при постановяването
са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, поради което я отменя и
връща делото на БОС за ново разглеждане от друг състав. В Окръжен съд е образувано
ВНОХД № 1197/2021г., по което са проведени две открити съдебни заседания. Във второто
проведено съдебно заседание на 21.01.2022г. прокуратурата е оттеглила подадения протест,
поради което с влязло в сила на 04.02.2022г. определение наказателното производство е
прекратено.
Видно от представените в кориците на наказателното производство доказателства
ищецът е заплатил по договор за правна помощ № ********** от 02.08.2017 г. (находящ се
на л. 204 в кориците на ДП № 4635 ЗМ-28 от 2017 г. по описа на РУ МВР – гр. П.), сумата от
300 лв. – адвокатско възнаграждение, както и сумата от 100 лв. по договор за правна помощ
№ ********** от 17.12.2017 г. (находящ се на л. 39 в кориците на ВНОХД 962/2020 г. по
описа на БОС).
С оглед посочената фактическа обстановка и като съобрази закона, съдът
намира за установено от правна страна следното:
Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на
граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на
престъпление, ако лицето бъде оправдано. В случая по делото е установено, че ищецът Н. А.
Д. е бил обвинен в извършване на престъпление по чл. 129, ал. 2 НК, като наказателното
3
производство срещу лицето е прекратено с окончателен акт, влязъл в сила на 04.02.2022г.
Следователно е налице незаконно повдигнато и поддържано обвинение против лицето,
осъществено с действията на прокуратурата, поради което следва да бъде ангажирана
отговорността на държавата за поправяне на претърпените от ищеца вреди, в следствие от
незаконното обвинение.
Въпреки дадените изрични указания по доказателствената тежест, от страна на ищеца
не са ангажирани никакви доказателства за вида и обема на претърпените вреди.
Действително по делото следва да бъдат взети предвид всички обстоятелства по чл. 52 ЗЗД,
а именно вида, характера, интензитета и продължителността на увреждането, отнесени към
тежестта на повдигнатото обвинение, продължителността на наказателното производство,
вида на взетата мярка за неотклонение, другите наложени на ищеца ограничения в рамките
на наказателното производство, както и цялостното отражение на предприетото срещу него
наказателно преследване. Същите обаче подлежат на пълно и главно доказване, като не
следва да се предполагат от съда, а да бъдат съобразени с личността на ищеца и конкретните
обстоятелства по делото. След като моралните страдания на лицето са недоказани, то съдът
приема, че същите са свързани единствено с обстоятелството, че Д., въпреки многократните
си предишни осъждания, които се установяват от приложената електронна справка за
съдимост, обичайно би претърпял стрес от повдигане на обвинението. Съдът отчита още и
факта, че ищецът не е бил предварително задържан, а по отношение на него е взета мярка за
неотклонение "подписка", както и че същият е бил оправдан още на първата инстанция, като
оправдателната присъда е била потвърдена от въззивната инстанция, въпреки многократните
последващи разглеждания на делото от различни състави на въззивния съд. На следващо
място, съдът взема предвид и общата продължителност на производството срещу лицето,
което е продължило пет години от привличането му като обвиняем на 02.08.2017 г. до
постановяване на определение за прекратяване на наказателното производство от въззивната
инстанция на 04.02.2022г.
С оглед изложеното, съдът достигна до извод за основателност на иска, като
справедливият размер на обезщетението възлиза на 500 лв. Посочената сума е съответна на
събраните доказателства за неимуществени вреди, свеждащи се единствено до дългата
продължителност на повдигнатото и поддържано обвинение. В останалата част, до пълния
заявен размер от 5000 лв., съдът намира, че претенцията е недоказана и неоснователна, тъй
като вредите са обусловени от личността на пострадалия, за което в случая не са ангажирани
никакви доказателства. В задължителната практика последователно се приема, че моралните
вреди са индивидуално определими, като противоречи на справедливостта присъждане на
парично обезщетение по-голямо от необходимото за преодоляването им от съответното
лице. /В този смисъл решение № 123/23.06.2013 г по гр. дело № 254/14 г на ВКС, ІІІ ГО/.
Следва да се отбележи още, че към датата на съдебното заседание лицето отново изтърпява
наказание “лишаване от свобода”, от което може да се съди за по-ниската степен от
обичайната в създадените у лицето чувства на притеснение и несигурност и накърнено
социално общуване. По тези съображения претенцията се явява частично основателна до
размера от 500лв. и следва да се отхвърли за горницата до 5000лв.
По отношение на претендираните имуществени вреди ищецът е ангажирал надлежни
доказателства за извършено плащане на сумата от 300 лв. по договор за правна помощ от
02.08.2017 г. и на сумата от 100 лв. по договор за правна помощ от 17.12.2017 г. С оглед на
изложеното искът за присъждане на обезщетение за претърпените имуществени вреди в
размер на 400 лв. следва да се уважи.
С оглед основателността на главните искове за заплащане на обезщетение и по
претенцията за мораторна лихва съдът съобрази, че определението за прекратяване на
4
производството е влязло в сила на 04.02.2022г., поради което ответникът е изпаднал в забава
и дължи обезщетение в размер на законната лихва, определено от съда върху сборната
главница на сумата от общо 117.87лв.
Предвид изхода от спора и съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника следва да
бъде възложено плащането на направените от ищеца разноски, съобразно уважената част от
исковете, а именно сумата от общо 125 лв. – адвокатско възнаграждение и държавна такса.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 ГПК, Бургаски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратура на Република България, с адрес гр. София, с адрес: бул. ***,
представлявана от и.ф. Главен прокурор Б.С. да заплати на Н. А. Д. с ЕГН **********, с
постоянен адрес гр. Бургас, к-с **** и настоящ адрес: с. ***, общ. С., ул. ****, чрез адв. К.
К. от БАК, сумата от 500 лв. (петстотин лева) представляващи обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в резултат на повдигнато и поддържано срещу Д. обвинение в
извършване на престъпление по чл. 129,ал. 2, вр. ал. 1 НК, за което наказателното
производство е прекратено, както и сумата от 400 лв. (четиристотин лева), представляващи
обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатено от Д. адвокатско
възнаграждение, от които 300 лева – адвокатско възнаграждение за водене и защита по ДП 0
49635 ЗМ-28 от 22.02.2017г. по описа на РУ МВР П. и 100 лева – адвокатско
възнаграждение за водене и защита по ВНОХД № 962/2020г. по описа на Бургаски окръжен
съд, както и лихва за забава върху главниците в размер на 117.87 лв. (сто и седемнадесет
лева и осемдесет и седем стотинки), считано от датата на влизане в сила на определението
за прекратяване на наказателното производство - 04.02.2022г. до подаване на исковата
молба, ведно със законната лихва върху главниците от подаване на исковата молба –
03.05.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 125 лв. (сто двадесет
и пет лева) – съдебно деловодни разноски, съобразно уважената част от исковете, като
ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за горницата над
500 лв. до пълния заявен размер от 5000 лв., като неоснователен.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5