Р
Е Ш Е Н И Е №130
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. Шумен, 06.06.2019г.
Шуменски
окръжен съд, в открито заседание на девети май през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Лидия Томова
ЧЛЕНОВЕ:
1. Зара Иванова
2. Ненка Цветанкова
като разгледа
докладваното от мл. съдия Н. Цветанкова в. гр. д. № 101 по описа за 2019 г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по чл. 258 и сл.
от ГПК.
С
Решение №1036/23.11.2018г., поправено с Решение №152/14.02.2019г., постановени
по гр. д. 312/2018 г. по описа на РС Шумен, са отхвърлeни предявените установителни искове по чл.422, ал.1
от ГПК за признаване за установено, че ответникът Е.Х.О., с ЕГН ********** и
адрес *** дължи на ищеца „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД следните суми: 6555,12 лева- главница по Договор за потребителски заем PLUS-11330037/25.06.2015г., сключен
между страните, ведно с искане
за присъждане на законна лихва върху вземането от датата на заявлението- 26.09.2017 г. до окончателно плащане; 5857,05 лева- възнаградителна лихва върху главницата за
периода от 05.09.2016г. /първата неплатена погасителна
вноска/ до 05.07.2020г. /последна падежна дата от договора/, ведно с искане за присъждане на законна
лихва върху вземането от датата на заявлението- 26.09.2017 г. до окончателно
плащане и сумата от 623,40 лева- мораторна лихва за периода от 05.10.2016г. до
11.09.2017г., ведно с искане за присъждане на законна лихва върху вземането от
датата на заявлението- 26.09.2017 г. до окончателно плащане, за които вземания
е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
№1674/27.09.2017г. по ч.гр.д. № 2877/2017г. по описа на РС Шумен. По отношение
предявените евентуални осъдителни искове за осъждане ответника
да заплати на ищеца следните суми: 6555,12 лева- главница
по Договор за потребителски заем PLUS-11330037 от 25.06.2015г.,
сключен между страните; 5857,05 лева- възнаградителна лихва за периода от 05.09.2016г. до 05.07.2020г.;
623,40 лева- мораторна лихва за периода от 05.10.2016г. до 11.09.2017г. районният
съд е приел, че за ищцовото дружество липсва правен интерес от предявяването
им, поради което в тази част производството е прекратено.
Решението е обжалвано от ищеца в първоинстанционното производство.
В депозираната жалба се излагат съображения,
поради които счита за неправилен извода на районния съд за липса на правен
интерес от предявяването на осъдителен иск за същото вземане при условията на
евентуалност, тъй като в случая основанията са различни. Оспорва извода на
съда, че предсрочната изискуемост не е надлежно обявена на длъжника, тъй като в
случая следва да се приеме, че е налице уговорената в договора хипотеза за
приложение на фингирано връчване на съобщението като изтъква доводи в тази
насока. Сочи, че дори приемайки предсрочната изискуемост за ненадлежно обявена на
длъжника, то на основание чл.235, ал.2 от ГПК съдът е следвало да уважи
претенцията по чл.422 от ГПК за вноските с настъпил падеж по договора. Моли
първоинстанционното решение да бъде отменено и да се постанови друго, с което
искът по чл.422 от ГПК да бъде уважен. Ако същият се приеме за неоснователен,
то съдът да се произнесе по предявения осъдителен иск. Претендират се разноски.
В
съдебно заседание пред настоящата инстанция въззивното дружество не изпраща
представител. Постъпила е молба с вх.№ 2462/07.05.2019г. чрез юрисконсулт П.П.,
в която сочи, че не възразява да бъде даден ход на делото в отсъствието на
процесуален представител на дружеството. Поддържа въззивната жалба, не сочи
доказателствени искания.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е
постъпил писмен отговор от въззиваемата страна- ответник по първоинстанционното
производство Е.Х.О. чрез назначения в
хода на производството особен представител- адв. Б.З.. Счита за
законосъобразен извода на съда, че предсрочната изискуемост не е надлежно
обявена на длъжника, както и че за наличието на хипотезата за приложение на
фингирано връчване се въвежда твърдение за първи път във въззивното
производство. По отношение довода на въззивника, че съдът е следвало да присъди
вноските с настъпил падеж, сочи, че ищецът не е направил искане за присъждане
на отделни падежирали вноски.
В
съдебно заседание, въззиваемата страна не се явява. За нея се явява адв. З. в
качеството на особен представител. Поддържа отговора на въззивната жалба, не
прави доказателствени искания и моли първоинстанционното решение да бъде
потвърдено.
Жалбата
е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.
Съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата. Атакуваното решение е
валидно. Предвид заявената с исковата молба претенция, ищецът е направил искане
за присъждане на законната лихва от подаване на заявлението върху вземането за
главница. Такава претенция не е заявена по отношение на вземанията за
възнаградителна и мораторна лихва и като се е произнесъл по искане, с каквото
не е сезиран, първоинстанционният съд е постановил процесуално недопустимо в
тази част решение, което на основание чл. 270, ал.
3 ГПК следва да бъде обезсилено в тази част. В останалата част
решението е допустимо.
За
да се произнесе настоящият състав взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба, подадена от БНП „Париба Пърсънъл Файненс"
ЕАД срещу Е.Х.О., с която са предявени обективно съединени установителни претенции
по чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1, т.2 от ГПК и в условията на евентуалност, при
отхвърляне на главните претенции поради ненастъпила предсрочна изискуемост,
осъдителни искове за същите суми, претендирани по установителните искове.
Исковата
претенция се основава на твърденията, че между страните е сключен на 25.06.2015
г. Договор за потребителски заем №PLUS-11330037, по силата на който ищецът е
предоставил на ответника кредит в размер на 7000 лв. и закупуването на застраховка
от 1680 лв., като ответникът се е задължил да погаси заема на 60 месечни
вноски, всяка по 289,11 лв., които вноски включват изплащане на главницата по
заема, ведно с оскъпяването й, съгласно годишния процент на разходите- 47, 11%
и годишния лихвен процент- 37, 21 %, посочени в параметрите на договора. Твърди
се, че на 05.09.2016г. ответникът е преустановил плащането на вноските по
кредита, като към тази дата са погасени 13 месечни вноски, както и че съгласно чл.5
от сключения договор за кредит е предвидена предсрочна изискуемост на
вземанията при просрочване на две месечни вноски, считано от падежната дата на
втората пропусната месечна вноска, поради което към 05.10.2016г. остатъкът от
вземанията по договора в размер на общо 12 412, 17 лв., представляващ
оставащите 47 броя погасителни вноски, са станали предсрочно изискуеми. Твърди,
че на ответника е изпратена покана за доброволно изпълнение на декларирания в
договора адрес, като в тази връзка сочи, че съгласно чл. 9 от договора за
кредит всички изявления на кредитора се считат за узнати от кредитополучателя, ако
са изпратени на адреса, посочен в договора. Твърди се, че поради неизпълнение
на задължението за плащане ответникът дължи на ищеца главница в размер на 6555,
12 лв., възнаградителна лихва в размер на 5857, 05 лв. за периода от 05.09.2016г.
/датата на първата пропусната погасителна вноска/ до 05.07.2020г. /последната
дата от погасителния план по кредита/ и обезщетение за забава в размер на 623,
40 лв. за периода от 05.10.2016г. /датата на настъпване на предсрочната
изискуемост/ до 11.09.2017г. върху главницата по заема, ведно със законната
лихва върху главницата от подаване на заявлението до окончателното плащане. Твърди
се, че за претендираните суми ищецът се е снабдил със Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК,
издадена по ч. гр. д. № 2877/ 2017г. по описа на РС Шумен, срещу която заповед
е постъпило възражение от длъжника. При условие, че установителната претенция
бъде отхвърлена поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането
по кредита преди депозиране на заявлението, предявява осъдителни искове за
същите суми като счита, че съдържащото се в исковата молба изявление има
характер на волеизявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
В
срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника чрез назначения му от
съда особен представител, в който изразява становище за неоснователност на
предявените претенции. Оспорва да е налице
надлежно обявена предсрочна изискуемост на кредита и възразява, че не дължи
претендираните суми.
Съдът
след като се запозна с доводите на страните и събраните по делото доказателства,
прие за установено от фактическа страна следното:
По приложеното ч. гр. д.
№2877/2017 г. по описа на РС Шумен е издадена Заповед №
1674 от 27.09.2017г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Със същата заповед е разпоредено Е.Х.О.- ответник да заплати
на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД- ищец сумите от 6555.12 лева- главница по Договор за потребителски заем PLUS-11330037 от 25.06.2015 г., 5857.05
лева- възнаградителна лихва за периода от 05.09.2016
г. до 05.07.2020г. и сумата от 623.40 лева- мораторна
лихва за периода от 05.10.2016г. до 11.09.2017г., ведно със законната лихва
върху главницата от подаването на заявлението до окончателното плащане на
вземането. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника
на основание чл.47, ал.5 от ГПК, с оглед на което на основание чл.415, ал.1,
т.2 от ГПК е указано на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането
си по заповедта за изпълнение срещу посочения длъжник в едномесечен срок от
съобщението,
като довнесе и дължимата държавна такса. Съобщение с посочените указания е връчено на кредитора по издадената заповед за изпълнение на дата 22.01.2018г., а исковата
молба
е подадена на 30.01.2018г.
От представения по делото Договор за потребителски паричен кредит №PLUS-11330037, сключен на 25.06.2015г. между БНП „Париба Пърсънъл
Файненс" ЕАД
и ответника, се установява, че ищцовото дружество се е задължило да предостави на ответника потребителски кредит в размер на сумата от 7000 лв.. Сумата, предмет на горепосочения договор
е изплатена от кредитора по начина, уговорен в чл. 1 от договора, с което кредиторът
е изпълнил задължението си по него. Усвояването на посочената сума Е.Х.О. е
удостоверил с полагането на подписа си на последната страница от договора. Съгласно този договор ответникът се е задължил да върне получената в кредит сума на 60 месечни вноски по 289, 11 лв., договорена
е обща стойност на плащанията 17 346, 60 лв., с
годишен процент на разходите- 47, 11 % и лихвен
процент-
37, 21%. Видно от
договора и представеното извлечение по кредита, в дължимата месечна вноска е
включена и главница на застрахователна премия за покупка на застраховка по
кредита в размер на сумата от 28 лева месечно, общо в размер на 1680 лева. Последната договорена падежна дата е 05.07.2020г. С чл. 5 страните са договорили, че при забава на една или
повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за
забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка
забавена погасителна вноска, ведно с направените разноски по събиране на
вземането. Предвидено е също, че при просрочване на две или повече месечни
вноски, вземането по кредита, ведно с дължимото обезщетение за забава и
разноските, става предсрочно изискуемо от датата на падежа на втората
просрочена вноска, без да е необходимо изпращане на съобщение от кредитора за
настъпването на предсрочната изискуемост. Ищцовото дружество е представило сертификат
за застраховка към процесния договор, ведно с общи условия към застраховка
„Защита на плащанията“, подписани от него и ответника, но по делото не е
представен сключен със застраховател застрахователен договор. Посочен е
месечният дължим размер на премията, изчислен съобразно размера на кредита и
неговата продължителност. От представения погасителен план, се констатира, че считано
от 05.02.2017г. кредиторът е отразил анулиране на застраховката.
Ищецът представя писмена покана,
изходяща от кредитора и адресирана до кредитополучателя по договор PLUS-11330037 от 25.06.2015
г., с която го уведомява, че е преустановил плащането на вноските по договора на 05.09.2016г. и поради просрочване на повече от две вноски, кредитът е обявен за предсрочно изискуем. Липсват
доказателства за изпращане и връчване на тази покана на ответника.
От
заключението на вещото лице по назначената съдебно- счетоводна експертиза,
неоспорено от страните, което съдът цени като обективно и компетентно
изготвено, се установява, че след преустановяване на плащанията по кредита, по
договора за кредит са останали неизплатени следните суми: 6 415, 12 лева главница
по договора, 140 лева главница за застраховка на кредита; 5857, 05 лева възнаградителна
лихва за периода от 05.09.2016г. до 05.07.2020г. или общо дължимата сума е в
размер на 12 412, 17 лв. След датата на депозиране на исковата молба-
30.01.2018г. няма отразени плащания в счетоводството на ищеца от страна на
ответника по процесния договор за кредит. Във въззивната инстанция е изготвена
допълнителна съдебно- счетоводна експертиза, която съдът кредитира, видно от
която до датата на връчването на исковата молба на назначения особен
представител на длъжника- 26.06.2018г., непогасената главница по кредита е сума
в размер на 1919, 40 лв., а размерът на възнаградителната лихва е сума в размер
на 3825, 02 лв.
На съда е служебно известно и е безспорно по делото,
че дружеството- кредитор по договора "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД
е прекратено чрез вливане в "БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А" Франция, който развива дейността си в Република
България чрез своя клон- "БНБ Париба Пърсънъл Файненс С. А.“, клон България, ЕИК .
По
така установените фактически обстоятелства, с оглед релевираните с въззивната
жалба оплаквания, настоящият състав намира следното от правна страна:
Пред
настоящата инстанция не е спорно, а и от събраните по делото доказателства, се
установява, че страните са обвързани от валидно облигационно правоотношение по
договор за потребителски кредит, по силата на който ищецът е предоставил на ответника
сума в размер на 7000 лв., която ответникът се е задължил да върне в срок до
05.07.2020г. на 60 месечни вноски при условията, уговорени в договора.
По
делото спорен е въпросът дали е настъпила предсрочна изискуемост на цялото вземане
към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. За
разрешаването на този въпрос следва да бъде съобразено приетото в т. 18 от TP №
4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, че в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал.1
от ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков кредит, постигнатата
в договора предварителна уговорка, че при неплащане на определен брой вноски
или при други обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем и без да
уведомява длъжника кредиторът може да събере вземането си, не поражда действие,
ако кредиторът изрично не е заявил, че упражнява правото си да обяви кредита за
предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до длъжника. Предсрочната
изискуемост, настъпва с волеизявление само на едната от страните и при
наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от
кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на
предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал.2 от ЗКИ предполага изявление
на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за
предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към
момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има
действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора,
ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването
ѝ. На базата на това тълкувателно разрешение и като е взел предвид
твърдението на ищеца за изпращане на поканата на адреса на ответника, посочен в
договора, първоинстанционният съд е приел, че не са представени доказателства
т.нар. „последна покана“ да е изпращана до ответника, респ. волеизявлението на
ищеца за упражняване правото си да обяви кредита за предсрочно изискуемо не е
достигнало до ответника. Във въззивната жалба въззивникът се позовава на
разпоредбата на чл.14, ал.2 от ЗПК, съгласно която потребителят се смята
уведомен, когато уведомлението е било изпратено на последния посочен от него
адрес. От представената по делото покана, се установява, че същата е изготвена
и адресирана до ответника на посочения в договора адрес- с. Т..., но липсват
доказателства същата да е изпратена, поради което правилно районният съд е
приел, че с неизпълнение на задължението си за уведомяване на
кредитополучателя, кредиторът не е изпълнил задължението си по чл. 60, ал.2
ЗКИ, поради което и предсрочната изискуемост на кредита не е
настъпила към момента на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК.
Във
въззивната жалба се прави оплакване, че независимо от извода за ненадлежно обявена
предсрочна изискуемост на длъжника преди подаване на заявлението, съдът на
основание чл.235, ал.3 от ГПК е следвало да вземе предвид вземанията с настъпил
падеж по договора. В тази връзка настоящият състав съобрази разясненията,
обективирани в Тълкувателно решение № 8 от 2.04.2019 г. на ВКС по тълк. д. №
8/2017 г., ОСГТК, съгласно които е допустимо предявеният по реда на чл.422, ал. 1
от ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за кредит
поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж,
ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ, като
искът следва да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на
формиране на силата на пресъдено нещо. При вземане, произтичащо от договор за
кредит, чиято предсрочна изискуемост не е била надлежно обявена на длъжника
преди подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение, не може да
се игнорира, че съществува валидна облигационна връзка по договора за кредит
при условията, договорени между страните - кредитор и кредитополучател.
Размерът и падежът на всяка вноска са определени в договора и за настъпването
на изискуемостта им не е необходимо удостоверяването на обстоятелства по чл. 418, ал.
3 от ГПК. Липсата на точно изпълнение, съобразно договореното по
актуален погасителен план, подписан от страните за погасяване на задължението -
главница или лихви, следва да бъде съобразено в рамката на исковото
производство по реда на чл. 422, ал.
1 от ГПК, дори и да не са настъпили последиците на надлежно обявена
предсрочна изискуемост на цялото задължение по договора за кредит. Длъжникът -
ответник по иска дължи изпълнение, макар и само за онази част от дълга, по
отношение на която е настъпил падежът, договорен от страните. Целта на
заповедното производство, продължение на което е производството по реда на чл. 422, ал.
1 ГПК, е да се реализират по облекчен ред правата на кредитора.
Положението на кредитора не следва да бъде по - неблагоприятно вследствие
инициирането на заповедно производство, отколкото, ако той направо бе предявил
осъдителен иск за вземането си по общия ред. Съответно не би следвало при
развиващото се в хипотезите на чл. 415, ал.
1, т. 1 - 3 ГПК
исково производство, пред банката като кредитор с вземане по чл. 417, т. 2 ГПК да съществуват пречки да получи по всяка от въведените със
заявлението претенции - главница, възнаградителни лихви, лихви за забава,
неустойки, такси и други суми, чието възникване и изискуемост са доказани в
исковото производство, стига тези суми да са в рамките на посочените в
заявлението размери. Присъждането на вноските с настъпил падеж, когато се
претендира цялата главница по договор за кредит поради предсрочна изискуемост,
не съставлява недопустима подмяна на основанието на иска, съответно произнасяне
по непредявен иск. Основание на иска са твърдените от ищеца юридически факти,
от които произтича претендираното от него субективно материално право.
Изменение в основанието на иска е налице, когато ищецът заменя основанието по
първоначалния иск с друго основание или когато прибавя ново основание. И в
двата случая ищецът изтъква ново основание на иска, като се позовава на друг
юридически факт в сравнение с този, посочен в исковата молба, от който
произтича защитаваното в процеса накърнено субективно материално право.
Предсрочната изискуемост на вземането по договора за кредит променя
изискуемостта на вноските, които не са подлежали на изпълнение преди датата на
настъпването ѝ, но няма за последица изменение на основанието, от което
произтича вземането. Вноските с падеж преди датата на настъпване на
предсрочната изискуемост и вноските, станали предсрочно изискуеми, са вземания,
възникнали на едно и също основание - договора за кредит. По тези съображения
позоваването на предсрочната изискуемост не е определящо за основанието на
претенцията, предявена по реда на чл. 422, ал.
1 ГПК. Правното основание, на което се претендира изпълнение и на
вноските с настъпил падеж, и на предсрочно изискуемата главница, е сключеният
договор за кредит. Предсрочната изискуемост е подвид на изискуемостта, която
имплицитно се предпоставя от всяка претенция за съществуване на определено
вземане, а изискуемостта е възможността на кредитора да иска изпълнение на
задължението. Ако кредиторът поддържа, че за него се е породила възможност да
претендира изпълнение на цялото задължение, но се установи, че такава
възможност се е породила само за част от това задължение, искът няма да бъде
отхвърлен изцяло, а ще бъде уважен до размера, чиято изискуемост е настъпила. Доказването на настъпилата предсрочна изискуемост на
договора за банков кредит е определящо единствено за размера, в който ще бъде признато
вземането на кредитора. Решението на съда трябва да отразява
правното положение между страните по делото, каквото е то в момента на приключване
на съдебното дирене.
С
оглед гореизложеното и доколкото в исковата молба се съдържа изявление на
ищеца, с което упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, и
връчването на особения представител представлява надлежно уведомяване на
длъжника- ответник, то предсрочната изискуемост на кредита е настъпила с връчването
на исковата молба на особения представител на ответната страна. В този смисъл
искът по чл.422 следва да бъде уважен за вноските с настъпил падеж до този
момент - 26.06.2018г. /1919,40 лева главница и 3825,02 лева договорна лихва за
периода от 05.09.2016г. до 26.06.2018г., и 41,33 лева мораторна лихва върху
изискуемата главница за периода от 05.10.2016г. до 11.09.2017г., определена от съда
на основание чл.162 от ГПК, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 26.09.2017г. до окончателното ѝ изплащане. Предвид заключението по
приетата в първоинстанционното производство експертиза, целият размер на
непогасената главница по кредита е в размер на 6415,12 лева. След приспадане на
падежиралата главница до обявяване на предсрочната изискуемост- 1919,40 лева,
на ищцовата страна следва да се признае и вземането за главница в размер на
4495,72 лева, която е предсрочно изискуема, ведно със законната лихва, считано
от настъпването на предсрочната изискуемост - 26.06.2018г., до окончателното
ѝ изплащане, като искът в останалата му част до пълния предявен размер
следва да се отхвърли. Съгласно указанията, дадени в Тълкувателно решение
№3/27.03.2019г. по тълкувателно дело №3/2017г. на ОСГТК на ВКС, размерът на
вземането на кредитора при предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит
следва да се определи в размер само на непогасения остатък от предоставената по
договора парична сума /главницата/ и законната лихва от датата на настъпване на
предсрочната изискуемост до датата на плащането. При настъпване на предсрочна
изискуемост отпада занапред действието на погасителния план, ако страните са
уговорили заемът/кредитът да се връща на вноски. Уговорената в договора лихва е
възнаграждение за предоставянето и ползването на паричната сума за срока на
договора. Предсрочната изискуемост има гаранционно - обезпечителна функция съгласно
чл. 71 ЗЗД,
независимо че съдържа и елемент на санкция. Изменението на договора поради
неизправност на заемополучателя има за последица загуба на преимуществото на
срока при погасяване на задължението /чл. 70, ал. 1 ЗЗД/ за длъжника. Упражненият избор от кредитора да иска
изпълнението преди първоначално определения срок поради съществуващия за него
риск преустановява добросъвестното ползване на паричната сума от длъжника,
поради което уговореното възнаграждение за ползване за последващ период- след
настъпване на предсрочната изискуемост, не се дължи. Предвид изложеното претенцията
за заплащане на възнаградителна лихва в останалата част следва да се отхвърли.
В
хода на първоинстанционното производство ответната страна е заявила, че
уговорената с договора лихва е нищожна, поради противоречието й с добрите
нрави. Добрите нрави са морални норми, на които законът придава правно
значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази
на противоречието на договора със закона. Добрите нрави са коректив, целящ да
осуетят злоупотребата с принципа за свободата на договарянето, която не е
неограничена. Посредством тях, законодателят ограничава приложното поле на
автономията на волята и свободата на договарянето, като целта е да се защитят
от неравноправно третиране икономически слабите участници в гражданския оборот.
С изменението на ЗПК /обн. в ДВ бр.35 от 22.04.2014 г./, която е действала към
момента на сключването на договора, е въведена разпоредбата на чл. 19, ал.4 от
ЗКП, съгласно която ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на МС на РБ. Съгласно чл. 19, ал.1
от ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит, а в разпоредбата на §1, т.1 от ДР
на ЗПК е дадена дефиниция на "Общ разход по кредита за
потребителя". От двете разпоредби се установява, че ГПР включва и размера
на възнаградителната лихва по конкретния кредитен договор. С чл. 19, ал.4 от
ЗКП, законодателят е определил лимит на лихвата по потребителските кредити,
като е определил максималния размер на годишния процент от разходите, който
защитава интересите и двете страни по договора и с оглед на това не е в
противоречие с добрите нрави. Предвид размера на законната лихва, определена с
ПМС № 100 от 25.05.2012 г. /отм./, в сила до 01.01.2015 г. и ПМС № 426 на МС от
18.12.2014 г, в сила от 01.01.2015 г. - размерът на основния лихвен процент на Българската народна банка в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата
година плюс 10 процентни пункта, договореният с процесния договор ГПР не надвишава
пет пъти размера на законната лихва. Следователно клаузата, уговаряща размера
на лихвата не е нищожна поради накърняване на добрите нрави.
При така направените изводи, съдът намира, че първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която установителната претенция е отхвърлена за сумата от 6415,12 лева главница, от която 1919,40 лева- главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.09.2017г. до окончателното ѝ изплащане и 4495,72 лева - главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.06.2018г. до окончателното ѝ изплащане, сумата от 3825,02 лева - възнаградителна лихва за периода от 05.09.2016г. до 26.06.2018г., сумата от 41,33 лева- мораторната лихва върху главницата за периода от 05.10.2016г. до 11.09.2017 г., и вместо това да бъде постановено друго, с което бъде уважен иска в тази му част. В останалата си част решението следва да бъде потвърдено.
Предвид
гореизложеното относно приетото в мотивите на цитираното ТР № 8 от 2.04.2019 г.
на ВКС по тълк. д. № 8/2017 г., ОСГТК, в които се сочи, че основанието на установителния иск са
твърдените от ищеца юридически факти, от които
произтича претендираното от него субективно материално, респ. правното
основание, на което се претендира изпълнение и на вноските с настъпил падеж, и
на предсрочно изискуемата главница, е сключеният договор за кредит, а предсрочната
изискуемост на вземането по договора за кредит променя изискуемостта на
вноските, които не са подлежали на изпълнение преди датата на настъпването
ѝ, но няма за последица изменение на основанието, от което произтича
вземането, следва да се счита за изоставена и практиката за допустимо
съединяване на установителната претенция с осъдителна такава в условията на
евентуалност, предвид абсолютната идентичност на основание и петитум по двата
иска. Уведомяването на длъжника, че кредиторът счита кредита за предсрочно
изискуем, направено в хода на исковото производство, има за последица
настъпване на изискуемостта от този момент, но не променя основанието, на което
е възникнало вземането и е издадена заповедта за изпълнение на парично
задължение. Въвеждането на друго основание, от което произтича вземането,
различно от това, въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение, е
предпоставка за съединяване на осъдителен иск при условията на евентуалност с
предявения по реда на чл.422 ГПК положителен установителен иска, а в случая
заявеният спорен предмет е един и същ, разликата между главния и евентуалния
иск е само във вида на търсената защита, т.е. налице е недопустимо съединяване
на исковете. По тези съображения решението в частта, имащо характер на определение,
с която по отношение на предявените осъдителни претенции производството по
делото прекратено следва да се потвърди.
С
оглед изхода на спора в настоящата инстанция следва да се разпредели
отговорността за разноски между страните за заповедното производство, първата
инстанция и направените в хода на въззивното производство. На основание чл.78,
ал.1 от ГПК съразмерно с уважената част от претенцията, по отношение на
разноските направени в заповедното производство, които са в размер на общо 310,71
лева, на ищеца следва да се присъди сума в размер на 245,06 лева. Съразмерно с
уважената част от установителните претенции на ищеца следва да се присъдят и
деловодни разноски за първоинстанционното производство в размер на 1030,71 лева
от общо направените в размер на 1306,85 лева, и в размер на 1105,62 лева от
общо направените в размер на 1401, 82 лева за въззивното производство.
Водим
от горното, Шуменски окръжен съд
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА Решение №1036/23.11.2018
г., поправено с Решение №152/14.02.2019г., постановени по гр. д. 312/2018 г. по
описа на РС Шумен, В ЧАСТТА, в която
е отхвърлено искането от "БНП
Париба Пърсънъл Файненс С. А" Франция,
чрез "БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.", клон България, ЕИК срещу Е.Х.О., с ЕГН ********** и адрес *** за присъждане на законна лихва върху сумата
от 5857,05 лева- възнаградителна
лихва върху главницата, както искането за присъждане на законна лихва върху сумата
от 623.40 лева- мораторна лихва върху главницата
ОТМЕНЯ Решение №1036/23.11.2018
г., поправено с Решение №152/14.02.2019г., постановени по гр. д. 312/2018 г. по
описа на РС Шумен, В ЧАСТТА, с която
са отхвърлени предявените от "БНП
Париба Пърсънъл Файненс С. А" Франция,
чрез "БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.", клон България, ЕИК срещу Е.Х.О., с ЕГН ********** и адрес ***,
искове по чл.422 от ГПК, за признаване за установено, че ответникът дължи на
ищеца, сумата от 6415,12 лева /шест
хиляди четиристотин и петнадесет лева и дванадесет стотинки/- главница, представляваща дължима сума по Договор
за потребителски заем PLUS-11330037/25.06.2015г., сключен между страните, сумата от 3825,02 лева /три хиляди осемстотин
двадесет и пет лева и две стотинки/, представляваща
възнаградителна лихва за периода от 05.09.2016г. до 26.06.2018г., сумата от 41,33 лева /четиридесет и един лева и тридесет
и три стотинки/, представляваща мораторна лихва за периода от 05.10.2016г. до
11.09.2017г., за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК № 1674/27.09.2017 г. по ч.гр.д. № 2877/2017 г. по
описа на РС Шумен, като вместо това, в тази част, ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по
отношение на Е.Х.О., че същият дължи на
"БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А" Франция, чрез "БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А.", клон България, ЕИК , сумата от 6415,12
лева /шест хиляди четиристотин и петнадесет лева и дванадесет стотинки/-
главница, представляваща дължима сума по Договор за потребителски заем PLUS-11330037/25.06.2015г., сключен
между страните, от която 1919,40 лева /хиляди
деветстотин и деветнадесет лева и четиридесет стотинки/ дължима, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 26.09.2017г. до окончателното ѝ
изплащане, и 4495,72 лева /четири хиляди четиристотин
деведесет и пет хиляди и седемдесет и две стотинки/ дължима, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 26.06.2018г. до окончателното ѝ
изплащане, сумата от 3825,02 лева /три
хиляди осемстотин двадесет и пет лева и две стотинки/, представляваща
възнаградителна лихва за периода от 05.09.2016г. до 26.06.2018г., и сумата от 41,33 лева /четиридесет и един лева и
тридесет и три стотинки/, представляваща мораторна лихва за периода от
05.10.2016г. до 11.09.2017г., за които вземания е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 1674/27.09.2017 г. по
ч.гр.д. № 2877/2017 г. по описа на РС Шумен
ПОТВЪРЖДАВА
Решение
№1036/23.11.2018г., поправено с Решение №152/14.02.2019г., постановени по гр.
д. 312/2018 г. по описа на РС Шумен в останалата част.
ОСЪЖДА Е.Х.О., с ЕГН **********,
да заплати на "БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А" Франция, чрез "БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А.", клон България, ЕИК , направените по делото разноски, съразмерно с
уважената част от исковете, както следва: в размер на 245,06 лева /двеста четиридесет и пет лева и шест стотинки/ за
заповедното производство, в размер на 1030,71
лева /хиляда и тридесет лева и седемдесет и една стотинки/ за
първоинстанционното производство, и в размер на 1105,62 лева /хиляда сто и пет лева и шестдесет и две стотинки/ за
въззивното производство.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.