Решение по дело №437/2017 на Районен съд - Видин

                                                      Р Е Ш Е Н И Е   № 358

                                                      гр. Видин, 06.10.2017г.

 

                                                     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Видинският районен съд, гражданска колегия, в публично заседание на единадесети септември през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                                                           Председател: Милена Каменова

                                                               

при секретаря П. Йорданова, като разгледа докладваното от съдия Каменова гр. дело № 437 по описа за 2017 год. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.45 от ЗЗД и чл.288а, ал.3 във вр. чл.288, ал.12 от КЗ (отм.), сега чл.559,ал.3 във вр. чл.558, ал.7 от КЗ.

Предявен е иск с правно основание чл.288а, ал.3 във вр. чл.288а,ал.1,т.1 от КЗ /отм. ДВ бр.102 от 29.12.2015г., в сила от 01.01.2016г./ във вр. чл.288, ал.12 от КЗ /отм./, сега чл.559,ал.3 във вр. чл.558, ал.7 от КЗ. Ищецът ГАРАНЦИОНЕН ФОНД град София, ул. „Граф Игнатиев” № 2, представляван от изпълнителния директор Стефан Стоилков и изпълнителен директор и председател на УС на ГФ Борислав Михайлов, твърди в исковата си молба, че Гаранционният фонд, е възстановил изплатеното от НББАЗ обезщетение за имуществени вреди в размер на 8 890.69 лв. (4 545.74 евро) за увреденото при ПТП, настъпило на 19.03.2011г. в Италия, в квартал „Ардеа”, Рим, Италия, МПС л.а. „Мерцедес 220”, собственост на Доменико Ристаньо. Посочва, че виновен за ПТП-то е ответникът Р.М.В., който управлявайки лек автомобил „Ауди А4” с ДК № ВН 3768ВР, собственост на Емилия Миткова Найденова , на кръстовище не пропуска, движещото се по ул.”Севериана” с предимство МПС-2  л.а. „Мерцедес 220” с рег.№ CJ625KR, блъска го в дясната му част и така причинява процесното ПТП. Заявява, че  ответникът управлява увреждащия автомобил без сключена задължителна застраховка ,,Гражданска отговорност”, в нарушение на чл.249 във вр. чл.259 от КЗ (отм.), сега чл.461 във вр. чл.483 от КЗ. Посочва, че към доклада е приложено и нареждане от 21.03.2012г. за плащане на сумата 8 890.69 лв. (4 545.74 евро), по направен банков превод към Националното бюро на българските автомобилни застрахователи. С регресна покана № 600/04.10.2016г. ищецът поканил ответника да възстанови изплатеното обезщетение, което не било направено.

 Моли съда, на основание чл.45 от ЗЗД и чл.288а,ал.3 във вр. чл.288,ал.12 от КЗ (отм.), сега чл.559,ал.3 във вр. чл.558,ал.7 от КЗ, да осъди ответника да заплати на Гаранционен фонд исковата сума от 8 890.69 лв. (4 545.74 евро), представляваща възстановеното обезщетение от Гаранционен фонд по щета № 120056/08.03.2012г., ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата и направените по делото разноски.

В срока по чл.131 от ГПК не е постъпил отговор. Съобщението за отговор е връчено редовно на основание чл.44, ал.1 от ГПК на ответника. Но в съобщението не е отбелязана възможността за постановяване на неприсъствено решение, а след като ответникът не е уведомен за тази възможност, то съдът не би могъл да постанови неприсъствено решение.

Ответникът редовно уведомен по чл.44, ал.1 от ГПК не се явява в съдебно заседание.  

 

 

Съобразявайки становищата на страните, съдът прие за установено от фактическа страна, следното:

В  двустранен констативен протокол за ПТП –съобщение за ПТП, представено в превод от италиански език, се съдържат данни за инцидент, настъпил на 19.03.2011г. в Италия, в квартал „Ардеа”, Рим, Италия, ответникът Р.М.В., управлявайки лек автомобил „Ауди А4” с ДК № ВН 3768ВР, собственост на Емилия Миткова Найденова, на кръстовище не пропуска, движещото се по ул.”Севериана” с предимство МПС-2  л.а. „Мерцедес 220” с рег.№ CJ625KR, блъска го в дясната му част и така причинява процесното ПТП.

Собственикът на увредения автомобил, сезирал за причинените, вследствие пътно – транспортното произшествие вреди, по повод което била образувана преписка за установяване на техния размер. Централната служба на Национално бюро по застраховане Италия осведомило НББАЗ за произшествието.

            С писмо изх.№1-0810/05.03.2012г., НББАЗ уведомило Гаранционен фонд, че въз основа на предявена от Национално бюро на Италия претенция е изплатило имуществени щети – 4545.74 евро, причинени вследствие ПТП с виновно незастраховано МПС - български регистрационен № ВН3768 ВР и позовавайки се на чл.34, ал.3 от ПУДГФ поискало да бъде възстановена сумата 4545.74 евро.

След извършена проверка ищецът установил, че собственикът Емилия Миткова Найденова на лек управлявал лек автомобил „Ауди А4” с ДК № ВН 3768ВР, е сключил застраховка „Гражданска отговорност”, застрахователна полица №085100058022, която е с валидност начало 24.06.2010г. и край 23.06.2011г. Полицата била прекратена на 01.12.2010г. поради неплащане на втора поредна вноска, за което била подадена информация на 07.12.2010г. / справка от база данни на информационен център към ГФ и писмо от Дженерали застраховане АД/, т.е. към датата на ПТП не е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност”.    

Щета № 120056/08.03.2012г. е заведена пред Гаранционен фонд, за което по делото е представен доклад за имуществени вреди със същия номер и дата. Към доклада е приложено и нареждане от 21.03.2012г. за плащане на сумата 8 890.69 лв. (4 545.74 евро), по направен банков превод към Националното бюро на българските автомобилни застрахователи. С регресна покана № 600/04.10.2016г. ищецът поканил ответника да възстанови изплатеното обезщетение, което не било направено.

Установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Съдът намира иска с правно основание чл.288, ал.12 КЗ за допустим, предвид наличието на активна и пасивна процесуална легитимация, както и правен интерес от завеждането му.

Съобразно разпоредбата на чл.288, ал.1, т.2 от КЗ, Гаранционния фонд изплаща обезщетения по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите за имуществени и неимуществени вреди, вследствие смърт или телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество, ако ПТП е настъпило на територията на Република България, на територията на друга държава членка или на територията на трета държава, чието национално бюро на застрахователите е страна по Многостранното споразумение, и е причинено от МПС, което обичайно се намира на територията на Република България и виновния водач няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. След изплащане на обезщетението по ал.1, фондът встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното и разходите по чл.288, ал.8 КЗ (чл.288, ал.12 КЗ). Нормата на чл.288а, ал.1 КЗ задължава фонда да възстанови изплатените от компенсаторния орган вреди, ако не може да се установи застраховател на територията на страната, за МПС, което обичайно пребивава на същата територия.

В настоящия случай, съдът намира, че ищцовата страна е установила наличието на предпоставките от фактическия състав на правната норма (чл.288, ал.12 КЗ). В „Съобщение за ПТП” се съдържат данни за ПТП, настъпило на 19.03.2011г. Налице е причинно – следствена връзка между причинените вреди и поведението на ответника. Компенсационният орган на държавата – членка, където е настъпило събитието, е обезщетил увреденото лице за вредите и от своя страна е задължил ищеца да възстанови изплатената сума. Безспорно е, че ищецът е изпълнил задължението си, произтичащо от разпоредбата на чл.288а, ал.1 КЗ и е заплатил на НББАЗ сумата 8 890.69 лева. С изплащане на обезщетението Гаранционният фонд е встъпил в правата на увреденото лице срещу прекия причинител на вредата до размера на платеното.

По делото е представена Справка, изготвена от Гаранционния фонд, от базата данни на Информационния център към ГФ, от която е видно, че управляваният от ответникът лек автомобил  към датата на настъпването на ПТП- 19.03.2011г., няма застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.

С оглед изложеното, съдът счита, че претенцията като основателна следва да бъде уважена изцяло. Съобразно разпоредбата на чл.86 ЗЗД върху главницата следва да се присъди лихва за забава, считано от датата на предявяване на иска.

С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски в общ размер на 355.63 лева – държавна такса.

Поради изложеното, съдът

Р    Е    Ш    И :

ОСЪЖДА   Р.М.В., ЕГН:**********, с адрес: ***, да заплати на Гаранционен фонд, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Граф Игнатиев” № 2, ет. 4,  представляван от изпълнителния директор Стефан Стоилков и изпълнителен директор и председател на УС на ГФ Борислав Михайлов,  сумата 8 890.69 лева /осем хиляди осемстотин и деветдесет лева и шестдесет и девет ст./ -  левова равностойност на 4 545.74 евро, представляваща обезщетение за имуществени вреди, възстановена от Гаранционен фонд по щета № 120056/08.03.2012г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.02.2017г. до окончателното й изплащане.

 

ОСЪЖДА  Р.М.В., ЕГН:**********, с адрес: ***, да заплати на Гаранционен фонд, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Граф Игнатиев” № 2, ет. 4,  представляван от изпълнителния директор Стефан Стоилков и изпълнителен директор и председател на УС на ГФ Борислав Михайлов, сумата 355.63 лева /триста петдесет и пет лева и шестдесет и три ст./ - разноски за платена държавна такса.  

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Видин в двуседмичен срок от връчването му  на страните.

 

                                                                          

                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: