Р Е
Ш Е Н
И Е
№445 13.12.2023 г. град Стара Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският административен съд, II
състав, в публично съдебно заседание на петнадесети ноември през две хиляди
двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА
при
секретар Ива Атанасова
и
с участието на прокурор Гриша Мавров при Окръжна прокуратура-Стара Загора, като
разгледа
докладваното от съдия Г. Динкова административно дело № 419 по описа за 2023
г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във
връзка с чл. 64, ал. 4 и чл. 27, ал. 1 от Закона за управление на средствата от
Европейските фондове при споделено управление /ЗУСЕФСУ/ - изменено заглавие
–ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.
Образувано е по жалба на Тракийски
университет - гр. Стара Загора, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. Стара Загора, Студентски град, представляван от ректора на
университета – доц. д-р Д. Я., подадена чрез пълномощника му адвокат З.К. ***,
против решение №РД-02-36-739 от 26.06.2023 г., издадено от заместник-министъра
на регионалното развитие и благоустройството в качеството му на Ръководител на
Управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж 2014-2020“ /РУО на
ОПРР 2014-2020/. С обжалваното решение и във връзка с подадено от бенефициера
искане за окончателно плащане по административен договор за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ № от ИСУН BG16RFOP001-3.003-0014-C01, е постановен отказ от
верификация и плащане на разходи в общ размер на 619 300.06 лв., отчетени
от бенефициера, като безвъзмездна финансова помощ, както и не са признати
разходи в размер на 209 009.97 лв., отчетени като собствено
финансиране.
В
жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен
акт, по съображения за постановяването му при допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, при неспазване на императивните изисквания
досежно неговото съдържание и в
противоречие, и при неправилно приложение на материалния закон. По същество
жалбоподателят оспорва констатациите на РУО на ОПРР 2014-2020, както по
отношение размера на неверифицираните/непризнати разходи, така и по отношение
изложените от органа правни и фактически съображения, обусловили крайния му
извод. Твърди се, че при недостатъчна степен на правна обоснованост и при
изложена фактическа противоречивост и неяснота, административният орган е
приел, че са налице материалноправните предпоставки за разпореденото с акта
волеизявление. В тази връзка се акцентира и върху наличието на съществени
разлики между отразеното в решение №РД-02-36-739 от 26.06.2023 г. и
съдържанието на уведомително писмо с №99-00-6-881-(8) от 26.06.2023 г. на РУО
на ОПРР 2014-2020, изпратено на жалбоподателя във връзка с приключване на
процедурата по одобрение на окончателното искане за плащане по сключения
административен договор за представяне на безвъзмездна финансова помощ. От съда
се иска отмяна на решение №РД-02-36-739 от 26.06.2023 г. на РУО на ОПРР
2014-2020. Претендират се сторените по делото съдебно-деловодни разноски и
договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат.
Ответникът - Ръководител на
Управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж 2014-2020“, чрез
процесуалния си представител по делото, в представени писмени становища,
оспорва жалбата като неоснователна и недоказана, като поддържа изцяло
изложените в решението мотиви. Излагат се съображения, че административният акт е издаден от материално компетентен
за това орган, в предвидената от закона форма, при спазване на
административнопроизводствените правила и в съответствие и при правилно
приложение на материалния закон. Твърди се, че посоченият размер на разходите,
за които е отказано да бъдат верифицирани/признати с оспореното решение, се
основава на правилно установени факти и обстоятелства и е определен по ясен и
обоснован начин, като подробни мотиви за това са изложени и в табличен вид.
Детайлно се посочват по вид /БФП и СФ/ максималните размери на одобрените с
проекта разходи, както и окончателните размери на недопустимите/непризнати
разходи, вземайки се предвид и проведеното производство по установяване на
нередности и налагане на финансова корекция, предхождащо процедурата по верифициране на разходи. Отправя се искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като в условията на евентуалност
се прави възражение за прекомерност относно размера на претендираното
адвокатско възнаграждение.
Прокурорът при Окръжна прокуратура -
Стара Загора дава заключение за основателност на депозираната жалба, като
излага съображения за незаконосъобразност на обжалваното решение.
Въз основа на съвкупната преценка на
представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от
фактическа страна по административноправния спор:
Тракийски университет - гр. Стара Загора е
бенефициер на подпомагане по Оперативна програма „Региони в растеж“ на
основание сключен Административен договор за предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ /АДПБФП/ №РД-02-37-59/01.09.2020 г., № от ИСУН BG16RFOP001-3.003-0014-C01 /л. 52 и сл./. Договорът е сключен
на основание чл. 45, ал. 2 във връзка с чл. 45, ал. 1, т. 1 от ЗУСЕФСУ във
връзка с постъпило проектно предложение № от ИСУН BG16RFOP001-3.003-0014 “Изграждане на Академичен информационен център към Тракийски
университет Стара Загора“. Съгласно чл. 2, т. 1 от този договор, РУО на ОПРР
предоставя на бенефициера безвъзмездна финансова помощ /100%/ в максимален
размер до 3 000 000.00 лв. по ОПРР 2014-2020, по Приоритетна ос 3
„Регионална образователна инфраструктура“, съответно по процедура №BG16RFOP001-3.003
„Подкрепа за висшите училища в Република България“ за изпълнение на проектно
предложение ИСУН №BG16RFOP001-3.003-0014 “Изграждане на
Академичен информационен център към Тракийски университет Стара Загора“.
Съгласно т. 2.2 проектното предложение е на стойност от 4 178 347.22
лв., от които 1 178 347.22 лв. представляват собствен принос
/собствено финансиране–СФ/ на бенефициера. Съгласно разписаното в т. 2.3 и 2.4.
и 2.5 от договора, предметът на същия е предоставяне на безвъзмездна финансова
помощ /БФП/ за изпълнение на визираното по-горе проектно предложение на
бенефициера при сроковете и условията, съдържащи се в контракта. В раздел II от
договора - „Срокове“ е заложено, че конкретният срок за изпълнение на договора
е 24 месеца, считано от сключването му. В раздел III
от
договора - „Конкретизация на условията за изпълнение на проекта“ са посочени и
кои разходи са допустими, съответно недопустими.
С анекс №2 към договора, №РД-02-37-59 (2) от
22.02.2023 г., № от ИСУН BG16RFOP001-3.003-0014-C01 /л. 64 и сл./ частично е изменено
съдържанието на АДПБФП, като максималният размер на БФП е
определен до 3 449 968.89 лв. Съответно стойността на проектното
предложение е изменена на 4 788 280.17 лв., от които
3 449 969.89 лв. БФП и 1 338 311.28 лв. собствен принос на
бенефициера. Посочено е, че стойността на БФП в размер на 449 995.94 лв.,
представлява допълнителни разходи за СМР, съгласно Методика за изменение на
цената на договор за обществена поръчка в резултат на инфлация, приета с ПМС
№290 от 27.09.2022 г., като въпросните разходи следва да бъдат доказани от бенефициера
на етапа на верификация. Размерът на общо допустимите разходи се определя на
4 185 539.88 лв., а размерът на недопустимите разходи, необходими за
изпълнението на проекта /когато е приложимо/ се изменя на 602 740.29 лв.
Промени са извършени и в Раздел II от
АДПБФП
„Разходи за СМР“ по бюджетен ред 3.1. „СМР за Академичен информационен център“,
където размерът на БФП е определен на 2 999 972.95 лв., а този на СФ
на 564 235.64 лв. Добавен е и нов
ред 3.2. „Допълнителни разходи за СМР за Академичен информационен център“ със
следните стойности: 1. „Общо БФП/ФИ – 449 995.94 лв. и 2. „СФ“ –
81 935.35 лв.
В изпълнение на сключения договора с решение по
чл. 22, ал. 1 от ЗОП на Ректора на Тракийски университет-гр. Стара Загора №1080 от 07.05.2020 г. е открита процедура по реда на чл. 18, ал. 1, т. 12 от
ЗОП /публично състезание/ с наименование „Извършване на строително-монтажни
работи на обект: „Академичен информационен център при Тракийски университет –
гр. Стара Загора“. С публикуваното решение е одобрено и обявление за
възлагане на обществена поръчка, както и документацията, необходима за участие.
Прогнозната стойност на поръчката е определена на 3 392 456.02 лв.
без ДДС. Като част от документацията по процедурата е утвърдена и техническа
спецификация, която съдържа основните етапи и дейности по изпълнение предмета
на поръчката, както и задължителните изисквания към СМР и влаганите в
строителството материали. Към образеца на техническо предложение е приложено и
КСС. В обявлението и документацията се съдържат условията за участие - критериите за
подбор, изискванията към участниците и методът и начинът на оценяване на
представените оферти.
Въз основа на проведената процедура
за възлагане на обществена поръчка е сключен договор №Н005.5 от 06.10.2020 г. /№BG16RFOP001-3.003-0014-C01-S-01 от
06.10.2020 г./ между Тракийски университет-гр. Стара Загора, като
възложител и „Гарант
Строй“ ЕООД, гр. Шумен,
като изпълнител, с предмет „Извършване на строително-монтажни работи на обект:
„Академичен информационен център при Тракийски университет – гр. Стара Загора“ /л. 179 – л. 193/. Общата цена, която
възложителят се задължава да заплати на изпълнителя за извършването на
дейностите – предмет на обществената поръчка, е в размер на 3 391 942.15 лв. без ДДС,
съответно 4 070 330.58 лв. с ДДС. Като неразделна част към договора са
приложени техническото и ценово предложение на определения за изпълнител
участник в т. ч. и КСС с отразени в него по отделни позиции, единичните и общи
цени и количествата на СМР и необходимите материали.
Всички описани по-горе документи по
възлагане на обществената поръчка са публикувани и общодостъпни на официалната
електронна страница на „Тракийски университет“- гр. Стара Загора, раздел
„Профил на купувача“-http://op.uni-sz.bg/?q=page&idd=index&porachkaid=20200507eHim2710296
.
Съдържанието на договор №Н005.5 от
06.10.2020 г. е частично изменяно чрез сключване на допълнителни споразумения
към него, а именно: №1 от 04.10.2021 г., №2 от 14.01.2022 г., №3 от 12.07.2022
г. и №4 от 22.03.2022 г. С последното допълнително споразумение- №4 от
22.03.2022 г. №Н005.44/22.03.2023 г. /https://op.uni-sz.bg/?q=page&idd=index&publikaciqid=2501/
на основание чл. 117а от ЗОП и във връзка с чл. 116, ал. 1, т. 3 от ЗОП общата
цена на СМР, поради констатирана инфлация, се увеличава с 793 104.24 лв. с
ДДС или общо се определя на 4 492 922.35 лв. с ДДС. Посочено е, че
стойността на добавените допълнителни разходи ще бъде изплатена на изпълнителя
по следния начин: 449 995. 94 лв. – БФП, 160 553.65 лв. – СФ по ОППР
2014-2020 и 182 554.65 лв. – собствени средства на възложителя.
По делото са налични протоколи за приемане на извършени СМР от
31.08.2022 г. на обект „Академичен информационен център при Тракийски
университет – гр. Стара Загора“ /АИЦ/, в които е отразено установените, като
извършени към 14.08.2022 г. СМР, които подлежат на заплащане въз основа на
съставения и подписан между страните протокол /л. 108-117 и л. 226-227/. В
протоколите, в табличен вид са посочени отделните видове СМР, по различните
части на инвестиционния проект, количеството и стойностите им така, както са
определени по КСС към техническото предложение на изпълнителя, съответно и
изпълненото от началото на строежа в т. ч. и за месец август 2022 г. След
анализ на представените по делото банкови и счетоводни документи /л. 219-259/
се установява, че окончателно плащане по договор №Н005.5 от 06.10.2020 г.
възложителят е извършил на 28.11.2022 г. След извършена от съда служебна
проверка се установява, че в Регистъра на обществените поръчки, открити преди
задължителното използване на ЦАИС АОП, по партида на възложителя не е налично
публикувано обявление за приключване на договора по обществената поръчка
/https://www.aop.bg/case2.php?mode=show_case&case_id=380809/.
На 21.11.2022 г., чрез ИСУН /л.
361/ от страна на бенефициера е подадено искане за изменение на АДПБФП № BG16RFОР001-3.003-0014-С02-М045
/л. 323 и сл./, ведно с изменено в тази връзка КСС и обяснителна записка. В
искането е изложено, че във връзка с наличието на съществени инфлационни
процеси, настъпили след сключването на договор №Н005.5 от 06.10.2020 г. и
довели до драстична промяна в пазарните условия е възникнала невъзможност да
бъдат спазени посочените в договора цени от страна на изпълнителя, поради което
се налага неговото изменение в тази част. Досежно това от страна на УО са изпратени
на бенефициера, чрез ИСУН /л. 362 и сл./, две отделни писма , представляващи по
съществото си становища по повод заявеното искане, съдържащи в себе си и
конкретни указания за корекция на искането/обяснителната записка, които
указания, видно от представените по делото доказателства за изпълнени от страна
на Тракийски университет – гр. Стара Загора
/л. 305 и сл./. Последвало е описаното по-горе изменение на АДПБФП, чрез
сключването на анекс №РД-02-37-59 (2) от 22.02.2023 г., № от ИСУН BG16RFOP001-3.003-0014-C01 /л. 64 и сл./.
На 01.03.2023 г., чрез ИСУН /л. 360/, от страна на бенефициера Тракийски
университет – гр. Стара Загора е подадено искане за плащане №4 /окончателно/ по
АДБФП с приложени към него и необходими за процеса по верификация на сторените
по проекта разходи документи, в т. ч. технически и финансов отчет,
приемо-предавателни протоколи, банкови и счетоводни документи, окончателно КСС,
заменителна таблица, таблица за приложена строителна документация, както и
отправени от страна на изпълнителя към възложителя искания за изменение на
сключения от 06.10.2020 г. договор. По повод така направеното искане за
окончателно плащане на 27.03.2023 г. е изпратено писмо в ИСУН на РУО на ОПРР
2014-2020 до Тракийски университет – гр. Стара Загора за извършване на
допълнения и корекции към него /л. 127-130/. Със същото писмо на основание чл.
63, ал. 2 от ЗУСЕФСУ е указано на бенефициера, че представянето на коригирани
и/или допълнително документи следва да се извърши в срок до 10 календарни дни,
считано от получаване на настоящото писмо. По делото не е спорно, а и се
потвърждава от приложените доказателства, че разяснения и допълнителни
документи бенефициерът е представил.
В периода от 20.03.2023 г. до
21.03.2023 г. е извършена проверка на място в хода на която са извършени
измервания на извадков принцип с цел проверка на съответствието между
актуваните на 31.08.2022 г. и реално изпълнените СМР. Резултатите от
измерванията са обективирани в протокол за измерване от 21.03.2023 г. – л.
119-121 /Приложение №10.5.5/. Видно от съдържанието на протокола са установени
разминавания между количествата на изпълнените и актуваните СМР.
С процесното решение №РД-02-36-739 от 26.06.2023 г. /л.
44-51/, на основание чл. 60, ал. 1,
чл. 62, ал. 1,
ал. 2 и
ал. 3, чл. 63, ал. 1, т. 1 и чл. 64, ал. 3
и ал. 4 от ЗУСЕФСУ и във връзка с разменена чрез ИСУН комуникация, след като е разгледал постъпилото
искане за окончателно плащане №4
по АДПБФП на бенефициера
Тракийски
университет – гр. Стара Загора и допълнително представените и/или коригирани в
тази връзка документи, РУО на ОПРР 2014-2020 е постановил отказ от верификация
и плащане на разходи в общ размер на 619 300.06 лв., отчетени от
бенефициера, като БФП, както и не е признал разходи в размер на 209 009.97
лв., отчетени като СФ, а именно:
1. не извършва верификация
и плащане на разходи в размер на 2 563.55 лв., отчетени като БФП, поради
липса на предвидените в чл. 57, ал., т. 2 от ЗУСЕФСУ /ред. ДВ бр. 39 от
27.05.2022 г./ условия във връзка с чл. 26, ал. 1 от ЗУСЕФСУ /ред. ДВ бр. 39 от
27.05.2022 г./ и на основание чл. 6 от сключения АДБФП.
2. не извършва верификация и плащане на разходи в
размер на 153 187.09 лв., отчетени като БФП, поради липса на предвидените
в чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕФСУ /ред. ДВ бр. 39 от 27.05.2022 г./ условия във
връзка с чл. 26, ал. 1 от ЗУСЕФСУ /ред. ДВ бр. 39 от 27.05.2022 г./ и на
основание чл. 22, ал. 1, т. 3 от сключения АДБФП.
3. не извършва верификация
и плащане на разходи в размер на 9 562.78 лв., отчетени като БФП, поради
липса на предвидените в чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕФСУ /ред. ДВ бр. 39 от
27.05.2022 г./ условия във връзка с чл. 26, ал. 1 от ЗУСЕФСУ /ред. ДВ бр. 39 от
27.05.2022 г./ и на основание чл. 22, ал. 2 във връзка с чл. 22, ал. 5 от
сключения АДБФП.
4. не извършва верификация
и плащане на разходи в размер на 3 990.70 лв., отчетени като БФП, поради
липса на предвидените в чл. 57, ал. 1, т.
3 от ЗУСЕФСУ /ред. ДВ бр. 39 от 27.05.2022 г./ условия във връзка с чл.
26, ал. 1 от ЗУСЕФСУ /ред. ДВ бр. 39 от 27.05.2022 г./ и на основание чл. 84
във връзка с чл. 82, ал. 1, т. 4 и т. 6 от Общите условия към АДПБФП.
5. не извършва верификация и плащане на разходи в
размер на 449 995.94 лв., отчетени като БФП и не признава разходи в размер на
81 935.35 лв., отчетени като СФ, поради липса на предвидените в чл. 57,
ал. 1, т. 4 от ЗУСЕФСУ /ред. ДВ бр. 39 от 27.05.2022 г./ в нарушение на чл.
117а във връзка с чл. 116, ал. 1, т. 3 от ЗОП и във връзка с чл. 2, т. 2.2.2 от
анекс №2 от 22.02.2023 г. към
АДПБФП и поради неспазване на „Указания
относно възможностите за увеличаване размера на БФП по ОПРР 2014-2020 на
основание индексиране на разходите по
договори, сключени при условията на ЗОП, при инфлационни процеси“.
6. не признава разходи в размер на
127 074.62 лв., отчетени като СФ поради липса на предвидените в чл. 57, ал. 1,
т. 2 от ЗУСЕФСУ /ред. ДВ бр. 39 от 27.05.2022 г./ условия, на основание чл. 84
във връзка с чл. 82, ал. 1, т. 1 от Общите условия към АДПБФП.
По всяка точка от решението, т. е. за всяка
група неверифицирани, съответно непризнати разходи, административният орган е
изложил, в т. ч. и в табличен вид, своите фактически и правни съображения. В
този смисъл са посочени: 1. кои разходи са отчетени неправилно за
възстановяване под формата на БФП /т. 1/; 2. недопустимите разходи за
изпълнение на нови позиции и промените в количествата по конкретни позиции от
КСС с над 15% /т. 2/; 3. извършените замени на дадени материали и дейности и
произтичащите от тях недопустими разходи /т. 3/; 4. недопустимите разходи, произтичащи
от установените несъответствия между актувани СМР и реално изпълнените такива
/т. 4/; 5. разходите, които не се верифицират, съответно не се признават за допустими във връзка с
изменението на АДПБФП, поради настъпили инфлационни процеси /т. 5/ и 6.
установеното превишение на отчетените разходи под формата на СФ над максимално
допустимите стойности предвидени в АДПБФП, респективно тяхното непризнаване
/т.6/.
Същевременно със свое уведомително писмо №99-00-6-881-(8) от
26.06.2023 г. /л. 12 – гръб – л. 13/, относно приключване на процедурата по
одобрение на искането за окончателно плащане, РУО на ОПРР 2014-2020 е уведомил
бенефициера за размерите на одобрените и неодобрени разходи /БФП и СФ/, както и
е конкретизирал общия размер на недопустимите, отчетени като БФП, съответно на
непризнатите, отчетени като СФ разходи. Във връзка с наведените в жалбата
доводи за незаконосъобразност на това писмо, и доколкото същото представлява
отделен административен акт, то с Определение №494, постановено по адм. д. №419/2023
г. по описа на АДмС – Стара Загора, производството по съдебното му оспорването
е отделено за разглеждане от производството по това дело, като съответно адм.
д. №419/2023 г. е продължило единствено с разглеждане на жалбата в частта й
против решение №РД-02-36-739 от 26.06.2023 г. РУО
на ОПРР 2014-2020.
По делото са представени и приети като доказателства
документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на
обжалваното решение в т. ч. и тези, относими към компетентността на административния
орган. Част от документите са представени на хартиен носител, заверени по
надлежен ред, а друга част на оптичен носител /СD/ под формата на подписани с КЕП
електронни документи. По делото са представени и приети като доказателства и
документи, представляващи разпечатки на информация и комуникация от ИСУН във
вида им, в който същите се съхраняват в системата. След извършена от съда
служебна проверка се констатира, че тази част от доказателствата, представени
под формата им на електронни документи в т. ч. и решение №РД-02-36-739
от 26.06.2023 г. на РУО на ОПРР 2014-2020 са подписани с валиден
КЕП, издаден на лицата сочени за техни издатели по смисъла на Закона за
електронния документ и електронните удостоверителни услуги.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността
на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146
от АПК, направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена срещу подлежащ на
оспорване акт в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК /решението датира от 26.06.2023 г., а жалбата е постъпила
в съда по електронна поща на 10.07.2023 г., понеделник – л. 15/ от лице, което
е адресат на акта, при наличие на правен интерес от оспорването му, поради
което е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е
основателна:
Следва да се отбележи, че в Държавен
вестник, бр. 51 от 01.07.2022 г. е обнародван Закон за изменение и
допълнение на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и
инвестиционни фондове /ЗИД на ЗУСЕСИФ/, с § 1
на който, наименованието на закона се изменя на Закон за управление
на средствата от Европейските фондове при споделено управление /ЗУСЕФСУ/.
Съгласно § 70 от ЗИД
на ЗУСЕСИФ, до приключването на програмите за програмен период 2014
– 2020 г., съфинансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове
/ЕСИФ/, разпоредбите на ЗУСЕСИФ,
отменени или изменени с този закон, запазват своето действие по отношение на
управлението на средствата от ЕСИФ, както и по отношение на изпълнението и
контрола на тези програми. Приетите от Министерски съвет и министъра на
финансите нормативни актове до влизането в сила на този закон запазват своето
действие по отношение на програмния период 2014 – 2020 г., съгласно § 71, ал. 2
от ЗИД на ЗУСЕСИФ, а съгласно § 73
законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен
вестник". Съгласно чл. 142, ал.
1 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон
се преценява към момента на издаването му. С оглед горното, приложими към
разглеждането на настоящия спор са редакциите на закона към ДВ бр. 52 от
09.06.2020 г. и бр. 39
от 27.05.2022 г., при посочване на новото му наименование, в сила от 01.07.2022
г.
Съгласно чл. 60, ал. 1 от ЗУСЕФСУ
Управляващите органи извършват авансови, междинни и окончателни плащания въз
основа на нарочно искане от бенефициера. Съгласно чл. 9, ал. 5, от ЗУСЕФСУ
ръководител на управляващия орган е ръководителят на администрацията или
организацията, в чиято структура се намира управляващият орган, или
оправомощено от него лице. В случая ръководител на управляващия орган е
министърът на регионалното развитие и благоустройството, който със заповед №
РД-02-14-642 от 15.06.2023 г. /л. 34-35/, е възложил на А. Т. – Б. -
заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството, да осъществява
функциите на ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма
"Региони в растеж" 2014-2020 г. С оглед на горното съдът формира
извод, че процесното решение е издадено от компетентен административен орган.
След извършена проверка съдът не
констатира допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила при постановяване на решение №РД-02-36-739 от
26.06.2023 г. на РУО на ОПРР 2014-2020, като изложените от
жалбоподателя в тази насока доводи, които освен че са бланкетни и
неконкретизирани, се явяват неоснователни. След отправеното от бенефициера
искане за окончателно плащане, с което е инициирана процедурата по верификация, от страна на УО
на ОПРР 2014-2020 г. е било изпратено уведомление с указания за извършване на
допълнения и корекции към искането за плащане. В тази връзка бенефициерът е бил
запознат с констатациите на административния орган, като му е предоставена и
възможност да изрази становище по същите. В този смисъл не се наблюдава
засягане на правото на заинтерисованото лице да участва в административното
производство и да организира защитата си.
По своята правна същност
верификацията по чл. 62 от ЗУСЕФСУ представлява проверка на допустимостта на
разходите, направени в изпълнение на сключения АДПБФП. Предвид публичния
характер на правоотношението и прякото и непосредствено засягане на съответния
бенефициер, направил искането за плащане по проекта, за отказа за верификация
на заявени суми, съответно и за отказа за признаване на такива /СФ/,
намират приложение общите разпоредби на АПК. Като индивидуален
административен акт по чл. 21, ал. 1 от АПК, отказът за верификация и плащане на разходи, отчетени
като БФП, съответно и отказът да се признаят
разходи, отчетени като СФ следва да съдържа правните, а и фактически
основания за възприетата от компетентния административен орган недопустимост на
същите тези разходи.
Оспореното в настоящото производство
решение на РУО на ОПРР 2014-2020 е постановено в изискуемата по чл. 59, ал. 1 от АПК писмена форма, но при неспазване на нормативно
установените изисквания за съдържание на акта. Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал.
2, т. 4 от АПК, административният акт трябва да съдържа фактическите
и правни основания за неговото издаване, формулирани по начин, даващи
възможност на адресата на акта да разбере волята на органа и да защити правата
и интересите си, ако счита че са нарушени. Излагането на конкретни и ясни
мотиви е от значение и за извършване на преценката от съда относно
законосъобразността на упражненото властническо правомощие.
Уредбата на производството по
верификация на разходи се съдържа в Раздел II „Плащания, верифициране и
сертифициране на разходи“ - от чл. 60
до чл. 68 от ЗУСЕФСУ. Съгласно цитираните разпоредби междинни и окончателни
плащания се извършват след верифициране с цел потвърждаване допустимостта на
извършените разходи и при наличие на физически и финансов напредък на проекта.
Съгласно чл. 62, ал. 2 от ЗУСЕФСУ
чрез междинни и окончателни плащания се възстановяват само допустими разходи,
верифицирани от управляващия орган. Според чл. 62, ал. 3 от ЗУСЕФСУ УО извършва
верифициране на разходите въз основа на проверка на документите, представени
към искането за плащане и на проверки на място, когато това е приложимо. Разпоредбата на чл. 63,
ал. 1 от закона предвижда, че УО може да изисква
допълнително представяне на документи във връзка с искания за междинни и
окончателни плащания, както и на разяснения от бенефициера, като съгласно чл. 64, ал. 1 от ЗУСЕФСУ при неизпълнение на
това задължение или в случай, че е започната процедура
по администриране на нередност, съответният разход не се верифицира. Всъщност
отказът на основание чл. 64, ал. 1 от
ЗУСЕФСУ не е отказ, поради това, че разходът е недопустим на някое от
основанията по чл. 57,
58
и 59 от
закона, а защото, в първата хипотеза не са налични изискуемите доказателства,
въз основа на които органът може да направи обоснован извод за допустимостта
или за недопустимостта му, и във втория случай– това е разход, при
осъществяването на който вероятно е допуснато нарушение на приложимото право,
поради което до установяването по надлежния начин на това обстоятелство той не
трябва да бъде възстановяван.
Въз основа на цитираната нормативна регламентация се налага извод, че за да бъде извършено едно окончателно плащане, както е в конкретния случай, следва при условията на кумулативност да са налице следните две предпоставки по чл.
62, ал. 1 от ЗУСЕФСУ: 1. Извършено верифициране с цел потвърждаване допустимостта на
извършените разходи и 2. наличие на физически и финансов напредък на проекта.
Общите
условия за допустимост на разходите са регламентирани в глава пета, раздел първи "Общи условия и допустимост на
разходите" на ЗУСЕФСУ. Според чл. 59, ал. 1 от ЗУСЕФСУ конкретните национални правила и детайлните правила
за допустимост на разходите за съответния програмен период, за всяка оперативна
програма по чл. 3, ал. 2 от закона се определят с нормативен акт на МС. В изпълнение на тази законова делегация е прието Постановление
№189 от 28 юли 2016 г. на МС за определяне на национални правила за допустимост
на разходите по програмите, съфинансирани от ЕСИФ, за програмен период 2014 – 2020 /ПМС № 189/2016 г./, което
по аргумент от чл. 2, ал. 1, т. 2 от същото постановление е приложимо и за ОПРР 2014 - 2020. Тук е мястото да се отчете и че в производствата
по Раздел
II от ЗУСЕФСУ е приложима и „Наредба
№Н-3 от 22.05.2018 г. за
определяне на правилата за плащания, за верификация и сертификация на
разходите, за възстановяване и отписване на неправомерни разходи и за
осчетоводяване, както и сроковете и правилата за приключване на счетоводната
година по оперативните програми и програмите за европейско териториално
сътрудничество“, действала към момента на сключване на процесния АДПБФП и
включена в Приложение и към задължителните документи за спазване от бенефициера
/л. 60/, но със забележката обаче, че същата има за предмет единствено и само
регламентирането на правила за извършване на верификация, а не за определянето
на правила за допустимост на разходите. Съгласно чл. 59, ал. 2 от ЗУСЕФСУ за
всяка процедура по програма по чл. 3, ал. 2
се определят: 1. допустимите категории разходи и максималните размери на
разходите, ако има такива; 2. методът, приложим за определянето на разходите, и
условията за изплащане на безвъзмездната финансова помощ и възстановимата
помощ, когато за тях се прилагат формите по чл. 55, ал. 1, т.
2 – 4; както и 3. специфичните условия, на които да отговорят
разходите, за да се третират като допустими, включително условията, при които
проектът се смята за осъществен извън програмния район. Съгласно чл. 57, ал. 1 от ЗУСЕФСУ
/ред. ДВ
бр. 39 от 27.05.2022 г./ разходите
се считат за допустими, ако са налице едновременно следните условия: 1.
разходите са за дейности, съответстващи на критериите за подбор на операции и
се извършват от допустими бенефициенти, съгласно съответната програма по чл. 3,
ал. 2; 2. разходите попадат във включени в документите по чл. 26, ал. 1 и в
одобрения проект категории разходи; 3. разходите са за реално доставени
продукти, извършени услуги и строителни дейности; 4. разходите са извършени
законосъобразно съгласно приложимото право на Европейския съюз и българското
законодателство; 5. разходите са отразени в счетоводната документация на
бенефициента чрез отделни счетоводни аналитични сметки или в отделна счетоводна
система; 6. за направените разходи е налична одитна следа; 7. разходите са
съобразени с приложимите правила за предоставяне на държавни помощи. Всички разходи, които не се включват в посочената правна норма са недопустими и не подлежат на
верификация. Законодателят не е уредил изрично въпроса в кои случаи
управляващият орган може да откаже верификация на разходи, но по аргумент на
противното това следва да са случаите, при които разходите са недопустими, т.
е. не е налице някое от условията в чл. 57, ал. 1, т. 1-т. 7 от ЗУСЕФСУ.
Следователно
правилата за допустимост на разходите основно са регламентирани в глава пета, раздел първи "Общи условия и
допустимост на разходите" на ЗУСЕФСУ, в ПМС № 189/2016 г., както и частично в документите по чл. 26, ал.
1 от ЗУСЕФСУ – утвърдените конкретни насоки и указания по всяка програма. В
този смисъл е и разпоредбата на чл. 76 от Общите условия за изпълнение към процесния
АДПБФП /л. 81 – гръб/, съгласно
която без да противоречи на разпоредбите на Регламент /ЕС/ №1303/2013 г. на ЕП и Регламент /ЕС/ №1301/2013 г. на ЕП и на Съвета, както и на ПМС №189/28.07.2016 г., за да
бъдат признати за допустими, разходите трябва да отговарят на изискванията,
предвидени в Насоките за кандидатстване по съответната процедура за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ/ Указанията за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ, да са разплатени за действително извършени и
необходими дейности по проекта/ бюджетната линия /финансовия план/, и да са
извършени в съответствие с европейското и националното законодателство. В тази
връзка се налага извода, че определянето на един разход като допустим, съответно като
недопустим, е регламентирано в йерархическа поредица от нормативни актове,
което означава, че е налице нормативна установеност на съответния допустим
разход. Поради това и всеки неверифициран разход е необходимо да не съответства
на точно определено в съответния нормативен акт изискване за неговата
допустимост.
Видно
от съдържанието на оспорения акт, органът е посочил като правно основание за
неговото издаване чл. 60, ал. 1
и чл. 62, ал. 1, ал.
2 и ал. 3, чл. 63, ал. 1, т. 1 и чл. 64, ал. 3 и 4 от ЗУСЕФСУ,
но както бе разяснено по-горе така ангажираните норми само регламентират
необходимостта от верифицирането на разходите с потвърждаване на допустимостта
им, документите, въз основа на които се извърша верификацията, правомощията на
органа да извършва проверки на място и да изисква допълнителни разяснения и
документи, както и правомощието да откаже верификацията на същите тези разходи.
Тези разпоредби обаче нямат никакво отношение към правното основание, обуславящо
недопустимост на направените разходи, доколкото именно такъв извод е формиран
в случая от РУО на ОПРР 2014-2020. Правното основание за да се квалифицира един
разход като недопустим, се свързва с някоя от хипотезите на чл. 57, ал. 1,
съответно чл. 57, ал. 2
или чл. 58 от ЗУСЕСИФ.
В тази връзка следва да се има предвид, че основанието по чл. 57, ал. 1 от
ЗУСЕФСУ само по себе си не е достатъчно за да обоснове
недопустимост, защото ако органът е приел наличие на някоя от хипотезите на
алинея 1, той трябва да конкретизира и онези разпоредби от актовете по чл. 59 от ЗУСЕФСУ,
на които съответният разход не съответства.
В случая за
да откаже верификация и плащане на разходите по т. 1-3 и т. 6 от решението си, РУО на ОПРР 2014-2020 г. се е позовал на чл.
57, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕФСУ, като е извършил юридическа привръзка с нормата на
чл. 26, ал. 1 от ЗУСЕФСУ, съответно и с разпоредби от АДПБФП и Общите условия
към него. Както вече бе посочено, съгласно чл. 57, ал. 1, т.
2 от ЗУСЕФСУ разходът, за да е допустим, трябва да попада в
категориите разходи, включени в документите по чл. 26, ал. 1 от
ЗУСЕФСУ и в одобрения проект, последните от своя страна съобразени с
разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от закона. Съгласно чл. 26, ал. 1 на ЗУСЕФСУ
РУО на програмата, съответно на водещата програма, утвърждава за всяка
процедура насоки и/или друг документ, определящи условията за кандидатстване и
условията за изпълнение на одобрените проекти. Анализът на нормата сочи, че за да е изпълнено изискването на чл. 59, ал. 2 от
ЗУСЕФСУ е необходимо органът
не само да се е позовал на точка 2 от чл. 57, ал. 1, но и да конкретизира
категорията разходи, регламентирани в акта по чл. 26, ал. 1 от
ЗУСЕФСУ и в одобрения проект, на които исканите за верифициране
разходи не съответстват. В случая това не е сторено. Органът е отбелязал хипотезата
на чл. 57, ал. 1, т.
2 от ЗУСЕФСУ, но не е посочил конкретно нарушените разпоредби
на актовете по чл. 59, ал. 2 от ЗУСЕФСУ,
което е достатъчно основание за отмяна на оспореното решение в тази му част.
Ангажирането на конкретни разпоредби от АДПБФП и Общите условия към него в
случая не е относимо, доколкото същите определено не могат да бъдат възприети
като съдържащи се в утвърдените актове по реда на чл. 26, ал. 1 от ЗУСЕФСУ, т.
е. не са част от насоки, указания или друг документ, определящ условията за
кандидатстване и изпълнение, в т. ч. и групите допустими и недопустими разходи,
независимо от факта, че същите вероятно възпроизвеждат конкретни условия,
съдържащи се в визираните актове по чл. 26, ал. 1 от ЗУСЕФСУ. Отделно от това,
както по отношение на т. 1-3 и т.
6 от решението, така и по отношение на т. 4 от него, РУО на ОПРР 2014-2020 г.
не е посочил и конкретно правно основание, изключващо допустимостта на
съответните разходи, съдържащо се в приет по реда на чл. 59, ал. 1 от ЗУСЕФСУ
нормативен акт – в случая ПМС
№189/28.07.2016 г. В тази
връзка и за изчерпателност е необходимо да се посочи само за пример, че в чл.
7, ал. 2, т. 2 от въпросното ПМС са уредени максималните размери за непредвидени разходи за
СМР, а именно – до 10 на сто от общите допустими разходи за СМР по проекта. Съгласно
§ 1, т. 2 от ДР на същото ПМС „непредвидени
разходи за строителни и монтажни работи" са разходите,
свързани с увеличаване на заложени количества СМР и/или добавяне на нови
количества или видове СМР, които към момента на разработване и одобряване на технически
или работен инвестиционен проект обективно не са могли да бъдат предвидени, но
при изпълнение на дейностите са обективно необходими за реализиране на
инвестиционния проект и за въвеждането му в експлоатация. В случая, видно от изложените твърдения на
органа по т. 2 от решението, става въпрос именно за възникнала подобна ситуация
при изпълнение на сключения на 06.10.2020 г. договор за изпълнение на
обществената поръчка, поради което възможното правно основание за отказ от
верификация на тези разходи е именно това по чл. 7, ал. 2, т. 2 от ПМС №189/28.07.2016 г. Съдът обаче не може вместо органа да
конкретизира фактите и съответно за първи път да ги подвежда към относими
правни основания за издаване на даден административен акт.
Следва да се отбележи,
че единствено по т. 5 от решението си РУО на ОПРР 2014-2020 г. е посочил
релевантни правни основания, доколкото по смисъла на чл. 57, ал. 1, т. 4 от
ЗУСЕФСУ са конкретизирани нарушени норми от българското законодателство – чл.
117а във връзка с чл. 116, ал. 1, т. 3 от ЗОП.
Предвид изложеното се налага извод,
че в частта си по
т. 1 - 3 и т. 6, административният акт не съдържа точно
приложимите правни основания, въз основа на които органът отказва верификация
на процесните разходи и които кореспондират с изложените в акта фактически
обстоятелства. Липсата на годно правно основание не дава възможност на съда да
установи каква е целта на органа, с която е упражнил предоставената му от
закона власт, което обуславя незаконосъобразността на оспореното решение на РУО
на ОПРР.
Отделно от последното е необходимо
да се посочи, че решението не съдържа в достатъчна степен на яснота и пълнота и
фактическите основания, довели до формиране на следващите се от това правни
изводи на административния орган в посока непризнаване на определени разходи за
допустими. Пример за това е отказът по т. 2 и 3 от решението. Независимо от
представените по делото актуални и изменяни във времето КСС във връзка с
възлагането на обществена поръчка „Извършване на строително-монтажни работи на
обект: „Академичен информационен център при Тракийски университет – гр. Стара
Загора“, представената таблица Приложение 10.6-3 „Проверка на признатите и
непризнати за верифициране разходи при промяна на КСС“, последната съдържаща се
в електронен вид на СD, както и наличната
заменителна таблица, остава неизяснено по какъв начин и въз основа на какви
данни са определени част от посочените стойности, доколкото визираните като
новодобавени СМР, фактически невключени в първоначално възложените работи,
реално не са индивидуализирани по количество, единична и обща цена. В тази връзка не може да бъде установено и
същественото разминаване в стойностите по конкретни редове, доколкото същите се
различават от първоначално посочените такива в КСС. За съда остава неизяснен
приложеният метод на изчисление, в резултат на който е възприето, че са налице
промени в количествата на конкретни позиции от КСС и то с над 15%, доколкото
безспорно следва да се отчита, че общата стойност на промените за целия период
на изпълнение не следва да надвишава 10% от стойността на КСС. Съществено
впечатление правят и установяванията по повод представената заменителна таблица
от гл. т. на това, че в действителност се наблюдават отделни редове, при които
единичните цени на заменените СМР са по-ниски от тези по сключения с
изпълнителя договор, което не съответства на изложените от органа съображения
за наличието на обратната хипотеза. Дори и да се приеме, че е извършван
сравнително-качествен анализ и на база констатациите от него разходите за СМР
не са признати за допустими, то изложени
мотиви в тази насока определено липсват. Предвид изложеното решението в тази му част е следвало да съдържа
описание на онези обстоятелства, които имат значение на релевантни юридически факти
за произнасянето на органа и които обосновават съдържанието на обективираното в
акта волеизявление за отказ да бъдат верифицирани конкретни разходи.
В обобщение съдът счита, че е налице
допуснато нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, което опорочава
законосъобразността на оспореното решение
№РД-02-36-739
от 26.06.2023 г. на РУО на ОПРР 2014-2020 в частта му по т. 1-4 и
т. 6, относно обективирания отказ за верификация, съответно признаване на
сторените от бенефициера разходи. Безспорно е, че органът във всеки случай
дължи посочване на правните и фактически основания за издаване на акта, а съдът
проверява тяхното съответствие с приложимия материален закон. В случая правните
основания не са конкретизирани в степен, която да позволява проверка на
съответствието на акта с материалния закон, а направеното описанието на
фактическите основания сочи от една страна на непълнота на фактите, а от друга -
на тяхното неясно представяне. Мотивите
на административния акт не могат да бъдат заместени с тълкувания, предположения или други съждения от страните в
хода на съдебното производство и в този смисъл е недопустимо съдът да анализира
какви са били евентуалните съображения на административния орган за издаване на
обжалвания акт и въз основа на какви конкретни факти те са основани.
По отношение материалната
законосъобразност на решението в частта му по т. 5 – отказът да се извърши
верификация и плащане на разходи в размер на 449 995.94 лв., отчетени като БФП
и отказът да се признаят разходи в размер на 81 935.35 лв., отчетени като
СФ, поради липса на предвидените в чл. 57, ал. 1, т. 4 от ЗУСЕФСУ условия:
В този случай административният орган се е позовал на
разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 4 от ЗУСЕФСУ /ред. ДВ бр. 39 от 27.05.2022 г./, в смисъл, че не е изпълнено именно това
изискване за допустимост на разходите. За отказа за верификация и на това
основание е необходимо органът да посочи конкретната правна норма, в нарушение
на която е направен конкретният разход, доколкото според разпоредбата на
чл. 57, ал. 1, т.
4 от ЗУСЕФСУ /в редакцията й, действала преди изменението,
обн.ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г/ разходите се считат за
недопустими, ако не са извършени законосъобразно съгласно приложимото право на
ЕС и българското законодателство. Конкретно РУО но ОПРР 2014-2020г. е приел, че
в случая е нарушена разпоредбата на чл. 117а във връзка с чл. 116, ал. 1, т. 3
от ЗОП.
Съгласно чл. 116, ал. 1, т. 3 от ЗОП
договорите за обществени поръчки и рамковите споразумения могат да бъдат
изменяни, когато поради обстоятелства, които при полагане на дължимата грижа
възложителят не е могъл да предвиди, е възникнала необходимост от изменение,
което не води до промяна на предмета на договора или рамковото споразумение.
Съгласно чл. 116, ал. 2 от ЗОП в този случай, ако се налага увеличение на
цената, то не може да надхвърля с повече от 50 на сто стойността на основния
договор или рамковото споразумение. Когато се правят последователни изменения,
ограничението се прилага за общата стойност на измененията. Последователните
изменения не трябва да целят заобикаляне на закона. От своя страна чл. 117а
/Нов – ДВ, бр. 62 от 2022 г., в сила от 5.08.2022 г./, ал. 1 гласи, че в
случаите по чл. 116, ал. 1, т.
1, 2
и 3
изменение на цената на договор за обществена поръчка в резултат на инфлация,
при която съществено са увеличени цените на основни стоки и материали, които
формират стойността на договора, се извършва съгласно методика, одобрена с акт
на Министерския съвет. Подобна методика в случая е приета с ПМС №290 от
27.09.2022 г., обн. ДВ бр. 78 от 30.09.2022г.
Предвид доказателствата по делото се
установява, че са налице няколко отправени писмени искания от страна на
изпълнителя по договора за възлагане на обществена поръчка с предмет
„Извършване на СМР на обект: „Академичен информационен център при Тракийски
университет – гр. Стара Загора“ към възложителя, с които последният е уведомен,
че поради обективни причини /инфлационни процеси/, настъпили след сключване на
договора е невъзможно неговото изпълнение в рамките на първоначално обявените
финансови параметри, т. е. отправено е искане за изменение на договора по
отношение определена в него цена за изпълнение.
Както бе посочено на 21.11.2022 г. от страна на възложителя и бенефициер
по ОПРР 2014 -2020 г. е отправено и официално искане до УО на програмата за
изменение на АДПБФП, като изложените съображения се отнасят изцяло до промяната
на цените във връзка с настъпилите инфлационни процеси. В крайна сметка, след
редица доуточнявания, подобно изменение е допуснато, като същото е обективирано
в анекс №2 към АДПБФП, №РД-02-37-59 (2) от 22.02.2023 г., № от ИСУН BG16RFOP001-3.003-0014-C01. По делото се установява, а и спор
по този факт между страните не се формира, че окончателно плащане по договор №Н005.5 от
06.10.2020 г. с изпълнителя „Гарант Строй“ ЕООД, гр. Шумен, възложителят е извършил на 02.11.2022 г., т.
е. към тази дата е прието, че всички предвидени дейности по договора са изцяло
изпълнени и приети по надлежен ред от страна на възложителя. Именно във тази
връзка на 01.03.2023 г. бенефициерът е подал към УО и искане за окончателно
плащане по АДПБФП.
В мотивите си за отказ и плащане,
респективно непризнаване на разходи, административният орган посочва също, че в
случая, по аргумент на чл. 2, т. 2.2 от сключения анекс №2 към АДПБФП, който
препраща към утвърдените от УО „Указания относно възможностите за увеличаване
размера на БФП по ОПРР 2014-2020, на основание индексиране на разходите по
договори, сключени при условията на ЗОП, при инфлационни процеси“, искане за
изменение на АДПБФП не може да бъде подадено, когато всички дейности по
договора с изпълнител за СМР са изцяло изпълнени, приети и разплатени от
възложителя, или когато по АДПБФП има подадено искане за окончателно плащане
към УО на ОПРР. Именно поради това решаващият орган е приел, че сторените
разходи от бенефициера произтичащи от промяната на АДПБФП не следва да се
верифицират/признават.
Този извод се явява
неправилен и необоснован, поради следното:
На
първо място липсват доказателства, че развилата се
процедура по изменение на сключения договор за изпълнение на СМР, приключила с
допълнително споразумение №4 от 22.02.2023 г., да е проведена в нарушение
на общите правила и принципи на ЗОП или съответно да не са спазени специалните
изисквания, съдържащи се в чл. 117а, ал. 1 във връзка с чл. 116, ал. 1, т. 3 от
ЗОП. Изменението е извършено във връзка с възникналите пред изпълнителя пречки
от обективен характер, породени от съществените промени в пазарните условия,
които всъщност реално не се отричат и от административния орган, доколкото
последният в крайна сметка е уведомен за тях и е допуснал изменение на АДПБФП
именно на това основание. По съществото си изменението на цените по договора е
съобразено с приета чрез ПМС №290 от 27.09.2022 г., обн. ДВ бр. 78 от
30.09.2022 г. Методика, което обстоятелство също не се отрича от РУО на ОПРР
2014-2020 г. Т. е. само по себе си извършеното изменение чрез сключване на допълнително споразумение №4 от 22.03.2022 г. не
е в пряко нарушение на чл. 117а, ал. 1 във връзка с чл. 116, ал. 1, т. 3 от
ЗОП.
Относно посоченото нарушение на чл.
2, т. 2.2 от сключения анекс №2 към АДПБФП, е необходимо да се отбележи, че
нито договорната клауза, нито указанията на ОУ могат да се отнесат да се отнесат към източниците на позитивното
право, поради което и тяхното неспазване няма как да се подведе под хипотезата
на чл. 57, ал. 1, т. 4 от ЗУСЕФСУ /ред. ДВ бр. 39
от 27.05.2022 г./. От друга страна фактически необосновано и логически
несъстоятелно е да се твърди, че в периода след подаденото искане за изменение
на АДПБФП /22.11.2022 г./, включващо посочване и обосновка на разходи,
произтичащи от същото това изменение, при разглеждане на заявеното искане и до
момента на сключване на анекс №2 към АДПБФП /22.02.2023 г./, т. е. преди
искането за окончателно плащане /01.03.2023 г./, административният орган не е
имал информация за това, че дейностите по договора с изпълнителя „Гарант Строй“ ЕООД, гр. Шумен са
изпълнени, приети и разплатени. Сред
допълнително представените към искането документи е налична и таблица за
прилагане на методиката за изменение на цената на договора, в която изрично е
посочено към кой момент той се приема за приключил, т.е. административният
орган е разполагал с данни, макар и след 22.11.2022 г., но преди 22.03.2023 г.,
че направеното искане за изменение на АДПБФП е недопустимо, поради което
съгласие за сключване на
анекс №2 към АДПБФП не е трябвало да бъде давано.
По изложените съображения съдът приема, че оспореното решение №РД-02-36-739 от 26.06.2023 г. на РУО
на ОПРР 2014-2020, като
издадено при неправилно приложение на материалния закон и при неспазване на
изисквания за съдържание на административния акт, се явява незаконосъобразно и
следва да бъде отменено изцяло. Тъй като административното производство е
започнало по инициатива на бенефициера „Тракийски университет“-гр. Стара Загора, на основание чл. 173, ал. 2 от АПК преписката следва да
бъде върната на административния орган за ново произнасяне по подаденото искане
за окончателно плащане от „Тракийски университет“- гр. Стара Загора.
Предвид
изхода на делото искането на жалбоподателя за присъждане на направените
разноски следва да бъде уважено, като на основание чл.143, ал.1 от АПК в тежест
на Министерство на регионалното развитие и благоустройството следва да бъде
възложено заплащането на сумата от 4100.00 лв., представляваща внесена от „Тракийски
университет“-гр. Стара Загора държавна такса в размер на 1700.00 лв. и 2400.00 лв. – договорено и
заплатено възнаграждение за един
адвокат. Направеното
от ответника възражение за прекомерност на договореното и заплатено адвокатско
възнаграждение е неоснователно, тъй като неговият размер е значително под
размера на минимално предвиденото адвокатско възнаграждение за административни
дела с материален интерес, съгласно чл. 8, ал. 1 във връзка с чл. 7, ал. 2, т.
6 от Наредба №1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, предвид установения материален интерес по конкретното дело,
който очевидно надхвърля сумата от 500 000.00 лв.
Водим от горните мотиви и на
основание чл.172, ал. 2, предложение второ и чл.173, ал. 2 от АПК,
Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
по
жалба на „Тракийски университет“-гр. Стара Загора, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. Стара Загора, Студентски град, представляван от ректора
на университета – доц. д-р Д. Я., решение №РД-02-36-739 от 26.06.2023 г., издадено от Заместник-министъра
на регионалното развитие и благоустройството в качеството му на Ръководител на
Управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж 2014-2020“, като незаконосъобразно.
ВРЪЩА преписката на Заместник-министъра
на регионалното развитие и благоустройството, в качеството му на Ръководител на
Управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж 2014-2020“, за ново произнасяне по подаденото от
Тракийски
университет - р. Стара Загора окончателното искане за плащане от 01.03.2023 г. по Административен
договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ №РД-02-37-59/01.09.2020 г., № от ИСУН BG16RFOP001-3.003-0014-C01, в съответствие с мотивите на настоящото
решение.
ОСЪЖДА Министерство на регионалното
развитие и благоустройството, гр. София, да заплати на Тракийски университет -
гр. Стара Загора, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Стара
Загора, Студентски град, представляван от ректора си – доц. д-р Д. Я., сумата от 4100.00 лв. /четири
хиляди и сто лева/, представляваща сторените по делото от жалбоподателя
съдебно-деловодни разноски и договореното и заплатено възнаграждение за един
адвокат.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14
дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: