Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 15.11.2023г.
В
ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД,
ГК, І-22 с-в, в
публично
заседание на седми
ноември две
хиляди и дванадесет
и трета
година в
състав:
председател:
СТЕФАН
ШЕКЕРДЖИЙСКИ
при
секретаря Вяра
Баева и в
присъствието
на прокурора Стоев, като
разгледа
докладваното
от съдията гр.д. № 8426 по
описа за 2019г., за да се
произнесе
взе предвид
следното:
иск
с пр. осн. чл. 2,
ал. 1, т. 1 от
ЗОДОВ:
Ищецът
– Е.Д.М., в
исковата си
молба и няколко
уточнителни
такива (от 14.07.2022г.
и 18.04.2023г.), моли да
се осъди
ответникът –
ПРБ, да му
заплати
сумата от 200 000
лева,
неимуществени
вреди. Бил
задържан
незаконно
под стража по
ВНЧД № 379/2013г.
Периодът бил
от 07.01.2014г. до 27.07.2019г.
Ответникът
- Прокуратура
на РБ,
оспорва
исковете:
-
излага
доводи за
неоснователност;
- навежда
и други
правни
доводи –
евентуално,
оспорва претенцията
по размер.
Съдът,
след като
прецени
събраните по
делото
доказателства
и обсъди
доводите на
страните, с
оглед разпоредбата
на чл. 12 и чл. 235, ал.
3 от ГПК,
приема за установено
следното:
от
фактическа
страна:
Не се
спори, че по
отношение на
ищеца е водено
наказателно
производство
за обвинение
и
продължителност
и особености,
посочени в
исковата
молба.
Това
се
установява и
от
наказателното
дело – НЧД № 1619/13г.
(на 23.12.2013г. по отношение
на ищеца е
взета мярка
за неотклонение
– задържане
под стража).
Не се спори и че
тя е отменена
на дата,
посочена в
иска.
Според
справка за
съдимост,
ищецът е бил
задържан под
стража,
считано от 24.01.2013г.
до 09.01.2018г., като
това е
съобразено с
окончателния
акт, влязъл в
сила по НОХД
№ 646/2015г. (Решение
№ 242 от 16.04.2020 г. на
ВКС по н. д. № 1018/2019
г., III н. о., НК, докладчик
съдията Кети
Маркова).
Наказанието
е лишаване от
свобода – 16
години и 6
месеца.
от
правна
страна:
Искът е
допустим. Доводите,
изложени от
прокуратурата
са по-скоро
за
неоснователност
на иска, а не
за недопустимост.
Относно
неоснователността,
те се
споделят от
решаващия
орган, но:
1. от
една страна:
Пасивно
процесуално
легитимирана
страна е
прокуратурата
(например: Решение
№ 117 от 25.09.2018г. на
ВКС по гр.д. №
4815/2017г., III г.о., ГК, докладчик
съдията Геника
Михайлова, и Решение
№ 95 от 8.05.2011г. на
ВКС по гр. д. №
849/2010г., III г.о., ГК,
докладчик
съдията
Илияна
Папазова; така
и т. 5 и т. 10, ал. 2 от
Тълкувателно
решение № 3 от
22.04.2005г. на ВКС по т.гр.д.
№ 3/2004г., ОСГК,
докладчик
съдията
Жанета Найденова;
и Тълкувателно
решение № 5 от
15.06.2015г. на ВКС по
т.д. № 5/2013г., ОСГК,
докладчик
съдията
Марио
Първанов).
Задържането
под стража е
съществено
ограничение
на правата на
гражданите.
То е свързано
с психични
изживявания,
които могат да
имат тежки
последици.
Всяко
незаконно посегателство
срещу
свободата на
човека е отрицателно
обществено
явление,
което уврежда
не само
отделната
личност,
спрямо която
е предприето,
но и самите
основи на
държавния и
обществения
строй. Затова
държавата е особено
заинтересована
нейните
органи да пристъпват
към тази
мярка само в
изрично
предвидените
от закона
случаи.
Държавата
трябва да
отговаря
пред
отделния
гражданин,
към когото тя
е била
неправилно
предприета.
Чл. 2, ал. 1, т. 1, предл.
1 от ЗОДОВ
предвижда
тази
отговорност,
когато едно
лице е било
задържано
под стража,
включително
и като мярка
за
неотклонение, ако
впоследствие
задържането
е било отменено
поради липса
на законно
основание.
Отговорността
на
държавата/общините
по ЗОДОВ е
специална
деликтна
отговорност
спрямо
общата
деликтна
отговорност,
уредена в чл. 45
и сл. от ЗЗД.
Тази
отговорност
произтича от
общото
задължение
на държавата
да спазва
правата и
законните
интереси на
гражданите,
респ. на
юридическите
лица, за
разлика от
деликтната
отговорност
по ЗЗД,
произтичаща
от общото
задължение
да не се
вреди
виновно и
противоправно
другиму.
Отговорността
по ЗОДОВ има
обективен характер
– възниква
при наличие
на изрично предвидените
в специалния
закон
предпоставки
и не е
обусловена
от наличието
на вина (виновно
поведение) от
страна на
конкретното
длъжностно
лице,
причинило с
поведението
си вредата –
чл. 4 от ЗОДВПГ,
докато
деликтната отговорност
по чл. 45 и сл. от ЗЗД е
виновна
отговорност
– обусловена
е от виновно
поведение на
причинителя
на вредата,
вкл. в
хипотезата
на обезпечителната
отговорност по
чл. 49 от ЗЗД,
като вината
се
предполага
до доказване
на
противното,
съгл. чл. 45, ал. 2
от ЗЗД
Обемът
на
отговорност
на държавата
по ЗОДВОВ е
определен с
разпоредбата
на чл. 4 от закона
– държавата
отговаря за
всички
имуществени
и
неимуществени
вреди, които
са пряка и
непосредствена
последица от
увреждането.
Обезщетението
за неимуществени
вреди се
определя по
общото правило,
установено в
чл. 52 от ЗЗД, а
именно – по
справедливост.
Според Определение
№ 563 от 22.04.2014г. на
ВКС по гр.д. №
6908/2013г., IV г.о., ГК,
докладчик
съдията Мими
Фурнаджиева,
във вр. с Р. № 95
на ОС Габрово
от 04.04.2013г. по в.гр.д.
№ 92 по описа за
2013г.: При така
установената
фактическа
обстановка
от правна
страна
настоящият
състав на
въззивната
инстанция намери
за
установено
следното:
Ищецът е основал
претенциите
си за
имуществени
и неимуществени
вреди на чл. 2, т. 1,
пр.1 от ЗОДОВ.
Съгласно
последната
законова
разпоредба,
държавата
отговаря за
вредите,
причинени на
граждани от
разследващите
органи,
прокуратурата
или съда, при
задържане
под стража,
включително
като мярка за
неотклонение,
когато е била
отменена.
Препраща се
към т. 13 от
Тълкувателно
решение № 3 от
22.04.2005г. на ВКС по
т.гр.д. № 3/2004г.,
ОСГК,
докладчик съдията
Жанета
Найденова: държавата
отговаря по
този законов
текст, когато
задържането
под стража е
отменено
като незаконно,
независимо
от
развитието
на досъдебното
и съдебно
производство
(става
въпрос за
това
производство,
във връзка с
което е
задържането). В
тези случаи
обезщетението
се определя
самостоятелно,
като
съгласно чл. 4
от ЗОДОВ,
държавата
дължи
обезщетение
за всички
имуществени
и
неимуществени
вреди, които
са пряка и
непосредствена
последица от
незаконното
задържане,
т.е.
разпоредбата
приравнява
отговорността
по този текст
на деликтната.
Уточненията,
за които се
сочи в
отговора,
всъщност са
доводи за
съпричиняване,
като
доказателствената
тежест за тях
е върху
ответника
(чл. 154 от ГПК).
Ищецът
установява
само, че е
задържан под
стража и тази
мярка е
отменена.
2. от
друга страна:
През
целия период
на задържане
обаче, ищецът
е изтърпявал
наказание
лишаване от
свобода по
влязла в сила
присъда.
Според
чл. 5 от Конвенцията
за защита на
правата на
човека и
основните свободи:
1. Всеки има
право на
свобода и
сигурност. Никой
не може да
бъде лишен от
свобода
освен в
следните случаи
и само в
съответствие
с процедури,
предвидени
от закона:
а)
законно
лишаване от
свобода на
лице по силата
на
постановена
от
компетентен
съд присъда;
b)
законен
арест или
лишаване от
свобода на лице
за неизпълнение
на законно
съдебно
решение или с
цел
осигуряване
на
изпълнението
на задължение,
предписано
от закона;
с)
законен
арест или
лишаване от
свобода на лице
с цел да се
осигури
явяването му
пред предвидената
в закона
институция
при обосновано
подозрение за
извършване
на
престъпление
или когато обосновано
е призната
необходимостта
да се
предотврати
извършване
на
престъпление
или укриване
след
извършване
на престъпление;
3.
Всяко лице,
арестувано
или лишено от
свобода в
съответствие
с
разпоредбите
на т. 1 (с) на този
член, трябва
своевременно
да бъде
изправено
пред съдия
или пред
длъжностно
лице,
упълномощено
от закона да
изпълнява
съдебни
функции, и
има право на
гледане на
неговото
дело в
разумен срок
или на освобождаване
преди
гледането на
неговото
дело в съда.
Освобождаването
може да бъде
обусловено
от даването
на гаранции
за явяване в
съда.
5.
Всяко лице,
арестувано
или лишено от
свобода в
нарушение на
изискванията
на този член,
се ползва с
осигурено от
правните
процедури
право на
обезщетение.
Не е
налице
никакво
нарушение на
тази норма.
Ищецът
е търпял
наказание по
влязла в сила
присъда, така
че
неприятните
емоции, които
е изтърпял
докато е бил
задържан под
стража, всъщност
са следствие
от
собственото
му неправомерно
поведение (арг. и от т. 13
от Тълкувателно
решение № 3 от
22.04.2005г. на ВКС по
т.гр.д. № 3/2004г.,
ОСГК,
докладчик
съдията
Жанета
Найденова).
Хипотезата е
обратна на
тази,
посочена по-горе
- Определение
№ 563 от 22.04.2014г. на
ВКС по гр.д. №
6908/2013г., IV г.о., ГК.
Или, искът
е неоснователен.
Воден от
гореизложеното,
СЪДЪТ
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ предявения
от Е.Д.М.,
ЕГН **********,***, чрез адв. К., e-mail:
************@*****.***,
срещу Прокуратура
на РБ, гр. София,
бул. "Витоша"
№ 2, иск с пр. осн.
чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ, за
заплащане на сумата
от 200 000
(двеста
хиляди) лева,
неимуществени
вреди, във
връзка с
незаконно
под стража по
ВНЧД № 379/2013г. за периода
от 07.01.2014г. до 27.07.2019г.,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН
РЕШЕНИЕТО
може да се
обжалва с
въззивна
жалба пред
Софийски апелативен
съд в двуседмичен
срок от
връчването
му на страните.
председател: