Р Е Ш Е Н И Е № 184
12.02.2020г.,
град Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД - VII- ми
граждански състав
На
16.01.2020г.
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
ХРИСТО ИВАНОВ
Секретар: Ангелина Костадинова
като разгледа докладваното от съдия Ст.Михова в.гр.дело № 2684 по описа за
2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 258 и сл. от
ГПК.
Образувано по
въззивна жалба на
„Уникредит Булбанк“ АД, ЕИК
*********, чрез
пълномощника по делото
адв.Я.Ч., против Решение
№4290/10.12.2018г. , постановено по гр.д. 6458/2018г., по описа на
Районен съд- Пловдив, I гр.с., поправено с решение
№3899/17.10.2019г., в частта ,
с която са прогласени
за нищожни, като неравноправни разпоредбите на т. 11.1, буква „а“ , т. 11.1.1 и
т.11.1.1.1 от Условията за усвояване, обслужване на кредита и изпълнение на
задълженията по договор за банков кредит № 183/ИН от 27.02.2006г. и
жалбоподателят е осъден да заплати на Н.А.Г., с ЕГН **********, сумата от 1
471,02 лева, представляваща платена без основание възнаградителна лихва, за
периода 16.04.2013 г. до 25.04.2018г., по договор за банков кредит №183/ИН от
27.02.2006 г. В жалбата се
излагат доводи за
неправилност на решението в обжалваната част, като
се иска отмяната му и отхвърляне
на предявените искове като неоснователни
с присъждане на направените по делото разноски.
Насрещната страна
по въззивната жалба-
Н.А.Г., с ЕГН **********, чрез
пълномощника си по
делото адв.С.М. , оспорва
същата и иска
оставянето й без
уважение като неоснователна.
В
2-седмичния срок за отговор по
чл.261,ал.1 от ГПК, от Н.А.Г., с ЕГН ********** е подадена насрещна въззивна жалба срещу
първоинстанционното решение в частта, в която е отхвърлен предявения от него
иск за осъждане на банката да му върне платената без основание възнаградителна
лихва за разликата над уважения размер от
1471,02 лева до размер на сумата от 2160,96 лева.С подробни оплаквания
за неправилност на решението в обжалваната му част се настоява за отмяната му и
постановяване на ново, с което исковата претенция бъде уважена в размер на
сумата от 2160,96 лева с присъждане на направените по делото разноски.
Въззивната жалба
и насрещната възззивна жалба са депозирани в законоустановения срок, изхождат
от легитимирани страни и са насочени срещу съдебен акт, подлежащ на въззивно
обжалване, поради което се явяват процесуално допустими и следва да бъдат
разгледани по същество.
Производството е образувано по
искова молба на Н.А.Г., с ЕГН ********** срещу „УниКредит Булбанк” АД, ЕИК
*********, с която са предявени обективно съединени искове по чл.26,
ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл. 35, ал.
2, т. 9 от ЗЗППТ (отм.); и чл. 37, ал. 1
от ЗЗППТ (отм.), за
прогласяване нищожността на клаузите на
т. 11.1, буква „а“ , т. 11.1.1 и т.11.1.1.1 от Условията за усвояване, обслужване
на кредита и изпълнение на задълженията по сключен между страните договор за
банков кредит № 183/ИН от 27.02.2006г.,даващи право на банката едностранно да
увеличава годишния лихвен процент при промяна на пазарни условия и за
осъждането на ответното дружество да
заплати на ищеца сумата от 5342,40 лева, като платена без основание
възнаградителна лихва, поради нищожност на цитираните клаузи, за периода от
16.04.2013г. до 25.04.2018г.
Между страните е безспорно обстоятелството, а и от
представените писмени документи е видно, че на 27.02.2006 г. е сключен договор
за банков кредит №183/ИН , по силата на който „УниКредит Булбанк” АД /към
датата на сключване на договора „Булбанк” АД/ е предоставило на Н.А.Г., с ЕГН **********, в качеството му на кредитополучател, ипотечен
кредит за сумата от 32 000 лева. Кредитополучателят се е задължил да
усвои и върне кредита, ведно с начислените върху него лихви и комисионни, в
срок до 16.02.2019 г.В т. 4 от договора е предвидено, че годишният лихвен
процент по раздел ІІ, т. 11.1 за периода по лихвения план, е равен на базов
лихвен процент и надбавка. С т. 4.1а от договора страните са се съгласили, че за
периода на лихвения план от 27.02.2006
г. до 16.02.2016 г., базовия лихвен процент е 2,99 %, надбавката е 3.69 %, при което
размерът на годишния лихвен процент е определен на 6.68 %, а за периода
17.02.2016г.-16.02.2019г. надбавката е
5,34 %.
В т. 11.1, „а” от раздел ІІ от договора, наименуван
Условия за усвояване, обслужване на кредита и изпълнение на задълженията по
договор за банков кредит № 183/ИН от 27.02.2006г. , е уговорено, че за
ползвания кредит кредитополучателят заплаща на кредитора лихви за
редовен дълг в размер равен на
действащия за съответния период на
олихвяване базов лихвен процент по кредитите, определен от Управителния съвет
на банката или от оторизираните да го определят органи/служители на банката ,
обявен в лихвените й условия за този
лихвен период , разпространен на гишетата на банката, в интернет страницата й , неразделна част от настоящия
договор , с които страните по него са запознати
и приемат, плюс надбавка в размер
на договорената в раздел 1,т.4 годишно. В т.11.1.б."а", т.2 е
визирано, че с промяната на базовия лихвен процент, надлежно отразена в
лихвените условия на банката за съответния лихвен период към всеки един момент
от действието на договора, лихвите по раздел І, т.4.1 до т.4.3 се считат за
автоматично променени в съответствие с приетите изменения, за което с
подписването на договора кредитополучателят дава изричното си съгласие.
Промяната на лихвените условия, действащи към всеки един период на договора, е
задължителна за страните по него. Кредитополучателят се счита за уведомен с
факта на разпространяване на лихвения бюлетин на гишетата на банката, по реда,
установен в т.1 и/или с изпратеното му извлечение от кредитната сметка.
В т.11.1.1 е посочено, че
за анюитетни вноски – начислявани при годишна база – 360/360 дни,
лихвата се определя в размера на годишния лихвен процент равен на действащия и
прилаган от Банката за периода на олихвяването - базов лихвен процент, визиран
в лихвените условия на Банката за този лихвен период, увеличен със съответната
надбавка за редовен дълг, така че за договорения лихвен период от лихвения план
да се поддържа общ лихвен процент в размера, установен в т. 4.1а. Съгласно т.
11.1.1.1 при кредити, изплащани чрез анюитетни вноски (еднакви всеки
месец, включващи главница и лихви към падежа на задължението за плащане на
съответната анюитетна вноска), общият лихвен процент за съответния
лихвен период от лихвения план се фиксира в размера по т. 4.1а и не се променя
освен, когато пазарните условия водят до необходимост от увеличаването му
най-малко с 2 пункта. Посочено е също,
че кредитополучателят дава съгласието си кредиторът да променя
едностранно общия размер на годишния лихвен процент за дадения лихвен период по
лихвения план по т. 4.1а, определен съгласно предходната точка, съответно
размера на анюитетната вноска, без за това да е необходимо сключване
на допълнително споразумение между страните, при нарастване на базисния лихвен
процент с повече от 2 пункта от размера, определен от кредитора в деня на
сключване на договора или от размера му, формиран след промяна по реда на
настоящата точка. Предвидено е, че кредиторът уведомява кредитополучателя за
извършената промяна в едноседмичен срок на адреса за кореспонденция, посочен в
искането за отпускане на кредит и/или по реда, установен в т. 11.1., б. „а”, т.
2 от договора- с факта на разпространяване на лихвения бюлетин на гишетата на Банката,
в интернет страницата. Съгласно т. 11.1.2 за погасителни вноски по
главницата- начислявани при годишна база – 365/360 дни, лихвата се определя в
размера на базовия лихвен процент, действащ и прилаган от Банката за периода на
олихвяването съгласно лихвените й условия, увеличен с надбавката за редовен
дълг, установена в раздел І, т. 4.1, б. „б”, валидна за съответния договорен
период от лихвения план. В т. 11.1.3 е посочено, че към датата на договора
общият размер на лихвения процент по кредитите се определя в размера, установен
в раздел І, т.4.1а или 4.1б. Предвидено е, че при промяна на базовия лихвен
процент и считано от датата на влизането й в сила съгласно обявените лихвени
условия на Банката, общият лихвен процент по кредита ще се счита за автоматично
променен в съответствие с приетите изменения при запазване на размера на
договорената надбавка за лихвения период по лихвения план за кредитите с
погасителни вноски за главницата и общия размер на лихвата за лихвения период
по лихвения план при кредитите с анюитетни вноски и в съответствие с
установеното в т. 11.1.1.1.
От представеното по делото решение на УС на
Банката, обективирано в Протокол № 38/14.10.2008 г., се
установява, че е прието цената на всеки банков кредит да се определя като сбор
от променлив базов лихвен процент, формиран от приложимия към периода на
олихвяването договорен лихвен индекс /SOFIBOR, EURIBOR, LIBOR/ или друг
договорен лихвен индекс и премия, определяна по размер от ГОД от нула базови
пункта до плюс 200 базови пункта според стойността на кредитния ресурс на
кредитните пазари, към който БЛП се прибавя фиксирана договорена надбавка,
отчитаща оценката на финансовото състояние на клиента, вида, срока
на кредита, обезпеченията и други обстоятелства, отчитащи кредитоспособността
на кредитоискателя и произтичащия от нея кредит риск.
От протокол на УС на Банката № 14 от 01.04.2009 г., се
установява, че е взето решение да се повиши премията като компонент на базовия
лихвен процент по кредитите на физически лица, считано от 01.04.2009 г.
С протокол на УС на Банката № 25/05.06.2009 год. е
взето решение за повишаване премията като компонент на базовия лихвен процент
със 100 базисни пункта за непогасени кредити на физически
лица, олихвявани с конкретно посочени лихвен индекс.
Въз основа на така установеното по делото , въззивният
съд прави следните изводи: Между страните е сключен договор за ипотечен кредит
от 27.02.2006 г. за покупка на недвижим имот. Тъй като кредитът не е
предназначен за търговска или професионална дейност, кредитополучателят има
качеството на потребител.
Към момента на сключване на договора е действал Закона за защита
на потребителите и за правилата за търговия (обн. ДВ
бр.30/2.04.1999 г.), който намира приложение във връзка с твърденията в
исковата молба за нищожност на клаузи от договора поради противоречие със
закона. Това е така, защото материалноправните норми действат занапред, освен
ако не е предвидено изрично, че намират приложение и за заварените продължаващи
правоотношения. В случая не намира приложение Закона за защита на потребителите
(обн. ДВ бр.99/9.12.2005 г., в сила от 10.06.2006 г.), тъй като в преходните му
и заключителни разпоредби не е уредено обратно действие. В т. 11.1, буква „а“ ,
т. 11.1.1 и т.11.1.1.1 от раздел ІІ от договора е предвидена възможността за
едностранна промяна на ГЛП от страна на банката, която е задължителна за
страните, без да необходимо сключване на допълнително споразумение. Съгласно чл. 35 от
ЗЗППТ (отм.) неравноправна клауза в договор, сключван с потребител,
е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията
на търговеца и потребителя, при определени хипотези, регламентирани в
цитираната правна норма, измежду които: чл. 35, ал.2, т.8 - при налагане на потребителя
приемането на клаузи, с които той не е имал възможност да се запознае преди
сключването на договора, т.9 - при предвидена възможност на търговеца да
променя едностранно условията по договора въз основа на непредвидено в него
основание, т.11 - при предвидена възможност цената да се определя при
получаване на стоката или предоставянето на услугата или право на търговеца да
увеличава цената, без потребителят да има право в тези случаи да се откаже от
договора, ако окончателно определената цена е завишена в сравнение с тази,
уговорена при сключването на договора. Разпоредбата на чл. 37, ал.1 от
ЗЗППТ (отм.) урежда, че неравноправните клаузи в договорите
са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Клаузи, които не са уговорени
индивидуално, са дефинирани в чл. 37, ал.2 от закона - това са клаузи,
изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да
влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия.
Процесните договорни клаузи от договора за кредит от 27.02.2006
г., не са индивидуално уговорени. В тази връзка съдът съобразява, че тежестта
за установяване, че договорната клауза е индивидуално уговорена, е на банката
( чл. 37, ал.4
от ЗЗППТ), която не е ангажирала доказателства по делото. Освен това, самото съдържание на въпросните
договорни клаузи, в което липсват каквито и да е конкретни основания, при наличието
на които банката може да променя едностранно размера на БЛП, изключва наличието
на постигнати индивидуални уговорки по този въпрос.
Тези договорни клаузи безспорно са във вреда на
потребителя, тъй като дават възможност на банката да увеличава едностранно и
неограничен брой пъти ГЛП по кредита без посочени обективни причини (основания)
по смисъла на чл. 35, ал.2,
т.9 от ЗЗППТ (отм.). Това право на банката не отговаря на
изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата
и интересите на страните по договора. В резултат окончателната цена на договора
се явява значително завишена. Същевременно кредитополучателят няма право да се
откаже от договора при увеличаване на ГЛП, без да понесе имуществена санкция за
това.Ако в договора или в общи условия към него
бяха предвидени по ясен и недвусмислен начин (съгласно изискването на чл. 36, ал.1 от
ЗЗППТ) обективни външни причини, породени от въздействието на
свободния пазар и/или външен регулатор, налагащи промяна на БЛП, клаузите не
биха попадали в хипотезата на чл. 35, ал.2, т.9
от ЗЗППТ (отм.). Такива обективни фактори не са визирани в
процесния договор.Следва да се отбележи и че съгласно
т.11.1.1.1 от договора за кредит е предвидена промяна на общия лихвен процент в
случаите, когато пазарните условия водят до необходимост от увеличаването му
най-малко с 2 пункта. Не е предвидена такава промяна в случаите на
предпоставки, обуславящи намаляването му. Тази уговорка несъмнено води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя
и е във вреда на последния. При постановяване на решението си съдът съобразява
и че, съгласно заключението на вещото лице, не е ясно какъв е бил методът на
изчисление на БЛП, прилаган от банката по процесния кредит.
Въз основа на изложеното, съдът приема, че процесните
клаузи попадат в хипотезите на чл. 35, ал.2,
т.т.9 и 11 от ЗЗППТ
(отм.) и са нищожни, поради което и предявеният иск за прогласяване
на тяхната нищожност е основателен и
правилно е уважен от първоинстанциоония съд с обжалваното решение, което в тази
част като законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Тъй като нищожността на клаузите на процесния договор
е абсолютна, то даденото от Н.Г. по
договора в повече от първоначално договореното е при начална липса на основание
- "без основание" по смисъла на чл. 55, ал.1,
пр. първо от ЗЗД, поради което и давностният срок в случая започва
да тече от получаването на престацията от банката. На основание чл. 110 от ЗЗД давностният срок е 5-годишен, тъй като става дума за хипотеза на
неоснователно обогатяване, а не за плащане на лихва на договорно основание по
смисъла на чл. 111,
б."в" от ЗЗД. Погасени по давност са всички вземания,
предхождащи с повече от пет години подаването на исковата молба по делото (след
подаването й давността се счита прекъсната - чл. 116,
б."б" от ЗЗД). Следователно, давностният срок не е изтекъл
за заявените от Н.Г. претенции от 24.04.2013г. до датата на подаване на
исковата молба в съда на 24.04.2018г., а за исковия период от 16.04.2013г. до
24.04.2013г. са погасени по давност, в
която част своевременно релевираното от банката възражение е основателно.
От представения по делото погасителен
план към договора за банков кредит и първоначалното заключение на вещото
лице Й. П., което като компетентно
изготвено съда възприема изцяло се установява , че за непогасената по давност
част от исковия период 24.04.2013г. до
24.04.2018г. размера на дължимата от кредитополучателя възнаградителна лихва
възлиза в размер на 3894,18 лева, а за същия период след едностранното
увеличение на ГЛП /шест промени на БЛП, уговорен в договора на 2,99%, в посока завишаването му/, е в размер на
5322,21 лева, като разликата, изразяваща се в платеното увеличение е в размер на 1428,03 лева. Тази сума се
явява недължимо получена от ответника, по изложените по- горе съображения,
поради които подлежи на връщане, с оглед на което предявеният иск по чл.55,
ал.1, предл. 1 от ЗЗД се явява основателен за посочения период и размер , а в
останалата част като неоснователен следва да бъде отхвърлен след отмяна на
първоинстанционното решение в тази му част.
При този изход на делото Н.Г. следва
да бъде осъден да заплати на „Уникредит Булбанк“АД сторените по делото разноски
в размер на 579,28 лева.В полза на Н.Г. следва да се присъдят разноски в размер
от 591,23 лева.Доводът на процесуалния
представител на търговското дружество за прекомерност на уговореното и платено
от Н.Г. адвокатско възнаграждение в размер от 1200 лева е неоснователен, тъй
като е за защитата по производството
както по подадената от него насрещна въззивна жалба, така и срещу въззивната
жалба подадена от банката против първоинстанционното решение.
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№4290/10.12.2018г. , постановено по гр.д. 6458/2018г., по описа на Районен
съд- Пловдив, I
гр.с., поправено с решение №3899/17.10.2019г., в
частта , с която
са прогласени за нищожни, като
неравноправни разпоредбите на т. 11.1, буква „а“ , т. 11.1.1 и т.11.1.1.1 от
Условията за усвояване, обслужване на кредита и изпълнение на задълженията по
договор за банков кредит № 183/ИН от 27.02.2006г. и „Уникредит Булбанк“ АД, ЕИК ********* е осъдено да заплати на Н.А.Г., с
ЕГН **********, сумата от 1428,03 лева, представляваща платена без основание
възнаградителна лихва, за периода 24.04.2013 г. - 24.04.2018г., по договор за
банков кредит №183/ИН от 27.02.2006 г.
ОТМЕНЯ Решение
№4290/10.12.2018г. , постановено по гр.д. 6458/2018г., по описа на
Районен съд- Пловдив, I
гр.с., поправено с решение №3899/17.10.2019г., в
частта , с която „Уникредит Булбанк“ АД, ЕИК *********, е осъдено да върне на Н.А.Г., с ЕГН **********, платена без
основание възнаградителна лихва, по договор за банков кредит №183/ИН от
27.02.2006 г. , за разликата над 1428,03
лева до размер на сумата от 1471,02
лева и за периода 16.04.2013 г. - 24.04.2013г. , ВМЕСТО КОЕТО
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска предявен от Н.А.Г., с ЕГН **********, за
осъждане на „Уникредит Булбанк“ АД, ЕИК *********, да му върне платена без основание
възнаградителна лихва, по договор за банков кредит №183/ИН от 27.02.2006
г. , за разликата над 1428,03 лева до размер на сумата от 1471,02
лева и за периода 16.04.2013 г. - 24.04.2013г.
В необжалваната му
част решението е
влязло в законна
сила.
ОСЪЖДА Н.А.Г., с ЕГН **********, да заплати на „Уникредит Булбанк“ АД, ЕИК *********, сумата от 579,28 лева-разноски
пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА „Уникредит
Булбанк“ АД, ЕИК *********, да заплати на Н.А.Г., с ЕГН **********, сумата от 591,23
лева-разноски пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
2.