Р Е Ш Е Н И Е
№ 282
20.04.2023 г., гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО, в публично
заседание на седми април две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Председател: Петър Вунов
секретар: Ангелина Латунова
прокурор:
като разгледа докладваното от
съдията Петър Вунов административно дело № 27
по описа за 2023 г. на Административен съд - Хасково, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 84, ал. 2, във вр. с чл. 70, ал. 1 от Закон за убежището и бежанците (ЗУБ).
Образувано е по жалба на Ш.Т.П. и У.Л.П., граждани на ЮАР, против Решение № УПХ-16/12.12.2022 г. и Решение № УПХ-17/12.12.2022 г., двете на Интервюиращ орган към Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ при МС), с които са отхвърлени молбите им за предоставяне на международна закрила.
Жалбоподателите,
чрез процесуалния им представител – адв. Т.Ч. ***, навеждат доводи за неправилност на обжалваните административни актове, тъй като били постановени при
съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречали
на материалноправни разпоредби. Твърди се, че били лишени от възможността да
участват ефективно в административното производство, което довело до
ограничаване на правото им на защита, тъй като преводачът не превел в цялост
съдържанието на отговорите, които давали пред интервюиращия орган. Това от своя
страна довело до неизясняване на реалната фактическа обстановка, касаеща всички
релевантни обстоятелства, свързани с подадените молби за предоставяне на
международна закрила. Освен това след приключване на интервюто те подписали
протокола, без изобщо да им бъде прочетено и преведено неговото съдържание. По
този начин били нарушени нормите
на чл. 34 и на чл. 36 АПК, както и на чл. 63а, ал. 9 ЗУБ. На следващо място органът не бил изпълнил задължението си по чл. 63,
ал. 3 ЗУБ да събере информация, свързана с общата обстановка в държавата
по произход. Поддържа се, че принадлежността на жалбоподателите към
европеидната раса, която била малцинство в страната по произход,
дискриминационното третиране към това малцинство, както и политическия призив
към масово им убиване, създавали основателни опасения от преследване от страна
на субектите, посочени в чл. 8, ал. 3, т. 1 и т. 2 ЗУБ, поради което те
отговаряли на критериите за предоставяне на статут на бежанец на основание чл.
8, ал. 4, ал. 5, т. 1 и т. 2 ЗУБ. По същите съображения се покривали критериите
по чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ.
Предвид изложеното
се иска да се отменят оспорените Решение №
УПХ-16/12.12.2022 г. и Решение № УПХ-17/12.12.2022 г., двете на Интервюиращ
орган към ДАБ
при МС и преписката да се върне за ново разглеждане и произнасяне от
административния орган.
Ответникът по жалбата – Интервюиращ
орган към ДАБ при МС, чрез процесуалния представител – старши юрисконсулт М.Х.,
счита, че тя е неоснователна, като излага подробни съображения за това в
писмени бележки, поради което моли да бъде отхвърлена.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните,
съобразно изискванията на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, във вр. с чл.
144 АПК, приема за установено от фактическа страна
следното:
С Молби от 21.11.2022
г. до ДАБ при Ш.Т.П. и У.Л.П. са поискали закрила
от Република България.
На следващия ден те са регистрирани съотв. с Регистрационен лист рег. № УП 25512/22.11.2022 г. и № УП 25513/22.11.2022 г. с горепосочените имена, гражданство - ЮАР, етническа принадлежност - други, родени в ЮАР, религия - ***, семейно положение – омъжена/женен.
На 21.11.2022 г. жалбоподателите са подали декларации за даване на съгласие ДАБ при МС да събира информация за тях и за обработване на пръстови отпечатъци, получили са Информация за обработване на лични данни за чужденци, търсещи международна закрила и за задълженията на чужденците, настанени в центрове на ДАБ; Указания относно компетентния орган по предоставяне на убежище, статут на бежанец и хуманитарен статут, пребиваване в Република България; относно правата и задълженията на чужденците, подали молба за международна закрила в Република България във връзка с чл. 29, ал. 1, т. 2 ЗУБ; относно реда за подаване на молба за международна закрила, за процедурата, която ще се следва, за правата и задълженията на чужденците, подали молба за международна закрила в Република България, ведно със Списък на организациите, работещи с бежанци и чужденци, подали молби за статут с приемни в ДАБ при МС, съставена им са ЕВРОДАК дактилоскопни карти.
С писма с рег. № УП25512/25.11.2022 г. и № УП25513/25.11.2022 г. Директорът на РПЦ – Харманли е изискал от Държавна агенция "Национална сигурност" писмени становища по постъпилите молби за закрила от чужденците.
Oт Протоколи с рег. № УП25512/06.12.2022 г. и рег.
№ УП25513/06.12.2022 г. се установява, че на същата дата са проведени
интервюта с Ш.Т.П. и У.Л.П., с цел да се изяснят причините, поради които са
напуснали страната си и са подали молби за закрила в Република България, в които
са посочили, че потвърждават всички данни, заявени от тях при регистрацията. Споделили
са, че напуснали легално ЮАР през 2004 г. и отишли в Англия за две седмици, а
оттам отпътували за Турция, където останали две години. През 2006 г. легално
заминали за Южна Корея, която напуснали през 2010 г. и легално заминали за
Оман. През 2017 г.
двамата
посетили България за втори път и закупили имот, намиращ се в с. Т., в близост
до гр. С., като останали в страната за две седмици, а след
това се върнали обратно в Оман. През месец април 2022 г. напуснали Оман и
отпътували за Грузия, където останали до месец септември 2022 г., а на
17.09.2022 г. влезли в Република България с редовно издадена виза от
българското посолство в Грузия. Преди това на няколко пъти правили опити да им
бъде издадена виза Д от българското посолство в Катар, но неуспешно, тъй като
трябвало да представят документ за съдимост от Южна Африка, а това отнемало
доста дълго време. От напускането им на ЮАР до сега три или четири пъти
пътували легално до държавата си на произход. По време на престоите им в Турция,
Южна Корея и Оман двамата работели като учители. Жалбоподателите не са
членували в политическа партия или организация и не са имали проблеми с
властите в страната си, не са били арестувани или осъждани в държавата си по
произход. Освен това лично не са имали проблеми заради изповядваната от тях
религия като *** – ***и или заради етническата им принадлежност към
европеидната раса. Преди да напуснат ЮАР съпрузите са имали работа там, като
към момента и двамата имат близки роднини в страната си. Заявяват и че освен в
България, не са подавали молба за закрила в друга държава, а на въпроса защо са
решили да напуснат ЮАР, са посочили няколко причини. Първата е свързана с икономическото
състояние на страната и високата престъпност там. Втората причина е
дискриминационното отношение към представителите на бялата раса, а третата е
здравословно състояние на Ш.Т.П.. Тя страдала от много рядка болест, при която
тялото й не произвеждало достатъчно вода и всичките й органи оставали сухи,
движела се трудно и започнала да има проблем с очите. Освен това имала киста на
епифизната жлеза, която оказвала влияние върху мозъка й. Лекарите й казали, че
ако остане в Южна Африка имало опасност да загуби зрението си. Добавя, че над ЮАР
имало озонова дупка, която с течение на времето се разширявала и това
допълнително влошавало здравословното й състояние. Чужденците заявяват, че
никога не биха се завърнали в Южна Африка поради здравословното състояние на съпругата,
а в България вложили всичките си спестявания в жилището и искали да останат, за
да развиват бизнес тук. Сочат и че ако напуснат България, няма къде да отидат поради
липса на нужните финансови средства.
Протоколите от
проведените интервюта са подписани от жалбоподателите, от интервюиращ орган и
от присъствалия преводач, като накрая е отразено и че
текстът им е проведен на разбираем за чужденеца английски език, без да са
съществували комуникативни пречки, добре разбират смисъла му и нямат възражения
по него.
В
административната преписка по издаването на оспорения акт са приобщени като
доказателства още: Справка вх. № МД – 823/12.12.2022 г. на Директора на
Дирекция „Международна дейност“ ДАБ при МС относно Република Южна Африка и
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 86, том II, рег. № 1804, дело № 225/2027 г. на Нотариус Мария
Динева.
С Решения № УПХ-16/12.12.2022 г. и № УПХ-17/12.12.2022 г., двете на
Интервюиращ орган към ДАБ при МС, поради липса на предпоставките по чл.
8 и чл. 9 и явна неоснователност на молбите им за предоставяне
на международна закрила, на основание чл. 70, ал. 1, във връзка с чл. 13,
ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ, същите са отхвърлени.
На 23.12.2022 г.
оспорените решения са връчени на жалбоподателите срещу подпис и с отбелязване,
че са запознати с тяхното съдържание на английски език, който разбират, а общата
им жалба срещу решенията е подадена по електронен път на 30.12.2022 г.
По делото са приети като писмени доказателства и: от жалбоподателите
- 8 бр. статии от електронни сайтове относно обстановката в
ЮАР, а от ответника – Справка вх. №
МД – 289/04.04.2023 г. на Директора на Дирекция „Международна дейност“ ДАБ при
МС относно Република Южна Африка.
При така
установената фактическа обстановка и като извърши на основание чл. 168, ал. 1 АПК проверка за законосъобразността на оспорените административни актове на
всички основания по чл. 146 АПК, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена
от надлежнo легитимирани лица, имащи правен интерес от оспорването, в
законоустановения срок за това по чл. 84, ал. 2 ЗУБ и срещу годни за обжалване
административни актове, поради което е процесуално допустима. На следващо
място, тя е редовна, тъй като с оглед постъпилите уточняващи молби от 17.02.2023
г. отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 АПК.
Разгледана по
същество, жалбата се явява неоснователна поради следните съображения:
Обжалваните административни актове са издадени
от компетентния орган, а именно Интервюиращ орган към ДАБ при МС, който съгласно чл.
70, ал. 1 ЗУБ и представената по делото на Заповед № РД05-282/13.04.2022 г. на
Председателя на ДАБ при МС /л. 26 по делото/ има законоустановено правомощие при
наличие на основания по чл. 13, ал. 1 от с.з. да
приложи ускорено производство, като вземе решение за отхвърляне на молбата като
явно неоснователна. В случая е спазен срокът по чл. 70, ал.
1 ЗУБ, доколкото молбите са подадени на 22.11.2022 г., а оспорените решения са
от 12.12.2022 г., т.е. от последния ден на срока от 14 работни дни от
регистрацията на чужденците, поради което времевите граници на предметната
компетентност на
органа не са надхвърлени.
Същият се е
произнесъл в изискуемата писмена форма, като Решения №
УПХ-16/12.12.2022 г. и № УПХ-17/12.12.2022 г. съдържат фактически и правни
основания за издаването им. В тази връзка е уместно да се отбележи, че административният орган е изложил поотделно
съображения защо приема, че на жалбоподателите не следва да бъде предоставен нито
статут на бежанец, нито хуманитарен статут, като е обсъдил както сочените от тях
данни в бежанската им история, така и обстановката в страната им на произход - ЮАР.
Обективираните в решенията му мотиви са подробни, ясни и кореспондиращи на
приложените правни норми, и дават възможност на лицата да разберат защо им се отказва
международна закрила.
Съдът не констатира при издаване на оспорените
решения да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила.
Oт
приетите по делото и неоспорени от страните писмени доказателства, събрани
редовно в производството
пред административния орган, се установява, че производството по чл. 68, ал. 1,
т. 1 ЗУБ е образувано с регистрирането на Ш.Т.П. и У.Л.П. като чужденци по
подадени от тях молби за международна закрила. Същите са регистрирани в ДАБ при
МС и са информирани писмено на разбираем за тях език за
процедурата, която ще се следва, за техните права и задължения, за последиците
от неспазването на задълженията им или за отказа да сътрудничи на длъжностните
лица на ДАБ при МС, както и за организациите, предоставящи правна и социална
помощ на чужденци. Спазена е и нормата на чл. 58, ал. 10 ЗУБ за изискване на
писмено становище на Държавна агенция "Национална сигурност". Следва
да се отбележи, че липсата на такова становище по делото не обосновава
незаконосъобразност на решенията, доколкото те са постановени по реда на чл. 70, ал. 1 ЗУБ - в
ускорено производство, а в този случай съгласно чл. 58, ал. 10 от ЗУБ то
не се изисква. Жалбоподателите
са пълнолетни лица и не се ползват от временна закрила, поради което по
отношение на тях не са налице пречките по чл. 71 ЗУБ за разглеждане на молбите
им в този вид производство. На следващо място, установява се
и че са проведени интервюта от компетентен интервюиращ орган, отразени в нарочни
протоколи, преведени на интервюираните лица от преводач на разбираем за тях английски
език и подписани от всички участници. Както се посочи по-горе, в законоустановения срок интервюиращият орган е
разгледал молбата, като първо е извършил преценка за предоставяне на статут на
бежанец, а след това и преценка за предоставяне на хуманитарен статут,
обективирани в процесните Решения № УПХ-16/12.12.2022
г. и № УПХ-17/12.12.2022 г. От съдържанието им не се установява
административният орган да е пропуснал да изследва заявените от молителите факти
от бежанската им история, свързани с тяхното лично положение. Напротив, всички
те, както и ситуацията в държавата им по произход, са подробно обсъдени и
анализирани, поради което направените от
жалбоподателя оплаквания за допуснато нарушение на нормите на чл. 34 и чл.
35 АПК и на чл. 63а, ал. 9 ЗУБ не могат да бъдат споделени. Не са налице и
твърдените нарушения на чл. 36 АПК и чл. 63, ал. 3 ЗУБ, доколкото преди
издаване на оспорените решения интервюиращият орган е събрал служебно
информация относно държавата на произход на жалбоподателите от ДАБ, Дирекция
"Международна дейност", като справката е актуална и е съставена на
базата на публично достъпни външни източници, които са изрично посочени в нея.
Според настоящия
състав оспорените решения не
противоречат на материалноправни разпоредби на закона и са в съответствие с
неговата цел.
Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ статут на бежанец в Република
България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от
преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или
принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по
произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата
на тази държава или да се завърне в нея. Понятието "преследване" е
дефинирано в чл. 8, ал. 4 и ал. 5 от с.з., като нарушаване на основните права
на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните
права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, като
съгласно ал. 5 действията на преследване могат да бъдат физическо или
психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки,
които са дискриминационни или се прилагат с цел дискриминация, включително
наказания за отклонение от военна служба, която би довела до извършване на
деяния по чл. 12, ал. 1, т. 1-3. В съдебната практика се приема, че за да е
основателно, опасението трябва да е стъпило на конкретни събития, лично касаещи
чужденеца (така в Решение № 8126 от 15.06.2018 г. по адм. д. № 11069 /2017 г., Решение № 7442 от 5.06.2018 г. по адм. д. № 12103/2017 г. на
ВАС и др.), както и че то следва да е било насочено към самия кандидат за
бежански статут, а не да е поначало съществуващо в страната, от която той идва
– вж. Решение № 7256 от 01.06.2018 г. по адм. д. № 4261/2018 г. на ВАС. Ето
защо наличието и основателността на
опасенията следва да се преценяват с оглед представените в бежанската история
на кандидата за статут конкретни данни, като се отчете произхода на
преследването, дали то води до нарушаване на основни права на човека, както и закрилата, която може да се получи от държавата по
произход.
В
настоящия случай правилно административният орган е преценил, че при
проведените с жалбоподателите интервюта не се установява спрямо тях да е било
осъществено визираното в чл. 8, ал. 1 ЗУБ преследване, релевантно за
предоставянето на бежански статут, а и самите те не са заявили конкретни
обстоятелства, въз основа на които да може да се направи извод за опасение от
преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или
принадлежност към определена социална група. Ето защо преценката на
административния орган, че изложените от кандидатите мотиви за напускане на
страната им по произход не са правно значими за търсената защита, са напълно
обосновани. Нещо повече, те изрично са заявили, че спрямо тях не е било
осъществено преследване от държава, партии или организации и недържавни субекти
в ЮАР. От друга страна жалбоподателите не са били заплашвани, върху тях не е
било оказвано насилие, не са осъждани и не са били преследвани от официалните
власти. Тук
е уместно да се отбележи и че когато едно лице е
бежанец и бяга от страната си на произход поради някакво преследване, то
логично е то да остане в първата сигурна държава за него, каквато в настоящия
случай се явява Англия или Турция, след което да се завърне в родината си.
Поради това и предвид изложената и установена хронология на събитията в
бежанската история на оспорващите следва обоснования извод, че те са влезли в
Република България само поради лични
и икономически причини, и по-конкретно поради търсене на по-добър живот, което
е напълно оправдана житейска реакция, но не е предпоставка за предоставяне на
закрилата по чл. 8, ал. 1 ЗУБ. В този смисъл са Решение № 6635 от 03.06.2020 г. по адм. д.
№ 3067/2020 г., Решение № 3236 от 27.03.2023 г. по адм. д. № 7072/2022 г.
на ВАС и др. Освен това член на семейството
няма признат в Република България статут на бежанец, което изключва
възможността да им се предостави деривативен такъв статут съгласно чл. 8, ал. 9
ЗУБ. При това положение изводът на административния
орган за неоснователност на исканията на Ш.Т.П.
и У.Л.П.
за предоставяне на статут на бежанец се явява
законосъобразен.
На
следващо
място, правилно е прието, че в случая не са налице и материалноправните
предпоставки по чл. 9, ал. 1 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. Това
е така, защото в настоящата хипотеза не се твърди, а и
не се установява от събраните по делото доказателства, в
държавата си по произход жалбоподателите да са
изложени на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или
екзекуция, или изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание.
Нещо повече, според изнесеното от самите тях в бежанската им история, след
напускането им на ЮАР три или четири пъти са пътували легално до там,
като не твърдят и не се установява през това време да му се е случило нещо,
което да бъде квалифицирано като сочената в закона опасност, а тава е сериозна индиция, че няма да понесат такива
посегателства и при завръщането си. Административният
орган е извършил правилна преценка и относно предпоставките за предоставяне на
хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, които са приложими при
по-обща опасност, а именно тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно
лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен
конфликт. Същите са формулирани като условия
за предоставяне на субсидиарна закрила и в отменения чл. 15, буква „в“ от
Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните
стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни
или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини
се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на
предоставената закрила (аналогичен и в действащата Директива 2011/95/ЕС
на Европейския парламент и на Съвета
от 13 декември 2011 година). Съгласно задължителното
му тълкуване с Решение от 17 февруари 2009
г. по дело C-465/07 на СЕС
съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя
за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи
доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото
лично положение елементи. Такова съществуване може по изключение да се счита за
установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт
безогледно насилие достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и
потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната
страна, или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието
си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените
заплахи. Тази концепция за "пълзящата скала" кореспондира с
позицията на ЕСПЧ, че само в изключителни случаи е възможно общата ситуация на
насилие в мястото, където трябва да бъде върнато лицето, да е с такъв
интензитет, че връщането там би било в нарушение на чл. 3 ЕКПЧОС, без да е
необходимо да се доказва, че то се намира и в специфичен риск.
В съответствие с
информацията относно актуалната политическа и икономическа обстановка в ЮАР, съдържаща се в представената по
делото справка вх. № МД – 823/12.12.2022 г. на Директора на Дирекция „Международна
дейност“ ДАБ при МС, административният орган
е приел, че дори и да се завърнат в държавата
си по произход, чужденците биха могли да водят нормален начин на живот. От
друга страна не е приел, че те са били изложени на реална опасност от тежки посегателства,
като тежки заплахи срещу живота или личността им на цивилни лица, поради
безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт.
Предвид информацията, че ситуацията в ЮАР не достига до границите на мащабен
въоръжен конфликт и поради липсата на тежки заплахи във връзка с такъв, не се
установявали и предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Настоящият
съдебен състав намира, че тези изводи на административния орган са правилни и
съответни на събраните по делото доказателства. От приетите справки вх. № 823/12.12.2022
г. и вх. № МД – 289/04.04.2023 г. на Директора на Дирекция „Международна
дейност“ ДАБ при МС относно ЮАР, както и от заявеното
от кандидатите за закрила в проведените интервюта и представените от статии
от електронни сайтове,
може да се обосновано да се заключи, че на
територията на ЮАР няма въоръжен конфликт, при който насилието може да се
разпростира към цивилни лица без оглед на тяхната самоличност, а дори и да има
отделни сблъсъци, те не обхващат цялата страна. В тази връзка следва
да се отбележи, че съгласно
чл. 21, т. 6 и т. 7 от Устройствения правилник на ДАБ при МС Дирекция
"Международна дейност" събира, поддържа и актуализира база данни за
държави по произход и за трети сигурни държави, което включва обща географска,
политическа, икономическа и културна информация, както и информация за правната
уредба и за спазването на правата на човека, и изготвя и актуализира аналитични доклади и справки за сигурните
държави по произход, за третите сигурни държави, за кризисните райони и за
бежанските потоци. Следователно приетите по делото справки са издадени от
компетентен държавен орган в кръга на правомощията му по установените форма и
ред, поради което представляват официални свидетелстващи документи и се ползват
с материална доказателствена сила, т.е. те обвързват съдът да приеме, че при
извършената от издателят им проверка са установени именно фактите, които са удостоверени
в тях. Те не се опровергават от представените
от жалбоподателите статии, доколкото същите не
съдържат данни, че актуалната обстановка в страната се характеризира с
безогледно насилие, а навеждат на извода, че актовете на въоръжено насилие имат епизодичен характер, проявяват
се с различна степен на честота и интензивност и то в отделни райони на
страната.
Накрая, липсват данни
за наличието на обстоятелствата, предвидени в чл. 9, ал. 6 и ал. 8 ЗУБ. Във
връзка с последната разпоредба изрично следва да се посочи, че както в административното
производство, така и в настоящото съдебно такова жалбоподателите не са
ангажирали каквито и да е било доказателства
за соченото от тях сериозно заболяване на Ш.Т.П. и за невъзможността същото да бъде лекувано адекватно в
държавата им по произход, макар че според твърденията им то е било установено
преди повече от 30 години, поради което не би могло да се приеме, че в
случая съществуват причини от хуманитарен характер за предоставяне на
хуманитарен статут.
В заключение може да се обобщи, че с
оглед липсата на условията
по чл. 8, ал. 1 и ал. 9, съответно по чл. 9, ал. 1, 6 и 8 ЗУБ и че чужденците се позовават на обстоятелства, които са извън предмета на този закон, и не посочват никакви
причини за основателни опасения от преследване, то законосъобразно молбите им
за предоставяне на международна закрила са отхвърлени като явно неоснователни.
По изложените
съображения съдът счита, че жалбата на Ш.Т.П.
и У.Л.П. е неоснователна, поради което следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото и на основание чл. 92 ЗУБ на
страните не се дължат разноски в настоящото производство.
Мотивиран от
горното и на основание чл. 172,
ал. 2, предл. последно АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ш.Т.П., гражданка на ЮАР, родена на *** г., с ЛНЧ **********, с адрес: ***, срещу Решение № УПХ – 16/12.12.2022 г. на интервюиращ орган при Държавната агенция за бежанците при МС, и на У.Л.П., гражданин на ЮАР, роден на *** г., с ЛНЧ **********, с адрес: ***, срещу Решение № УПХ – 17/12.12.2022 г. на интервюиращ орган при Държавната агенция за бежанците при МС.
Решението не подлежи
на касационно обжалване.
СЪДИЯ:
/Петър Вунов/