РЕШЕНИЕ
№ 630
гр. Варна, 10.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Цвета Павлова
Членове:П. Ат. Атанасов
Деница Добрева
при участието на секретаря Елена Ян. Петрова
като разгледа докладваното от П. Ат. Атанасов Въззивно гражданско дело №
20243100500751 по описа за 2024 година
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Г. Я. Г., с ЕГН **********, с адрес: *******, със
съдебен адрес: ********, чрез адвокат Р. Ж., против Решение №21 от 12.02.2024г. по гр.д.
№281/2023г. по описа на Районен съд Провадия, в частта, с която е уважен предявеният от
”Сити Кеш” ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
ул.“Славянска“ №29, ет.7, представлявано от Н.П.П., действащо чрез юрисконсулт М.Т., иск
с правно основание чл.415 от ГПК и чл.79, ал.1 от ЗЗД за установяване на съществуването
на задължение, за което е издадена Заповед №11/04.01.2023г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№1/2023г. по описа на РС Провадия, а именно
сумата от 40.05лв., представляваща договорна лихва за периода 23.02.2022г. до 09.04.2022г.,
дължима по сключен между страните Договор за паричен заем №638976/23.02.2022г.
В жалбата се излага, че решението на РС Провадия е незаконосъобразно, като
постановено в противоречие с материалния закон и при съществени процесуални
нарушения. Оспорват се изводите на съда за валидност на клаузата, определяща размера на
дължимата възнаградителна лихва по договора за кредит. Поддържа се, че уговореният
размер на възнаградителна лихва от 40.05 %, противоречи на добрите нрави, респективно че
клаузата определяща договорното възнаграждение на кредитора, следва да бъде обявена за
1
недействителна, поради противоречие с добрите нрави. Сочи се, че към момента на
сключване на процесният договор законната лихва, като сбор от основния лихвен процент
на БНБ за периода + 10 пункта, възлиза на 10 %, съответно трикратният й размер е равен на
30 %. Поддържа се, че с процесното съглашение е уговорена договорна лихва от 40.05 %,
поради което въпросната уговорка се явява нищожна, като противоречаща на добрите нрави,
доколкото надхвърля възприетият в съдебната практика трикратен размер на законната
лихва. Развити са подробни съображения за критериите, при които следва да се извърши
преценката за това дали уговорената лихва накърняват добрите нрави в хипотезата на чл.26,
ал.1 от ЗЗД, като се сочи относима съдебна практика. Моли за отмяна решението в
атакуваната му част и отхвърляне претенцията за възнаградителна лихва.
В срока по чл.263 от ГПК въззиваемата страна, чрез процесуалният си представител,
е депозирала отговор на въззивната жалба, с който се поддържа становище за нейната
неоснователност. Оспорват се доводите на жалбоподателя, че е налице недействителност на
клаузата от процесният договор за кредит, определяща размера на възнаградителната лихва.
Поддържа се, че за противоречие с добрите нрави, съдебната практика не е въвела като
количествен критерий по необезпечени заеми /какъвто е и процесния/ трикратният размер
на законната лихва. Поддържа се, че по отношение на размера на лихвата, е налице законов
критерии и нейната горна граница е определена в чл.19, ал.4 от ЗПК, а именно петкратния
размер на законната лихва. Поддържа се още, че процесната лихва не надвишава посочения
размер, съответно е договорена в рамките на закона и не може да противоречи на добрите
нрави, освен ако не се установи изрично морално правило, което да забранява уговарянето.
Сочи се, че такова правило не е налице, тъй като макар и потребителски, процесния договор
има характера на едностранна търговска сделка, а добрите търговски практики налагат
възмездност на потребителския кредит. Сочи, че по презумпция щом една уговорка не
противоречи на закона, то тя не може да противоречи на правилата на добрите нрави.
Цитира се относима съдебна практика и се моли за потвърждаването на атакуваната част от
решението, като правилна и законосъобразна.
В съдебно заседание въззивникът, чрез постъпила писмена молба от пълномощник,
поддържа становището си за незаконосъобразност на обжалваната част от решението и моли
за неговата отмяна. Претендира присъждането на деловодни разноски.
Въззиваемата страна не се представлява и не взема становище.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели
на въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа и
правна страна, следното:
Съдът е сезиран искове с правно основание чл.422 от ГПК вр. с чл.415 от ГПК,
чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ и чл.79 от ЗЗД, чл.86, ал.1 от ЗЗД за приемане на установено, че Г.
Я. Г., дължи в полза на ”Сити Кеш” ООД, сумите, както следва: -800лв., представляваща
дължима главница по Договор за паричен заем №638976/23.02.2022г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението-03.01.2023г. до
2
окончателното изплащане на задължението; -40.05лв., представляваща дължима договорна
лихва за периода от 23.02.2022г. до 09.04.2022г.; -87.32лв., представляваща обезщетение за
забава върху главницата за периода от 01.06.2022г. до 01.12.2022г.; -409.95лв.,
представляваща договорна неустойка за неизпълнение задължение за предоставяне на
обезпечение по чл.37, ал.3 от ОУ; -125лв., представляваща неустойка за забава по чл.8 от
договора вр. чл.37 от ОУ и т.3 от Тарифата и -135лв., представляваща разходи за събиране
на вземането по чл.8 от договора вр. чл.37 от ОУ и Тарифата, за които вземания е издадена
Заповед №11/04.01.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.
№1/2023г. по описа на РС Провадия.
В исковата молба се твърди, че на 23.02.2022г. при спазване на изискванията на
Закона за електронната търговия, Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние
и Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, между страните
е сключен Договор за паричен заем № 638976/23.02.2022г. за сумата от 800лв., която
ответникът е получил в брой на каса на “Изи Пей“ и която е следвало да върне в срок до
09.04.2022г., ведно с уговорена възнаградителна лихва в размер от 40.05%. Твърди се, че
поради допусната забава при връщане на отпуснатата в заем сума, ответникът дължи
обезщетение за забава. Сочи се, че поради неизпълнение на предвиденото с договора
задължение на кредитополучателя за предоставяне на обезпечение, чрез осигуряване на
поръчител или банкова гаранция в тридневен срок от усвояване на сумата, ответникът
дължи компенсаторна неустойка на основание чл.37, ал.3 от ОУ. Твърди се, че поради
допусната забава при погасяване на задълженията по договора ответника дължи и
мораторна неустойка на основание чл.8 от договора вр. с чл.37 от ОУ и т.3 от Тарифата,
както и разходите за събиране на вземането. Поддържа се, че предвид неизпълнението на
ответника, ищецът се е снабдил със Заповед за изпълнение на парично задължени по чл.410
от ГПК, срещу която длъжникът е възразил, в резултат от което за ищеца е възникнал
правен интерес от предявяване на настоящият иск.
С подаденият отговор на исковата молба, се поддържа становище за недопустимост,
евентуално за неоснователност на предявеният иск. Поддържа се, че процесният договор за
кредит е недействителен на основание чл.22 от ЗПК, защото не са спазени императивните
изисквания на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК с оглед липсата на разписана методика за формиране на
процесният ГПР от 48.62 % и кой компоненти са включени в него, като са развити подробни
съображения. Твърди се, че предвидените такси за администриране на просрочени вноски,
съдебно събиране на задълженията и експресно разглеждане, следва да са част от
компонентите на ГПР, при което размерът на същия ще надвиши нормативно предвиденият
таван от 50 %. Твърди се, че въпросното нарушение обосновава недействителност на
договора, поради което и на основание чл.23 от ЗПК се дължи само чистата стойност на
полученото. Оспорва се наличието на уговорка за заплащане на неустойка в размер на
409.95лв., респективно се поддържа, че клаузата предвиждаща плащане на въпросната сума
като такса за експресно разглеждане, е недействителна на основание чл.10а от ЗПК. Наред с
горното се поддържа, че по договора са извършвани плащания-четири вноски на 04.07,
3
10.10, 23.11 и 22.12.2022г. от по 100лв. или общо 400лв. Моли се за отхвърляне на иска,
евентуално за уважаването претенция до размера от 400лв. Претендира се присъждане на
разноски.
За да се произнесе по спора съдът съобрази следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да се разгледа по същество.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната му част. Обжалваното
решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е
допустимо, като постановено при наличието на положителните и липса на отрицателните
процесуални предпоставки.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпоредбата на чл.269, ал.1, изр.2 от ГПК, въззивният съд по принцип е ограничен от
посочените в жалбата оплаквания за неправилно формираните от съда изводи. В случая
оплакванията на въззивника, съставляват оспорване на формираните на районният съд
изводи за действителност на процесният договор за кредит и по конкретно, че клаузата,
определяща размера на дължимата възнаградителна лихва по договора за кредит в размер от
40.05 % не противоречи на добрите нрави.
Въпросните оспорвания на ответникът не съставляват новонаведени възражения или
фактически твърдения, поради което и следва да бъдат разгледани по същество.
Предвид правилата за разпределение на доказателствената тежест и с оглед премета
на предявените претенции, в разглежданият казус ищецът, следва при условията на пълно и
главно доказване да установи, че между странните, е сключен валиден договор за кредит,
съдържащи твърдените права и задължения /размер, срок, падеж, лихви, такси, обезщетения
и т.н./, в това число и предаване /усвояване/ на заемната сума на кредитополучателят.
Ответникът от своя страна, следва да установи правоизключващите си възражения за
недействителност на процесния договор за кредит и за погасяване на задължението към
кредитора.
По делото не е налице спор и от приетите по делото доказателства, е видно, че между
страните е Договор за потребителски кредит по силата, на който дружеството е
предоставило в заем на физическото лице сумата от 800лв., която следва да се върне в срок
до 09.04.2022г., чрез една вноска в размер на 840.05лв., включващи главница и
възнаградителна лихва, при лихвен процент от 40.05 % и посочен в договора годишен
процент на разходите в размер на 48.62 %. В договора е предвидено плащането на такси за
експресно разглеждане и неустойки, които вземания не са предмет на настоящото
производство.
Настоящият въззивен състав намира за неоснователни доводите на ответника за
нищожност поради противоречие с добрите нрави на клаузата от договора, определяща
4
размера на възнаградителната лихва по кредита, тъй като същият надвишаваща трикратния
размер на законната лихва. Безспорно е, че уговореният с процесния договор размер на
фиксираният годишен лихвен процент е 40.05 %, а според публично достъпните данни
размера на законната лихва за забава през процесният период е 10 % /формиран от основния
лихвен процент на БНБ, който през срока на договора за кредит е 0 % + надбавка от 10 %/. В
резултат, от което размера на договорната лихва действително надхвърля трикратния размер
на законната лихва. От друга страна обаче актуалната съдебна практика изоставя
консервативното разбиране, че уговорка за възнаградителна лихва, която надхвърля
двукратно законната такава по обезпечени кредити и трикратно по необезпечени кредити, е
нищожна по смисъла на чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, като се приема, че няма установен
универсален критерий за преценка кога договорената лихва е неморално висока и надхвърля
границите на нравствено допустимото. Вместо това се възприема, че този въпрос трябва да
се решава конкретно за всеки отделен случай, като се съобразят всички обстоятелства по
делото-не само размер на лихвата, но и размерът и валутата на предоставения капитал,
срокът на ползването на паричните средства; обстоятелствата, при които е било поето
задължението за лихва, нейната функция, както и всички други условия и обстоятелства по
договора, които евентуално биха имали значение за размера . Наред с това нищожността на
договорната възнаградителна лихва може да произтича не само от начина на изчисляване
/размера/, но и на плащане-пр.уговорка за плащане на главницата, само с една или само с
няколко последни вноски, би накърнила принципа за справедливост.
В разглежданият казус срокът на договора е 45 дни, който е обичаен за този тип бързо
и достъпно отпускани потребителски кредити. Общата стойност на дължимата на
възнаградителна лихва е 40.05лв., което е по-малко от 1/5 от размера на отпуснатата в заем
сума от 800лв. Наред с това плащането на главницата и лихвата, става едновременно чрез
една анюитетна вноска, което не дови до допълнително /скрито/ генериране на лихва,
каквото би се получило при плащането на неравни погасителни вноски или на такива
предвиждащи погасяване първо на възнаграждението, след което на главницата. От
значение в случая е и липсата на предоставено обезпечение за погасяване на кредита, което
увеличава рискът от сделката, който се носи кредитора.
С оглед горното и като взе предвид автономията на волята на страните, настоящият
състав на съдът приема, че размерът на възнаградителната лихва е съответен на насрещната
престация на кредитора и на риска, който той поема като небанкова институция, която се
самоиздържа от собствената си печалба. В този смисъл съдът намира, че договарянето на
лихва в размер на 40.05 % не противоречи на принципа за справедливост и добросъвестност,
съответно че клаузата от договора, която я предвижда, не противоречи на добрите нрави.
За да достигне до горният извод съда съобрази още, че възприетото в съдебната
практика разбиране за нищожност на клауза, предвиждаща дължимост на възнаградителна
лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, е било релевантно преди
приемането на чл.19, ал.4 и ал.5 от ЗПК /в сила от 23.07.2014г./, докогато в закона не е била
определена горна граница на договорната лихва при потребителските кредити. Със
5
създаването на ал.4 и ал.5 на чл.19 от ЗПК по императивен начин се регламентира предела
на общо оскъпяване на кредита-до пет пъти размера на законната лихва. С поставянето на
максимална горна допустима граница на годишния процент на разходите, законодателят е
защитил правата на кредитополучател от едностранен произвол на по-силната икономически
страна, каквато е кредитодателят /в този смисъл е налице обилна, макар и незадължителна
съдебна практика/. До предвидения в чл.19, ал.4 от ЗПК размер страните могат свободно да
се договорят и потребителят може да извърши преценка дали конкретните условия са
изгодни за него, като с уговорения в процесния договор ГПР в размер на 48.62 % са спазени
тези изисквания, съответно клаузата за заплащане на договорна лихва с 40.05 % фиксиран
годишен лихвен процент, се явява действителна.
В заключение съставът на въззивния съд намира, се обжалваното решение в частта, с
която е уважен иска за установяване на задължение за плащане на договорна
възнаградителна лихва в размер на 40.05лв. е правилно и законосъобразно, поради което
следва да бъде потвърдено.
При този изход от спора в полза на ответника по жалбата се полага претендираното
юрисконсултско възнаграждение, чиито размер съдът определя на 100лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №21 от 12.02.2024г. постановено по гр.д.№281/2023г.
по описа на Районен съд Провадия, в обжалваната му част.
ОСЪЖДА Г. Я. Г. , с ЕГН **********, с адрес: ********, да заплати на ”Сити
Кеш” ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
ул.“Славянска“ №29, ет.7, представлявано от Н.П.П., сумата от 100лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6