РЕШЕНИЕ
№ 357
гр. Перник, 04.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
Борислава П. Б.а-Здравкова
при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно гражданско
дело № 20231700500331 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 33 от 06.03.2023 г. по гр.д. № 144/2021 г. на РС - Брезник е признато за
установено по иск, предявен от С. А. С., М. А. А., А. Р. М., С. Р. Т., С. Й. К., Н. Й. С., Л. Д.
А., Р. Д. С. и С. Д. А. срещу Е. А. А., Р. А. А., Л. П. А. и Р. С. К., че ищците не са обвързани
от облигационното правоотношение, породено от Договор за аренда на земеделска земя от
02.09.2013 г., с нотариална заверка на подписите, вписан в СВ при РС -Брезник с вх. рег. №
***от *** под № ***, том ***, дело № 1397/2013г., сключен между А. Й. А. и Р. С. К..
В срока по чл. 259 от ГПК е депозирана въззивна жалба от Р. С. К., чрез адв. С. Д., с
която постановеното от първоинстанционния съд решение се обжалва като неправилно,
поради което счита, че същото следва да бъде отменено, като бъде отхвърлен предявеният
иск. Намира, че след като районният съд правилно е констатирал, че при действието на
отменения текст на чл. 3 от ЗАЗ процесният аренден договор обвързва неучаствалите като
страни при сключването му съсобственици - ищците, неправилно се е позовал на чл. 32, ал. 1
от ЗС, за да приеме обратното.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от адв. Д. Х., като представител на
1
ищците. С него се твърди, че въззивната жалба е неоснователна и недоказана, поради което
същата следва да бъде оставена без уважение. Сочи, че атакуваното решение е
законосъобразно, правилно и обосновано и същото не страда от пороци. Моли се съда да
постанови решение, с което да бъде потвърден акта на първата инстанция, а въззивната
жалба бъде оставена без уважение. Прави се искане за присъждане на сторените по делото
разноски.
В срока по чл. 259 от ГПК е депозирана въззивна жалба и от Е. А. А., с която се
твърди, че постановеното от първоинстанционния съд решение е неправилно и
незаконосъобразно. По изложени съображения се твърди, че съдът е достигнал до
необосновани изводи, които не се подкрепят от събрания по делото доказателствен
материал. Моли съда за постановяване на решение, с което да бъде отменено изцяло
първоинстанционното решение като неправилно и незаконосъобразно, а предявената от
ищците искова претенция бъде отхвърлена.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от адв. Д. Х., като представител на
ищците, с който се моли депозираната от ответната страна въззивна жалба да бъде оставена
без уважение като сочи, че доводите, изложени в нея са неоснователни. Твърди се, че
атакуваното решение е правилно и не страда от пороци, които да доведат до неговата
отмяна. По изложени съображения се моли съда да постанови решение, с което въззивната
жалба да бъде оставена без уважение, като първоинстанционното решение бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно. Прави се искане за присъждане на сторените по делото
разноски.
Пернишкият окръжен съд намира при извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК
служебна проверка, че обжалваното решение е валидно. Решението е и допустимо - съдът се
е произнесъл по същество на допустим отр. установителен иск по чл. 124, ал.1 ГПК, тъй като
е налице правен интерес за ищците от търсената с иска защита, доколкото фактът на
сключения договор за аренда от ответниците и вписването му е достатъчен, че
облигационните отношения възникнали по сключения договор за аренда се противопоставя
на правата на ищците.
Съдът с оглед предмета на въззивното производство, очертан от въззивната жалба,
доказателствата по делото и доводите на страните, намира от фактическа и правна страна
следното:
Установява се от събраните в производството пред районния съд доказателства, че
ищците и първите трима ответници са наследници на общия наследодател К. А. И.-
удостоверение изх. № *** на Община Брезник, като посочените ответници са негови
правнуци и деца на починалия А. А.. Всички посочени по- горе страни са съсобственици на
процесните земеделски земи, възстановени с решение № 75/17.04.2000 г., решение № 75-11/
12.11.99 г. на ОСЗГ Брезник и решение № 6/ 17.06.2016 г. на Районен съд Брезник по гр.дело
№ 275/2015 г. на наследниците на К. А. И..
С договор за аренда на земеделски земи, сключен на 02.09.2013 г., с нотариална
2
заверка на подписите, вписан в СВ при РС -Брезник с вх. рег. № ***от *** под № ***, том
***, дело № 1397/2013г, арендодателят А. Й. А. - бащата на първите трима ответници,
предоставя на арендатора - ответникът Р. С. К. за временно и възмездно ползване на
изброените в договора имоти с обща площ 85.877 дка, находящи се в землището на село ***,
общ. *** описани по площ, граници и начин на трайно ползване в договора за аренда, като
договора за аренда е сключен за срок от 15 стопански години, при арендна цена 5лв. на
декар или 40 кг. продукция на декар годишно.
С влязло в сила на 16.05.2017г. решение № 369 от 2.11.2016 г. по в. гр. д. № 500/2016
г. на Пернишкия окръжен съд е признато за установено по отношение на първите трима
ответници Е. А., Р. А. и Л. А., че ищците и техните наследодатели са собственици по
наследство на общо 45/48 идеални части от шест земеделски земи, възстановени по ЗСПЗЗ,
сред които и процесните имоти, и на основание чл. 537, ал. 2 ГПК е отменен н. а. № *** в
частта, с която А. А. - наследодател на първите трима ответници, е признат за собственик по
давност на 45/48 ид. ч. от същите земи, като същият се счита за собственик на останалите
3/48 идеални части. Влязлото в сила решение е задължително и има действие за страните,
както и за техните наследници и правоприемници, включително и за ответниците – чл. 298
ГПК, за установените с решението съсобственици на процесните земеделски земи при
посочени в решението идеални части, поради което тези въпроси, включително и квотите на
съсобственост не могат да бъдат пререшавани в настоящото производство, поради което
неоснователно е възражението на жалбоподателите-ответници в обратен смисъл.
По смисъла на Закона за арендата в земеделието /ЗАЗ/ и съответно на установената
практиката на ВКС – Решение № 115 от 21.11.2017 г. на ВКС по гр. д. № 997/2017 г., I г. о.,
ГК, Решение № 12 от 1.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1251/2017 г., II г. о., ГК, Решение №
73/8.12.2020 г. по гр. д. № 2929/2019 г., Определение № 476 от 10.12.2020 г. на ВКС по гр. д.
№ 2112/2020 г., I г. о., ГК, Определение № 119 от 1.04.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 794/2021
г., IV г. о., ГК и др., с които е дадено тълкуване и по въпроса за действието на договора за
аренда, сключен от съсобственик, който не притежава повече от половината идеални части
от общия имот, по отношение на останалите съсобственици, са приети принципни
положения, че за времето до влизане в сила на ЗИД на ЗАЗ /обн. ДВ, бр. 13 от 2007 г., в сила
от 7.02.2017 г., с който е създадена нова ал. 4 на чл. 3/, сключването на договор за аренда
представлява действие на обикновено управление, което поначало може да извърши всеки
съсобственик, без да е необходимо съгласие на останалите участници в общността. Целта на
уредбата на договора за аренда с отделен закон не дава основание да се приеме, че нормата
на чл. 3, ал. 4 ЗАЗ в редакцията преди изменението в ДВ бр. 13 от 7.02.2017 г.,
предвиждаща, че когато договорът за аренда е сключен само от някои от съсобствениците на
земеделската земя, отношенията помежду им се уреждат съгласно чл. 30, ал. 3 ЗС е
специална и изключва приложението на общата норма на чл. 32, ал. 1 ЗС и на закрепеното в
нея изискване за използване и управление на общата вещ по решение на мнозинството от
съсобствениците. В съобразителната част на ТР № 1/2018 г. на ОСГТК на ВКС е посочено,
че с новата редакция на чл. 3, ал. 4 ЗАЗ /обн. ДВ бр. 13/07.02.2017 г., в сила от същата дата/
3
се създава кореспондиращо на общата уредба по чл. 32, ал. 1 ЗС разрешение относно
управлението и ползването на съсобствени земеделски земи чрез отдаване под аренда-
общата вещ се използва и управлява съгласно решението на съсобствениците, притежаващи
повече от половината от общата вещ. Договори за управление, какъвто е и договорът за
аренда може да бъде сключен от всеки съсобственик за цялата вещ. Ако обаче
съсобственикът, сключил договора не притежава повече от половината от вещта, този
договор не е противопоставим на всеки един от останалите съсобственици - заедно или
поотделно, освен ако са го приели. По приложението на чл. 31, ал. 1 ЗС при сключен от
съсобственик договор за аренда е налице горецитираната практика на ВКС, с което е дадено
тълкуване в хипотеза на сключени от отделни съсобственици с различни арендатори
договори за аренда, че когато договорите за аренда са били сключени от съсобственици с
различни по обем права в съсобствеността, следва да се отдаде превес на този арендатор,
сключил договор за аренда със съсобствениците, притежаващи повече от 50% в
съсобствеността, като проявление на общото правило на чл. 32, ал. 1 ЗС, според което
общата вещ се управлява от мнозинството от съсобствениците съобразно притежаваните от
тях дялове в общността и следователно, дори когато договорът за аренда, сключен със
съсобственик с по-малко от 50% идеални части, е вписан, същият не е противопоставим
както на последващ арендатор, така и на наемател, на когото мнозинството от
съсобствениците са предоставили облигационното право на ползване върху имота. На още
по-голямо основание, в решения на ВКС /Решение № 12 от 1.03.2018 г. на ВКС по гр. д. №
1251/2017 г., II г. о., ГК, Решение № 73/8.12.2020 г. по гр. д. № 2929/2019 г. II г. о., ГК и др./
се приема, че договор за аренда, сключен от съсобственик /сключен до измененията на ЗАЗ с
ДВ, бр. 13/2017 г./, който не притежава повече от 50 % от общия земеделски имот, е
непротивопоставим на останалите съсобственици, освен ако същите са го приели изрично
или мълчаливо /например, получавайки припадащата се на дела им част от арендните
плащания/.
С оглед гореприетата съдебна практика и установените факти следва, че Договорът за
аренда на земеделска земя от 02.09.2013 г. е бил сключен от съсобственика- арендодател А.
А., притежаващ 3/48 ид.ч. или 0.06% от процесните имоти, т. е. същият е бил съсобственик
на процесните имоти с по-малко от 50% идеални части /с миноритарен дял/. Останалите
съсобственици- ищците общо притежават повече от 50% в съсобствеността – общо 45/48 ид.
ч. или 0.94% от процесните имоти, поради което съгласно правилото на чл. 32, ал. 1 ЗС
процесният Договор за аренда на земеделска земя от 02.09.2013 г., сключен между А. Й. А.
и Р. С. К. е непротивопоставим на всеки един от останалите съсобственици- ищците - заедно
или поотделно, съответно не обвързва неучаствалите като страни при сключването му
съсобственици- ищците. Предвид общото правило на чл. 154 ГПК тежестта за доказване
факта на приемане на договора лежи върху ответниците, а последните не са ангажирали
доказателства и не е установено и ищците, притежаващи общо 0.94% от имотите, да са
изразили мълчаливо съгласие и да са приели договора за аренда, получавайки арендните
плащания, поради което доказателствената тежест е останала неизпълнена по делото.
4
С оглед на всичко изложено, искът по чл. 124, ал. 1 ГПК за отричане правата на
ответниците, произтичащи от сключения Договор за аренда на земеделска земя от
02.09.2013 г. по отношение на ищците е основателен.
С решението си РС е достигнал до идентични правни изводи и краен резултат с тези
на въззивния съд и следва да бъде потвърдено, включително и в частта за разноските,
правилно разпределени между страните при спазване на правилата по чл. 78 ГПК.
Въззивните жалби са неоснователни.
По разноските
С оглед резултата от обжалването, на жалбоподателите не се дължат разноски по
въззивното производство.
Въззиваемите – ищци претендират, но не доказват направени разноски по настоящото
въззивно производство, включително липсват представени доказателства за уговорено и
платено адвокатско възнаграждение, поради което такива не им се дължат.
По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 33 от 06.03.2023 г. по гр.д. № 144/2021 г. по описа на
Районен съд - Брезник.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5