Решение по дело №71300/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 3725
Дата: 13 март 2023 г.
Съдия: Илина Велизарова Златарева Митева
Дело: 20211110171300
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 декември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 3725
гр. София, 13.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА

МИТЕВА
при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА
Гражданско дело № 20211110171300 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД вр. чл.
87, ал. 1 ЗЗД от ЕТ „Антон Гаврилов Попов“ срещу „Фреш бар“ ЕООД за сумата от 7 327,62
щатски долари като частичен иск от претенция за сумата от общо 237 482,30 щатски долара
/съгласно уточнителни молби от 09.09.2022г. и 14.12.2022г./, получена от ответника на
отпаднало основание, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска
(13.12.2021 г.) до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че на 24.06.2021г. между него, като купувач, и ответното дружество
„Фреш бар” ЕООД като продавач, бил сключен договор за покупко-продажба на 1 000 тона
тиквено семе тип „дамски нокът“ като „Фреш бар” ЕООД поело задължението да достави
стоката на ищеца в срок до 31.12.2022г. при уговорено авансово плащане в размер на 25 %
от стойността на договора. Сочи, че на 24.06.2021г. платил на ответното дружество част от
уговорения аванс в размер на 273 100 лв. без ДДС или 200 000 долара по фиксинга на БНБ
за деня, а на 25.06.2021г. още 272,789 лв. без ДДС, или 200 000 долара. Плащанията
извършил по банков път от сметката на ЕТ „Антон Гаврилов Попов“ в ОББ в долари по
сметката, посочена в издадените от ответното дружество фактури. Твърди, че общо
платенената сума като аванс по договора за доставка на тиквени семки била в размер на
545 880 лв. без ДДС. На 26.06.2021г. между страните било подписано допълнително
споразумение по договора за доставка на тиквени семки, по силата на което било променено
количеството тиквено семе, предмет на договора, на 100 тона с единична цена от 4 000
долара на тон. Страните уговорили, че платеният аванс към датата на подписване на
1
споразумението в размер от 400 000 долара без ДДС следва да се приспадне от окончателно
дължимата сума по договора след доставката на стоката и подписването на протокол за
предадените количества. Сочи, че на 18.08.2021г. страните подписали друго споразумение
към договора, по силата на което постигнали съгласие вместо тиквеното семе ответникът да
достави на ищеца 800 броя USB донгъла с лиценз за телекомуникационен сървър на цена,
равна на платения аванс от ищеца по договора за доставка на тиквено семе. Ищецът твърди,
че на 13.09.2021г. страните подписали приемо-предавателен протокол за предаването на 800
бр. USB донгъли с лиценз за телекомуникационен сървър, като стоката била предадена на
ищеца в склада му в с. Лозен опакована в индивидуални кутии, които при преглед не
страдали от повреди от външна страна. При проверка на лицензиите, качени на предадените
донгъли, обаче, ищецът установил, че вместо 800 броя лицензии ответникът му доставил 200
броя активиращи кодове, които били размножени по четири пъти. Твърди, че незабавно
уведомил представител на „Фреш бар“ ЕООД за този недостатък на предадената стока и му
предоставил срок до 30.10.2021г. да достави още 600 бр. лицензии със съответните кодове,
като с писмо от 20.09.2021г. го предупредил, че при неизпълнение ще счита договора за
развален по отношение на тези бройки лицензии. Поради бездействието на продавача на
18.11.2021г. ищецът му изпратил уведомление за разваляне на договора по отношение на
недоставените 600 бр. лицензии със съответните кодове и поискал да му бъде възстановена
платената за тях цена в размер на 409 410 лв.
С оглед изложеното, ищецът твърди, че ответникът му дължи сумата в размер на
237 482,30 щатски долара, представляваща част от авансово платената продажна цена по
разваления, поради длъжниковото неизпълнение, договор за продажба за недоставената
стока, която се явявала платена на отпаднало основание и подлежала на връщане от страна
на „Фреш бар” ЕООД в посочения размер, като 7 327,62 щатски долари като частичен иск от
тази сума, ведно със сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е депозиран отговор на исковата молба от страна на
ответника.
От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа
страна следното:
По делото не се спори, а и от представения договор за доставка на тиквени семена от
24.06.2021г. / на л. 6-7 по делото/ се установява, че на същата дата страните са постигнали
съгласие „Фреш Бар“ ЕООД да достави и продаде на ЕТ „Антон Гаврилов Попов“ около
1 000 тона тиквено семе тип „дамски нокът“ при единична цена от 3 550 долара за тон в срок
до 31.12.2022г. до склад на купувача. Уговорена е цена в размер на 3 550 000 долара или
левовата равностойност на тази сума по фиксинга на БНБ към датата на плащането без
включен ДДС, платима по следния начин: 25 % авансово в сток до 30 дни от подписване на
договора по сметка на продавача, а остатъка, изчислен на база двустранно подписани
приемо-предавателни протоколи за реално доставена и приета от купувача стока в срок от
10 дни от получаването й. В договора е посочена банкова сметка в Китай за плащане на
цената.
2
Ответникът не оспорва и от представеното споразумение от 26.06.2021г. по делото се
установява, че на същата дата страните са постигнали съгласие за промяна в количеството
на стоката по договора от 24.06.2021г., като уговарят продавачът да достави на купувача 100
тона тиквено семе „дамски нокът“ с единична цена 4000 долара за тон с вкл. ДДС.
Видно от представените извлчечения от сметка с титуляр ЕТ „Антон Гаврилов Попов“,
които не са оспорени от ответника, на 24. и 25.06.2021г. са регистрирани изходящи парични
преводи, всеки за сумата от 200 000 щатски долара, към банковата сметка, посочена в
договора, за което са издадени фактури №1110/25.06.2021г. и №1111/25.06.2021г.
Със споразумение от 18.08.2021г. страните уговарят, че поради невъзможност на
продавача да достави тиквено семе предмет на договора става доставката на USB донгъли с
лиценз за телекомуникационен сървър на стойност, равна на платения аванс, в срок до
30.09.2021г.
От представения приемо-предавателен протокол по делото се установява, че на
13.09.2021г. представител на купувача е приел от представител на продавача оборудването,
предмет на договора за покупко-продажба, в кутии без видими повреди с неразрушена
цялост.
По делото е представено писмо от ЕТ „Антон Гаврилов Попов“, оформено като
получено от от „Фреш бар“ ЕООД на 20.09.2021г., в което се съдържа уведомление, че при
преглед на доставената стока купувачът установил, че само 200 бр. от доставените USB
донгъли разполагали със софтуер и активиращ код. Със същото е предоставен срок до
30.10.2021г. за остраняване недостатъците или връщане стойността на оборудването и
предупреждение, че при неизпълнение договорът ще се счи6та за развален.
С последващо писмо, оформено като получено на 18.11.2021г. ЕТ „Антон Гаврилов
Попов“ информира „Фреш Бар“ ЕООД, че договорът е развален, поради което иска връщане
на сумата от 409 410 лева без ДДС.
Други доказателства не са ангажирани по делото.
Въз основа на така установената и възприета фактическа обстановка, съдът
изграждайки вътрешното си убеждение, прави следните изводи от правна страна:
Разпоредбата на чл. 55, ал. 1, предл. трето от ЗЗД урежда връщане на даденото при
отпадане на основанието. Фактическият състав на цитираната норма се характеризира с два
елемента: 1. получаване на нещо от обогатилото се лице, което му се дава от обеднялото
лице (т. е. разместване на материални блага) и 2. отпадане на основанието за имущественото
разместване.
При неоснователното обогатяване под основание се има предвид правна връзка, правно
отношение, което да оправдае получаването на парите. Съгласно задължителната,
константна и трайно установена практика, обективирана в ППВС № 1/ 1979 г., на отпаднало
основание може да се претендира връщане на платената сума въз основа на договор,
развален поради неизпълнение.
3
За да се претендира връщане на даденото при отпадане на основанието по чл. 55, ал. 1,
пр. 3 ЗЗД - поради разваляне на договора при неизпълнение, е необходимо ищецът да е
установил, при условие на пълно главно доказване, надлежно упражнено право на разваляне
на договора. Правното действие на волеизявлението за разваляне на договора може да
настъпи само в случаите, когато са били налице законовите предпоставки на правото на
изправната страна по чл. 87 ЗЗД, а именно: виновно неизпълнение на задължението от
страна на длъжника, за което последният носи отговорност, и изправност на кредитора.
Преобразуващото право да се развали договора в хипотезите на чл. 87, ал. 1 и, ал. 2 ЗЗД
се упражнява с едностранно волеизявление и при наличие на неизпълнение от страна на
длъжника. Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1, предложение трето от ЗЗД полученото на
отпаднало правно основание подлежи на връщане. За успешното провеждане на
предявените искове в тежест на ищеца по делото е да установи при условията на пълно и
главно доказване, следните правнорелевантни факти, от които се ползва: факта на
възникналите между страните договорни правоотношения по силата на сключения договор,
факта, че е изправна страна по договора, по отношение на поетото от нея задължение за
плащане на уговорената цена и че реално е платил исковата сума - момент и начин на
плащане; факта на разваляне на горепосочените договори с отправено едностранно
изявление до ответника, валидно достигнало до знанието му и момент на узнаването,
съответно на разваляне на договора; размера на претенцията.
От своя страна в тежест на ответника по делото е да установи всички положителни
възражения срещу предявените искове, каквито в случая не се релевират.
Ето защо съдът намира, че по делото безспорно се установи, че страните по делото са
били обвързани от валидно сключен договор за доставка на тиквено семе. Установи се, че
възложителят е платил авансови суми по договора. Не се спори от ответника, че не е
получил това възнаграждение. Не се спори относно твърдението, че страните са постигнали
съгласие за промяна в предмета на договора, както и че изпълнението е било неточно,
защото от 800 доставени от „Фреш Бар“ ЕООД донгъли само 200 са отговаряли на
изискването да бъдат снабдени със софтуер и активиращ код.
Съгласно разпоредбата на чл. 87, ал. 1 от ЗЗД, когато длъжникът по един двустранен
договор не изпълни задължението си по причина, за която той отговаря, кредиторът може да
развали договора. Според чл. 87, ал. 2 ЗЗД, кредиторът може да заяви на длъжника, че
разваля договора и без да му даде срок за изпълнение, ако то е станало безполезно. Правото
да се развали договора е преобразуващо. То се упражнява с едностранно волеизявление, без
да е необходимо съдействието на другата страна. Законът не съдържа нормативно
определени изрази, които кредиторът е длъжен да използва при направено волеизявление за
разваляне на договора. В случая, волеизявлението за частично разваляне на договора е
направено изрично с писмените уведомления от 20.09. и 18.11.2021г., доколкото в дадения
срок ответникът не е изпълнил задълженията си по договора от 24.06.2021г. и
допълнителното споразумение от 18.08.2021г.
При това положение, за ищеца е възникнало субективното преобразуващо право по чл.
4
87, ал. 2 ЗЗД да развали сключения договор, като съдът отчита обстоятелството, че ищецът
се явява изправна страна по договора, доколкото същият е заплатил авансово
горепосочените суми, за които е предоставил и извлечения от банковата си сметка.
С оглед на изложеното, следва да се приеме, че в разглеждания казус са настъпили
последиците от разваляне на договора и искането на ищеца за връщане на даденото по
договора е основателно.
Ето защо съдът намира за напълно основателен искът по чл. 55, ал. 1, предл. трето от
ЗЗД за сумата от 7327,62 щатски долара, предявен частично от общия сбор на заплатената
авансова сума в размер 237 482,30 щатски долара.

По разноските
При този изход на спора с право на разноски разполага само ищеца, поради което и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК на същия следва да се присъди сумата от 400 лева за платената
държавна такса по делото.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, предл. трето от ЗЗД “ФРЕШ БАР“ ЕООД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление с. Лозен, ул. „Ракита“ № 21 да заплати на ЕТ
„Антон Гаврилов Попов“ с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление с. Лозен,
ул. „Съединение“ №224 сумата от 7327,62 щатски долара, частично от 237 482,30 щатски
долара, представляваща част от заплатен аванс, поради отпаднало основание по договор от
24.06.2021 г., изменен със споразумения от 26.06.2021г. и 18.08.2021г., ведно със законната
лихва от 13.12.2021г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК “ФРЕШ БАР“ ЕООД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление с. Лозен, ул. „Ракита“ № 21 да заплати на ЕТ „Антон
Гаврилов Попов“ с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление с. Лозен, ул.
„Съединение“ №224 сумата от 400 лева за разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд с въззивна жалба в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5