Р Е Ш
Е Н И Е
№ 650/29.04.2021 година, град Бургас
Административен съд - Бургас,
на двадесет и втори април две хиляди двадесет и първа година, в открито
заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Даниела Драгнева
ЧЛЕНОВЕ:
Веселин Енчев
Димитър Гальов
Секретар С. Х.
прокурор Андрей Червеняков
разгледа докладваното от съдия Енчев адм. дело № 744/2021 година
Производството е по глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 285 ал. 1 от Закон за изпълнение на
наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).
Образувано
е по касационна жалба от процесуален представител – старши юрисконсулт – на
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) към Министерство на
правосъдието, срещу решение № 206/10.02.2021 година, постановено по адм. дело №
1656/2020 година на Административен съд – Бургас (АдмС - Бургас).
С
решението ГДИН е осъдена да заплати на И.Г.П. с ЕГН ********** обезщетение в
размер на 1,00 (един) лев за претърпени неимуществени вреди, вследствие на
незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица, служители на ГДИН, свързани с
битовите условия, при които от ищеца П. е изпълнявана мярка за неотклонение
„задържане под стража“ за периода 05 – 14.08.2020 година в Бургаски затвор.
В
касационната жалба решението се оспорва с доводи, че съдът неоснователно не е
кредитирал доказателствата, представени от ответника, за редовна дезинфекция и
дезинсекция на помещенията, в които са били настанени лишените от свобода и
търпящите мярка за неотклонение „задържане под стража“. Според касатора, съдът
си е позволил да дописва списъка от вредители в помещенията, посочени от ищеца П.,
с животински видове, липсващи както в исковата молба, така и в допълнението
ѝ. В жалбата се заявява, че исковата претенция е останала недоказана, тъй
като от показанията на разпитания свидетел се е установило, че той няма преки
наблюдения от помещението, използвано от П. през процесния период.
И.П.
- ответник в касационното производство, оспорва жалбата. Иска да се остави в
сила решенето.
Прокурорът
пледира неоснователност на касационната жалба.
Касационната
жалба е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна, в законоустановения
срок.
Разгледана
по същество, тя е неоснователна.
Производството
пред АдмС - Бургас се е развило по искова молба на И.П., обвинен в извършване
на престъпление по чл. 116 във връзка с чл. 115 от НК, който, на основание чл.
248 ал. 1 т. 1 от ЗИНЗС, е бил настанен в Бургаски затвор, в постоянно
заключено помещение, без право на участие в колективни мероприятия. Битовите условия в килията, като цяло, са били добри – с изключение
наличието на хлебарки и дървеници, както и мишки, в резултат на недобра
обработка с препарати срещу вредители и използването от лишените от свобода и
задържаните на стари дюшеци, явяващи се местообитание на вредителите.
Претенцията
на П. към ГДИН – за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразно
бездействие на служители на ответника – е била определена от него на 1,00 лев.
В
съдебното производство пред АдмС – Бургас показания е дал свидетелят А. С.. Той
е заявил, че в помещенията е било извършвано периодично, но некачествено,
пръскане срещу вредители, от лишен от свобода, помагащ в медицинския център, а
старите и скъсани дюшеци, използвани в помещенията, са били пълни с хлебарки.
Съдът
е приел, че искът е доказан по основание и размер. Затова го е уважил.
Решението
е правилно.
Съгласно чл. 285 ал. 1 от ЗИНЗС, решението на
административния съд подлежи на касационно оспорване по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс пред тричленен състав на
същия съд.
Според
чл. 218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за
валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с
материалния закон, следи служебно.
Съдебното
решение е съобразено с материалния закон и процесуалните правила. Съдът е
изяснил фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното
решаване на спора доказателства, при приложението на чл. 284 ал. 3 от ЗИНЗС,
обсъдил ги е в тяхната съвкупност и при съобразяване с разпоредбата на чл. 284
ал. 5 от ЗИНЗС е обосновал изводи, които се споделят от настоящата инстанция.
Разпоредбата
на чл. 284 ал. 1 от ЗИНЗС предвижда, че държавата отговаря за вредите,
причинени на лишени от свобода или задържани под стража от специализираните
органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл. 3, който в
ал. 1 предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани на изтезания, на
жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според чл. 3 ал. 2 от ЗИНЗС, за
нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи
се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност,
продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на
помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност, действия или бездействия на техни органи и
длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност.
В
конкретния случай касаторът не е опровергал твърденията на ищеца за
неоснователно бездействие по повод хигиенизирането на помещенията и изводите за
тяхната доказаност, направени в обжалваното решение, като основание за уважаване
на иска.
По
делото пред първата инстанция е представен договор от 13.11.2018 година между ГДИН и „ДДД-1“ ООД – София, по силата
на който ГДИН е възложила на изпълнителя, срещу възнаграждение, за извършва
дезинсекция (шест пъти годишно) и дератизация (два пъти годишно) на сградите,
използвани от ГДИН, т.е. и на сградата на Бургаски затвор. Представен е и
протокол № 00178673 за мониторинг за насекоми в Бургаски затвор, както и за
дезинсекция срещу хлебарки (лист 32 – 33 и 75 от приложеното адм. дело №
1656/2020 година). Данните в тези писмени доказателства не са кредитирани от
съда, за сметка на показанията на свидетеля, които са преценени като достоверни
и обективни, и са послужили за изграждане на решаващите мотиви на съда за
постановения диспозитив.
Касационният
състав приема изцяло тезата в решението, че е доказано неправомерно бездействие
на служители на ГДИН за осигуряване на нормални условия на изпълнение на
мярката за неотклонение на ищеца.
Представените
от ответника доказателства по никакъв начин не опровергават изводите на съда.
Договорът, по силата на който се твърди, че е била извършвана дезинсекция, е
представен от ответника само в първата и последната си страница и от него е
невъзможно да се установи за какъв срок е действал. От оскъдното съдържание на
писменото доказателство се установява, че изпълнителят е поел възмездно
задължение пред ГДИН да извършва дезинсекция в сградите на дирекцията „шест
пъти годишно“, но е невъзможно да се установи, през какъв период в рамките на
съответната година е следвало да се извършва третирането и изобщо дали през
първата половина на август 2020 година (или преди това) е била осъществена
дезинсекция. Съответно, протоколът е с нечетлива дата, с посочени два биоцидни
препарата, с които е извършена работата, но в него липсва обозначение на
използваното количество препарат и на площта, която е обработена, за да може да
бъде направен извод (след проверка на данните с някой от допустимите
процесуални способи), за достатъчност на количеството, а оттам и за полагане на
необходимите усилия за осигуряване на нормални условия на живот на ищеца.
Такива писмени доказателства не са представени и в касационното производство.
Съгласно
чл. 284 ал. 1 и ал. 5 от ЗИНЗС, държавата отговаря за вредите, причинени на
лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по
изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3, а настъпването на
неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.
В
случая ответникът не е оборил с допустимите средства в процеса установената
презумпция за настъпване на неимуществените вреди, претендирани от ищеца П.,
затова и законосъобразно предявеният иск е бил уважен.
Касационната
жалба е изцяло неоснователна и следва да се отхвърли.
От
ответника не е поискано присъждане на разноски в настоящата инстанция, поради
което и съдът не дължи произнасяне в тази насока.
По
изложените съображения, съдът
Р Е Ш И
ОСТАВЯ
В СИЛА решение № 206/10.02.2021 година, постановено по адм. дело № 1656/2020
година на Административен съд – Бургас.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: