Решение по дело №527/2017 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 189
Дата: 15 декември 2017 г.
Съдия: Петя Иванова Петрова
Дело: 20173000500527
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 9 ноември 2017 г.

Съдържание на акта

Р       Е       Ш      Е      Н      И      Е

 

№ 189

 

15.12.2017 г.,  гр. Варна

        

                                       В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А 

 

         Апелативен съд – Варна, Гражданско отделение на шести декември, две хиляди и седемнадесета година, в публично заседание в следния състав:

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: Диана Джамбазова

       ЧЛЕНОВЕ: Петя Петрова

                         Мария Маринова

                                            

Секретар: Виолета Тодорова

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдия П.Петрова въззивно гр.д. № 527 по описа на съда за 2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по в.гр.д. № 527/2017 г. по описа на Варненския апелативен съд е образувано:

- По въззивна жалба вх. № 588/24.02.2017 г. от Държавен фонд „Земеделие“ гр.София против решение № 5/23.01.2017 г., постановено по в.гр.д. № 186/2014 г. по описа на Силистренския окръжен съд, в осъдителните му части, с които ДЪРЖАВЕН ФОНД „ЗЕМЕДЕЛИЕ" е осъден да заплати на С.П.С. сумата от 1 743 282,16 лв., от които главница в размер на 1 313 333,04 лв., представляваща вреди, претърпени от ищеца от забавата в изплащането на безвъзмездната финансова помощ по Договор №2942/10.08.2007г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ при условията на специалната предприсъединителна програма на Европейския съюз за развитие на земеделието и селските райони в Република България (САПАРД) от 13.08.2007 год., и сумата от 429 949,12 лв. - законната лихва върху така посочената главница от 02.06.2011г. - датата на изплащане на финансовата помощ до 11.08.2014 год. и ДЪРЖАВЕН ФОНД „ЗЕМЕДЕЛИЕ" е осъден да заплати на основание чл. 77 от ГПК в приход на държавния бюджет по сметката на ОС – Силистра сумата от 490 лева.

Жалбоподателят е настоявал, че обжалваното решение е неправилно, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон и е необосновано, като е молил за отмяната му в осъдителните части и отхвърляне на иска изцяло, по съображения за изтекла погасителна давност, евентуално, поради неоснователност на исковете по подробно изложени съображения, както и евентуално за отмяна на решението и отхвърляне на исковете частично. Навел е оплаквания, че съдът не обсъдил, не съобразил и не взел предвид подкрепените с доказателства аргументи на ответника: - за липсата на своевременно представени от ищеца доказателства за сключване на договорите за заем, за изпълнението на договорите за кредит и за липсата на доказателства за заплащане на лихви и неустойки по двата вида договори; - че вредите не били доказани в претендирания размер, като присъдил и обезщетение за вреди от начислени, но неплатени от ищеца неустойки на трети лица, които освен това били погасени поради изтекла давност; - съдът не съобразил заявеното своевременно от ответника възражение за погасяване на претенцията за вреди от лихви и неустойки, поради изтекла тригодишна погасителна давност, считано от преустановяване на забавата с плащането на субсидията на 02.06.2011 г. - до датата на подаване на исковата молба 11.08.2014 г.; - при данните за огромния и несъразмерен размер на неустойките в договорите за заем, окръжният съд достигнал до неправилния извод за липсата на предпоставките по чл. 26 от ЗЗД за нищожността им поради противоречието им с добрите нрави;  Окръжният съд неправилно приел, че са налице предпоставките по чл. 79 ЗЗД и чл.82 от ЗЗД и уважил иска при липсата на причинно-следствена връзка между сключените договори за заем и кредит, настъпилата забава по тях и виновното поведение на ответника, съответно между претърпените вреди и поведението на ответника. Липсвало виновно неизпълнение от страна на ДФЗ по договора от 10.08.2007 г. и поведението на ДФЗ не съставлявало забава, а резултат от вменени му от закона задължения в качеството му на административен орган по специфичен административен договор. Вредите не били и предвидими при сключване на договора, тъй като ищецът следвало да извърши инвестиция от 1 955 880 лв. със свои средства, след което да получи безвъзмездна финансова помощ за част от нея. Възразил е и срещу осъждането му по чл.77 от ГПК за сумата от 490 лв. по съображения, че поради своевременното й заплащане не е останал задължен за нея. Настоявал е за присъждане на сторените по делото разноски за двете съдебни инстанции.

Решението на окръжния съд не е обжалвано от ищеца в отхвърлителната му част.

Въззиваемият С.П.С., чрез адв. М.Д., е подал писмен отговор, с който е оспорил въззивната жалба, като по съображения за правилността му е молил за потвърждаване решението на окръжния съд в обжалваната му част и присъждане на сторените по делото разноски, със законната лихва от датата на влизане в сила на решението.

- По въззивна жалба на Държавен фонд „Земеделие“ гр.София, подадена чрез юрисконсулт М.Д., срещу решение № 29 от 29.03.2017 г., постановено по гр.д. № 186/2014 г. по описа на Силистренския окръжен съд, с което чрез допълване диспозитива на решение № 5/23.01.2017 г., постановено по в.гр.д. № 186/2014 г. по описа на Силистренския окръжен съд, е осъден да заплати на насрещната страна и законните лихви върху сумата от 1 313 333.04 лв, считано от 11.08.2014 г. до окончателното изплащане на сумата. Изложил е съображения, че поради неоснователността на главния иск и неправилност на решението на окръжния съд в частта за осъждането за главницата, неоснователна била и претенцията за законните лихви върху същата и поради това тя подлежала на отхвърляне, като освен това окръжният съд не изложил мотиви за дължимост на лихвите. Молил е за отмяна на обжалваното решение.

Въззиваемият С.П.С., чрез адв. М.Д., е подал писмен отговор, с който е оспорил жалбата и е молил за потвърждаване на обжалваното решение.

- По частна въззивна жалба от Държавен фонд „Земеделие“ гр.София, подадена чрез гл. юрисконсулт М.Д. против определение № 348 от 23.08.2017 г., постановено по т.д. № 186/2014 г. по описа на Окръжен съд –Силистра, с което е отхвърлена молбата му, инкорпорирана във въззивната жалба за изменение на постановеното по делото решение № 5 от 23.01.2017 г. в частта му за разноските, присъдени в полза на адвоката на насрещната страна - 28 962,82 лв. адвокатско възнаграждение и 5 792,56 лв. – ДДС чрез отмяна на  същите. Жалбоподателят е развил съображения за недопустимост на определението, предвид произнасяне на окръжния съд при липса на отправено до него искане, евентуално за неправилността му, поради присъждането на разноски за адвокатска защита при липса на доказателства същите да са сторени.

С. С., чрез адв. М.Д., е подал писмен отговор, с който е оспорил частната жалба по съображения за правилността му, като е молил за оставянето й без уважение и потвърждаване на определението на окръжния съд.

И трите въззивни  жалби са подадени в срок (частната жалба от 25.09.2017 г. срещу определението по чл. 248 от ГПК е подадена в указания от съда двуседмичен срок), от страна с правен интерес от обжалване на съответните актове на окръжния съд като неизгодни за нея, редовни са и допустими.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция, страните чрез своите процесуални представители са поддържали съответно жалбите и отговорите. Претендирали са присъждане на разноски по приложени списъци.

Варненският апелативен съд, като извърши служебна проверка, намира обжалваното решение за валидно изцяло и допустимо в обжалваната част, а по правилността, с оглед оплакванията на въззивницата и доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред Силистренския окръжен съд е образувано по искова молба на С.П.С., с която против ДЪРЖАВЕН ФОНД „ЗЕМЕДЕЛИЕ" са предявени искове: по чл. 79, във вр. с чл. 82 за заплащане на сумата от 1 316 451,15 лв. (след увеличението на иска по размер), представляваща претърпени вреди от забавата в изплащането на безвъзмездната финансова помощ по Договор № 2942/10.08.2007г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ при условията на специалната предприсъединителна програма на Европейския съюз за развитие на земеделието и селските райони в Република България (САПАРД) от 13.08.2007 год., изразяващи се в платените лихви по два договора за банков кредит с „Банка Пиреос България“ АД  и лихви и неустойки по договори за парични заеми и за новация на парични заеми, сключени с търговски дружества – небанкови институции, както следва по: 1). Договор за кредит № 068/2008 от 15.02.2008г. и Договор за инвестиционен кредит № 069/2008 от 15.02.2008г. сключени с „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ" АД – лихви от 291 789 лв. ; 2). Договор за паричен заем от 14.03.2008 год., сключен със заемодател „КРЕМОНИНИ" АД- лихви от 4 188 лв. и неустойки от 262 997,40 лв.; 3). Договор за новация на договори за паричен заем от 01.12.2008 год., сключен със заемодател „МЕКОМ" АД – лихви от 10 701 лв. и неустойки от 521 632,60 лв. ; 4). Договор за паричен заем от 22.12.2008 год., сключен със заемодател „МЕКОМ" – лихви от 85 лв. и неустойки от 55 629 лв.; 5). Договор за паричен заем от 30.07.2008 год., сключен със заемодател „САДИМЕКС" ООД лихвви от 455,20 лв.; 6). Договор за паричен заем от 02.02.2008 год., сключен със заемодател „АГРОСПЕКТЪР ИНВЕСТ" АД – лихви от 334,70 лв.; 7). Договор за паричен заем от 26.01.2009 год., сключен със заемодател „МЕКОМ" АД – лихви от 4 892 лв. и неустойки 24 035,20 лв.; 8). Договор за паричен заем от 14.04.2009 год., сключен със заемодател „МЕКОМ" АД – лихви от 4 915 лв. и неустойки от 35 379,40 лв.; 9). Договор за паричен заем от 13.07.2009 год., сключен със заемодател „МЕКОМ" АД – лихви от 1690 лв. и неустойки от 23 828 лв.; 10). Договор за паричен заем от 28.10.2009 год., сключен със заемодател „САДИМЕКС" ООД –лихви от 370 лв.; 11). Договор за паричен заем от 12.01.2010 год., сключен със заемодател „МЕКОМ" АД – лихви от 840 лв. и неустойки от 2 280 лв.; 12). Договор за паричен заем от 14.01.2010 год., сключен със заемодател „САДИМЕКС" ООД – лихви 16 610 лв. и неустойки от 128 576 лв.; 13). Договор за паричен заем от 13.04.2010 год., сключен със заемодател „САДИМЕКС" ООД – лихви от 4 185 лв. и неустойки от 9 393 лв.; 14). Договор за паричен заем от 21.09.2010 год., сключен със заемодател „САДИМЕКС" ООД – лихви от 735 лв. и неустойки от 8 420,80 лв.; 15). Договор за паричен заем от 23.04.2010 год., сключен със заемодател „ДОБРУДЖАНСКА МЕСНА КОМПАНИЯ – 2003” – лихви от 98,90 лв.; 16). Договор за паричен заем от 29.08.2010 год., сключен със заемодател „МОДЕНА 08" ООД – лихви от 66 лв.; 17). Договор за паричен заем от 24.02.2011 год., сключен със заемодател „МЕКОМ" АД – лихви от 332 лв.; 18). Договор за паричен заем от 26.05.2011 год., сключен със заемодател „МЕКОМ" АД – лихви от 12,20 лв.; 19). Договор за паричен заем от 03.01.2011 год., сключен със заемодател „САДИМЕКС" ООД – лихви от 1 605 лв. и по чл. 86 от ЗЗД за заплащане на  сумата от 430 480,41 лв., представляваща законните лихви върху главницата от 1 316 451,15 лв. от 02.06.2011 г. (датата на изплащане на финансовата помощ) до 10.08.2014 год. (до датата на подаване на исковата молба). Ищецът е претендирал присъждане на законната лихва върху главницата от 1 316 451,15 лв., считано от датата на подаване на исковата молба до датата на пълното изплащане на задължението, както и присъждане на разноските по делото.

В исковата си молба, ищецът е твърдял, че с договор № 2942/10.08.2007 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ при условията на специалната предприсъединителна програма на Европейския съюз за развитие на земеделието и селските райони в Република България (САПАРД), ответникът се задължил при извършване на одобрената инвестиция от ищеца в качеството му на земеделски производител,  да му заплати безвъзмездна финансова помощ в размер на 977 880 лв. в тримесечен срок от постъпване на заявката за плащане, съгласно чл.6.1 от договора.  Изцяло изпълнил проекта в срок и подал заявката, заедно с всички необходими документи за плащането на 21.08.2008 г., но в срока - до 21.11.2008 г. не му било платено. Ответникът изпаднал в забава от 22.11.2008 г., която продължила до плащането на одобрената субсидия в размер на 864 305,77 лв. на  02.06.2011 г. Предвид липсата на плащане в срок и нуждата от средствата от финансовата помощ, на която разчитал, ищецът бил принуден да взема парични заеми, с които да може да работи и да погасява стари заеми и кредити, взети във връзка с дейността му по проекта. По тези кредити и заеми му били начислявани лихви, а при забава - и неустойки. Ако субсидията му била изплатена в срока, той  щял да си погаси част от заемите и кредитите и да заработи нормално без нужда от нови заеми и с доходите от дейността си да обслужва нормално остатъка от кредитите. Причинените му вреди от забавата е съизмерил с размера на лихвите и неустойките по посочените договори за кредит и за заем.

Ответникът е оспорил исковете, като неоснователни и е молил за отхвърлянето им по следните съображения: липсва пряка и непосредствена връзка между забавата в предоставянето на помощта и правоотношенията на ищеца с кредиторите му по сключените договори за кредит и заем; заемите и кредитите са теглени поради липсата на собствено финансиране по проекта и нямат връзка със забавата на Фонда; вредите не са били предвидими при сключване на договора; не е  налице забава, защото почти през целия твърдан период на забавата, срокът за плащането на помощта е бил спрян, заради извършването на проверки от оторизираните за това органи в процедурата по одобряване и контрола по отпускането на помощта, включително и от прокуратурата; отпускането на помощта по договора не е било сигурно към датата на сключването му и ищецът не е могъл да разчита на нея, като цялостното предварително финансиране на инвестицията е на риск на бенефициента; задължението на Фонда е под условие и не може да се очаква със сигурност предоставянето на предвидената в договора помощ, а дори такава да бъде предоставена, конкретният й размер се изчислява впоследствие; спецификата на договорите за безвъзмездна финансова помощ е подпомагането при извършена инвестиция и нямат връзка с източниците на средствата за предварителното финансиране на инвестицията; твърдяните вреди не са настъпили, защото не е доказано плащането на лихви и неустойки от ищеца; Ответникът е оспорил договорите за заем и действителността на клаузите за неустойки – като нищожни, поради противоречието им с добрите нрави предвид прекомерния им размер. В първото по делото съдебно заседание от 30.03.3016 г., ДФ „Земеделие“ е навел възражение за изтекла петгодишна погасителна давност за иска, считано към датата на подаване на исковата молба от 11.08.2014 г.

Ищецът е заявил реплика за преклудиране на възраженията за нищожност и погасителна давност.

Установено е по делото, че на 13.08.2007 г. между Държавен фонд „Земеделие“ гр.София, наречен „Фондът“ от една страна и С.П.С., наречен „ползвател“, на осн. чл. 23, ал.2 от Наредба №14/18.05.2001 г., издадена от Министъра на земеделието и горите, мярка „Инвестиции в земеделски стопанства“ и въз основа на решение за одобрен проект № 19010120018/2006 г., е сключен  договор № 2942/10.08.2007 г., с който Фондът предоставя на ползвателя безвъзмездна финансова помощ за извършване на дейностите посочени в бизнес –план към проекта „Закупуване на технологично оборудване за овцеферма, специализирана селскостопанска техника, машини и транспорт“. Помощта е в размер до 50% от одобрените и реално извършени от ползвателя разходи, от които 75% се осигуряват от Европейския съюз и 25% от държавния бюджет на Република България. Фондът, съгл. чл. 1.3 от договора заплаща помощта при условие, ползвателят да е извършил инвестицията по одобрения бизнес план и приложените към молбата договори, съобразно условията и  сроковете, определени в договора, анексите и действащите нормативни актове. Първоначално одобрената помощ (чл. 2.1 от договора) въз основа на представените документи по проекта е в размер до 977 880 лв., представляващи 50% от целия размер на одобрената инвестиция съобразен с Таблицата за одобрените инвестиционни разходи (приложение 1). В последната, приложена по делото, са посочени разходи за специализиран камион за мляко, оборудване, автоматизирана система за хранене, система за вентилиране и охлаждане и СМР (преустройство) по пера с посочен размер на разходите и евентуалната сума на помощта за тях (в размер на 50%), както и частта от субсидията от ЕС (в случая 733 410 лв.) и тази от републиканския бюджет (244 470 лв.). Срокът на за извършване на инвестицията, съгласно чл. 3.1 е до 31.07.2008 г. и тече от деня на подписване на договора, а Фондът се задължава да изплати на ползвателя, предвидената по договора финансова помощ в срок от 3 месеца от постъпване на заявката, заедно с всички необходими документи, доказващи направената инвестиция, съобразно Наредба № 14/18.05.2001 г., издадена от Министъра на земеделието и горите (чл. 4.6 и 6.1).

Заявката за плащане по проекта е подадена на 21.08.2008 г., като в същата ищецът е посочил видовете инвестиции и документите за тях, като банкови документи за теглени кредити не са посочени и представени. В  същата ищецът е декларирал, че към тази дата (21.08.2008 г.) няма просрочени задължения към банки и ДФ „Земеделие“. На 21.03.2008 г. е подписан анекс към договора с промяна на банковата сметка на ползвателя, по която да постъпи плащането. С писмо от 27.06.2011 г., Фондът е уведомил ползвателя за извършено плащане  на  сумата от 864 305,77 лв. на  02.06.2011 г. по договора във връзка със заявката за плащане, както и за частта на недопустимите разходи, претендирани за плащане в размер на сумата от 219 148,46 лв.

В срока за извършване на инвестицията и до подаване на заявката т.е. от 13.07.2007 г. до 21.08.2008 г., ищецът е сключил два договора за банкови кредити с „Банка Пиреос България“ АД съответно №№ 068 и 069 от 15.02.2008 г. и един договор за заем с „Кремонини“ АД от 14.03.2008 г. И двата договора с банката са целеви, за инвестиционни нужди  и финансиране съответно до  50 % и до 26% от стойността на инвестиционния проект, предмет на договора за безвъзмездна финансова помощ с Фонда. По договор №068/15.02.2008 г. е отпуснат кредит в размер на сумата от 977 880 лв. (равна на цялата сума по договора с Фонда ) с краен срок за издължаване до 30.10.2008 г.  (т.е. за по-малко от девет месеца) а по договор № 069/15.02.2008 г. кредитът е до 500 036 лв. и е отпуснат дългосрочно за срок до 28.02.2013 г. Сумата, предмет на договора за заем с „Кремонини“ АД от 14.03.2008 г. е в размер на 380 000 лв. при уговорен срок за връщането й до 31.12.2008 г. и  възнаградителна лихва от 10,5 % от заетата сума (39 900 лв. за целия срок на договора от около девет месеца) и уговорени неустойки за забава от 0,01 % на ден от заетата сума, но не повече от 10 %. Сумите по тези договори за кредит и за заем са за пълния размер на разходите за инвестицията, която ищецът следвало да извърши по договора с Фонда. След подаване на заявката за плащане от  21.08.2008 г. до 03.01.2011 г., ищецът е подписал и останалите договори за заем, сключени с различни дружества за кратки срокове, при уговорени възнаградителни лихви в размери от 10,6 % и от 12,05% от заетите суми и с уговорени неустойки за забава. Подписал е и договор за новация от 01.12.2008 г. за новиране на предхождащи договори заем (без индивидуализацията им в договора) в общ размер от 905 400 лв., със срок за плащане до един месец от сключване на договора и с уговорени лихви и неустойки.

С чл. 11, ал.1 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) се създава се Държавен фонд "Земеделие", наричан по-нататък "фондът", който е юридическо лице на бюджетна издръжка, а съгласно ал.2, Фондът подпомага финансово регистрираните земеделски стопани;  изпълнява функциите на Агенция САПАРД; предоставя средства на други лица и изпълнява и други функции, когато това е предвидено в закон; изпълнява функциите на Разплащателна агенция от датата на издаване на акта за акредитация. Съгласно ал.3, условията и редът за финансово подпомагане по Програма САПАРД, както и изискванията към лицата, които се подпомагат, се определят с наредби на министъра на земеделието и храните съгласно Националния план за развитие на земеделието и селските райони и Многогодишното финансово споразумение по Специалната предприсъединителна програма на Европейския съюз за развитие на земеделието и селските райони в Република България. В случая, отношенията между страните се уреждат с издадената на осн. чл.12, ал.4 от Закона за подпомагане на земеделските производители Наредба № 14 от 18.05.2001 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за инвестиции в земеделски стопанства по Специалната предприсъединителна програма на Европейския съюз за развитие на земеделието и селските райони в Република България (САПАРД), издадена от министъра на земеделието и горите, обн. ДВ, бр. 50 от 01.06.2001 г. С оглед целта на МФС между Европейската комисия от страна на Европейската общност и Република България (специална предприсъединителна Програма за развитие на земеделието и селските райони в Република България (САПАРД)), посочена в чл. 1, това МФС определя техническата, законовата и административната рамка за изпълнение на програмата и всички нейни последващи изменения в РБългария. Спазването на споразумението  включва и спазване на условията по програмата, годишното финансово споразумение и решението на комисията, посочено в чл. 3, ал.1 на секция А от Анекса. Република България се задължава да осигури правилното изпълнение на програмата на децентрализирана основа в съответствие с разпоредбите на това споразумение. В чл. 7 от секция В, „Общи условия“ на анекса, е предвидено задължението на Република България в случаите на подозирано или доказано неспазване от страна на бенефициент на задължения по програмата или при опит за незаконно получаване на средства от САПАРД агенцията, да преследва подобно неспазване на задълженията или опити за измама съгласно националните правни процедури, като ги третира  не по-малко строго отколкото подобни случаи, които касаят национални публични средства. Това означава, че с оглед изпълнението на целите на програмата, Държавен фонд "Земеделие" изпълняващ функциите на Агенция САПАРД, има задълженията за осъществяване на предварителния, текущ и последващ контрол във връзка с финансирането по програмата, включително и задълженията да преследва съобразно националните процедури неспазването на задълженията от бенефициента по програмата или опити за незаконно получаване на средства. Именно в тази връзка и със специфичните цели на безвъзмездната помощ по програма САПАРД следва да се разглежда и разпоредбата на чл. 25а от Наредба №14 от 18.05.2001 г., който задължава Фонда да изплати финансовата помощ по проекта в срок от три месеца от постъпване на заявката за плащане заедно с всички необходими документи, доказващи направената инвестиция и предвиденото в ал. 2 от същия, че срокът за плащане не тече през времето за отстраняване на непълнотите или неточностите в представените документи. Задълженията на Фонда във връзка с контрола при отпускането на средствата са  изрично посочени и договора между страните- в 4.1 и следващите.
В случая, видно от приложените писмени доказателства, след постъпването на заявката за плащане от ищеца е започнала процедурата по проверка изпълнението на проекта, при която първоначално са били констатирани недостатъци в документацията, даден е срок на ищеца за отстраняването им и са извършени проверки на место (писмо от 09.12.2008 г., контролен лист за проверка на место от 02.09.2008 г., писмо от 02.07.2009 г.), а след това предвид възникнали съмнения за нередности, е бил сезиран отдела за борба с измамите и противодействие на корупцията към Фонда (докладна записка от 02.10.2009 г., доклади за проверката от 10.10.2009 г., становище от правния отдел от 15.12.2009 г.). На 09.11.2009 г. е изпратен и сигнал до Върховна касационна прокуратура с приложени копия от документи във връзка със съмнения за евентуални нередности при кандидатстване и реализиране на проекта от ищеца и за преценка от компетентните органи за наличие на данни за престъпление. Сигналът е препратен от ВКП на 21.04.2010 г.  до Окръжна прокуратура Силистра. На 27.07.2010 г. ДФ „Земеделие“ е получил отговор от Окръжна прокуратура във връзка със сигнала, заедно с постановление за отказ от образуване на досъдебно производство. Постановлението на окръжна прокуратура е било потвърдено с постановление от 24.11.2010 г. по пр.пр. № 719/2010 г. на Апелативна прокуратура –Варна, като на 18.01.2011 г., Върховна касационна прокуратура  е уведомила ДФ „Земеделие“, че не намира основания за отмяна или изменение на посочените прокурорски актове. От изложеното се налага извода, че за целия период от подаване на заявката за плащането до уведомяването на ДФ „Земеделие“ срокът за изплащане на помощта, предвиден в чл. 4.6 от договора и в чл. 25 а от Наредба №14/2001 г. не е текъл на осн. чл. 25 а, ал.2 от Наредба № 14/2001 г. След тази дата производството по заявката за плащане е възобновено, за което ищецът е бил уведомен с писмо от 21.01.2011 г. С писмо от 11.02.2011 г. от същия са изискани допълнителни документи,  отразяващи актуалните данни за регистрацията му като земеделски производител, анкетна карта, актуални застрахователни полици, удостоверение за липса на задължения към НАП, част от които той е представил на 05.02.2011 г. Регистрационната карта на земеделски производител е входирана при ДФ „Земеделие“ с вх.№ 01-6500/7952-43 от 05.04.2011 г. (л.132 от делото), т.е. последният документ, представляващ необходимо условие за извършване на плащането е представен от ищеца на Фонда на дата 05.04.2011 г. Горното води до извода, че и след приключване на прокурорските проверки и уведомяването на Фонда на 18.01.2011 г. срокът за плащането не е текъл и в периода за отстраняване на нередовности в документите – до 05.04.2011 г. От тази дата – до извършеното плащане на 02.06.2011 г. не е изтекъл предвиденият по договора и Наредбата  тримесечен срок за плащането. 
Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал.1 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, коредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата. Обезщетението, съгласно чл. 82 от ЗЗД, обхваща претърпяната загуба и пропусната полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението. Но ако длъжникът е бил недобросъвестен, той отговаря за всички преки и непосредствени вреди.
В случая, предвид изложеното по-горе, на осн. чл. 25а, ал.2 от Наредба №14/2001 г. ответникът не е изпаднал в забава в плащането на помощта, доколкото срокът не е текъл по време на периода на извършваните от компетентните органи проверки във връзка с възникналите съмнения за нередности по изпълнението на проекта и с оглед изплащането на субсидията, както и в периодите за отстраняване на непълноти и неточности в документите. Доколкото не е налице неточно във времево отношение изпълнение, искът за заплащане на обезщетение за вреди от забавата е неоснователен и подлежи на отхвърляне.

Независимо от горното, дори и при наличие на забава от ответника в плащането на субсидията, претендираните от ищеца вреди, изразяващи се в платените лихви и неустойки по посочените договори за кредит и договори за заем, не са преки и непосредствени такива от забавата на ответника, поради което и те не подлежат на обезщетяване по чл. 82 от ЗЗД и исковете подлежат на отхвърляне по следните съображения:

Преки и непосредствени са вредите, които са нормален, безусловен резултат от неизпълнението. Когато вредите се дължат на други фактори, независещи от волята и желанието на длъжника (напр.от поведението на кредитора, трето лице или непреодолима сила) те са косвени (така решение № 73 по т.д. № 897/2009 г. на I т.о.ВКС). Вредата е „пряка“ и „непосредствена“ последица от неизпълнението, когато то е „необходимо“ и „достатъчно“ условие за настъпването й „в обичайна среда“. Неизпълнението е „необходимо“ условие, когато без него вредата със сигурност не би настъпила. То е „достатъчно“ условие, когато само то би причинило вредата при обичайно стечение на обстоятелствата. Косвени са вредите, които са нетипичен резултат на неизпълнението – в конкретния случай са настъпили, но при обичайно стечение на обстоятелствата не настъпват (така решение № 296 по гр.д. № 48/2013 г. на IV  г.о. на ВКС).
Квалификацията на подлежащите за обезщетяване вреди като „преки“ и „непосредствени“ по необходимост предхожда квалификацията им като „предвидими“ към момента на пораждане на задължението, защото предвидимите вреди са по-тесен кръг преки и непосредствени вреди – вреди, които длъжникът е могъл или е бил длъжен да предвиди към момента на пораждане на задължението, с оглед обстоятелствата, които са му били известни или са могли да му бъдат известни, при полагане на дължимата грижа, към същия този момент, но доколкото поначало са необходимо, закономерно настъпващи като резултат от неизпълнението.
Между неизпълнението на длъжника и вредата следва да е налице такава обвързаност, че последната да е необходим, закономерен, сигурен резултат от и само от неизпълнението (т.е. не биха настъпили само от действието на други, макар съпътстващи неизпълнението фактори), в хипотезата на обичайно осигуряване личното участие на бенефициента чрез кредит (заем). Такава зависимост - между забавеното изпълнение на Държавен фонд „Земеделие“ и забавеното изпълнение на всички договори за кредит и за заем и дори на тези два договора за банков кредит с „Банка Пиреос България“ АД с № 068 и с № 069 от 15.02.2008 г. и за заем с „Кремонини“ АД от 14.03.2008 г., сключени от ищеца за осигуряване на инвестицията, за чието частично  субсидиране Фондът е поел задължение – предполага изпълнението на задълженията по единия и другия договор да са каузално обвързани, така че неизпълнението на задълженията по единия да влече несъмнено и необусловено от действия на трети лица, вкл. субективната преценка или поведение на кредитора – длъжник по договорите кредит и заем,   неизпълнение на последните. Такава връзка в случая между сключените от ищеца договори за кредит (респ. договори за заем) и договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, няма. Между тях не е налице конекситетна връзка, така щото да се приеме, че неизпълнението на договорите за кредит (респ. за заем) е пряка и непосредствена последица от неизпълнението (неточното във времево отношение изпълнение) на договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. Такава конекситетна връзка би била налице, ако договорът за безвъзмездна финансова помощ изрично обезпечава погасяването на кредита или е уговорено по волята на страните условие за договаряне на помощта. В случая такива уговорки между страните в договора за безвъзмездна финансова помощ няма, поради което и не е налице каузална обвързаност между него и договорите за кредит и заем. (В случая, освен двата договора за кредит с банката и договора за заем с „Кремонини“ АД, останалите договори за заем са теглени преди това за други нужди (новираните) или след извършване на инвестицията, с оглед нуждата от средства за погасяване на вече възникнали задължения (по твърденията на ищеца), поради което те изобщо нямат никаква връзка и с инвестицията и с договора за финансовата помощ). Ответникът не е поемал задължения, осигуряващи по взаимната воля на страните, изпълнението на ищеца по сключените договори за кредит и заем. Не съставлява каузална обвързаност и обстоятелството, че условие за сключване на договора с ДФ „Земеделие“ е удостоверяване от бенефициента на разполагаемост с парични средства за предприемане на инвестицията, нито уговорените с банката условия за отпускане на кредита – инвестицията, предмет на договора за безвъзмездна финансова помощ с Фонда. Освен това, в регламентиращата процесните отношения Наредба № 14/2001 г., изплащането на финансовата помощ е обусловено от доказване изпълнението на инвестицията, съобразно одобрения инвестиционен проект, както и от доказване на извършените в осъществяването й, предварително одобрени по вид и размер разходи, съобразно предвидените в Наредбата надлежни начини за това, което сочи, че изплащането на финансовата помощ не е безспорно, сигурно и гарантирано към момента на сключването на договора за същата и към момента на сключване на договорите за банкови кредити и за заем за осигуряване средства за инвестицията. Т.е. изплащането на помощта е винаги под условие, а не сигурно и безусловно, което означава, че изначално бенефициентът сключва договора за кредит (за заем) на собствен риск. Ответникът не може да бъде държан отговорен, че ищецът не е разполагал със собствени средства или осигурими с по-малко имуществени последици за същия начини за първоначално финансиране на инвестицията, като видно от данните по делото той е финансирал цялата инвестиция със средства от два банкови кредита от 15.02.2008 г.  и един заем (с „Кремонини“ АД) от 14.03.2008 г., при договорени изключително кратки срокове за връщането на сумите по два от тях (сумата от 977 880 лв. теглена по договор №068/15.02.2008 г. е с краен срок за издължаване до 30.10.2008 г. , а сумата от 380 000 лв. по заема с „Кремонини“ АД – с краен срок до 31.12.2008 г.). Конкретният договор за безвъзмездна финансова помощ с Държавен фонд „Земеделие“ не включва клауза за обезпеченост чрез същата на договорите за кредит и заем, нито сключването на договорите за кредит и заем са задължително условие за сключването на договора за безвъзмездната финансова помощ. Кандидатстването за помощта обективно демонстрира нужда от средства за предприемане на инвестицията, но неплащането й не предпоставя по необходимост сигурност в увеличаване, а единствено в запазване пасива на имуществото на бенефициента, такъв какъвто е бил при сключване на договора за помощта. Както договора за безвъзмездна финансова помощ, така и двата договора за кредит и за заема с „Кремонини“ АД, са обезпечаващи инвестицията  (с оглед целевия характер на субсидията и на кредита) – за първия в обществен, а за вторите – в частен интерес, но не са свързани и не са обезпечаващи помежду си, а останалите договори за заем изобщо не са свързани и с инвестицията.

Изложеното налага извода, че претендираните от ищеца вреди не са пряка и непосредствена последица от неизпълнението на ответника, поради което и не подлежат на обезщетяване от ответника. В тази насока е и практиката на ВКС. Съгласно приетото в решение № 245 от 31.07.2017 г. на ВКС по т.д. № 3625/2015 г., I т.о. ТК по допуснатия правен въпрос „съществува ли пряка и непосредствена причинна връзка, по смисъла на чл. 82 ЗЗД, между забавено плащане на безвъзмездна финансова помощ по сключен договор по програма САПАРД и претендираните от получателя на помощта имуществени вреди, изразяващи се в изплатени от него, в резултат на забавата, допълнителни разходи по сключен договор за кредит (лихви, такси, комисионни), с който е осигурено съфинансиране на инвестицията?“, е отговорено, че  вредите които бенефициентът по сключен с Държавен фонд „Земеделие“ договор за безвъзмездна финансова помощ търпи, съизмеряващи се в дължими, поради забава на Фонда в изплащане на договорената субсидия, лихви за забава по сключени договори за кредит, в обезпечаване личното участие на бенефициента в осигуряване средствата за инвестицията, вкл. плащания в резултат на предоговорени, с оглед забавата, утежняващи положението на кредитополучателя – бенефициент, условия по договорите за кредит, не са преки и непосредствени, по см. на чл. 82 ЗЗД, подлежащи на обезщетяване, с оглед забавеното изпълнение на Фонда, вреди. 

По изложените съображения, предявеният иск по чл. 79, ал.1 вр. чл. 82 от ЗЗД за сумата от 1 316 451,15 лв. е неоснователен. Като обусловен от този иск, неоснователен се явява и искът по чл. 86 от ЗЗД за сумата от 429 949,12 лв. -мораторни лихви  върху претендираното обезщетение по чл.82 от ЗЗД за периода преди подаване на исковата молба - от  02.06.2011 г. до 11.08.2014 год. 
Окръжният съд е достигнал до извод за основателност на иска по чл. 79, ал.1 вр. чл. 82 от ЗЗД до размер на сумата от 1 313 333,04 лв. – обезщетение за вреди и по чл. 86 от ЗЗД за сумата от 429 949,12 лв. – законна лихва върху така посочената главница от 02.06.2011г. - датата на изплащане на финансовата помощ до 11.08.2014 год. като с оглед предмета на въззивното производство – осъдителната част на решението на окръжния съд и постановения различен резултат, то следва да бъде отменено в осъдителна част за сумата от 1 313 333,04 лв. и сумата от 429 949,12 лв. и исковете в тази част следва да бъдат отхвърлени.
 С оглед постановения резултат за отхвърляне на исковете, върху главницата не се дължат и мораторни лихви от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, поради което следва да бъде отменено и решение № 29/29.03.2017 г., с което са присъдени допълнително законните лихви върху сумата от 1 313 333,04 лв., считано от 11.08.2014 г. до окончателното й изплащане.
Предвид постановения по делото резултат и отхвърляне на исковете, на ищеца не се дължи присъждане на разноските, поради което и решението на първата инстанция в частта на осъждането на ответника за тях, както и определение № 348/23.08.2017 г., с което е оставена без уважение молбата на ответника по чл. 248 от ГПК за изменение на решението в частта на разноските, следва да бъдат отменени. На осн. чл. 78, ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сторените от него разноски в първата инстанция. Разноските на ответника в първоинстанционното производство  са внесени възнаграждения за вещо лице в общ размер от 870 лв. (670 лв. за първата СИЕ и 200 лв. за допълнителната СИЕ) и платено адвокатско възнаграждение от 63 512,03 лв., договорено на 25.11.2014 г. в размер на 52 926,69 лв. и ДДС 10 585,34 лв. и заплатено по банков път на 12.12.2014 г. Възражението на насрещната страна по чл. 78, ал.5 от ГПК за прекомерност на същото е неоснователно, предвид наличието на фактическа и правна сложност на делото и изчисляването му към минималния размер съгласно чл. 7, ал.2 т.4 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Останалите разноски по списъка на ответника за пътувания и командировки не съставляват съдебно –деловодни разноски по делото по см. на чл. 78, ал.3 от ГПК и не се следват на страната. Неоснователно е оплакването на ответника срещу осъждането му по чл.77 от ГПК за разноските за вещо лице в размер от 490 лв., за които е останал задължен по делото. За тези разноски ответникът е бил задължен, но не е внесъл по делото, поради което и решението на първата инстанция в тази част следва да бъде потвърдено. За въззивното производство, ответникът е сторил разноски за държавни такси за въззивната и за частната жалба в размери съответно от 34 865,64 лв. и от 15 лв., които ищецът следва да бъде осъден да му заплати. В полза на ответника, представляван пред въззивната инстанция от юрисконсулт, следва да бъде присъдено и юрисконсултско възнаграждение в размер, изчислен съгласно чл. 78, ал.8 ГПК вр. чл. 37 от ЗПП и чл. 25, ал.1 и ал.2 от Наредбата за заплащането на правната помощ. 
С оглед изложените съображения, Варненският апелативен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 5/23.01.2017 г., постановено по в.гр.д. № 186/2014 г. по описа на Силистренския окръжен съд, В ЧАСТТА , с която ДЪРЖАВЕН ФОНД „ЗЕМЕДЕЛИЕ" с адрес гр. София бул. „Цар Борис III" №136, е осъден да заплати на С.П.С., ЕГН **********,***, сумата от 1 743 282,16 лв. /един милион седемстотин четиридесет и три хиляди двеста осемдесет и два лева и шестнадесет стотинки/, от които главница в размер на 1 313 333,04 лв. /един милион триста и тринадесет хиляди триста тридесет и три лева и четири стотинки/ представляващи вреди претърпени от ищеца настъпили от забавата в изплащането на безвъзмездната финансова помощ по Договор №2942/10.08.2007г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ при условията на специалната предприсъединителна програма на Европейския съюз за развитие на земеделието и селските райони в Република България (САПАРД) от 13.08.2007 год., както и сумата от 429 949,12 лв. /четиристотин двадесет и девет хиляди деветстотин четиридесет и девет лева и дванадесет стотинки/ законната лихва върху така посочената главница от 02.06.2011г. - датата на изплащане на финансовата помощ до 11.08.2014 год, както и в ЧАСТТА с която ДЪРЖАВЕН ФОНД „ЗЕМЕДЕЛИЕ" е осъден да заплати на адв. М.Д. ***, офис 6, сумата от 34 755.38 лв. /тридесет и четири хиляди седемстотин петдесет и пет лева и тридесет и осем стотинки/, представляваща 28 962.82 лв. /двадесет и осем хиляди деветстотин шестдесет и два лева и осемдесет и две стотинки/ адвокатско възнаграждение и 5 792.56лв. /пет хиляди седемстотин деветдесет и два лева и петдесет и шест стотинки/ ДДС, КАКТО и решение № 29/ 29.03.2017 г., постановено по в.гр.д. № 186/2014 г. по описа на Силистренския окръжен съд, с което е допълнено решение № 5 от 23.01.2017 г. чрез добавяне на текста „осъжда ДЪРЖАВЕН ФОНД „ЗЕМЕДЕЛИЕ" да заплати на С.П.С. законната лихва върху сумата от 1313 333,04 лв, считано от 11.08.2014 г. до окончателното изплащане на сумата“, КАКТО  и определение № 348/23.08.2017 г., постановено по в.гр.д. № 186/2014 г. по описа на Силистренския окръжен съд, с което е отхвърлена молбата на ДФ „Земеделие“ по чл. 248 от ГПК за изменение на решение № 5/23.01.2017 г. в частта за разноските с отхвърляне на искането на ищеца за присъждане на разноски от 28 962,82 лв. адвокатско възнаграждение и 5 792,56 лв. ДДС, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:

ОТХВЪРЛЯ, предявените от С.П.С., ЕГН **********,*** против ДЪРЖАВЕН ФОНД „ЗЕМЕДЕЛИЕ" с адрес гр. София бул. „Цар Борис III" №136 искове:  - по чл. 79, във вр. с чл. 82 ЗЗД за заплащане на сумата от 1313 333,04 лв., представляваща претърпени вреди от забавата в изплащането на безвъзмездната финансова помощ по Договор от 13.08.2007 г. с № 2942/10.08.2007 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ при условията на специалната предприсъединителна програма на Европейския съюз за развитие на земеделието и селските райони в Република България (САПАРД) от 13.08.2007 год., изразяващи се в платените лихви и неустойки по следните договори за кредит и за заем:1). Договор за кредит № 068/2008 от 15.02.2008г. и Договор за инвестиционен кредит № 069/2008 от 15.02.2008г. сключени с „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ" АД ; 2). Договор за паричен заем от 14.03.2008 год., сключен със заемодател „КРЕМОНИНИ" АД; 3). Договор за новация на договори за паричен заем от 01.12.2008 год., сключен със заемодател „МЕКОМ" АД ; 4). Договор за паричен заем от 22.12.2008 год., сключен със заемодател „МЕКОМ"; 5). Договор за паричен заем от 30.07.2008 год., сключен със заемодател „САДИМЕКС" ООД; 6). Договор за паричен заем от 02.02.2008 год., сключен със заемодател „АГРОСПЕКТЪР ИНВЕСТ" АД; 7). Договор за паричен заем от 26.01.2009 год., сключен със заемодател „МЕКОМ" АД; 8). Договор за паричен заем от 14.04.2009 год., сключен със заемодател „МЕКОМ" АД; 9). Договор за паричен заем от 13.07.2009 год., сключен със заемодател „МЕКОМ" АД; 10). Договор за паричен заем от 28.10.2009 год., сключен със заемодател „САДИМЕКС" ООД; 11). Договор за паричен заем от 12.01.2010 год., сключен със заемодател „МЕКОМ" АД; 12). Договор за паричен заем от 14.01.2010 год., сключен със заемодател „САДИМЕКС" ООД; 13). Договор за паричен заем от 13.04.2010 год., сключен със заемодател „САДИМЕКС" ООД; 14). Договор за паричен заем от 21.09.2010 год., сключен със заемодател „САДИМЕКС" ООД; 15). Договор за паричен заем от 23.04.2010 год., сключен със заемодател „ДОБРУДЖАНСКА МЕСНА КОМПАНИЯ – 2003”; 16). Договор за паричен заем от 29.08.2010 год., сключен със заемодател „МОДЕНА 08" ООД; 17). Договор за паричен заем от 24.02.2011 год., сключен със заемодател „МЕКОМ" АД; 18). Договор за паричен заем от 26.05.2011 год., сключен със заемодател „МЕКОМ" АД; 19). Договор за паричен заем от 03.01.2011 год., сключен със заемодател „САДИМЕКС" ООД; -  по  чл. 86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 430480,41 лв., представляваща законните лихви  върху главницата 1313 333,04 лв., начиная от 02.06.2011 г. до 10.08.2014 год.  

ПОТВЪРЖДАВА  решение № 5/23.01.2017 г., постановено по в.гр.д. № 186/2014 г. по описа на Силистренския окръжен съд, В ЧАСТТА, с която ДЪРЖАВЕН ФОНД „ЗЕМЕДЕЛИЕ" с адрес гр. София бул. „Цар Борис III" № 136, е осъден на основание чл. 77 от ГПК, да заплати в приход на държавния бюджет по сметката на ОС – Силистра сумата от 490 /четиристотин и деветдесет/ лева.

ОСЪЖДА С.П.С., ЕГН **********,***, да заплати на ДЪРЖАВЕН ФОНД „ЗЕМЕДЕЛИЕ" с адрес гр. София бул. „Цар Борис III" №136  на осн. чл. 78, ал.3 от ГПК: - сумата от 870 лв. - разноски за вещо лице и сумата от 63 512,03 лв. - разноски за адвокатско възнаграждение, сторени в първоинстанционното производство, както и сумата  от 34 865,64 лв. и сумата от 15 лв. – разноски за държавни такси и сумата от 450 лв. – юрисконсултско възнаграждение, сторени във въззивното производство.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ, в едномесечен срок от връчването на препис от него на страните и при условията на чл.280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ:

Съобщи за изтекли лични данни