РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе, 08.10.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, в публично заседание на 30 септември
през две хиляди и двадесета година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ЙЪЛДЪЗ АГУШ |
|
|
ЕЛИЦА ДИМИТРОВА |
при
секретаря НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА и с
участието на прокурора ГЕОРГИ МАНОЛОВ като разгледа докладваното от съдия БАСАРБОЛИЕВА КАН дело № 327
по описа за 2020 год., за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 63,
ал. 1, изречение второ от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба
на Д.Х.С. ***, депозирана чрез
адвокат-пълномощник С. К. ***, против
Решение № 553 от 17.07.2020 г., постановено по АНД № 411/2020 г.
по описа на Районен съд - Русе, с което е потвърдено Наказателно постановление
№ 38-0000116 от 28.01.2020 г. на Началника на Областен отдел „Автомобилна
администрация“ – Русе при Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ -
София, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 24а, ал. 3, т. 3 от Наредба
№ 37 от 02.08.2002 г. на МТС за
условията и реда за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност
за управление на моторно превозно средство и условията и реда за издаване на
разрешение за тяхното обучение и на основание чл. 178б, ал. 6, т. 3 от Закона за движението
по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500
(петстотин) лева. Като касационно основание се сочат допуснати съществени нарушения
на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон.
По подробно изложените в жалбата оплаквания се иска отмяната на обжалваното
решение и връщане на делото за ново разглеждане от РРС, а в условията на
евентуалност –отмяна на решението и решаване на делото по същество чрез
отмяната на наказателното постановление. Не се претендират разноски за
настоящото производство.
Ответникът по касационната жалба – РД
„Автомобилна администрация“ – Русе в депозирано писмено становище вх. № 260185
от 19.08.2020 г. по описа на РС – Русе, оспорва основателността на жалбата. Прави
възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар, в случай че
същият надвишава размера, предвиден в чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Русе дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне в сила
решението на РС - Русе.
Съдът, като взе предвид изложените в
жалбата оплаквания, становищата на страните и събраните по делото
доказателства, след касационна проверка на обжалваното решение по чл. 218, ал.
2 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в
срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила съдебен акт, поради което
подлежи на разглеждане.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
От фактическа страна районният съд е
установил, че към месец януари 2020 г. жалбоподателят работел като преподавател
по практическо обучение на кандидати за придобиване на правоспособност за управление
на МПС в автошкола “Евродрайв“ ЕООД. На 09.01.2020 ч., в гр. Русе по ул.
„Студентска“ до бл. „Кирил и Методий“, служители на ОО АА – Русе извършили
проверка на учебен автомобил – марка „Рено Клио“ с рег. № ***. В момента на инспекцията превозното
средство се управлявало от обучаващ се курсист. Жалбоподателят присъствал в
автомобила в посоченото по-горе качество и именно поради това бил поканен да
представи на проверяващите документи, удостоверяващи извършващата се дейност. Д.
С. предал на служителите на ОО АА - Русе за проверка учебен картон № 3738360 от
28.10.2019 г. на кандидата за придобиване на правоспособност, който шофирал
въпросното МПС към момента на проверката (л. 5 от въззивното дело), при което
се установило, че в същия документ своевременно не са вписани датата и часът на
извършващото се в момента практическо обучение. Така било прието наличието на
административно нарушение на чл. 24а, ал. 3, т. 3 от Наредба № 37 от 02.08.2002
г. на МТС, за което бил съставен АУАН № 274131 от 09.01.2020г. Актът бил
предявен на соченото като нарушител лице, лично връчен и подписан с
отбелязване, че лицето няма възражения. В срока на закона възражения били депозирани,
като в тях се излагали твърдения, че нарушение не е извършено, респ. че същото
е маловажно. След разглеждане на същите било издадено обжалваното пред първата
съдебна инстанция наказателно постановление с наложеното по реда на чл. 178б, ал. 6, т. 3 от ЗДвП административно
наказание.
При така установената от РС – Русе
фактическа обстановка, съдът е извел правни изводи, че в производството по
установяване на административното нарушение и налагане на административното
наказание не са допуснати съществени процесуални нарушения, като вмененото на
Д. С. нарушение по ЗДвП е правилно установено и безспорно доказано, липсват
предпоставки да се приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, а наложеното
наказание е определено от законодателя в абсолютен размер.
На първо място съдът намира за
необходимо да посочи следното по отношение на наведените доводи за допуснати от
първата съдебна инстанция съществени нарушения на съдопроизводствените правила:
Отказът на районния съд да допусне до
разпит курсиста, който е управлявал учебния автомобил, когато последният е бил
спрян за проверка от контролните органи, не съставлява съществено процесуално
нарушение, тъй като релевантните факти в случая се установяват от приобщените
към въззивното дело писмени доказателства – учебен картон на курсиста, а те по
същество не се и оспорват от жалбоподателя. Допълнително е разпитан и
актосъставителя, като по този начин е напълно изяснена фактическата обстановка
по делото.
Действително приложените към
въззивната жалба писмени доказателства – извадка от карта за преминати
обучителни часове на курсист от автоматичната система за регистрация, маршрутна
карта за проведения 25-и учебен час и за прекъснатия с проверката 26-ти учебен
час (л. л. 12 – 14 от въззиното дело) не са били приети и обсъдени от районния
съд. Това обаче също не представлява съществено процесуално нарушение,
доколкото тези доказателства не променят направените от съда фактически
констатации относно несвоевременно попълване на датата и часът на провеждащото
се занятие.
По отношение приложението на
материалния закон:
Съгласно визираната като нарушена
материалноправна разпоредба на чл.24а, ал. 3, т. 3 от Наредба № 37 от
02.08.2002 г. на МТС, преподавателят по теоретично и/или практическо обучение
на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС е длъжен
своевременно да вписва данните в документите във връзка с обучението.
Правилно е тълкуванието на районния
съд на понятието „своевременно“. Учебната документация за обучение на
кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторни превозни
средства се утвърждава от министъра на образованието и науката, в какъвто
смисъл е и разпоредбата на чл. 153, т. 1 от ЗДвП. В изпълнение на цитираната
норма е издадена Заповед № РД09-1081 от 24.08.2007 г. за утвърждаване на
учебната документация за обучение на кандидатите за придобиване на
правоспособност за управление на моторни превозни средства от различните
категории и подкатегории. Наред с останалите документи, с посочената заповед е
утвърден и образец на учебен картон на кандидат за придобиване на
правоспособност, съдържащ графи с информация, подлежаща на задължително
попълване. Видно от образеца на същия, на вписване подлежат датите и часовете
на проведеното практическо обучение „Управление на МПС“. Съгласно т. 8.17 от
утвърдения Стандарт за обучение на кандидати за придобиване на правоспособност
за управление на моторни превозни средства от категория „В“, при практическото
обучение, преди всяко занятие по управление
на МПС, преподавателят отразява в учебния картон по т. 7.4 датата и началния час на занятието и
вписва фамилията си. След приключване на занятието, преподавателят отразява
крайния час на занятието и се подписва. Обучаваният се подписва в учебния
картон след приключване на занятието. По искане на обучавания, преподавателят
се подписва и в картата за преминатите часове от учебната книжка. Районният съд по тълкувателен път е достигнал до
извода, че при започване на занятието следва да се вписва дата и час, а не след
края му. Правната му логика напълно съвпада с изрично уреденото правило за
това, макар и съдът да не го е издирил и да не се е позовал на него.
Независимо от
горното обаче настоящата съдебна инстанция счита, че в конкретния казус са
налице предпоставки случаят да бъде квалифициран като маловажен по смисъла на
закона и да се приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
Преценката за маловажност на случая
подлежи на съдебен контрол и когато съдът констатира, че предпоставките по чл.
28 от ЗАНН са налице, а наказващият орган не го е приложил, това е основание за
отмяна на НП поради противоречие със закона (арг. ТР № 1/2007 г. на ОС на НК на
ВКС).
Съгласно нормата на чл. 28 от ЗАНН за
маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не
наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при
повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. ЗАНН не съдържа легално определение
на понятието “маловажен случай”, затова на основание чл. 11 от ЗАНН субсидиарно
следва да се приложи НК.
Според чл. 93, т. 9 от НК “маловажен случай” е този, при
който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
престъпление от съответния вид.
Касационният съд приема, че
„маловажен случай” ще е налице, ако съвкупната преценка на посочените по-горе
обстоятелства обуславя по-ниска степен на обществена опасност на конкретно
извършеното нарушение в сравнение с обикновените случаи на административни
нарушения от съответния вид.
Фактическите
установявания, свързани с конкретния казус, указват именно на маловажност по
смисъла на закона.
От приложените към въззивната жалба
писмени доказателства - извадка от карта за преминати обучителни часове на
курсист от автоматичната система за регистрация, маршрутна карта за проведения
25-и учебен час и за прекъснатия с проверката 26-ти учебен час (л. л. 12 – 14
от въззивното дело) се установява, че макар и формално да е
извършен пропуск от своевременно отразяване на данните от провежданото на
09.01.2020 г. практическо обучение на посочен в НП курсист, то тези данни са
били отразени в електронния регистър, който е въведен в автошкола „Евродрайв“
ЕООД, където работи като преподавател по практическо обучение на кандидати за
придобиване на правоспособност за управление на МПС жалбоподателят. Това обстоятелство
е било отразено още в постъпилото възражение по реда чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, но
не е било проверено, въпреки наличието на възможност АНО да извърши тази проверка
поради достъп до посочената информация. Във възражението си жалбоподателят
сочи, че от месец април 2019 г. в „Евродрайв“ ЕООД е бил въведен софтуерен
продукт „Драйвинг тест“, на който в реални условия, автоматично се отчитат часовете
на курсистите – началото; маршрута, по който се движат през целия час;
грешките, които на курсиста, които преподавателят нанася на контролна карта. На
края на часа се изпраща на имейл на курсиста маршрута, по който се е движил,
изминатите километри и изминатото време, както и грешките, ако е допуснал
такива. Към възражението е било приложено копие от електронната система на
автошколата за въвеждане на данни на курсистите (л. 6 и гръб от въззивното
дело). От посоченото следва, че въпреки пропуска на преподавателя да внесе
посочените данни в учебния картон, то те са били внесени и налични в
електронния регистър, поради което вредни последици не са настъпили. Нещо
повече, действително при така въведеният в автошколата софтуер следва да се
заключи, че е невъзможно да се запише несъществуващ, непроведен учебен час,
като е изключена възможността от манипулиране на ръчните записи по картоните. Не
са налице и данни за предишни нарушения на жалбоподателя, като констатираното
нарушение е първо по ред. Освен това, процесното нарушение е формално, а
несвоевременно записване на данни касае единствено началния час на провежданото
практическо обучение, а не и цялата изискуема информация за часа, съгласно т.
8.17 от утвърдения Стандарт за обучение на кандидати за придобиване на
правоспособност за управление на моторни превозни средства от категория „В“.
Поради гореизложените обстоятелства
касационният съд счита, че в конкретния казус е приложима правната норма на чл.
28 от ЗАНН и случаят следва да бъде квалифициран като маловажен по смисъла на
закона. С оглед на това настоящият състав на съда приема, че районният съд е
постановил неправилно съдебно решение, което следва да бъде отменено. След
отмяната му и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК касационният съд следва да
реши спора по същество като отмени атакуваното НП.
Затова и на основание чл. 63, ал. 1
от ЗАНН, във връзка с чл. 221, ал. 2 и
чл. 222, ал. 1 от АПК, Административен съд - Русе
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ Решение № 553 от 17.07.2020 г., постановено по АНД № 411/2020 г.
по описа на Районен съд - Русе, с което е потвърдено Наказателно постановление
№ 38-0000116 от 28.01.2020 г. на Началника на Областен отдел „Автомобилна
администрация“ – Русе при Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ -
София и
ВМЕСТО
НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ
Наказателно
постановление № 38-0000116 от 28.01.2020 г. на Началника на Областен отдел
„Автомобилна администрация“ – Русе при Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“ - София, с което на Д.Х.С. ***, с ЕГН **********, за нарушение на
чл. 24а, ал. 3, т. 3 от Наредба № 37 от 02.08.2002 г. на МТС за условията и реда за обучение на
кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно
средство и условията и реда за издаване на разрешение за тяхното обучение и на
основание чл. 178б, ал. 6, т. 3 от Закона за движението
по пътищата е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 (петстотин)
лева.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.