Р Е Ш
Е Н И Е
№ 179
гр.Кюстендил, 30.07.2020год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Кюстендил, в публичното съдебно заседание на седми юли през две хиляди и двадесета година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ГАЛИНА С.
при участието на секретаря Светла Кърлова, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 120 по описа за 2020год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК.
М. Д.Г. *** със съдебен адрес ***, офис 104, чрез процесуалния си представител адв. Д.Т., оспорва Уведомително писмо изх. № 02-100-6500/2346 от 24.10.2019г. на изпълнителния директор на ДФ “Земеделие” , с което е отказана оторизация и финансово подпомагане по мярка 214 „Аргоекологични плащания“, направление „Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност“ (ВПС1) от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 за кампания 2017год. и са наложени санкции за бъдещ период в размер на 14078,18лв. Релевирани са основанията за незаконосъобразност по чл.146, т.2, т.3 и т.4 от АПК. Устно в съдебно заседание и в представени писмени бележки, оспорващият чрез адв. Т., сочи пороците на обжалваното уведомително писмо, а именно: липса на фактически и правни основания /мотиви/ за постановяване на акта; нарушения на административнопроизводствените правила по чл.35 и чл.36 от АПК, както и на специалните правила по чл. 10, ал.9 вр. с ал.5 от Наредба № 5/2009г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания /отм./; несъответствие с материалния закон предвид обстоятелството, че заявителят е изпълнил всички изисквания по чл.24 и чл.26 от Наредба № 11 от 06.04.2009г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 „Агроекологични плащания“ от ПРСР за периода 2007-2013г., а органът е нарушил принципите по чл.6, ал.1, чл.7 и чл.9 от АПК. Прави се искане за отмяна на административния акт и за присъждане на деловодни разноски по приложен списък.
Ответникът – изпълнителният директор на Държавен фонд “Земеделие” – гр.София, чрез процесуалния си представител юк Д.Г., оспорва жалбата и иска нейното отхвърляне. Счита, че не съществуват основания за отмяната на оспорвания акт, доколкото са спазени всички изисквания на закона при постановяването му. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административният
съд, като извърши преценка на доказателствата по делото, както и на доводите и
възраженията на страните, прие за установено следното: Оспорващият М. Д.Г. е регистриран
земеделски производител с УРН 207771. Същият
е подал заявление за регистрация и
заявление за подпомагане за 2013г. с
УИН 10/290513/48559 от 23.04.2013г, като
е кандидатствал за подпомагане по схеми и мерки
за директни плащания, както и по мярка 214 „Аргоекологични
плащания“, направление „Възстановяване и
поддържане на затревени площи с висока природна стойност“ (ВПС1) от Програмата за развитие на селските райони
2007-2013.
Заявителят при първоначалното
кандидатстване през 2013г. е подписал декларации, както общи - по заявените
схеми и мерки за подпомагане, така и специални - по процесната мярка 214
„Агроекологични плащания“, вкл. по направление „Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока
природна стойност“ /ВПС-1/. Видно от заявлението за 2013г., в частта
„Специфични документи по направление
„Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност“
/ВПС-1/, е отбелязано представяне на копие от документ по чл.123, ал.2 или ал.3
от Закона за горите, необходимо когато се ползва наета земя в защитена
територия. Към заявлението са приложени разрешително за паша № 001429 от
22.05.2013г. ведно със заповед № РД-РР-45 на директора на Дирекция „Национален
парк Рила“, с които се разрешава на М. Д.Г. да пусне на паша на територията на
НП „Рила“, ПУ – Дупница, домашни животни. Във връзка със заявлението, е издадено
уведомително писмо с изх. № 01-6500/12315 от 04.10.2013г. на изп. директор на
ДФЗ, с което жалбоподателят е одобрен за
участие по мярка 214 „Агроекологични плащания“ по направление „Възстановяване
и поддържане на затревени площи с висока природна стойност“ /ВПС-1/. От горното следва, че същият има поет ангажимент за агроекологични
дейности за пет години, като се е
задължил да продължи извършването на ангажимента до края на петгодишния
период, т.е. до края на 2017год., която е последната година за изпълнение на
мярката.
Процесното уведомително писмо е
издадено по заявление за подпомагане 2017, подадено от оспорващия Г. на 17.05.2017г. Сред заявените мерки е мярка 214 „Агроекологични плащания“
по направление „Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна
стойност“ /ВПС-1/ със заявена площ от 47,67ха. Заявителят е приложил
необходимите документи, изискуеми по отделните схеми и мерки за подпомагане,
като видно от отразеното в заявлението в частта „Специфични документи по направление „Възстановяване и поддържане на
затревени площи с висока природна стойност“ /ВПС-1/, не е представил копие от годишно разрешително за паша и/или документ
по чл.123, ал.2 или ал.3 от Закона за горите, необходимо когато се ползва наета
земя в защитена територия. При автоматична проверка на въведените данни в
заявлението за подпомагане, извършена от длъжностно лице при ОД на ДФЗ, са
установени 2 броя несъответствия, касаещи заявени площи от БЗС, които излизат
извън площите, подходящи за подпомагане. Друго нередности не са констатирани.
Следва издаване на оспореното
Уведомително писмо изх.№ 02-100-6500/2346 от 24.10.2019год., от изпълнителния директор
на Държавен фонд “Земеделие”, с което на оспорващия М. Д.Г. е отказано финансово подпомагане за
кампания 2017г. по мярка
214 „Агроекологични плащания“, направление „Възстановяване и поддържане на
затревени площи с висока природна стойност“ /ВПС-1/ и е наложена санкция за бъдещ период в размер на 14078,18лв.
Мотивите на органа са: „поради констатирани несъответствия с изискванията за
подпомагане в долуописаните площи въз основа на следните нормативни изисквания“
/цитат/, след което следва таблица с данни за два парцела и описание на отделните графи в същите /стр.2 от писмото/, както и таблица за формиране на общата оторизирана сума за финансово подпомагане на стр. 4,
с разяснения на съдържанието на всяка от колоните.
В таблицата на стр.2 с данни са два парцела са посочени декларираната площ на същите / колона 3/; площта след разрешаване на двойно заявени площи от 0 ха /колона 4/; площ на парцелите след извършени проверки на място - без отбелязване на стойности /колона 5/ и съотв. след административни проверки с нулева стойност /колона 6/; площ на парцелите с неспазени базови и други изисквания с нулева стойност / колона 7/ и установената площ на парцелите с нулева стойност / колона 8/.
В обясненията към таблицата на стр.2 от
уведомителното писмо е посочено, че данните в колона 6, която в случая е със
стойност 0, показват размера на определената площ на парцела, установена след
извършването на административни кръстосани проверки по заявлението, включително
и съгл. чл.17 ал.7 от Наредба №5/2009г.; визирано е приложение на чл. 37, ал.2 ЗПЗП, чл. 28 и чл.29, ал.1 от Регламент /ЕО/ 809/2014г. на Комисията -
извършени са
административните проверки, посочени в чл. 74 от Регламент /ЕО/ № 1306/2013 от 17.12.2013г, които включват
кръстосани проверки чрез автоматизирани
компютърни средства; кръстосаните проверки, според изложените пояснения, представляват
пространствено сравнение на заявените площи с допустимите референтни парцели в
СИЗП по чл. 24 от Наредба 105 от 22.08.2006г.
за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на ИСАК в специализирания слой „Площи допустими за
подпомагане“ за 2017г.; визирана е разпоредбата на чл.16а, ал.6 от Наредба
№105/2006г. и чл.43, ал.3, т.6 от ЗПЗП, съобразно които ДФ
„Земеделие“ отказва частично или пълно плащанията на площ, която кандидатът не
стопанисва и попада извън Специализирания слой „Площи допустими за подпомагане“
за 2017г.
В обяснението
към таблицата за колона 7 с отразена
стойност 0, е посочено, че касае площта, за която не са спазени базови
изисквания за съответното направление и в частност за мярка 214 „АЕП“, като е цитирана Методика за намаляване и отказване
на агроекологични плащания, утвърдена със Заповед № РД-09-235/12.03.2018г. на
министъра на земеделието и храните , според които за парцел, за който е
установено неспазване на базовите изисквания не се извършва плащане за 2017г.,
доколкото кандидатът не е спазил някой от ангажиментите, свързани с
предоставянето на финансова помощ.
В обясненията за колона 8 от таблицата се сочи, че стойността
0 касае площта на парцела, за която са
изпълнени всички изисквания за оторизация.
От данните в таблицата на
стр.4 от уведомителното писмо за формиране на размера на финансово
подпомагане, както и от разясненията
към нея, се установява следното: заявена
агроекологична дейност с код АП13 / колона 1/; заявена площ за участие – 47,67
ха / колона 2/; установена площ 0 ха / колона 3/; наддекларирана площ 47,67 ха /колона 4/, възлизаща на 100%
/колона 5/; санкционирана площ от 0 ха /колона 6/; оторизирана площ от 0 ха
/колона 7/; установена площ след проверка за базови изисквания – 0 ха / колона
8/; санкционирана площ за неспазени базови
изисквания – 0 ха/ колона 9/; установена площ след проверка за изисквания за
управление – 0 ха/ колона 10/; санкционирана площ за неспазени изисквания за
управление – 0 ха /колона 11/; намаление и санкция за наддеклариране –
14078,18лв. / колона 12/; намаления и
санкции за неспазени базови изисквания,
изисквания за управление,липса на дневник , системност на неспазването,
закъсняла подаване или промяна на заявлението, наддеклариране на земеделски
парцели, неспазено кръстосано съответствие и неспазване на минимални изисквания
за торене по колони от 13 до 20,вкл. – с
нулеви стойности; общо санкция – 14078,18лв. / колона 21/ и оторизирана сума –
0 лв. /колона 22/. Видно от обясненията
за колона 4, в същата се вписва недопустимата площ, изчислена в ха на основание
чл.19 от Делегиран Регламент (ЕС) 640/2014г.; за колона 6- санкционираната площ
съгласно чл.19 от Делегиран Регламент (ЕС) 640/2014г. и колона 12 – намаление и
санкция за наддеклариране в лева - сборът от колона 4 и колона 6 в ха, умножен
по ставка за съответната дейност.
С оспореното уведомително писмо,
административният орган е наложил санкции за бъдещ период в размер общо на 14078,18лв., поради това, че разликата между
недопустимата площ към установената след
административните проверки площ е равна на 100% на основание чл.19 от Делегиран Регламент (ЕС)
640/2014г.
Неразделна част от уведомителното
писмо са и таблици №1 - за оторизирана
сума в размер на 0 лв. и таблица №2 – за изплатена сума в размер на 0 лв. по
мярка АЕП.
Към административната преписка е
приложена заповед № ОЗ-РД/2891 от 23.07.2019г. на изпълнителния директор на
ДФЗ, с която делегира на заместник изпълнителния директор на ДФЗ определени
правомощия.
Оспореното уведомително писмо е изтеглено
от електронната система на административния орган на 13.11.2019г., а жалбата е
подадена на 26.11.2019г.
Към жалбата оспорващият е приложил
разрешително за паша № 002170 от 24.04.2017г. ведно със заповед №
РД-РР-28/13.03.2017г., двете на директора на Дирекция „Национален парк Рила“, с
които се разрешава на М. Д.Г. да пусне на паша на територията на НП „Рила“, ПУ
– Дупница, домашни животни.
В съдебното производство, страните са
представили разрешителни за паша ведно със заповеди на директора на Дирекция „Национален
парк Рила“, с които се разрешава на М. Д.Г. да пусне на паша на територията на
НП „Рила“, ПУ – Дупница, домашни животни, издадени за 2014г., 2015г. и 2016г.;
уведомително писмо с изх. № 02-100-6500/968 от 06.08.2019г. за извършена оторизация
и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 за кампания 2016г. на оспорващия
Г. и хронологичен опис за изплатени суми по различни схеми и мерки за
подпомагане за периода 2013г.-2017г.
В съдебното заседание на 19.05.2020год., пълномощникът на ответника юк Г. заявява, че отказът за оторизация и наложената санкция по оспореното уведомително писмо, са издадени след извършена административна проверка и са мотивирани с оглед констатацията, че заявителят не е представил разрешение за паша за 2017г., тъй като площите, за които кандидатства по направление ВПС-1 попадат в национален парк; че изискването е предвидено в чл.58, т.3 от Наредба № 11/2009г. ; че неизпълнението на горното изискване е квалифицирано като наддекларирана площ. Идентично становище е изразено и в съд. заседание на 07.07.2020г.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира
от правна страна следното:
Жалбата е допустима, като подадена от активно легитимирано лице с правен интерес, в предвидения от закона срок по чл.149, ал.1 АПК и е редовна от външна страна. Оспореното уведомително писмо представлява индивидуален административен акт, който пряко засяга права и закони интереси на жалбоподателя. С него се отказва финансиране по мярка 214 от ПРСР и се налагат санкции за бъдещ период.
Разгледана по същество , жалбата е основателна.
Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, поради което е валиден. Съгласно чл. 20а от ЗПЗП изпълнителният директор на фонда, който е изпълнителен директор и на Разплащателната агенция, организира и ръководи дейността и я представлява. Държавният фонд „Земеделие" е акредитиран за единствена разплащателна агенция за Република България за прилагане на ОСП на ЕС /чл.11а от Закона за подпомагане на земеделските производители/. Разплащателна агенция, съгласно §1, т. 13 от ДР на ЗПЗП е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки.
Оспореното уведомително писмо е издадено в предвидената от закона писмена
форма, но без задължителни реквизити от съдържанието си и при съществено нарушение на административнопроизводствените
правила. Налице са отменителните основания по чл.146, т.2 и т.3 от АПК.
Административният орган не е спазил императивните изисквания на чл.59, ал.2, т.4
от АПК за мотивиране на административния акт. Проверката на съдържанието на
същи сочи на липса на фактически и
правни основания за издаването му. Касае се за задължителни реквизити,
отсъствието на които възпрепятства адекватната защита на заявителя и съдебната преценка за материалноправна
законосъобразност на оспореното уведомително писмо. Фактическите обстоятелства и правното основание за постановения отказ за
подпомагане и за налагане на санкции за бъдещ период, не се съдържат в акта.
Следва да се посочи, че горната констатация за порок на
уведомителното писмо, съдът обосновава след цялостна проверка на съдържанието
на същото, включително на данните в
изготвените таблици и в разясненията към тях. В настоящият случай,
оспореният отказ касае заявената от
оспорващия мярка 214 „Агроекологични
плащания“, направление „Възстановяване и поддържане на
затревени площи с висока природна стойност“ /ВПС-1/. Изследването на
съдържанието на таблиците и на обясненията към тях, не позволява установяване
на конкретното фактическо и правно основание за отказаната с обжалваното уведомително писмо оторизация по заявлението на жалбоподателя.
Административният орган единствено е изброил възможните хипотези за отказ или
частично намаляване на плащанията без да е посочил коя е приложил в случая. Няма конкретни, относими и адекватни
констатации по отношение на заявлението на оспорващия. На стр.1 от
уведомителното писмо е записано, че ДФЗ-РА отказва финансово подпомагане
поради, цитирам: „констатирани несъответствия с изискванията за подпомагане в
долуописаните площи въз основа на следните нормативни основания“, след което е
таблицата на стр.2 с колони и разяснения, които не създават яснота относно
фактическите обстоятелства, съставляващи отрицателна предпоставка за финансово
подпомагане по мярка 214 АЕП, направление ВПС-1 с код на агроекологичната
дейност АПК13. Няма яснота дали
отказаната оторизация е поради неотстранено двойно деклариране / колона 4/ или поради установена след
административната проверка площ различна от декларираната /колона 6/ или поради
неспазване на базови и други изисквания и какви / колона 7/. Следващите
таблицата разяснения отново са твърде
общи, като са възпроизведени нормативни разпоредби от източни на Правото на ЕС
и на националното право.
Идентични изводи обосновава проверката
на съдържанието на таблицата на стр. 4 от уведомителното писмо. Възможните
редукции на субсидията са изброени в колони 12-20,
включително, а именно: наддеклариране; неспазени
базови изисквания; неспазени изисквания за управление; липса на дневник;
системност на неспазването; закъсняло подаване или промяна на заявлението;
наддеклариране на земеделски парцели; неспазено кръстосано съответствие и
неспазване на минимални изисквания за торене
и използване на продукти за РЗ. Вписванията във всички колони са
с нулеви стойности, с изключение на колона 12, в която е отразена сумата
14078,18лв. Както се посочи колона 12 е относима за случаите на намаление или
санкция за наддеклариране, а в разяснението за колона 12 се сочи начина на формиране на стойността по колона 12 като сбор от колона 4 /недопустима
площ, изчислена по чл.19 от Делегиран
Регламент (ЕС) 640/2014г./ и колона 6 /санкционираната площ съгласно чл.19 от
Делегиран Регламент (ЕС) 640/2014г./ в ха, умножени по ставката за
съответната дейност. В случая в колона 4
е посочена наддекларирана площ 47,67ха, а в колона 6 - санкционирана площ 0 ха.
Следва да се посочи, че в относимите за спора законови и
подзаконови нормативни актове, както и в Делегиран
Регламент (ЕС) 640/2014г./ липсва
дефиниция за наддекларирана площ, а цитираната разпоредба на чл.19 от същия
касае правилата за определяне на
административните санкции за свръхдеклариране. Последното също не е дефинирано,
но видно от съдържанието на предходната разпоредба на чл.18 от Делегирания
регламент, е че свръхдекларирането се свързва с площта на парцелите, заявени за подпомагане,
т.е. няма връзка с обстоятелствата по казуса, поради което остава неясно основанието за недопустимост на финансовото подпомагане. В разясненията към таблицата на стр.4 от
оспореното писмо е налице препращане към Наредба №11 от 06.04.2009г. за
условията и реда за прилагане на мярка 214 „Агроекологични плащания“ от ПРСР и конкретно към разпоредбата на чл.16
от същата. Съгласно нормата на чл.16, когато при проверка на място или
административни проверки се установи, че за съответните парцели, животни или
пчелни семейства не спазени базовите изисквания на чл.26, ал.1 и ал.2 или
изискванията по управление, агроекологичните плащания се отказват или намаляват
съгласно методика, утвърдена от министъра на земеделието и храните. Касае се за много на брой задължения за земеделските стопани за поддържане
на парцелите, изпълнението на които съставлява предпоставка за финансово
подпомагане по мярка 214. В уведомителното писмо не е посочено кое от
разписаните изисквания жалбоподателят не е изпълнил по отношение на процесните
БЗС. От друга страна, видно от
проверката на съдържанието на акта,
липсва препращане към разпоредбата на чл.17 от Наредба № 11/2009г., в която са съдържат хипотезите
за отказ или намаляване на финансовата помощ по мярка 214. Волята
на административния орган е неясна и от документацията, предхождаща и
съпътстваща издаването на оспорения акт, която документация е приложена към
административната преписка.
Крайният извод на съда е за липса на фактическо и правно
основание в издаденото уведомително писмо. За отказа за финансово подпомагане,
органът не е посочил правното основание
за постановяването му, независимо, че съществува изрична нормативна
регламентация на възможните хипотези в чл.17, ал.1 и ал.2 от Наредба № 11/2009г. Установяването
и конкретизирането на основанията за издаване на уведомителното писмо от
процесуалния представител на ДФ „Земеделие“
в съдебното производство, чрез
заявеното становище по
жалбата, е процесуално недопустимо средство за отстраняване и саниране
на допуснатото съществено нарушение на
изискванията за форма и на административнопроизводствените правила от
издателя на административния акт. Налице са основанията за незаконосъобразност по чл.146, т.2 и т.3 от АПК на оспореното
уведомително писмо.
Извън горното, за пълнота на изложението и във връзка с тезата на пълномощника на ответника за това, че основанието за отказа е констатацията на органа, след извършена административна проверка, че заявителят не е представил разрешение за паша за 2017г., което се изисква съгласно чл.58, т.3 от Наредба № 11/2009г., тъй като площите, за които лицето кандидатства по направление ВПС-1 попадат в национален парк, а неизпълнението на горното изискване е квалифицирано като наддекларирана площ, изводите на съда са следните:
Наддекларирането
на площи не е сред основанията за отказване или намаляване на финансовата помощ за процесната мярка, посочени в чл.17 от Наредба № 11/2009г. От друга страна, от доказателствата по
преписката е видно, че органът не е изпълнил задължението предвидено в чл.66, ал.2 вр. с ал.1 от Наредба №11/2009г., да укаже на кандидата, че не е приложил към заявлението за плащане по мярка 214 АЕП за кампания 2017год., документ по чл.58, т.3 – копие от годишно разрешително
за паша или документ по чл.123, ал.2 или
ал.3 от ЗГ, какъвто е представен с предходните заявления. Съответстващото на визираната процесуална
норма на чл.66 от Наредба № 11/209г., поведение е изисквало уведомяване на кандидата да отстрани допуснатите непълноти, вкл. да
представи липсващия необходим документ в срока по чл.11 от Наредба № 5/2009г. Идентични са изискванията на чл.59 от Наредба № 11/2009г., според които
ДФЗ-РА може да поиска от земеделските стопани всички необходими документи,
свързани с изпълнението на агроекологичните задължения и с предоставянето на
агроекологичните плащания, като е предвиден 15-дневен срок за изпълнение,
считано от получаване на искането от земеделския производител. Сходни са правилата за процесуално поведение
на административния орган, установени с разпоредбите на чл.10, ал.9 вр. с ал.5
от Наредба № 5/2009г., приложими по препращането с чл.1, т.29 от Наредба №
5/2009г. в относимата й редакция. В случая, при приемане на заявлението е
извършена автоматична проверка и са установени нередности, които обаче не са
във връзка с документите. Очевидно е, че проверката е формална и непълна, като органът
не е изпълнил надлежно вменените му нормативни задължения по чл.66, ал.2 и по
чл.59 от Наредба № 11/2009г. С горното е
препятствана правната възможност за жалбоподателя да представи изискуемия
документ, респ. да се постанови позитивен за него административен акт за
финансово подпомагане, т.е. административен акт, различен от оспорения.
Изводите са, че неизпълнението на визираните задължения съставлява съществено нарушение
на административнопроизводствените правила по чл.146, т.3 от АПК.
Оспореният административен акт се явява постановен и в
противоречие с материалния закон. Отменителното основание по чл.146, т.4 от АПК
съдът свързва с нарушения на основните
принципи в дейността на административните органи, визирани в чл.6, ал.1, чл.7,
ал.1 и чл.9 от АПК. Същите задължават органите да упражняват правомощията си по
разумен начин, добросъвестно и справедливо; да се основават на действителните
факти от значение за случая; да събират всички необходими доказателства и
когато няма искане от заинтересованите лица; да указват на страните, че за
някои обстоятелства не сочат доказателства. Не е спорно, че жалбоподателят отговаря на
изискванията на чл.24 и на чл.26 от Наредба № 11/2009г., с оглед на което и в
съответствие с посочените правни норми на АПК органът е следвало да прояви
служебна активност за да установи и събере всички относими към заявлението за
подпомагане факти, вкл. да изиска от заявителя да представи разрешението за паша, издадено от директора на НП „Рила“ преди подаване на заявлението за плащане /вж.
документите към жалбата/. Нарушаването
на сочените принципи съставлява основание за незаконосъобразност на оспорения
административен акт по чл.146, т.4 от АПК.
Дължимо е решение за отмяна на уведомителното
писмо на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, като при усл. на чл.173,
ал.2 от АПК се следва връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне при спазване на указанията
в настоящото решение.
Предвид изхода по спора и на осн. чл.143,
ал.1 от АПК, съдът присъжда в полза на жалбоподателя деловодни разноски в
размер на 810,00лв., платими от ответника, от които 10,00лв. – държавна такса
по оспорването и 800,00лв. – адвокатско възнаграждение. Последното е определено по правилото на чл.7, ал.2 от
Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения във вр. с чл.36 от ЗА, с оглед на което не се следва намаляването му
по реда на чл.78, ал. 5 от ГПК вр. с
чл.144 от АПК по възражението на ответника.
Водим от горното, Административен съд - Кюстендил
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Уведомително писмо изх. № 02-100-6500/2346 от 24.10.2019г., издадено от изпълнителния директор на ДФ “Земеделие” , с което на М. Д.Г. ***, е отказана оторизация и финансово подпомагане по мярка 214 „Аргоекологични плащания“, направление „Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност“ (ВПС1) от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 за кампания 2017год. и са наложени санкции за бъдещ период в размер на 14078,18лв.
ВРЪЩА
преписката на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ за ново произнасяне
при спазване на дадените указания по прилагането на закона.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Цар Борис ІІІ“ № 136, да заплати на М. Д.Г. ***, ЕГН **********, със съдебен адрес ***, офис 104, адв. Д.Т., деловодни разноски в размер на 810,00лв., от които 10,00лв. – държавна такса по оспорването и 800,00лв. – адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховния административен съд в 14 - дневен срок от съобщаването му на
страните.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: