№ 1204
гр. София, 06.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20221000501594 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл.273 от ГПК.
С решение от 09.03.2022г, постановено по гр.д. № 5292/2021г СГС, ГО, І-6 състав
е осъдил Гаранционен фонд да заплати на М. В. Г. сумата от 30 000лв- обезщетение за
неимуществени вреди и сумата от 1230лв- обезщетение за имуществени вреди,
претърпени от ПТП, настъпило на 05.01.2021г, на осн. чл.557, ал.1, т.1 от КЗ,
причинено от неустановен водач. Съдът не установява съпричиняване на увреждането
от страна на ищцата. С решението си съдът възлага разноските по делото съобразно
изхода от спора и доказаните разноски от страните.
Решението на СГС се обжалва с въззивна жалба от ответника Гаранционен фонд,
изцяло, с оплаквания за неправилност. Поддържа, че неправилно съдът е приел, че
ПТП е настъпило по вина на неустановен водач. Поддържа, че по делото е представен
единствено констативен протокол, който е съставен изцяло по твърдения на
пострадалата ищца. Поддържа, че заключението на вещите лица са хипотетични.
Оспорва достоверността на изслушания по делото свидетел. Поддържа още, че
определеното обезщетение за вреди е завишено, че размерът на обезщетението за
неимуществени вреди не е справедлив. Моли, след като бъдат съобразени неговите
1
оплаквания , първоинстанционното решение да бъде отменено и да бъде отхвърлен
предявения иск евентуално присъденото на ищеца обезщетение да бъде намалено.
Ищецът М. Г., въззиваема в производството, е депозирала писмен отговор на
жалбата, с който я оспорва.
В о.с.з. въззивникът се представлява от юрк. Я., който поддържа жалбата и моли
същата да бъде уважена по съображения изложени в нея. Претендира разноски, за
които представя списък по чл.80 от ГПК.
Въззиваемата страна М. Г. се представлява от адв. П. , който оспорва жалбата и
моли решението на СГС да бъде потвърдено. Претендира разноски по делото, за които
представя списък по чл.80 от ГПК.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт,
намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на
чл.269, зр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение
въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като
служебно има правомощие да провери спазването на императивните
материалноправни разпоредби , приложими към процесното правоотношение. В този
смисъл са дадените указания по тълкуването и приложението на закона от ВКС с ТР
№ 1/2013г по т.д. №1/2013г на ОСГТК- т.1.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Решението е частично неправилно по съображения изложени във
въззивната жалба.
Съгласно разпоредбата на чл. 557, ал. 1, т. 1 КЗ безвиновната отговорност на ГФ
за изплащане на обезщетения на пострадали от ПТП лица се ангажира при наличието
на следните предпоставки: ПТП да е настъпило на територията на Република
България, от неустановено моторно превозно средство с неустановен водач и от него да
са настъпили имуществени или неимуществени вреди от телесни увреждания или
смърт. За да се ангажира отговорността на Фонда следва да се установи по делото, че
неустановеният водач е причинил увреждането на пострадалото лице деликтно.
По делото следва да се установи,че неустановеният водач на МПС е причинил
виновно и противоправно вреди на ищеца, като следва да се установи както
2
причинната връзка между поведението на водача и вредите на пострадалото лице, така
и размера на обезщетението, което би компенсирало претърпяните вреди.
По делото е представен констативен протокол за ПТП с пострадали лица от
05.01.2021г, койко се установява, че на 05.01.2021г дежурен ТПТП е посетил
местопроизшествие в гр. София, бул. Никола Габровски в района на пешеходна пътека
срещу №18 и е установил, че неизвестен извършител е блъснал М. Г., която е със
съмнения за фрактура на ляво коляно.
По делото в о.с.з. на 15.02.2022г е изслушано заключение на САТЕ, изготвено от
в.л. Е., неоспоревно от страните, съгласно което на 05.01.2021 г около 14,30 часа в гр.
София неизвестен автомобил, управляван от неизвестен водач се е движил по бул.
Никола Габровски с посока от бул. Симеоновско шосе към бул. Г. М.
Д., като по същото време ищцата-пешеходка се е намирала на тротоара
от дясната страна на пътното платно. Ищцата предприема пресичане
по пешеходната пътека отдясно наляво спрямо посоката на движение на автомобила.
Водъчът на неизвестния автомобил не възприема пешеходката или ако я е
възприел, е реагирал със закъснение и потегля. Последвал удар на пешеходката
върху левия крак, като същата се подпира на предния капак на
вече спрелия автомобил. След удара автомобилът не остава на място и напуска
местопроизшествието. Според вещото лице двамата участници в ПТП са се виждали
един друг. Сочи, че мястото на произшествието е прав пътен участък. Дава
заключение, че настъпването на удара се дължи изцяло на субективните действия или
бездействия от страна на водача на неизвестния автомобил . Сочи, че пешеходката е
могла да предотврати ПТП, ако не е предприела пресичане на платното на бул. Н.
Габровски.
В о.с.з. на 15.02.2022г е изслушана СМЕ, изготвена от в.л. д-р Б., който дава
заключение , че следствие на ПТП ищецът е получил вътреставно счупване на
латералния тибиален кондил с депресия от 4мм. Вещото личе сочи, че счупването е
най-тежката степен на увреда. Сочи, че полученото от ищцата счупване е класическа
увреда при страничен удар от превозно средство, когато средството удря
коляното отстрани.Според вещото лице ищцата има шестдневен престой в УМБАЛСМ
Н.И.Пирогов, където след постъпването си е претърпяла оперативна интервенция,
по време на която е извършена мануална репозиция на фрактурата, поставена
е гипсова имобилизация. За периода от 13.01.2021 г. до 12.04.2021г ищцата е била
временно нетрудоспособна. Установява, че ищцата е правила разходи по лечението си,
за които е представила документи , които са относими към лечението й. Според
вещото лице счупването е причинило на ищцата болка с
висок интензитет за първите 5-6 дни, която болка постепенно е намалявала в
следващите 2-3 месеца. Ищцата е била с гипсова имобилизация за 30 дни и е ходила
с помощни средства за около 45 дни.
3
В о.с.з. на 15.02.2022г е изслушан свидетеля Д., който живее на семейни начала с
ищцата и който установява, че инцидентът с ищцата се случил пред дома им, на
пешеходната пътека, където я блъснала кола, която избягала. Свидетелят
установява, че е видял ищцата в Пирогов. Установява, че ищцата е престояла в
болницата седмица или 10 дена , пред който период свидетелят ходел при нея всеки
ден, носел храна. Установява, че ищцата имала болки в продължение на около
3 месеца. След като я изписали от болницата тя ходела около
един месец на рехабилитация. След като свалили гипса, ищцата била с метална шина.
Имала нужда от помощ в ежедневието - свидетелят помагал за обличане, събличане,
после за слагане и сваляне на шината. На рехабилитация ходели с автомобила на
свидетеля, който помагал на ищцата да влезе в автомобила,
защото имала болки в коляното. Свидетелят установява,
че преди инцидента ищцата работела на постоянен договор. След него била
в болничен около два или три месеца. След това започнала да ходи по няколко дена на
работа в седмицата и малко по малко започнала да ходи всеки ден. Установява, че и
досега ищцата има болки в коляното. Установява още, че ищцата
била стресната, доста уплашена. И досега според свидетеля ищцата
се страхува, когато пресича на пешеходна пътека. Свидетелят уточнява,че е носил
храна пред отделението, в което лежала ищцата и че вътре не са го допускали.
Съдът кредитира свидетелските показания, като съобразява,че свидетелят е
очевидец на фактите, които установява,че показанията му се подкрепят от СМЕ и не се
опровергават от други доказателства по делото и липсват съмнения за неговата
безпристрастност.
Неоснователно е оплакването на въззивника от кредитирането на свидетелските
показания. Свидетелят уточнява фактите, така както са настъпили и както си спомня.
Същият не затаява факти, отговаря на поставените въпроси. Относно престоя на
ищцата в болничното заведение свидетелят не дава информация, поради което и
обстоятелството до къде е имал достъп няма значение по делото. От друга страна за
преживяното от ищцата след изписването от болницата свидетелят дава информация
като очевидец и неговите показания, както беше посочено, не се разминават с
медицинската документация и изслушаната СМЕ.
От изложените факти може да се направи извод, че на 05.01.2021г ищцата е
претърпяла ПТП, при което са й причинени вреди и което е предизвикано от
неустановен водач на неустановен автомобил. Този водач при неспазване на правилата
за движение по пътищата причинява ПТП, при което ищцата претърпява телесни
увреждания. Този извод съдът приема при съвкупното тълкуване на събраните САТЕ и
СМЕ, както и свидетелските показания на свид. Д. , от които доказателства
безпротиворечиво се извежда извод за претърпяното ПТП с участието на неизвестен
4
водач и автомобил. Липсва житейска логика ищцата да е била във възможност след
като претърпи травма по някаква причина, да съумее да организира всичко така, че да
изглежда като настъпило ПТП- да извика органи на КАТ, да разкаже случилото се на
приятеля си, в болничното заведение и т.н. В най-голяма степен в подкрепа на
твърдението за претърпяно ПТП се явява изслушаната и неоспорена СМЕ, по която
вещото лице дава категорично заключение, че претърпяната травма от ищцата е
класическа при страничен уддар от МПС. От друга страна няма нито едно
доказателство, което да оборва или поне да поражда съмнение в твърдяното за
настъпило ПТП. С оглед изложеното и след съвкупна преценка на събраните
доказателства съдебният състав приема, че по делото се установява,че ищцата е
пострадала при ПТП, причинено от неустановен водач на неустановен автомобил.
Увреждането на пешеходец от водач на МПС е противоправно деяние, като вината на
водача на МПС се презюмира. Не се твърдят и установяват по делото обстоятелства,
които да мотивират извод, че поведенитео на водача на МПС не е било противоправно
или не е било виновно. Ето защо може да се възприеме извод, че водачът на
неустановения автомобил виновно и противоправно е увредил ищцата като пешеходец,
пресичайки пътното платно в района на пешеходна пътека. Водачът на неустановения
джип има противоправно поведение, такова в нарушение на разпоредби от
ЗдвП.Същият не е бил предпазлив и внимателен към уязвимите участници в
движението, какъвто е пешеходецът- нарушение на чл.5,ал.2, т.1 от ЗДвП , не е
пропуснал пресичащата жена в района на пешеходната пътека- нарушение на
чл.119,ал.1 от ЗДвП. Съдът приема, че водачът на неустановеното МПС е действал
виновно при форма на вина небрежност, тъй като той съзнателно е нарушил правилата
за движение по пътищата, без да цели настъпилия вредоносен резултат, но като е бил
длъжен и е могъл да го предвиди . Ето защо, съдът приема, че неустановения водач е
действал виновно и противоправно , тъй като е нарушил законови разпоредби и
причинил неоправдани от законова гледна точка увреждания на ищцата. Поради
изложеното следва да се приеме,че е налице състава на чл.45 от ЗЗД за ангажиране на
неговата деликтна отговорност по отношение на увреденото лице , съответно и на
отговорността на Гаранционен фонд за заплащане на увреденото лице на обезщетение
за причинените му вреди на деликтно основание от неизвестен водач. Съдът приема, че
по делото е установена и причинната връзка между реализираното ПТП и вредите,
претърпени от ищцата. Тази връзка се установява от приетата и неоспорена СМЕ,
която дава заключение за причинна връзка между ПТП и уврежданията на ищцата.
Вследствие неправомерното поведение на неустановения водач ищцата е
претърпяла физически травми, лекуването на които са й причинили болки, страдания
и дискомфорт. Описаните вреди настъпили за ищцата, се явяват закономерна и
логична последица от действията на увреждащото лице. Предвид изложеното съдът
приема,че са налице елементите от състава на чл.45 ЗЗД, който поражда правото на
5
ищеца да претендира обезщетение за претърпяните от него вреди породени от
неправомерното поведение на водача на МПС, съответно и предпоставките на чл.
557,т.1 от КЗ за ангажиране на имуществената отговорност на ответника за заплащане
на обезщетение за вреди от ПТП, причинени от неустановен водач и автомобил.
С оглед изложеното съдът приема,че предявеният иск е доказан по основание.
Ответникът се явява пасивно материалноправно легитимно да отговаря по иск за
обезщетяване на вреди причинени деликтно от неизвестен водач на неизвестно МПС.
Спорен пред настоящата инстанция е въпроса за размера на обезщетението за
неимуществени вреди, което се дължи на ищцата, определен по реда на чл.52 от ЗЗД,
като пред настоящата инстанция, видно от развитите оплаквания във въззивната жалба
не се оспорват изводите на СГС за липса на съпричиняване на увреждането от страна
на ищцата.
По отношение неимуществените вреди
Съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението за причинени неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост.
По делото е установено, че пострадалата М. Г. е била на 37 години към момента
на ПТП.
С оглед установените травми- вътреставно счупване на матерален тибиален
кондил с депресия от 4 мм, като съобрази,че ищцата е претърпяла интензивни болки за
5-6 дни, оперативна намеса, кракът й е бил обездвижен, имала е нужда от помощ при
движение и в ежедневието си, придвижвала се е с помощни средства за около 45 дни,
като съобрази настъпилата промяна в този период в нейното ежедневие – ищцата е
била дълъг период от време неработоспособна, изпитания стрес от ПТП , установен от
свид. Д. съдът приема , че по справедливост паричното обезщетение на ищцата за
претърпени неимуществени вреди възлиза на сума от 25 000лв. При определяне на
обезщетението за неимуществени вреди следва да се съобразят конкретните,
индивидуални и субективни изживявания на ищцата и спрямо тях да се определи
дължимото се обезщетение. При определяне на дължимите се по справедливост вреди
съдът съобразява и стандарта на живот в страната , доколкото обезщетението не
следва да служи за неоснователно обогатяване.
По отношение на обезщетението за имуществени вреди
Обжалването на решението на СГС в тази част е бланкетно. Няма развити
конкретни въззивни оплаквания против първоинстанционното решение в посочената
част. Въззивният състав съобразява,че решението в посочената част не противоречи на
императивни материалноправни разпоредби. При бланкетно обжалване друга проверка
за правилността на постановения акт въззивният съд не може да извърши.
За пълнота следва да се посочи, че исковата претенция е доказана по основание и
6
размер от представените по делото доказателства за извършени от ищцата разходи по
лечението й и заключението на СМЕ за необходимостта посочените разходи да бъдат
направени за възстановяване на пострадалата.
По отношение на началният момент и дължимостта на законна лихва няма
въззивни оплаквания и въззивният съд не дължи служебно проверка на решението в
тази му част.
Изводите на двете съдебни инстанции не съвпадат. Първоинстанционното
решение следва да бъде отменено в частта, с която предявеният иск е уважен за сумата
над 25 000лв до 30 000лв и в тази част искът следва да бъде отхвърлен. В останалата
обжалвана част решението на СГС следва да бъде потвърдено.
По отношение на разноските:
С оглед различния резултат от спора решението на СГС подлежи на изменение в
частта за разноските.
Възприетият размер на разноските по делото от СГС не е предмет на оспорване
чрез производство по чл.248 от ГПК. Ето защо настоящата съдебна инстанция има
правомощие единствено да промени размер на разноските съобразно променения
размер на обезщетението, предмет на спора.
С оглед изхода от спора на ищцата се дължат разноски в размер на 420лв, от общо
доказани такива 500лв. Над посочената сума решението на СГС следва да бъде
отменено.
На пълномощника на ищцата се дължи възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА в
размер на 1466.55лв от пълния размер от 1746.10лв. Над посочената сума решението
на СГС следва да бъде отменено.
На ответника се дължат разноски от 128.10лв от общо претендирани разноски от
800лв.
Ответникът дължи държавна такса по сметка на СГС в размер на 1049.20лв, над
която сума решението на СГС следва да бъде отменено.
Пред настоящата инстанция пълномощникът на ищцата претендира адвокатско
възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА. При интерес на обжалването , идентичен с този
пред първата инстанция, минималният размер на адвокатското възнагражедние възлиза
на сумата от 1746.10лв. С оглед отхвърлената част от жалбата на пълномощникът на
ищцата се дължи възнаграждение в размер на 1466.55лв.
Ответникът е доказал разноски от 974.60лв- заплатена държавна такса и
претендирано юрк. възнаграждение. С оглед изхода от спора на ответника се дължат
разноски в размер на 156.03лв.
Предвид изложените съображения, съдът
7
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260843 от 09.03.2022г , постановено по гр.д. №
5292/2021г на Софийски градски съд , ГО, І-6 състав в частта, с която Гаранционен
фонд е осъден да заплати на М. В. Г. сумата над 25 000лв до 30 000лв- претендирано
обезщетение за неимуществени вреди, както и в частта, с която Гаранционен фонд е
осъден да заплати разноски по делото за сумата над 420лв на М. Г., над 1466.55лв-
възнаграждение на адвокат Я. Д. и над 1049.20лв-държавна такса по сметка на СГС и
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от М. В. Г. с ЕИК ********** против Гаранционен
фонд , гр. София, ул. Граф Игнатиев №2 за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени от ПТП, настъпило на 05.01.2021г , на осн.
чл.557,ал.1,т.1 от КЗ за сумата над 25 000лв до 30 000лв.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260843 от 09.03.2022г , постановено по гр.д. №
5292/2021г на Софийски градски съд , ГО, І-6 състав в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд с ЕИК ********* да заплати на адвокат Я. Д. от
САК сумата от 1466.55лв- възнаграждение за защита пред САС, на осн. чл.38 от ЗА.
ОСЪЖДА М. В. Г. с ЕИК ********** да заплати на Гаранционен фонд с ЕИК
********* разноски , направени пред двете съдебни инстанции в размер на 284.13лв-
на осн. чл.81 вр. чл.78,ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-
месечен срок от връчването му на страните , при условията на чл.280,ал.1 и ал.2 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8