№ 491
гр. Пловдив, 07.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Доника Ил. Тарева Пехливанова
при участието на секретаря Елена Ив. Дженева
като разгледа докладваното от Доника Ил. Тарева Пехливанова
Административно наказателно дело № 20215330207405 по описа за 2021
година
взе предвид следното:
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е НП № 20-1030- 010958/30.10.2020 г. на *** към ОДМВР
Пловдив, Сектор „Пътна полиция” Пловдив, с което на Г. М. М., ЕГН
********** е наложено административно наказание глоба в размер на 2000
лв. за нарушение на чл.178, ал. 1, т. 7 от Закона за движение по пътищата.
По съображения, изложени в жалбата и в допълнително депозирани
становища, жалбоподателят М., чрез процесуалния си представител адв. Р.Р.,
моли съда да отмени НП. Претендира направените разноски по делото за
адвокатски хонорар.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. В
молба-становище навежда доводи за неоснователност на жалбата и прави
искане за потвърждаване на обжалваното НП. При условията на евентуалност
възразява срещу размера на претендираното адвокатско възнаграждение и
моли същото да бъде намалено до минимално предвидения такъв.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна
1
страна: Жалбата е подадена в преклузивния 7 -дневен срок за обжалване,
изхожда от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което е
допустима. Разгледана по същество същата е основателна. От фактическа
страна съдът установи следното:
На 31.08.2020 г., около 21 часа в град Пловдив, свид. Й.Ч. управлявал
*** лек автомобил, когато, достигайки до кръстовището на ул. „Полковник
Дрангов“ ул. „Добротич“, внезапно пропаднал в дупка на пътното платно.
Свид. Ч. излязъл от колата си и се обадил на тел. 112, за да съобщи за
инцидента с автомобила му. На водача бил извършен тест за употреба на
наркотични вещества и алкохол, които дали отрицателен резултат. Бил
съставен и Протокол, в който било отразено, че инцидентът е допуснат по
вина на фирмата, поддържаща пътя („необезопасена дупка на пътя“). В хода
на проведеното административнонаказателно производство било установено,
че *** на *** по *** във ***, ЕИК: *** е Г. М. М.. Именно спрямо същата бил
съставен АУАН за това, че в качеството си на *** – *** на цитирания по-горе
обект, не е взела своевременно мерки за отстраняване или сигнализиране по
установения за това начин на препятствия на пътя – изкоп с приблизителни
размери 200/300/200 см., находящ се на кръстовището на ул. „Полковник
Дрангов“ ул. „Добротич“. Въз основа на съставения АУАН е издадено
обжалваното НП, с което на Г. М. М., ЕГН ********** е наложено
административно наказание глоба в размер на 2000 лв. за нарушение на
чл.178, ал. 1, т. 7 от Закона за движение по пътищата.
В хода на проведеното съдебно производство като свидетели са били
разпитани *** – свид. С.В., участвалия в инцидента водач – Й.Ч. ( неправилно
посочен в протокола от 22.02.2022 г. свид. В., поради техническа грешка), а
също така и свид. Н.С. – *** в ***
В своите показания *** - свид. В. е потвърдил отразените от него в
АУАН фактически констатации.
Свид. Ч. от своя страна е посочил, не на процесните дата и място,
движейки се с автомобила си в тъмната част на денонощието, около 21 часа,
ненадейно е попаднал в голям изкоп на пътното платно, за което
сигнализирал полицията. Дошлите на място полицаи съставили Протокол, в
който отразили, че вина за случилото се има фирмата, поддържаща пътя.
В своите показания свид. С. е посочил, че веднага след настъпване на
2
инцидента се е появил на процесното място и е установил, че в
действителност в изкоп на пътя е попаднал водач с управляваното от него
МПС, но твърди, че водачът е навлязъл в забранена улица, както и че в
началото на пътя е имало указателни табели за ремонтни дейности.
Съдът кредитира показанията на тези свидетели, като намира, че
същите, следва да се кредитират, доколкото по основните подлежащи на
доказване факти – кога, къде, какво се е случило, същите се явяват
еднопосочни и безпротиворечиви. Видно е от събраната по делото
доказателствена съвкупност (показанията на свидетелите и писмените
доказателства по делото – Докладни записки, Обяснения и Протокол за ПТП),
че по делото няма спор, че на 31.08.2020 г., около 21 часа в град Пловдив,
свид. Й.Ч. управлявал *** лек автомобил, когато, достигайки до
кръстовището на ул. „Полковник Дрангов“ ул. „Добротич“, внезапно
пропаднал в дупка на пътното платно, в резултат на което настъпили вреди по
автомобила му. Спорът се състои в това дали процесният изкоп е бил
надлежно обезопасен и кой следва да носи отговорност в случай, че това не е
така.
По първият въпрос, макар от страна на двамата свидетели Ч. и С. да
бяха изразени различни версии относно обезопасяването на пътя, факт е,
предвид настъпилия краен резултат, че процесният изкоп не е бил надлежно
обезопасен. Ирелевантно е обстоятелството дали попадналия в изкопа водач
се е движил по разрешена или забранена улица, доколкото настоящето
производство няма за предмет спазване на правилата за движение по
пътищата от страна на свид. Ч.. Последното би имало значение евентуално за
степента отговорност, която следва да понесе носещият отговорност за
необезопасения път.
В тази връзка, по вторият спорен въпрос, а именно кой следва да носи
отговорност за необезопасения път, съдът намира, че това в действителност
не е жалбоподателката. Съображенията в тази насока са следните:
Съгласно разпоредбата на чл.178 ал.1 т.7 от ЗДП, се наказва с глоба от
2000 до 7000 лв. длъжностно лице, което не е взело своевременни мерки за
отстраняване или сигнализиране по установения начин на препятствие на
пътя или неизправност на пътните принадлежности, които могат да
застрашат безопасността на движението. Видно от съдържанието на
3
цитираните норми, наказуемо по реда на чл.178 ал.1 т.7 от ЗДП, е само
поведението на съответното длъжностно лице, което не е изпълнило
вменените му задължения. Легалното определение на понятието „длъжностно
лице“ се съдържа в нормата на чл. 93 т.1 от НК, съгласно която това е лице,
на което е възложено да изпълнява със заплата или безплатно, временно или
постоянно: а) служба в държавно учреждение, с изключение на
извършващите дейност само на материално изпълнение; б) ръководна
работа или работа, свързана с пазене или управление на чуждо имущество в
държавно предприятие, кооперация, обществена организация, друго
юридическо лице или при едноличен търговец, както и на нотариус и
помощник-нотариус, частен съдебен изпълнител и помощник-частен съдебен
изпълнител. Предвид изложеното, за да са налице предпоставките за
реализиране на административнонаказателна отговорност спрямо Г.М. за
описаното в АУАН и НП административно нарушение, следва същата към
датата на нарушението да е била длъжностно лице, което в съответствие със
служебните си задължения да има пряко отношение, респ. задължение по
контролиране изправността и състоянието на процесния пътен участък, както
и да отстранява и сигнализира неизправности на пътни принадлежности или
препятствия на пътното платно. Съобразно акта и постановлението е
ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателката
в качеството на ***, а именно *** на обект ***. От събраните по делото
доказателства обаче липсват данни по какъв начин въззиваемата страна е
определила точно жалбоподателката като субект на отговорност, доколкото
очевидно длъжността на жалбоподателката не е свързана с поддържане на
пътищата, а с технически надзор по изпълнението на обекта. В този смисъл
липсват необходимите доказателства, от които да се установи какви са били
основните задължения на жалбоподателката за времето, в което е
изпълнявала конкретната длъжност, респ. имала ли е делегирани задължения,
свързани поддържането на пътната мрежа и пътните съоръжения. Не са
приложени нито длъжностна характеристика за длъжността „***“, нито други
документи, установяващи тези обстоятелства. Точно обратното – в тази
връзка от страна на жалбоподателката е представена Заповед на кмета на
Община Пловдив, с която делегира задълженията по временна сигнализация
на *** на друга фирма-изпълнител – „***“ в лицето на О.К.. Отделно от
всичко гореизложено в случая липсват и доказателства за това каква е
4
връзката между „Европейски пътища“ АД и пряко отговорния за състоянието
на пътя – лицето, което стопанисва пътя – Община-Пловдив. Предвид
горното, съдът намира, че не може да бъде направен безспорен и категоричен
извод, че именно жалбоподателката М. е ***, което към 31.08.2020 г. е
отговаряло за отстраняването или сигнализирането на наличния на процесния
път изкоп. Налице е непълнота на доказателствата, установяващи авторството
на нарушението, която непълнота не може да бъде преодоляна в настоящото
производство. При условията на пълно главно доказване наказващият орган е
този, който носи доказателствената тежест и трябва да докаже наличието на
всички релевантни за съставомерността и индивидуализацията на деянието
факти и обстоятелства, които обуславят административнонаказателната
отговорност, включително неговото авторство, което в случая не е сторено.
Предвид изхода на делото, искането на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН
за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя се явява основателно и
следва да бъде уважено. Съгласно тази разпоредба, в съдебните производства
по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. По
настоящото производство те се изразяват в заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лв. В същото време, от страна на
въззиваемата страна е постъпило възражение за прекомерност на
претендираните разноски, като се моли същите да бъдат намалени до размер
от 300 лв. Според чл. 36, ал. 2 от ЗАдв., размерът на възнаграждението се
определя в договор между адвоката и клиента; размерът на възнаграждението
трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от
предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид
работа, каквато в случая се явява Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения (Наредба №1/09.07.2004г.).
Съгласно установеното от нормата на чл. 18, ал. 3 от Наредба №1/09.07.2004
г., за процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу
наказателни постановления (за една инстанция), в които административното
наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено
имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл.
7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-
малко от 300 лв. В конкретния случай дейността на процесуалния
представител на жалбоподателката се е изразила в изготвяне на жалба,
становище по същество, представяне на съдебна практика и писмени
5
доказателства и процесуално представителство – явяване пред РС в две
съдебни заседания, в които са разпитани общо трима свидетели. В същото
време съдът констатира, че делото не се характеризира като такова с
фактическа или правна сложност, но предвид извършената процесуална
активност, съдът намира, че претендираното възнаграждение се явява
съответно и следва да бъде присъдено в цялост, въпреки възражението за
прекомерност. Предвид и горното ОД на МВР Пловдив следва да заплати на
жалбоподателката направените разноски в размер на 400 лева.
Ето защо Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 20-1030-010958/30.10.2020 г. на *** към ОДМВР
Пловдив, Сектор „Пътна полиция” Пловдив, с което на Г. М. М., ЕГН
********** е наложено административно наказание глоба в размер на 2000
лв. за нарушение на чл.178, ал. 1, т. 7 от Закона за движение по пътищата.
ОСЪЖДА ОД на МВР-ПЛОВДИВ ДА ЗАПЛАТИ на Г. М. М., ЕГН
********** сумата от 400.00 /четиристотин/ лв., представляваща направени
по делото разноски за адвокатско възнагражденив.
Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от съобщението до
страните за изготвянето му пред Административен съд Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6