РЕШЕНИЕ
№ ………
гр. Варна, 22.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА, Гражданско отделение, 8 с-в, в открито заседание, проведено на
тридесети септември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: РАЛИЦА
РАЙКОВА
при
секретаря Величка Велчева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 1905 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД срещу Н.Й.Т. обективно кумулативно съединени установителни
искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 430,
ал. 1 и ал. 2 ТЗ, както и по чл. 92, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на
паричното притезание, удостоверено в Заповед №
113/09.01.2020 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417 ГПК, издадена по ч. гр. д. №
7/2020 г. по описа на Районен съд – Разград, за сумата от 4432,57 лв.,
представляваща незаплатена главница по Договор за банков кредит от 19.09.2008
г., изменен и допълнен с Анекс №1/25.10.2010 г., сумата от 90,82 лв.,
представляваща изискуема възнаградителна лихва
(„редовна лихва”) за периода от 05.02.2019 г. до 02.09.2019 г., включително, и
сумата от 219,19 лв., представляваща мораторна неустойка („наказателна лихва”) за периода от 05.03.2019 г.
до 02.01.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението в съда – 06.01.2020 г. до окончателното изплащане на
задължението, както и при условията на евентуалност обективно кумулативно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, както
и по чл. 92, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 4087,89 лв.,
представляваща незаплатена главница по Договор за банков кредит от 19.09.2008
г., изменен и допълнен с Анекс №1/25.10.2010 г., сумата от 168,04 лв.,
представляваща изискуема възнаградителна лихва
(„редовна лихва”) за периода от 05.09.2019 г. до 10.11.2020 г., включително, и
сумата от 47,37 лв., представляваща мораторна неустойка („наказателна лихва”) за периода от 05.10.2019 г.
до 10.11.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на исковата молба в съда – 11.11.2020 г.
до окончателното изплащане на вземанията.
Твърди се в исковата молба, че между ищеца и Б. П. Т. като кредитополучател
и ответника Н.Й.Т. като съдлъжник бил сключен процесният договор за кредит на 19.09.2008 г., по силата на
който банката отпуснала на кредитополучателя кредит в размер на 10 165
лв., с цел рефинансиране на кредит за потребителски нужди. Като краен срок за
погасяване бил уговорен 05.09.2015 г., а ответникът се задължил по кредита при
условията на чл. 121 и сл. от ЗЗД. Сочи се, че в чл. 4 от договора е уговорена
фиксирана възнаградителна (редовна) годишна лихва в
размер на 8,75%, която представлявала стойността на банковия ресурс + 1,75
пункта надбавка годишно и при така определената лихва ГПР за кредита към
момента на сключване на договора бил в размер на 9,49%. Излага се, че страните
са определили размера на обезщетението за забава в плащането на
кредитополучателя в чл. 4.5 от договора, а именно наказателна надбавка към
лихвата в размер на 10 пункта годишно върху забавената сума за времето на
забавата до окончателното изплащане на задълженията. Съгласно условията на
договора, кредитът следвало да бъде погасен на 84 равни анюитетни
месечни вноски всяка в размер на 162,26 лв., дължими на 5-то число на
съответния месец, считано от 05.10.2008 г. до 05.09.2015 г. Поддържа се, че с
подписването на договора ответникът – съдлъжник се е
задължил да отговаря солидарно с кредитополучателя пред банката за изпълнението
на всички задължения на кредитополучателя. Навежда се, че на 25.10.2010 г.
страните са сключили Анекс № 1 към договора, в който са възприели детайлна
дефиниция за стойността на банковия ресурс, както и са приели за установено, че
към датата на подписването му дължимите от кредитополучателя/съдлъжника суми са в размер на 7813,92 лв. за редовна
главница и 42,33 лв. за текуща редовна лихва. Сочи се, че в чл. 3 от анекса
страните се споразумели крайният срок за погасяване на всички дължими суми по
договора за кредит да се промени на 05.10.2025 г. Уговорено било главницата по
кредита да бъде изплатена на 180 равни анюитетни
месечни вноски в размер на 82,78 лв., дължими на 5-то число от съответния
месец, считано от 05.11.2010 г. до 05.10.2025 г., с приложимата лихва, съгласно
чл. 6 от Анекс № 1 и погасителен план към него, а лихвата от 42,33 лв. – на
05.11.2010 г. Поддържа се, че банката е изпълнила всички свои задължения по
договора за кредит и анекса към него. Излага се, че съгласно чл. 8.1 от
договора при неплащане от страна на кредитополучателя/съдлъжника
на съответния падеж на свое парично задължение – вноска или част от вноска (за
повече от 45 дни от съответната дата на дължимо плащане), банката има право да
обяви всички суми по кредита за предсрочно изискуеми. Твърди се, че
кредитополучателят не заплатил 6 бр. месечни вноски за периода от 05.03.2019 г.
до 05.08.2019 г., с оглед на което банката е обявила всички суми по кредита за
предсрочно изискуеми. Поддържа се, че до кредитополучателя и съдлъжника са изпратени писма за предсрочна изискуемост,
които са получени. Сочи се, че предсрочната изискуемост на всички вземания на
банката е осчетоводена на 03.09.2019 г. При тези съображения ищецът моли за
уважаване на предявените установителни искове, а в
условията на евентуалност, в случай че същите бъдат отхвърлени – да бъдат
уважени предявените осъдителни искове, като счита, че депозираната искова молба
има характер на уведомление до длъжника за настъпването на предсрочната
изискуемост на вземанията по кредита. Претендират се направените съдебни
разноски в исковото и заповедното производство.
В
срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Н.Й.Т. депозира писмен отговор на
исковата молба, в който се изразява становище за неоснователност на предявените
искове, както и недопустимост на предявените осъдителни искове. Счита за
недействителен процесния договор за банков кредит и
анекса към него, съгласно чл. 14 ЗПК, тъй като не са спазени изискванията на
чл. 6, чл. 7, т. 4-14, чл. 8, ал. 1, чл. 9, ал. 1 и чл. 10 ЗПК. Оспорва
твърдението на ищеца, че е бил уведомен за обявяването на кредита за предсрочно
изискуем и не е получавал представеното по делото уведомление. Намира, че
доколкото автоматичното настъпване на предсрочната изискуемост съставлява
неравноправна клауза, а уведомяването за това не е извършено, то предявените установителни искове по чл. 422 ГПК са неоснователни.
Счита, че предявяването на евентуалните осъдителни искове като продължение на
производството по чл. 417 ГПК е необосновано разширяване на правата на
кредитора в заповедното производство и нарушава правата на потребителите.
Навежда довод, че след получаването на исковата молба е узнал за неизпълнението
на задълженията по договора от страна на кредитополучателя и е започнал
изплащане на погасителните вноски, така както са описани в приложенията към
исковата молба. Твърди, че са събрани суми и в изпълнителното производство,
въпреки липсата на разпореждане за допускане на незабавно изпълнение. Счита, че
даването на срок за изпълнение с изявлението за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем е предназначено да осигури възможност за реално изпълнение
и има за цел да даде възможност на длъжника да предприеме действия по
осъществяване на престацията. Поддържа се, че тъй
като това условие е настъпило в хода на процеса и съдлъжникът
е започнал да изпълнява задълженията си, не могат да настъпят предпоставките за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем и осъдителните искове за заплащане
на дължимите суми са неоснователни. В евентуалност оспорва същите по размер. В
случай че бъде прието, че длъжникът е бил надлежно уведомен за настъпилата
предсрочна изискуемост, сочи, че след уведомяването се дължи единствено
законната лихва върху остатъчната главница. В този смисъл моли за отхвърляне на
исковете и присъждане на сторените в исковото и заповедното производство
разноски.
Съдът,
като съобрази събраните писмени доказателства и заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд
– Варна, 8 състав, е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни
искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 430,
ал. 1 и ал. 2 ТЗ, както и по чл. 92, ал. 1 ЗЗД и в условията на евентуалност
обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, както и по чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
Установява
се от представения по делото Договор за банков кредит от 19.09.2008 г., че
между страните е сключен на посочената дата договор за банков кредит по смисъла
на чл. 430 ТЗ, по силата на който ищецът се е задължил да предостави на кредитополучателя
Б. П. Т. сумата от 10 165 лв. с цел да бъде използвана за рефинансиране на
кредит и потребителски нужди, срещу насрещното задължение на кредитополучателя да върне
получената сума съгласно погасителния план и условията, уговорени в договора. Процесният договор е подписан от втория
ответника Н.Й.Т. като съдлъжник, който се задължава в
това си качество да отговаря солидарно с кредитополучателя при условията на чл.
121 и сл. ЗЗД за всички негови задължения за заплащане на дължими суми (в т.ч.
главница, лихви, наказателна надбавка), произтичащи от договора, съгласно чл. 6.
1, вр. чл. 6 от
договора. Видно от чл. 2 и 3 от същия страните са постигнали съгласие
кредитополучателят да усвои кредита в срок до 30 дни след представяне на всички
изискани от банката документи, като сумата се отпуска еднократно по посочена в
договора банкова сметка ***.
Страните са
уговорили за краен срок на погасяване на кредита 05.09.2015 г. – чл. 1 от
договора. Изяснява се от съдържанието на клаузата на чл. 4 от договора, както и
от приложения към него погасителен план, че за ползвания кредит
кредитополучателят е поел задължението да заплаща годишна лихва в размер на 8,75%,
която представлява СБР за лева (стойност на банковия ресурс, определен от
банката), плюс 1,75 пункта надбавка годишно, като при така определената лихва,
годишният процент на разходите (ГПР) за кредита към момента на сключване на
договора е в размер на 9,49%.
Според уговорките
в договора (чл. 8.1 и чл. 9.2) банката има право едностранно с писмено
предизвестие до кредитополучателя/съдлъжника да обяви
всички усвоени и непогасени по договора суми, начислената лихва (евентуална
наказателна надбавка) и комисионните за предсрочно и незабавно изискуеми, в
случай че кредитополучателят/съдлъжникът просрочи
плащане на която и да е вноска или част от вноска по договора за повече от 45
дни от съответната дата на дължимото плащане. В чл. 4.5 от договора е уговорена
неустоечна клауза, съгласно която при забава в
плащането на дължими суми по кредита кредитополучателят дължи на банката обезщетение
за забава – наказателна надбавка към лихвата в размер на 10 пункта годишно
върху забавената сума за времето на забавата до окончателното изплащане на
забавените задължения.
Изяснява се
от представените по делото Анекс № 1/25.10.2010 г. към Договор за банков кредит
от 19.09.2008 г. и приложения към него погасителен план („кредитен калкулатор“),
че страните по договора са изменили част от клаузите на договора – крайният
срок за погасяване на всички дължими суми по кредита е 05.10.2025 г., а възнаградителната лихва е в размер на 9,75%, сформирана от
СРБ за BGN плюс 1,75 пункта надбавка
годишно, като стойността на банковия ресурс към датата на подписване на анекса
е 8%. В чл. 1.1 и чл. 1.2 от анекса са посочени условията, при които банката
може едностранно да променя лихвата по кредита. С подписването на същия
страните признават, че към тази дата дължимата главница по кредита е в размер
на 7813,92 лв., а лихвата – 42,33 лв., като се уговарят непогасената част от
главницата да бъде изплатена на 180 равни анюитетни
месечни вноски, всяка в размер на 82,78 лв., считано от 05.11.2010 г. до
05.10.2025 г., с приложима годишна лихва, съгласно чл. 6 от анекса. В чл. 18.1.
е посочено, че при неплащане от страна на кредитополучателя/съдлъжника
изцяло или частично на което и да е парично задължение по анекса в продължение
на 150 дни от падежа на това задължение, считано от 151-вия ден, кредитът
(непогасената главница, ведно с дължимите такси, разноски, лихви и наказателна
надбавка) става автоматично и незабавно предсрочно изискуем.
Представени
са по делото уведомителни писма, изпратени от кредитора до кредитополучателя и съдлъжника, с които същите се уведомяват, че поради липса
на плащане на дължимите месечни вноски по кредита в периода за 04.03.2019 г. до
26.08.2019 г. банката обявява всички дължими суми по договора за предсрочно
изискуеми. Видно от приложените известия за доставяне кредитополучателят е
получил на 03.09.2019 г. изпратеното уведомление, а ответникът – съдлъжник по договора за кредит е получил лично на
28.08.2019 г. уведомително писмо с изх. № ИЗХ-001-69617 от 26.08.2019 г.
На
06.01.2020 г. кредиторът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 417 ГПК, въз основа на което са издадени Заповед № 113/09.01.2020 г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.
гр. д. № 7/2020 г. по описа на Районен съд – Разград и изпълнителен лист от
09.01.2020 г. за сумата от 4432,57 лв. – главница по процесия договор за
кредит, ведно със законната лихва от 06.01.2020 г. до окончателното изплащане
на задължението, сумата от 90,82 лв. – изискуема редовна лихва за периода от
05.02.2019 г. до 02.09.2019 г. и сумата от 219,19 лв. – изискуема наказателна лихва за периода от 05.03.2019 г.
до 02.01.2020 г. Срещу така издадената заповед за изпълнение е подадено
възражение от длъжника на 21.09.2020 г., както и частна жалба срещу
разпореждането за незабавно изпълнение на паричните вземания, предмет на
заповедта за изпълнение, която е оставена без уважение с Определение №
404/07.12.2020 г., постановено по в.ч.гр.д. № 282/2020 г. на Окръжен съд –
Разград. С Определение № 2364/05.10.2020 г., постановено по гр.д. № 7/2020 г.
на Районен съд – Разград на основание чл. 420 ГПК е спряно принудителното
изпълнение на вземанията на заявителя, предмет на заповедта за изпълнение, само
за сумата от 90,82 лв. – изискуема редовна лихва за периода от 05.02.2019 г. до
02.09.2019 г. и сумата от 219,19 лв. – изискуема наказателна лихва за периода от 05.03.2019 г. до 02.01.2020 г.
Според
заключението на назначената по делото и неоспорена от страните
съдебно-счетоводна експертиза ищецът е предоставил на кредитополучателя по
договора за кредит по посочената в същия банкова сметка ***. на 19.09.2008 г. Установява
се от изложеното в заключението, че към датата на подаване на заявлението от
06.01.2020 г. просрочените задължения по процесния
договор възлизат на сумата от 4432,56 лв. за главница (от която сумата от
294,97 лв., представлява падежирали вноски за периода
от 05.03.2019 г. до 05.08.2019 г. и сумата от 4137,59 лв. – предсрочно
изискуема главница, начислена на 03.09.2019 г.), сумата от 90,82 лв. – редовна
договорна лихва за периода от 05.02.2019 г. до 02.09.2019 г. и сумата от 219,19
лв. – наказателна лихва за периода от 05.03.2019 г. до 02.01.2020 г.
Вещото лице
е предложило и два варианта на заключението на съдебно-счетоводната експертиза
относно размерите на непогасените задължения по договора към датата на подаване
на исковата молба – 11.11.2020 г. и датата на
получаване на препис от исковата молба от ответника – 08.12.2020 г., като е
установено, че за периода 05.08.2019 г. – 05.11.2020 г. стойността на банковия
ресурс на банката (СРБ) е 2,05% , поради което лихвения процент е в размер на
3,80%. Същият е бил размерът на възнаградителната
лихва и за релевантния период 05.02.2019 г. – 05.08.2019 г. Констатирано е, че претендиранта наказателна лихва е изчислена като 13,80%
(основния лихвен процент, увеличен с 10 пункта) и за процесния
период е в размер на 219,19 лв. Според заключението след подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 06.01.2020 г. по кредита са
извършени общо плащания в размер на 2943,48 лв. в периода от 03.09.2020 г. до
20.04.2021 г.
Приобщени
към доказателствения материал по делото са и
Удостоверение с изх. № 11141/16.06.2021 г., издадено от ЧСИ Г.С., рег. № ,
район на действие Окръжен съд – Разград, 13 бр. платежни нареждания, издадени в
периода от 10.09.2020 г. – 21.09.2021 г. и вносна бележка от 08.01.2021 г., от
които се изяснява, че в изпълнителното производство, образувано въз основа на
издадения изпълнителен лист по процесната заповед за
изпълнение срещу длъжниците Б. П.П.
и Н.Й.Т. е събрана сумата от 3485,43 лв., от която на ищеца е разпределена
сумата от 3191,86 лв. Видно от представената вносна бележка от 08.01.2021 г.
единственото доброволно плащане по договора за кредит е в размер на 101 лв.,
внесени на 08.01.2021 г., което се потвърждава и от приложената от ищеца
справка за постъпления по служебна разчетна сметка на
„Райфайзенбанк“ ЕАД по партидата на Б. П. Т..
При
така констатираните обстоятелства се налага изводът, че между страните в
настоящото производство е породено облигационно правоотношение, възникнало от
договор за банков кредит по смисъла на чл. 430 ТЗ. Този договор е формален
(изискуемата форма за действителност е писмена), възмезден и комутативен, като
за заемодателят възниква притезателното право да иска
от заемателя връщане на дадената сума – в същата
валута и размер, като в настоящия случай е консесуален
и двустранен, тъй като предоставянето на уговорената заемна сума не е част от
фактическия състав от договора за банков кредит, а в изпълнение на вече поето
договорно задължение – арг. чл. 1 и 2 от договора.
Тази двустранна сделка е възмездна, тъй като в този договор следва да е
уговорен в момента на сключването му годишният процент на разходите (ГПР) по
кредита, включващ в себе си разходите, които потребителят се е задължил да
заплати във връзка с предоставяне на кредита и уговорената възнаградителна
лихва. Възнаградителната лихва представлява по своето
правно естество възнаграждение, което длъжникът на пари или на други заместими вещи трябва да престира
на кредитора, защото са му предадени в собственост и се е разпоредил с тях.
Лихвата е граждански плод и се дължи по силата на едно правоотношение, като
нейният размер се определя от размера на дадения в заем капитал и времето на
ползването му. Настоящият съдебен състав преценява като неоснователно релевираното бланкетно възражение
на ответника за недействителност на процесния договор
за кредит, поради неспазване на изискванията на ЗПК (отм.). Не се констатират
твърдените нарушения на разпоредбите на чл. 6, чл. 7, т. 4-14, чл. 8, ал. 1,
чл. 9, ал. 1 и чл. 10 ЗПК (отм.), водещи до приложението на чл. 14 ЗПК (отм.).
Уговорената в чл. 1.2 от Анекс № 1 от 25.10.2010 г. клауза въвежда
право на кредитора едностранно да променя договорената лихвата по кредита,
която към датата на подписването му е 9,75%. Дори да се приеме, че същата е
неравноправна и като такава се явява нищожна на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП, тъй като по недостатъчно ясен, разбираем и
недвусмислен начин са определени всички обстоятелства от обективно естество, при наличието на
които може да се изменя лихвения процент, дължим от потребителя, в отношенията
между страните следва да прилага първоначално уговорения размер на възнаградителна лихва в анекса, а именно 9,75% за целия
срок на договора. Видно обаче от заключението по назначената съдебно-счетоводна
експертиза прилаганият лихвен процент за процесния
период е 3,80%, т.е. банката е изменила размера на възнаградителната
лихва в посока нейното намаляване, а не увеличение, с което по никакъв начин не
може да се приеме, че потребителят на банкови услуги е поставен в неравностойно
положение, като това обстоятелство да води до съществена несъразмерност,
нееквивалентност в насрещните престации на страните
по договора.
Съгласно чл. 6 от договора, ответникът е поел солидарно задължение към
банката и отговаря за дължимостта на сумите по
кредита в пълен размер, наред с кредитополучателя Божидарка П. Тодорова
(понастоящем с фамилно име П.), при условията на солидарна отговорност по
смисъла на чл. 121 и сл. ЗЗД.
Изяснено е
по делото, че от 05.02.2019 г. е преустановено плащането на дължимите месечни
вноски по кредита, така към 03.09.2019 г. вече са били налице обективните
предпоставки, уговорени в Анекс №1/25.10.2010 г. към договора – арг. чл. 18.1 от
същия, при които за кредитора възниква правото да обяви предсрочната
изискуемост на кредита.
Съгласно
задължителните тълкувателни разяснения, дадени в т. 18 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ предполага изявление на кредитора,
че ще счита
целия кредит или непогасения остатък от кредита
за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента
на изявлението не са били
изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента
на получаване от длъжника на
волеизявлението на кредитора, ако към този момент
са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й.
В настоящия
случай ищецът е изразил воля да обяви задълженията по кредита за предсрочно
изискуеми, която съдът намира, че е достигнала до кредитополучателя на
03.09.2019 г. с връченото му уведомление за обявяване на предсрочна
изискуемост, а така също уведомление е получено и от съдлъжника
на 28.08.2019 г.
Според т. 11в от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, приетото разрешение, че съществуването на вземането в производството по чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, се установява към момента на приключване
на съдебното дирене в исковия процес и за приложението на нормата на
чл. 235, ал. 3 ГПК по отношение на фактите,
настъпили след подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение, предопределя допустимостта на въвеждането и задължението на съда да разгледа
правопогасяващите възражения
за плащане и за прихващане на ответника. Допустимо е релевирането на
правопогасяващи възражения,
чийто ефект е настъпил както преди подаване на заявлението, така и след депозиране
на заявлението и до приключване на съдебното дирене
в исковото производство.
Освен възраженията за доброволно плащане на задължението и за прихващане е допустимо въвеждането и на други правопогасяващи възражения, като например: за погасителна давност; за даване вместо изпълнение; за опрощаване. Съдът не съобразява единствено принудително събраните суми по издадения изпълнителен
лист въз основа на разпореждането
за незабавно изпълнение по чл. 418, ал. 1 ГПК.
Фактите, относими към погасяване на задължението и взети предвид съгласно
чл. 235, ал. 3 ГПК от съда в исковото
производство, са факти, свързани с доброволното погасяване на вземането от
длъжника извън изпълнителното производство. Под „доброволно погасяване
на вземането” се имат предвид
плащания от длъжника на кредитора
(без
сумите първоначално да са постъпили
по сметката на съдебния изпълнител), както
и осъщественото погасяване чрез други погасителни
способи - прихващане, даване вместо изпълнение,
опрощаване.
В този смисъл не следва да се взимат предвид събраните суми чрез осъществено принудително изпълнение по издадения изпълнителен лист въз основа
на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес,
възлизащи на общо 3485,43 лв., а следва да се съобрази единственото доброволно
плащане по сметката на ищеца в хода на процеса на сумата от 101 лв., заплатена
на 08.01.2021 г. С доброволно платената сума по правилата на чл. 76, ал. 2 ЗЗД и
предвид обстоятелството, че с частичното плащане не може да бъде погасено
изцяло някое от главните задължения, длъжникът не може да направи обвързващ
кредитора избор кое задължение погасява (така т. 1 от
Тълкувателно решение № 3 от 27.03.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2017 г., ОСГТК),
със сумата от 101 лв. следва да се погаси задължението за възнаградителна
лихва в размер на 90,82 лв. и частично задължението за мораторна
неустойка до размера от 10,18 лв., до които размери претенциите следва да бъдат
отхвърлени като погасени чрез плащане в хода на процеса, който на основание чл.
422, ал. 1 от ГПК се счита предявен от подаване на заявлението – 06.01.2020 г.
С оглед
гореизложените обстоятелства и правни съображения се налага изводът, че предявените
установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ и чл. 92, ал. 1 ЗЗД са основателни и следва да бъдат уважени за сумата от 4432,57 лв., представляваща незаплатена главница по Договор за
банков кредит от 19.09.2008 г., изменен и допълнен с Анекс №1/25.10.2010
г. и сумата от 209,01 лв., представляваща мораторна неустойка („наказателна лихва”) за периода от 05.03.2019 г.
до 02.01.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението в съда – 06.01.2020 г. до окончателното изплащане на
задължението.
По отношение
на съединените при условията на евентуалност осъдителни искове следва да се
изясни, че при прилагане на основния принцип в българския граждански процес – диспозитивното начало (арг. чл.
6, ал. 2 ГПК), съдът следва да се произнесе само въз основа на релевираното основание и съобразно обема на търсената
съдебна защита. Предметът на делото е очертан от изложените в исковата молба
обстоятелства, поради което съдът е обвързан от посоченото от ищеца основание
за разглеждане на осъдителните искове, а именно ако съдът приеме, че предявените
установителни искове по чл. 422 ГПК бъдат отхвърлени
частично досежно липсата на надлежно обявяване на
предсрочната изискуемост на кредита преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Доколкото по делото е установено обявяването на настъпилата предсрочна
изискуемост на кредита с уведомление, връчено на кредитополучателя на
03.09.2019 г., а отхвърлянето на част от предявените установителни
искове е поради плащане в хода на процеса, се налага изводът, че не са налице
предпоставките, въведени от самия ищец, за разглеждането на евентуално
съединените осъдителни искове. Следователно съдът в настоящия случай не дължи
произнасяне по тяхната основателност.
При този
изход на спора на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8
ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените от него разноски в
исковото производство, за които е представен списък по чл. 80 ГПК, а именно
сумата от 782,45 лв., представляваща сбор от заплатена държавна такса, юрисконсултско възнаграждение и депозит за ССчЕ, както и сумата от 94,85 лв., представляваща направени
в заповедното производство съдебни разноски. Настоящият съдебен състав преценява възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК на
ответника за прекомерност на претендираното от ищцовото дружество юрисконсултско
възнаграждене за неоснователно, тъй като предвид действителната
правна и фактическа сложност на делото и кумулативно обективно съединените
искове, същото се явява към минималния размер, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Така мотивиран, Районен съд
– Варна
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ и чл. 92, ал. 1 ЗЗД в отношенията между страните, че Н.Й.Т., ЕГН **********, с адрес ***, дължи на „РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
р-н Лозенец, бул. „Никола Вапцаров“ № 55, „Експо 2000“, при условията на
солидарна отговорност с кредитополучателя Б. П.П.,
сумата от 4432,57 лв. (четири хиляди
четиристотин тридесет и два лева и петдесет и седем стотинки), представляваща
незаплатена главница по Договор за банков кредит от 19.09.2008 г., изменен и
допълнен с Анекс №1/25.10.2010 г., и сумата от 209,01 лв. (двеста и девет лева и една стотинка), представляваща мораторна неустойка („наказателна лихва”) за периода от 05.03.2019 г.
до 02.01.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението в съда – 06.01.2020 г. до окончателното изплащане на
задължението, за които е издадена Заповед № 113/09.01.2020 г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 7/2020
г. по описа на Районен съд – Разград, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за възнаградителна лихва за сумата от 90,82 лв. за периода от
05.02.2019 г. до 02.09.2019 г. и предявения иск за мораторна неустойка („наказателна лихва”) за разликата над уважения
размер от 209,01 лв. до пълния претендиран размер от
219,19 лв.
ОСЪЖДА Н.Й.Т., ЕГН **********, с адрес ***,
да заплати на „РАЙФАЙЗЕНБАНК
(БЪЛГАРИЯ)“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, р-н
Лозенец, бул. „Никола Вапцаров“ № 55, „Експо 2000“, сумата от 782,45 лв. (седемстотин осемдесет и два
лева и четиридесет и пет стотинки), представляваща сторени съдебни разноски в
исковото производство на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Н.Й.Т., ЕГН **********, с адрес ***, да
заплати на „РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ***, р-н Лозенец, бул. „Никола Вапцаров“ № 55, „Експо 2000“,
сумата от 94,85 лв. (деветдесет и
четири лева и осемдесет и пет стотинки), представляваща сторени съдебни
разноски в заповедното производство на основание чл.
78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд – Варна в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
ПРЕПИС от Решението да се изпрати на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: