О П Р Е Д Е Л Е Н
И Е
№…………
Гр. Варна, 29.09.2022
г.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВАРНА,
ХIV състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети септември, две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: ВАСИЛ ПЕЛОВСКИ
като разгледа докладваното адм. дело №
2238/2022 на Административен съд – Варна, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по жалбата на Г.Б.П.
ЕГН **********, адрес ***, срещу Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка (ЗППАМ) № 22-0819-001347/26.09.2022 г. на В. С. И. на
длъжност полицейски инспектор към ОДМВР – Варна, сектор „Пътна полиция“ –
Варна, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от Закона за движение
по пътищата (ЗДвП) е наложена ПАМ – временно отнемане на свидетелството
за управление на МПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
С жалбата, на основание чл. 166, ал. 2 от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК) се иска съдът да
постанови спиране на предварителното изпълнение на заповедта.
Съдът намира, че е надлежно сезиран от страна, която има правен
интерес. След служебна справка в деловодната система на съда, съдията установи,
че срещу ЗНПАМ има депозирана жалба от П.. Независимо, че в заповедта е включен нарочен диспозитив, с който
административния орган е допуснал предварителното й изпълнение, на основание
чл. 66, ал. 1 от АПК, съдът намира, че следва да разгледа искането по реда на
чл. 166, ал. 4 от АПК, тъй като съгласно
чл. 172, ал. 6 от ЗДП, подадената жалба срещу заповедта за налагане на
ПАМ не спира изпълнението на приложената административна мярка. Съгласно чл.
166, ал. 4 от АПК допуснатото предварително изпълнение на административен акт
по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен
контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на
ал. 2.
С разпореждане № 12302/28.09.2022 г. съдът
е предоставил възможност на жалбоподателя в срок до 16:00 часа на 29.09.2022 г.
да представи доказателства по изложените твърдения за претърпяване на
значителни и трудно поправими вреди в резултат на предварителното изпълнение на
оспорения административен акт.
В указания срок с молба с.д. № 14497/29.09.2022
г. жалбоподателя заявява, че работата му е свързана с управлението на служебни
автомобили и в случай, че му бъде отнето свидетелството за управление на МПС ще
остане без работа. Към молбата са приложени фактура за заплатен скрийнинг на
урина и кръв – нарк. тест, АУАН, фиш за токсикохимичен анализ и копие на трудов
договор.
Съдът, като съобрази доводите и твърденията в жалбата, преценява
искането за спиране на изпълнението на Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № 22-0819-000043/11.01.2022 г, като неоснователно.
Съображенията за това са следните:
Съгласно общото правило на чл. 166, ал. 4 във връзка с ал. 2 от АПК,
съдът може да спре изпълнението на оспорения административен акт, ако то би
могло да причини на оспорващия значителни или трудно поправими вреди. За да
бъде уважено подобно искане не е достатъчно само твърдение на жалбоподателя, а е необходимо представянето на доказателства за
вида на твърдените вреди, както и за това, че вредите са настъпили или
съществува възможност да настъпят, ако обжалваният административен акт бъде
изпълнен. В производството по чл. 166, ал. 4 вр. ал. 2 от АПК,
доказателствената тежест е променена и жалбоподателя е този, който трябва да
докаже, при условията на пълно доказване, че предварителното изпълнение на
административния акт не преследва целите на закона и би му причинило трудно
поправими вреди.
В случая жалбоподателят не се позовава на
такива обстоятелства, с които да обоснове основателността на искането си по чл. 166, ал. 4 АПК. Приложения от
жалбоподателя копие на трудов договор съдържа данни единствено за заеманата от
него длъжност „оператор сигурност“, но не и конкретни функции, които да
обуславят невъзможност от изпълнение им без притежание на свидетелство за
управление на МПС, респ., че П. ще остане без работа.
Съдът не кредитира фиш за токсикохимичен
анализ и счита, че същия е ирелевантен в производството по искане за спиране на
предварителното изпълнение на оспорения акт, тъй като същия не е част от административната
преписка, изследваната проба е взета приблизително след 13 часа от констатиране
на нарушението, а и чрез него не се доказва настъпването на трудно поправими
вреди в резултат на предварителното изпълнение на оспорения административен
акт.
Независимо от това следва да се има
предвид, че той поначало не сочи какви конкретни вреди ще настъпят в
патримониума му от предварителното изпълнение на заповедта по чл. 172, ал. 1 ЗДвП,
въпреки че те не се презумират от закона, а подлежат на посочване и доказване
пред съда. Както се сочи в определение № 13409/07.11.2017 г. на ВАС по адм.
дело № 12080/2017 г., настъпването на вредата трябва да е достатъчно вероятно,
тя трябва да е установена по своя вид и размер, за да се извърши преценка от
съда дали е значителна или трудно поправима. Посочените обстоятелства се
установяват с доказателства, представени от оспорващия. В случая такива не са
представени, не е извършено и позоваване на конкретни вреди, размер и т.н.,
които биха настъпили от предварителното изпълнение на акта.
Предвид изложеното, искането по чл. 166, ал. 4 АПК е неоснователно и
следва да се отхвърли.
Поради изложеното, настоящият съдебен състав преценява искането по чл. 166, ал. 4 АПК за спиране на предварителното изпълнение на Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0819-001347/26.09.2022 г., В. С. И. на
длъжност полицейски инспектор към ОДМВР – Варна, сектор „Пътна полиция“ – Варна за неоснователно и като такова следва да бъде
отхвърлено.
По тези съображения Административен съд-Варна, XIV състав,
О П Р Е Д Е Л И
ОТХВЪРЛЯ предявеното на основание чл. 166, ал. 4 АПК искане на Г.Б.П. ЕГН ********** за спиране на допуснатото по силата на
чл. 172, ал. 6 ЗДвП предварително изпълнение на заповед № 22-0819-001347/26.09.2022г. на В.
С. И. на длъжност полицейски инспектор към ОДМВР – Варна, сектор „Пътна
полиция“ – Варна, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДП е наложена ПАМ –
временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач до решаване
на въпроса за отговорността, но не повече от
18 месеца.
Определението е окончателно и
не подлежи на оспорване по аргумент от чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: