РЕШЕНИЕ
№ 20
гр. Пловдив, 17.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Славка Г. Димитрова
Членове:Силвия Ал. Цанкова
Екатерина Ст. Роглекова
при участието на секретаря ВИОЛИНА ИВ. ШИВАЧЕВА
в присъствието на прокурора Марин Н. Пелтеков
като разгледа докладваното от Екатерина Ст. Роглекова Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20225300600838 по описа за 2022
година
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С Присъда № 88 от 19.04.2022 г. по НОХД № 8030/2021 г. по описа на
Районен съд Пловдив – ХХV н. с., Съдът е признал подсъдимата Р. А. Г. с
ЕГН ********** за невиновна за това на 18.05.2021 г. в гр. Пловдив да е
отнела чужди движими вещи – златен синджир с висулка /ангел с разперени
крила с камъчета/ - 14 карата – 4.41 гр. на стойност 396.90 лева, от владението
на Г. А. Й. с ЕГН ********** с намерение противозаконно да го присвои, като
да е употребила за това сила, и на основание чл.304 от НПК я е оправдал по
по повдигнатото й обвинение за престъпление по чл.198 ал.1 от НК.
С присъдата си Съдът се е произнесъл по веществено доказателство
по делото – 1 бр. компактдиск, който да остане към материалите по делото,
както и по разноските – да останат на основание чл.190 ал.1 от НПК за сметка
на държавните органи, които са ги направили.
Против така постановената Присъда е подаден въззивен протест, с
допълнение към него, от прокурор при РП Пловдив, с искане за отмяна на
протестираната Присъда – като неправилна, необоснована и
незаконосъобразна, и постановяване на нова, с която подсъдимата Г. да бъде
призната за виновна и осъдена по повдигнатото й обвинение. Към въззивния
1
протест не са приложени доказателства, няма и направени доказателствени
искания.
Против протеста на РП Пловдив е подадено възражение от адв. М. Н.
от АК Пловдив, действаща като служебен защитник на подсъдимата Г., чрез
което се изразява становище, че подаденият протест е неоснователен, като се
иска потвърждаване на присъдата на първоинстанционния съд като правилна
и законосъобразна.
Въззивният съд прецени, че за изясняване на обстоятелствата по делото
се налага провеждане на въззивно съдебно следствие – преразпит на
пострадалата Г. Й..
В съдебно заседание прокурорът от ОП Пловдив поддържа протеста и
счита първоинстанционната присъда за неправилна. Моли въззивния съд да я
отмени и да постанови нова, с която да осъди подс. Г. по повдигнатото й
обвинение.
Адв. Н. поддържа доводите си, направени във възражението и пледира
за потвърждаване на първоинстанционната присъда.
Подсъдимата се явява лично и в предоставеното й от съда право на
последна дума, моли да се потвърди първоинстанционната присъда.
Пловдивският окръжен съд, след като обсъди доводите в протеста и
допълнението към него, както и тези, изложени от страните в съдебно
заседание и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло
правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания
за нейното изменяване или отменяване, поради следните съображения:
Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена
фактическа обстановка, която се установява от събраните по делото гласни и
писмени доказателства, обсъдени в мотивите на присъдата.
Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия въз основа на
достъпния и възможен за събиране и проверка доказателствен материал. При
преценката на същите доказателства въззивния съд не намери основания за
промяна във фактическата обстановка по делото, която е следната:
Подсъдимата Р. А. Г. e родена на *** в с. С., обл. Х., общ. И., б.,
българска гражданка, разведена, неосъждана, със средно - специално
образование, работеща, пенсионер, с адрес в гр. П., ЕГН: **********.
Подсъдимата Г. и пострадалата Й. били съседки. Същите живеели в
град П., ул. ***, като подсъдимата живеела сама на петия етаж, а
пострадалата живеела с мъжа си и детето им на четвъртия.
На 18.05.2021 г. пострадалата Г. Й. била седнала на пейка пред блока,
в който живеела заедно с приятелките си свид. Н. Й. и свид. Н.Г.. Малко след
това от входа на блока излязла подс. Г., като между нея и свид. Г. Й.
възникнал словесен конфликт, който прераснал във физически – взаимно
бутане с ръце. Подс. Г. се опитвала да продължи по пътя си, но пострадалата
2
й търсела сметка защо я нарича „***.“ и защо посяга на детето й. Свид. Н. Й.
и свид. Н.Г. се намесили, като се опитвали да преустановят конфликта.
В един момент пострадалата Г. Й. блъснала подсъдимата и тъй като
последната била и по-стара и по-слаба физически, загубила равновесие и
паднала. В този момент пострадалата започнала да крещи, че синджирът й е
изчезнал, като обвинила подсъдимата, че го е скъсала от врата й. Двете
продължили да се карат, като подсъдимата отричала обвиненията. През
цялото време пострадалата я обсипвала с обиди, наричайки я „***“ и „***“,
като я скубела за косите. Свидетели на случилото се станали двете приятелки
на пострадалата - свид. Н. Й. Й. и свид. Н.Г., както и позната на подс. Г. –
свид. Г.Р., която в този момент пазарувала в близкия магазин, когато
вниманието й било привлечено от виковете на свид. Г. Й..
В този момент свид. Н. Й. помогнала на подсъдимата да се изправи от
земята, последната станала, изтупала дрехите си и продължила по пътя си,
като по този начин конфликтът бил преустановен.
Тогава пострадалата Г. Й. сигнализирала на 112, че подс. Г. е взела
синджира й. След това се обадила и на мъжа си – свид. Д.Б. и му съобщила,
че си е загубила синджира с висулка, който последният й бил подарил за
годишнината им. В последствие пострадалата Г. Й. посетила 06 РУ, където
подала жалба срещу подс. Г., а последната била привикана, за да даде
обяснения.
В резултат на подадената жалба било образувано ДП, в хода на което
в качеството на обвиняема била привлечена Р. Г. с обвинение по чл. 198, ал.1
НК, за което в последствие била предадена на съд.
Депозираната в досъдебното производство ССЕ е дала заключение, че
общата пазарна стойност на златен синджир с висулка /ангел с разперени
крила с камъчета/ - 14 карата – 4.41 гр. към дата 18.05.2021г. е 396,90 лева.
При анализ на доказателствения материал, събран от първата и
въззивната инстанция, въззивният съд също намира, че липсват
доказателства, които по категоричен и несъмнен начин да сочат умишлено
или каквото и да е участие на подсъдимата в престъплението.
Първостепенният съд е разпитал като свидетел пострадалата Г. Й.
/което бе сторено и от настоящата инстанция/, свидетелките нейни приятелки
Н. Й. и Н.Г., мъжът, с когото съжителства на семейни начала пострадалата -
Д.Б. и случайно станалата свидетел на част от свадата между подсъдимата и
пострадалата – свид. Г.Д.Р.. Подробни обяснения е дала и самата подсъдима
Г..
При обсъждане и анализ на доказателствата, правилно първият съд е
приел, че са налице две групи свидетелски показания, при съпоставянето им
едни спрямо други.
3
От една страна са показанията на свидетелите Г. Й., Н. Й., Н.Г. и Д.Б.,
а от друга страна са показанията на подсъдимата и Г.Д.Р..
Въззивният съд е солидарен със становището, че доверие заслужават
показанията на свид. Р., окачествена правилно като най-незаинтересованият
и безпристрастен свидетел по делото. За да достигне до този извод районен
съд е взел предвид, че Р. е посочена като свидетел от подсъдимата, но
едновременно с това се е констатирало, че между двете съществува
единствено познанство. Точно е заключението, че свидетелка не е пряк
очевидец на целия конфликт, но същата е такъв на факти, съобщени
изначално от самата подсъдима – че е била нападната от пострадалата, която
я бутнала на земята и я нагрубила.
Следвайки оттук логиката на изследваните събития, първата
инстанция с основание е подложила на съмнение показанията на другата
група гласни доказателствени средства – показанията на свид. Г. Й., Н. Й. и
Н.Г., тъй като нито една от тези свидетелки не споменава за физическата
саморазправа на пострадалата с подсъдимата. Настоящият съд от своя страна
също възприема избягването от страна на свидетелките именно на този
момент като защитна позиция.
Много точно и подробно е отбелязано в проверяваните мотиви, че
впечатление прави и липсата у трите свидетелки на убедителни и категорични
показания по отношение на факта на отнемането на процесната вещ от страна
на подсъдимата.
Според Г. Й. тя лично не е видяла синджира в ръцете на подсъдимата,
но била усетила, че същата го къса от врата й.
Свид. Г. не е видяла подсъдимата да къса синджира от врата на
пострадалата, но го забелязала в ръцете й в последствие. По време на
съдебното следствие Г. заявила пред първата инстанция точно обратното – че
не е виждала синджира в ръцете на подсъдимата, което наложило
констатиране на противоречия по реда на чл. 281 НПК чрез прочитане на
показанията й. Свидетелката уточнила пред първата инстанция, че поддържа
изложеното в ДП.
В атакуваните мотиви изключително аналитично е обсъдено как
свидетелките ту видели лично, ту всъщност чули от другите, че синджирът е
в ръката на подсъдимата, че тя го била дръпнала, което напълно противоречи
4
на действията им в последствие – всички го търсили заедно с полицаите по
земята. Въззивната инстанция е напълно съгласна с подробните доводи в тази
насока и няма какво да добави, освен, че също преценя изложението на
пострадалата и приятелките й конкретно относно изследваните събития за
нелогично, хаотично и недостоверно.
По отношение на показанията на свид. Б. правилно е констатирано, че
същите не допринасят за изясняване на обективната истина по делото,
доколкото той не е очевидец на процесните събития, като неговите показания
се явяват преразказ на възприятията на пострадалата.
Действително най-важната част от изложението му е констатираната
неубедителност по отношение на факта на отнемане на процесната вещ от
страна на подсъдимата. Това е така, защото свид. Б. първоначално твърди, че
когато жена му (пострадалата) му се е обадила, тя му е казала, че синджирът е
загубен, което би било най-малкото странно, ако тя непосредствено преди
това е станала жертва на грабеж.
И така, въз основа на подробно извършен анализ на свидетелските
показания, първостепенният съд е преценил правилно и законосъобразно, че в
нито едни от тях не се съдържа категорично твърдение, че някой е видял
именно подсъдимата да отнася синджира със себе си.
От другата страна стоят обясненията на подсъдимата, подробни и
логични, в които тя категорично пояснява, че е била обект на саморазправа от
страна на свид. Г. Й., като в крайна сметка е била и неоснователно обвинена в
грабеж.
Съпоставяйки безспорните моменти по делото, няма как да не се
направи извод, че единствено доказано е, че между подсъдимата и
пострадалата е настъпил словесен конфликт, прераснал във физическа
саморазправа, без наличие на каквито и да са убедителни данни за
причастност на подсъдимата към изчезването на синджира на Й.. Много
добре е аргументирана и липсата на верига от косвени доказателства, които
да изключват всички други възможности, обосновавайки извод за виновност
на Г..
Въз основа на изложеното, въззивният съд напълно подкрепи
финалното заключение, че следва да се ценят критично показанията на
посочената група свидетели, предвид констатираните противоречия и
5
колебания в показанията им, за сметка на обясненията на подсъдимата и
показанията на свид. Р., които категорично разколебават обвинителна теза.
Правилно са обсъдени и възприети вещественото доказателство по
кориците на делото - компакт диск, съдържащ звукозапис на сигнал към
Национална система 112 за конфликт, както и протоколът за оглед на ВД.
Въззивният съд не намира основание да не сподели извода на първата
инстанция, за некредитиране на заключението на изготвената по делото
експертиза, с оглед отсъствието по делото на предмета на престъплението,
документ удостоверяващ неговата собственост, материал, грамаж или
спецификации, което няма как да не доведе до един необоснован и
произволен извод.
При така приетата фактическа обстановка, правилни са изводите на
Районен съд гр. Пловдив от правна страна, че въз основа на събраните
доказателства не може да бъде направен категоричен извод, че подс. Г. на
инкриминираната дата и място е извършила описаното в обвинителния акт
инкриминирано деяние.
След направения самостоятелен анализ на доказателствата по делото,
въззивният съдебен състав намира, че няма убедителни такива, въз основа на
които да се приеме, че подсъдимата е извършила деянието по повдигнатото й
обвинение, поради което законосъобразно е била оправдана за извършено
престъпление по чл. 198, ал.1 от НК.
Съставомерността на престъплението "грабеж" предполага позитивното
съществуване на три предпоставки: подсъдимата да е установила фактическа
власт върху чужда вещ; това да е станало посредством принуда от физическо
и /или психическо естество и деецът да е извършил отнемането и да е
употребил принуда умишлено, с окончателно намерение за своене на чуждата
вещ. С оглед изложеното по-горе настоящият съдебен състав стигна до
извода, че от обективна страна е налице липса на безспорно доказани
действия от подсъдимото лице, в посока, че твърдяната за упражнена от нея
сила да е била употребена с цел отнемане на инкриминираната вещ, както и
същата да е установила фактическа власт над синджира на Й..
Много точно е посочено от първата инстанция, че би могло да се
предположи, че в хода на възникналото спречкване между пострадалата и
подсъдимата, същата е скъсала синджира от врата на Й., но това е твърде
недостатълно за постановяване на осъдителна присъда.
Правилно е и становището, че липсват доказателства относно
индивидуализацията на предмета на твърдяния грабеж.
Поради липса на доказани частни съставомерни признаци от обективна
страна, безпредметно се явява обсъждането на наличието или липсата на
6
доказаност на престъплението от към субективна страна.
Съгласно нормата на чл. 303, ал.1 от НПК, според която присъдата не
може да почива на предположения, когато въпреки предприетите от съда
възможни и необходими процесуално-следствени действия за разкриване на
обективната истина и приложените в тази връзка процесуални способи,
обвинението спрямо подсъдимото лице е останало недоказано, единствено
законосъобразния краен акт на съда се явява оправдателната присъда.
Решаващият съд е стигнал до верни крайни изводи, че не се доказва
извършването на описаното в обвинителния акт престъпно деяние, с оглед на
което е постановил законосъобразен съдебен акт, с който подс. Г. е била
оправдана.
С оглед оправдателния характер на постановената
първоинстанционна присъда, разноските по делото правилно са оставени за
сметка на държавата, в съответствие с разпоредбата на чл. 190, ал.1 от НПК.
Такова е и произнасянето по вещественото доказателство по делото.
При извършената на основание чл. 314, ал.1 от НПК цялостна
служебна проверка на правилността на протестираната присъда, въззивната
инстанция не констатира наличието на основания налагащи нейното
изменение или отмяна, поради което и с оглед на изложените съображения
постанови своето решение. Воден от гореизложеното и на основание чл. 334,
т. 6 вр. чл. 338 НПК, Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 88 от 19.04.2022 г. по НОХД №
8030/2021 г. по описа на Районен съд Пловдив – ХХV н. с
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7