Р
Е Ш Е Н И Е № 53
гр.
Сливен, 11.07.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Сливенският
окръжен съд, наказателна колегия, в публично съдебно заседание, проведено на осми
юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРТИН ДАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ:ЯНИЦА ЧЕНАЛОВА
СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА
При участието на
секретаря М. Тодорова и Окръжния прокурор Пламен С., като разгледа докладваното
от съдия Яница Ченалова ВНОХД № 298 по описа
на съда за 2019 год., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е
въззивно и по реда на чл.313 и сл. от НПК.
Образувано е
по жалби и допълнения към тях на адв. Г.Д. – служебен защитник на подс. А.З.С.
и адв. М.М. – служебен защитник на подс. М.Ф.Х. срещу Присъда № 39/26.03.2019 г.,
постановена по НОХД № 200/2019 г. по описа на РС – Сливен.
С атакувания
съдебен акт първоинстанционният съд е признал подсъдимия А.З.С. за виновен в това, че на 02.09.2018 г. в гр. Сливен,
след предварителен сговор с А.А.М. и непълнолетния М.Ф.Х., макар и
непълнолетен, но като разбирал свойството и значението на извършеното деяние и
могъл да ръководи постъпките си, чрез използване на техническо средство
(ножица), извършил кражба на чужди движими вещи: 1 бр. телевизор
м."Самсунг"
Със същата
присъда СлРС е признал подсъдимия А.А.М.
за виновен в това, че на
02.09.2018 г. в гр. Сливен, след предварителен сговор с непълнолетните М.Ф.Х. и
А.З.С., чрез използване на техническо средство (ножица), извършил кражба на
чужди движими вещи: 1 бр. телевизор м."Самсунг"
Със същата
присъда е признат за виновен и подсъдимия
М.Ф.Х. в това, че на 02.09.2018
г. в гр. Сливен, след предварителен сговор с А.А.М. и непълнолетния А.З.С.,
макар и непълнолетен, но като разбирал свойството и значението на извършеното
деяние и могъл да ръководи постъпките си, чрез използване на техническо
средство (ножица), извършил кражба на чужди движими вещи: 1 бр. телевизор м.
„Самсунг”
Съдът се е
произнесъл по разноските, осъждайки подсъдимите да заплатят сумата от 46,92 лв.
по сметка на ОД на МВР – Сливен.
Присъдата е атакувана от защитниците
на двама подсъдими – А.З.С. и М.Ф.Х.. С въззивните жалби и допълненията към тях
се изразява несъгласие с наложените на двамата подсъдими наказания от Районен
съд – Сливен. Настоява се наказанията да бъдат намалени при условията на чл.55
ал.1 от НК, а по отношение на подс. М.Ф.Х. – да бъде приложена разпоредбата на
чл.61, ал.1 от НК с възпитателна мярка по реда на чл.13, ал.1 от Закона за
борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни.
Пред въззивния съд от тримата подсъдими, редовно призовани се явяват
лично А.З.С. и А.А.М.. Подс. М.Ф.Х., редовно призован, не се явява. Явяват се
служебните защитници на тримата подсъдими и изразяват становище да бъде даден
ход на делото. При условията на чл. 269 ал.3 т.3 от НПК, съдът даде ход на
делото в отсъствието на подс. М.Ф.Х., доколкото същият е редовно призован, не е
посочил уважителни причини за неявяването си и е изпълнена процедурата по
чл.247б ал.1 от НПК, а се явява неговия служебен защитник.
Подсъдимият А.А.М. и служебният му защитник
заявяват, че са доволни от присъдата и не се присъединяват към жалбите на подс.
А.С. и подс. М.Х..
Страните не правят искания за събиране на
доказателства пред въззивния съд.
В ход по същество прокурорът взема становище за неоснователност на въззивните жалби. Предлага първоинстанционната
присъда като правилна и законосъобразна да бъде потвърдена.
Защитниците на подсъдимите А.С. и М.Х. поддържат
подадените жалби и пледират за уважаването им. Защитникът на подс. А.М.
изразява удовлетворение от присъдата.
В личната си защита и последната си дума подс. А.С.
поддържа становището на защитника си и моли за намаляване на наказанието.
В личната си защита и последната си дума подс. А.М.
заявява, че е доволен от присъдата.
Съдът, след като се запозна
с оплакванията във въззивните жалби и допълненията към тях, като взе предвид становището на страните, изразено в съдебно заседание пред въззивната инстанция, като съобрази
материалите по делото и като извърши цялостна проверка на присъдата по реда на
чл. 313 и сл. от НК намира следното:
Жалбите
са процесуално допустими – подадени от лица с правен интерес от обжалване на
първоинстанционния съдебен акт. Разгледани по същество жалбите са неоснователни.
Производството
пред СлРС е образувано по внесен от РП – Сливен обвинителен акт против
подсъдимите А.З.С., А.А.М.
и М.Ф.Х.
с обвинение за престъпление по чл. 195 ал.1 т.4
и 5 от НК, а за подсъдимите А.З.С. и М.Ф.Х. и във вр. с чл.63 ал.1 т.3 от НК.
Производството
пред първата инстанция е проведено по реда на диференцираната процедура на
гл.27 от НПК – със съкратено съдебно следствие. Подсъдимите са се признали за
виновни, признали са всички факти, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и са заявили, че не желаят събиране на други доказателства
относно същите факти. Не е оспорвана фактическата обстановка по обвинителния
акт и правната квалификация. С оглед правилата на гл.27 от НПК и направените от
подсъдимите лица самопризнания, и след констатация, че самопризнанията се
подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства,
първоинстанционният съд е обявил, че постановяване на присъдата ще ползва
самопризнанията на подсъдимите без да събира доказателства за фактите, изложени
в обстоятелствената част на обвинителния акт и е разгледал делото по
същество.
От приобщените по делото доказателства се установява от
фактическа страна следното:
Подсъдимите А.С. и М.Х. към момента на извършване на
деянието са били непълнолетни, но са могли да разбират свойството и значението
на извършеното и да ръководят постъпките си.
На 02.09.2018 г. в гр. Сливен, тримата подсъдими
отишли до дома на свид. Ц.Т.Ч., за да си купят цигари, като подс. Х. забелязал
къде същата си държи парите. След като си тръгнали, подсъдимите С., М. и Х.
решили да извършат кражба от имота, собственост на свид. Ч.. Подс. С. прескочил
оградата и отворил пътната врата, отключвайки я с ключа, който бил поставен в
нея, след което в двора влезли и подсъдимите Х. и М.. След като влезли в
къщата, на която вратата била широко отворена, тъй като било горещо,
подсъдимите забелязали, че свид. Ч. спи дълбоко. Подс. Х. видял на шкафчето до
леглото й ножица, с която отрязал портмоне, което било овесено на врата на
свид. Ч. и в него се намирали парите й, а именно сумата от 500 лв. Напускайки
къщата тримата подсъдими откраднали и 1 бр. телевизор м. „Самсунг” 22
инча; 1 бр. дрелка и 1 бр. карбофлекс м. „Раптор”, които вещи се намирали в
двора.
Подс. С. продал ъглошлайфа на свид. Р.Й.Ч., без последния
да знае, че вещта е предмет на кражба и парите задържал за себе си. Телевизорът
м. „Самсунг” продали на неизвестно лице в кв. „Надежда” за сумата от 40 лв.
Тази сума и откраднатата сума от 500 лв. тримата разделили помежду си.
С протокол от 28.11.2018 г. свид. Р.Й.Ч. предал
доброволно на полицейските служител 1 бр. ъглошлайф м. „Раптор”, който с
разписка от 14.01.2019 г. бил върнат на свид. Ц. Ч..
По делото била изготвена съдебна
оценителна експертиза, от заключението на която е видно, че общата стойност на
инкриминираните вещи предмет на кражба възлизали на 787,00 лв.
Подсъдимия А.З.С. е български гражданин, с начално образование, не учи, не
работи, не женен, неосъждан.
Подсъдимия А.А.М. е български гражданин, с начално образование, не работи,
не женен, неосъждан.
Подсъдимия М.Ф.Х. е български гражданин, с начално образование, не учи, не
работи, не женен, неосъждан.
Тази
фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на
събраните по делото доказателства. Същата е възприета по идентичен начин от
първата съдебна инстанция и не се оспорва от страните. Фактите се установяват
категорично от гласните и писмени доказателствени материали, които съдът цени като
относими и взаимнодопълващи се. Направените от подсъдимите лица самопризнания в
хода на първоинстанционното производство кореспондират изцяло с останалите
доказателствени източници, поради което правилно и законосъобразно съдът е
разгледал делото по реда на глава 27 от НПК при условията на чл. 371, т. 2 от НПК с оглед изразеното желание на подсъдимите за това. Съдът цени и
заключението на назначената съдебно-оценителна експертиза, която допринася в
значителна степен за изясняване обстоятелствата по делото и конкретно стойността
на отнетите вещи.
При
коректно изяснена фактическа обстановка правилни са изводите на първостепенният
съд, че тримата подсъдими са извършили от обективна и субективна страна деянието,
за което са обвинени от прокурора. От обективна страна са безспорно установени квалифициращите
елементи от състава на престъплението – предварителен сговор между подсъдимите
за осъществяване на деянието и използваното техническо средство – ножица. Деянието
е довършено, вещите са били във владение на подсъдимите и същите са се
разпоредили с тях. Подс. А.С. и М.Х. са непълнолетни към момента на извършване
на деянието, но са с нормално за възрастта си интелектуално и физическо
състояние, което е позволявало всеки от тях да разбира свойството и значението
на деянието си и да може да ръководи постъпките си. Няма данни към този момент който
и да е от двамата да е бил със забавено развитие или да е страдал от
заболяване, което да не му е позволявало от интелектуална страна да не осъзнава
извършеното.
Както правилно е приел първостепенният съд, от субективна страна тримата
подсъдими са извършили деянието с пряк умисъл, тъй като са съзнавали обществено
опасния му характер, предвиждали са и са искали настъпването на обществено
опасните последици с цел лично
облагодетелстване.
С оглед на
горните констатации законосъобразно и тримата са признати за виновни по
повдигнатите им обвинения от първоинстанционния съд.
Не се констатира неправилност на
присъдата и в частта относно наложените на подсъдимите лица наказания.
Първоинстанционният съд е наложил на подсъдимите наказания, както следва: за
подсъдимия А.С. и М.Х. при условията на чл.63, ал.1 т.3 и чл.54 от НК – по 6
месеца „лишаване от свобода“, а за подсъдимия А.М. при условията на чл.54 от НК – 1 година „лишаване от
свобода“. Правилно и в съответствие с разпоредбата на чл. 373 ал.2 от НПК всяко
от тези наказания съдът е намалил с 1/3 като е приложил разпоредбата на чл. 58а
ал.1 от НК. В резултат на редукцията на подс. А.С. и М.Х. са наложени наказания
от по 4 месеца „лишаване от свобода“, а на подс. А.М. – 8 месеца „лишаване от
свобода“. Наложените наказания са в размер близък до минималния за първите
двама подсъдими предвид приложението на чл.63 ал.1 т.3 от НК за тях, а за подс.
М. – в минималния предвиден в разпоредбата на чл.195 ал.1 от НК размер. Всички
наказания са определени при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства.
Липсват основания за прилагане разпоредбата на чл. 55, ал.1
от НК – не са налице многобройни смекчаващи или изключителни обстоятелства,
поради което съображенията във въззивните жалби се явяват неоснователни. Констатираните
смекчаващи
отговорността на подсъдимите обстоятелства – изразеното съжаление за извършеното,
младата възраст, тежкото социално и материално положение, съдействието, оказано
на органите на досъдебното производство, чистото съдебно минало, не са от
категорията на многобройни или изключителни обстоятелства, при които да е
налице несъразмерност на предвиденото в закона наказание към деянието на
подсъдимите, респ. да се наложи определяне на наказание при условията на чл. 55,
ал.1 от НК. Това искане за определяне на наказания под минимума, предвиден в
закона, е получило аргументиран отговор и в мотивите на СлРС към
първоинстанционната присъда. Неоснователни са и възраженията в жалбата на подс.
М.Х. за липса на мотиви към първоинстанционната присъда относно евентуалното
приложение на чл.61 от НК за този подсъдим. Въззивната инстанция констатира подробно
мотивиране на съдебния акт в посочената част, към които доводи изцяло се
присъединява. Първостепенният съд е подчертал като завишаващ обществената
опасност на конкретното деяние начинът за неговото извършване. Действително е
демонстрирано пълно незачитане на чуждата собственост чрез поведение,
отличаващо се с наглост. Тримата подсъдими са влезли
в къщата и в стаята, в която свид. Ч. е спяла, а подс. Х. с ножица, находяща се
на нощното шкафче отрязал портмонето овесено на врата й. Допълнително тримата подсъдими
излизайки от къщата откраднали още вещи – телевизор, дрелка и карбофлекс, с
които впоследствие се разпоредили, като продали някои от вещите на трети лица. Демонстрираната
дързост и арогантност на конкретното деяние, предвид начина на извършването му,
правилно са обосновали изводите на СлРС за неприложимост на разпоредбата на
чл.61 от НК и респ. приложението на възпитателни мерки по ЗБППМН. Не
е налице визираната от закона хипотеза, тъй като непълнолетните подсъдими
очевидно не са извършили престъплението поради увлечение или лекомислие, а
самото деяние разкрива сериозна обществена опасност. Конкретно поведението на
подс. Х. разкрива най-висока степен на опасност – приближаването на ножица към
тялото на спящ човек, за да се откраднат парите от врата му. При евентуално
неконтролирано движение в съня на спящия в посока на намиращата се в близост
ножица, би могло да се стигне до много тежки, дори фатални последици, предвид
острия предмет, с който е отрязано портмонето. Такава дързост на действията на
подс. Х. не би могла да бъде ценена в полза на този подсъдим, нито пък поощрена
с по-ниско или липса на наказание по НК. Правилна е преценката на контролираната
инстанция, че с мерки по ЗБППМН не биха изпълнили целите на наказанието, а
именно индивидуалната превенция – да се поправи и превъзпита подсъдимия към
спазване добрите нрави и закона, както и да му се отнеме
възможността да върши други престъпления. В допълнение към изложеното от СлРС,
въззивният съд следва да добави констатацията си за налични в писмените
доказателствени материали 2 бр. справки от Детска педагогическа стая, от които се
установява досег на двамата непълнолетни подсъдими с цитираната институция още
през м. ноември 2014 г. по повод обсебване на мобилен телефон, за който е било
образувано производство ЗМ 1243/2014 г.
Наложените наказания на всеки от подсъдимите са в размери около минималните
предвидени от закона и след редукцията по чл. 58а, ал.1 от НК са изчислени и
наложени правилно от първоинстанционния съд. Констатацията за наличие
предпоставките на чл.69 вр. чл. 66 ал.1 от НК за подс. А.С. и М.Х. и по чл.66,
ал.1 от НК за подс. А.М. обосновано е довел до приложение института на
условното осъждане. По отношение на всеки от подсъдимите е определен
изпитателен срок от по 3 години, който е съответен на обществената опасност на
деянието и подсъдимите и би осигурил действието на индивидуалната превенция за подходящ
спрямо всеки от тримата извършители на престъплението срок.
В съответствие с разпоредбата на чл. 189 от НПК е разрешен
въпросът за разноските по делото. Правилно подсъдимите са осъдени да заплатят в
полза на държавата направените по делото в досъдебната фаза разноски в размер
на 46,92 лв. по сметка на ОД МВР – Сливен.
По изложените
съображения въззивната инстанция намира, че първоинстанционната присъда е
правилна, обоснована и материално и процесуално законосъобразна. Наведените
оплаквания за несправедливост на присъдата от страна на подсъдимите съдът
намира за неоснователни. Наложените наказания на подсъдимите лица са достатъчно
снизходителни в размер близък до минималния, като липсват условията на чл.55,
ал.1 от НК за определяне на наказанията под минимума. Не са налице основания за
отмяна или изменение на присъдата, поради което същата следва да бъде
потвърдена.
Ръководен
от изложените мотиви и на основание чл.334, т.6 и чл.338 от НПК, Окръжен съд –
Сливен
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 39/26.03.2019
г., постановена по НОХД № 200/2019 г. по описа на Районен съд – Сливен.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: