Решение по дело №753/2022 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 43
Дата: 26 януари 2023 г. (в сила от 26 януари 2023 г.)
Съдия: Светлин Михайлов
Дело: 20221001000753
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 7 септември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 43
гр. София, 26.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Теодора Кръстева
Членове:Светлин Михайлов

Красимир Маринов
при участието на секретаря М. Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно търговско дело
№ 20221001000753 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258, вр.чл.250, ал.3 от ГПК.
Образувано е по повод постъпила въззивна жалба от Софийска градска
прокуратура срещу решение № 424 от 19.04.2022 г., постановено по т.д. № 2 550/21 г. по
описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 16 състав, с което е оставена без
уважение молбата на Софийска градска прокуратура за допълване на постановеното
решение № 298 от 24.03.22 г. по т.д. № 2 550/21 г. по описа на Софийски градски съд,
Търговско отделение, 16 състав.
В жалбата се твърди, че с решение № 298 от 24.03.22 г. по т.д. № 2 550/21 г. по
описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 16 състав съдът е прекратил „ДЕА
БГ“ АД, но е пропуснал да се произнесе по цялото искане с диспозитив за откриване на
производство по ликвидация. Твърди, че с нарочна молба е поискал да бъде допълнено така
постановеното решение, но съдът е оставил същата без уважение. Твърди, че така
постановеното допълнително решение е порочно поради нарушение на материалния закон,
съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. Инвокира
доводи, че съдът е оставил молбата без основание като е приел, че след влизане в сила на
постановеното решение за прекратяване на дружеството, препис от същото следва да се
изпрати на АВ при ТРРЮЛНЦ за откриване на производство по ликвидация и
назначаването на ликвидатор. С оглед на това твърди, че изпращането на препис от молбата
не е тъждествено на постановяване на решение с диспозитив по отношение на откриването
1
на производство по ликвидация. Твърди, че съдът е компетентен да се произнесе с
диспозитив за откриване на производство на основание чл.252, ал.1, т.4 ТЗ, вр.§13, ал.3 от
ПЗР на ТЗ. С оглед на това твърди, че съдът е делегирал правомощия на АВ за откриване на
производство по ликвидация, което е недопустимо. Съгласно чл.266 от ТЗ компетентен да се
произнесе за откриване на производство по ликвидация е съдът, с оглед прекратяването на
дружеството със съдебно решение. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да се
отмени атакуваното като незаконосъобразно и вместо него се постанови ново, с което да се
допълни решението за прекратяване с диспозитив за откриване на производство по
ликвидация или да се върне делото на съда, постановил решението със съответните
указания.
Ответникът по въззивната жалба „ДЕА БГ” АД редовно призован за съдебно
заседание чрез назначения ликвидатор А. Г. Г. не изпраща представител и не взима
становище по жалбата.
Съдът след като се съобрази с доводите изложени в жалбите и обсъди
представените писмени доказателства, съобразно правилата на чл.235 от ГПК, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото,
че с решение № 298 от 24.03.22 г. по т.д. № 2 550/21 г. по описа на Софийски градски съд,
Търговско отделение, 16 състав съдът е прекратил по предявеният от Прокуратура на Р
България иск, с правна квалификация чл.252, ал.1, т.4 ТЗ, вр.§13, ал.3 от ПЗР на ТЗ „ДЕА
БГ“ АД, ЕИК: ********* и е осъдил „ДЕА БГ“ АД да заплати в полза на Софийски градски
съд сумата от 80 лв., представляваща дължимата държавна такса в производството, както и е
разпоредил заверен препис от решението да се изпрати след влизането му в сила на АВ-
ТРРЮЛНЦ за обявяването му и откриване на производство по ликвидация.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с молба вх. №
19 901 от 04.04.22 г. ищецът е поискал така постановеното решение да бъде допълнено с
диспозитив за откриване на производство по ликвидация на прекратеното търговско
дружество.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с атакуваното
решение № 424 от 19.04.2022 г., постановено по т.д. № 2 550/21 г. по описа на Софийски
градски съд, Търговско отделение, 16 състав, съдът е оставил без уважение молбата на
Софийска градска прокуратура, като представител на Прокуратура на Р България за
допълване на постановеното решение № 298 от 24.03.22 г. по т.д. № 2 550/21 г. по описа на
Софийски градски съд, Търговско отделение, 16 състав, като неоснователна. Видно от
мотивите на постановеното решение съдът е приел, че не са налице предпоставките за
допълване на постановеното решение, тъй като се е произнесъл по цялото предявено искане
за прекратяване на търговското дружество.
От правна страна:
2
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни
изводи:
Видно от обстоятелствената част и петитума на исковата молба ищецът е
предявил иск с правно основание чл.252, ал.1, т.4 ТЗ, вр.§13, ал.3 от ПЗР на ТЗ за
прекратяване на „ДЕА БГ“ АД, ЕИК: *********.
С атакуваното решение № 424 от 19.04.2022 г., постановено по т.д. № 2 550/21
г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 16 състав, съдът е оставил без
уважение молбата на Софийска градска прокуратура, като представител на Прокуратура на
Р България за допълване на постановеното решение № 298 от 24.03.22 г. по т.д. № 2 550/21 г.
по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 16 състав, като неоснователна.
По допустимостта и основателността на подадената въззивна жалба:
По отношение на допустимостта на така подадената въззивна жалба съдът
намира, че същата е процесуално допустима, като подадена от упълномощено лице и в
установените от закона срокове. Атакуваното решение е валидно и допустимо.
В жалбата са релевирани твърдения за неправилност на постановеното
решение, свързани с твърденията, че съдът не се е произнесъл по цялото заявено с исковата
молба искане за прекратяване на дружеството и откриване на производство по ликвидация,
тъй като съгласно чл.266 от ТЗ след като се прекрати търговското дружество се открива
производство по ликвидация, по което искане съдът не се произнесъл. Така наведените
доводи съдът, в настоящия си състав намира за неоснователни по следните съображения:
На допълване подлежи това съдебно решение, чиито диспозитив не съдържа
произнасяне по целия предмет на спора, с който съдът е сезиран, т.е. когато постановеното
съдебно решение е непълно. Непълно е решението, което не обхваща целия спорен предмет.
Непълнотата трябва да е от такъв характер, че да може да се отстрани без да се посяга на
вече постановеното решение и без да се стига до постановяване на друго решение, различно
от вече постановеното. В този смисъл е доктрината и константната съдебна практика
обективирана в решение № 344 от 22.12.2016 г., постановено по гр.д. № 2 888/16 г. по описа
на Г.К., ІІІ Г.О. на ВКС, решение № 245 от 16.11.2018 г. по т.д. № 2 278/17 г. по описа на
Т.К., І Т.О. на ВКС и др. С оглед на това спорно пред настоящата инстанция, както и пред
първоинстанционния съд е въпросът налице ли е непълнота на постановеното от Софийски
градски съд решение № 298 от 24.03.22 г. по т.д. № 2 550/21 г. по описа на Софийски
градски съд, Търговско отделение, 16 състав, с което съдът е прекратил по предявеният от
Прокуратура на Р България иск, с правна квалификация чл.252, ал.1, т.4 ТЗ, вр.§13, ал.3 от
ПЗР на ТЗ „ДЕА БГ“ АД, ЕИК: *********.
Видно от обстоятелствената част и петитума на исковата молба, по която е
образувано т.д. № 2 550/21 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 16
състав ищецът е поискал от съда да постанови решение, с което да прекрати дейността на
„ДЕА БГ“ АД и се открие производство по ликвидация на дружеството. В исковата молба се
твърди, че дружеството не изпълнило в установените от закона срокове задълженията си по
3
§11 от ПЗР на ТЗ, поради което са налице основанията по § 13, ал.3, вр.ал.2 от ПЗР на ТЗ и
същото следва да бъде прекратено, като се открие производство по ликвидация.
Откриването на производство по ликвидация е последица от уважаването на
конститутивния иск за прекратяването на търговското дружество. С влизането в сила на
решението, неговият конститутивен ефект ще се прояви, като дружеството се счита за
прекратено.
В разпоредбата на чл. 266 ТЗ се уреждат последиците от настъпило прекратяване
на дружеството, а именно откриването на производство по ликвидация, съобразно
изискванията на глава седемнадесета от ТЗ. Производство по ликвидация е охранително и с
него се регистрира вече настъпилия факт на прекратяване на дружеството и се постановява
вписване на обстоятелствата в регистъра по партидата на дружеството. Срокът, в който
следва да се извърши ликвидацията се определя от длъжностното лице по регистрацията към
Агенцията по вписването, когато то назначава ликвидатори. Ликвидаторите се вписват в
търговския регистър, където се представят нотариално заверени съгласия с образци на
подписите им, като при наличието на важни причини съдът по седалището може по важни
причини да назначи или освободи ликвидатори по искане на съдружниците, съответно
акционерите, които имат 1/20 част от капитала (ал.4 на чл.266 от ТЗ). Съгласно разпоредбата
на ал.5 от същият член възнаграждението на ликвидаторите се определя от длъжностното
лице по регистрацията към Агенцията по вписванията, когато ликвидаторите са назначени
от него.
Компетентен да извърши тези действия е регистърният съд, поради което препис
от решението за прекратяване на дружеството следва да се изпрати служебно по фирменото
дело. Въз основа на това решение регистърният съд се произнася по искането за назначаване
на ликвидатор, съобразявайки се с текста чл. 266, ал. 4 ТЗ и провежда ликвидация по реда на
глава седемнадесета. В този см. решение № 394 от 07.03.2002 г., постановено по гр.д. № 1
179/01 г. по описа на ВКС.
От друга страна съгласно разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ законът
урежда регистрацията, воденето, съхраняването и достъпа до търговския регистър и до
регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, както и действието на вписванията,
заличаванията и обявяванията в тях. В случаите, предвидени със закон, вписване, заличаване
и обявяване се извършват незабавно въз основа на акт на съда, на друг държавен орган и на
частен съдебен изпълнител. В тези случаи актът се изпраща на агенцията служебно. С оглед
на така очертаната рамка на правомощията на органа (АВ при ТРРЮЛНЦ), както и липсата
на регистърен съд, след създаването на АВ при ТРРЮЛНЦ не може да се направи
категоричен извод относно компетентността на регистъра по отношение на постановяването
на последицата от уважаването на конститутивния иск за прекратяване на търговско
дружество. В обема на правомощията на АВ законодателят изрично е предоставил
назначаването на ликвидатори и определяне на тяхното възнаграждение, но правомощието
да се открие производство по ликвидация на вече прекратено с влязло в сила съдебно
решение търговско дружество е предоставено на съда по седалището ( арг. от разпоредбата
4
на чл.266, ал.4 от ТЗ).
В конкретния случай въпреки липсата на постановен диспозитив относно
последицата от уважаването на конститутивния иск с правно основание чл.252, ал.1, т.4 ТЗ,
вр.§13, ал.3 от ПЗР на ТЗ регистъра е постановил откриване на производство по ликвидация
и е назначил ликвидатор на дружеството. С оглед на тези факти, настъпили след
постановяването на атакуваното пред настоящия състав допълнително решение, съдът
намира, че жалбата е недопустима. В правния мир са настъпили последиците от
постановяването на решение от регистърния съд относно откриване на производство по
несъстоятелност на дружеството, което обуславя липсата на правен интерес от подаването
на въззивната жалба, по която е образувано настоящето производство.
С оглед на изложеното настоящият състав намира, че подадената въззивна
жалба е недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане.
Водим от гореизложеното Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. № 26 284 от 03.05.22 г. подадена от
Прокуратура на Р България чрез Софийска градска прокуратура като недопустима.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едноседмичен срок от съобщението за изготвянето му до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5