Р Е Ш Е Н И Е
31.07.2019г.
номер .................. град
ПЛЕВЕН
В
ИМЕТО НА НАРОДА
|
Плевенски районен съд на десети юли |
Четиринадесети наказателен състав година 2020 |
В публично заседание в следния състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
РАДОСТИНА ГЕРГИЧАНОВА |
Секретар: МАРИЯНА КОЛЕВА
Като разгледа докладваното от съдия ГЕРГИЧАНОВА НАХД № 1119 по описа за 2019
година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе
предвид следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 20-0938-001627 от 16.03.2020г. на ***,
В ЧАСТТА, в която на М.Ш.К. с ЕГН ********** *** на основание чл.183, ал.5, т.1
от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 100,00 лева за
това, че на 06.03.2020г. в 11:35 часа в *** на кръстовище, образувано от бул. „***“
и ул. „***“, движейки се по бул. „***“ с посока на движение ж. к. „***“ като
водач на лек автомобил „***“ с рег. №*** навлязъл и преминал /без да спира/ в
посоченото кръстовище на неразрешаващ сигнал (червен) на светофарна уредба,
работеща в нормален режим на работа и монтирана в самото кръстовище, с което
виновно нарушил разпоредбата на чл. 6, т. 1, пр.2 от ЗДвП.
Недоволен от така наложеното административно наказание е останал
жалбоподателят, който в срока по чл. 59 от ЗАНН е подал жалба до Районен съд - Плевен,
с която моли съда да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно.
В жалбата е релевирано оплакване, че жалбоподателят не е автор на нарушението,
за което е санкциониран в обжалваната част на Наказателно постановление №
20-0938-001627 от 16.03.2020г. на ***. Моли съда да постанови решение, с което
да уважи подадената жалба.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с пълномощника си – ***,
който поддържа релевираното в жалбата оплакване, като излага подробни доводи в
тази насока.
За ответната страна процесуален представител не се явява.
Съдът, след като се запозна с образуваната административно-наказателна
преписка, намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от активно легитимирано лице
с изявен правен интерес и в законноустановения в чл. 59 от ЗАНН преклузивен
срок. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.
С оглед събраните в хода на съдебното производство доказателства, съдът
намира за установено от фактическа страна следното:
На 06.03.2020 година около 11:35 часа в ***, жалбоподателя К. управлявал
лек автомобил „***“ с рег. №*** и същевременно разговарял по мобилния си
телефон без устройство „свободни ръце“, като се движел по бул. „***“ с посока
на движение ж. к. „***“, а на намиращата се на около 100 метра от кръстовището,
образувано от бул. „***“ и ул. „***“ го очаквал свидетелят *** по тяхна предварителна
уговорка. Непосредствено след като преминал през посоченото кръстовище,
жалбоподателят бил спрян от *** – актосъставителят Б.Д.К. и свидетелят Д.А.Х.. В
хода на проверката, актосъставителят К. в присъствието на свидетеля Х. съставил
против жалбоподателя АУАН, серия GA №202791 за нарушения по чл. 6, т.1, пр.2 от ЗДвП - за това, че на посочените дата и
място навлязъл и преминал /без да спира/ в посоченото кръстовище на неразрешаващ
сигнал (червен) на светофарна уредба, работеща в нормален режим на работа и
монтирана в самото кръстовище и по чл. 104А от ЗДвП. Жалбоподателят К. изразил
несъгласие с вмененото му нарушение по пункт 1-ви от акта и подписал последния
след направено отбелязване: „имам възражения“. В срока по чл. 44, ал.1 от ЗАНН депозирал
писмени възражения пред Началника на сектор „ПП“ при О.н.М. в които заявил, че
не възразява срещу съставения му акт в частта, в която се твърди, че е управлявал
МПС-лек автомобил като е разговарял по мобилен телефон, но изразява категорично
несъгласие с пункт първи от АУАН, тъй като счита, че не е автор на нарушението
по чл. 6, т.1, пр.2 от ЗДвП и е поискал преди пристъпване към евентуално издаване
на НП да бъде прегледан съответния запис от монтираната в служебния автомобил
камера. На 16.03.2020г. Началникът на сектор „ПП“ към ОДМВР Плевен, издал
обжалваното НП, въз основа единствено и само на съставения АУАН, при наличие на
направено оспорване. С така издаденото Наказателно постановление № 20-0938-001627
от 16.03.2020г. /в пункт 1-ви от същото/ на жалбоподателя К. било наложено и
административно наказание – глоба в размер на 100,00 лева на основание чл.183,
ал.V, т.1 от ЗДвП за извършено нарушение по чл. 6, т.1, пр.2 от ЗДвП. Към
преписката няма данни за осъществен преди това преглед на съответния запис от
камерата, монтирана в процесния служебен автомобил, чиято основна цел е гарантиране
на прозрачни взаимоотношения между проверяващи и проверявани, както и контрол
над дейността на екипите.
Горната фактическа обстановка, съдът прие за установена след анализ на
ангажираните в хода на проведеното съдебно следствие писмени и гласни
доказателства. Съдът обсъди обособените две групи гласни доказателства, първата
от които включва показанията на актосъставителя Б.Д.К. и свидетеля Д.А.Х. и
втората, обхващаща обясненията на жалбоподателя М.Ш.К. и свидетеля ***. При
преценяване показанията на първата група гласни доказателства, съдът
констатира, че актосъставителят К. няма спомен относно релевантните по делото
факти, а показанията на свидетеля Х. са неубедителни доколкото не си спомня при
преминаване през описаното в АУАН кръстовище бил ли е последен в колоната управляваният
от жалбоподателя лек автомобил. В останалата част показанията му са изолирани и
неубедителни. При обсъждане на гласните доказателства от втората група, съдът прецени
обясненията на жалбоподателя, като отчете, че освен доказателствено средство,
са и средство за защита и след като ги оцени самостоятелно и в съвкупност с
останалите събрани по делото доказателства намери, че са обективни и следва да
бъдат приети с доверие. Твърдението му че не е преминал на забранен сигнал на
светофарната уредба се подкрепя от показанията на свидетеля ***, които съдът
приема като логични и дадени под страх от наказателна отговорност. В
показанията си този свидетел възпроизвежда свои преки и непосредствени
впечатления относно релевантните за делото факти, като посочва, че се е намирал
на около 100 метра от описаното в АУАН и в НП кръстовище, към което имал добра
видимост и е очквал жалбоподателя по предварителна тяхна уговорка, а така също
и че е видял, преминаващия през кръстовището автомобил на жалоподателя, който
бил в колона, следван от други автомобили. Именнно това негово възприятие
разколебава административно-обвинителната теза, според която К. е преминал на
неразрешен /червен/ сигнал на светофарната уредба, работеща в нормален режим.
Преминаването на няколко автомобила на нерезрешен светлинен сигнал през
кръстовище със засилен трафик неизбежно би довело до реализиране на пътен
инцидент.
Преди издаване на обжалваното наказателно постановление, наказващият орган
съобразно със задълженията си, произтичащи от разпоредбата на чл. 52, ал.2 от ЗАНН е бил длъжен да провери акта с оглед неговата законосъобразност и
обоснованост и да прецени възраженията и събраните доказателства, а когато е
необходимо да извърши и разследване на спорните в обстоятелства. Безспорно в
настоящия случай е че независимо от наличието на спорни обстоятелства, посочени
в приложеното на стр. 6 в делото Възражение с вх. №316000-9456 от 06.03.2020г.,
същите са игнорирани и обжалваното наказателно постановление издадено при
неизяснена фактическа обстановка по пункт 1-ви от същото.
В подкрепа на горната фактическа обстановка са и приобщените към
доказателствената съвкупност по делото по реда на чл. 283 от НПк писмени
доказателства, а именно: акт за установяване на административно нарушение
Серия GA № 202791/06.03.2020 г.,
възражение от М.Ш.К., справка за нарушител/водач, писмо рег. №
316р-12896/10.04.2020 г. ведно с наказателно постановление №
20-0938-001627/15.03.2020 г., заверено копие от заповед рег. №
8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешната работа.
При тази установеност на фактите, не
може да се направи категоричен извод, че жалбоподателят М.Ш.К. е осъществил от обективна и субективна
страна нарушение на чл. 6, т.1 от ЗДвП, като не е изпълнил задължението си да съобрази
своето поведение със светлинните сигнали на посочените в АУАН и в НП дата и
място.
Предвид изложените по – горе правни
и фактически съображения, настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде отменено
като незаконосъобразно по реда на чл. 63, ал. І от ЗАНН в обжалваната му част
Наказателно постановление към ОДМВР Плевен, сектор „ПП“.
Водим от горното и на осн.чл. 63 ал. І ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно постановление № 20-0938-001627 от
16.03.2020г. на *** В ЧАСТТА, в която на
М.Ш.К. с ЕГН ********** *** на основание чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 100,00 лева за извършено на
06.03.2020г. в 11:35 часа в *** на кръстовище, образувано от бул. „***“ и ул. „***“,
нарушение по чл. 6, т. 1, пр.2 от ЗДвП
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – *** съд в
14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: