Решение по дело №226/2024 на Административен съд - Кюстендил

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 46 от Закона за чужденците в Република България /ЗЧРБ/.

Д. И., гражданка на Р. Северна Македония, чрез процесуалния си представител адв. К. Д., обжалва Заповед рег. № 44800 ПАМ-40/11.04.2024 г. на Началник на ГПУ Олтоманци към РДГП Кюстендил за налагане на принудителна административна мярка “Забрана за влизане и пребиваване в Република България” за срок от 5 /пет/ години, считано от датата на изпълнение на наложената на чужденката ПАМ „Връщане до страна на произход – Северна Македония“. Навеждат се доводи за незаконосъобразност и необоснованост на заповедта, правните основания не кореспондират с установената фактическа обстановка и целта на закона, постановена е в нарушение на материалните и процесуалните правни норми и се иска отмяната й.

Ответната страна, чрез юр. М., изразява становище за отхвърляне на жалбата. Представя и писмени бележки. Претендира разноски в размер на юрисконсултско възнаграждение.

Приети са и писмените доказателства по преписката, приложени в писмо вх. № 22249/14.06.2024 г., както и писмени такива приети в с.з. от 17.09.2024 г., съгласно текста.

Кюстендилският административен съд, след преценка на доказателствата по делото и становището на страните, както и след проверка за допустимостта и основателността на жалбата и за законосъобразността на оспорения административен акт и на основание чл. 168 ал. 1 от АПК и съобразно критериите по чл. 146 от АПК, счита жалбата за процесуално допустима, подадена в срок, а разгледана по същество – за неоснователна, поради което и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК ще я отхвърли. Съображенията за това са следните:

В атакуваната заповед е посочено, че на 10.04.2024 г., около 16 ч., на около 4000 м от ЛДГ, в землището на [населено място], община Кюстендил, ГПН от ГПУ Олтоманци е задържал гражданката Д. И., с паспорт № М0391691, родена на 13.07.1965 г. в Р. Северна Македония. Срещу лицето е образувано бързо производство в ГПУ – Олтоманци № 22/10.04.2024 г. за извършено престъпление по чл. 279 ал. 1 от НК, а именно незаконно преминаване на държавната граница в района между 104 и 105 гранични пирамиди. Съпроводена е до ГПУ Олтоманци за изясняване на случая, предвид преминаването й през нерегламентирано място на държавната граница. Лицето е задържано със Заповед за задържане № 4480зз-42/10.04.2024 г. по описа на ГПУ – Олтоманци за срок до 24 часа. Извършени са справочни мероприятия в информационните системи на МВР и видно от приложените като доказателства Справки за пътуване на лицето Д. И., е установено, че на същата е издаден протокол за Отказ за влизане на територията на Р. България при излизането й от р. Сърбия на ГКПП Олтоманци на 09.04.2024 г. в 18.47.37 часа по чл. 34 от ЗЧРБ, с отбелязване, че вече е пребивавала 90 дни в рамките на 180 дневен престой на територията на държавите – членки на ЕС. Екземпляр от издадения акт с рег. № 0115424000096 й е връчен срещу подпис, видно от направеното отбелязване върху него. Установено е също, че тя протича под категория „R“, задача 12, тъй като има издадено НП № 4485а-18/18.01.2024 г. от Началника на ГПУ Гюешево по чл. 34 от ЗЧРБ и наложена глоба в размер на 500 лева.

На 11.04.2024 г. съгласно Постановление вх. № 1431/2024 г. на районен прокурор на РП Кюстендил прокурор Разсолкова, задържаното лице Д. И. е привлечено като обвиняема и е наложена мярка „задържане под стража“ за 72 часа от 16.00 ч. на 10.04.2024 г. и е предаден на ОЗ„Охрана“ – Кюстендил.

Видно от Протоколно определение № 68 от 12.04.2024 г. на РС Кюстендил по НОХД № 436/2024 г. северомакедонската гражданка Д. И. се е признала за виновна за незаконно преминаване на държавната граница с Р. Северна Македония на 10.04.2024 г. в землището на [населено място] в района между 104 и 105 гранични пирамиди, с разрешение на надлежните органи на властта, но не през определените за това места – престъпление по чл. 279 ал. 1 от НК. Наложено й е наказание „лишаване от свобода“ за срок от 4 /четири/ месеца, изпълнението на което, на основание чл. 66 ал. 1 от НК, се отлага за изпитателен срок от 3 /три/ години.

Атакуваната заповед е издадена по реда на чл. 44 ал. 1 и чл. 41 т. 1, по чл. 42з ал. 1 т. 1 във вр. с чл. 10 ал. 1 т. 18 от Закона за чужденците в Р.България, поради това, че чужденката Д. И. е влязла в страната не по установения ред, като същата е осъдена с присъда на РС - Кюстендил по НОХД № 436/2024 г. Горното е обосновало и издаването на принудителната административна мярка по чл. 42з ал. 1 т. 1 във връзка с чл. 10 ал. 1 т. 18 и чл. 44 ал. 1 от ЗЧРБ. АНО притежава оперативна самостоятелност относно преценката за срока на наложената ПАМ, съгласно ТР № 4 на ОСС на ВАС.

Заповедта е издадена от компетентен орган в рамките на установените от закона правомощия /Заповед рег. № 4078з-1123/30.08.2023 г. на ВПД Директор на РДГП – Драгоман/, при спазване на административнопроизводствените правила. Заповедта е била връчена на жалбоподателката на 11.04.2024 г., като в същата изрично е записано, че лицето е ползвало преводач, който факт е документиран с подписа на свидетел. Горното потвърждава, че не са били нарушени законовите права на Д. И..

Административният акт е съобразен и със законовите изисквания – налице са визираните в хипотезиса на правната норма предпоставки, в предвидената от закона форма, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целите му.

Съгласно чл. 42 ал. 1 от ЗЧРБ забрана за влизане в Р. България се налага, когато са налице основанията по чл. 10 ал. 1 от закона. С нормата на чл. 10 ал. 1 от ЗЧРБ са предвидени основанията за отказ за издаване на виза или влизане в страната на чужденец, като предвиденото в т. 18 основание е: чужденецът вече е пребивавал на територията на Република България 90 дни в рамките на последните 180 дни като притежател на национална виза за краткросрочно пребиваване или при условията на безвизов режим за краткросрочно пребиваване.

Съгласно чл. 279 ал. 1 от НК, който влезе или излезе през границата на страната без разрешение на надлежните органи на властта или макар с разрешение, но не през определените за това места, се наказва с лишаване от свобода от три до шест години и с глоба от хиляда до пет хиляди лева. Разпоредбата на чл. 279 ал. 2 от НК предвижда наказание „лишаване от свобода“ от три до осем години и „глоба“ от пет хиляди до десет хиляди лева, ако деянието по ал. 1 е извършено повторно или представлява опасен рецидив. Нормата е императивна и при установяване на юридическия факт – осъждане за извършено умишлено престъпление на територията на Р. България, което съгласно българския закон се наказва с не по – малко от една година лишаване от свобода, органът в условията на обвързана компетентност задължително прилага ПАМ.

В конкретният случай е доказано безспорно, че са налице основанията за прилагане на ПАМ, посочени в чл. 42з ал. 1 т. 1 във вр. с чл. 10 ал. 1 т. 18 от Закона за чужденците в Р. България, съгласно приложените по делото доказателства за това.

Подробни мотиви за налагане на забрана за влизане в Р. България на чуждия гражданини се съдържат и в предложение № 4480р-3179/11.04.2024 г. по описа на ГПУ – Олтоманци от инспектор [населено място], отразено в мотивите на оспорената заповед. Изложеното в същото кореспондира изцяло с останалите доказателства по делото. Съгласно константната съдебна практика е допустимо мотиви за издаване на административен акт да се изложат и в съпътстващ го документ, какъвто в случая е цитираното предложение.

Началникът на ГПУ Олтоманци като административно – наказващ орган притежава оперативна самостоятелност относно преценка на срока на наложената ПАМУ съгласно ТР № 4 на ОСС на ВАС и предвид всички доказателства по делото е наложил забрана за влизане на територията на страната за срок от 5 години. С деянието си Д. И. грубо е нарушила установения правов ред в Р. България, като въпреки издадения й и връчен протокол за Отказ за влизане в Р. България за нарушение на чл. 34 от ЗЧРБ, е преминала държавната граница и е достигнала разстояние от 4 км. в дълбочина на територията на страната ни, където е била задържана от българските гранични власти.

На последно място, Директива 2008/115/ЕО е неприложима в случая, тъй като определя общите стандарти и процедури, които се прилагат по отношение връщането на граждани на трети страни, които са в незаконен престой на територията на държава – членка. Наложената принудителна мярка на Д. И. не е за незаконен престой на същата, а и е наложена „забрана за влизане и пребиваване в страната“, защото е осъдена за извършено умишлено престъплание на територията на Р. България.

Предвид всичко изложено, настоящият съдебен състав счита, че атакуваната заповед е законосъобразна, издадена от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила и в установената писмена форма, а подадената жалба се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Съгласно изхода на спора по делото и на основание чл. 143 ал. 3 от АПК, съдът ще присъди на ответника дължимо юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство, в минималния размер по чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 100 /сто/ лева.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, Кюстендилският административен съд

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на Д. И., гражданка на Р. Северна Македония, родена на 13.07.1965 г. в Р. Северна Македония, чрез процесуалния й представител адв. К. Д., със съдебен адрес: гр. Кюстендил, [улица], ет. 2, срещу Заповед рег. № 4480 ПАМ - 40/11.04.2024 г. на Началника на ГПУ Олтоманци за налагане на принудителна административна мярка “Забрана за влизане и пребиваване в Р. България” за срок от 5 /пет/ години, считано от от датата на изпълнение на наложената на чужденката ПАМ „Връщане до страна на произход – Северна Македония“.

ОСЪЖДА Д. И., гражданка на Р. Северна Македония, родена на 13.07.1965 г. в Р. Северна Македония, притежаваща паспорт № М0391691, издаден на 21.05.2022 г. и валиден до 20.05.2032 г. от Р. Северна Македония и лична карта № М0315036, издадена на 26.05.2022 г. и валидна до 25.05.2032 г. от Р. Северна Македония, да заплати на РДГП – Драгоман сумата от 100 /сто/ лева дължимо юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС на Р. България в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.