Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 18.10.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІV-Б въззивен
състав, в
публично съдебно заседание на тридесет и първи май две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ
КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл. съдия БОРЯНА ВОДЕНИЧАРОВА
при
секретаря Капка Лозева, като разгледа докладваното от мл. съдия Воденичарова в.гр.дело № 15905 по описа за 2017 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
решение № 192859/14.08.2017 г., постановено по гр.д. № 66422/2016 г. по описа на
СРС, 24 състав, са отхвърлени предявените предявените по реда на чл. 422 ГПК
искове от И.Е.Й. срещу Д. Ф. „З.“ за признаване за установено, че ответникът
дължи на ищцата на основание чл. 79 ЗЗД главница в размер на 24 446 лв. и
на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД законна лихва за забава върху главницата в
размер на 6936, 61 лв. за периода 01.10.2012 г. – 15.07.2015 г., ведно със
законната лихва от 17.07.2015 г., за които вземания е издадена заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 41962/2015 г. по описа на СРС,
24 състав.
В
законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК ищцата И.Й. чрез адв. С. е подала
въззивна жалба, с която обжалва в цялост първоинстанционното решение. Излага
съображения за нарушаване на диспозитивното начало, поради това, че ответникът
не е направил възражения за неизпълнение на договора от страна на ищцата,
включително и не е твърдял, че тя не е представила необходимите документи към
заявката за извършване на второто плащане по процесния договор. Тъй като тези
обстоятелства не са били спорни между страните, ищцата не е представила
доказателства във връзка с тях. Поддържа, че като е отхвърлил иска поради това,
че И.Й. не е доказала по безспорен начин, че е изпълнила задълженията си по
договора и не е подала изискуемите документи, районният съд е разгледал
непредявени и преклудирани възражения. Твърди още, че в процесния договор е
предвидена възможност Д. Ф. „З.“ да не изпълни задължението си за плащане като
постанови изричен отказ за това и то при наличието на конкретни обстоятелства. Посочва,
че от приетия по делото документ вх. № 02-120-6500/25 от 30.05.2012 г. се
установява, че ищцата е изпълнила в срок задължението си да подаде заявка, към която
са приложени документите, посочени в Приложение № 4 от Наредба № 9 от
03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова
помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади
фермери" по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 -
2013 г.,
която заявка не е била върната по чл. 25 от същата наредба. Съобразно чл. 26 от
наредбата в срок от четири месеца от подаване на заявката ответникът е следвало
да извърши второто плащане по процесния договор. В този срок ответникът не е
дал указания за отстраняване на нередовности и не е отказал изплащане на
финансовата помощ, което според ищцата е доказателство за това, че тя е
изпълнила задълженията си по договора и е подала своевременно валидна заявка за
второто плащане. По изложените съображения моли обжалваното решение да бъде
отменено и предявеният иск да бъде уважен.
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ответникът Д. Ф. „З.“ не е подал отговор на въззивната
жалба.
Софийски
градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за
установено следното:
Предявени
са искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.
269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. По силата на § 10, ал. 1 ПЗР от Закона за управление на
средствата от европейските структурни и инвестиционни Ф.ове („ЗУСЕСИФ“, обн., ДВ, бр. 101
от 22.12.2015 г.)
започналите и недовършени до влизането в сила на този
закон производства се довършват по досегашния ред. Следователно отношенията между страните по сключени договори за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ преди влизането в сила на ЗУСЕСИФ
на 25.12.2015 г. се уреждат от гражданското право и споровете във връзка с
дължимостта на плащанията по тях са гражданскоправни и подлежат на разглеждане
по реда на общия съдебен исков процес, поради което исковете за плащане на суми
по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, предявени преди
25.12.2015 г.,
какъвто е и настоящият случай, са
подведомствени на общите съдилища. В този смисъл са постановените Решение № 66 от
21.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 60146/2016 г., IV Г.О., Решение № 147 от 19.10.2017 г. на ВКС по т. д. №
1313/2016 г., II Т.О. и Определение №
569 от 15.11.2017 г. на ВКС по т. д. № 1586/2017 г., I Т.О., както и цитираната в тях съдебна
практика по същия въпрос.
По
същество обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено по следните
съображения:
На
16.05.2009 г. И.Е.Й. (посочена в приетия по делото договор като „Евтимова“) и Д.
Ф. „З.“ („Ф.ът“) са сключили договор № 12/112/01150 за отпускане на финансова
помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери“ от Програмата за
развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. (ПРСР), подкрепена от
Европейския земеделски Ф. за развитите на селските райони (ЕЗФРСР) на основание
чл. 21, ал. 2 от Наредба № 9 от 03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади
фермери" по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 -
2013 г. С договора страните са се уговорили, че Ф.ът ще предостави на ищцата
безвъзмездна финансова помощ в размер на 48 892 лв. за период от пет
години за изпълнение на всички инвестиции, основните дейности и цели, заложени
в бизнес плана по проект № 12/112/01150 и включени в Приложение № 1, а именно
да бъдат закупени малък трактор (мотокултиватор), комплект прикачен инвентар
(фреза, браздир, плуг), 2, 5 дка земя и ремарке, завършване на курс, включващ
обучение по основни проблеми по опазване компонентите на околната среда в
земеделския сектор или участие в информационна дейност относно тези проблеми,
увеличаване обработваемата земеделска площ на земеделското стопанство; подобряване
механизацията на стопанството чрез закупуване на селскостопанска техника,
машини, съоръжения и оборудване за нуждите на земеделското стопанство и
завършване на курс от минимум 150 часа в областта на селското стопанство и/или
по мярка „Професионално обучение, информационни дейности и разпространение на
научни знания“. В т. 1.2. е посочено, че Ф.ът ще изплати помощта при условие,
че И.Й. извърши всички инвестиции, основните дейности и цели по одобрения
проект съобразно условията и сроковете, определени в договора, анексите към
него и действащите нормативни актове. В договора е посочено, че помощта се
изплаща на два етапа. Първото плащане е в размер на 24 446 лв., а второто
плащане в размер на 24 446 лв. се изплаща при нарастване на икономическия
размер на стопанството с 5 икономически единици. В т. 3.1. ищцата се е
задължила да извърши всички инвестиции, основни дейности и цели, предвидени в
бизнес плана до годината на проверка и предмет на договора в срок до 16.05.2012
г. Съгласно т. 4.4. Ф.ът отказва да извърши второто плащане и изисква
възстановяване на цялата получена сума по първото плащане, ведно със законната
лихва, в няколко хипотези, сред които в случай на неизпълнение на всички
инвестиции, основните дейности и цели в посочения срок или при тяхното неточно
изпълнение и/или при непредставяне на изискуемите документи за доказване на
тяхното изпълнение, както и когато икономическият размер на земеделското стопанство
не се е увеличил най-малко с три икономически единици към периода на проверката
за изпълнението на бизнес плана. В т. 4.13 от договора е посочено, че Ф.ът се
задължава да извърши второто плащане в срок от четири месеца от постъпване на
заявката за второто плащане заедно с всички необходими документи. Съобразно т.
5.1. заявката за второ плащане след третата или четвъртата година се подава не
по-късно от един месец след изтичане на срока по т. 3.1. , т.е. не по-късно от
16.06.2012 г.
Към
исковата молба е приложен списък с изброени документи, върху който е положен
печат на Д. Ф. „З.“ с вх. № 02-120-0500/25 от 30.05.2012 г.
От
приетото заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което след преценка по
реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано като пълно, обективно и
неоспорено от страните, се установява, че на 14.07.2009 г. ответникът е наредил
първото плащане по процесния договор в размер на 24 446 лв. с искане за
превод от системата за плащане „СЕБРА“. Плащането е изпълнено на 15.07.2009 г.,
когато сумата е преведена по банковата сметка на ищцата. Вещото лице е
посочило, че с уведомително писмо за одобрение № 00850/112/20.07.2009 г. ДФ
„Земеделие“ е уведомил И.Й., че е извършил първото плащане и че задължително
условие за извършване на второто плащане е увеличаване на икономическия размер
на земеделското стопанство най-малко с три икономически единици към периода на
проверка за изпълнението на бизнес плана. След проверка в счетоводството на
ответника вещото лице е установило още, че по процесния договор не е извършвано
второ плащане. В заключението е посочено също така, че документите, доказващи
усвояването на отпуснатата помощ – стойността на реално извършените инвестиции,
основни дейности и цели, не подлежат на осчетоводяване при ответника. Тъй като
ищцата не е представила такива документи по делото, вещото лице не е установило
размера на усвоените от нея суми по отпуснатата помощ.
С
оглед на така установената фактическа обстановка въззивният съд споделя напълно
изводите на районния съд, че ищцата не е доказала, че е изпълнила задълженията
си по процесния договор, които са условие за извършване на второто плащане по
него. От анализа на уговорките в т. 3.1, 4.4., 4.13., както и от цялостното
съдържание на сключения между страните договор, се установява, че задължението
на ДФ „Земеделие“ да извърши второто плащане не е безусловно. На ищцата се
отпуска финансова помощ, но за да получи втората сума в размер на 24 446 лв. тя следва да изпълни изрично
уговорени в договора условия, а именно да е налице нарастване на икономическия
размер на стопанството с 5 икономически единици, както и да извърши
инвестициите и да изпълни основните дейности и целите, описани в Приложение № 1
към процесния договор, като подаде заявка заедно с всички необходими документи,
доказващи, че тя е извършила всички инвестиции, основни дейности и цели,
предвидени в бизнес плана до годината на проверка и предмет на договора в срок
до 16.05.2012 г. Изискване в този смисъл е заложено и в Наредба № 9 от 03.04.2008 г. за
условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, в чл. 6 от
която също е посочено, че изплащането на помощта се извършва на два етапа.
Първото плащане се извършва след одобряване на заявлението за подпомагане, а
второто плащане – при определени условия, свързани с увеличаване на
икономическите единици в конкретното стопанство. За това изискване ответникът е
уведомил ищцата и в писмото за одобрение № 00850/112/20.07.2009 г. ДФ „Земеделие“,
както е посочено в приетото заключение на вещото лице. В Приложение № 4 към цитираната
наредба са посочени документите, които следва да бъдат представени при подаване
на заявката за второ плащане, от което също следва извод, че за да бъде извършено
второ плащане, бенефициентът следва да покрие определени изисквания, които в
разглеждания случай са посочени в сключения между страните договор.
Страните
изрично са уговорили като предпоставка за второто плащане и нарастване на
икономическия размер на стопанството с 5 икономически единици, както и да
извърши инвестициите и да изпълни основните дейности и целите, описани в Приложение
№ 1 към договора. Ищцата е следвало да докаже, че е изпълнила тези условия,
което районният съд е указал в определението си по реда на чл. 140 ГПК. В това
определение изрично е указано, че в тежест на ищцата е да докаже сключването на
договора и неговото изпълнение, настъпването на падежа и дължимостта на
претендираните по договора суми за главница и лихва. За доказване на тези
материалноправни предпоставки за уважаване на предявените искове по делото са
представени единствено сключения между страните договор и списък с документи,
входиран при ответника на 30.05.2012 г. Както правилно е посочил
първоинстанционният съд, от тези две доказателства се установява единствено, че
между страните е сключен договор, както и че на 30.05.2012 г. ищцата е подала
списъка с документи в ДФ „Земеделие“, но не може да се установи дали е
представила всички описани в списъка документи, дали те са били изрядни и
доказвали ли са изпълнението на предвидените в процесния договор условия за
отпускане на второто плащане. Извод за основателност на предявените искове не
може да бъде направен и от заключението на приетата съдебно-счетоводна
експертиза, тъй като вещото лице е установило единствено, че второ плащане не е
извършено, но тъй като документите, доказващи усвояването на отпуснатата помощ,
не подлежат на осчетоводяване при ответника и поради непредставянето на такива
документи от ищцата, не е могло да установи размера на усвоените суми.
Неоснователен
е доводът във въззивната жалба за нарушаване на диспозитивното начало поради
отхвърляне на предявените искове въпреки липсата на възражения от ответника за
неизпълнение на задълженията по договора от страна на ищцата. В доклада по
делото районният съд е посочил кои са материалноправните предпоставки, които
ищцата следва да докаже, за да бъдат уважени нейните искове. С обжалваното
решение първоинстанционният съд е изследвал дали ищцата е доказала тези предпоставки
съобразно разпределената й доказателствена тежест, с оглед на което не е налице
произнасяне извън заявените от страните искания и липсва нарушение на
диспозитивното начало. Не може да бъде споделен и доводът, че ищцата не е
представила доказателства, тъй като съответните обстоятелства не са били спорни
между страните. Както беше отбелязано по-горе, съдът правилно е разпределил
доказателствената тежест по делото. Тъй като ответникът не е подал отговор на
исковата молба, в доклада по делото не се съдържа посочване на обстоятелства,
които се признават или не се нуждаят от доказване. С оглед на това, че ищцата е
ангажирала доказателства, макар и те да са недостатъчни, за районния съд не е
имало основание да посочи и факти, за
които страната не сочи доказателства по смисъла на чл. 146, ал. 2 ГПК, тъй като
такова задължение възниква за съда само в случаите когато страната изобщо не
сочи доказателства за даден факт, а не когато той не се доказва от
представените доказателства.
По
изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че ищцата, въпреки
разпределената й доказателствена тежест, не е доказала наличието на
предпоставките за извършване на второто плащане по процесния договор, поради
което правилно искът за главница е отхвърлен като неоснователен. С оглед
отхвърлянето на главната претенция правилно е отхвърлена и акцесорната
претенция за заплащане на лихва за забава за периода 01.10.2012 г. – 15.07.2015
г. следователно обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на спора ищцата - въззивник няма право на
разноски за въззивното производство, като тя не е направила и искане за
присъждане на такива. Основателно е искането на ответника – въззиваем за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 ГПК,
като с оглед обема на извършените процесуални действия, а именно явяване в
откритото съдебно заседание пред въззивния съд, без подаване на отговор на
въззивната жалба или изготвяне на писмена защита, настоящият съдебен състав
намира, че в полза на Д. Ф. „З.“ следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50 лв.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК с оглед цената на
предявените искове настоящото решение може да бъде обжалвано пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Предвид изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 192859/14.08.2017 г., постановено по гр.д. № 66422/2016 г. по описа
на СРС, 24 състав.
ОСЪЖДА
И.Е.Й., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Д. Ф. „З.“, с адрес: ***,
на основание чл. 78, ал. 8 ГПК юрисконсултско възнаграждение за въззивното
производство в размер на 50 лв.
Решението
може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.