РЕШЕНИЕ
№ 157
гр. Силистра, 16.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на седемнадесети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мирослав Ст. Христов
при участието на секретаря Д. В. С.
като разгледа докладваното от Мирослав Ст. Христов Административно
наказателно дело № 20253420200532 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. във връзка с чл.84 от ЗАНН.
Жалбоподателят Е. Е. С. от с.А. ЕГН ********** обжалва Наказателно
постановление № 25-1099-000952/ 04.07.2025г., издадено от Г. С. Г. на длъжност началник
сектор при ОДМВР-Силистра, с което му е било наложено административно наказание-
глоба в размер на 3020 / три хиляди и двадесет / лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 12 / дванадесет / месеца, за извършено нарушение по чл.104Б, т.2 и чл.27, т.2
от ЗДвП. Изтъква доводи за незаконосъобразност при издаването на акта и НП.
Административно-наказващ орган – Г. С. Г., началник сектор при ОДМВР-Силистра,
надлежно уведомен, не се явява, вместо него се явява ст.юрисконсулт В. А., упълномощена и
приета от съда.
Актосъставител- П. Н. Х., редовно призован, явява се лично в съдебно заседание и
депозира своите показания добросъвестно, като съда ги прие и приобщи като доказателства
по същото.
Свидетел- Е. В. Д., редовно призован, явява се лично в съдебно заседание и депозира
своите показания добросъвестно, като съда ги прие и приобщи като доказателства по
същото.
Свидетел- М. М. Г., редовно призован, явява се лично в съдебно заседание и депозира
своите показания добросъвестно, като съда ги прие и приобщи като доказателства по
същото.
Районна прокуратура- Силистра- надлежно уведомена, не се явява представител, не
1
депозира становище по делото.
Жалбоподателят С., редовно призован, не се явява, вместо него упълномощен
проц.представител- адв.Т. С. при АК-Силистра. Моли съда да отмени изцяло обжалваното от
него НП, като излага доводи в тази насока.
След даване ход на делото от страна на проц.представител на жалбоподателя С. се
направи искане за изискване на веществените доказателства по делото, съставляващи такива
съобразно нормата на чл.189, ал.15 от ЗДвП. Съдът като взе предвид становището на
ответната страна счете искането за допустимо и своевременно направено и изиска от АНО
видеозаписите, приобщени като веществени доказателства по реда на чл.189, ал.15 от ЗДвП
към пр.пр. № 1465/ 2025г. по описа на РП-Силистра. Същите бяха депозирани по делото, с
оглед на което и на основание чл.284 от НПК ги предяви на страните. След като страните се
запознаха с веществените доказателства по делото, съда ги приобщи като такива по реда на
чл.283 от НПК към доказателствата по делото.
Съдът, като прецени представените по делото доказателства и обсъди доводите на
жалбоподателя и АНО, прие за установено следното:
На 02.05.2025г. около 23,00 часа жалбоподателят С., управлявайки автомобила на баща
си- Е. С. А., марка „..“, модел „..“ с рег. № ..., отишъл при свои познати на паркинга на
„Ритейл парк“ в гр.Силистра. Влизайки на паркинга, жалбоподателят С. направил една
обиколка и след това два „дрифта“, завъртайки два пъти автомобила около оста му. След
това без да спира движението на автомобила, излязъл на ул.“Седми септември“, в посока
кръговото кръстовище с ул.“Добрич“, навлизайки в лентата за насрещно движение и отново
с поднасяне на автомобила се върнал на паркинга на „Ритейл парк“
По това време и място се намирали свидетелите М. Г. и Е. Д., които в показанията си
потвърдиха действията на жалбоподателя С. по време на управлението му на процесното
МПС. Същите в показанията си заявиха също така, че извършените от жалбоподателя
маневри били особено рискови и опасни, тъй като в близост се намирали граждани и други
паркирани автомобили.
По повод подаден сигнал от собственика на „Ритейл парк“- Силистра Г. А., за
извършените действия от водача на лек автомобил „..“ с рег. № .., заснети на охранителните
камери на обекта, е била образувана пр.пр. № 1465/ 2025г. по описа на РП- Силистра.
Същата е приключила с отказ от образуване на досъдебно производство чрез постановление
на наблюдаващия прокурор от 29.05.2025г., като материалите са били изпратени на сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР- Силистра за преценка наличието или липсата на основния за
налагане на административно наказание спрямо водача на процесния автомобил.
В изпълнение на задълженията си, актосъставителят- св.П. Х. се запознал със записите
от охранителните камери на „Ритейл парк“- Силистра и извършил проверка. Въз основа на
извършената от него проверка установил, че процесния автомобил се е управлявал от
жалбоподателя С., поради което е съставил АУАН № АД141917/ 22.05.2025г. срещу
жалбоподателя С.. Актът е бил съставен в присъствието на нарушителя, като последния е
2
вписал собствено ръчно, че няма възражения. Препис от АУАН-ът е връчен по надлежния
ред на жалбоподателя С.. В срока по чл.44 от ЗАНН възражения срещу съставения АУАН
също не са били депозирани.
Въз основа на редовно съставения АУАН било изготвено и връчено по надлежния ред
обжалваното от жалбоподателя С. наказателно постановление № 25-1099-000952/
04.07.2025г. за извършени от него нарушения на чл.104Б, т.2 и чл.27, т.2 от ЗДвП, наказуеми
съобразно нормата на чл.175А, ал.1, предл.3 и чл.183, ал.2, т.2 от ЗДвП.
При така установеното от фактическа страна съдът намира жалбата за допустима, тъй
като изхожда от процесуално легитимно лице и е подадена в срока по чл.59 от ЗАНН, а по
същество е неоснователна по следните съображения:
АУАН № АД141917/ 22.05.2025г. и обжалваното НП са издадени в съответствие на
процесуалните правила: Деяниета за които е била ангажирана административно-
наказателната отговорност на жалбоподателя С. са били квалифицирани по чл.104Б, т.2 и по
чл.27, т.2 от ЗДвП, за това, че на 02.05.2025г. в 23:00 часа, в гр.Силистра, на ул.“Седми
септември“, като водач на лек автомобил „..“ с рег. № .., собственост на Е. С. А., на паркинга
на „Ритейл парк“ в гр.Силистра, ул.“Седми септември“ № 33А е управлявал процесния
автомобил, като форсирал двигателя и чрез блокиране на задните колела съзнателно
поднасял автомобила, завъртайки го два пъти на 360 градуса при наличието на граждани и
паркирани автомобили, в непосредствена близост до него. След това е продължил
движението си по ул.“Седми септември“, като навлязъл в лентата за насрещно движение и
отново с поднасяне чрез блокиране на задните колела, влязъл на същия паркинг.
Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и
приобщени към делото по реда на чл.283 от НПК писмени и веществени доказателства и
доказателствени средства - жалба, копие на пълномощно, завЕ.и копия на: Справка за
нарушител/водач /л.8-9/; НП № 25-1099-000952/04.07.2025г. /л.10/; Декларация по чл.17, ал.1
от Правилника за издаване на български документи във връзка с чл.160, ал.1 от ЗДвП /л.11/;
АУАН № 141917/22.05.2025г. /л.12/; Сведение от Л. Р. К. /л.13/; Сведение от М. М. Г. /л.14/;
Сведение от И.-А. А. Е. /л.15/; Сведение от Е. В. Д. /л.16/; Сведение от Е. С. А. /л.17/;
Сведение от Е. Е. С. /л.18/; Докладна записка с рег. № 1886р-9853/29.05.2025г. /л.19-20/;
Постановление за отказ от образуване на ДП с № УРИ 342 000-8244/02.06.2025г. /л.21-22/;
Служебна бележка с № УРИ 342р-10493/02.08.2019г. /л.23/; Заповед № 8121з-
1632/02.12.2021г. /л.24-25/, както и гласни доказателства, приобщени чрез разпит на
свидетелите П. Х., Е. Д. и М. Г.. Тази фактическа обстановка се установи от събраните по
делото доказателства, които са логични, еднопосочни, непротиворечиви и взаимно
допълващи се. Нещо повече- изяснената по-горе фактическа обстановка не се оспорва от
жалбоподателя, като възраженията на същия са изцяло на процесуална основа.
Като непротиворечиви, конкретни и логични, съдът кредитира изцяло показанията на
депозирани в с. з. от свидетелите Е. Д. и М. Г.. Същите са конкретни, логични,
кореспондиращи с останалите кредитирани от съда гласни и писмени доказателства.
Липсват каквито и да било данни свидетелите да са заинтересовани от изхода на делото, за
3
да се съмнява съдът в показанията им. Поради това кредитира същите с пълно доверие.
Оценката на свидетелските показания, основана на събрания и провЕ. в процеса
доказателствен материал, тяхната последователност и вътрешна непротиворечивост са в
състояние да обосноват у съда извод, че нещата са се развили по начина, съобщен от
свидетелите. Ето защо, настоящият състав, дава вяра на показанията на горепосочените
свидетели, като следва да се отбележи и фактът, че няма индиция за тяхната
заинтересованост. Не съществува съмнение, че дават необективни и тенденциозни
показания. Това, което твърдят в показанията си, са възприели лично при процесната
ситуация.
И двамата свидетели са категорични в показанията си дадени пред съда, че са
възприели как автомобила управляван от жалбоподателя С. навлиза на паркинга на „Ритейл
парк“ в гр.Силистра и започва да извършва действия с управлявания от него автомобил
описани като „дрифт“ от двамата свидетели. След това излязъл от паркинга, като се насочил
обратно към паркинга, но навлизайки в обратната лента за движение по улицата, намираща
се пред „Ритейл парк“.
По искане и на двете страни в процеса към делото се приобщиха и видеозаписите от
охранителните камери на „Ритейл парк“ от които са ясно видими всички тези действия,
извършени от жалбоподателя С. с управлявания от него лек автомобил. Първото му
нарушение ясно се вижда от клип № СН 16-20250502231901-20250503001901, като във 02:39
минути автомобилът навлиза в паркинга, а в 03:11 минути от видеозаписа започва да прави
двете завъртания. Ясно се вижда и как гражданите се обръщат да го гледат. В 03:41 минути
от видеозаписа се вижда как автомобила, управляван от жалбоподателя се отправя и
преминава в насрещното движение по ул. „Седми септември“, след което отново с изнасяне
на задницата, идвайки от платното за насрещно движение, влиза отново в паркинга на
ритейл парка.
При това положение, предвид липсата на основания за съмнение в обективността на
свидетелите Е. Д. и М. Г., съдът намира, че следва да бъдат кредитирани именно техните
показания. Този извод се подкрепя и от приложените веществени доказателства по реда на
чл.189, ал.15 от ЗДвП и от изготвената от актосъставителя докладна записка, в която същият
потвърждава изложените в съставения акт фактически констатации. Поради това и съда
кредитира твърденията на свидетелите по акта и на самия актосъставител.
Съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното. В разглеждания случай жалбоподателят
не е ангажирал доказателства, годни да опровергаят констатациите, съдържащи се в АУАН,
нито в подкрепа на твърденията му, че извършеното от него деяние не осъществява състава
на административно нарушение, установен в нормите от ЗДвП за които е бил наказан.
Предвид всичко изложено съдът намери фактическите твърдения на наказващия орган
за доказани по несъмнен начин, като намира, че в съдебно заседание не са постъпили
достоверни доказателства, разколебаващи изложените фактически изводи.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за
4
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността
му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави
следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна – ФЛ спрямо
което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП,
срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на
твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Началника на сектор
„Охранителна полиция“ при ОДМВР- Силистра, съгласно заповед № 8121з-1632/2021 г. на
Министъра на вътрешните работи. АУАН също е съставен от компетентен орган съгласно
представените заповеди.
Във връзка с направените от страна на проц.представител на жалбоподателя
възражения относно материалната компетентност на АНО и оспорването на легитимността
на посочената по-горе заповед на министъра на МВР, въз основа на което издалият
обжалваното НП го е извършил, настоящия съдебен състав счита за неоснователно, поради
неправилното тълкуване на законовите норми от страна на проц.представител на
жалбоподателя. Правните съображения на съда за това са следните:
Със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. Министърът на вътрешните работи г-н Б. Р.,
действаща и понастоящем в МВР, съобразно правомощията му дадени в ЗДвП е определил
компетентните служби и служители в МВР да извършват дейностите по чл.165, ал.1, т.1-3,
т.7, т.9, т.11 и т.12 от ЗДвП. С т.1.3.3. от Заповедта определени да осъществяват контрол по
Закона за движението по пътищата са звената, осъществяващи охранителна дейност по
чл.14, ал.2, т.1 (патрулно-постова дейност) или т.2 (териториално обслужване на
населението) от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) в СДВР/ОДМВР и
в районните управления (РУ), за дейностите по чл.165, ал.1, т.1 - 3, т.7, т.9, т.11 и т.12 от
ЗДвП. В т.2. 2. от Заповедта са определени полицейските органи, които имат правомощие да
издават фишове за налагане на глоби и да съставят актове за установяване на
административни нарушения по ЗДвП.
Видно от служебната бележка, изготвена от Началник на сектор "КАПОЧР" при
ОДМВР- Силистра, изискана и приложена по делото, е че Г. С. Г. е назначен на длъжност
„Началник сектор „Охранителна полиция“ в РУ- Силистра при ОДМВР- Силистра“, считано
от 01.07.2019г. Заповедта на министъра на вътрешните работи, с която той определя друг
орган или длъжностно лице да издава наказателни постановления (НП) вместо него,
представлява вътрешен административен акт, имащ характер на делегираща (овластяваща)
заповед. Съгласно Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН), органът,
който е компетентен да издава наказателни постановления, може със заповед да делегира
правомощията си на други длъжностни лица, ако законът го допуска. В случая с министъра
на МВР, това става на основание чл.47, ал.2 от ЗАНН: „Министърът, ръководителят на
ведомство или друг централен орган на изпълнителната власт може със заповед да
5
упълномощи други длъжностни лица от ведомството да издават наказателни
постановления.“ Тази заповед не е нормативен акт, защото не съдържа общообвързващи
правила за неопределен кръг лица, а важи само за конкретна организационна структура или
длъжностни лица. Следователно, няма и как тази заповед да се подчинява на споменатите от
страна на проц.представтел на жалбоподателя изисквания на Закона за нормативните актове.
Или казано по друг начин, по своя характер тази заповед представлява индивидуален
административен акт с вътрешнослужебно действие, тъй като има организационен характер-
определя кой в рамките на администрацията ще упражнява делегирана санкционна власт; и
не засяга пряко права и задължения на граждани или външни лица, но има значение за
законосъобразността на самите наказателни постановления.
В обобщение, Заповедта на министъра на МВР, с която определя кой да издава
наказателни постановления вместо него, е индивидуален вътрешен административен акт с
делегиращ характер, издаден въз основа на чл.47, ал.2 от ЗАНН. Същото е видно и от
копието на самата заповед, приложено към делото, и прието по реда на чл.283 от НПК като
надлежно доказателство по същото.
От друга страна заповедта не губи автоматично своето правно значение при смяна на
министъра. Причините за това са на първо място континуитета на институцията-
Министерството на вътрешните работи е държавен орган с непрекъсната правосубектност,
независимо от личността на министъра. Заповедите, издадени от министъра в рамките на
неговата компетентност, продължават да действат и след смяната му, освен ако новият
министър не ги отмени, измени или замени с нови.
На следващо място, делегиращите заповеди имат действие до изричната им отмяна,
тъй като делегирането на правомощия не се прекратява автоматично с промяната в
ръководството. Това важи както за делегирането на правомощия за издаване на наказателни
постановления, така и за други вътрешнослужебни разпореждания. Обратното, ако всяка
заповед на министър се обезсилваше автоматично при неговата смяна, това би довело до
правен и административен хаос. На практика новият министър преглежда действащите
заповеди и при необходимост издава нови или отменя старите.
Разбира се от тези общи положения има и изключения или особени случаи- ако
заповедта е лично обвързана с конкретен министър (напр. със срок или персонализирана
функция), тогава може да се приеме, че тя се изчерпва с мандата му, но това не се отнася до
делегиращите заповеди по ЗАНН, каквато е в случая цитираната по-горе. При
реорганизация на структурата на МВР, при която изчезва длъжността или звеното, посочено
в заповедта, тя също може да загуби значение, но и казуса не попада и в тази хипотеза. Като
заключение, настоящия съдебен състав счита, че заповедта на министъра на МВР, с която се
делегират правомощия за издаване на НП, продължава да действа и след смяната на
министъра, докато не бъде изрично отменена или изменена от новия министър, тъй като не е
свързано с личното качество на физическото лице, заемащо съответната длъжност, поради
което освобождаването на това лице и назначаването на друго на същата длъжност не води
автоматично до отмяна на издадените до този момент актове. Единствено евентуално
6
последвала изрична или с конклудентни действия /например с издаването на нов акт,
уреждащ същите отношения/ отмяна би имала за последица неприложимост на издадения
акт от предходно заемалото длъжността лице. В случая по делото няма данни и твърдения за
издадена нова заповед за определяне на службите за контрол по ЗДвП и определяне на
длъжностни лица от МВР да съставят АУАН и НП, поради което издадената от министъра на
вътрешните работи Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. е действаща и правилно е съобразена
от АНО при издаването на обжалваното НП.
Предвид изложеното по-горе, настоящия съдебен състав счита, че АУАН и издаденото
въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34, ал.1 и 3 от ЗАНН, от компетентни
по смисъла на ЗДвП лица. АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и свидетелите по
него.
При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не констатира
нарушение на разпоредбите на чл.42 от ЗАНН – относно описание на нарушенията. В акта е
направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване,
както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и законовите разпоредби,
които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя-
трите имена, адрес и ЕГН.
Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл.57,
ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно
описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата,
които потвърждават извършеното административно нарушение.
Съдът не споделя възражението изнесено в жалбата и поддържано в съдебно
заседание, че е бил нарушен принципа на чл.18 от ЗАНН, тъй като „С едно наказателно
постановление не може да се обоснове отговорност за няколко нарушения, както е сторил
наказващия орган в случая“. Именно в процесния казус е видно от обжалваното НП, че АНО
е преценил, че жалбоподателят С. е извършил две административни нарушения, а именно
такова по чл.104б, т.2 от ЗДвП и такова по чл.27, т.2 от ЗДвП. И съвсем правилно, спазвайки
основния принцип в нормата на чл.18 от ЗАНН е наложил на жалбоподателя две отделни
наказания. Настоящия съдебен състав счита, че проц.представител на жалбоподателя
неправилно тълкува правната норма на чл.18 от ЗАНН, тъй като от последната е видно, че
„Когато с едно деяние са извършени няколко административни нарушения или едно и също
лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват
поотделно за всяко едно от тях“, или в случая имаме две извършени административни
нарушения и наложени две администравни наказания. Никъде в обжалваното НП не е
допуснато т.нар. „кумулиране“ на наказанията, който принцип както правилно е отбелязал
проц.представител на жалбоподетеля е недопустим в административно-наказателното
производство. Наложените две отделни административни наказания за извършените две
административни нарушения в едно наказателно постановление е абсолютно допустимо и
правилно, поради липсата на забрана в прилагащите закони за противното. Съдебната
практика в Република България по този въпрос е непротиворечива и еднопосочна- няма
7
пречка с едно наказателно постановление да се наложат две или повече административни
наказания за извършени две или повече административни нарушения, стига същите да са в
достатъчна степен индивидуализиращи, каквото е и сторено от АНО в процесното НП.
В АУАН и НП ясно и недвусмислено е посочено, че жалбоподателят е използвал път
отворен за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с неговото
предназначение за превоз на хора и товари. Ясно и недвусмислено е посочено и защо АНО е
приел, че жалбоподателят е осъществил състава на нарушенията на чл.104б, т.2 и чл.27, т.2
от ЗДвП. При издаване на НП са спазени изискванията на ЗАНН. Същото отговаря на
нормативните изисквания за форма и съдържание. Административното обвинение е било
ясно, точно и пълно формулирано до степен, че нарушителя да го разбере и да организира
защитата си. Явно е, че с неправомерното си поведение жалбоподателя е осъществил
действия по управление на МПС с използване на техника на шофиране, при която
преднамЕ.о е извел превозното средство извън контрол, умишлено нарушавайки
устойчивостта му на пътя, като насочил задната част на автомобила по начин, че да измени
по този начин траекторията на движение до загуба на сцеплението на задните гуми до
извършването на два пълни кръга, обозначено на разговорен език като "дрифт".
Приобщените към делото веществени доказателства са обсъдени от АНО при
издаването на обжалваното НП, което е видно от диспозитива му. В него е описано по
достатъчно ясен и категоричен начин, че АУАН-ът е съставен във връзка с извършена
проверка по преписка с № 1886р-8609/ 2025г. по описа на РУ- Силистра, писмените
свидетелски показания и предоставените видеозаписи от охранителните камери на обекта.
Въпреки, че едното от нарушенията за които е бил наказан жалбоподателят е извършено на
паркинг, то същото е абсолютно основателно съобразено от АНО. Паркингът представлява
част от пътната мрежа, която е обозначена със съответните пътни знаци и маркировка, които
са задължителни за спазване, и чийто правила за ползване се регулират от ЗДвП. Паркингът,
по отношение организация на движение на ППС, е подчинен на общите правила. Съгласно
легалната дефиниция, дадена в § 6, т.1 от ДР на ЗДвП, "път" е всяка земна площ или
съоръжение, предназначени или обикновено използвани за движение на пътни превозни
средства или на пешеходци. Предвид горното, "път" по смисъла на чл.104б, т.2 от ЗДвП не е
"пътна лента" (§ 6, т.2 от ДП на ЗДвП), "платно за движение" (§ 6, т.7 от ДП на ЗДвП) и т.н., а
всяко едно място, което е предназначено или дори само обикновено се използва за движение
на пътни превозни средства. В случая нарушението е извършено на паркинга пред
търговските обекти на "Ритейл Парк"- Силистра, по ул. "Седми септември", който паркинг
безспорно е предназначен или обикновено ползван за движение на превозни средства,
поради което разкрива белезите на "път" по смисъла на ЗДвП. Освен това разпоредбата на
чл.2, ал.1 от ЗДвП сочи, че отворени за обществено ползване са пътищата, условията за
използване на които са еднакви за всички участници в движението. Ноторно известно е на
съда, че описанията паркинг в гр.Силистра е отворен за обществено ползване от всички
граждани и управляваните от тях МПС.
Относно второто нарушение по чл.27, т.2 от ЗДвП за това, че жалбоподателят не е
8
преминал от дясната страна на острова или препятствието, т.е. същия се е движил в
обратната на посоката на движение неправомерно, то не се оспорва от самия жалбоподател
или неговия проц.представител. Същото е доказано по безспорен начин както от
свидетелските показания по делото, така и от приобщените веществени доказателства от
които е видно, че след излизането си от паркинга на ритейл парка, жалбоподателя обратно
на посоката на движение се е върнал обратно на паркинга, движейки се в нарушение на
чл.27, т.2 от ЗДвП.
Жалбоподателят С. е наказан с административно наказание "глоба" в размер на 3000 /
три хиляди лева / и административно наказание "лишаване от право да управлява МПС" за
срок от 12 месеца, на основание чл.175А, ал.1, пр.3 от ЗДвП, за нарушение на чл.104Б, т.2 от
ЗДвП, и с „глоба“ в размер на 20 / двадесет лева / за извършеното от него административно
нарушение на чл.27, т.2 от ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл.104Б, т.2 на водача на моторно превозно средство е
забранено да: използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в
съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. За нарушение на тази
забрана в чл.175А, ал.1, пр.3 от ЗДвП е предвидено наказание за водача, който използва
пътищата, отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното
предназначение за превоз на хора и товари.
Съгласно нормата на чл.27, т.2 от ЗдвП „При наличие на остров или препятствие на
платното за движение водачът на пътно превозно средство може да премине от неговата лява
или дясна страна, освен в случаите, когато:…2. островът или препятствието са разположени
в средата на пътното платно с двупосочно движение; в този случай водачът е длъжен да
премине от неговата дясна страна“. За нарушение на тази законова норма, съобразно
нормата на чл.183, ал.2, т.2 от ЗДвП е предвидено наказание в размер на 20 лева.
От субективна страна и двете деяния са извършени умишлено по смисъла на чл.11,
ал.2, предл.последно от НК, при форма на вината пряк умисъл, доколкото в съзнанието на
дееца са намерили отражение всички обективни факти от състава на тези нарушения, а
именно, че използва път, отворен за обществено ползване, не по негово предназначение,
обективирано във форсирането на двигателя, нарушаване на устойчивостта и
принудителното поднасяне вляво и вдясно на управляваното от него МПС, а във волево
отношение пряко целял именно това, както и че не е преминал от дясната страна на острова
или препятствието, движейки в обратната посока на движение.
Правилно е издирена и приложена съответстващата на това нарушение санкционна
разпоредба на чл.175А, ал.1, пр.3 от ЗДвП, предвиждаща налагането в условията на
кумулативност на административни наказания "Глоба" в размер на 3000 лева и "Лишаване
от право да управлява МПС" за срок от 12 месеца, както и за второто му нарушение,
съобразно нормата на чл.183, ал.2, т.2 от ЗДвП, предвиждаща административно наказание
„глоба“ в размер на 20 лева. Видно от посоченото законодателят е определил фиксирани
размери на санкциите, поради което за АНО и респективно за съда не съществува
възможност да ги редуцира. Високият размер на предвидената санкция за нарушението по
9
чл.104Б, т.2 от ЗДвП, подчертава волята на законодателя, че се касае за деяние с висока
степен на обществена опасност, което в никой случай не следва да бъде толерирана, а да
бъде санкционирано. Точно такава е била и целта на законодателя въвеждайки нормата на
чл.104Б от ЗДвП в началото на 2017 година (откогато съществува този текст), обосновавайки
я с драстичното увеличаване на подобни случаи в цялата страна, при които собственици на
автомобили, умишлено "дрифтят" по оживените улици в населените места и по този начин
застрашават здравето и живота както на останалите участници в движението по пътищата,
така и на случайно преминаващи пешеходци. От това обстоятелство е продиктувана и
тежката санкция във фиксиран размер за подобно нарушение.
От събраните по делото доказателства, се установява по несъмнен за съда начин, че
жалбоподателят С. е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението
по чл.104Б, т.2 и чл.27, т.2 от ЗДвП, за което била ангажирана
административнонаказателната му отговорност.
Съгласно разпоредбата на чл.189з от ЗДвП приложението на чл.28 от ЗАНН, уреждаща
маловажния случай, е изключено по отношение на нарушенията на ЗДвП, каквото е и
настоящото. Тази разпоредба е влязла в сила на 23.12.2021 г., а нарушението е осъществено
на 02.05.2025 г., тоест към този момент законодателят вече е изключил възможността за
квалифицирането му като маловажен случай. Съдът намира, че не са налице предпоставките
за приложение на чл.9, ал.2 от НК, приложим на основание чл.11 от ЗАНН, доколкото по
делото не се установиха обстоятелства, сочещи занижена обществена опасност в сравнение с
обикновените случай на нарушения от този вид.
Въпреки това, съдът намира, че следва да отбележи, че конкретното нарушение
категорично не би могло да се квалифира като маловажно. Същото е формално, като
законодателят не е предвидил настъпването на каквито и да е съставомерни вреди от него.
Категорично е обаче, че нарушенията, свързани с управление на МПС, каквото е и
настоящото, застрашават в значителна степен обществените отношения, обект на защита от
ЗДвП, тъй като безспорно създават опасност от настъпването на вредни последици, а
именно причиняване на ПТП, с увреждане живота, здравето и имуществото на останалите
участници в движението по пътищата, като обществената опасност на конкретното
нарушение съдът не намира да е по-ниска в сравнение с други нарушения от същия вид. В
тази насока са показанията и на свидетелите, от които се установява, че в конкретният
случай действията на жалбоподателя при управлението на МПС са създали и конкретни
предпоставки за ПТП и за опасност за живота и здравето на намиращите се в близост лица, и
това е допълнителен аргумент в насока, че липсва основание за приложение на чл.28 от
ЗАНН. Ето защо налагането на санкциите на конкретния водач, за конкретните нарушения са
напълно справедливи и адекватни на обществената опасност на деянията и нарушителя.
Само така, според настоящия състав, биха се изпълнили целите по чл.12 от ЗАНН, като би се
превъзпитал водачът да полага повече дължима грижа към изискванията на българското
законодателство, като зачита правата и на другите участници в движението и не допуска за в
бъдеще такива нарушения застрашаващи живота и здравето на хората.
10
Водим от изложеното съдът прие, че следва да потвърди изцяло обжалваното
Наказателно постановление.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на делото – на жалбоподателя С. не се дължат разноски.
В съдебно заседание проц. представител на въззиваемата страна поиска присъждане
на юрисконсултско възнаграждение. С оглед изхода на делото и нормите на чл.63д, ал.4 във
вр. ал.1 от ЗАНН, вр. чл.143, ал.3 от АПК учреждението, чийто орган е издал процесното
Наказателно постановление (ОДМВР като разпоредител с бюджетни средства, към чиято
структура принадлежи ПП-ОДМВР) има право на юрисконсултско възнаграждение –
доколкото съдът потвърждава извода на административно-наказващия орган, че е извършено
нарушение от жалбоподателя с правна квалификация по чл.104Б, т.2 и чл.27, т.2 от ЗДвП.
Според чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ заплащането на правната помощ следва да е
съобразено с вида и количеството на извършената дейност и да се определи според
Наредбата за заплащането на правната помощ. Съгласно действащата към момента редакция
на чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ (доколкото измененията,
публикувани в ДВ, бр. 53/2025 г. не са влезли в сила все още, тъй като ще влязат в сила от
01.10.2025 г.) възнаграждението за защита в производства по ЗАНН (каквото е настоящото)
може да бъде от 80 до 150 лева. В случая по настоящото дело проц.представител на АНО взе
участие във всяко едно от откритите съдебни заседания пред РС- Силистра, или общо 2 на
брой. Поради това и доколкото конкретният правен спор се отличава с фактическа и правна
сложност, РС- Силистра приема, че жалбоподателят С. следва да бъде осъден да заплати на
ОДМВР юрисконсултско възнаграждение в максимален размер по Наредбата за заплащането
на правната помощ, т.е. 150 (сто и петдесет) лева.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.5 във вр. с ал.9 от ЗАНН,
Районен съд- Силистра
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление № 25-1099-000952/ 04.07.2025г.,
издадено от Г. С. Г. на длъжност началник сектор „Охранителна полиция“ в РУ-Силистра
при ОДМВР-Силистра, въз основа на АУАН № АД141917/ 22.05.2025г., с което на основание
чл.175А, ал.1, предл.3 и чл.183, ал.2, т.2 от ЗДвП на Е. Е. С. от с.А.ЕГН ********** са били
наложени административни наказания- „глоба“ в размер на 3000 / три хиляди / лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 / дванадесет / месеца, за извършено от
него нарушение по чл.104Б, т.2 от ЗДвП и „глоба“ в размер на 20 / двадесет / лева за
извършено нарушение по чл.27, т.2 от ЗДвП, като законосъобразно, доказано, обосновано и
правилно.
ОТХВЪРЛЯ искането на Е. Е. С. от с.А. ЕГН ********** за присъждане в негова
11
полза на направените по делото разноски, представляващи адвокатско възнаграждение в
размер на 800 / осемстотин / лева, като неоснователно.
ОСЪЖДА Е. Е. С. от с.А. ЕГН ********** да заплати в полза на ОДМВР- Силистра
сумата от 150 лв (сто и петдесет лева) за направени по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в четиринадесет дневен срок пред
Административен съд- Силистра, считано от датата на съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
12