Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 15.07.2020 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, двадесет и шести състав, в
публично заседание на шестнадесети юни две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА ГЪЛЪБОВА
При участието на секретаря Теодора Станчева разгледа докладваното от съдията гр.д. № 15277 по описа на ВРС за 2019 год. и, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба „О.С.” ООД,
ЕИК ......... със седалище и адрес на управление ***, р-н „К.С.“, ул. „К.” № 1 срещу
В.Ж.Ж., ЕГН **********, с адрес: ***, с която по реда на чл.415 от ГПК е
предявен иск за установяване на вземането, предмет на Заповед № 5933/31.07.2019г.
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 12038/2019г.
по описа на ВРС за сумата от 25000 лева, заявена като частична претенция от
цялата в размер на 50000 лева, представляваща неустойка по чл.21, ал.2 от
договор за участие в телевизионно предаване от 19.06.2019г. Претендират се и
направените по делото разноски.
В
исковата молба са изложени обстоятелства, че на 19.06.2019г. между ищцовото
дружество в качеството му на изпълнителен продуцент и ответницата в качеството
й на участник е сключен договор за участие в телевизионно предаване. Съгласно
чл.1 от договора участникът се е задължил след покана от изпълнителния
продуцент да участва в телевизионното предаване. Договорът бил сключен за целия
период на заснемане на предаването с
прогнозна продължителност до 15.09.2019г. След подписване на договора
изпълнителният продуцент се свързал с ответницата да я покани за записване на
видеовизитка, но тя изненадващо отказала участие в предаването. Поради
мащабността на продукцията в чл.21, ал.2 от договора била уговорена неустойка в
размер на 50000 лева в случай, че участникът се откаже от предаването преди
неговото пълно заснемане, като декларирал, че неустойката не е прекомерна. Твърди
се, че ответницата е в неизпълнение на договорните си задължения и дължи
посочената неустойка.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът е депозирал
писмен отговор, с който оспорва иска по основание и по размер. Твърди се, че
процесният договор не е влязъл в сила в частта за претендираната от ищеца
неустойка. Съгласно чл.25 от договора той влизал в сила и обвързвал страните от
датата, на която участникът получи писмено уведомление, с което изпълнителният
продуцент изразява волята си подписаният между страните договор да влезе или да
не влезе в сила, с изключение на определение клаузи, които влизат в сила от
подписването, но чл.21, ал.2 не е сред тях. Твърди се, че ответницата не е
получила посоченото писмено уведомление. Твърди се още, че ответницата е прекратила
договора още на следващия ден, след като е поканена за явяване на втори етап от
кастинга /два дни след подписването/ поради медицински причини, тъй като страда
от заболявания, които с оглед изпитанията в телевизионното предаване биха могли
да застрашат сериозно здравето й. Твърди се, че в деня на кастинга –
19.06.2019г., ответницата първо е подписала договора, след което й е било
проведено интервю и след това й е обяснен форматът на предаването. Тогава
разбрала, че изпитанията могат да навредят на здравето й поради проблеми с
бъбреците и предразположеност към нервни кризи. На другия ден получила
телефонно обаждане за явяване на втори кастинг, след което ответницата се
консултирала с личния си лекар, който изрично забранил участие в предаването.
Още на 21.06.2019г. ответницата разговаряла по телефона със служител на ищеца и
уведомила, че поради здравословни проблеми не може да участва в предаването.
Сочи, че съгласно чл.10, ал.2 от договора участникът може да преустанови
участието си, ако са налице основателни обективни причини извън волята му, в
който случай не дължи неустойка. В ал.3 дори било разяснено, че такава причина
са здравословни проблеми. В допълнение се сочи, че неустойката по чл.21, ал.2 е
дължима, ако участникът се откаже преди пълното заснемане на предаването, а по
отношение на ответницата заснемането въобще не е започнало. Прави се и
възражение за нищожност на неустойката по чл.21, ал.2 от договора поради
значително големия й размер, който противоречи на добрите нрави. В условията на
евентуалност се прави възражение за прекомерност на неустойката в сравнение с
претърпените от ищеца вреди.
С писмена молба, депозирана преди съдебно заседание
процесуалният представител на ищеца поддържа исковата молба.
В съдебно заседание процесуалният
представител на ответника оспорва иска и поддържа отговора.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и
събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за
установено от фактическа страна следното:
Не е спорно по делото, а е видно и от представения
договор, че между страните по делото на 19.06.2019г. е сключен договор за
участие в телевизионно предаване „Игри
на волята“, по който „О.с.“ ООД има качеството на „изпълнителен продуцент“, а В.Ж.Ж. –
„участник“. Посочено е, че телевизионното предаване, предмет на договора е с
работно наименование „Игри на волята“, организирано и финансирано от „Н.Б.Г.“ АД. Съгласно чл.1 от договора
участникът след проведен кастинг и покана от продуцента/изпълнителния продуцент
е изразил собствена воля и се задължава да участва напълно безвъзмездно в
провеждането и заснемането на телевизионното предаване с наименование „Игри на
волята“ за целия период от подписването на същия договор прогнозно до
15.09.2019г. В чл.10, ал.3 от договора е посочено, че основателна обективна
причина, която възпира участника да продължи участието си в предаването е
налице, ако Участникът има здравословни проблеми, които водят до трайна
невъзможност да изпълнява задълженията си по договора – участието му в проекта
за повече от 5 дни, за което следва да представи надлежни медицински документи.
В чл.21, ал.2 е уговорено, че в случай, че Участникът се откаже от Предаването
преди пълното му заснемане дължи на Изпълнителния продуцент неустойка в размер
на 50000 лева. Съгласно ал.3 на същата разпоредба участникът декларира, че
посочените неустойки не са прекомерни. Съгласно чл.25 от договора същият
обвързва и влиза в сила за страните от датата, на която Участникът получи
писмено уведомление от Изпълнителния продуцент, с което последният изразява
волята си подписаният между страните договор да влезе в сила с изключението на
клаузите на чл.4, ал.1, чл.5, ал.1, чл.6, ал.1 и чл.20, които влизат в сила от
датата на подписване на договора от страните.
От ответницата е представена медицинска документация -
2 броя листи за преглед на пациент в спешно отделение от 12.08.2014г. и от
01.07.2015г., видно от които същата е посетил Спешното отделение на „МБАЛ
„Света Анна – Варна“ АД, като и в двата листа е посочено, че пациентката е
постъпила със затруднено вдишване, като се оплаква още от слабост в
краката/крайниците и болки в гърба; епикриза от Немска клиника, видно от която
ответницата е престояла стационарно от 27.06. до 28.06.2014г. с диагноза „инфекция
на пикочните пътища“.
По делото са ангажирани гласни доказателствени
средства чрез разпит на двама свидетели на страната на ответницата – Е. Ж.
(майка на ответницата) и И.П..
Съгласно показанията на св. Ж. дъщеря й правела периодично
бъбречни кризи и паник атаки, които били свързани като едното следвало другото,
а понякога се появявали и самостоятелно. За първи път В. получила бъбречна
криза през 2014г., когато била сама в чужбина и постъпила в болница в немски
град. След изписването казали, че трябва да продължи лечението. Около месец
по-късно се появили и първите паник атаки – В. не можела да диша, не можела да
стои на краката си, чувствала се отпаднала. Тогава отишли в Спешна помощ и им
казали, че това е паник атака. Симптомите се появявали първоначално на 3-4
месеца, после 2-3 пъти в годината и
понастоящем може би веднъж годишно, тъй като си наложила дисциплина в начина на
живот и хранене. След като се върнала от кастинга за „Игри на волята“ поради
нарушения дневен режим отново за ответницата тръгнала бъбречната
неразположеност, получила болки и започнала криза. В. посетила лични лекар,
който категорично й забранил да участва в такова предаване.
Съгласно показанията на св. Панайотова през лятото на
миналата година (2019г.) двете с В. работели заедно, като свидетелката била
пряк ръководител на ответницата. След като се върнала от кастинга за „Игри на
волята“ В. казала, че се е записала в предаването, но се притеснява, че ще има
изпитания, с които няма да може да се справи, и искала да се откаже. В
присъствие на свидетелката ответницата се обадила по телефона да съобщи за
отказа си от участие. След разговора казала на св. Панайотова, че всичко е
минало нормално и че са й казали, че няма да има никакви последствия за нея от
отказа й.
При така установените фактически обстоятелства съдът
достигна до следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.422 във връзка
с чл.415 от ГПК във вр. с чл.92 от ЗЗД.
Искът е предявен след провеждане на производство по
чл.410 от ГПК и надлежно депозирано възражение от длъжника по реда на чл.414,
ал.1 от ГПК в срока, предвиден в разпоредбите на чл.415, ал.1 от ГПК и е
процесуално допустим.
Разгледан по същество, искът е неоснователен.
Съгласно чл. 92 от ЗЗД неустойката обезпечава
изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Фактическият състав, който
следва да се осъществи, за да възникне основанието за заплащане на неустойка за
неизпълнението на договор, е наличие на валидно договорно задължение,
неизпълнение на задължението и уговорена неустойка.
Безспорно между страните е сключването на процесния договор за участие в
телевизионно предаване „Игри на волята“
от 19.06.2019г., както и наличието в същия на клаузата за неустойка на чл.21,
ал.2 при отказ от участие. Въпреки това съобразно клаузата на чл.25 от договора
съдът намира, че същият не е влязъл в сила между страните. Изрично посочено е,
че договорът обвърза страните едва след като Участникът получи писмено
уведомление от Изпълнителния продуцент, с което последният изразява волята си
подписаният между страните договор да влезе или да не влезе в сила. Като
изключение са посочени няколко клаузи, които влизат в сила от датата на подписване
на договора, но тази на чл.21 не е сред тях. Ищецът не е ангажирал
доказателства за получаване от страна на ответницата на предвиденото в чл.25 от
договора писмено уведомление, нито дори за изпращане на такова уведомление и за
съдържанието на същото. Доколкото договорът, включително в частта за клаузата
на чл.21, ал.2 не влязъл в сила между
страните, то не е възникнало основание за начисляване на неустойка.
За пълнота на изложението съдът счита, че следва да се
произнесе по възраженията на ответника за нищожност, а в условията на
евентуалност за прекомерност на неустойката. Съдът намира, че клаузата на
чл.21, ал.2 не се явява нищожна поради противоречие с добрите нрави.
Мащабността на продукцията „Игри на волята“ е ноторно известна в цялата страна.
Следва да се има предвид, че съобразно чл.11 от договора прогнозно заснемането
на предаването е следвало да започне от 01.07.2019г., което е само около 10 дни
след подписване на договора. В този смисъл и при необходимото техническо време
за избор на участници от кастинга и писменото им уведомяване, предвидено в
чл.25 от договора, очевидно е че отказът на одобрен участник в последния момент
би отложил започване на заснемането, което би могло да нанесе значителни вреди
за продукцията. Въпреки това предвидената неустойка в толкова голям размер, а
именно 50000 лева съдът намира за прекомерна в сравнение с претърпените вреди,
на основание чл.92, ал.2 от ЗЗД. В тази връзка следва да се отбележи, че чл.21,
ал.3 от договора, с която участникът декларира, че посочените в същия член
неустойки не са прекомерни, е недействителна, доколкото едно лице не може с
декларация да се откаже от предоставените му със закон права.
По гореизложените съображения съдът
намира, че предявеният иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Предвид изхода на спора на основание
чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените
в настоящото производство разноски в размер на 1600 лева за платено адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „О.С.” ООД, ЕИК ......... със
седалище и адрес на управление ***, р-н „К.С.“, ул. „К.” № 1 срещу В.Ж.Ж., ЕГН **********,
с адрес: ***, иск за признаване за установено между страните, че В.Ж.Ж., ЕГН **********,
с адрес: *** дължи на „О.С.” ООД, ЕИК .........
със седалище и адрес на управление ***, р-н „К.С.“, ул. „К.” № 1 сумата от 25000 лева, заявена като частична
претенция от цялата в размер на 50000 лева, представляваща неустойка по чл.21,
ал.2 от договор за участие в телевизионно предаване от 19.06.2019г., за която
сума е издадена Заповед № 5933/31.07.2019г. за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 12038/2019г. по описа на ВРС.
ОСЪЖДА „О.С.” ООД, ЕИК ......... със седалище и адрес на
управление ***, р-н „К.С.“, ул. „К.” № 1 да заплати на В.Ж.Ж., ЕГН **********,
с адрес: *** сумата от 1600 лева, представляваща направени в настоящото
производство разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: